Книжен празник с благотворителен уклон – „Зелени разкази (ама наистина)“


За 25 април, неделя, подготвяме раззеленяващ книжен празник с благотворителен уклон :). Навръх Цветница от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22 https://abordage.bg ще си припомним „Зелени разкази (ама наистина)“ на Човешката библиотека https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447, ще чуем аудиозапис на авокадо и накрая ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки може да си отнесе вкъщи и да им се радва! 🙂

ВАЖНО: запазете своето място с писмо до poslednorog-въ-gmail и не се помайвайте.

По ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа http://fwff.org/BG. Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
– лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч. https://www.eventbrite.com/e/146181230997
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers ^_^ http://troublebakers.eu – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

По този начин отбелязваме Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на хартия. Имаме и електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Кикстартер: астробиологична научно-фантастична антология


Европейският институт по астробиология (https://europeanastrobiology.eu/) представя проект за тематична антология „Life Beyond Us“. Изданието е посветено на въпроса дали има живот другаде, освен на Земята и ще бъде финансирано чрез Кикстартер кампания (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us). Редактори са Сюзан Форест, Лукас Лоу и Джули Новакова. Антологията щююе съдържа 22 разказа и 22 научно-популярни есета, свързани с темата. Сред авторите са Стивън Бакстър, Грегори Бенфорд, Мери Робинет Ковал, Джефри Ландис и Питър Уотс.

Целта на кампанията за събиране на средства, която започна в началото на на Април 2021, е около 16 хиляди евро, до сега са събрани около 2200, и остават още 27 дни до края на месеца.

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Шестдесет години в космоса


И първите космонавти са били хлапета.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Българска фантастика в чужбина: стихотворение от Валентин Д. Иванов в американското списание „Star*Line“


„Star*Line“ (https://www.sfpoetry.com/starline.html) е издание на асоциацията за научно-фантастична и фентъзи поезия (https://www.sfpoetry.com/index.html). Списанието излиза от 1978 година, веднъж на три месеца. В броя от Април 2021 (https://www.sfpoetry.com/sl/issues/starline44.2.html) беше публикувано моето стихотворение Galactic Archivist.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, поезия, Literature, poetry, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Срокът за изпращане на разказите е от 10 март 2021 г. до 24:00 ч. на 12 април 2021 г.

Очакваме разказите ви в обем до 3600 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Пълните условия могат да се прочетат на страницата на конкурса в електронното списание „Трубадури“:

https://trubadurs.com/2021/03/10/konkurs-agop-melkonyan-2021/

Успех на участниците!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Предстоящо кацане на Марс, 18.02.2021, около 22:40 българско време


Утре следващият марсоход „Perseverance“ („Постоянство“) ще предприеме опит да кацне на Марс. По план това трябва да стане около 22:40 българско време време.

Повече за марсохода може да се прочете на страницата на НАСА: https://mars.nasa.gov/mars2020/ или https://en.wikipedia.org/wiki/Perseverance_(rover)

Марсоходът е малко по-малък от двуместен „Смарт“ – има дължина 2м срещу 2.5м на автомобила, но е по-тежък: 1 тон срещу около 700 кг. За сравнение предният марсоход „Curiosity“ тежеше около 900 кг. За производството ма марсохода са изхарчени около 2.2. милиарда долара, като се предполага, че още около половин милиард ще бъде изразходван зв хода на мисията за следващите десетина години – толкова време се очаква да работи марсоходът. Той има 7 научни инструмента (включително, спектрограф, метеостанция, радар за изследване на структурата на почвата, експерименти за получаване на кислород от атмосферата и за търсене на живот), 23 камери и дори дрон – миниатюрен въртолет за снимки от високо. Освен преките изследвания, марсоходът ще събира проби от марсианската почва за евентуално връщане на Земята с бъдеща мисия.

Анимация показваща какво и как се очаква да стане в процеса на кацането може да се види тук: https://www.space.com/perseverance-mars-rover-ready-for-landing и тук: https://www.dlr.de/content/en/articles/news/2021/01/20210215_nasa-s-perseverance-rover-search-for-traces-of-past-life-on-mars.html (със субтитри на английски).

Самото кацане може да се гледа в реално време тук: https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/#public

По план този марсоход за пръв път откакто има кацания на Марс, ще предава „жива“ картинка и звук докато се спуска през марсианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука

Нова научнопопулярна статия: Голямата сила на малките телескопи, сп. „Осем“, бр. 2/2021


Нова моя научнопопулярна статия беше публикувана в бр. 2/2021 на сп. „Осем“. Тя е за националната астрономическа обсерватория „Рожен”, която скоро ще се сдобие с нов 1,5-метров роботизиран телескоп.

През август 1990 година екип, воден от българския астроном Тома Томов, публикува в най-престижното научно списание Nature резултатите от 20-годишно изследване на загадъчен обект, известен като MWC 560. Астрономите предлагат модел, според който MWC 560 е двойна звезда с „екстри“. Публикацията е едно от най-високите постижения на българската Национална астрономическа обсерватория „Рожен“…

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-022021-%D0%B3.html

Повече информация по темата:

– съобщение за пресата на страницата на НАО „Рожен“. http://nao-rozhen.org/news/fr85.html

– за Института по астрономия към Българската академия на науките (БАН): https://www.astro.bas.bg/index_bg.php

– за фирмата, строител на новия телескоп ASA Astrosysteme GmbH: https://www.astrosysteme.com/experience/references или https://www.eso.org/public/teles-instr/lasilla/extra/

– история на българската астрономия от древноста до днес от Димитър Колев: https://www.researchgate.net/publication/258488560_Bulgarian_astronomy_From_John_Exarch_till_nowadays/link/57e4a67108ae25aa0208e389/download

– за астроноията в Софийския университет: http://publications.aob.rs/64/pdf/045-052.pdf

– Корица на първата популярна книга по астронмия, издадена на български език през 1875 година. Преводът е дело на Димитър Витанов. https://stariknigi.bg/book.php?id=1413

– Схема на симбиотична звезда, каквато е MWC 560, спомената в статията. Материал от червения гигант (в центъра) пада върху бялото джудже (вдясно) и образува акреционен диск (показан като син пръстен около бялото джудже). Част от материала е изхвърлен под формата на конусовидни джетове, започващи от полюсите на бялото джудже. https://en.wikipedia.org/wiki/Symbiotic_binary#/media/File:Artists_Impression_of_R_Aquarii,_A_Symbiotic_Star.jpg

Leave a comment

Filed under България, астрономия, наука, science

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия


Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:

– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889

– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797

– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744

Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807

Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533

А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org

Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

In memoriam: Мира Фърлан (1955-2021) и Василий Лановой (1934-2021)


На 20 януари е починала Хърватска актриса Мира Фърлан (https://en.wikipedia.org/wiki/Mira_Furlan), който игра минбарската посланичка Делен в любими ми сериал „Вавилон 5“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Babylon_5). В онези години бях аспирант и гледах доста фантастика по телевизията – старите серии на „Доктор Кой“ по PBS, „Звезден път. Следващото поколение“ и „Звезден път. Дълбок космос 9“ по изчезналата вече UPN. Обаче „Вавилон 5“ ми харесваше най-много, защото по същество това бе филмиран роман с история, която продължи до края и даже след края, с няколко телевизионни филма.

Помня този сериал и с друго – по незабележим нанчин около него се образува група фенов, започнахме да се събираме всака седмица да го гледаме заедно – двадесетина човека, главно студенти, наблъскани в една малка стая, около един телевизор с не много голям екран… Записвахме серията и на момента я гледахме отново, с обсъждане на всички детайли, с разгадаване на „пасхалките“, щедро пръснати от създателите из сериала (главно Майкъл Страчински, за който си струва да се пише и говори отделно) из всеки епизод.

Фърлан имаше главна роля от началото до края. Героинята ѝ запомних с непримиримото чувство за справедливост, действеност, решителност. За разлика от „Доктор Кой“, където – особено при деветия, десетия и единадесетия доктор – с малки детайли с поведението се подчертава нечовешки произход на доктора, тук Фърлан играе извънземна, която се опитва да стане човек, да се държи като човек, да бъде човек. Заслужава да отбележа работата ѝ с нейния собствен хърватски акцент, който слъжи като изразно средство в серияла. Подозирам, че акцентът ѝ е помогнал да бъде избрана за ролята. Но разбира се, освен това тя е опитна театрална актриса, със силно сценично присъствие. В известен смисъл за „Вавилон 5“ тя беше каквото бе Патрик Стюарт за „Звезден път“.

Покрай сбирките, се сещам за есето на видния наш преводач, писател и изобщо интелектуалец Цветан Стоянов, който в едно свое есе (подходящо озаглавено „За хубавите разговори“: https://magnifisonz.com/2017/01/28/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%80/) приравнява хубавия разговор с изкуство и предполага, че нито едни хубаво дело не се е извършило без хубав разговор. Сбирките за гледането на всеки епизод бяха именно такива хубави разговори и макар да не сме извършили никакви хубави дела после, съм благодарен на Мира Фърлан и на останалите от екипа, които създадоха „Вавилон 5“, че ни подариха толкова плодотворни теми за разговори.

Василий Лановой не е свързан с фантастичния жанр. Починал е на 28 януари. За него ми напомни един спор за Пелевин, в който Лановой послужи като контрапункт на някаква пост-модернистична артистична група. И тогава си спомних за него – гледах го в сериала „Седемнадесет мига от пролетта“. Да съм бил 3-4 клас. като го гледах. Там той игра германския генерал Карл Волф, който водеше сепаративните преговори с Алън Дълес в Швейцария. Ролята е второстепенна, да не кажа почти формално обозначена, но има една запомняща се сцена: генералът се връща в Германия и на летището го чакат трима главорези от Гестапо да го арестуват за държавна измяна. Сцената е такава, че няма много възможности за игра, той е облечен в стегната униформа, показва се на врата на самолета и трябва да слезе по стълбичката. И преди за се обърне да слиза – стълбичката е просто няколко тръбни метални стъпенки, по които се слиза като се държи човек с ръце, като по всяка градинска стълба, той вижда гестаповците. Единствената възможна игра е с лице и очи и на мене, десетина годишния хлапак, ми е направило впечатление как Лановой е показа разбирането на ужаса, който предстои на генерал Волф. Тогава нямах представа кой играе ролята. Много по-късно научих името на актьора и гледах „Офицери“, в който от материал за един пропаганден филм, Лановой прави велика житейска драма на безответна любов. За много малко актьори от подобна класа се сещам.

Накрая, една радиодраматизация по Цветан Стоянов – „Втората част на разговора“ между Ботев и Каравелов. В българския театър среднощните тайни разговори на героите от миналото са на почит.

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нова българска фантастика в бр. 1/12 на сп. „Сборище на трубадури“


Списание „Сборище на трубадури“ хвана последния януарски влак (или самолет) и вечерта на 31.I.2021 г. публикува своя нов, дългоочакван брой. Основен акцент в него са наградените и някои отличени разкази от миналогодишния конкурс „Агоп Мелконян“. Но почти 180-те му страници са се побрали и множество други интересни текстове – новини, статии, разкази, рисунки от маестро Калин Николов…

За да добиете по-пълна представа, поместваме тук написаното от Александър Карапанчев

РЕДАКЦИОННО ВСТЪПЛЕНИЕ:

< Според класика Йордан Радичков най-българският месец в годината е януари.
Тъкмо през него работихме и по нашия специален брой 1 на списанието. Разгледан по-отблизо, той спокойно може да се раздели на три секции или, ако предпочитате, на три тематични блока.
Първата секция е посветена на Агоп Мелконян и „хвърля“ няколко погледа към неговото тъй богато творчество. Тук сме включили една от най-интересните му статии, публикувана навремето в „Библиотека Галактика“ (в която, нека припомним, той беше не просто най-младият член на редколегията, но и автор, преводач, съставител). Освен това тук сме приютили нов разказ на Явор Цанев, вдъхновен от агоповския цикъл „Досиета от лудницата“, и кратка като въздишка биографична импресия на Янчо Чолаков. На снимки ще видите превъплътения в бронз Агоп, синьо-бяла табела с неговото име… и не само.
По-нататък закономерно идва основният блок в този зимен брой – десет български разказа от нашия конкурс 2020, пет наградени от почетното и от основното жури и други пет, подбрани от двайсетицата най-добри. И много, много важна добавка: ухажвайте плътно вашите музи и точете здраво авторските си пера, защото съвсем скоро се задава десетият ни, юбилеен конкурс за разкази!
(Лично на мен ми се иска тая десета надпревара да се обогати и с нещо принципно ново. Ето защо съм предложил сега да се въведе допълнителна конкурсна категория за фантастично стихотворение или пък за фантастично есе – области, в които неуморният Агоп Мелконян също се изявяваше блестящо.)
Но хайде с бърз скок пак да погледнем първата корица на списанието пред нас. На нея е сложена веселата и изящна рисунка на Калин Николов, художник и изкуствовед с множество различни лица и почерци, който безвъзмездно ни отстъпи няколко свои графични работи, специално нарисувани за нас.
В такъв смисъл е редно да благодарим за преотстъпени права и на Розалия и Димитър – дъщерята и сина на Йордан Радичков, на преводачката от немски език Маргарита Дилова, на всички включени тука български автори, без които броят нямаше да се получи.
А той се получи действително пъстър – за това свидетелства и третата секция, предложила в страниците си особено точната, полезна статия на Явора Руменова на тема „редактиране“. И също – информация за последните към момента награди „Тера“, сред чиито носители се оказа и един писател, преминал в отвъдното преди… почти цял век. И нов фантастичен хорър от варненеца Йордан Матеев. И есе от австриеца Стефан Цвайг за вълшебника на перото Ернст Теодор Амадеус Хофман, роден през януари преди 245 години.
(Ако позволите, още една вметка. Като изписах името Цвайг, отново се подсетих колко хармонично е съчетал той в есето си биографични данни за автора на „Лешникотрошачката“ и свои размисли за творчеството му. Точно това е и любимият ми подход към литературата: научѝ повече за живота на писателя, за да проникнеш по-надълбоко в света на творбите му.)
Накрая остана да кажа две думи за антологията „Третье пришествие“, излязла през м.г. в голямото московско издателство „Вече“. Но тъй като за тази книга има отделно инфо, нека привърша с пожеланието – през 2021-ва българската фантастика да излезе на още по-широк международен друм! >

o o o

Това електронно списание е безплатно и не изисква въвеждане на средство за разплащане. Ако вече имате акаунт в книжарница „Ерго“, се уверете, че сте логнати. Ако нямате акаунт, ще можете да се регистрирате по време на поръчката. Натиснете бутона „Купи“, за да го добавите във вашата количка… Още за изтеглянето ТУК:
https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-1-e-spisanie/

https://www.akg-images.com/Docs/AKG/Media/TR3_WATERMARKED/c/e/a/b/AKG896563.jpg

В броя е специално отбелязана и годишнината от рождението на великия приказник и диаболист Е. Т. А. Хофман.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Приносът на фундаменталната наука за развитие на обществото


Това скучновато заглавие крие зад себе си няколко аспекта. Първият, който често повтарям, когато ме питат кому е нужна една толкова – на пръв поглед – абстрактна наука като астрономията е, че тя, поради визуалната си привлекателност за неспециалистите, помага да се разпали в широката публика интерес към науката изобщо, помага по непринуден начин да се разпространяват научни знания, и да се обясни научния метод. Вторият ми отговор е, че членството в ЕСО е начин за ре-финансиране и стимулиране на високо-технологичните отрасли в страните-членки. И третият ми „любим“ отговор е обучението на специалисти, способни да решават сложни задачи – не само в областта на фундаменталните науки; голяча част от тези хора внасят свеж поглед в традиционните производства, в приложните науки и даже в икономиката и банковото дело.

Отговорът обаче може да бъде и по-конкретен, и колегите от службата за връзки в обществеността на Южната Европейска обсерватория (ESO; https://www.eso.org/public/) са подготвили уеб-страница и брошура с примери за ползите, които обсерваторията донася на страните-членки на организацията (в момента те шестнадесет, без да броим един асоцииран член и страната-домакин Чили; България не е членка).

Страницата е тук: https://www.eso.org/public/announcements/ann21002/, а брошурата може да се свали от тук (има „голям“ вариант с по-детайлна графика и вариант с по-малък обем): https://www.eso.org/public/products/brochures/brochure_0076/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

„Нова българска фантастика“: „Опорите на времето“, сборник с разкази от Николай Тодоров


Излезе нова книга от поредицата „Тера фантастика“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0; http://www.sfbg.us/pubsequence/ERNR-TRF) – сборникът с разкази на Николай Тодоров (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2):

http://ornikology.blogspot.com/2020/12/blog-post.html

От издателската анотация:

Внимaтeлнo пocтрoeнитe нaучнoфaнтacтични рaзкaзи в cбoрникa „Oпoритe нa врeмeтo“ oткрoвeнo ce cтрeмят дa зaвлaдeят нoви тeритoрии, въпрeки чe нe губят яcнaтa cи връзкa c нacтoящитe влaдeния нa жaнрa. Кaктo cъзeрцaтeлнocттa им, тaкa и тяxнaтa рaзcъдливocт примaмвaт въoбрaжeниeтo. Прeд вътрeшния взoр ce рaзгръщaт чeрнoтaтa, cъбрaлa гaлaктикитe, пoдзeмнитe гaлeрии нa бъдeщитe грaдoвe и рeчнитe притoци oтвъд врeмeтo и прocтрaнcтвoтo. Някъдe тaм cтoи cъщo крexкият чoвeк, кoйтo, вoдeн oт cвoя oткривaтeлcки дуx, трябвa дa прeдизвикa вceлeнaтa и дa ce изпрaви нe caмo прeд нeйнaтa нeoбятнocт, a и прeд cвoя вътрeшeн cвят и пoнякoгa cтрaшнитe му твoрeния. Някъдe тaм дуxът нa ирoниятa ce вceлявa в мaшинитe, cвeтлинaтa нaмирa cвoй глac, a плaнинитe мoгaт дa ce oлюлeят нa крaкaтa cи и дa пaднaт пияни пo гръб.

Aндрeй Рaйкoв

Нaрeд cъc cвoитe пoнякoгa пecимиcтични oтceнки, миcтeриитe и рoмaнcитe нa Никoлaй Тoдoрoв ce oпитвaт дa cъxрaнят eднa клacичecкa вярa в бъдeщeтo.

Лaзaр Никoлoв

Съдържание

– Далече от оракулски очи – стр. 7

– Пътища разни – стр. 19

– Риболов – стр. 29

– Заговорът – стр. 43

– Замъгляване – стр. 60

– Приливът – стр. 74

– Да прекосиш небето – стр. 83

– Граници – стр. 103

– Зебрите – стр. 120

– Глас от фенер – стр. 141

– Опорите на времето – стр. 163

– Мрежата – стр. 178

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Писателят-фантаст от ДБФ Александър Карапанчев с награда на „Цитаделата“ за Български автор на годината


В събота вечерта станаха известни двайсетите, юбилейни награди на Националния клуб за фентъзи и хорър „Ц и т а – д е л а т а“. Те бяха обявени от водещата на церемонията Ивета СТАНИСЛАВОВА и отидоха при редица родни и чуждестранни творци, творби и персонажи в необятното поле на фантазията.

Сред отличените се оказа и един член-основател на клубовете за фантастика „Златното перо“ и „Иван Ефремов“, член (а през периода 2011-20 г. и секретар) на Дружеството на българските фантасти Тера Фантазия и член на Управителния съвет при сдружение „Сборище на трубадури“. За да узнаете кой е той, днес поместваме кратък откъс от подробния и твърде живописен репортаж на Александър ДРАГАНОВ:

< … Категориите до финала започнаха застрашително да намаляват, когато стигнахме до едно от най-старите ни отличия, за Автор на годината. В тазгодишното му издание за него спориха майсторите Акиф Пиринчи за поредицата „Котки“, Емили Рода за приказното фентъзи „Походът на Делтора“, Скот Мариани за трилърите за суперагента от британските специални части „Бен Хоуп“. Преди да научим кой от тях печели, наградихме Александър Карапанчев с отличието за Български автор на годината. Това е голям успех за легендарния български фантаст, който коментира пред клуба:

Привет и от мен – Александър Карапанчев! Радвам се, че имам толкова хубав повод да се присъединя към тази млада и интересна аудитория, истински влюбена в Нейно величество Фантастиката.

Отдавна и редовно следя сайта „Цитаделата“ и от него се информирам всекидневно за разнообразни прояви, свързани със супержанра на въображението. А ето че сега, благодарение на Националния клуб за фентъзи и хорър, самият аз се превръщам в новина тук!

Благодаря от сърце и душа, че съм избран за Български автор на годината. За мен тази награда е не само висока чест, но и активна отговорност. И не на последно място: това, че съм посочен с гласовете на млади фенове и творци, ми подсказва, че те протягат ръка за сътрудничество към по-възрастните си събратя во фантастике. Привършвам с пожеланието през Новата 2021 година фантастична България да излезе на по-широк международен друм! >

По-подробно за всички отличени от НКФХ „Цитаделата“ можете да прочетете ей тука – https://citadelata.com/%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d1%81-%d1%86%d0%b0%d1%80-%d0%bb%d1%8a%d0%b2-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%b7%d0%b2/.

Накрая нека използваме неръждаемата формула: „Честито на наградените и да почерпят!“, и да си пожелаем 2021-ва да бъде по-здравословна и още по-благодатна за творчески изяви.

Грамотата:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician. разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing


Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Следващият най-голям телескоп: ELT – нова уеб страница и видео от началото на строежа


Преди няколко години Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; European Southern Observatory; ESO; https://www.eso.org/public/) започна да строи в Чили гигантски телескоп, с диаметър на главното огледало 39 метра: Екстремално Голям Телескоп (Extremely Large Telescope; ELT). А преди няколко дни се появи нова нова уеб страница на телескопа: https://elt.eso.org/

Тя съдържа много информация за телескопа, на който предстои да стане следващия най-голям телескоп в света. Той ще помогне на астрономите да отговорят на множество фундаментални въпроси за Вселената – като се започне от това, как са се образували галактиките, и се стигне до може би най-интересния въпрос – дали има живот някъде другаде, освен на нашата планета.

По план телескопът трябваше да влезе в експлоатация през 2025 година. Но вирусът не отмина и него, вероятно строителството ще продължи по-дълго. Цялата астрономия е засегната от вируса – много обсерватории бяха затворени, други, сред които е и ЕСО, работят с част от капацитета си. Да не говорим, че кризата, свързана с вируса, засегна силно финансирането на фундаменталните науки, и последствията от нея ще се чувстват още дълги години.

По случайност на 19 юни 2014 година, когато строежът на ELT започна с взривяване на върха на планината – за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за телескопа – бях на Паранал по обичайната си работа и имах възможност да наблюдавам взрива от безопасно разстояние. Долното видео е точно от този момент.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно-популярна лекция на Роджър Пенроуз, нобелов лауреат по физика за 2020 година


На 8.01.2021, по повод рождения ден на Стивън Хокинг, един от носителите на Нобеловата награда по физика за 2020 година, англичанинът Роджър Пенроуз, ще изнесе научно-популярна лекция. Всъщност лекциите ще са две, втората е на Иичиро Комцу, директор на института по Астрофизика Макс Планк в Мюнхен. Темата на двете лекции е „Големият взрив и черните дупки“ и те ще бъдат предавани на живот от 19:45 часа българско време в youtube: https://youtu.be/JyE_Khqp6qk

След лекциите публиката ще може да задава въпроси.

*

TWO PUBLIC LECTURES and Q&A SESSIONS IN LIVESTREAM
           on Friday January 8th

THE BIG BANG AND BLACK HOLES: IN CELEBRATION OF STEPHEN HAWKING'S
BIRTHDAY

  Friday January 8, 2021  Live Stream starting at 18:45

https://youtu.be/JyE_Khqp6qk [1]

_Two online public outreach lectures about the science of our Universe
will be delivered on Friday, 8th January 2021 by Professor Sir Roger
Penrose, recipient of the 2020 Nobel Prize in Physics, and _Professor
Eiichiro Komatsu_, Director of the Max-Planck Institute for Astrophysics
in Munich_.

Sir Roger Penrose was one of Stephen Hawking’s earliest and most
important collaborators, with whom he proved an all-encompassing theorem
about how matter collapses to a singularity in both the Big Bang and
Black Holes, that is, points in space where mass is seemingly compressed
to infinite density and zero volume. Professor Komatsu played a leading
role in the NASA WMAP satellite project that mapped the whole cosmic
microwave sky for the first time, revealing a blueprint of the
primordial seeds that Stephen Hawking had helped predict. Sir Roger and
Eiichiro will take us on a journey through space and time, looking
forward to new insights from future experiments.

  After both lectures there will be an opportunity for members of the
public to ask the speakers about the really big questions live! When the
event concludes, questions will continue to be answered by a panel of
young experts – postdoctoral fellows and PhD students – who will
remain on the livestream to respond to points left from the lecture Q &
A sessions.

  This event is organized by the Stephen Hawking Centre for Theoretical
Cosmology at the University of Cambridge, in conjunction with the Ludwig
Maximillian University, Munich, as part of the Cambridge-LMU Strategic
Partnership with support from Intel Corporation [2], Four Winds Creative
[3] and the Stephen Hawking Foundation [4].

More information can be found here:
http://www.ctc.cam.ac.uk/activities/hawking79/ [5]

*

DER URKNALL UND SCHWARZE LÖCHER
Zur Feier von Stephen Hawkings Geburtstag
Öffentliche Vorlesung, Freitag, 8. Januar 2021, 19 Uhr (MEZ) Livestream
am 08.01.2021 ab 18:45 Uhr unter:
https://youtu.be/JyE_Khqp6qk

Zwei öffentliche Online-Vorlesungen über Kosmologie und Astrophysik
werden am Freitag, den 8. Januar 2021 von Professor Sir Roger Penrose,
Empfänger des Nobelpreises für Physik 2021, und Professor Eiichiro
Komatsu, Direktor des Max-Planck-Instituts für Astrophysik in München,
gehalten. Sir Roger Penrose war einer der frühesten und wichtigsten
Kollegen von Stephen Hawking, mit dem er ein allumfassendes Theorem
darüber bewies, wie Materie sowohl beim Urknall als auch bei Schwarzen
Löchern zu einer Singularität kollabiert, also zu einem Punkt im Raum,
an denen die Masse scheinbar auf unendliche Dichte und verschwindendes
Volumen komprimiert ist. Professor Komatsu spielte eine führende Rolle
im WMAP-Satellitenprojekt der NASA, das zum ersten Mal den gesamten
kosmischen Mikrowellenhimmel kartierte und einen Bauplan der Saatkörner
der kosmischen Strukturen entwickelte, den Stephen Hawking mit
vorhergesagt hatte. Sir Roger und Eiichiro werden uns auf eine Reise
durch Raum und Zeit mitnehmen und freuen sich auf neue Erkenntnisse aus
zukünftigen Experimenten.

Die Vorlesung wird vom Stephen Hawking Centre for Theoretical Cosmology
an der University of Cambridge in Zusammenarbeit mit der
Ludwig-Maximilians-Universität München im Rahmen der Cambridge-LMU
strategischen Partnerschaft organisiert. Wir sind dankbar für die
Unterstützung durch die Stephen Hawking Foundation und die Intel
Corporation.

Weiter Infos hier:
www.physik.uni-muenchen.de/aus_der_fakultaet/veranstaltungen/20201222-weller-hawking/index.html
[6]

(die Veranstaltung selbst wird auf English sein)



Links:
------
[1] https://youtu.be/JyE_Khqp6qk
[2] https://www.intel.com/
[3] https://www.fourwindscreative.com/
[4] https://stephenhawkingfoundation.org/
[5] http://www.ctc.cam.ac.uk/activities/hawking79/
[6] 
http://www.physik.uni-muenchen.de/aus_der_fakultaet/veranstaltungen/20201222-weller-hawking/index.html

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

„Нова българска фантастика“: „Среща“, сборник с разкази от Емануел Икономов


Емануел Икономов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2), известен като един от създателите на новото издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81), мецанат на фантастиката, лауреат на наградата „Еврокон“ за 2000 година, издател, критик и разбира се, автор на фантастични и криминални произведения, за които многократно е бил награждаван, има нов сборник с разкази. Някои от тях имат фантастични елементи, но не са строго фантастични, обаче в заглавието на съобщението не се сдържах да използвам името на поредицата (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0), в която видяха дебютните си книги много български фантасти.

Сборникът е достъпен свободно на:

https://www.yumpu.com/xx/document/view/65175673/emanuel-ikonomov-rendez-vous

Поздравления!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)


Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Два мои микро-разказа в сп. „Сборище на трубадури“


Новият Бр. 12/Год. 11 на сп. „Сборище на трубадури“ (https://trubadurs.com/) е посветен на българската фантастика и между другото, съдържа секция с къси разкази на автори от Бургас. Именно там могат да се открият моите „Млечна церемония“ и „Най-здравите глави“. Редактор на броя е Петър Тушков. Неговото въведение и пълното съдържание могат да се прочетат тук:

https://trubadurs.com/2020/12/24/sborishte-na-trubaduri-god-11-br-12-redaktsionno-vstaplenie/

А самото издание е свободно достъпно в електронен вид от книжарницата на издателство „Ерго“:

PS Ревю: https://zonkobg.blogspot.com/2021/01/11-12.html

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Джейм Гън (1923-2020)


Отиде си още един от стожерите на Златния Век, когато бяхме на тринадесет и запойно четяхме фантастика. През 1980-те години в България попадаха негови разкази през руски преводи в малките томчета на Зарубежката. А през лятото на 2002 г. му писах по един литературен въпрос и дори получих отговор.

Повече за него:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%93%D1%8A%D0%BD_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

*

Date: Wed, 12 Jun 2002 20:38:59 -0400

Dear Sir,

I have noticed that you and Frederik Pohl are members of the Theodore Sturgeon Memorial Award.

I have been trying to find a way to contact Mr. Pohl because I would like to ask him a question about a story he wrote in the early 70s – “The Gold at the Starbow’s End”. One of the characters in the story says that all galaxies have black holes. Although this is not strictly true, the last few years have seen significant evidence that almost any massive galaxy does have a black hole in its center.

I am a professional astronomer, working on black holes myself, and it would be very interesting to know how Mr. Pohl came up with the idea.

Could you please either convey my question to Mr. Pohl, or give me his contact address?

Thank you in advance,

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction