Литературен конкурс за фантастика “Изгревът на следващото” 2019: резултати

Трите награди от 200 лева се присъждат на:
– “Експериментът “Гъливер” – Димитър Желев
– “Урокът” – Калина Александрова
– “Папъл, папъл и хайде в комина” – Елена Петрова

В алманаха “ФантАstika 2019” освен трите наградени разказа бъдат публикувани (ако авторите разрешат):
– “Миналото” – Калоян Захариев
– “Утре започва от днес” – Радина Ангелова

За пълна информация: https://choveshkata.net/blog/?p=7296


Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Скръбна вест: Милан Асадуров (1949-2019)

Починал е Милан Асадуров, създателят на библиотека „Галактика“:



Сигурно повечето фенове са попадали по един или друг начин на тази поредица – тя беше забележително постижение, с чудесна подборка от заглавия, с красиви корици:


Вечна му памет!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: сборник с разкази на А. Мелконян, В. Настрадинова, А. Карапанчев и други на руски

„Электрические слезы“, съставител С. В. Тренгова:
Историята с този сборник не е много ясна, но обикновено fantlab.ru са доста надежден източник, така че разпространявам новината.
Корицата е на Ст. Лефтеров:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Съобщение за пресата: Spring on Pluto (Пролет на Плутон)

Парижката Обсерватория пусна съобщение за пресата за резултатите от 30-годишна кампания за наблюдение на атмосферата на Плутон, в която участвах и аз. Наблюденията се състоят в измерване на размера на атмосферата чрез звездни окултации. Окултация се получава, когато Плутон или друг обект премине точно между нас и някоя далечна звезда, по продължителността на затъмнението можа да се определи размера на атмосферата.
Главният резултат е измерване на промяната на атмосферата на тази планета-джудже, което е резултат от смяната на сезоните – например промяната на налягането след 1988 година (измерванията са показани с черни точки, а моделите – с линии; моделите предсказват промените и в бъдеще и ще могат да бъдат проверени с още наблюдеия) може да се види тук:

Самото съобщение за пресата с изображения може да се види тук:
По-надолу давам само текста му.


Spring on Pluto: an analysis over 30 years

Whenever it passes in front of a star, Pluto provides precious information about its atmosphere, precious because occultations by Pluto are rare. The survey achieved by researchers from Paris Observatory over several decades of observations appears in the journal Astronomy and Astrophysics of May 10, 2019. Interpreted in the light of data collected in 2015 by the probe New Horizons, it allows them to refine physical parameters that are essential for a better understanding of Pluto’s climate and to predicting future stellar occultations by the dwarf planet.

Like Earth, Pluto’s atmosphere is essentially composed of nitrogen but the comparison stops there.

Beyond Neptune, Pluto takes 248 years to make a complete revolution around the Sun. During a Plutonian year, its distance to the Sun varies greatly from 30 to 50 au, leading to extreme seasonal cycles.

With extremely low surface temperatures, less than -230 ° C (40 ° K), there is a solid-gas equilibrium, where a tenuous atmosphere of essentially nitrogen coexists with surface ice deposits. Today, the nitrogen vapour is estimated to be stabilised at a pressure around 1.3 pascal (whereas the pressure is about 100 000 Pa on our planet).

Because of its obliquity (the angle formed between the polar axis and the orbital plane) at 120 degrees, Pluto’s poles successively face a permanent day for several decades, then a permanent night. This leads to a complex cycle of redistribution of its volatile species such as nitrogen, methane and carbon monoxide. Thus Pluto had its equinox in 1988, before moving to perihelion (at 30 au) in 1989. Since then, the dwarf planet has continually moved away from the Sun to reach 32 ua in 2016, which represents a loss of 25 % of his average insolation.

Naively, a sharp fall in atmospheric pressure could be expected. In fact, the gas-ice balance of nitrogen imposes that for each degree Kelvin lost at the surface, the pressure should decrease by a factor of two.

But the exact opposite occurs. The proof is provided by the article that appeared in A&A of May 10, 2019, and which analyses a dozen of stellar occultations observed in nearly 30 years, during the spring in the northern hemisphere of Pluto: the atmospheric pressure increases by a factor of three between 1988 and 2016.

This paradoxical scenario was already considered by Pluto’s global climate models (GCM) since the 1990s, but without certainty, as one scenario among many others. Several important parameters of the model remained to be constrained by observations.

These observations of stellar occultations from Earth, coupled with data collected during NASA New Horizons’ Pluto flyby in July 2015, now allow a much more accurate scenario to be written.

New Horizons mapped the distribution and topography of ice on the surface of the dwarf planet, revealing a vast depression of more than 1000 km in diameter and 4 km deep, located near the equator between latitudes 25 ° S and 50 ° N, and called Sputnik Planitia. This depression locks up a part of the nitrogen available in the atmosphere, forming a gigantic glacier which is the true “heart” of the climate of the dwarf planet, since it regulates the atmospheric circulation via the sublimation of the nitrogen.

In addition, stellar occultations allow to constrain the subsoil’s thermal inertia of the model, explaining the thirty-year phase shift between the transition to perihelion (1989) and the growth in pressure still observed today (Fig. 1). The subsoil has stored the heat and is restoring it gradually. Occultations also constrain the fraction of solar energy returned to space (bond albedo) of nitrogen ice and its emissivity.

Finally, these observations eliminate the possibility for the presence of a reservoir of nitrogen in the southern hemisphere (currently in a permanent night), which would produce a maximum of pressure much earlier than what is observed (magenta curve of Fig. 1).

This study is a nice illustration of complementarity between ground-based and space observations. Without the New Horizons flyby, ice distribution and topography would remain unknown, and without long-term monitoring of the atmosphere, Pluto’s climate models could not be constrained.
Prediction of future occultations

Finally, the occultations also provide 19 Pluto’s positions between 1988 and 2016, with an unequaled precision of a few milliarcsec (mas) in the sky. Such a precision, possible thanks to the Data Release 2 of the European Gaia mission, allows the authors to compute an ephemeris of Pluto with this equivalent precision for the next decade .

Thus, it will be possible to observe other occultations by Pluto and to monitor its climate… The theoretical models indicate that Pluto’s atmosphere is currently near its maximum expansion. Future observations could confirm or refute this prediction. Are we going to see soon the beginning of this slow decline, which should reduce by a factor of twenty the atmospheric pressure of Pluto at the end, and cover its surface with a thin layer of glossy “white frost”?

This research was the subject of two papers entitled “Lower atmosphere and pressure evolution on Pluto from ground-based stellar occultations, 1988-2016”, by E. Meza et al., and “Pluto’s ephemeris from ground-based stellar occultations (1988-2016) “by J. Desmars et al., published on May 10, 2019 in the journal Astronomy and Astrophysics.

These results were obtained in part thanks to the funding by the European Research Council of the ’Lucky Star’ project, led by Bruno Sicardy (ERC Advanced Grant n ° 669416).

Last update on 10 May 2019

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Подкаст “Българска Фантастика” 015 : „Предсмъртната или първата болка“, разказ от А. П. Славов и Г. Арнаудов

Поредното издание на подкаста предлага разказа от Атанас П. Славов и Георги Арнаудов „Предсмъртната или първата болка“: https://www.youtube.com/watch?v=wdCj3srUC3c
Приятно слушане!
Разказът е публикуван за пръв път в списание “Съвременник”, бр. 2 от 1978 година. Следващите публикации са в сборниците “Сънувах човешко лице” (2006 г.), “Мигновечност” (2007 г.), “За спасяването на света” (2013 г.) и “Пентаграм” (2014 г.).
Повече за авторите може да научите на страниците им в уикито за българска фантастика:
За вас чете: Ана Йорданова
Илюстрация: “Среща на две техносфери – хуманна и механоидна”, художник Атанас П. Славов
Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Премиера на сборника “По пътя към…” от Георги Атанасов, 11.05.2019

По случай Деня на книгата и авторското право, сборникът “По пътя към…” на Георги Атанасов, трийсет и втората книга от нашата поредица, ви кани на премиера: 11 май, събота, 11-13 ч., във вече познатия ви сектор “Детска литература” на Столична библиотека (входът най-близо до “Г.С. Раковски”, на втория етаж).

Колко е дълъг пътят на един разказ от въображението на автора до сърцата на читателите?

Дали е прав или криволичещ, изпълнен с кръстопъти и разклони? Дали понякога не се оказва лабиринт… или задънена улица?

Елате да си отговорим заедно на тези въпроси, и да ни зададете своите. Ще имате възможност да се сдобиете с екземпляр от книгата с автограф. И да видите любими откъси, прочетени и почувствани от нашата групичка четци по роли.

Пълната информация за премиерата може да намерите на страницата на “Човешката библиотека”: https://choveshkata.net/blog/?p=7223

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature

Резултати от осмия литературен конкурс “Агоп Мелконян-2019”

„Шин“ от Иванка Миткова Сергилова – специална награда на името на Агоп Мелконян, изборът на сем. Мелконян и приятели

Награди на журито:
1. „Голиат“ от Владислав Димов Атанасов
2. „Девет“ от Красимира Тодорова Стоева
3. „Ани“ от Адела Анджело Миролевска

Пълните резултати може да видите на:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, научна фантастика, in memoriam, science fiction

Българска фантастика в чужбина: българска НФ антология на немски и български разказ в немско НФ списание

Двете постижения са обединени от едно име: Ерик Симон (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD), който преведе разказите на немски. Ерик е нещо като добрият ангел на българската фантастика в Германия за което всички ние трябва да сме му много благодарни!

Антологиятя „Sternmetall“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018) съдържа разкази от Георги Малинов, Светла Дамяновска, Велко Милоев, Елена Павлова, Вал Тодоров, Мария Спирова, Андон Стайков, Николай Тодоров и Ивайло П. Иванов.

Корицата може да се види тук: http://bgf.zavinagi.org/images/thumb/8/86/Stermetal%2B.jpg/160px-Stermetal%2B.jpg

Сборникът е достъпен през немския Амазон: https://www.amazon.de/Sternmetall-Bulgarische-Phantastik-Juri-Ilkow/dp/3940036471

Много положително ревю (на немски) може да се види тук: https://www.zauberwelten-online.de/Artikel/Sternmetall-Phantastische-Kurzgeschichten-aus-Bulgarien,699

А разказът е мой и беше публикуван в брой 74 на немското списание „phantastisch!“ (удивителната е част от името на списанието; http://www.phantastisch.net/), което в известен смисъл е аналог на американското „Локус“ – публикува статии за фантастиката: есета, интервюта, ревюта и само по един къс разказ във всеки брой.

Съдържание на броя: http://www.phantastisch.net/aktuell.htm

Корицата може да се види тук: http://www.phantastisch.net/cover_74.htm

Leave a comment

Filed under България, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Научно-популярни лекции: на 16.04 за екзопланети, на 18.04 за ESO

Следващата седмица ще изнеса две научно-популярни лекции в София:
– 16.04, вторник, 19:30 часа, „Екзопланетите: какво знаем за тях и как го научаваме“, Културен дом „Средец“, ул, „Кракра“ 2а
– 18.04, четвъртък, 19:30 часа, „Астрономия в Южната Европейска Обсерватория и защо човечеството има нужда от една фундаментална наука за космоса“, Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски, бул. „Джеймс Баучер“ 5, зала А205 или A207

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Четиридесет години от първия полет на българин в космоса

На 10.04.1979 г. в 19 часа и 34 минути българско време е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ с екипаж Николай Рукавишников и Георги Иванов. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и е приземен 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, след 31 пълни обиколки около Земята.
Г. Иванов в Пазарджик:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, космонавтика, наука, history, science

Българска фантастика от Петър Бобев в чужбина

Докато някой „младежи“ се бъхтат да публикуват 200-300 думи в съседното село, разни „старци“, като Петър Бобев, който е преминал в по-добрия свят преди повече от две десетилетия, се издава в чужбина едва ли не повече от всички младежи взети заедно. Информацията е от: https://www.peterbobev.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B5%D0%B7/
2017 – Месть мертвого инки („Отмъщението на мъртвия инка“) – Пётр Бобев – включен в журнал „Искатель“, 4/2017 (списание „Откривател“, книжка 4 от 2017 г.), стр. 35-186; издателство „Искатель“, Москва; превод: Михаил Филонов. Художник на корицата (изображението е свързано с романа на Бобев): Андрей Симанчук. Тираж: не е посочен. Формат: 84×108/32 (130×200 мм). 192 страници.
2016 – Пещера астронавта („Пещерата на астронавта“) – включен в „Этот фантастический мир“ (альманах), выпуск 1 (алманах „Този фантастичен свят“, 1); стр. 103-105; издателска къща „Тардис“ , Екатеринбург; превод руски език на разказа „Пещерата на астронавта“ (публикуван в списание „Пламъче“, 1966 г., книжка 5). Преводач: не е посочен. Съставител на алманаха: не е посочен. Художествено оформление на алманаха: Борис Владимирович Покровский. Тираж: 1300 бр. Формат: 60×84/8 (205×290 мм). Меки корици. 120 страници.
1994 – Crocodilul Sacru (в превод – Свещеният крокодил) (1989 – Каменното яйце) – Petar Bobev (роман); editura (издателство): Doris; locul publicarii (място на издаване): Bucuresti (Букурещ); traducator (преводач) – Tiberiu Iovan; 188 стр.; pret (цена): 4.00 lei (като допечатка върху някои корици – 2000 lei (?)); ISBN: 973-96811-0-7 (на румънски език)
И т.н.
На страницата, която съм цитирал по-нагоре, има корици.
Успех на младото поколение! 🙂

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, science fiction

Статия в блога на ESO за един странен астрономически обект


С едно изречение – нещо скрива от нас част от звездата: планета с гигантски пръстени, или множество комети, или диск – все още не знаем.

А препринт на нашата статия в Monthly Notices може да видите тук: https://arxiv.org/pdf/1811.02265

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Нова българска фантастика: 30.03.2019, премиера на „Приказки за Юнаци и злодеи“

Приятели (:

На 30 март 2019 година, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека, за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го боли и кое премълчава. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…

На тройния ни празник Юна няма да е сама. 😉 Поканили сме всички: участниците в „Приказките“ (вече над 20!), художничките на кориците, родните автори, които сме издавали в поредицата ни (https://choveshkata.net/blog/?page_id=13)… заповядайте и вие! Историите за Юна и Юнаците, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава. 🙂

Повече подробности за премиерата и изненадите, които готвим, открийте тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Трите „Приказки за Юнаци и злодеи“ съществуват само в електронен вариант – и се възползват от някои възможности на технологиите, които на хартия няма как да възпроизведем. 😉 Файловете са без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространяват безплатно. Но ако пожелаете, подкрепете авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как (https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform) да им подарите „Приказките“ с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим. 😉

Чакаме ви!

Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Български фантасти в чужбина: сборник на Здравка Евтимова на френски (и награда от ДБФ)

Сборникът на Здравка Евтимова „D’un bleu impossible” („Невъзможно синьо“) беше издаден от френското издателство Le Soupirail. Превод – Красимир Кавалджиев. За повече информация: https://www.fakel.bg/index.php?t=6673


Преди няколко дни авторката получи грамота от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ за популяризиране на българската литература зад граница:

Leave a comment

Filed under book reviews, България, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в Щатите: „Как инженер Ганев направи България велика“ в чикагския вестник „България“

В бр. 11 за 2019 г. на чикагския в-к „България“ беше публикуван моя фантастичен фейлетон за приключенията на инженер Ганев, в три епизода:
– Епизод първи: инженер Ганев извежда България на три морета
– Епизод втори: инженер Ганев превръща България в колониална империя, над която слънцето никога не залязва
– Епизод трети: инженер Ганев съживява българската космическа програма
Електронната версия на вестника е достъпна свободно на: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_11_19-1-32-web?fbclid=IwAR2ZITSMdcLCjQ6T5IZEcFbIFgQggN6svrgTnWs00l1QegE16z3Nuyeid5c
Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Астрономия: статия за наша статия в New Scientist

Когато ме питат с какво точно се занимавам – в професионален аспект – аз обикновено отговарям, че съм general-purpose infrared astronomer, което приблизително може да се разбира, че за инфрачервената астрономия аз съм нещо каквото са военните лекари за медицината – разбират от всичко по малко. Участвал съм в изследвания и съм публикувал статии за обекти от слънчевата система и на далечни квазари. Включително – и няколко статии за Плутон. Последната от тях е голям, не, по-скоро огромен проект със стотици участници, в който се използват наблюдения от десетки телескопи на различни места по света за да изследва атмосферата на тази планета-джудже. Главният резултат от тези наблюдения е, че през последните три десетилетия налягането в атмосферата на Плутон се увеличава, което с сезонно изменение. Просто сезоните на Плутон са дъъъъъъллллггггггииииии, защото една негова година се равнява на 248 земни…
Безплатен препринт на самата статия – публикувана в Astronomi & Astrophysics – може да се прочете тук: https://arxiv.org/pdf/1903.02315.pdf
А статията за нашата статия в New Scientist – тук: https://www.newscientist.com/article/mg24132214-200-it-will-be-snowing-nitrogen-on-pluto-for-the-next-century/
За съжаление достъпът до New Scientist, но такива са реалностите на пазара. Вероятно и други медии ще отразят нашата работа.

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Нова българска фантастика: дебютен сборник с разкази на Георги Атанасов

Сборникът „По пътя към…“ е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената.

Разказите в него са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.

Авторът изследва множество творчески форми, от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. Той размива границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно. За да ни открие не просто един, а цял лабиринт от пътища. Къде ли ще ни отведат те?

Съдържанието (с връзки към откъси) на сборника може да видите тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=7045

За автора: https://choveshkata.net/blog/?page_id=7105

Как можете да си поръчате сборника: https://choveshkata.net/blog/?page_id=7021

Издание на Човешката библиотека.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Научно-популярна статия „Обратната страна на Луната“

Във февруарския (2/2019: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5.html) брой на сп. „Осем“ може да прочетете моя статия за Луната.
Ето я анотацията от страницата на списанието: В самото начало на 2019 година китайската станция „Чанг-4“ достави на повърхността на Луната неголям луноход. За пръв път кацането беше осъществено върху обратната страна на Луната, която винаги е невидима от Земята. Какво Да очакваме от тази мисия? На 14 септември 1959 г. автоматичната станция „Луна-2“ поставя началото на лунните изследвания in situ (на място). Какво знаем за нашата космическа съседка днес, как сме го научили и какви са големите въпроси, на които астрономията и геологията все още търсят отговори?
Към това мога да добавя, че разказвам как с много труд и изобретателност астрономите от миналото са изследвали Луната и са разкривали тайните ѝ.

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, космонавтика, наука, science

Литературен Конкурс „Агоп Мелконян 2019“

Срокът за изпращане на разказите (обем до 1500 думи) е до 24:00 ч. на 31 март 2019 г. Приемат се научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане. Допуска се един разказ от автор. Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие. В конкурса не могат да участват членове на журито или победители от предишни години. Финалистите ще бъдат обявени на 26 април 2019 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“. На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите. Изпращайте разказите на имейл адрес: konkurs2019 [ет] trubadurs.com и обърнете внимание на изискванията за формат.
Пълните условия за участие може да прочетете тук: https://trubadurs.com/2019/02/11/konkurs-agop-melkonyan-2019/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 014 : „Да ни намеря и да ни спася“, разказ от Елена Павлова

Поредното издание на подкаста предлага разказа от Елена Павлова „Да ни намеря и да ни спася“, с който тя спечели няколко конкурса: https://www.youtube.com/watch?v=Js7TZTVX3oY

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction