Наука за всички: от 2022 г. списание Astronomy & Astrophysics преминава към модел със свободен достъп


Научната литература е скъпа – тиражите са малки и заради бързото развитие на науката, книгите остаряват бързо. Един учебник за университет, освен ако не е по някаква особено „класическа“ дисциплина, има нужда от смяна или поне от обновяване след 5-10 години. А с научните списания цикълът е още по-къс – рядкост са статиите от преди десетилетие, които продължават да бъдат важни и да се четат. Алтернативата са сървърите за препринти като https://arxiv.org/ и даже списания като Nature и Science, които са ориентирани към печалба, позволяват на своите автори да поставят статиите си там (наистина, с някои ограничения, например може да се публикува статията без корекциите, направени от редакторите на списанието). Подобни сървъри позволяват безплатен достъп до последните публикации и са важни за учени от бедни страни (каквато за съжаление е и България, особено когато става дума за наука).
Европейското списание Аstronomy & Astrophysics (https://www.aanda.org/), заедно с американските Astrophysical Journal, Astronomical Journal и британското Monthly Notices of the Royal Academy of Sciences e едно от водещите астрономически научни периодични издания в света. Значението на научните списания се измерва чрез средния брой цитати, които събират статиите, публикувани в тях през последните две години – този индекс се нарича impact factor (буквално: фактор на въздействие) и за тези пет списания факторите са: 5.6, 5.8. 6.3 и 5.4, съответно.
От началото на следващата 2022 година Astronomy & Astrophysics променя модела си на публикация: статиите ще са свободно достъпни. Списанието ще се финансира от страните-издателки (България е сред тях!) и от продължаващи абонаменти от библиотеки. Строго погледнато, за достъп до статиите в Astronomy & Astrophysics абонамент повече не е необходим, но университетите и обсерваториите по света ясно разбират нуждата от подкрепа и се очаква болшинството да продължат абонаментите си.
Съобщение на пресата може да се види тук: https://www.aanda.org/2021-press-releases/2350-open-access-transformation-for-astronomy-astrophysics
Повече за списанието: https://en.wikipedia.org/wiki/Astronomy_%26_Astrophysics
Това не е популярно издание, но аз познавам много журналисти, които внимателно следят професионалните астрономически издания за да са първите, които ще отразят най-интересните открития.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Честване на 40-та годишнина на НАО Рожен


Тази година Националната астрономическа обсерватория Рожен има юбилей – четири десетилетия от началото на работата – официалното откриване е на 13 март 1981 г., макар че наблюдения се правят още от септември 1979 г. По този повод вчера в БАН имаше тържество, видеото от което може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=YOCXKFgrjLQ&t=2860s

За повече информация:

– Официален сайт на НАО Рожен: http://nao-rozhen.org/

– За историята на обсерваторията може да се прочете тук: http://nao-rozhen.org/history/fr.html

– Видеоразходка из обсерваторията: https://www.youtube.com/watch?v=olTS1j8pzoQ

– Страници в Уикипедия на български https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_-_%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD и на английски https://en.wikipedia.org/wiki/Rozhen_Observatory

Честит юбилей!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, История, астрономия, наука, science

Сътрудничество и конкуренция в науката


Преди няколко часа се случи рядко астрономическо явление – планетата Нептун премина пред ярка звезда – явлението се нарича окултация на звездата от планетата:

https://lesia.obspm.fr/lucky-star/data/predictions/special/neptune20211007.html

На страницата има анимация, която показва как сянката на Нептун преминава през Земята.

Всъщност планетите често „загърбват“ звезди, но в огромното си болшинство тези звезди са слаби и не са подходящи за изследване на атмосферите на планетите. Самото изследване е възможно, защото част от звездната светлина преминава през атмосферата и по количеството на преминалата светлина и по нейния спектър може да се регистрират слоевете в атмосферата на планетата и да се оредели техния химичен състав и температура. А ако няма атмосфера, както е при астероидите, по окултациите на звездите от астероиди може да се измерят точно размерите на самите астероиди.

Но тук интересното е друго – за снощната окултация се организирахме група от двадесетина човека (а в обработката и интерпретацията на наблюденията сигурно ще участват още хора) от 4-5 различни държави и използвахме една дузина телескопи, сред които някои от най-големите в света – VLT в Чили, Кек на Хаваите, LBT в Аризона и двата Gemini, единият от които е на Хаваите, а другият – в Чили.

Повечето от тези двадесетина човека можеха да направят собствена програма и да наблюдават окултацията, да направят необходимите измервания, да разберат каквото знание може да се получи от тези наблюдения, и да публикуват статия в някое научно списание. Никой не притежава небето и не може да наложи на другите да не го наблюдават.

Тук навлизаме в територията на притчите, като тази за Аспарух, братята му и снопът стрели. Ако всеки наблюдава окултацията самостоятелно, ще научи нещо за атмосферата на Нептун по лъча на зрение. Но ако наблюдаваме окултацията с два телескопа, разположени на хиляда километра един от друг, ще научим нещо за атмосферата на Нептун в две точки, отдалечени на хиляда километра една от друга. Ако телескопите са повече и точките ще са повече. И така ще можем да направим много по-интересно и по-информативно изследване, отколкото е възможно с един единствен телескоп – понякога подобен метод се нарича томография и означава пространствено 3-мерно изследване.

Да не говорим, че времето над един телескоп винаги може да бъде лошо, докато над два има шансове поне единият да може да наблюдава… Както стана снощи – над цяла Южна Америка имаше облаци, но телескопите в Северна Америка и на Хаваите работеха.

Завършвайки притчата – в науката и конкуренцията, и сътрудничеството имат своите места, но без сътрудничеството нещата стават по-трудно и по-бавно, а понякога изобщо не се получават.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Българският фантаст, преводач и сподвижник Калин Ненов на Октокон 2021


Октокон е ежегодна среща на любителите на фантастичнич жанър от Ирлания и тази година ще се състои на просторите на Интернет от 1 до 3 октомври. В нея ще участва бъгарският фантаст, преводач и сподвижник (дума, която предпочитам през побългареното промоутър) на жанра. По-надолу копирам писмото му.
За участие в срещата е необходима регистрация, но регистрацията е безплатна.


Приятели на фантастичното (:

Този петък, от 23 часа българско време, ще участвам в онлайн панела
Not Your Grimdark Dystopia: Optimism in Sci-Fi and Fantasy – заедно с
изявени борци за диверсификацията на световната фантастика като
Франческо Версо и Фабио Фернандес:

https://app.octocon.com/#part/A0220

Ако искате да ни слушате (обещавам, че купешките думички ще ги сведем
до минимум , ще ви трябва регистрация (безплатна и бърза) тук:
https://registration.octocon.com/

В самия петък отворете долния линк:

https://twitch.tv/octoconirl

Оптимистично ваш,
Кал)

П.П. Ако още не сте научили, до края на ноември с Човешката библиотека
и Тера Фантазия организираме конкурс за позитивни романи –
незадължително фантастични ;):

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, science fiction

Astronomy in… mystery: STARS AND WAVES, a novel by Roberto Maiolino


Usually I write about astronomy and science fiction, but this time I will make an exceptipon. A book by Roberto Maiolino, a very well known and accomplished researcher (a professor of Experimental Astrophysics at the University of Cambridge and a Honorary Professor at University College London and Royal Society Research Professor) juts published a fiction book, a thriller novel set in the world of astronomy. The action takes place in some of the largest and most well-known astronomical observatories in the world, and the mystery is tightly connected to the astronomical research – to the exoplanet searches. It is a page turner and it doesn’t take a PhD in STEMS to solve it. Enjoy!

The official description:

Laura is a student in Astronomy at the University of Cambridge. Her work on exoplanets – planets orbiting other stars – is largely unnoticed by the scientific community. However, it attracts the interest of a secluded elderly Russian astronomer, Professor Kasparov, on the basis of his own research thirty years ago. He tries to contact Laura and her supervisor, Julia, but dies in mysterious circumstances.

In the attempt to find out more about Kasparov’s data, Laura and Julia travel across the globe. During their journey, science becomes entangled with poetry, while astronomy gets embroiled with mystery. They face a dark pattern of strange accidents and deaths. Their quest for clues gradually becomes a frantic pursuit through some of the most fascinating and deadly environments.

Will Laura and Julia uncover the truth? The whole truth? And… will they survive to tell the world?

For more information see: https://www.starsandwaves.net/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, астрономия, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Нов литературен конкурс: „Изгревът на следващото“ (срок 30.11.2021)


От тук: https://choveshkata.net/blog/?p=8772#comment-144946

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао 🙂 ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е текстовете да засягат поне една от горните две теми. Ако примерите в тях ви звучат твърде ограничаващо, приемете ги като насоки. Същественото е сюжетите ви да предлагат решения и надежда, а основните ви герои да ви вдъхновяват с отношението си към света и отношенията си с другите.

Очакваме вашите завършени романи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com.

Приемат се до три ръкописа от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. ръкопис, според броя на участващите автори.

За всеки ръкопис ни пратете следните файлове:

1) пълният текст на романа;

2) един общ файл с откъси, които включват:
– началото на романа – до 10 станд. стр. (18 000 знака);
– финала на романа – до 10 станд. стр.;
– една сцена, която ви е любима – до 10 станд. стр.

3) (само по ваше желание) резюме/синопсис в рамките на 2 страници.

Запишете файловете в някой от форматите ODT, DOC, DOCX или RTF. Направете ги анонимни. Личната си информация – име, възраст, град, държава – напишете отделно, в самия имейл.

Допускат се и вече публикувани романи, стига да:

1) са изчерпани – напълно или почти;

2) имате разрешение за евентуалното им преиздаване.

Всички текстове ще бъдат оценявани анонимно от журито ни. Най-високо класираният ръкопис ще бъде редактиран, издаден и разпространяван от Човешката библиотека и Тера Фантазия. Авторът му получава процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Запазваме си правото да:

  • не наградим нито един ръкопис;
  • наградим повече от един ръкопис.

Краен срок за изпращане: 30 ноември 2021 г.

Следете този запис за промени в условията.

~

Произведения-ориентири

Български:
Отличените разкази от предните три издания на конкурса, публикувани в алманасите „ФантАstika 2018“, „ФантАstika 2019-20“ и предстоящия „ФантАstika 2021“
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“, „Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
Останалите две части от A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел: The Wild и War in Heaven
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear
Поредицата Heartstrikers – Rachel Aaron

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Янчо Чолаков в литературния алманах „Море“


Глава от романа „Дванайсет разбойници“ от Янчо Чолаков беше публикувана в брой 2 от 2021 г. на литературния алманах „Море“. Поздравления!

„Дванайсет разбойници“ е непубликуван роман в жанра криптоистория. Криптоисторията, за ралзика от алтернативната история, разказва за исторически сбития, но ги трактува по различен начин от общоприетия.

Глави от романа са се появявали и преди: в сп. „Везни“, в алманах „Фантаstika“ (https://fs.choveshkata.net/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%B5%D1%82_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8) и в сп. „Сборише на трубадури“. Новата публикация е особено ценна с факта, че е в нежанрово издание.

Алманах „Море“ е свободно достъпен в електронен вид:

Повече за автора: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, science fiction

За пророците и за българската фантастика в чужбина


В рамките на около година в Германия и Русия се появиха две антологии с българска фантастика. В сравнение с българското фантастично „гето“, това са необятни пазари, но сам по себе си големият им мащаб не гарантира, че е лесно едно преводно произведение – освен ако не е американско или английско – да се появи там. Големият мащаб означава и самонасищане, защото предполага съществуването на достатъчно мести автори, които могат да предложат разнообразни произведения и да задоволят почти всякакви читателски интереси.

Въпреки това – и с неоценимата помощ на ред приятели в двете страни – на немски и на английски се появиха няколко книги, които предлагат именно българското виждане към непознатото, към загадъчното, към интересното.

Подобни успехи имат и друга страна. Според старата пословица, никой не е пророк в собственото си село. Българската фантастика, с редки изключения, е подминавана с безразличие от „голямата литература“. Тези малки пробиви навън провлякоха вниманието на родната критика. В „Литературен вестник“, брой 28 от тази година, беше публикувана кратка бележка от Николай Тодоров, в която се казва:

*

В Германия се появи сборникът с български научнофантастични разкази „Контакт с вдругиден – българска научна фантастика“ („Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction“, Verlag Torsten Low). Новото издание е дело на най-неуморния популяризатор на наши автори на фантастика в чужбина, Ерик Симон, като редактор, съставител и преводач; на легендарния познавач на жанра Юрий Илков, като редактор и съставител; и на Стоян Христов, като преводач. Сред представените автори са: Любомир Николов, Николай Теллалов, Мартин Петков, Александър Карапанчев, Георги Малинов, Янчо Чолаков, Снежана Ташева и др.

*

Няма да копирам цялата статия, само ще кажа, че този конкретен пробив е повод за припомняне на един друг сборник с българска фантастика на немски – „Звезден метал – нова българска фантастика“ („Sternmetall – neue Phantastik aus Bulgarien“, Verlag Torsten Low, 2018), за академичните издания на БАН „Фантастика и бъдеще“ и „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (дело на Елена Борисова, Николай Генов и Рени Янкова), и дори за списание „Тера Фантастика“ (което едва ли има нужда от представяне).

*

Повече са сборниците може да научите тук (те са достъпни в amazon.de):

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Kontakte_mit_dem_Unbekannten_(Verlag_Das_Neue_Berlin,_1989)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018)

http://bgf.zavinagi.org/

index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Награди на името на Аркадий и Борис Стругацки


Преди няколко дни на тържествена церемония в Пулковската обсерватория (където известно време е работил БНС) бяха връчени наградите на името на Аркадий и Борис Стругацки (http://absfond.ru/news-114.html). Тази година лауреати са:

Евгений Харитонов в категория „Критика и публицистика“ за книгата „Апокрифи от Задогледалната страна (етюди за фантастиката)“ / „Апокрифы Зазеркалья (Этюды о фантастике)“

и
Геннадий Прашкевич в категорията „Художественная проза“ заповестью „Последната карантина“ / „Последний карантин“.

И двамата са добре известни в България. Евгений Харитонов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2) дори е автор на боблиография на българската фантастика (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F) и както наскоро научих, негов очерк за българската фантастика е публикуван на немски в германска годишник за фантастиката преди 15-ина години.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Съобщение за пресата: Астрономите откриха „намигаща“ звезда-гигант близо до центъра на Галактиката


Звездите – като хората – не изчезват просто така. В редките случаи, когато го правят, смъртта им е предизвестена с гигантска експлозия на свръхнова. Но една слаба звездичка изчезна от небето в края на 2011 година без никакви светлинни „ефекти“. Към Март-Април 2012 г. блясъкът ѝ намаля с фантастичните 97 процента – тя изчезна почти напълно, – но към средата на 2012 година беше възстановила напълно предишната си яркост.

Изчезването ѝ остана незабелязано за дълго време, докато Ли Смит, по онова време астроном от университета в Харфордшир, а сега работещ в Кембридж, не откри промяната с помощта на наблюденията, получени от VVV – огромен обзор на централната част от Млечния път. Кривата на блясъка, показващ промяната в яркостта на звездата може да се види на фигура 1 в статията, която е достъпна като пдф тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

VVV е съкращение от VISTA Variables in Via Lactea. VISTA е името на 4.1-метровия телескоп в Чили, в помощта на който се правят наблюденията. VVV е дело на огромен екип от повече от двеста астрономи от целия свят, сред които има и българи. Повече за VVV може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey, а страницата на обзора (с много красиви картинки!) може да се види тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey

В младостта си загадъчната звездичка, известна с каталожния номер VVV-WIT-08, вероятно е била няколко пъти по-масивна от слънцето, а сега се е раздула до червен гигант с радиус стотици пъти по-голям от слънчевия – съдба, която очаква и нашето собствено светило след 4-5 милиарда години.

На пръв поглед това е поредната затъмнителна променлива – така астрономите наричат системите от две, а понякога и повече звезди, които – докато обикалят около общия си център на масите – понякога се „скриват“ една зад друга. Повече за подобни променливи звезди може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Binary_star

Подобен механизъм не може да обясни VVV-WIT-08 поради огромния ѝ размер и почти пълното ѝ „изчезване“: за да намали блясъка на звездата с 97 процента, някакъв друг обект трябва да скрие 97 процента от повърхността ѝ. Малко са възможните обекти с подобни гигантски размери като VVV-WIT-08 – това са други подобни звезди и разбира се, те самите светят със собствена светлина. Подобна система от два еднакви червени гиганта би намалила яркостта си само с 50 процента, защото половината от светлината от затъмняващата звезда ще продължава да достига до нас.

Следователно затъмняващото тяло трябва да бъда „тъмно“, почти да не излъчва собствена светлина. Малко са кандидатите за подобна роля. VVV-WIT-08 се намира във вътрешната част на нашата галактика, Млечния път, където има огромен брой плътни газово-прахови облаци. Не е изключено един от тях да е преминал между звездата и нас. Но статистически вероятността за подобно събитие е много ниска. Симулациите показаха, че за да се случи то с реалистична вероятност, в галактиката трябва да има огромен брой непрозрачни облаци, много повече, от колкото се наблюдават.

Идеята за прахов облак все пак може да помогне за обясняване на VVV-WIT-08 – достатъчно е облакът да не се движи свободно в пространството, а да е част от системата на звездата. Подобни облаци могат да обкръжават малки компактни обекти под формата на акреционни дискове. Една подобна система е известна отдавна – Епсион Аурига. За нея може да прочетете повече тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Epsilon_Aurigae. Но там блясъкът на главната звезда намалява само наполовина. Втори пример е системата на TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. В момента тя е носителка на рекорда за затъмнителна променлива с най-дълъг период – 69 години. VVV-WIT-08 може би е третата подобна система.

Орбиталният период на затъмняващия компонент в системата на VVV-WIT-08 е неизвестен, но оценките го поставят в интервала 20-600 години. Не е известно и какво е тялото, около което се е формирал акреционния диск. Вероятно става дума за еволюирал обект – черна дупка, неутронна звезда или някое от така наречените субджуджета, който са към края на живота си като „нормални“ звезди.

Системи като VVV-WIT-08 не се срещат толкова често като затъмнителните, съставни от две обикновени звезди и са трудно откриваеми. Едва новите обзори на небето, като VVV, които обхващат огромен брой звезди и измерват блясъка им с автоматични средства – защото е невъзможно да се обработи ръчно подобен обем наблюдения – позволиха да бъде намерена VVV-WIT-08 и вероятно ще ни донесат още неочаквани открития.

Съобщението за пресата от университета в Кеймбридж може да се прочете тук: https://www.cam.ac.uk/research/news/astronomers-spot-a-blinking-giant-near-the-centre-of-the-galaxy, а илюстрация, показваща как може би изглежда системата VVV-WIT-08 може да се види тук: https://www.cam.ac.uk/sites/www.cam.ac.uk/files/styles/content-885×432/public/news/research/news/blinkinggiant.jpg?itok=sMi8XtZT (художник: Amanda Smith).

Научната статия в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society се намира тук: https://academic.oup.com/mnras/article-abstract/505/2/1992/6294924?redirectedFrom=fulltext, а свободно достъпен препринт – тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Ново от Никола Райков, автора на книгите игри за Таласъмчето: „Сказание” – настолна игра и книжка


Никола Райков (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2; https://prikazka-igra.com/author.html), известен най-вече с книгите-игри за малки и големи деца: „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ подготвя нова приключение: „Сказание“ – настолна игра и книжка.

Дълго интервю с автора може да прочетете тук: https://segabg.com/category-weekend/suzdatelyat-na-talasumcheto-prodava-nenapisani-knigi

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Фантастични стихове от Елена ТРЕНДАФИЛОВА


Така обиколих на думите света…

o o o

Върбата как е гръб превила
като товар съдбовен на душата
нима от мъка се е тя сломила
поклон направила е до земята
Така се молят само в Храма
дълбоко вярващи смирени
човек и Бог говорят двама
от светлина възвишена облени
Върбата плачеща но силна
снагата гъвкава и жилава
сълзите ѝ река обилна


тя нова църква е иззидала…

Още стихове и информация за авторката може да откриете в рубриката за фантастична поезия, водена от Ал. Карапанчев: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26798&rb_v=viewtopic&start=140#p47959

Представяне на нейната книга „Смълчани истини“:

Leave a comment

Filed under литература, Literature, poetry

Нов разказ в подкаста за българска фантастика: „Аве“ от Яница Радева Радева


Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Може да слушате разказа тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Поздрави от “Човешката библиотека”!


Честит ни празник на славянската писменост! ^_^

С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!

Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.

Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.

– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂

Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.

– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.

Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.

Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.

– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂

– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.

– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.

– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.

– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.

Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.

„Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.

За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.

Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.

Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.

Поздрави, подвизи, позиви,
Христина

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, poetry, science fiction

Български номинации за Еврокон 2021


От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.

Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фентъзи, poetry, science fiction

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation


Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction