In memoriam: Тодор Ялъмов – Федята


На 12.09.2018 година почина Тодор Ялъмов-Федята. Фен, фотограф, приятел и светъл човек:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%AF%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Прощаването с него ще е в неделя, от 12 ч. в Ритуалната зала на Централни гробища.

Advertisements

Leave a comment

Filed under България, литература, научна фантастика, in memoriam

„The most important thing is back on Earth“: Aurora – a novel by Kim Stanley Robinson, reviewed by Valentin Ivanov


Probably, the most widely known book, or rather books of Kim Stanley Robinson’s are the three novels from his Martian series (“Red Mars“, 1991; “Green Mars“, 1993; “Blue Mars“, 1996).
Their titles color-code the different stages of the Martian terraforming process.
Deeply optimistic in nature, these books tell an uplifting story of human endeavor and accomplishment.
He also gave to his readers a number of other bright works with a positive (not to be confused with the positivist philosophy!) outlook at the future.
The novel “2312” that appeared in 2012 is one of these (I wrote about it here: http://scifiportal.eu/2312-by-kim-stanley-robinson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/).
I was expecting a similar treatment in “Aurora” (2015), but I was surprised and a bit disappointed.
..

The complete review is available here:
http://scifiportal.eu/kim-stanley-robinsons-aurora-reviewed-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, космонавтика, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

A handbook for science fiction readers and writers: a review of “Homo Deus: A Brief History of Tomorrow“, by Yuval Noah Harari


The future is already here – it’s just not visible, because it’s hidden inside our heads, would have probably written Yuval Noah Harari, if he wanted to pun the famous line of William Gibson’s…
Why a science fiction reader or even a writer might find “Homo Deus” an interesting read? – I think there are two reasons. The obvious one has to do with the interesting historical facts and social evolution theories, that Hariri describes….
The second reason that made me think some genre readers and writers might want to get acquainted with “Homo Deus” has to do with the specific first-principle-based approach that the author has adopted.

The complete review can be found here: http://scifiportal.eu/homo-deus-a-brief-history-of-tomorrow-review-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги

Интервю във в. „Нов живот“: До десет години ще заработи нов европейски телескоп, който ще направи Вселената много по-близка


Кажи професионалното си мнение каква е ползата за човечеството от проучването на звездите, от развитието на астрономията ? -Астрономията е била приложна наука още преди няколко века, по времето на Великите географски открития. Може би едно от последните открития в астрономията, което има значително практическо приложение, е откриването на хелия, но и то е на няколко века. В заниманията с астрономията има друго, което, според мене, е много по-важно. Това е, че астрономията, бидейки визуална, много достъпна и разбираема наука за човек без никаква подготовка, е в състояние да накара хората да си задават въпроси. Даже, бих казал, че по-интересни са не толкова въпросите, колкото навикът, който се изгражда у човека, да задава въпроси. Това всъщност е в основата на научния подход. Когато ти кажат нещо, естествената реакция трябва да бъде: „Защо? На базата на какво? Откъде знаеш?

Цялото интервю може да си прочете на: http://www.novjivot.info/2018/08/21/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80/

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, наука, science

Научно-популярна статия и научнофантастичен разказ в Сп. „Осем“, 8/2018


В новия брой 8 за 2018 г. на сп. „Осем“ са публикувани моя научно-популярна статия за космическия телескоп „Кеплер“ и научнофантастичен разказ, написан в съавторство с друг физик – Елена А. Лори:
https://www.spisanie8.bg/списание/списание-8-брой-82018-г.html

Анонсите им от страницата на списанието:

Mечтата на Бил
От Валентин Иванов

Ловецът на екозпланети „Кеплер“ е създаден, за да търси из Млечния път тези от тях, които наподобяват Земята. Но преди да може да се впусне в наблюдение на милиардите звезди, е нужно един човек да прояви невероятно упорство и да премине през неуспеха, за да се превърнат идеите му във факт. „Човек е голям, колкото са големи мечтите му“, е казал Екзюпери, а тази на Уилям Боруки е до Луната и отвъд. От историята на „Кеплер“ и неговия създател Бил разберете колко е важно никога да не се отказваш, макар да се наложи да преминеш през провала.

Планетата Туйп ви казва „Здравейте“
От Елена А. Лори и Валентин Д. Иванов; илюстрация Станимир Георгиев

Понякога и една обичайна неделна сутрин може да преобърне човешката история. На малката Сами й предстои да насочи поглед към Слънцето, а от другия край на увеличителната тръба я очаква изненада… Дали сме единствената цивилизация във Вселената? По-вероятно не, но ако получим космическо послание от далечни съседи, ще успеем ли да го приемем и разгадаем?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Нова ера за неутринната астрономия: обсерваторията Ice Cube за пръв път регистрира избухване в далечна активна галактика


Откриването на космическите лъчи – Виктор Хес (Wictor Hess, http://www.srl.caltech.edu/personnel/dick/cos_encyc.html) през 1912 г. е направено от балон – за да бъде издигнат наблюдателят по-високо в атмосферата, която поглъща космическите лъчи преди те да достигнат до земната повърхност.
Неутринната астрономия е изправена пред противоположен проблем – материята е практически прозрачна за неутриното и то преминава през нея практически без да взаимодейства с атомите. Ако един неутринен детектор има размерите на човешко тяло, този детектор трябва да работи стотици хиляди години за да регистрира едно неутрино – въпреки че безброи неутрина ще преминат през тялото, без да го „забележат“ (нито пък то ще забележи тях). Затова се троят огромни неутринни детектори – някой от тях за цели езера, други са огромни планини от лед. IceCube (https://icecube.wisc.edu/) е вторият случай.
Неутриннинте обсерватории не „виждат“ самите неутрина. Вместо това те регистрират мюони – друг вид елементарни частици, които се образуват при (малковероятното) взаимодействие на неутрината с атомите.
До сега неутринната астрономия можеше да отговори на въпроса от къде идват неутрината само ако те произхождат от Слънцето, с едно изключение – през 1978 г. в Магелановите облаци избухна свръхножа, известна като 1987А. Тя беше достатъчно близко до нас и всички неутриннни детектори по света едновременно регистрираха пик в броя неутрина, който съвпадна с момента на избухването ѝ (общо – тридесетина неутрина, което показва колко е трудно да се прави неутринна астрономия).
Днес беше обявено, че неутринната обсерватория Ice Cube е регистрираал na 22.09.2017 g. друг уникален източник – блазар, известен с криптичното име TXS 0506+056. Блазарите са активни галактики, които имат в ядрата си свръхмасивни черни дупки (с маси милиони пъти по-големи от масата на слънцето), изхвърлящи в пространството мощни джетове. За разлика от другите активни галакитки, джетовете на блазарите са насочни точно към наблюдателя – което разбира се, е случайно. Блазарите излъчват в целия електромагнитен спектър – от рентгеновия до radio диапазoнa, и обикновено се характеризират със силна променливост.
През месец Септември миналата година блазраът TXS 0506+056 неочаквано станаl много по-ярък от обикновено – тогава до нас достига светлина, която е била излъчена преди милиони години. Първата детекция принадлежи на Ice Cube и понеже тази обсерватория има гигантски размери (1км х 1км х 1км), тя може да определя посоката, от която идват неутрината. Разбира се, понеже те са толкова млако, е било необходимо Ice Cube да „експонира“ месеци (събирайки 13 неутрина от 15-те милиона, който са преминали през детектора без да бъдат забелязани, защото не са взаимодествали с атомите от детектора). Няколко дни по-къано, на
28.09.2017 година, космическият гама-телескоп Fermi регистрира увеличаване на потока гама лъчи от същия блазар, а на 4.10.2017 година го забелязва и телескопът MAGIC, който регистрира черенсковското излъчване от високоенергийните частици, излъчени от същия блазар.
За пръв път източник на неутрино е асоцииран с източник на високоенргийни гама лъчи.
IceCube до сега е регистрирал десетки неутрина, по небето няма концентрация, с изключение на тази около блазара TXS 0506+056 (и преди това около свръхновата 1987А от преди 31 г.).
Това откритие показва, че неутринната астрономия е достатъчно „съзряла“ за да работи като „обикновената“ и да наблюдава отделни източници, а не само общия неутринен фон.
Съобщението за пресата е достъпно тук: https://icecube.wisc.edu/news/view/586
Статиятя в сп. „Science“: http://science.sciencemag.org/content/early/2018/07/11/science.aat1378/tab-pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Омуамуа (`Oumuamua) не е “мъртва” и се ускорява!


Чели ли сте нещо от Лем и “познавате” ли неговия герой, флегматичния астронавт Пиркс, който на всичко отгоре има склонност към философстване?

В “Разказа на Пиркс” се описва един изпълнен с премеждия полет, при който Пиркс става свидетел как огромен мъртъв кораб на извънземна цивилизация пресича Слънчевата система заедно с облак от малки каменни парчета. Всичко те летят по хиперболични орбити и предстои завинаги да я напуснат.

Ако това ви напомня нещо, то сигурно е защото сте чели или чули в новините от последните месеци за извънземня астероид Омуамуа (`Oumuamua; https://en.wikipedia.org/wiki/%CA%BBOumuamua). Особено интересно е, че той има странна форма – издължен е, и отношението на осите му е почти 1:1:6 (размерите му са приблизително 35х35х230 метра). Както на много от космическите кораби, които рисувахме по тетрадките, когато бяхме в училище…

Според последните наблюдения, астероидът се ускорява!

Но не бързайте да го обявявате за космически кораб. Подобен “финт” правят и кометите – реактивната сила се получава от отделянето на газове от повърхността на кометите. Снимки на подобни гейзери от близо може да се видят тук: http://blogs.esa.int/rosetta/2015/01/16/fine-structure-in-the-comets-jets/. Това е снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, получени от космическата станция “Росета” на 22.11.2014 г.

От тези наблюдения научаваме, че и в другите планетни системи има аналози на нашите комети. Освен това, новите данни комбинирани с липсата на кометна опашка, дават основание да се предположи, че по време на дългото си пътешествие между звездите Омуамуа (`Oumuamua) може би е загубила малките прахови частици, от които са „направени“ опашките на обикновените комети и са останали са само по-големи прашинки. Те могат да предизвикат наблюдаваното ускорение, но не могат да направят „специалните“ ефекти – като въпросните огромни опашки – които сме свикнали да очакваме от кометите.

Прес-съобщението на Европейската южна обсерватория може да прочетете тук: http://eso.org/public/news/eso1820/ (накрая има списък с няколко интересни линка).

Препринт на статията, която беше публикувана в престижното научно списание “Нейчър”, също е достъпен в pdf: http://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso1820/eso1820a.pdf

Статия в Ню Йорк Таймс: https://www.nytimes.com/2018/06/27/science/oumuamua-comet-asteroid.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Нова Българска фантастика: „Невидена река“ – хартиено и електронно издание


Публикувана от brrum под Е-книгите, Книгите …сред гробно мълчание

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей!)

„Невидена река“ – Мирослав Моравски

Автор: Мирослав Моравски, 2018
Редактор: Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Христина Димитрова, 2018
Художници на корицата: Иво Константинов, Милена Стойкова, 2018
Предпечат: Атанас П. Славов, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Най-нова версия: 2018-06-11

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файлът е без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 2 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с флуктуираща корична цена, но ако си го поръчате от нас, струва 7 лв. Сега внимание! То върви заедно с музикален диск, на който авторът и други русалии изпълняват надпяванията в историята. (Закъде история със самодива, а без надпявания?) Дискът, пак от нас, струва 11 лвСилно ви препоръчваме да ги вземете в комплект.

Друго важно? Може би това, че „Невидена река“ е първото хибридно наше творение, комбиниращо текст и музика. Тъй полиартистичният Миро Моравски ни предлага полифоничен отглас от душевността на завръщащия се от чужбина странник и от борбата на тъмните и светлите сили около него. Обаче не с толкова сложни думи.

Накрая ви напомняме как да помогнете в собствената ни борба: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Заедно,
Велко, Кал и цялата ЧоБи

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). III


До крайния срок остават броени дни (условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic), което ми напомни пак за „Сапиенс – кратка история на човечеството“ – книгата на Ювал Харари, в която той се опитва да предложи на читателите си един балансиран и дококото изобщо е възможно, обективен поглед върху човечеството.
Една от идеите, който той развива е, че за да работи успешно, човешкото общество се нуждае от илюзии. Харири разглежда три типа реалности: обективната и субективната са две, за които всички ще се сетим, Но освен тях той въвежда още една, наречена интерсубективна – най-общо това е системата от правила и понятия, която субектите споделят. Колкото по-сложни са тези общи идеи, толкова по-важни са за обществото. И тук не става дума за лексиката на някой език, а за сложни концепции, като бог, религия, държава… а също банка и валута. Ние хората до голяма степен възприемаме тези понятия като реални: печелим пари за корпорацията, водим войни за собствената си държава. Обаче ако корпорацията не фалира, тя няма да страда, а ако загубим войната, държавата също няма да страда. И в двата случая ще страдат хората, съответно: служителите, вложителите и акционерите или целокупното население на държавата. Харири очертава границата между обективната и субективната част на интерсубективна реалност с въпроса дали има страдание или не.
Което ме довежда до конкурса – страданието за хора и идеи винаги е било част от избора на пътя към бъдещето и книгата на Харири подсказва още един инструмент, с който можем да определим от къде преминава границата на приемливото.

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized

„Гая“: Звезди на кантар – научно-популярна статия от Валентин Д. Иванов в Сп. „Осем“, брой 5, 2018 г.


Астрометрията се ражда като наука още преди новата ера, но едва хилядолетия по-късно, през XXI век, човечеството е на път да опознае галактиката, която обитава. Това е възможно, благодарение на малката колкото автомобил „Гая“. Специализираната астрометрична обсерватория улавя характеристиките на над 200 000 000 космически обекта, за да направи първата подробна триизмерна карта на Млечния път.
https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-52018-%D0%B3.html

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука

Български фантасти в чужбина: Янчо Чолаков и Атанас Петков лауреати на наградата „Византийский ковчег“


„Писатели от Бургас спечелиха престижни награди „Византийский ковчег“ в Русия. Фантастите Янчо Чолаков и Атанас Петков получиха холуйски лакови миниатюри, придружени с дипломи…“ Цялата статия може да се види тук: http://www.kompasbg.com/cultura/item/5276-pisateli-ot-burgas-specheliha-prestizhni-nagradi-v-moskva
а илюстрацията ѝ – тук:

Добавям от себе си, че и двамата са членове на Дружеството на българските фантасти.

Повече за тях може да научите на страницате им в уикито (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0) Българска фантастика завинаги:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

и

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2

Повече за наградата (но тази статия е за по-старото ѝ издание):
http://vizkov.ru/kultura-4/sobytiya/470-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%C2%AB%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B3%C2%BB-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%8C-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BC-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5.html

Честито на наградените!

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Извън Културата: „Инверсии“ (Inversions) от Иън Банкс – ревю от Валентин Д. Иванов


… За единадесетте години преди да се появи „Инверсии“ (1998 г.), Банкс написва пет романа и пуска един сборник с разкази и новели за света на Културата. За съжаление вече не можем да го попитаме, но може да предположим, че и той – като сценаристите на Старт Трек – са изпитали нужда от свеж поглед към своята любима пангалактическата свръх-цивилизация. В едно свое интервю Банкс казва, че се е опитал да напише „роман за Културата, който не е роман за Културата“. И според мен е успял…

Цялото ревю може да прочетете на страницата на електронното списание „Трубадурите“: https://trubadurs.com/2018/05/10/izvan-kulturata-inversii-inversions-ot-ian-banks/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Софийски фестивал на науката – 10-13.05.2018, Грация и Гравитация XVIII: „Има ли живот на Марс?“ – 14.05.2018 и други предстоящи събития…


През следващите няколко дни в София Тех Парк ще се проведе фестивал на науката, с много научно-популярни доклади. Програмата му може да видите на:
https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/programme/events/table
Сред няколко доклада по астрономия, обръщам внимание на доклада, който ще изнесе Джули Новакова (Julie Novakova; https://www.julienovakova.com/about/) от Чехия, По образование тя е биолог, но е и писател-фантаст. Освен това, в понеделник, 14.05.2018 година, от 19:30 часа, тя ще участвува в осемнадесетото издание на семинара „Грация и Гравитация“, който ще се състои в Университетската обсерватория в Борисовата градина (https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/kalendar/graciya_i_gravitaciya_xviii_ima_li_zhivot_na_mars). В срещата ще участват още класическия и джаз виолист Валентин Геров (Квартет София) и писателката Мaги Уейди, която ще се включи от Лондон чрез видеовръзка. А във вторник, 15.05.2018 година Новакова ще бъде на обичайната среща на клуб „Иван Ефремов“ в общинския дом на културата „Средец“ (програма: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&rb_v=viewforum).

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). II


Припомням, че целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще. Това ме накара да се спомня как преди време Димитър Съселов, астроном в Харвард, изнесе TED доклад за първите резултати от търсенето на планети с американския космически телескоп „Кеплер“. TED е съкращение от Technology, Education and Design и макар че в тези дни на глобализация едва ли ще остане някой не разбрал, давам превода: технология, образовани и дизайн. По това време „Кеплер“ вече беше работил известно време, но още не бяха публикувани никакви статии с резултати, и явно в момента по света не се случваше нищо достойно за интереса на новинарските агенции, защото те подхванаха новината и съобщиха с огромни заглавия, че планетите от земен тип (по-точно е да се каже – с размер, подобен на земния, защото „Кеплер“ мери само размерите на планетите, не месите и още по-малко – химическия състав на атмосферите или температурата на повърхността им) се срещат често в Млечния път. Дори да оставим настрана стремежа към сензационност, това е важна новина, защото означава, че в нашата галактика има много планети (оценката е милиарди), които потенциално биха могли да поддържат живот, подобен на земния.
Докато четях коментарите на новината в страницата на CNN, бях изумен: много хора негодуваха, че резултатът от тази американска мисия е бил обявен в Лондон, при това от някой си с явно неамериканско име, и т.н. и т.н.
Обаче изходът от тази неприятна на пръв поглед ситуация беше положителен. Огромният брой коментари потвърждава големия обществен интерес към астрономията и в частност към търсенето на живот. Злобарстващите коментатори, вместо да извадят очи, изписаха вежди, както каза друг колега. Скоро тимът, който управлява „Кеплер“ публикува плеада от статии със забележителни резултати, а продължението на мисията – наречено К2 – прие много по-открита политика по отношение на данните, което е допълнителен бонус за астрономите по света. А също и за създателите на „Кеплер“, защото тяхното творение ще остави по-широка следа в науката.
Последният алманах „ФантАstika 2017“ (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27352&rb_v=viewtopic#p46750) излезе съвсем наскоро. Появата му също беше съпроводена с проблем – поради не дотам добра комуникация се оказа, че нямаме разрешение за публикуване на един от най-добрите разкази – „Терпсихора“ от Тереса Мира де Ечеверия (http://teresamira.blogspot.de/) от Аржентина.
Какво да се прави в подобна ситуация? Написахме на авторката, обяснихме проблема, извинихме ѝ се и … намерихме нова приятелка! На снимката по-надолу ще видите Тереса с нашия алманах в ръка.
Какво общо имат тези истории с конкурса? – Те показват, че от лошото може да се направи добро, още повече, че понякога няма от какво друго, Разкази за това търсим…
Тереса с новия алманах „ФантАstika 2017“:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Янчо Чолаков за пореден път публикува в САЩ


Колекция от миниатюри „65 заглавия (които още не съм използвал“ излезе във вестник “България”, брой 18, 2018 година, на страница 27: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_18_18-1-48-web
Поздравления!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Последната граница сме самите ние – интервю за BG Север


Интервю с моя милост: http://bgsever.info/prepress/?p=38332

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, литература, наука, научна фантастика, history, Literature, science, science fiction

Гражданинът на галактиката Иван Ефремов (22.04.1908-5.10.1972)…


имаше юбилей вчера!

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). I


Целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще.
Точно сега, по молба на един сайт, на който сътруднича с ревюта, чета книгата „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (българският превод е на изд. Изток-Запад, 2016 г.). Книгата е интересна в контекста на конкурса, защото предлага – доколкото е възможно – обективен и лишен от пристрастия поглед на бъдещето, което човечеството, къде съзнателно, лъде – не съвсем, строи за себе си. Авторът Ювал Харари (статия за него в уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8; лична страница: http://www.ynharari.com/) е израелски историк и популяризатор. В тази книга, или поне в първите ѝ шестдесетина страници, той защитава тезата, че човечеството е надмогнало периода, в който главните грижи са се свеждали до преодоляване на три основни проблема – глад, болести и война. От позицията си на историк Харари твърди, че безсилието пред тези три злини подхранва религията: почти през цялата история на човечеството единственото средство на обикновения човек за противодействие против тези нещастия е била божествената намеса, човек е бил практически безсилен пред тях и дори не ги е разбирал по друг начин, освен като естествено състояние на нещата. По-нататък авторът противопоставя прави обзор на съвременното състояние на човечеството и заключава, че до голяма степен тези злини са победени или поне, за разлика от преди, днес съществуват средства и възможности те да бъдат победени.
При това Харири далеч не гледа на света с розови очила и посочва интересни статистически факти в подкрепа на своето твърдение. Да, днес хора гладуват и сигурно ще продължават да гладуват. Но днес човечеството поне знае какво трябва да се направи за да ги ликвидира, и прави чест на автора, че той посочва: главните виновници за хуманитарните кризи като тези в Африка и Близкия Изток са политически – липсата на воля те да бъдат ликвидирани има икономически причини. Когато пише за болестите, Харири припомня, че грипната епидемия през 1918 г. е убила между 50 и 100 милиона души по целия свят. За сравнение, в Първата световна Война загиват около 40 милиона. А днес, въпреки много по-развитите комуникации, който лесно биха разнесли болестотворните бацили по всичко континенти, нито една от страшните епидемии, с които ни плашат новинарските емисии не е достигнала подобни мащаби. И накрая, за войната Харири отбелязва, че тя вече не е същата перманентна опасност, както по-рано. Съвременната ѝ реинкарнация, тероризмът, през 2010 г. е довел до смъртта на около 7700 души, а от диабет предизвикан от затлъстяване са починали над 3 милиона. Харири саркастично заключва, че за съвременния Американец или Европеец Кока-Кола е далеч по-опасна от която и да е терористична организация.
От свое име бих отбелязал, че за един университетски професор, дори в университета в Йерусалим, войните в Африка и Близкия Изток може и да не са толкова осезаеми, колкото за хората извън академичните среди, но признавам, че той е прав в едно: съвременните войни не са неизбежна необходимост за оцеляване, както е било примерно в Средновековието, когато често единственият начин да се оцелее е бил да се нападне съседната страна, да се избият жителите ѝ, и да се събере малкото жито, останало в житниците ѝ.
В контекста на конкурса „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ е по-интересна следващата част от книгата на Харири, в която той описва новите цели на човечеството: преодоляването на смъртта, постигането на щастие (за всички, и даром, разбира се) и обладаването на божествени, или по-скоро богоподобни сили и умения. Но веднага след като изрежда тези нови цели, той говори и за опасностите, свързани с постигането им.
Но за това – следващия път.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction

Конкурс на сп. „Трубадури“ за микроразкази… и микроразказ


Списание трубадури обяви конкурс за микроразкази с обем до 42 думи:
https://trubadurs.com/2018/04/10/konkurs-za-razkaz-v-42-dumi/
Победителите ще бъдат обявени на награждаването на конкурса „Агоп Мелконян“ на 28 април 2018 година. По-надолу следва и един 42-думов разказ от мен.

* * *

Родителски съвет

Преди прекалено шумно. Законът борба шума ограничава изговориш двадесет милиона думи. Приблизително хиляда дневно. После терминация. Бенка бузата имплантиран чип-брояч. Повечето изговарят през първите двадесет години. После съжаляват. Онзи старец останали четири хиляди, проблем ако говори лекар. Учи език глухонеми.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

На лов за гравитация – статия от Валентин Д. Иванов в Списание „8“ („Осем“), брой 3, 2018 г.


Моя статия се появи в новия брой на списание „Осем“. Ето я обявата на страницата на списанието:

https://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/235-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32018-%D0%B3.html

Авторът е астроном в Европейската южна обсерватория в Чили. Той е сред учените, които прекарват безсънни нощи, изучавайки странен сигнал, продължаващ цели 100 секунди. На фона на дотогавашните с продължение едва няколко секунди, този е безпрецедентна и безценна находка. Теоретиците подсказват, че това е гравитационен сигнал, който може да произхожда от сливането на две неутронни звезди. Астрономите го наблюдават в реално време, макар че се е случило още когато на Земята са властвали динозаврите. Гравитационните вълни са смущения във време-пространствения континуум. Дават възможност чрез тях да се анализират явления от „бебешката” възраст на Вселената. На какви въпроси ще отговори гравитационната астрономия, този нов прозорец към света?

Може да си купите списанието в павилионите за вестници, а също и в някои книжарници.

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science