Monthly Archives: May 2021

Поздрави от “Човешката библиотека”!


Честит ни празник на славянската писменост! ^_^

С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!

Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.

Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.

– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂

Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.

– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.

Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.

Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.

– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂

– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.

– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.

– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.

– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.

Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.

„Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.

За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.

Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.

Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.

Поздрави, подвизи, позиви,
Христина

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, poetry, science fiction

Български номинации за Еврокон 2021


От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.

Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фентъзи, poetry, science fiction

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation


Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Десети литературен конкурс за разкази „Агоп Мелконян“ (2021) – резултати


Почетното жури в състав Едуард Мелконян, Людмила Мелконян, Велко Милоев, Петър Кърджилов, Дилян Благов и Юри Илков присъди Специалната награда на името на Агоп Мелконян на разказа „Аве“ от Яница Радева Радева.

За високи творчески постижения бяха отличени разказите: „Когато Иван петров Ставрев намери машината на времето“ от Йордан Веселинов Колев, „Подсладителят“ от Ив-Ана Драгомирова, „Душа 58074“ от Кристина Емилова Петрова и „Последен спомен“ от Виктория Константинова Баръмова.

Основното жури на конкурса – сп. „Сборище на трубадури“ и представители на фантастичната общност – присъди следните награди:

1. „Страшни кръвопийци“ от Антон Цветанов Меляков

2. „Отрязах момент и той падна на пода“ от Рая Атанасова Антонова

3. „Миноги“ от Георги Николаев Янакиев

Повече информация за конкурса може да се намери тук: https://trubadurs.com/2021/05/15/ofitsialni-rezultati-ot-desetiya-konkurs-agop-melkonyan-2021/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, in memoriam, Literature, science fiction

Първият китайски марсоход кацна на Марс


По тоя повод в медиите цари такава смесица на необразованост, незнание на историята, лоши преводи и прочее, че направо се чудя как човечеството изобщо е слязло от дърветата.

Примерно пише, че Китай е втората нация, изпратила марсоход. Първият марсоход, достигнал успешно повърхността на Марс е съветски – със станцията „Марс-3“, 1971 г. Не е известно дали е работил, връзката със спускаемия апарат прекъсва скоро след кацането, по време на изпращането на първата картинка (която не е съвсем сигурно дали е първата картинка или има дефект в електрониката). След това са американските марсоходи.

Така че Китай не е дори втората нация, изпратила марсоход, нито дори втората, доставила го на Марс. Може би ще е втората, за която ще се знае, че марсоходът работи.

Пише, че Китай е третата нация (след Съветския съюз и Щатите), осъществила кацане на Марс. Не е вярно, трети са Англичаните с „Бийгл-2“ от 2003 г. Известно време се смяташе, че апаратът се е разбил, но впоследствие на снимки от орбита се видя, че е кацнал успешно, обаче два от слънчевите панели не са се отворили, вероятно защото банално и непредсказуемо е кацнал в яма. Панелите покриват антената и правят връзката невъзможна. Но мекото кацане си е факт, иначе нищо нямаше да проработи.

С други думи, китайците са четвъртите, които правят успешно меко кацане на Марс.

Тези забележки са към слабата журналистика. Иначе самата мисия е небивал успех – от първи опит стигнаха друга планета, влязоха в орбита около нея, приземиха се и имат шанс да пуснат марсоход. Съвсем наскоро, т.е. от съвременни технологични позиции, Израел и Индия не можаха от първи опит да кацнат меко на Луната през 2019 г.

Статия за китайския марсоход може да се прочете тук:

https://forum.novosti-kosmonavtiki.ru/index.php?topic=11924.440

Статията в Укипедия за марсохода може да се види тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tianwen-1

Анимация на кацането може да се види тук:

Все още няма снимки. По план марсоходът трябва да слезе от спускаемия апарат на 22.05, но може би ще видим снимки преди това.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Български фантасти в чужбина: Кънчо Кожухаров в Украински литературен вестник


Българскяит писател-фантасти Кънчо Кожухаров (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%B6%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2) се появи на страниците на „Украински литературен вестник“ с разказа „Реликва“:

Поздравления!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Човешката библиотека, Горната земя, Фентъзи ЛАРП Център и Фантастика и бъдеще обявиха наградените участници в литературния “Копнеж 2021”


През 2020-а в Копнежа за растящо творчество (https://choveshkata.net/blog/?p=8576) се включиха 36 автори, вдъхновени от близо 60 книги или поредици. Най-малкият ни участник беше на дванайсет.

Ето и списъкът с отличените:

В категория до 10 г.:

(няма участвали автори)

В категория 11 до 14 г.:

Хелин Хасанова – за „Тримата мускетари“

Тея Чобанова – за „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“

В категория 15 до 18 г.:

Максимилиан Георгиев – за „Атомни навици“

Мартина Илиева – за „Джейн Еър“, „Поразените“ и „Крадецът на книги“

Стела Петкова – за „Железният светилник“

Гергана Генкова – за „Славея“

Лилия Енчева – за „1984“

Преслава Василева – за „Има ли места в рая“

Михаела Колева – за „Тютюн“

Сема Адемова – за „Моята орис“

Люба Кирилова – за „Епопея на забравените“

Виктория Славова – за „Без Мерит“

Даниел Цветанов – за „Въздушно величество“, „Биография на Джей Зи“ и „Изкуството на победата“

Надежда Нинова – за „На пет стъпки от теб“ и „Тази свирепа песен“

Симона Зашева – за „Моята история“ и „Аз съм Малала“

Никол Игнатова – за „Стъкленият похлупак“

Елизабет Чолакова – за „Живот в скалите“ и „Вечната Амбър“

Вяра Коларова – за „Портокал с механизъм“

В категория 19 до 22 г.:

Доника Димитрова – за „Малки големи неща“

Добринка Гочева – за „Алиса в страната на чудесата“ и „Последният еднорог“

В категория 23 до 27 г.:

Люкия Трифонос – за „Несъзнаваният образ на тялото“ и „Човекът в търсене на смисъл“

Наградите тази година са книги от Човешката библиотека и „Горната земя“ – хартиени или електронни.

Повече може да прочетете на страницата на Човешката библиотека: https://choveshkata.net/blog/?p=8728

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, history, horror, Literature, ревюта на книги, poetry, science fiction

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…


It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Български фантасти в чужбина: Елена Павлова с Honorable Mention в Writers of the Future (1st Quarter/2021)


Организираният от Л. Рон Хабърд конкурс „Писатели на бъдещето“ (https://www.writersofthefuture.com/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Writers_of_the_Future) се провежда ежегодно от 1985 г. до сега. Всяка година има четири кръга и разказите и илюстрациите на победителите се появяват в антология. С този конкурс са започнали кариерите си автори като Стивън Бакстър, Карен Джой Фулър, покойният Джей Лейк и Дейвид Зиндел.

В първия кръг тази година Елена Павлова си извоюва Honorable Mention (https://www.writersofthefuture.com/writers-of-the-future-1st-quarter-winners-announced-for-volume-38/)!

Поздравления!

PS В началото на 90-те години българският художник Атанас Стоянов също е получил подобно отличие. Имаме традиция. 😉

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Български фантасти в чужбина: Александр Карапанчев, Юрий Илков, Атанас П. Славов и Валери Голев в сборник по случай 80-годишнината на Геннадий Прашкевич


Руският писател-фантасти Геннадий Прашкевич (https://fantlab.ru/autor702) на 16.05.2021 празнува юбилей и по този повод се появи нов сборник „Наш человек в антропоцене: К 80-летию Геннадия Прашкевича“ (https://fantlab.ru/edition316304). В него са включени разкази и публицистични материали от юбиляра и от неговите многобройни приятели, сред които са и трима българи: Александр Карапанчев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2), Юрий Илков (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2), Атанас П. Славов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2) и Валери Голев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2), представени с интервю „На руска фантастична вълна“ (https://fantlab.ru/work1423411), датирано от 2016 г. Сборникът излиза в колекционен тираж от 25 екземпляра, но съдейки по дискусиите в мрежата, се предвижда допечатка.

Материалът е достъпен в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/

Ето е един цитат:
Юрий ИЛКОВ: – Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю… Драги Генадий Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за реалната България и за България на творците фантасти?
– Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“, „Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“). Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга). От фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още веднъж…

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction