Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician. разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing


Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Следващият най-голям телескоп: ELT – нова уеб страница и видео от началото на строежа


Преди няколко години Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; European Southern Observatory; ESO; https://www.eso.org/public/) започна да строи в Чили гигантски телескоп, с диаметър на главното огледало 39 метра: Екстремално Голям Телескоп (Extremely Large Telescope; ELT). А преди няколко дни се появи нова нова уеб страница на телескопа: https://elt.eso.org/

Тя съдържа много информация за телескопа, на който предстои да стане следващия най-голям телескоп в света. Той ще помогне на астрономите да отговорят на множество фундаментални въпроси за Вселената – като се започне от това, как са се образували галактиките, и се стигне до може би най-интересния въпрос – дали има живот някъде другаде, освен на нашата планета.

По план телескопът трябваше да влезе в експлоатация през 2025 година. Но вирусът не отмина и него, вероятно строителството ще продължи по-дълго. Цялата астрономия е засегната от вируса – много обсерватории бяха затворени, други, сред които е и ЕСО, работят с част от капацитета си. Да не говорим, че кризата, свързана с вируса, засегна силно финансирането на фундаменталните науки, и последствията от нея ще се чувстват още дълги години.

По случайност на 19 юни 2014 година, когато строежът на ELT започна с взривяване на върха на планината – за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за телескопа – бях на Паранал по обичайната си работа и имах възможност да наблюдавам взрива от безопасно разстояние. Долното видео е точно от този момент.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно-популярна лекция на Роджър Пенроуз, нобелов лауреат по физика за 2020 година


На 8.01.2021, по повод рождения ден на Стивън Хокинг, един от носителите на Нобеловата награда по физика за 2020 година, англичанинът Роджър Пенроуз, ще изнесе научно-популярна лекция. Всъщност лекциите ще са две, втората е на Иичиро Комцу, директор на института по Астрофизика Макс Планк в Мюнхен. Темата на двете лекции е „Големият взрив и черните дупки“ и те ще бъдат предавани на живот от 19:45 часа българско време в youtube: https://youtu.be/JyE_Khqp6qk

След лекциите публиката ще може да задава въпроси.

*

TWO PUBLIC LECTURES and Q&A SESSIONS IN LIVESTREAM
           on Friday January 8th

THE BIG BANG AND BLACK HOLES: IN CELEBRATION OF STEPHEN HAWKING'S
BIRTHDAY

  Friday January 8, 2021  Live Stream starting at 18:45

https://youtu.be/JyE_Khqp6qk [1]

_Two online public outreach lectures about the science of our Universe
will be delivered on Friday, 8th January 2021 by Professor Sir Roger
Penrose, recipient of the 2020 Nobel Prize in Physics, and _Professor
Eiichiro Komatsu_, Director of the Max-Planck Institute for Astrophysics
in Munich_.

Sir Roger Penrose was one of Stephen Hawking’s earliest and most
important collaborators, with whom he proved an all-encompassing theorem
about how matter collapses to a singularity in both the Big Bang and
Black Holes, that is, points in space where mass is seemingly compressed
to infinite density and zero volume. Professor Komatsu played a leading
role in the NASA WMAP satellite project that mapped the whole cosmic
microwave sky for the first time, revealing a blueprint of the
primordial seeds that Stephen Hawking had helped predict. Sir Roger and
Eiichiro will take us on a journey through space and time, looking
forward to new insights from future experiments.

  After both lectures there will be an opportunity for members of the
public to ask the speakers about the really big questions live! When the
event concludes, questions will continue to be answered by a panel of
young experts – postdoctoral fellows and PhD students – who will
remain on the livestream to respond to points left from the lecture Q &
A sessions.

  This event is organized by the Stephen Hawking Centre for Theoretical
Cosmology at the University of Cambridge, in conjunction with the Ludwig
Maximillian University, Munich, as part of the Cambridge-LMU Strategic
Partnership with support from Intel Corporation [2], Four Winds Creative
[3] and the Stephen Hawking Foundation [4].

More information can be found here:
http://www.ctc.cam.ac.uk/activities/hawking79/ [5]

*

DER URKNALL UND SCHWARZE LÖCHER
Zur Feier von Stephen Hawkings Geburtstag
Öffentliche Vorlesung, Freitag, 8. Januar 2021, 19 Uhr (MEZ) Livestream
am 08.01.2021 ab 18:45 Uhr unter:
https://youtu.be/JyE_Khqp6qk

Zwei öffentliche Online-Vorlesungen über Kosmologie und Astrophysik
werden am Freitag, den 8. Januar 2021 von Professor Sir Roger Penrose,
Empfänger des Nobelpreises für Physik 2021, und Professor Eiichiro
Komatsu, Direktor des Max-Planck-Instituts für Astrophysik in München,
gehalten. Sir Roger Penrose war einer der frühesten und wichtigsten
Kollegen von Stephen Hawking, mit dem er ein allumfassendes Theorem
darüber bewies, wie Materie sowohl beim Urknall als auch bei Schwarzen
Löchern zu einer Singularität kollabiert, also zu einem Punkt im Raum,
an denen die Masse scheinbar auf unendliche Dichte und verschwindendes
Volumen komprimiert ist. Professor Komatsu spielte eine führende Rolle
im WMAP-Satellitenprojekt der NASA, das zum ersten Mal den gesamten
kosmischen Mikrowellenhimmel kartierte und einen Bauplan der Saatkörner
der kosmischen Strukturen entwickelte, den Stephen Hawking mit
vorhergesagt hatte. Sir Roger und Eiichiro werden uns auf eine Reise
durch Raum und Zeit mitnehmen und freuen sich auf neue Erkenntnisse aus
zukünftigen Experimenten.

Die Vorlesung wird vom Stephen Hawking Centre for Theoretical Cosmology
an der University of Cambridge in Zusammenarbeit mit der
Ludwig-Maximilians-Universität München im Rahmen der Cambridge-LMU
strategischen Partnerschaft organisiert. Wir sind dankbar für die
Unterstützung durch die Stephen Hawking Foundation und die Intel
Corporation.

Weiter Infos hier:
www.physik.uni-muenchen.de/aus_der_fakultaet/veranstaltungen/20201222-weller-hawking/index.html
[6]

(die Veranstaltung selbst wird auf English sein)



Links:
------
[1] https://youtu.be/JyE_Khqp6qk
[2] https://www.intel.com/
[3] https://www.fourwindscreative.com/
[4] https://stephenhawkingfoundation.org/
[5] http://www.ctc.cam.ac.uk/activities/hawking79/
[6] 
http://www.physik.uni-muenchen.de/aus_der_fakultaet/veranstaltungen/20201222-weller-hawking/index.html

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

„Нова българска фантастика“: „Среща“, сборник с разкази от Емануел Икономов


Емануел Икономов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2), известен като един от създателите на новото издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81), мецанат на фантастиката, лауреат на наградата „Еврокон“ за 2000 година, издател, критик и разбира се, автор на фантастични и криминални произведения, за които многократно е бил награждаван, има нов сборник с разкази. Някои от тях имат фантастични елементи, но не са строго фантастични, обаче в заглавието на съобщението не се сдържах да използвам името на поредицата (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0), в която видяха дебютните си книги много български фантасти.

Сборникът е достъпен свободно на:

https://www.yumpu.com/xx/document/view/65175673/emanuel-ikonomov-rendez-vous

Поздравления!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)


Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Два мои микро-разказа в сп. „Сборище на трубадури“


Новият Бр. 12/Год. 11 на сп. „Сборище на трубадури“ (https://trubadurs.com/) е посветен на българската фантастика и между другото, съдържа секция с къси разкази на автори от Бургас. Именно там могат да се открият моите „Млечна церемония“ и „Най-здравите глави“. Редактор на броя е Петър Тушков. Неговото въведение и пълното съдържание могат да се прочетат тук:

https://trubadurs.com/2020/12/24/sborishte-na-trubaduri-god-11-br-12-redaktsionno-vstaplenie/

А самото издание е свободно достъпно в електронен вид от книжарницата на издателство „Ерго“:

PS Ревю: https://zonkobg.blogspot.com/2021/01/11-12.html

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Джейм Гън (1923-2020)


Отиде си още един от стожерите на Златния Век, когато бяхме на тринадесет и запойно четяхме фантастика. През 1980-те години в България попадаха негови разкази през руски преводи в малките томчета на Зарубежката. А през лятото на 2002 г. му писах по един литературен въпрос и дори получих отговор.

Повече за него:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%93%D1%8A%D0%BD_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

*

Date: Wed, 12 Jun 2002 20:38:59 -0400

Dear Sir,

I have noticed that you and Frederik Pohl are members of the Theodore Sturgeon Memorial Award.

I have been trying to find a way to contact Mr. Pohl because I would like to ask him a question about a story he wrote in the early 70s – “The Gold at the Starbow’s End”. One of the characters in the story says that all galaxies have black holes. Although this is not strictly true, the last few years have seen significant evidence that almost any massive galaxy does have a black hole in its center.

I am a professional astronomer, working on black holes myself, and it would be very interesting to know how Mr. Pohl came up with the idea.

Could you please either convey my question to Mr. Pohl, or give me his contact address?

Thank you in advance,

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Коледно издание на подкаст “Българска Фантастика” 020: „Да поговориш с Жабко“, разказ от Радостина А. Ангелова


Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрации: Силвия Иванова, Илия Иванов и Елица Иванова (от ляво на дясно).

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Весела Коледа, честита нова година приятно слушане!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Роман Арбитман (1962-2020)


Напусна ни Роман Арбирман – легендарна фигура в източноевропейския фендъм, критик и автор на две забележителни алтернативно-исторически съчинения: собствена „биография“ като втори президент на Русия и „история“ на СССР, в който научната фантастика заема мястото на социалистическия реализъм (под псевдонима Рустам Станиславович Кац).

През м. Август излезе най-новият му роман „Министерство на справедливостта“.

Човекът си отива, книгите остават, макар да не са заместители.

Повече за него може да се научни тук:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD,_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%AD%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, алтернативна история, in memoriam, Literature, science fiction

Проект на НАСА и ЕСА за доставка на марсианска почва


В съобщение за пресата НАСА и ЕСА описаха бъдещата си съвместна програма за доставка на проби марсианска почва на земята:

https://www.nasa.gov/press-release/nasa-moves-forward-with-campaign-to-return-mars-samples-to-earth

Схемата се свежда до следното : марсоходът „Perseverance“, който предстои да кацне на Марс на 18 Февруари 2021 г. ще събира проби и ще ги съхранява в херметични контейнери. Друга
станция, която все още предстои да бъде построена, ще занесе на Марс ракета и още един марсоход. Този марсоход ще вземе пробите от „Perseverance“ и ще ги натовари на ракетата (но според съобщението това може да направи и сегашния марсоход). Следва изстрелване от Марс, скачване с още една станция в Марсианска орбита, прехвърляне на пробите на нея и пътуване обратно до Земята. Предполага се, че пробите ще пристигнат в началото на 2030-те г. Архитектурата на мисията има някои прилики с архитектурата на китайската Чангъе-5, която донесе на земята лунни проби.

Дългият срок за изпълнение на програмата е разбираем – той включва големи периоди на изчакване докато Земята и Марс се окажат в подходяща конфигурация, позволяваща полетите между двете планети да се осъществят с минимално количество гориво.

Това не е първия подобен проект. Още през 1970-те г. в СССР са обмисляли да върнат проби от Марс като отговор на лунната надпревара: http://www.russianspaceweb.com/5m-origin.html
Но са го сметнали за прекалено сложно и с ниски шансове за успех, и са се отказали от него. Друга причина за отказа е бил биологичния риск: при отказ на прашутната система, е имало риск херметичният съд с пробите да се разбие и – евентуално – хипотетични марсиански организми да заразят Земната биосфера.

Може би решението да не се бърза с подобен проект е било правилно, с оглед на ниската надеждност на електрониката през онези години. Сега животът на космически апарати се измерва с десетилетия – марсоходите „Spirit“ и “Opportunilty“ са подходящи примери – заради многократното дублиране (възможно заради по-леките и компактни електронни елементи) и заради по-напредналото разбиране на слънчевата активност и на екранировката. Нещо повече – днес знаем, че за добро или зло животът не е широко разпространен на Марс и на другите космически тела, и опасността от заразяване е много по-ниска, отколкото са смятали през оптимистичните 1960-те или 1970-те г.

Именно поради порасналата надеждност на космическите апарати може да се каже, че човечеството живее в „златен век“ на програмите за връщане на проби от космически тела: достатъчно е да си спомним двата японски апарата от серията „Hayabusa“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa и https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa2) и американските „Stardust“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Stardust_(spacecraft)) и (https://en.wikipedia.org/wiki/OSIRIS-Rex). Плановете на космическите агенции за следващото десетилетие включват доставка на проби от марсианския спътник Фобос (Япония), астероида Церес (Китай), Луната (Русия и Китай) и разбира се, Марс (САЩ и Китай).

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

IN MEMORIAM: Джон льо Каре (1931-2020)


Преди около четвърт век в несъществуващата днес книжарница Waldenbooks (което показва, че не само в България книжарниците изчезват), във все още съществуващия Tucson Mall, попаднах на чудесно синьо-зелено томче с твърда подвързия: http://www.eastonfranklinbooks.com/images/Tinker_Tailor_Soldier_Spy_by_John_Le_Carre.JPG

Попаднах случайно – книгата беше поставена сред намаленитеа, а за студент като мен думата „намаление“ имаше инстинктивна притегателна стойност. Освен това името на автора ми беше познато – в Българя още през 1992 г. се беше появило евтино издание на „Малката барабанчица“ (а както разбрах наскоро, през 1972 г. е бил издаден и романът му „Един малък град в Германия“). Тръгнах си от книжарницата с чудесно издание на „Tinker, Taylor, Soldier, Spy“ от 1988 г. – въпросната синьо-зелена книга – от поредицата „Franklin Library – Masterpieces of Mystery“. Но не само с нея – на масата с намаленията открих и Ipcress Files от същата поредица от Лен Дейтън, когото знаех от алтернативноисторическата SS-GB.

Tinker-ът, който се появи на български като „Дама, поп, асо, шпионин“ през 2013 г., не беше като никоя друга шпионска или криминална книга, която бях чел преди това. Тя и екранизациите ѝ са толкова известни, че едва ли ще издам голяма тайна, ако кажа, че авторът още в началото казва на читателя в прав текст кой е убиецът/шпионинът. И на следващата страница го накарва да се усъмни в правотата си, и да махне с ръка: „Това е невъзможно!“ Но три страници по-нататък да си каже: „Не, няма как, той е!“ И после пак да се усъмни.. И така – до края на книгата. Геният на Льо Каре (https://en.wikipedia.org/wiki/John_le_Carr%C3%A9) беше в умението да създава и поддържа напрежение с чисто психологически средства за разлика от острите сюжетни ходове на други автори, като Ян Флеминг, например. Преди това на нещо подобно бях попадал само при Греъм Грийн, чийто прекрасен и трагичен роман „Човешки фактор“ бях прочел в превод на руски едно десетилетие по-рано.

Широко известно е, че самият льо Каре е бил професионален шпионин – работил е за MI5, докато друг известен негов колега и донякъде литератор (заради „Моята тайна войа“) – Ким Филби не слага край на кариерата му, като издава личността му на съветското разузнаване. Льо Каре е псевдоним – истинското име на писателя е Дейвир Корнуел. Наложило му се е да използва псевдоним, защото е започнал да пише още докато е работил в MI5, a правилата на организацията са изисквали писането на книги да не се извършва под истинското име на служителя. Според статии в пресата льо Каре дори е трябвало да иска разрешение от работодателите си за публикациите (поздрав на Михаил Любимов и неговия роман „И адът го следваше“), но това не е било проблем, защото всичко е било измислица. Обаче според градската легенда, постепенно бившите колеги на льо кае са възприели жаргона, който той създава в книгите си. Art imitating life imitating art…

Възниква въпроса доколко Джордж Смайли, главният герой в няколо то романите на льо Каре, е alter ego на своя създател. Стриува си да се прочете биографията му, но главното са неговите романи. Той не се ограничаваше с шпионските романи – след края на студентата война преоткри себе си като критик на големите фармацевтични компании, безскрупулно изпробващи новите си лекарства върху бедните африканци, на руската мафия и на тероризма. Но в последните си книги се върна към основната си тема с „Our Kind of Traitor“, „A Legacy of Spies“ и „Agent Running in the Field“.

Неповторимият стил на Льо Каре е намерил отражение и в българския шпионски (или разузнавачески, както казвахме преди) жанр: поне що се отнася до цинизма в романите на Богомил Райнов от поредицата за Емил Боев и по психологизма – в игралния филм „Игрек 17“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BA_17; горещо го препоръчвам!) от 1973 г. Сценарият на филма е написан от Асен Георгиев и Иван Охридски. Охридски също е човек от професията – колега на льо Каре. Защо ли толкова много шпиони са станали известни писатели? Нуждата от развито въображение ли свързва двете професии или дълбокото разбиране на човешката психология? Може само да предполагаме… Главните роли във филма се изпълняват от чудесните български актьори Иван Кондов и Явор Милушев.

Льо Каре пишеше до скоро и смъртта му е голяма загуба за жанра и за литературата въобще, защото ни предлагаше един смислен, задълбочен и едновременно цинично-трагичен поглед към света. Завиждам на читателите, на които им предстои да го открият.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature

Научно-популярна лекция на български: “Нобеловата награда по физика за 2020 г. и развитие на физиката на черните дупки”, от проф. дфзн Стойчо Язаджиев


Вирусът – макар и на висока цена – подтикна цифровизацията в какви ли не области, включително и популяризацията на науката.

Физическият факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ организира дистанционен семинар, в рамките на който на 10.12.2020 проф. Стойчо Язаджиев изнесе лекция за нобеловата награда по физика за тази година. Може да я гледате в youtube:

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

IN MEMORIAM: Илия Чубриков (8.01.1935-5.12.2020)


Отиде си един от героите на моето детство. Пред втората половина на 1970те години баща ми от време на време купуваше вестник „Авто Мото“ (по-късно вестник и списание „Авто Мото Свят“) и аз четях и техническите, и спортните новини. После гледах по телевизията първия, специален етап на рали „Златни Пясъци“ (но не и забележителното рали през 1971 г., което той печели!) – по същество това беше пистово състезание по затворен кръг в курорта „Албена“. Помня, че в началото навигатор беше брат му Кольо, и като хлапета, играехме на братя Чубрикови и печелехме „Златни пясъци“…

Най-близката ми „среща“ с Илия Чубриков беше пътеписа „Петнадесет хиляди победни километра“, който излезе във вестник „Народна Младеж“. Там навигаторът му Калчо Хинов разказваше за победата им в първата обиколка на Средиземно Море през 1979 година – състезание, предшественик на рали-маратоните Париж-Дакар, които започнаха няколко години по-късно. Чубриков и Хинов се състезаваха с „Лада“. Спомням си, че в Северна Африка са карали с пуснато парно, за да подобрят охлаждането на двигателя. Температурата в купето сигурно е била над 50 градуса. И не отваряли прозорците за да не нарушават аеродинамиката на автомобила.

Запомнил съм и друга момент – към края на състезанието в Испания, малко преди да пресекат границата с Франция, се повреждат задните амортисьори на „Ладата“. Не помня дали се скъсали или им изтекло маслото. Можело да се кара с около 60 км/ч, но при по-голяма скорост колата ставала неуправляема. Те продължили известно време така, докато не забелязали, че покрай пътя били (тук цитирам по памет, но съм сигурен, че е почти дословно) „…разхвърляни строителни материали, като край нашенски строеж…“ Спрели и напълнили багажника на „Ладата“ и си казали: „ако се обърнем, да има в какво да си удряме главите“. От претоварването купето легнало на тампоните, които по идея ограничават хода на окачването, автомобилът се стабилизирал. И продължили. Пътят бил хубав – магистрала – можело да се кара със сто и двадесет. Така стигнали до финала първи (снимка с наградата: http://history.rally-club.bg/storage/main.php?g2_itemId=202&g2_imageViewsIndex=1). Само дето на границата френските митничари много се смяли, като видели какво има в багажника на „Ладата“ и се пошегували, че би трябвало да глобят нашия екипаж за незаконен внос на строителни материали.

Съдейки по статиите в пресата, Чубриков е бил доста активен до последно, участвал е в живота на моторните спортове като повече от зрител.

Чубриков и другите като него бяха вдъхновение за хлапетата като мен. Колко врънках за „автомобилни“ книги родителите си, а колко време прекарах „разшифровайки“ тези книги…

Всеки му такива успехи като на Илия Чубриков, и такъв дълъг живот!

Повече за Илия Чубриков може да се прочете тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%A7%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, history, in memoriam

IN MEMORIAM: Величка Настрадинова, Юлиян Стойнов, Сергей Синякин, Юрий Флейшман, Бен Бова


Отдавна не ми се е случвало да пиша съобщение по толкова много тъжни поводи наведнъж.

Напусна ни невероятната Величка Настрадинова:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Авторка на много лирични и в същото време остри произведения с нетърпимост към злото. Първата книга, която прочетох сам беше нейният детски роман „Приключенията на дядо Пиперко“. Толкова не ми се искаше да свършва, че като свърши, седнах да пиша продължение. Фанфикшън, казано на съвременен език. Преди няколко години за пръв път прочетох “Закриването на Америка“ – книга за Втората Световна Война през очите на едно хлапе, с автобиографични мотиви – семейството ѝ е избягало от бомбардировките на София в провинцията. Също много ми хареса, необикновено свежа и даже бих казал смущаващо актуална книга на фона на съвременната политика. Горещо препоръчвам и книгите ѝ за оперната певица и невероятната вълшебница Марта.

Починал е Юлиян Стойнов:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2

По професия лекар-анестизилог, по призвание преводач на фантастика. Благодарение на неговите великолепни преводи българските читатели се запознаха на родния си език с книги на Дик, Силвърбърг, Залазни, Симънс… Носител на наградата „Гравитон“.

Отиде си руският писател-фантаст Сергей Синякин:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

Един от най-човечните и хуманистични руски автори на последните три десетилетия – и може би затова е непризнат и непопулярен. Може би най-доброто му произведение е повестта „Монах на края на света“, в която главният герой – съветски пилот на стратосферен дирижабъл през 1930-те години достига рекордна височина и открива… небесната твърд. Оказва се, че ние живеем в изкуствен свят, но това е идеологически неприеливо и неразбираемо и той прекарва 15 г. в лагери. Интересно, че почти същата ситуация е описана и в романа The Restoration Game, само че там откритието е направено заради бъг в симулацията – на стената на една пещера в Грузия започва да излизат редове от програма на латински. Романът на Синякин „Хората о слънчевата система“ беше едно от малкото утопични произведения през последните двадесет години, в духа на Пладнето на Стругацки.

Юрий Флейшман е починал от усложнения в резултат на вирус (както и С. Синякин):

https://fantlab.ru/news5761

Той ръководеше групата „Людени“ – фенове, пазители и изследователи на творчеството на братя Стругацки. Благодарение на неговите и на останалите „людени“ усилия бяха съживени оригиналните версии на любимите на милиони произведения, бяха разкрити подробности от написването им и от биографите на братя Стругацки.

Починал е и Бен Бова:


https://en.wikipedia.org/wiki/Ben_Bova

У нас не е превеждан много, но дълги години е бил редактор на някой от важните списания в жанра. От него съм чел дилогията Millenium, в която се разказва за това как американска и съветска база на Луната отказват да воюват една с друга и се обединяват срещу метрополиите си (интересно как подобна ситуиация ще бъде разрешена в For All Mankind). Като автори Бова е хуманист и оптимист, подобно на Дрийн Дорънбъри. Най-известен е с рдна поредица за разселването на човечеството ив Слънчевата система. Пишеше трилогия за това, втората книга трябва да излезе през 2021, а третата – ако не е дописана или не я дадат ня някой да я допише, може никога да не я видим.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, фентъзи, science fiction

История на астрономията: двестагодишен юбилей на Южноафриканската Астрономическа обсерватория


Най-старото астрономическо съоръжение датира от преди около единадесет хиляди години и се намира в Австралия – Wurdi Youang. Първата съвременна обсерватория – Ураниенборг, на Тихо Брахе – е построена в периода 1576-1580 г. Май-стара обсерватория в България – тази на Софийския университет, започва работа през 1894 година, а Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен – през 1981 г.

На този фон Южноафриканската Астрономическа Обсерватория (South African Astronomical Observatoruy; https://www.saao.ac.za/) с нената двувековна история се намира някъде по средата. По случай юбилея, астрономите в SAAO организираха мемориална конференция, която е по-различна от огромното болшинство астрономически конференции. Най-напред, тази конференция е достъпна – в по-голямата си част – за широката публика. На-второ място, това не е чисто астрономическа конференция – част от докладите са по-скоро на исторически теми, други са посветени на ефекта, който обсерваторията има върху местната не-астрономическа общност.

SAAO е известна с това, че в нея се намира един от двата най-големи телескопа в света – САЛТ (Southern African Large Telescope, SALT; https://www.saao.ac.za/explore/our-telescopes/salt/), с диаметър на главното огледало от 11 м (но поради особеностите на конструкцията му, обикновено се използва само част от него). На-забележителното откритие в SAAO може би е откриването на Проксима – най-близката звезда до Слънцето, през 1915 г. от Робърт Инес.

Видеозаписи от всички доклади, представени на мемориалната конференция са свободно достъпни: https://www.saao.ac.za/symposium-recorded-talks/

Може би най-голям интерес за широката публика представлява историческият обзор на SAAO от Иън Глас:

https://www.youtube.com/watch?v=ZqD2jRKS8lI

както и доклада на директора на обсерваторията Петри Вайсанен, в който той говори за съвременното състояние и за бъдещето на обсерваторията:

https://www.youtube.com/watch?v=_JXI0H3mFvo

А докладът на Сижииле Максои е демонстрация, че популяризацията на астрономията навсякъде се сблъсква с едни и същи проблеми и използва едни и същи подходи:

https://www.youtube.com/watch?v=oVEq2_8ndtI

Докладът на Кийт Снидигер пък подчертава сътрудничеството в астрономическата общност:

https://www.youtube.com/watch?v=BB2YhPlbogQ

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, наука, science

Александър Карапанчев в портала „Белый мамонт“, Русия


Стихотворението в проза „Водни кончета и планети” от българския писател-фантаст Александър Карапанчев се е появило в портала „Белый мамонт“:

Там има и друго негово произведение – разказът „Летим към Хиадите“.

Да му е честито поредното излизане в чужбина!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, България, литература, поезия, science fiction

Две мои научнопопулярни статии в сп. „Осем“, бр, 11/2020: за планетата Венера и за нобелистите по физика за 2020 година


Живот на Венера?

Засега не са известни небиологични причини за формирането на фосфин в атмосферата на планетата.

АЛМА – огромен радиотелескоп в Атакама – регистрира фосфин в атмосферата на Венера. Фосфинът, молекула от един атом фосфор и три водород, е известен с биологичния си произход. На Земята той се произвежда без участието на кислород от микроби в блатата, в отходните канали и в червата на животните. Възможно е фосфинът да се е образувал от микроби в атмосферата на Венера.

*

Сърцето на Млечния път

Лауреатите на наградата за физика за 2020 г. откриха в центъра на Галактиката ни свръхмасивен, невидим обект.

Втора поредна година Нобелова награда по физика се присъжда за астрономически изследвания: британецът Роджър Пенроуз получи половината от нея, защото показа, че съществуването на черните дупки е пряко следствие от общата теория на относителността. Втората половина си разделиха германецът Райнхард Гензел и американката Андрея Гез, които доказаха с наблюдения, че в центъра на нашата галактика се намира невидим свръхмасивен обект.

*

Съдържанието на новия брой може да видите тук:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Българска фантастика в чужбина: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“


„Последният разказ“ от А. Карапанчев беше публикуван в четири последователно броя на чикагския в-к „България“:

Тази седмица публикацията приключи и използвам случая да пусна заедно връзки и към четирите броя.

Поздрави на автора и приятно четене на всички останали!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru


Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

A virtual guided tour of the ESO sites


ESO (European Southern Observatory) is organizing a virtual guided tour of the ESO sites to facilitate the interaction between current ESO students in Chile and Germany and candidates interested in applying to the now open programmes (https://www.eso.org/sci/activities/FeSt-overview/ESOstudentship.html).

We invite you to attend the tour on 5 November 2020 at 14:00 CET/10:00 CLT to discover the sites and learn more about the life of students at ESO, get tips for your application or simply ask any other questions you might have.

To join the tour head over to the ESO Astronomy Facebook Page (https://www.facebook.com/ESOAstronomy/) or YouTube channel (https://www.youtube.com/user/ESOobservatory/videos).

You can also follow the #ESOstudentship (https://twitter.com/search?q=%23ESOstudentship&src=typed_query) hashtag on Twitter for more information about the programme.

We remind you that applications for the ESO Studentship in Germany and Chile (https://recruitment.eso.org/) are open until 30 November 2020.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science