Програма на Булгакон 2022 „Перперикон“


Скъпи приятели и фенове на фантастичното,

Заповядайте на юбилейното, международно издание на Булгакон 2022 „Перперикон“. Събитието ще събере автори, издатели, илюстратори и фенове на фантастичното от България и чужбина в емблематичния Кърджали. Срещите ще се проведат в комбиниран формат, като ще се редуват онлайн и присъствени лекции, панели и дискусии. Програмата ще се разнообрази с посещения на исторически забележителности и обсерватория, така че не пропускайте!

️ ПРОГРАМАТА в подробности:

2.09.2022 (ПЕТЪК)

Настаняване на най-големите мераклии.

3.09.2022 (СЪБОТА)

️ 11:00-13:00 – Посещение на Регионалния исторически музей.

13:00-14:00 – Обяд.

14:00-14:30 – ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА БУЛГАКОН 2022.

14:30-15:00 – Спомен за Никола Кесаровски, Тодор Ялъмов, Александър Карапанчев и Атанас П. Славов.

15:00-16:15 – Онлайн панел „Цената на смъртта като разменна монета в литературата: да колим масово или елегантно да пронизваме“ с участието на Елена Павлова.

16:15-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 16:45-17:45 – Онлайн среща с израелския писател фантаст Лави Тидар.

️ 17:45-18:45 – Онлайн панел с британския писател Пол Маколи и чешката писателка Джули Новакова.

18:45-19:15 – Представяне на сборника от юбилейния Национален конкурс за фантастичен разказ на клуб „Фантастика“ (Кърджали) и община Кърджали.

19:15-20:00 – Обзор на българска фантастика (книги и комикси) от последната година: Григор Петров.

По мръкнало – Среднощно литературно четене (от хора на място).

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

4.09.2022 (НЕДЕЛЯ)

10:00-12:00 – Екскурзия до Перперикон.

12:30-13:30 – Обяд на Перперикон.

14:00-15:00 – Григор Гачев: „Блокчейновете – фантастика в реалността“.

️ 15:00-16:00 – Онлайн панел „Жените в полската фантастика“ с участието на Кристина Чодоровска.

16:00-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 17:00-18:00 – Преводът на „Трите тела“ и предизвикателството да превеждаш фантастика: Стефан Русинов.

️ 18:00-19:00 – Онлайн панел „Науката във фантастиката в науката във фантастиката…“ с участието на Валентин Д. Иванов.

19:00-20:00 – Онлайн панел „Изгревът на следващото и трънливият път към светлото бъдеще“ – разговор с Божан Божков и Невена Паскалева за наградените в конкурса на Човешката библиотека романи и визията им за бъдещето на човечеството.

По мръкнало: Литературна бирария, оп, четене с Елена Павлова.

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

5.09.2022 (ПОНЕДЕЛНИК)

Ден (и нощ) в Обсерваторията

️ 10:40-11:40 – Онлайн панел: Разговор с българския писател-фантаст Николай Теллалов

11:40-12:30 – Присъствен панел: „Вграждане на фантастични елементи в книгите за деца и млада публика и защо да ги учим да четат такива щуротии“ с участието на Елена Павлова, Явор Цанев, Петър Станимиров и др.

12:30-13:30 – Обяд.

️ 14:00-15:00 – Онлайн панел: Агниешка Халас разказва историята на най-старото полско жанрово списание „Nowa Fantastyka“.

️ 15:00-16:00 – Присъствен разговор с Петър Станимиров – за комиксите, илюстрациите, кориците на Стивън Кинг и др.

16:00-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

16:45-17:45 – Присъствен панел „Между утопия и дистопия: визии за човека в научната фантастика“ с участието на Николай Генов, професор Миглена Николчина и Чавдар Парушев.

️ 17:45-18:45 – Онлайн среща с румънския писател Кристиян Тамаш.

18:45-19:00 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 19:00-20:30 – Онлайн разговор с Питър Уотс и литературно четене.

По мръкнало – Демонстративни астрономически наблюдения с Агоп Бохосян.

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

6.09.2022 (ВТОРНИК)

11:00-11:30 – Среща на фенклубовете.

11:30-12:30 – Представяне на нови български книги: сборник на Елена Павлова и книги на издателство „Гаяна“ с Елена Павлова и Явор Цанев.

12:30-14:00 – Традиционен търг за книги.

Очаквайте изненади и извънредни включвания!

‼️ ВАЖНО ‼️

– Входна такса за цялото събитие: 10 лв.

– Настаняване: Център за подкрепа за личностно развитие – Комплекс ученически общежития „Родопи“ (ЦПЛР – КУО „Родопи“) 6600, град Кърджали, улица „Генерал Делов“ №3.

– Желаещите да резервират моля да пишат на имейл kido61551@gmail.com или да се свържат с Кирил Добрев. Двойните стаи са ограничен брой, побързайте!

– На 3 и 4.09 лекциите ще се проведат в НЧ „Обединение 1913“ на адрес: ул. „Републиканска“ 47, 6600 Кърджали Център

– Всички панели с чуждестранно участие ще се провеждат на английски език. Преводачи ще са налични, но за всеки случай опреснете знанията си.

-️ Екскурзията и посещението на музея се предоставят безплатно от организаторите, но местата са ограничени. Моля заявете желанието си да се включите отсега!

Очакваме ви!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 023 : Планета щастие. Утопичен разказ с някои реални лица, от Тодор Ялъмов


Излезе новият брой: https://www.youtube.com/watch?v=n8TU2eCF9kU


Пръв, и доколкото е известно, единствен разказ на автора. Публикуван в през 2014 година в сборника „Измерения и модели“ (съставители Александър Карапанчев и Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“) и през 2018 година в алманаха „ФантАstika/2018“ (съставител Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фондация „Човешката библиотека“).

Колаж: Валентин Д. Иванов, по материали от БГФ Завинаги и страницата на клуб “Ив. Ефремов”.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Нова научнопопулярна статия: какво да очакваме от новия космически телескоп или опит за предсказване на предстоящите му открития (и микроразкази)


В бр. 8 на сп. „Осем“ излезе моя нова научнопопулярна статия, озаглавена „Прозорец към небето“.

Никой не знае за какво е мечтаел Галилео, когато е превърнал далекогледа в телескоп, насочвайки го към небето. А какви ли открития очакват астрономите от новия космически телескоп „Джеймс Уеб“?

Останалото може да прочетете в списанието.

В същия брой публикуваха и няколко микроразказчета. Свързва ги общата тема: как щяха да започват някои велики научно-фантастични романи, ако бяха написани от българи?

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science

Българска фантастика на щанда на „Човешката библиотека“ на Фермерския фестивал, 31.07.2022, 11:00-19:00, до НДК, откъм бул. „Патриарх Евтимий“


Следващата неделя (31 юли, 2022) от 11:00 до 19:00 ч. Сдружение Човешката Библиотека (още известно като ЧпБи; https://choveshkata.net/) отново ще се подвизава на фермерския фестивал на Хранкооп (https://www.hrankoop.com/) пред НДК откъм бул. „Патриарх Евтимий“.

Освен с книги и музика в подкрепа на родните им автори ще разполагаме и с растения, които можете да приютите в полза на Animal Rescue Sofia (https://arsofia.com/bg/). Ако си намерите и други изненади, ваши са ^_^.

Споделете и с другарчета особено ако нямате възможност да ни посетите лично.
Организаторите ни уведомиха, че ще има специална схема с тетевенска рибена чорба (саламура) 😀 [Радичков тая дума я ползва в мъжки род]. Ако от един щанд (ПРИМЕРНО НА ЧОВЕШКАТА!) пазарувате за над 20 лева, получавате талонче за безплатна порция в рамките на събитието.

Приятен ден!

Leave a comment

Filed under Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Научнопопулярна статия в Analog Science Fiction and Fact, July/August 2022


• Trevor Quachri, ed.

• Vol. 92 Nos. 7 & 8, July/August 2022

• $8.99, bimonthly, 208pp, 15 x 21½ cm

• This issue includes a novella by Shane Tourtellotte; novelettes by Auston Habershaw, Jerry Oltion, T.L. Huchu, A.T. Sayre, Sean Monaghan; short stories by Kelsey Hutton, Steve Toase, Aimee Og­den, Geoffrey Hart, Jennifer R. Povey, Michèle Laframboise, Karl Gantner, Kate Maruyama, Joe M. Mc Dermott, Melanie Harding- Shaw, David Cleden, Mjke Hood; flash fiction by Bruce McAllister, Alvaro Zinos-Amaro, and Eric James Stone; SCIENCE FACTS BY HOWARD V. HENDRIX AND VALENTIN D. IVANOV; a special feature by Edward M. Wysocki, Jr.; short ar­ticles; poetry; reviews, etc. Cover by Donato Giancola.

locusmag.com/2022/07/magazines-received-june/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

За една шепа марсианска пръст… повече


Моето поколение се роди твърде късно за вълнуващите дни на ранната космическа надпревара, а откакто се помня, пилотирания полет до Марс си остава петнадесет-двадесет години в бъдещето.

Автоматичната доставка на марсианска почва е слаба утеха, но да се радваме на малкото, което може би ще имаме: NASA планира да донесе проби от Марс през 2033 година. Днес, 27.07, се състоя пресконференция, където тази програма бе обсъждана.

Обяснение на програмата може да се види тук: https://mars.nasa.gov/msr/

Всъщност тя започна вече и последният марсоход събира първите проби, които някой ден може да попаднат в земни лаборатории. Земните лаборатории са безкрайно по-добри и от най-изобретателния експеримент – забележете, че след толкова години учените биолозите още спорят за точната интерпретация от експериментите на борда на Викинг-ите.

Да се надяваме, че някоя неприятна изненада няма да попречи на тези амбициозни планове.

За отбелязване е, че Европейската космическа агенция също участва.

Архитектирата на мисията е доста сложна, предполага успешна работа на няколко космически апарата и техническият риск сигурно не е пренебрежим. През 196/70-те години на подобни мисии са изпращали по няколко апарата, които да се дублират един друг. Сега дублирането е „вътрешно“, в рамките на един апарат.

Самата пресконференция: https://www.youtube.com/watch?v=wThkJXvCmrw

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология

Малка стъпка за отделен човек, огромна – за цялото човечество


Велико постижение!
Днес, на 20.07.2022, се навършват 53 години, откакто кракът на Нийл Армстронг докосна лунната повърхност. Общо дванадесет човека стъпват на Луната, четирима от които са все още живи, включително вторият – Бъз Олдрин – и последният – геологът Харисън Шмит, който е единственият цивилен и учен сред тях. Никой от тази дузина не лети отново в космоса след края на Лунната програма.
Още дванадесет човека летят до Луната, без да кацат на нея. Половината от тях са все още живи. От тази група Том Стафорд лети по-късно в съветско-американската програма „Съюз-Аполо“, а Кен Матингли лети дори два пъти с космическата совалка.
През 1960-те години уникална комбинация от политически и технологични фактори прави възможни пилотираните полети до Луната. Имам съмнения дали днешното човечество е способно на такова сложно, рисковано и мащабно начинание. Може би „ракетомоделистите“ като Мъск и Безос ще го направят, когато космосът стане достатъчно достъпен за една компания, а не само за една-две държави, както беше преди.
В дългосрочен план без овладяване на космоса за човечеството няма голяма надежда, както биха потвърдили динозаврите, ако те самите се бяха заели с това навреме.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология, science

Резултати от 52-та Международна олимпиада по физика


Българският отбор за първи път след 2013 г. има отново златен медал. Това е най-доброто представяне на отбора от първото провеждане на олимпиадата през 1967 г. досега! Поздрави на олимпийците!

Повече подробности и имената на участниците в отбора прочетете на страницата на Физическия Факултет: https://www.phys.uni-sofia.bg/?p=14139

Leave a comment

Filed under наука, science

Популярно обяснение на изображенията, получени с космическия телескоп „Джеймс Уеб“


Вече видяхме изображението на купя от галактики SMACS 0723, когато вчера президентът Байдън го показа. Повече за куповете и гравитационните телескопи може да прочетете в предния ми пост. Новото е, че сега показаха и няколко спектъра на далечни галактики, на които се виждат обичайните емисионни линии, по които може да се определи, че тези малки петънца на изображението наистина са далечни галактики, светлината от която е излъчена преди 11-13 милиарда години, съвсем скоро след Големия взрив.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-delivers-deepest-infrared-image-of-universe-yet

Спектър на горещия юпитер WASP-96b е получен когато планетата минава между нас и звездата. Планетата се нарича горещ юпитер, защото има размер като на нашия добре познат Юпитер, но е много близо до звездата, по-близо, отколкото е Меркурий до Слънцето. Температурата на подобни планети е стотици и дори хиляди градуси.

Част от светлината на звездата – много малка част, процент от процента – преминава през атмосферата на планетата и газовете в планетната атмосфера поглъщат част от светлината на звездата. В спектъра на звездата се получават „чужди“ планетни линии. Обаче горещият юпитер, колкото и да е горещ, не е толкова горещ, колкото звездата, която има температура от порядъка на поне 2-3 хиляди градуса (Слънцето има температура около 6000 градуса).

Спектърът изглежда странно – хората, които са свикнали със спектри обикновено си представят (приблизително) плосък континуум, насечен тук-ам от долини – именно те са абсорбционните линии.

Обаче когато става дума за планетни пасажи (известни още като транзити) нещата интуитивно работят по друг начин. При пасажа наблюдателите измерват каква част от звездата е засенчена от планетата. Засенчването зависи от размера на планетата, от нейния радиус. Ако планетата е парче камък, диаметърът е един и същ на всички дължини, защото сянката е чисто геометрична.

Ако планетата има атмосфера нещата се променят. На онези дължини на вълните, които съответствуват на линиите на поглъщате в атмосферата на планетата, планетата изглежда по-голяма! Не, защото се е надула от гордост, а защото част от фотоните на звездата преминават през планетната атмосфера и каква част от тях преминава зависи именно дали има линии на поглъщане. Там къде има такива линии, планетата ефективно изглежда по-голяма. По вертикалната ос на картинката със спектъра, която виждаме, е нанесен ефективния размер на планетата на дадена дължина на вълната. „Хълмчетата“ в спектъра на WASP-96b са местата, където водната пара в атмосферата на планетата поглъща повече от светлината на звездата:

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-steamy-atmosphere-of-distant-planet-in-detail

Мъглявината Южен пръстен е планетарна мъглявина – предсмъртен тремор на звезда, която преди да ни напусне, изхвърля голяма част от външната си обвивка (т.е. от масата си). Това е процес, който може да се повтори неколкократно, поради което виждаме няколко обвивки, изхвърлени по различно време – по-външните са изхвърлени по-рано. А в центъра остава все още горещо ядро на умиращата звезда. В случая централната звезда е двойна и по червения ѝ цвят се вижда, че единия компонент е обкръжен от прахов облак.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-captures-dying-star-s-final-performance-in-fine-detail

Квинтетът на Стефан – пет галактики, четири от които са близо една до друга, на разстояние около триста милиона светлинни години. Петата галактика не е свързана физически с останалите, тя е по-близо до нас от останалите. Всяка от тези галактики в сравнима по размер с нашата собствена галактика, Млечния път. Сливането на галактики е обичайни явление във Вселената. На нашата собствена галактика предстои да се слее с галактиката в съзвездието Андромеда (известна още като М31) и да образува гигантска елиптична галактика. Сливането на галактики е доста бурен процес, при който газът и прахът, които обичайно са разпръснати из дисковете на спиралните галактики, са подложени на на ударни вълни и се свиват и се образуват множество млади звезди…

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-sheds-light-on-galaxy-evolution-black-holes

Мъглявината Карина е район на активно звездообразуване. Те се намира на 76 хиляди светлинни години от нас, което по космически мащаби е нищожно разстояние. Това изображение, и другите, които неизбежно ще го последват, позволява да се изучава в детайли процеса на звездообразуване – как от газ и прах космическите сили, главно гравитацията – произвеждат звезди. Но гравитацията не е единствения играч в този процес – помагат или пречат, според обстоятелствата, звездният вятър, магнитните полета, диференциалното въртене на Млечния път (т.е. не всички части на нашата галактика се въртят по един и същи начин) и т.н.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-cosmic-cliffs-glittering-landscape-of-star-birth

Leave a comment

Filed under alternate history, астрономия, наука, технология, science

Президентът и телескопът, и първият кадър, на който ни показаха масивен куп от галактики (обновена)


Преди малко се състоя пресконференция, на която Президентът Джо Байдън лично показа първото изображение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

Какво може да кажем за самото изображение? Някой астроном, който работи по купове от галактики вероятно би могъл да разпознае точно кой куп ни показаха, аз не мога. Обаче е очевидно, че става дума за масивен куп, защото този тип обекти действа като гравитационна леща – това е един вид „гравитационен“ телескоп, който позволява да видим още по-далечни галактики, които иначе биха били прекалено слаби за да бъдат регистрирани от нашите приемници. „Увеличените“ далечни галактики като правило изглеждат по-червени и някои от тях имат формата на банан – не се шегувам, гравитационната леща има подобен ефект върху далечните галактики – тя превръща една инане кръгла галактика в дъгичка.

Защо е интересно това? Изображението, което видяхме е портрет на ранната Вселена – заради ограничената и сравнително „ниска“ скорост на светлината, тя пътува от тези далечни галактики до нас мнооооого дълго време. По скоростта на разширението знаем, че Вселената е на възраст около 16.8 милиарда години. Светлината, която виждаме на въпросното изображение вероятно е напуснала тези галактики когато те са били на няколко милиарда години, а най-далечните може и да са били на по-малко от милиард.

В онези ранни времена във Вселената е имало почти само водород и хелий, както и съвсем малко литий. Тези три елемента са се получили в процеса на Големия Взрив. Скоро след това са се появили и първите звезди – „митични“ обекти, които заради липсата на по-тежки елементи, които имат голямо значение за структурата на „нормалните“ съвременни звезди, включително слънцето. Но първите звезди – астрономите ги наричат с условното име „звездно население от трети тип“ – е нямало от къде да вземат тежки елементи и теоретичните модели показват, че те са били по-големи отколкото съвременните си аналози. До сега никой не е виждал тези обекти, за да провери резултатите от моделите, защото по-масивните и по-ярки от тези звезди отдавна са избухнали като свръхнови, а по-малките и не толкова ярки просто е трудно да се видят. И ето че сега разполагаме с голям телескоп, който може би ще ни позволи да видим първите звезди във Вселената.

Преди три десетилетия космическият телескоп „Хъбъл“ също опита да види първите звезди. Историята как стана това е интересна и поучителна. По традиция наблюдателното време в големите обсерватории се разпределя от комисия, в която астрономите се редуват да „служат“ за определен период от време, примерно 1-2 години. Това е трудна дейност, която изисква много от личното време на участниците, но в същото време е и престижна. Отстрани може да изглежда като предпоставка за злоупотреби и съм далече от мисълта да твърдя, че злоупотреби няма, но почтеността е част от репутацията на един учен, и със сигурност тя е най-трудната част за изграждане и най-лесната за губене. Но има и друга традиция, според която директорът на всяка обсерватория има право да разпределя някакъв малък процент от наблюдателното време по свое усмотрение. Зад тази традиция стои остра необходимост да се реагира бързо, когато има нужда от спешни наблюдения, например заради току що избухнала свръхнова, а традиционната комисия се събира само веднъж на шест месеца и до следващото разпределяне на наблюдателното време ще е късно за спешните наблюдения…

Институтът, който управлява космическите телескопи се намира в Балтимор и се нарича Space Telescope Science Institute (STScI) и се намира в Балтимор. По същество това е най-обикновена обсерватория, само че на астрономите в нея не им се налага да ходят до някоя планина за да наблюдават. Вместо това те го правят дистанционно, буквално от кабинетите си.

По онова време директор на STScI e Боб Уйлямс. Самият той се занимава с изследване на далечни галактики и на ранната Вселена. Той осъзнава, че астрономическата общност има нужда от свръх дълбоко изображение, на което може да се видят първите галактики във Вселената. Но никой не се решава да поиска толкова много от безценното наблюдателно време на „Хъбъл“ и Уйлямс използва десет дни от директорското време за да го направи. И тук е мястото политиците да си водят записки : той прави данните достъпни за всеки, т.е. всеки желаещ може да ги свали от архива на института и да прави собствени изследвания. Излишно е да казвам, че днес в астрономическите среди Боб Уйлямс е по-известен не с резултатите от собствените си научни резултати, а с мъдрото решение да даде възможност на цялата астрономическа общност да получава научни резултати.

Повече за гравитационните лещи може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_lens

Любопитен факт: Фриц Цвики, астрономът, който пръв е предположил, че масивните купове от галактики могат да служат като гравитационни телескопи, е роден във Варна. Повече за него може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Fritz_Zwicky

За наблюденията на Hubble Deep Field, както е известно свръх дълбокото изображение, получено от Боб Уйлямс с телескопа „Хъбъл“ може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Hubble_Deep_Field

Тази демонстрация беше предсрочна, защото според първоначалните съобщения, данните щяха да бъдат показани за пръв път утре, на 12.07, вечерта (Българско време). Сегашната пресконференция не носеше научен характер, в нея не участва нито един астроном. Камала Харис представи Джо Байдън, който изнесе кратка реч, която не бих могъл да нарека по друг начин, освен предизборна – Байдън смята да се кандидатира за втори мандат и каза обичайните неща: че Щатите могат да се характеризират с една дума и тя е възможности, че администрацията му поддържа науката и т.н.

След което показаха изображението и Байдън даде думата на администратора на НАСА Бил Нелсън, който обясни че на този кадър виждаме раната Вселена, и че в нашата галактика има милиарди звезди, и има милиарди галактики. С други думи – нямаше никаква конкретика и очевидно целта не беше да се популяризира науката, но въпреки това за мене беше интересно за гледане, най-малкото защото почти не не съм виждал Байдън и Харис „на живо“.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Как да оценим собствената си увереност?


Списание Science има прекрасен подкаст. В един от последните му епизоди разказаха как можем да оценим увереността в собствените си предсказания. Колко сме сигурни дали утре ще вали дъжд, дали любимият ни футболен отбор ще спечели шампионата, дали след десет години все още се се продават бензинови автомобили?
Начинът е прост: нека да си представим, че ни предлагат да предскажем дали след десет години все още се се продават бензинови автомобили. И примерно ние казваме: да, все още ще се продават. Колко сме сигурни в това?
Да си представим, че за успешна прогноза за бензиновите автомобили ни предлагат награда, примерно сто лева.
Да допуснем, че имаме и друга възможност да спечелим същите сто лева: пред нас има кутия с пет топки, четири са бели, една е черна; трябва да си затворим очите и да бръкнем в кутията и ако изтеглим черната топка (вероятността за това е 20%).
И накрая можем да изберем: да се опитаме да спечелим стоте лева с прогноза или с теглене на топка. Ако изберем топките, значи увереността, която влагаме в прогнозата си е под 20%, ако направим обратния избор – увереността в прогнозата ни е над 20%.
Като си поиграем с броя на черните и белите топки, можем да получим други вероятности и да поставим ограничения на вероятността, с която смятаме, че прогнозата ни ще се сбъдне.

Leave a comment

Filed under наука, science

Конференция: животът във Вселената / Workshop: Life in the Universe, 24-28.10.2022


Търсенето на живот във Вселената изисква биологията, химията, астрономията, а вероятно и други науки да работят заедно за да се получи отговор. През Октомври 2022 година в София ще се проведе конференция, която цели да обедини изследователите от различните области в решаването на този проблем.

Повече за конференцията може да се прочете тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

А по-надолу привеждам и част от първата обява, на английски.

*

Ever since the dawn of human civilization, the problem of defining life and searching for its occurrence has been of great interest. One might even argue that along with the emergence of intelligence and consciousness, the understanding of life itself is one of the premier scientific issues of our time. Over the past decades, there have been major achievements in astronomy, such as the discovery of exoplanets in amazing abundance; chemistry, such as the development of synthetic networks with overlap to geochemical processes; quantitative biology, such as our ability to increasingly understand in detail the workings of processes underlying living systems and the existence of all manner of extremophiles; and the studies of geochemistry and the fossil record of the early earth. These achievements, if brought together, offer the possibility of yielding major breakthroughs for the aforementioned scientific questions.

To facilitate such a fruitful transdisciplinary interaction, we are organizing a research meeting to take place in Sofia, Bulgaria the week of October 24-27, 2022. We plan to invite both leading experts and early career researchers from the relevant research areas and discover opportunities for cross-fertilization between subfields. Our aim is to create the seeds of major progress in our understanding of life. Fields to be represented at the planned meeting include:

Exoplanets: their detection, dynamics, and remote sensing thereof

Geophysics, geochemistry and the connections between prebiotic chemistry and the origins of life

Synthetic cells and minimal organisms

Quantitative approaches to biological networks such as those responsible for metabolism in living systems

Life in harsh environments; the search for extraterrestrial life in the solar system

In order to undertake this effort, we have assembled an Advisory Board of conference attendees. This group will help arrange the scientific program and direct the discussions toward accomplishing the stated goals.

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Конференционен хумор: Един астроном влиза в бар…


Не, астроном не влиза в бар, а един германец, представител на Европейската космическа агенция (European Space Agency, съкращава се ESA) изнася доклад на астрономическа конференция. Той дълго и упоително говори как на базата на наблюденията от техния телескоп наречен „Гая“ се публикуват три път повече научни статии годишно, отколкото с наблюденията от „Хъбъл“, който е космически телескоп на конкурентната американска агенция НАСА.
Докладът свършва, настъпва времето за въпросите. Вдига ръка един французин (даже не американец!). Както се разбира в следващия момент, много му е дошъл възторжено-пропагндния тон на човека от ESА. Французинът започва:

  • NASA, за разлика от ESA, обикновено прави нещата бързо…
    Германецът го прекъсва и проявява чувство за хумор, каквото обикновено не очакваме от неговите сънародници:
  • Като „Джеймс Уеб“…
    Хората в залата, около хиляда човека, избухват в гръмогласен смях.
    Като изчаква суматохата да се утоложи, Французинът признава:
  • That was an easy target… (което на английски е идиоматичен израз, означаващ нещо като: това е очевиден и лесен за посочване проблем, за който знаят всички, мистър Очевидност…)

Професионалният хумор обикновено се обяснява трудно, но по изключение тази шега лесно може да се разбере и от хора извън астрономията или аеро-космическата индустрия. Французинът имаше предвид безспорния факт, че през историята си NASA е правила и продължава да осъществява проекти бързо, изпреварвайки всички останали. Подходящи примери са автоматичните станции до външната част на слънчевата система. Най-известна сред тях може би е New Horizons, която преди няколко години достигна Плутон. Но това правило си има изключения защото NASA има склонност подценява сложността на някои мисии. Точно такъв е случая с телескопа „Джеймс Уеб“. В момента той преминава последни настройки и изпитания, и дори започнаха да се провеждат научни наблюдения с някои от инструментите му. Но, от сравнително прост продължител/заместник на „Хъбъл“, той се превърна в огромна, сложна и амбициозна космическа обсерватория. Себестойността му подскочи от около 1-1.5 милиарда долара до над 10 милиарда, и той започва работата почти с едно десетилетие закъснение.

ESA и NASA са нещо като frenemies – нова е английски неологизъм, означаващ две страни, които едновременно се конкурират, но в същото време – доброволно или не – си сътрудничат. Например ESA е част от въпросния „Хъбъл“ и дори е платила 15% от цената му. Поради това европейските астрономи имат достъп до него, и даже получават по-голям дял от наблюдателното му време, отколкот им се полага, просто защото пишат по-добри заявки.

А „Гая“ е друга бира. В астрономическите среди този телескоп е добре известен, но широката публика почти не е чувала за него. „Бедата“ на „Гая“ е, че не произвежда красиви картинки, защото това е специализиран широко-ъгълен телескоп за астрометрични наблюдения (това означава, че може много точно да измерва положенията на звездите, и по метода на праралакса – също и разстоянията до тях). Изображенията, които получава „Гая“ са прекалено големи за да се прехвърлят до земята и да се обработват там. По тази причина те се обработват в космоса, на борда на телескопа, и на Земята се получават само резултатите – таблици с измервания. Което не пречи по тези таблици наистина да се публикуват три пъти повече научни статии годишно, отколкото по изображенията и спектрите от „Хъбъл“.

Един астроном влиза в бар…
Само по себе си това е виц. Нещо като известния стар виц: Сталин и Молотов пълзят в калта през една разорана нива…

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Лекция на нобеловия лауреат Мишел Майор


Вчера Мишел Майор изнесе лекция, в която разказа как може да се направи следващата голяма крачка в търсенето на малки екзопланети подобни на Земята.
На 27.06 в испанския град Валенсия започна ежегодния конгрес на Европейското астрономическо дружество. Казвам конгрес, но това е една седмица, през която се провеждат едновременно тридесетина конференции – най-дългите са по 2.5-3 дни, най-късите са кратки сесии от по по няколко часа. Доколкото е възможно, организаторите се стараят да направят програмата така, че конференции по близки теми да не се застъпват. Това не винаги и възможно, особено заради странните комбинации на научни интереси у някой астрономи, но пък позволява човек да слуша много различни доклади, просто като излезе от една зала и влезе в съседната.
Освен отделните конференции, има и пленарни сесии, обикновено по обяд. Вчера пленарен доклад изнесе Мишел Майор. Едва ли има смисъл да обяснявам, че е той, заедно с тогавашния си аспирант Дидие Кело, е един от откривателите на първата планета извън слънчевата система, която се намира в орбита около звезда от слънчев тип.
Старецът – Майор е на 80 години – направи ревю на състоянието на търсенето на екзопланети, и както казах в началото, показа как може да се направи следващата голяма стъпка в тези изследвания.
Откритието на Майор беше направено през 1995 година по метода на радиалните скорости, който се базира на факта, че строго погледнаото, планетите не обикалят около звездите, а планетите –и– звездите обикалят около общия им център на масите. За страничен наблюдател изглежда, че планетата обикаля около звездата, защото центъра на масата на цялата система обикновено е много близо до центъра на звездата.
От практическа гледна точка всичко е просто – наблюдава се звездата (планетата е много слаба и в огромното болшинство от случаите изобщо не се вижда, дори с най-съвременните астрономически инструменти) получават се спектри и се измерва изменението на лъчевата скорост на звездата. Тук работи ефектът на Доплер – когато звездата се отдалечава от нас, докато се движи по орбитата си, линиите ѝ се изместват към червеното, а когато се приближава – към синьото.
Ефектът е много малък, гигантските планети с маси като на Юпитер предизвикват промени с амплитуда от порядъка на стотици метра в секунда. А интересните планети с маси като земната, предизвикват промени в радиалните скорост от порядъка на метри или дори сантиметри в секунда.
На пръв поглед всичко е лесно – трябва да строим по-точни и по-стабилни телескопи. Но не, наблюденията показаха, че звездите сами генерират „шум“ – промени от съшия порядък, като земеподобните планети заради конвекцията – това е свързано с пренасянето на топлинна енергия от ядрото на звездата към повърхността ѝ. Част от този пренос става като „нагоре“ или по-скоро „навън“ се движи горещ материал, идващ от вътрешността. Движението на материал неизбежно е свързано с Доплерово отместване на спектъра.
Майор предложи да се използват за измерване на отместването на звездните спектри сами линии, които се образуват на по-голяма дълбочина в звездите, защото там случайните движения на конвективни клетки имат по-малки вариации. Той показа фигура от работата на негов аспирант, който проверил тази идея и се оказа, че методът наистина работи! Подобрението в точността на измерването на радиалните скорости е почти един порядък.
След това можеше да му се задават въпроси и аз се възползвах да го питам какво мисли за измерване на радиалните скорости в инфрачервената област. За това има добре известна причина – контрастът между областите с различни температури е по-малък, отколкото в оптичната област. Той честно отговори, че не знае и разказа за NIRPS – един инфрачервен спектрограф, който швейцарската група за търсене на ексопланети (основана от него) подготвя в момента. Каза, че се надява опитът с NIRPS да даде отговор на моя въпрос след няколко години, но че има един друг проблем поглъщането на земната атмосфера, което е в състояние да повлияе на точността на наблюденията.
Аз всъщност знам за NIRPS, защото част от работата ми за обсерваторията е да се занимавам с интегрирането на неговата програма за обработка на данните в нашата инфраструктура от подобни системи. Наистина, премахването на поглъщането от земната атмосфера е сложен процес. Моето собствено виждане е, че решението на проблема е да се измерват радиалните скорости в инфрачервената област от космоса, където няма поглъщане от земната атмосфера. Но това е областта, в която работи Европейската космическа агенция, не Европейската южна обсерватория.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Български комикси в Щатите: художникът Айхан Хайрула и неговият графичен роман „Swordsmith Assassin“


На 4.юли в художествената галерия на ул. „Шипка 6“ в София се открива изложба на ардинския художник на комикси Айхан Хайрула.

Повече за него и за изложбата може да прочетете тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

А част от графичния роман може да видите тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

Успех!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, комикси, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Китайският извънземен сигнал и концепцията „не зная“


От няколко дни немалка част от духовете в Интернет са разбунени заради предполагаемия сигнал с изкуствен произход, регистриран от китайския 500-метров радио телескоп FAST. При това не става дума за конспирологично твърдение от анонимен източник, а за съобщение в държавния китайски ежедневник за наука и технология. Този телескоп се използва за търсене радио сигнали от извънземни цивилизации, точно както преди много години са предложили Кокони и Морисън (може да чуете самият Морисън да разказва как им е хрумнала идеята: https://www.aip.org/history-programs/niels-bohr-library/oral-histories/audio/30591-1). Заради големия си размер FAST е по-чувствителен от всеки друг телескоп. Всъщност това е най-големият радио телескоп в една цяла антена в света, уточнението за цялата антена е важно, защото няколко радио телескопа на хиляди километри един от друг могат да работят заедно и ще имат хиляди пъти по-голяма разделителна способност от FAST, но чувствителността им е ограничена от размера на отделните антени, а те винаги са по-малки от неговата.

Но да се върнем на предполагаемия сигнал от изкуствен произход. Масло в огъня наля фактът, че съобщението беше премахнато от страницата на ежедневника, което сигурно накара много хора да заподозрят китайската страна в опит за укриване на истината. Разбира се, всеки който е отрасъл в страна от Източна лагер ще се запита как на първо място е било публикувано подобно съобщение. Мои по-възрастни колеги са разказвали как не им е било позволявано да публикуват географските координати на обсерваторията, където са правили наблюденията си. Това така, „романтичен“ спомен за годините на Студента война.

Според съобщението, сигналът е регистриран докато телескопът е наблюдавал звезди, за които е известно, че имат планетни системи. Нещо повече, става дума за няколко сигнала, първият от които е регистриран през 2019 година, а последният – наскоро.

И тук стигаме до главната теза на този пост – и тя не е за самото съобщение, а за идеята, че с толкова малко информация ние –не– –знаем– дали сигналът е истински. Главният проблем разбира се са смущенията от наземни сигнали. Те също са изкуствени, но имат съвсем наш, собствен човешки произход. Печално са известни едни радио избухвания, които се оказа, че произлизат от микровълновата печка, с която австралийските радио астрономи са затопляли обяда си. Това не е присмех над австралийските радио астрономи – те щяха да заслужават присмех, ако не бяха открили източника на сигнала и бяха публикували великото си „откритие“ си и после някой друг беше резгадал истинския му произход. Това е чудесен пример за успешна самопроверка в науката.

Популярните статии съдържат прекалено малко информация за да се съди за характера на сигнала. Кокони и Морисън още в зората на СЕТИ посочват, че ако се регистрира сигнал, телескопът трябва бързо да се отмести от обекта. Ако сигналът продължава да се регистрира, той не идва от обекта, а примерно от неизправното запалване на някой автомобил, преминаващ по близката магистрала. Никъде в популярните статии не се казва дали е бил направен дори тестът е отместването, а за повече подробности да не говорим.

Това е разликата между научните и популярните статии. Последните като правило пропускат болшинството „скучни“ детайли, а именно те правят една статия научна. Тези детайли описват в детайли наблюденията и тяхната обработка, така че всеки друг астроном на света да може да вземе данните от архива на обсерваторията и да повтори обработката за да се увери, че всичко е сторено правилно. Сигурно хората извън науката ще се изненадат колко често се случва това, особено когато става дума за по-важни резултати. Преди години нашумя „отмяната“ на откриването на най-далечната галактика в света, наскоро имаше подобен случай с едно бяло джудже.

Концепцията „не знаем“ е важна, защото очертава границите на нашето сигурно и проверяемо знание и ги отделя от безпочвените хипотези. Ние никога може да не узнаем какъв е бил произходът на тези сигнали. Опитът с прословутия Wow сигнал (https://en.wikipedia.org/wiki/Wow!_signal) е поучителен: той изчезна без да се повтори и в тази посока няма ярка звезда. Наскоро по данни от Гая колеги откриха в тази област звезда от слънчев тип, но тя е далече и даже не знаем дали има планетна система.

Първата стъпка е да се видят суровите данни, но подозирам, че това няма да стане преди да се появи рецензирана публикация. Разбира се, заради големия обществен интерес това може да стане и по-рано, но китайските астрономи обикновено са доста силно мотивирани да публикуват в списания с висок импакт фактор, така че се съмнявам.

За сега на въпроса дали сигналът е истински може да се даде само един отговор: не знаем. Ако сигналът е бил кратък, нищо чудно и хората, които са го регистрирали, да не са в състояние да дадат друг отговор.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Пожар в Националната астрономическа обсерватория на Кит Пийк


Долната снимка е направена на стотина метра от телескопа, на който правех наблюденията за дисертацията си. Обикновено наблюденията ми траеха седмица или дори 10-ина дена. Правех спектрална библиотека в инфрачервената област. По онова време инфрачервените детектори бяха малки – с размер само 256 на 256 пиксела (сега са с по 2048 на 2048 или дори 4096 на 4096 пиксела) и за да се направи спектър на една звезда трябваше да направя около дузина отделни наблюдения, които покриваха малки части от целия спектър и после се обединяваха. При всяко наблюдение се променяше положението на дифракционната решетка и за съжаление повторяемостъта на механизма не беше добра. С други думи, ако завъртиш дифракционната решетка и после поискаш да я върнеш на предишното място, тя няма да се върне съвсем точно на него. Това налагаше наблюденията на стандартите да се редуват с наблюденията на обектите и правеше наблюденията бавни и трудоемки, защото телескопът трябваше да се мести на всеки 5-10 минути. Телескопните оператори бързо научиха особеностите на моята програма и като ме видеха, тъжно въздишаха: „Ох, пак ли ти…“ За разлика от мен много други аспиранти стояха на един и същ обект с часове и единствената грижа на операторите беше да следят дали процепът на купола – който се върти – следва движението на телескопа.
Сега има реална опасност всичко това да изчезне в пламъците.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/miCqceYcwb4V3RyPW4cEgM-1024-80.jpg.webp

Кит Пийк е името на върха, където е построена Националната обсерватория на Съединените щати. Кръстен е на дъщерята на местен политик. Намира се на територията на племето Тохоно Оодхам, в сърцето на пустинята Сонора. Обсерваторията е основана през 1958 г. и има два оптични телескопа от 4-м клас и десетина по-малки, както и радиоантена на VLBI (вижда се на снимката). Повече за обсерваторията може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Kitt_Peak_National_Observatory
Пожари на Кит Пийк са се случвали и преди, но никога не са стигали толкова близо до самата обсерватория. Обаче преди няколко години в Австралия горяха телескопи и картинката на разтопените огледала е… впечатляваща: https://www.science.org/content/article/australian-observatory-destroyed
Ако огънят може да разтопи стъкло, представете си какво може да направи с хората.
Повече за пожара може да се прочете тук: https://www.space.com/fire-reaches-kitt-peak-observatory-arizona

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука

Български фантасти в чужбина: Валентин Д. Иванов в новия брой на сп. „Аналог“


Моя научнопопулярна статия „BIOSIGNATURES—THE SECOND BIGGEST BLUNDER OF SF“ излезе в броя на сп. „Аналог“ от July/August 2022:

https://www.analogsf.com/current-issue/table-of-contents/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Портрет на черна дупка: популярно обяснение на съобщението за пресата


За да се създаде портрет на Дориан Грей са нужни бяло платно, четка, бои, талант и въображение. За да се направи портрет на черна дупка е нужно повече: единадесет радио обсерватории, разпръснати по света, въображението и уменията на повече от триста изследователи и сигурно три хиляди инженери и техници, които поддържат тези телескопи.

Съществуването на черни дупки в центровете на свръх-масивни галактики е известно от средата на миналия век. Тогава са открити квазарите и акрецията на вещество върху тях е едно от възможните обяснения за произхода на енергията, която поддържа тяхната огромна светимост. Какво е акреция? Според речниците това е процес на увеличаване на нещо за сметка на постепенно натрупване на падащ върху него материал.

Ъгловият размер на черата дупка е 52 микроъглови секунди. С други думи, тя изглежда толкова голяма, колко голям би ни изглеждал един геврек на Луната, ако се гледа от Земята.

Масата на нашата черна дупка е около 4 милиона слънчеви маси, колкото успешно предсказва Айнщайновата обща теория на относителността. Нашата черна дупка много прилича на черната дупка в М87 – нейно изображение бе получено преди няколко години от същия проект, по същия метод. Но нашата черна дупка е много поп-малка и поглъща много по-малко вещество от околността си.

Какъв е метода, по който за наблюдавани тези черни дупки? Той се нарича интерферометрия. Най-лесно може да си го представим, ако си спомним от училищния курс по физика, че колкото по-голям е диаметърът на един телескоп, толкова по-голяма е способността му да вижда фини детайли от далечни обекти. След това да си представим, че имаме един огромен телескоп, голям колкото цялата Земя, но той няма едно цяло огледало, а само няколко парчета от огледалото тук и там. Тези парчета са въпросните единадесет отделни телескопа, споменати в началото. По компютърен път светлината от тях е комбинирана за да се получи изображението, което видяхме днес.

Друг естествен въпрос е как изобщо получаваме изображение на черната дупка, щом никаква светлина не може да я напусне, както са предсказали още през 18 век англичанинът Джон Майкъл и Французинът Пиер-Симон Лаплас? Наистина, изображението не ни показва емисия от черната дупка, а от акреционния диск около нея. В процеса на акреция, при който веществото пада върху черната дупка, то се нагрява и се разпада на отделни високойонизирани атоми. При това материалът губи ъглов момент и така пада надолу. Ако около черната дупка имаше толкова малко вещество, че отделните атоми не си взаимодействаха един с друг (и не взаимодействаха с магнитно поле), те нямаше да губят ъглов момент и нямаше да падат върху черната дупка. Всъщност, ние имаме късмет, че нашата акрецията върху черната дупка в центъра на нашата галактика не е прекалено силна, защото ако беше по-силна, всяка планета в Млечния път щеше да се „къпе“ в суилна радиация…

Да се върнем на въпроса за изображението – черната дупка е тъмния кръг в средата, а светещият пръстен около нея е акреционния диск. Пръстенът не е хомогенен, защото темпът на акреция се мени с времето. Освен това периодът на обиколка на горещия падащ материал е минути; с други думи по време на наблюденията, които са траели много часове и дни, се променя количеството и характера на излъчващият материал.

Какво ново научихме от това наблюдение? Най-напред, беше потвърдена още веднъж общата теория на относителността. За пръв път бяха поставени наблюдателни ограничения върху наклона на оста, около която се върти черната дупка – тя е наклонена на почти 90 градуса спрямо нас, т.е. ние гледаме към нея почти от посоката на полюса ѝ.
И най-накрая: Even Horizon Telescope (EHT) не е „истински“ телескоп, а научен консорциум, който използва множество телескопи, разпръснати по света. В известен смисъл EHT е виртуален телескоп с огромен размер.

Изображенията на черните дупки в Нашата галактика и М81 може да се видят тук:

Съобщението за пресата на ЕСО може да се види тук:

https://www.eso.org/public/news/eso2208-eht-mw/

Научните статии са свободно достъпни тук:

https://iopscience.iop.org/journal/2041-8205/page/Focus_on_First_Sgr_A_Results

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science