За пророците и за българската фантастика в чужбина


В рамките на около година в Германия и Русия се появиха две антологии с българска фантастика. В сравнение с българското фантастично „гето“, това са необятни пазари, но сам по себе си големият им мащаб не гарантира, че е лесно едно преводно произведение – освен ако не е американско или английско – да се появи там. Големият мащаб означава и самонасищане, защото предполага съществуването на достатъчно мести автори, които могат да предложат разнообразни произведения и да задоволят почти всякакви читателски интереси.

Въпреки това – и с неоценимата помощ на ред приятели в двете страни – на немски и на английски се появиха няколко книги, които предлагат именно българското виждане към непознатото, към загадъчното, към интересното.

Подобни успехи имат и друга страна. Според старата пословица, никой не е пророк в собственото си село. Българската фантастика, с редки изключения, е подминавана с безразличие от „голямата литература“. Тези малки пробиви навън провлякоха вниманието на родната критика. В „Литературен вестник“, брой 28 от тази година, беше публикувана кратка бележка от Николай Тодоров, в която се казва:

*

В Германия се появи сборникът с български научнофантастични разкази „Контакт с вдругиден – българска научна фантастика“ („Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction“, Verlag Torsten Low). Новото издание е дело на най-неуморния популяризатор на наши автори на фантастика в чужбина, Ерик Симон, като редактор, съставител и преводач; на легендарния познавач на жанра Юрий Илков, като редактор и съставител; и на Стоян Христов, като преводач. Сред представените автори са: Любомир Николов, Николай Теллалов, Мартин Петков, Александър Карапанчев, Георги Малинов, Янчо Чолаков, Снежана Ташева и др.

*

Няма да копирам цялата статия, само ще кажа, че този конкретен пробив е повод за припомняне на един друг сборник с българска фантастика на немски – „Звезден метал – нова българска фантастика“ („Sternmetall – neue Phantastik aus Bulgarien“, Verlag Torsten Low, 2018), за академичните издания на БАН „Фантастика и бъдеще“ и „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (дело на Елена Борисова, Николай Генов и Рени Янкова), и дори за списание „Тера Фантастика“ (което едва ли има нужда от представяне).

*

Повече са сборниците може да научите тук (те са достъпни в amazon.de):

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Kontakte_mit_dem_Unbekannten_(Verlag_Das_Neue_Berlin,_1989)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018)

http://bgf.zavinagi.org/

index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Награди на името на Аркадий и Борис Стругацки


Преди няколко дни на тържествена церемония в Пулковската обсерватория (където известно време е работил БНС) бяха връчени наградите на името на Аркадий и Борис Стругацки (http://absfond.ru/news-114.html). Тази година лауреати са:

Евгений Харитонов в категория „Критика и публицистика“ за книгата „Апокрифи от Задогледалната страна (етюди за фантастиката)“ / „Апокрифы Зазеркалья (Этюды о фантастике)“

и
Геннадий Прашкевич в категорията „Художественная проза“ заповестью „Последната карантина“ / „Последний карантин“.

И двамата са добре известни в България. Евгений Харитонов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2) дори е автор на боблиография на българската фантастика (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F) и както наскоро научих, негов очерк за българската фантастика е публикуван на немски в германска годишник за фантастиката преди 15-ина години.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Съобщение за пресата: Астрономите откриха „намигаща“ звезда-гигант близо до центъра на Галактиката


Звездите – като хората – не изчезват просто така. В редките случаи, когато го правят, смъртта им е предизвестена с гигантска експлозия на свръхнова. Но една слаба звездичка изчезна от небето в края на 2011 година без никакви светлинни „ефекти“. Към Март-Април 2012 г. блясъкът ѝ намаля с фантастичните 97 процента – тя изчезна почти напълно, – но към средата на 2012 година беше възстановила напълно предишната си яркост.

Изчезването ѝ остана незабелязано за дълго време, докато Ли Смит, по онова време астроном от университета в Харфордшир, а сега работещ в Кембридж, не откри промяната с помощта на наблюденията, получени от VVV – огромен обзор на централната част от Млечния път. Кривата на блясъка, показващ промяната в яркостта на звездата може да се види на фигура 1 в статията, която е достъпна като пдф тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

VVV е съкращение от VISTA Variables in Via Lactea. VISTA е името на 4.1-метровия телескоп в Чили, в помощта на който се правят наблюденията. VVV е дело на огромен екип от повече от двеста астрономи от целия свят, сред които има и българи. Повече за VVV може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey, а страницата на обзора (с много красиви картинки!) може да се види тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey

В младостта си загадъчната звездичка, известна с каталожния номер VVV-WIT-08, вероятно е била няколко пъти по-масивна от слънцето, а сега се е раздула до червен гигант с радиус стотици пъти по-голям от слънчевия – съдба, която очаква и нашето собствено светило след 4-5 милиарда години.

На пръв поглед това е поредната затъмнителна променлива – така астрономите наричат системите от две, а понякога и повече звезди, които – докато обикалят около общия си център на масите – понякога се „скриват“ една зад друга. Повече за подобни променливи звезди може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Binary_star

Подобен механизъм не може да обясни VVV-WIT-08 поради огромния ѝ размер и почти пълното ѝ „изчезване“: за да намали блясъка на звездата с 97 процента, някакъв друг обект трябва да скрие 97 процента от повърхността ѝ. Малко са възможните обекти с подобни гигантски размери като VVV-WIT-08 – това са други подобни звезди и разбира се, те самите светят със собствена светлина. Подобна система от два еднакви червени гиганта би намалила яркостта си само с 50 процента, защото половината от светлината от затъмняващата звезда ще продължава да достига до нас.

Следователно затъмняващото тяло трябва да бъда „тъмно“, почти да не излъчва собствена светлина. Малко са кандидатите за подобна роля. VVV-WIT-08 се намира във вътрешната част на нашата галактика, Млечния път, където има огромен брой плътни газово-прахови облаци. Не е изключено един от тях да е преминал между звездата и нас. Но статистически вероятността за подобно събитие е много ниска. Симулациите показаха, че за да се случи то с реалистична вероятност, в галактиката трябва да има огромен брой непрозрачни облаци, много повече, от колкото се наблюдават.

Идеята за прахов облак все пак може да помогне за обясняване на VVV-WIT-08 – достатъчно е облакът да не се движи свободно в пространството, а да е част от системата на звездата. Подобни облаци могат да обкръжават малки компактни обекти под формата на акреционни дискове. Една подобна система е известна отдавна – Епсион Аурига. За нея може да прочетете повече тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Epsilon_Aurigae. Но там блясъкът на главната звезда намалява само наполовина. Втори пример е системата на TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. В момента тя е носителка на рекорда за затъмнителна променлива с най-дълъг период – 69 години. VVV-WIT-08 може би е третата подобна система.

Орбиталният период на затъмняващия компонент в системата на VVV-WIT-08 е неизвестен, но оценките го поставят в интервала 20-600 години. Не е известно и какво е тялото, около което се е формирал акреционния диск. Вероятно става дума за еволюирал обект – черна дупка, неутронна звезда или някое от така наречените субджуджета, който са към края на живота си като „нормални“ звезди.

Системи като VVV-WIT-08 не се срещат толкова често като затъмнителните, съставни от две обикновени звезди и са трудно откриваеми. Едва новите обзори на небето, като VVV, които обхващат огромен брой звезди и измерват блясъка им с автоматични средства – защото е невъзможно да се обработи ръчно подобен обем наблюдения – позволиха да бъде намерена VVV-WIT-08 и вероятно ще ни донесат още неочаквани открития.

Съобщението за пресата от университета в Кеймбридж може да се прочете тук: https://www.cam.ac.uk/research/news/astronomers-spot-a-blinking-giant-near-the-centre-of-the-galaxy, а илюстрация, показваща как може би изглежда системата VVV-WIT-08 може да се види тук: https://www.cam.ac.uk/sites/www.cam.ac.uk/files/styles/content-885×432/public/news/research/news/blinkinggiant.jpg?itok=sMi8XtZT (художник: Amanda Smith).

Научната статия в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society се намира тук: https://academic.oup.com/mnras/article-abstract/505/2/1992/6294924?redirectedFrom=fulltext, а свободно достъпен препринт – тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Ново от Никола Райков, автора на книгите игри за Таласъмчето: „Сказание” – настолна игра и книжка


Никола Райков (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2; https://prikazka-igra.com/author.html), известен най-вече с книгите-игри за малки и големи деца: „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ подготвя нова приключение: „Сказание“ – настолна игра и книжка.

Дълго интервю с автора може да прочетете тук: https://segabg.com/category-weekend/suzdatelyat-na-talasumcheto-prodava-nenapisani-knigi

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Фантастични стихове от Елена ТРЕНДАФИЛОВА


Така обиколих на думите света…

o o o

Върбата как е гръб превила
като товар съдбовен на душата
нима от мъка се е тя сломила
поклон направила е до земята
Така се молят само в Храма
дълбоко вярващи смирени
човек и Бог говорят двама
от светлина възвишена облени
Върбата плачеща но силна
снагата гъвкава и жилава
сълзите ѝ река обилна


тя нова църква е иззидала…

Още стихове и информация за авторката може да откриете в рубриката за фантастична поезия, водена от Ал. Карапанчев: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26798&rb_v=viewtopic&start=140#p47959

Представяне на нейната книга „Смълчани истини“:

Leave a comment

Filed under литература, Literature, poetry

Нов разказ в подкаста за българска фантастика: „Аве“ от Яница Радева Радева


Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Може да слушате разказа тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Поздрави от “Човешката библиотека”!


Честит ни празник на славянската писменост! ^_^

С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!

Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.

Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.

– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂

Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.

– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.

Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.

Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.

– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂

– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.

– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.

– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.

– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.

Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.

„Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.

За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.

Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.

Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.

Поздрави, подвизи, позиви,
Христина

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, poetry, science fiction

Български номинации за Еврокон 2021


От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.

Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фентъзи, poetry, science fiction

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation


Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Десети литературен конкурс за разкази „Агоп Мелконян“ (2021) – резултати


Почетното жури в състав Едуард Мелконян, Людмила Мелконян, Велко Милоев, Петър Кърджилов, Дилян Благов и Юри Илков присъди Специалната награда на името на Агоп Мелконян на разказа „Аве“ от Яница Радева Радева.

За високи творчески постижения бяха отличени разказите: „Когато Иван петров Ставрев намери машината на времето“ от Йордан Веселинов Колев, „Подсладителят“ от Ив-Ана Драгомирова, „Душа 58074“ от Кристина Емилова Петрова и „Последен спомен“ от Виктория Константинова Баръмова.

Основното жури на конкурса – сп. „Сборище на трубадури“ и представители на фантастичната общност – присъди следните награди:

1. „Страшни кръвопийци“ от Антон Цветанов Меляков

2. „Отрязах момент и той падна на пода“ от Рая Атанасова Антонова

3. „Миноги“ от Георги Николаев Янакиев

Повече информация за конкурса може да се намери тук: https://trubadurs.com/2021/05/15/ofitsialni-rezultati-ot-desetiya-konkurs-agop-melkonyan-2021/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, in memoriam, Literature, science fiction

Първият китайски марсоход кацна на Марс


По тоя повод в медиите цари такава смесица на необразованост, незнание на историята, лоши преводи и прочее, че направо се чудя как човечеството изобщо е слязло от дърветата.

Примерно пише, че Китай е втората нация, изпратила марсоход. Първият марсоход, достигнал успешно повърхността на Марс е съветски – със станцията „Марс-3“, 1971 г. Не е известно дали е работил, връзката със спускаемия апарат прекъсва скоро след кацането, по време на изпращането на първата картинка (която не е съвсем сигурно дали е първата картинка или има дефект в електрониката). След това са американските марсоходи.

Така че Китай не е дори втората нация, изпратила марсоход, нито дори втората, доставила го на Марс. Може би ще е втората, за която ще се знае, че марсоходът работи.

Пише, че Китай е третата нация (след Съветския съюз и Щатите), осъществила кацане на Марс. Не е вярно, трети са Англичаните с „Бийгл-2“ от 2003 г. Известно време се смяташе, че апаратът се е разбил, но впоследствие на снимки от орбита се видя, че е кацнал успешно, обаче два от слънчевите панели не са се отворили, вероятно защото банално и непредсказуемо е кацнал в яма. Панелите покриват антената и правят връзката невъзможна. Но мекото кацане си е факт, иначе нищо нямаше да проработи.

С други думи, китайците са четвъртите, които правят успешно меко кацане на Марс.

Тези забележки са към слабата журналистика. Иначе самата мисия е небивал успех – от първи опит стигнаха друга планета, влязоха в орбита около нея, приземиха се и имат шанс да пуснат марсоход. Съвсем наскоро, т.е. от съвременни технологични позиции, Израел и Индия не можаха от първи опит да кацнат меко на Луната през 2019 г.

Статия за китайския марсоход може да се прочете тук:

https://forum.novosti-kosmonavtiki.ru/index.php?topic=11924.440

Статията в Укипедия за марсохода може да се види тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tianwen-1

Анимация на кацането може да се види тук:

Все още няма снимки. По план марсоходът трябва да слезе от спускаемия апарат на 22.05, но може би ще видим снимки преди това.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Български фантасти в чужбина: Кънчо Кожухаров в Украински литературен вестник


Българскяит писател-фантасти Кънчо Кожухаров (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%B6%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2) се появи на страниците на „Украински литературен вестник“ с разказа „Реликва“:

Поздравления!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Човешката библиотека, Горната земя, Фентъзи ЛАРП Център и Фантастика и бъдеще обявиха наградените участници в литературния “Копнеж 2021”


През 2020-а в Копнежа за растящо творчество (https://choveshkata.net/blog/?p=8576) се включиха 36 автори, вдъхновени от близо 60 книги или поредици. Най-малкият ни участник беше на дванайсет.

Ето и списъкът с отличените:

В категория до 10 г.:

(няма участвали автори)

В категория 11 до 14 г.:

Хелин Хасанова – за „Тримата мускетари“

Тея Чобанова – за „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“

В категория 15 до 18 г.:

Максимилиан Георгиев – за „Атомни навици“

Мартина Илиева – за „Джейн Еър“, „Поразените“ и „Крадецът на книги“

Стела Петкова – за „Железният светилник“

Гергана Генкова – за „Славея“

Лилия Енчева – за „1984“

Преслава Василева – за „Има ли места в рая“

Михаела Колева – за „Тютюн“

Сема Адемова – за „Моята орис“

Люба Кирилова – за „Епопея на забравените“

Виктория Славова – за „Без Мерит“

Даниел Цветанов – за „Въздушно величество“, „Биография на Джей Зи“ и „Изкуството на победата“

Надежда Нинова – за „На пет стъпки от теб“ и „Тази свирепа песен“

Симона Зашева – за „Моята история“ и „Аз съм Малала“

Никол Игнатова – за „Стъкленият похлупак“

Елизабет Чолакова – за „Живот в скалите“ и „Вечната Амбър“

Вяра Коларова – за „Портокал с механизъм“

В категория 19 до 22 г.:

Доника Димитрова – за „Малки големи неща“

Добринка Гочева – за „Алиса в страната на чудесата“ и „Последният еднорог“

В категория 23 до 27 г.:

Люкия Трифонос – за „Несъзнаваният образ на тялото“ и „Човекът в търсене на смисъл“

Наградите тази година са книги от Човешката библиотека и „Горната земя“ – хартиени или електронни.

Повече може да прочетете на страницата на Човешката библиотека: https://choveshkata.net/blog/?p=8728

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, history, horror, Literature, ревюта на книги, poetry, science fiction

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…


It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Български фантасти в чужбина: Елена Павлова с Honorable Mention в Writers of the Future (1st Quarter/2021)


Организираният от Л. Рон Хабърд конкурс „Писатели на бъдещето“ (https://www.writersofthefuture.com/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Writers_of_the_Future) се провежда ежегодно от 1985 г. до сега. Всяка година има четири кръга и разказите и илюстрациите на победителите се появяват в антология. С този конкурс са започнали кариерите си автори като Стивън Бакстър, Карен Джой Фулър, покойният Джей Лейк и Дейвид Зиндел.

В първия кръг тази година Елена Павлова си извоюва Honorable Mention (https://www.writersofthefuture.com/writers-of-the-future-1st-quarter-winners-announced-for-volume-38/)!

Поздравления!

PS В началото на 90-те години българският художник Атанас Стоянов също е получил подобно отличие. Имаме традиция. 😉

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Български фантасти в чужбина: Александр Карапанчев, Юрий Илков, Атанас П. Славов и Валери Голев в сборник по случай 80-годишнината на Геннадий Прашкевич


Руският писател-фантасти Геннадий Прашкевич (https://fantlab.ru/autor702) на 16.05.2021 празнува юбилей и по този повод се появи нов сборник „Наш человек в антропоцене: К 80-летию Геннадия Прашкевича“ (https://fantlab.ru/edition316304). В него са включени разкази и публицистични материали от юбиляра и от неговите многобройни приятели, сред които са и трима българи: Александр Карапанчев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2), Юрий Илков (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2), Атанас П. Славов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2) и Валери Голев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2), представени с интервю „На руска фантастична вълна“ (https://fantlab.ru/work1423411), датирано от 2016 г. Сборникът излиза в колекционен тираж от 25 екземпляра, но съдейки по дискусиите в мрежата, се предвижда допечатка.

Материалът е достъпен в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/

Ето е един цитат:
Юрий ИЛКОВ: – Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю… Драги Генадий Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за реалната България и за България на творците фантасти?
– Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“, „Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“). Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга). От фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още веднъж…

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в чужбина: сборник на немски „Контакт с вдругиден“ (Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction)


276 страници меки корици

ISBN 978-396629-015-9

Цена 13,90 евро

Немското издателство Verlag Torsten Low представя нов сборник с българска фантастика „Контакт с вдругиден“ (Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction): https://www.verlag-torsten-low.com/de/Alle-Buecher–unsortiert-/kontakt-mit-uebermorgen.html?fbclid=IwAR32ROPvDyWhae8O-2kpwa5FpsTNylBd_PZJTTkR3k4aY_YS1oek4xBwuuo

Корицата може да се види тук:

Редактори/съставители са Юрий Илков и Ерик Симон. Сборникът включва произведения от седемнадесет автори, преводите са дело на Стоян Кристов и Ерик Симон.

Книгата ще бъде представена на конвента в Дармщад (който се провежда онлайн през Дискорд) на 1.05.2021 от 19:30 немско време (20:30 българско). За повече информация: www.sftd-online.de

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction