Наукометрия: кои са страните, в които се „произвеждат“ водещите астрономически резултати?


В средата на 2022 г. Националният институт за науки и технологии на Япония би тревога, че през последните години Китай изпреварва останалия свят по брой научни публикации с 27.2% от май-често цитираните статии в света, следван от САЩ и с 24.9% и Великобритания с 5.5%. Абсолютният брой статии не всичко – затова е добавена уговорката „най-често цитирани“ – японските статистици се сортирали всички статии по брой цитирания и при определянето на гореспоменатите проценти са взели предвид само 1% от цитираните статии.

Популярно обяснение на това изследване може да се види тук: https://www.theguardian.com/world/2022/aug/11/china-overtakes-the-us-in-scientific-research-output

Бързам да поясня, че цитат е всяко споменаване на една статия в друга статия. В общия случай колкото по-значими са резултатите в една статия, толкова по-често тя бива цитирана. Има изключения, но те не са толкова съществени – например много цитати може да получи статия с важни, но погрешни резултати, но това ще е само на първо време, докато научната общност научи за странния резултат и разбере какво е довело до него. Статии могат да имат висока цитируемост заради важните резултати, но също и заради описание на важни наблюдения/измервания или заради описание на нов инструмент, който после се използва широко и всички статии, които са го използвали, цитират неговото описание.

Тревогата на Японските учени (и политици, и общественост) е разбираема, но няма да я тълкувам тук.

По-интересен за мен в въпросът как стоят нещата в астрономията. Днес се появи ново наукометрично изследване на Хуан Мадрид (Juan Madrid) от Тексаския университет в Браунсвил: https://arxiv.org/pdf/2212.01295.pdf

Той е направил подобно изследване за астрономическите публикации, появили се през 2020 г. Защо не по-късно? – За да даде време на астрономическата общност да „разпознае“ кои статии са важни. По мое мнение 1-1.5 г. не са съвсем достатъчни за това, но използването на по-ранен интервал няма да даде представа за съвременното състояние на нещата, така че това изглежда като разумен компромис. Разбира се, истинската картина ще е ясна след едно или две десетилетия, но ние искаме да получим отговор на годния въпрос сега, а не след 10-20 г.

Страните се определят по местоработата на кореспондиращите автори. Тук са нужни две малки дискусии. Първо, дали да взимаме предвид националността или местоработата, или дори нещо съвсем различно – страната, в която авторът е получил образованието си. В някаква степен и трите са важни, но местоработата по време на публикацията натежава, защото се предполага, че там авторът е извършил изследванията по последните с публикации. Разбира се, пак има уговорки – местоработата в науката често се сменя, в кариерата на повечето астрономи има период, в който това може да стане на всеки 2-3 години. Разбира се, известен брой учени идват в една страна, но и приблизително равен брой я напускат. Това може би не е вярно за по-големите страни, които нетно „печелят“ от изтичането на мозъци. Обаче това донякъде се компенсира, защото много колеги (включително и аз) имат тенденцията да поставят в статиите си повече от една месторабота, като обезателно включват и мястото, където е свършена основната част от изследването.

Второто обяснение е свързано с понятието кореспондиращ автор. Това е авторът, чийто адрес е посочен за кореспонденция. Обикновено е първият автор, който по определение е водещ, защото е свършил основната част от работата, но не винаги. Има изключения. Примерно някои големи колаборации избират да подреждат имената на авторите по азбучен ред. Друг случай е ако водещият автор напусне науката и примерно отиде да печели много пари в банка; очевидно ако някой има въпроси по статията, по-добре да ги зададе на колегите му, които остават за се занимават с наука. Трети, и вероятно най-често срещан пример е когато водещият автор е студент (особено когато става дума за студент в началните етапи – бакалавър или магистър) с неясно бъдеще и с малко знания; тогава често кореспондиращият автор е неговият или нейният научен ръководител. В последното им смисъл, защото студент на това ниво рядко, да не кажа много рядко, създава проект от нулата, обикновено проектът е дело на научния ръководител(-ка), който идентифицира задачата, намира начин за решението ѝ, даже предварително осигурява необходимите данни.

Какви са резултатите от тексаското „преброяване на дивите зайци“? На първо място са астрономите от академични институции в САЩ с 36.0%, следвани от Германия и Великобритания в по 9.5%, Италия с 7.6%, Франция с 4.2%, Канада с 4.0%, Нидерландия с 3.5%, Швейцария с 3.0%, Испания с 2.7% и на десето място е Китай с 2.5%.

Общата сума за страните членски на Европейския съюз е 36% (включени са Белгия в с 2%, Дания, Унгария, Полша и Швеция с по 1% и Чехия с 0.5%). Това е числото, посочено в статията, ако се сумират споменатите проценти, се получава друг резултат, предполагам заради закръглянето.

Друг интересен резултат е, че авторите на най-значимите астрономически статии живеят само в 13 от всичките 193 страни в света.

Какво можем да заключим от всичко това? Ако приемем, че резултатите и от японското, и от китайското изследвания са верни, очевидно в Китай астрономията няма висок приоритет сред останалите науки. Без а разполагам с документално потвърждение, съм склонен да предположа, че приложните науки там имат по-голям приоритет. Друга възможна причина е липсата на подходящи (в смисъл на климат) места за астрономически обсерватории – всъщност такива места има, но те са в Тибет и построяването на обсерватория там ще направи невъзможно сътрудничеството с другите страни. Не на последно място – инфрчервените детектори, които са необходими на (най-)съвременната астрономия, са предмет на ембарго и само няколко фирми в САЩ, Великобритания и Франция ги произвеждат.

Склонен съм да смятам, че ситуацията ще се промени и в рамките на десетилетие Китай ще промени „съотношението на силите“ и в астрономията, може би за сметка на космическата – ако не на наземната – астрономия; предстои да видим.

Друга – тъжна – тема за размисъл е липсата на България в тези „преброявания“. Но както се вижда по липсата примерно на Полша и Словакия, и по повече от скромното участие на Унгария и Чехия, астрономията е наука за богатите страни, каквито държавите от бившата Източна Европа очевидно не са. Очевидно, даже Индия, Япония, Австралия и Южна Корея не са достатъчно богати, да не говорим за Русия и Украйна.

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, наука, science

Виртуален тур из най-голямата обсерватория на света – честване на 60-годишнината на Европейската Южна Обсерватория


На 2.12.2022 в 18:00 българско време ще може да докоснете далечните Анди, където се намират наблюдателните станции на най-голямата обсерватория в света – ЕСО. Събитието ще може да се наблюдава на живо в youtube:

ЕСО е съкращение от Европейската Южна Обсерватория на английски.

Тя е ввропейска, защото е консорциум от на 16 страни от Европа, които прз далечната 1962 г. са осъзнали, че поотделно не могат да се състезават с технологичния, научен и не на последно място, икономичекси потенциал на САЩ, и да се обединили за да могат учените в тях да правят конкурентно способна наука (впрочем, по същата причина съществуват ядреният институт и космическата агенция ЕСА).

Тя е южна, защото от северното и от южното полукълба се виждат различни части на небесната сфера, а на юг има няколко много важно и уникални обекта – центърът на нашата галактика, Магелановите облаци, които са най-близките до Млечния път сравнително големи галактики и почти между другото – галактиката Центавър А, която е най-близката до нас радио галактика.

Първоначалните планове са били ЕСО да бъде построена в Намибия, където Германия вече е имала наблюдателна станция, но в края на краищата са избрали Чили заради политическата стабилност (кой е можел да си представи, че десетина години по-късно вечер из Сантяго

е се чува автоматична стрелба и е трябвало обсерваторията да внася сухо мляко за съпругите на служителите).

Повече за ЕСО може да се научи тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/European_Southern_Observatory

и разбира се, на страницата на самта обсерватория:

https://www.eso.org/public/

Книга за ранната история на ЕСО може да се чете безплатно тук:

https://www.eso.org/public/products/books/book_0044/

Аз самият почти четвърт век работя в тая обсерватория, първите близо петнадесет години на най-вълнуващото място – наблюдателните станции в Чили. Беше страхотно преживяване, сигурен съм, че турът, макар и виртуален, ще е много специално преживяване!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Новооткрит астрономически планетариум в София


До скоро София притежаваше съмнителната чест да бъде единствената европейска столица без планетариум. Не повече – на 25.11.2022 бе открит астрономически планетариум близо до Регионалния център за съвременни изкуства (РЦСИ) “Топлоцентрала“. Планетариумът не е голям: диаметърът на купола му е 5 м, а капацитетът – 15 човека.

За сравнение Варна има два планетариума (един в Астрономическата Обсерватория и втори във Военноморското училище), а други има в Смолян, Димитровград, Ямбол, Габрово.

Разбира се, по-добре е човек да се наслади на истинското звездно небе, облачното време и заради светлините на големия град често правят това невъзможно. Освен това планетариумите са културно и популяризаторско средище, което разпространява научни знания.

Съобщението на БТА за откриването може да се прочете тук: https://www.bta.bg/bg/news/lik/366685-sofiya-veche-ima-svoy-planetarium

Запис на откриването може да се види тук:

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, технология, science

In memoriam: Грег Бир (1951-2022)


На 19.11.2022 г. след масивен инсулт почина един от моите любими писатели-фантасти, американецът Грег Бир. За разлика от други автори, чийто произведения харесвах, нито съм го срещал на живо, нито съм следял неговите прояви в социалните мрежи и мога да съдя за него единствено по книгите му. Но какви книги!

Най-напред прочетох „Еон“, препоръча ми е също покойният Атанас П. Славов, като роман, написан с въображение и грижа за света. Не е тайна, че някои фантастите пишат именно в тоя жанр с надеждата, да изобразят по-добър свят, да поведат мислете и ако може – съдбите – на читателите си към тези по-до-добри светове и Бир изглежда беше от тях. „Еон“ и продълженията му са огромна канава от паралелни светове, която започва със срещата с един невинен на пръв поглед BDO (Big Dumb Object) и продължава като дисекция на силните и слабите страни на човечеството. С ударение върху силните, като се има предвид как Бир разработва темата за Студената война.

После, вече като правех аспирантурата си, се появи „Лятото на динозаврите“. С тая книга имам особена емоционална връзка, защото тя е продължение на “Изгубеният свят“ от Артър Конан Дойл, а „оригинала“ бях прочел още като невръстно хлапе през една от летните си ваканции в Бургас и книгата остави неизгладимо впечатление у мен. Имаше чудесни илюстрации и незнайно колко време се взирах с динозаврите и в лорд Рокстън, който преминава нехайно по дървото над пропастта. Това беше далече преди динозаврите да завладеят киноекраните. „Лятото…“ беше пораснало, малко тъжно и далече по-сложно продължение, точно като за човек, който е чел първият роман в детството си и може да оцени и осмисли нейно „пораснало“ продължение.

После имаше още и още – дилогията „The Forge of God“ и „Anvil ot Stars“, която е доста доста мрачна и другата дилогия „Радиото на Дарвин“ и „Децата на Дарвин“, която е мой фаворит от Бир. Там се разглежда сценарий за „бърза“ еволюция, която може да доведе до значими изменения в рамките на едно поколение. Ако еволюцията е бавна, никой няма да забележи дали цветът на човешката кожа ще се промени за 500 г. Обаче ако е бърза, следващото поколение може да изглежда на родители си като пришълци от дълбокия космос. И точно това става. Двете томчета са обилно гарнирани с биология – четиво точно за нердове като мен. И днес, след повече от двадесет години те са актуално – не бих се наел да твърдя в ролята им на популярно четиво по естествени науки, а като анали на човешката природа в психологически и етичен аспект, повече от всичко друго.

Последният роман на Бир, „The Unfinished Land“, излезе миналата година.

Страницата му може да се види тук: https://www.gregbear.com/

Повече за него може да се научи тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Greg_Bear

Ще завърша с обичайното клише – писателят си отиде, но книгите му остават и съм сигурен, че ще продължат да си намират читатели.

Leave a comment

Filed under alternative history, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Научно-популярни лекции: КЛИМЕНТОВИ ЧЕТЕНИЯ 2022 ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ


Заповядайте на Климентови четения 2022 във Физическия факултет на Софийския университет!

В рамките на Климентови дни 2022 г. Физическият факултет на СУ организира серия популярни лекции, предназначени за възможно най-широка аудитория: студенти, ученици, преподаватели, учители и граждани, интересуващи се от наука и история на науката.

ПРОГРАМА НА СЪБИТИЕТО:

Дата: 18 ноември 2022 г., петък

Начало: 17 ч.

Място: Аудитория А205 на Физическия факултет на Софийския университет

Тема: „Физиката и науките за Земята“

Лектор: проф. Емил Станев

Дата: 29 ноември 2022 г., вторник

Начало: 17 ч.

Място: Аудитория А209 на Физическия факултет на Софийския университет

Тема: „Модифицирана гравитация – космати ли са черните дупки?“

Лектор: доц. д-р Калин Стайков

Дата: 29 ноември 2022 г., вторник

Начало: 18 ч.

Място: Аудитория А209 на Физическия факултет на Софийския университет

Тема: „Неуловимото неутрино”

Лектор: доц. д-р Мариян Богомилов

Дата: 30 ноември 2022 г., сряда

Начало: 17 ч.

Място: Аудитория А209 на Физическия факултет на Софийския университет

Тема: „Моделиране на кристален растеж и агрегация с помощта на клетъчни автомати“

Лектор: доц. д-р Веселин Тончев

Дата: 30 ноември 2022 г., сряда

Начало: 18 ч.

Място: Аудитория А209 на Физическия факултет на Софийския университет

Тема: „Екстремална светлина и нейните приложения“

Лектор: доц. д-р Иван Бъчваров

Каним любознателната публика да се запознае с най-новите открития в областта на физиката в жив контакт с водещи учени в съответните области.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

„Аполо 4“/“Сатурн V“ за нашето поколение


На 7.11.1967 г. НАСА изстрелва „Аполо 4“ – това е първия полет на свръхтежката ракета „Сатурн V“. Мисията, която завършва с пълен успех, трае около 8.5 часа се състои от три обиколки на Земята по високоелиптична орбита с перигей около 200 км и апогей над 18000 км. По-късно именно с помощта на тази ракета дванадесет човека стъпват на Луната. „Сатурн V“ е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 140 тона полезен товар.


Вчера НАСА изстреля „Артемис 1“ – това е първият полет на новата свръхтежка ракета „СЛС“. Този път мисията ще трае почти месец и ще включва полет до Луната и влизане в окололунна орбита. Предстои да видим дали изпитанието ще завърши успешно като преди 55 г. В сегашната конфигурация „СЛС“е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 95 тона полезен товар, а в бъдещите конфигурации – 130 тона.

Моето поколение се роди прекалено късно за да следи пряко първата лунната надпревара, но сега имаме шанс да видим втората“ Всъщност, най-значимите постижения на космонавтиката през последните две-три десетилетия бяха непилотирани мисии до външните планети, до комети и астероиди. Особено се откроява сред тях полета на „New Horizons“ до Плутон. Едва сега пилотираната космонавтика има шанс да се реваншира в очите на широката публика и то до голяма степен на поредната лунна надпревара – този път между САЩ и Китай. Надявам се, че този път нещата няма да се ограничат с флагове, а ще има по-осезаеми и дългосрочни ползи.

За сега само ни остава възможността да се насладим на изстрелването на „Артемис 1“/„СЛС“, което за нашето поколение е почти същото, каквото е било изстрелването на „Аполо 4“/“Сатурн V“ за поколението на хлапетата, родени през десетилетието преди началото на Втората Световна Война. Подозирам, обаче, че за тях полетите до Луната са били далеч по-фантастични, отколкото за нас.

Leave a comment

Filed under История, космонавтика, наука, history, технология, science

Булгакон 2022 “Перперикон“ канал в youtube


Започнахме да поставяме записите от последния Булгакон в youtube.

Адресът на канала е: https://www.youtube.com/watch?v=31bL0RqbNRA&list=PLykLuUb8oMZLfGn0uxMeiqU5nCRwGJAjy

За сега там са само записите от първите три панела: с Елена Пвлова, Лави Тидхар и двойния с Пол Маколи и Джуди Новакова, но постепенно ще направим достъпни и останалите.

Наслаждавайте се!

https://www.youtube.com/watch?v=31bL0RqbNRA


https://www.youtube.com/watch?v=05rhHl0QvwY


https://www.youtube.com/watch?v=YG14WIblyEI

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, киберпънк, комикси, космонавтика, криптоистория, литература, научна фантастика, horror, Literature, фентъзи, science fiction

Нова научно-популярна статия: На път за Луната (част II). Първото космическо предизвикателство


В сп. „Осем“, бр. 11/2022 имам нова статия за Луната. Тя е предизвикателство, което се появява пред очите на земните изследователи всяка нощ или ден – защото е достатъчно ярка да се вижда и денем. Но тя е пред очите и на политиците, които виждат в нея предизвикателство от друг вид.

Първата статия от тази мини-поредица, която се появи в октомврийския брой на списанието, беше посветена на изучаването на Луната през докосмическата ера – с помощта на наблюдения с невъоръжено око или с телескопи от Земята. В тази статия разказвам повече за изучаването с космически средства, но става дума и за това как съвременните наземни телескопи се използват за да се определи химичния състав на лунната почва.

Съдържание на целия брой 9 може да видите тук: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112022-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Updated: Среща на любителите на фантастиката в Бургас, 10.11.2022, 18:30 ч.


От организаторя: “Нека да уточня, че целта на настоящото събиране не е да изнасям сказка. Ковидът почти сложи край на живото общуване във фендъма. Време е да възстановим отново бургаския клуб за фантастика „Терра Фантазия“, който е функционирал последователно през 1968-1972, 2000-2002, 2007-2008 година. Да се чувстват поканени всички, които имат отношение към писането и четенето на фантастика, както и афинитет към нетрадиционните идеи. Искам хората да се запознаят помежду си, да ни кажат с какво се занимават, какви са литературните им вкусове, към какви поджанрове имат интерес. Залата е уютна и е на много лесно за намиране място в центъра. Заповядайте!”

Среща на любителите на фантастиката в Бургас с участието на писателя-фантаст Янчо Чолаков ще се проведе на 10.11.2022 от 18:30 ч. в дома на Тракийското Дружество “Екзарх Антим I“ на ул. „Конт Андронати“ No. 5, етаж 2.

За бургаския клуб за фантастика „Тера Фантазия“ може да прочетете тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%B0_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F

За организатора на срещата Янчо Чолаков може да научите повече тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

И може да слушате някои негови разкази тук:

Плакат: http://alfa.kachi-snimka.info/images-2021/bfi1667912735a.jpg

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Интервюта по БНТ, БНР и други медии с нобеловия лауреат проф. Дидие Кело за търсенето на живот в космоса, за ковид, ваксините и войната; видеозаписи от доклади, изнесени на конференция за търсене на живот, проведена в София 24-28.10.2022


Дидие Кело беше в София преди десетина дни за научна конференция на тема Животът във Вселената и даде няколко интервюта (говорейки много човечно и с чудесно чувство за хумор!) пред медиите:

https://bnt.bg/news/sami-li-sme-vav-vselenata-nositelyat-na-nobelova-nagrada-didie-kelo-v330579-311228news.html

https://bnr.bg/post/101726386/nobeloviat-laureat-prof-kelo-pred-bnr-riskat-e-che-vseki-moment-mojem-da-se-unishtojim

https://www.economy.bg/science/view/52700/Toj-promeni-predstavata-ni-za-Kosmosa-Nobelistyt-Didie-Kelo-za-vechnite-vyprosi-za-zhivota-i-Vselenata-

Докладите от Workshop: Life in the Universe. Physics of Living Systems, София, 24-28.10.2022: https://www.youtube.com/playlist?list=PL8GO9vYZtRvg5h7Mk4bOc16NL7AoGVYkR

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука, технология, science

Сборник с доклади от научна конференция „Литература и техника“, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 9–11 март 2018 г.


Сборникът е достъпен свободно на: https://bglitertech.com/wp-content/uploads/2019/06/Literatura-i-technika-nauchen-sbornik.pdf

От интерес за любителите на фантастиката са следните материали:

– Надежда Стоянова, Изобретателят и „чарът на луната“ (за Св. Минков, „Лунатин…“)

– Пенка Ватова, За първия робот в българската литература и други изобретения на Георги Илиев от 30-те години на ХХ век

– Камелия Спасова, Новото фантастично и старите двойници. Светослав Минков, „Автомати“

– София Тодорова, Човек и машина: технофобия и антиутопия (Бележки върху разказите на Светослав Минков „Човекът, който дойде от Америка“, „Филантропична история“ и „Една възможна утопия“)

– Кристина Колева, Човекът като механизирана марионетка в „Марионетки“ на Чавдар Мутафов (Опит за дефиниране на човека като машина)

– Николай Генов, Компютърът като прозрачна медия: виртуалното тяло в романите на Сергей Лукяненко

– Елена Борисова Човекът в търсене на безсмъртие: Дон Де Лило и Николай Теллалов

– Наталия Христова, Трансхуманизмът и краят на (литературното) образование

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Академична статия „Фантастиката в днешния български роман“ от Мая Горчева


Интересен анализ, интересно историческо ревю. Една мисъл, която се набива на очи: „Колкото „леко“ се четат разножанровите творби според интригата, толкова интертекстуалността е многопосочна и стои в основата на замисъла.“ Оставям на вас да откриете за кое произведение се отнася това.

Можем са да си пожелаем академията да продължи да отделя толкова внимание на жанровата литература!

Списък на „засегнатите“ произведения:

Агоп Мелконян

– Греховно и неприкосновено. – Греховно и неприкосновено. Фантастични новели. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.

– Смърт в раковината. Фантастичен роман. София: ИК Христо Ботев, 1994.

Алек Попов

– Другата смърт. Новели. София: Младеж, 1992.

Александър Карапанчев

– Унимо. – В епохата на Унимо. София: Аргус. Нова българска фантастика, 2002.

Богдан Русев

– Племена. – Думите. София: Обсидиан, 2012, с. 43-84.

Васил Георгиев

– Апарат. София: Сиела, 2013.

– Екс орбита. Хермес, 2016.

Владимир Полеганов

– Деконструкцията на Томас С. София: УИ Св. Климент Охридски [Нова проза], 2013.

– Другият сън. София: Колибри, 2017.

Емил Манов

– Пътуване в Уибробия. Варна: Георги Бакалов, 1975.

Момчил Николов

– Последната територия. София: Сиела, 2016.

Радослав Парушев

– Project Достоевски. София: Сиела, 2009.

Янчо Чолаков

– Историята на Самотния редник. Бургас: Офир, 1995.

– Митове за овъгления мрак. Фантастични разкази и повести. София: Аргус, 2006.

– Запалѝ свещ на дявола. Роман в жанра фолкпънк. София: Аргус, 2009.

– Упражнения по безсмъртно писане. Сборник повести и разкази. Бургас: Офир, 2009.

– Дванайсет разбойници. Откъс от роман. – Море, кн. 1, 2012, 137-156.

– Целият свят в ръцете. Сборник повести и разкази. Бургас: Офир, 2014.

– Прояснение. Повест в жанра магически постреализъм. Бургас: Либра Скорп, 201

Мая Горчева е литературна историчка. Доцент e в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), където води курсове по европейска култура и социология на литературата. Научните ѝ интереси са свързани с модерната литература и култура, компаративистика и превод, текстова критика. Изследванията ѝ са посветени на слабо познати творби на автори от новата българска литература – Йордан Йовков, Гео Милев, Борис Априлов и др. Автор е на девет монографии и над сто статии и студии. Последната ѝ работа е в полето на естетиката и изследва категорията на възможните светове като подстъп към конструирането на литературната фикция. Занимава се също с превод на художествени и литературни текстове и с редакция. Членува в АКСЛИТ (Академичен кръг по сравнително литературознание).

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, История, научна фантастика, science fiction

Среща с писателя-фантаст Николай Теллалов на 5.11.2022 във Фабрика Автономия


На 5 ноември във Фабрика Автономия ще гостува Николай Теллалов с лекция, която малко надгражда тази от Булгакон 2022 „Перперикон“. От обявата: „Николай Теллалов ще се oпита да защити тезата, че всяка фантастика в крайна сметка е пропаганда на определени идеи, с което не просто предсказва бъдещето, а се опитва да го конструира, като политическият ангажимент на това дело заема значителен дял от получаващия се резултат. Като пример-илюстрации, Ники ще се позове буквално на пет съвременни произведения, но със сигурност ще спомене и някои непреходни „класики“ от миналия век.“

Повече за събитието: https://www.facebook.com/events/500086888705266/

Фабрика Автономия е свободно, общодостъпно, некомерсиално и независимо социално пространство в София, на Бул. „Тотлебен“ 34 (задната уличка до паркинга на Кауфланд).

Страницата им може да се види тук: https://fabrika-avtonomia.org/

Повече за Николай Теллалов може да научите тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2 и тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Част от произведенията му може да се намерят тук: https://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Международната олимпиада по астрономия – всички български ученици с медали!


Поздравления на младежите и на ръководителите им!

Повече за събитието, заедно с имената на медалистите (един от които е от Кърджали!) може да се прочете тук: http://naukata.com/bg/1&i0=15868

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука

Научна конференция за живота във Вселената в София, с участието на нобеловия лауреат Дидие Кело


От понеделник, 24.10 до петък, 28.10, в София се провежда международна конференция за живота във Вселената. За съжаление това безспорно интересно събитие предизвика много ограничена реакция в средствата за масова информация, а въпросът за живота е едва ли не най-важния в науката изобщо. Нещо повече, на него не може да отговори само една наука и мислейки стратегически, организаторите са събрали заедно астрономи, химици, биолози и геолози с идеята, че обменът на идеи ще ни помогне да напреднем към отговора. Казано по-общо, това е въпрос, които изисква мислители и философи с широк поглед върху различни клонове от науката.

Ето как самите организатори описват целите на конференцията (преводът е мой и поемам отговорност за всички неточности): „Още от зората на човешката цивилизация проблемът за определянето какво е живот и за неговото възникване е от голям интерес. Може да се каже, че заедно с въпроса за появата на интелигентност и съзнание, разбирането на самия живот е една от водещите научни загадки на нашето време. През последните десетилетия имаше големи постижения: в астрономията – откриването на голям брой екзопланети; в химията – разработването на синтетични реакции, които се припокриват с гео-химични процеси; в биология – разбирането в детайли на процесите, които са в основата на живите организми и съществуването на всякакъв вид екстремофили; и изследванията на гео-химията и древните вкаменелостите на Земята. Тези постижения, ако се съберат заедно, предлагат възможност за постигане на напредък в споменатите научни въпроси.

За да улесним такова ползотворно между-дисциплинарно взаимодействие, ние организираме изследователска среща, която ще се проведе в София, България през седмицата от 24 до 27 октомври 2022 г. Планираме да поканим както водещи експерти, така и изследователи в началото на кариерата им от съответните изследователски области и да открием възможности за взаимно обогатяване между различните области. Нашата цел е да положим основите на голям напредък в нашето разбиране за живота. Областите, които ще бъдат представени на планираната среща, включват:

– Екзопланети: тяхното откриване, еволюция и дистанционно изследване;

– Геофизика, геохимия и връзките между пре-биотичната химия и произхода на живота;

– Синтетични клетки и минимални организми;

– Количествени подходи към биологични системи като тези, отговорни за метаболизма в живите системи;

– Живот в тежки/екстремални условия; търсене на извънземен живот в Слънчевата система.“

Страницата на конференцията може да се види тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

Програмата на конференцията е достъпна тук: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1k_bRiqhy9wwAAF0Zn3xyD4NESqxj9Yo_FuHJ-iH1TrY/edit#gid=100009513

Списъкът на участниците включва Дидие Кело (повече за него тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Didier_P._Queloz), който през 2019 г. получи – заедно с Мишел Майор и Джим Пийбълс – Нобеловата награда по физика. Овен него участват и мноgо български астрономи – особено заслужава да се отбележат имената на Димитър Съселов (Harvard; за повече информация тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC); кратко интервю с него може да чуете тук: https://bnr.bg/horizont/post/101725417/mejdunarodna-konferencia-jivot-vav-vselenata-v-sofia), Трифон Трифонов (МПИА и Софийски Университет; повече за него може да научите тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_(%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC)), Веселин Костов (NASA, SETI Institute; интервю с него може да прочетете тук: https://e-vestnik.bg/25138/astronomat-veselin-kostov-ako-utre-neshto-se-sluchi-za-da-otseleem-ni-tryabva-oshte-edna-planeta/), Росица Кокотанекова (ESO, БАН; интервю с нея може да прочетете тук: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31318610.html) и Мария Любенова (ЕСО; можете да видите нейния доклада за телескопите на бъдещето тук: https://www.youtube.com/watch?v=Kp0vDNcTqQ0).

Нобеловата лекция на Дидие Кело може да видите тук:

Две лекции от Димитър Съселов:

– TED за необходимостта от обединяване на усилията на астрономията и биологията при търсенето на живот: https://www.youtube.com/watch?v=-k9A7n-3OW4

– научно-популярна на Български пред кръжока по астрономия в Софийския университет: https://www.youtube.com/watch?v=hVEpk_hEbuA

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, технология, science

Научна литературоведческа статия за българска фантастика в сп. „International Journal of Slavonic Studies“ от Елена Борисова


Статията е озаглавена „Lyuben Dilov’s Humorous Science Fiction: Literary Historical Contexts“ и е достъпна безплатно тук: https://slavpoplit-letters.pl/wp-content/uploads/2022/01/Elena-Borisova-Lyuben-Dilovs-humorous-science-fiction-literary-historical-contexts.pdf

Повече за изданието може да се научи тук: https://slavpoplit-letters.pl/

Повече за авторката може да се научи тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Българска фантастика в чужбина: разказът „Bones Are Stones for Building“ от Хараламби Марков публикуван в Uncanny Magazine


Хараламби Марков български автор, който пише предимно на английски и има вече няколко престижни публикации в Tor.com, Uncanny Magazine, Evil in Technicolor, Weird Fiction Review, Stories for Chip, Eurasian Monsters, and Lackington’s. Това е вторият му разказ в Uncanny Magazine.

Повече за автора може да прочетете в уикито на Григор Гачев за българска фантастика:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2#.D0.A4.D0.B0.D0.BD.D1.82.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0

Uncanny Magazine е американско онлайн списание за жанрова литература с двумесечен цикъл на публикуване. Едно от малко съвременни списания за фантастика, които плащат професионални хонорари. Самото списание е получавало много награди и много от разказите, публикувани в него, са получавали престижни награди – например наградата „Хюго“ за 2022 г. беше дадена на разказ на Сара Пинскер, публикувана в Uncanny Magazine. Повече за списанието може да научите тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Uncanny_Magazine

Поздравления на автора!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в чужбина: разказът „Salvaged“ от Адриана Кънчева публикуван в escapepod.org



Разказът може да се чуе безплатно тук: https://escapepod.org/2022/10/06/escape-pod-857-salvaged/

Според описанието на страницата на подкаста Адриана Кънчева е българска писателка на спекулативна фантастика с идеалистична наклонност, която е живяла в шест държави, преди да се установи в Южна Германия със съпруга си и трите им деца. Защитила е докторат по молекулярна биология и е работила като научен редактор. Публикувала е в Short Circuit, Stupefying Stories и другаде (за пълен списък: https://catchingwords.com/stories/). Страницата ѝ е: https://catchingwords.com/, в Twitter може да бъде намерена като @Akantcheva или в Instagram като adriana.kantcheva.

https://escapepod.org/ е подкаст, казано с други думи списание за аудиофантастика, което пуска нов 30-40 минутен научнофантастичен разказ всяка седмица. Същата издателства група прави аналогични аудиосписания за фентъзи, хорър и за младежка литература. Повече за тях може да научите тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Escape_Pod_(podcast)

Те са основани през 2005 г. и са от малкото останали публикации, които плащат професионални хонорари (според стандартите на SFWA). Публикуват разкази с дължина 2000-6000 думи. Escapepod е било номинирано за Хюго в категорията за семи-прозин през 2018 г.

Поздравления за авторката!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Български фантаст в чужбина: романът „Asylum for Men and Dogs“/„Зелените очи на вярата“ на Здравка Евтимова публикуван в САЩ


Според моите скромни разбирания, Здравка Евтимова отдавна е надрастнала определението жанров писател – както и други български писатели, за които често се казва, че са фантасти. Това е тенденция не само в българската фантастика – сравнете ранните и късните произведения на Рей Бредбъри, на Станислав Лем или на братя Стругацки. Все пак в много от произведенията ѝ има жанрови елементи.

През септември 2022 г. нейният роман „Зелените очи на вярата“ (2008, изд. „Жанет-45“) беше публикуван от американското издателство „Fomite Press“ преведен като „Asylum for Men and Dogs.“ Повече за това може да се прочете в съобщението на БТА: https://www.bta.bg/en/news/culture/329903-bulgarian-author-zdravka-evtimova-publishes-fifth-book-in-united-states, а на български – в българското фантастично Уики, поддържано от Григор Гачев: https://www.bta.bg/en/news/culture/329903-bulgarian-author-zdravka-evtimova-publishes-fifth-book-in-united-states

Това е хубава новина по много начини, не на последно място, защото светът ще чуе за България нещо различно от новините за корумпирани политици и рекордна смъртност.

Поздравления на писателката за успеха!

Няколко интервюта на Здравка Евтимова в youtube:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature

Нова научнопопулярна статия в списание „Осем“: История на лунните изследвания


На път за Луната

Първото космическо предизвикателство

Д-р Валентин Иванов

Желанието да докоснем далечните небесни тела навярно съпровожда човечеството от най-древни времена. През 1657 г. се появява книгата, в която поетът дуелист Сирано дьо Бержерак изпраща пътешественик до Луната с… ракетен кораб! Почти четири века по-късно изследванията на нашата небесна съседка продължават.

История на лунните изследвания от НАСА:

Leave a comment

Filed under Uncategorized