Category Archives: book reviews

“ОМНИ” или “Локус” на българската фантастика? – Алманахът “ФАНТАSTIKA 2016” се появи на пазара.


“ОМНИ” е научно-популярно и научно-фантастично списание. Първата му реинкарнация излиза между 1978 и 1995 година на хартия. То има електрона версия още от 1986 година, а през периода 1996-1997 излиза само в цифров вид. С аналитичините си статии и с прекрасните си илюстрации на гланцова хартия “ОМНИ” си извоюва трайно място и в двата жанра, които представя.
“Локус” е специалирано издание за фантастика, но то не публикува проза а само публицистика за жанра. И също както “ОМНИ” се отличава сред останалите издания с качеството на материалите и прекрасното си полиграфско оформление. Излиза от 1968 година, а от 1997 година съществува и негова електрона версия, която не е идентична ас хартиеното издание.
Поне няколко издания в България имат амбициите да имитират моделите на “ОМНИ” и “Локус”, като се започне от вече древното “Космос” и се стигне до наследника му “8”; и обезателно се мине през неумиращата “Тера Фантасика”. Особено място в тази традиция заемат антологиите и смея ад твърдя, че те са уникално явление за българския жанров пазар – и “Ваяния”, и “Фантаstika” съчетават проза и поезия с литературна критика и дори популяризация на науката. Вероятно това е свързано с миниатюрния книжен пазар у нас, който не може да поддържа издания с месечна или дори сезонна периодичност – примерът на “Тера Фантастика” го доказва. Ежегодните алманаси се оказват призовани да запълнят, доколкото е възможно, нишата на списанията.
Разбира се, трябва да спомена и електронните издания като “Шадоуданс” и “Трубадури”, които публикуват материали редовно, някои от тях почти ежеседмично. Те могат да реагират на събитията във жанра много по-оперативно от хартиените издания. Обаче престижът на хартиените публикации си остава ненадминат и аз даже ги ценя още повече именно сега, във времената когато традиционните издания преживяват криза – именно защото пробивът в издания на “мъртво дърво” се постигат по-трудно.
Алманахът “Фантаstika” е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия” и на фондация “Човешката библиотека’“. “Мотор” и главна движеща сила зад алманаха е Атанас П. Славов, подкрепян неизменно от Александър Карапанчев и Калин Ненов. Догодина, през 2018, “Фантаstika” ще навърши десетилетие, през което са видяли бял свят осем тома (един от които е преработено и допълнено преиздание). През 2015 година алманахът спечели наградата Еврокон в категорията за списание, което косвено потвърждава моята хипотеза, че в нашата фантастика алманасите донякъде изпълняват функциите на списания.
Аз не съм обективен в оценката си за алманаха и няма как да бъда, но не защото от време на време пиша по някоя статия за него, а защото съм част от екипа, който го подготвя, защото алманахът изразява моите виждания за фантастиката и доколкото може, отговаря на търсенията и на интереса ми към фантастичното.
В новия брой на 450 страници може да прочетете много разкази и статии. Представени са както майстори на жанра, така и световно неизвестни млади автори. Публицистиката е всеобхватна – от репортаж за миналогодишния Еврокон до ревюта на нови фантастични (и не съвсем фантастични) книги. Моето собствено участие е съвсем скромно – с едно представяне на чудесния роман “Отдел И” от Петър Тушков.
Надявам се всеки да открие по нещо в новото томче. То е продукт на сътрудничеството ни с издателство “Артлайн” и може да го намерите в повечето по-големи книжарници. Съдържанието може да видите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%90stika/2016

Leave a comment

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science, science fiction

Репортаж от мястото на събитието: Еврокон 2017, Дортмунд. Ден първи – 16.06.2017


Сутринта в 8:05, спазвайки разписанието до минутата, зеленият автобус на Фликсбус ме стовари на автогарата в Дортмунд. Ориентирах се по слънцето (и по гугълската карта на телефона ми) и се отправих към близкото кафене, което си бях набелязал още в рейса. Тези автобуси не са особено бързи, за да са пълно обикалят доста и спират на всяка керемидка, но са евтини, в тях има Интернет и щепсели за 220 волта, атака че без да се страхувам да не падне батерията на лаптопа ми, можах да обработвам спектри на квазари…
В кафенето си повторих и потретих доклада, преоблякох се с черната тениска с Лондо от “Бабилон-5” и потеглих за мястото на Еврокона – неголям културен център, не по-различен от общинския културен дом, в който се провеждат сбирките на клуб Иван Ефремов. Дортмунд е красив, централната част на града е почти изцяло пешеходна зона. Спирките на метрото са близо една до друга. Чисто, красиво. Много от сградите са нови или ремонтирани наскоро.
Същото не може да се каже за местния културен дом, но за сметка на това хората бяха много дружелюбни. Регистрирах се, взех си “етикетчето” – те се оказаха с различни цветове, според това кой какъв е; моят етикет, като на лектор, беше зелен. Даже ме поканиха в стаята на гостите и ми предложиха кафе, но повече от едно кафе на ден е много. Мярнах Андрес Ешбах, но точно тогава дойде човекът, който се занимава с техниката, а също и преводача на моята лекция и не можах да си поговоря с него, главно заради “Тъкачите на килими”, която много ми хареса и за която съм писал ревю. Копирахме доклада на техния компютър, уточнихме с преводача няколко заглавия (той открил, че Ян Бибиян е превеждан на немски в ГДР) и се върнах. Честно казано, не очаквах такава подготовка, тези хора всячески се стараха да те накарат да се чувстваш добре дошъл. Все хвалим българското гостоприемство, но германците тук се представиха отлично. После питах – оказа се, че главните организатори са само десетина. Преди началото на кона имало към 320 регистрирани участници.
В 11:00 започна доклад от Александър Герст, немски космонавт, който е летял на Международната космическа станция. Той разказа за научните експерименти, които Немската космическа агенция (DLR) провежда там. Описа за опитите им да бъдат създадени роботи-помагачи на хората. Очаква се първото подобно устройство да лети след няколко години. То е напълно самостоятелно – може да се движи с перки и електрически двигатели и ще бъде способно да интерпретира вербални команди.
След края на доклада му зададох въпрос. Той в някаква степен засегна баланса между човека и робота в космическите изследвания. Попитах го как вижда промяната на този баланс след 10 20 или 50 години. Той отговори, че автоматите винаги прокарват пътя, а човекът ги следва и без да съм го попитал за това, веднага премина на Марс. Той не би изпратил астронавтите си на мисия,която ще трае хиляда дни заради радиационната опасност, само за да бъде направено това. Вместо тях ще изпраща роботи, докато технология за полет до Марс в рамките на 40-60 дни стане достъпна. Друг слушател ми зададе въпрос за приводняването на Международната космическа станция – как ще бъде осъществено за толкова голяма маса. Астронавтът каза, че прекратяването на операциите може да означава много неща, включително приватизиране на станцията, която може да стане например частен хотел, а също отбеляза, че е възможно само някой модули да бъдат потопени, докато остатъка от станцията да продължи да работи.
В 12:00 започна интервю с английския художник Autun Purser. Той беше дошъл на Еврокона с жена си и трите си деца, и съжалих, че не докарах моите – щеше да има с кого да си играят. Той си вади хляба не с рисуване – работи за немски научноизследователски институт, който изследва полярните области. В частност – оперира за тях подводна камера, която тежи един тон, и струва половин милион евро. Докато вървеше доклада му, си мислех дали да не започна с думите, че моите “играчки” струват някъде по средата между неговата камера и станцията на астронавта.
Той показа зарисовки на подводен живот от арктическите води – студенолюбиви корали – и каза, че на работа се докосва до толкова страни форми на живот, които биха могли да са извънземни.
Преди да дойде в Германия – където е от скоро и разбира немски, но не го говори добре – работил подобна работа на ирландски кораб, Но на него всичко постоянно се повреждали и имал много повече време за рисуване. Тогава му дошла идеята да започне серия картини в стила на английските търистически рекламмни постери от 1950-те години, но за НФ книги. Показа много, след интервюто аз си купих три и като един един купувачи, получих подарък още един. Много красиви, с ярки и наситени цветове. Освен това беше направил постери за някой от любимите ми книги, не можех да се сдържа: Замъкът от Паван на Кийт Робъртс, книги на Рей Бредбъри и кой ли не още. Образци могат да се видят на страницата му: https://www.apillustration.co.uk/
Рисува какво ли не: плакати за събития (вкл. и за този Еврокон), корици на книги и списания, плакати за филми. Има проект за персонални картини – пращате му снимка, и ако я хареса. ще ви нарисува като жертва на някой от Лъвкрафтовите чудовища. Наскоро е започнал своята opus magnum – проект да илюстрира всяка страница (!) от романа Star Maker на Олаф Стейпълтун. Прави я едновременно в цветна, черно-бяла и тримерна версии. Заедно с негов приятел са анотирали романа и са направили пълен каталог на фантастичните същества в него. Към края каза, че ентусиазмът е най-важното нещо за него. И че се смята за илюстратор, а не за художник. Което, трябва да призная, ми се вижда като доста трудно доуловима разлика.
Между 13:00 и 14:00 беше моят доклад. За съжаленеи се разсеях и забравих да направя аудио запис, но може би нямаше да помогне, защото се редувахме с преводача през 2-3 изречения и вървеше доста тромаво. Аз следях реакцията на публиката, на две места където пуснах шеги, се усмихнаха плахо, половината докато говорех аз, другата половина – докато говореше преводача. Не преброих колко хора имаше в залата, но по приблизителна сметка – над 50, но по-малко от 100. Едновременно с моя доклад вървяха още три или четири събития, така че това ми се вижда нормално. Зададоха ми един въпрос и имаше един коментар по време на самата ликция – аз им бях казал да ме прекъсват при нужда и един от лекторите през следващите дни си направи реклама като каза, че ще говори за един от филмите, които споменах. Въпросът беше от украине – Г. Прашеквич. Той живее в Германия, издава списание, от което ми даде един екземпляр. Попита ме за вижданията на гърците за обитаемостта в космоса. След като свърших, няколко човека дойдоха да си приказваме, включително и тези двамата.
През следващия половин час си дадох почивка. Още като дойдох и видях за пръв път Генерала, той ме помоли да направя представянето на номинациите, което щеше да бъде в 16:00. Нито имах интернет, нито време. За щастие поне бях свалил презентацията, която Жоро Пенчев беше приготвил. Обаче нямаше слайд с поименен списък на наградените, а за трите минути, които имах, нямаше и време да обяснявам много. Затова избрах три номинации, които имам желание да представям и за които можех да кажа нещо хубаво по памет, добавих една шега в началото, свързана с доклада ми. Докладът ми започваше с това, че за обитаемост на една планета трябва да има въздух, вода и топлина. И бях сложил една снимка на нашето Черноморие, за да покажа, че у нас тези неща ги има в изобилие. Копирах тази прозрачка, дублирах я и на втората смених снимката на морето с репродукции на няколко корици от български НФ книги, които имах на компютъра. После пуснах слайдовете на Шадоуданс, Бард и Елена Павлова; обаче на тях има прекалено много думи. Затова им сложих по един надпис по диагонал с големи червен букви с най-важното – за живия форума на ШД, което е индикатор за създаване на общност, и за другите – с бройката съответно издадени и преведени книги – там обясних, че в страна с толкова малък езиков пол, е истински подвиг да се издава толкова много фантастика.
Следващите двадесет минути изслушах остатъка от доклада на една колекционерка на артифакти от Raumpatrouille – немски култов ТВ сериал от 1966 година, сниман в Бавария:
https://en.wikipedia.org/wiki/Raumpatrouille_%E2%80%93_Die_phantastischen_Abenteuer_des_Raumschiffes_Orion
Оказа се, че няколко частни колекционери имат повече материали, отколкото Баварското студио, което го е създало. Включително информация (например от какъв материал са ушити костюмите на героите) книги, комикси и дори сувенири, направени от фенове. Тя показа снимки на много от устройствата, които се появяват във филма, например mind-sharpener – аналог на острилка, но за мозъци, каквото и да означава това. Показа и снимки на унгарски комикс от 60те. Създателите на серията никога не са направили официална английска версия – Щатите и Великобритания не са го купили, а за останалите “малки” пазари като Южна Африка и пр. страните, които са го закупили, са правели собствен превод.Сериятя многократно е била имитирана – тя показа кадри то американска ТВ серия, които излиза по-късно и навярно копира Raumpatrouille. Правен е опит са създаване на увеселителен парк, но той се е оказал не особено печеливш и от него са се отказали набързо. По-успешен се е оказал барът Орион, направен да изглежда като в сериала.
Страницата на фенския проект, която тя представи се намира на: http://www.orionspace.de/ww/de/pub/home.htm
Преди да завърши тя показа и откъс от фенски филм продължение.
Между 15:00 и 16:00 слушах как Чарлс Щрос чете от последните си произведения. Първо – от последната си книга за Пералнята, а после – от следващия си роман. Той е страхотен актьор, текстът съдържа множество скрити шеги с политика, култура, фантастика. Истинско удоволствие е да се слуша. Оказа се, че в новата книга за Пералнята премиер-министър става един от по-старите богове. Попитах го дали нямат таен договор с Нийл Гайман кой ще намеси по-добре старите богове в човешката политика, визирайки “Етюд в алено”, където самата кралица е или е заменена от стар бог. Той ми каза, че не е чел новелата. От новата книга той прочете монолог на главния злодей. За положителния герой нищо не каза, но подозирам, че злодеят ще “открадне” шоуто.
Бизнес митингът, където се представяха номинациите започна в 16:00 и завърши няколко минути след 17:00. Първо се обсъждаха общи въпроси, после представителил на Белфаст рпедставиха кандидатурата за по-следващия Еврокон. За номинациите – около 1/4 от страните нямаха представители, които да кажат и каквото и да било. Презентации имаха само около 1/4 от страните, останалите бяха главно импровизации. Италианецът Роберто Куаглия представи само номинация в една категория. Украинците имаха куп снимки, а не презентация. Най-силни бяха представянията на Испания и Великобритания – при това те “играеха” заедно и си помагаха едни на друг.
Остатъка до 18:00 използвах за да пообиколя базара на стари книги. Купих си три, от времето,когато романите бяха по 200 страници и странно как можеха да имат повече съдържание от напомпаните съвременни саги от по 1000+ тома, всеки с по 600 страници: “Мутант” на Хенри Кътнур,”Падащи астронавти” на Бари Малцберг и “Фуриите” на Кийт Робъртс. Заприказвах се с няколко руснаци и един англианин, точно на темата за повишеното съдържание на вода в съвременната фантастика.
В 18:00 започна панелът за бежанците. Участваха C. Stross, Sharon Kae Reamer and Karsten Kruschel. Според тях проблемът се свежда основно до страха от различието; те единодушно смятат, че ако в един момент бежанците изчезнат, немската, английската, френската и пр. икономики ще се сринат и дадоха пример с недостига на работна сила в западните страни, като се започне от бачкатори и се стигне до медицински сестри и доктори. Според Kruschel (който буквално минути по-рано беше получил немска награда за фантастика) миграционата криза от миналата година е била криза на администрацията,която не е била способна да се справи с огромния бежански поток, но вече се е научила и сега процесът върви много по-лесно. В момента се събират семейства. Говориха много за лекарите – казаха, че Сирия е имала традиционно силна офтамологична школа. Щрос даде пример с Асад, който е именно офтамолог. Това малко ме ядоса и при първата възможност ги попитах как мислят: ако всички сирийски офтамолози, освен един, дойдат в Германия, кой ще пише рецепти за очила на сирийците. В отговор Kruschel даде дълъг и витиев отговор, че след приключване на конфлика специалисите трябва да бъдат стимулирани да се връщат, но че си дава сметка, че едва ли много ще го поискат; накрая той прие, че изтичане на мозъци при война е неизбежно. Аз бях казал, че тоя въпрос ме вълнува пряко, защото в моята страна примерно 20% от местата на лекари – general practitionеrs са незаети. Но те изобщо не се усетиха, че в България няма война, но не исках да антагонизирам ситуацията. Все пак Kruschel каза, че дори и сега има опити да се организира връщането на онези мигранти, които искат, и това става по полулегални начини, защото немското правителство няма право да им отказва убежище.
Щрос каза, че Обединеното кралство практически е загубило способността си да се намсва във въоръжени конфликти зад граница, защото Тони Блеър практически е разрушил въоръжените ѝ сили. После Щрос разкза, че веднага след влизането на американците и англичаните в Афганистан, за известно време те раздавали на местните хора сателитни телефони с уговорката – ако видите терористи, обадете ни се. Обаче местните хитрували и набеждавали за терористи съседите, с които имали примерно разправия за земя, защото след обажданеото идвало едно крило Б-52 и бомбандирало нещастните съседи. Докато американците не се усетили, разбира се.
По-нататък стана дума за примери за “базов” роман за мигранти. Те споменаха няколко, аз дадох пример с “Mission Child” от Maureen McNeight. Reamer веднага се сети и каза, че повече харесва “China Mountain Zhang” от същата авторка.
По време на срещата Щрос спомена роман, че иска да напише или е писал – не разбрах точно – роман, в който човечеството е поставено в ролята на извънземните, който кацат в нечия чуждопланетна Area 51. Това е правено в българската фантастика в “Психиопрограмираният” от Атанас П. Славов, само дето кацането не е материално; за което разказах на Щрос след края на сбирката.
След карая на сбирката станаха и други, според мен, важни неща. Запознах се с чешката писателка и биоложка Юлия Новакова и успях да събера нея, още една чехкиня, един румънец, с когото се запознах задочно чрез създателя на Europa SF, както и Александър Зилчак – сръбският писател, който е един от четиримата почетни гости на Еврокона. Разказах им за подкаста, и ги помолих да ми пратят по някой къс разказ с идеята по-нататък да направим “гостувания” на други страни от Източна Европа. Даже като се прибрах вечерта в хотела им писах и им изпратих връзка към плейлиста.
Между 19:00 и 20:00 си приказвахме с Генерала и Ерик Симон. Симон говори доста добре Руски, разбира и чете български. И помни разказите, които е прочел страшно добре. Зададе ми много специфичен въпрос от “София 1943” – един мой много стар разказа, който е писан преди повече от десет години за ролята на един второстепенен персонаж – една леля. Доста се изпотих докато си я спомня лелята и избщо не съм сигурен дали това е правилният отговор. Той ни показа новите си книги – сега е пенсионер, има време да пише за удоволствие. И го прави. Обеща да ми прати някои от по-новите си работи, преведени на английски.
В 20:00 започна тържествен концерт. Аз гледах малко над половин час и отстъпих под строй към хотела, с кратко спиране в един гастроном – те тук работят до десет вечерта, за разлика то Мюнхен, където затваряв още в 20:00. Дописах настоящото съчинение – или по-скоро го преведох от английския, на който си бях водил записките, на български, и се наканих да си лягам.
Утре ми предстоят още по-интересни доклади, а шри това моят вече мина, и мога да се наслаждавам на Еврокона без да се притеснявам за доклади и номинации.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


The free e-book is available at: https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

* * *

Brother(1) fan,

I used this address to readers in an editorial I wrote for the first and only issue of the Bulgarian newspaper Terra Fantastika all the way back in 1993. It was the first newspaper in my country, covering the speculative genre. Of course we intended to publish fiction, but that was not the main goal. I saw it as a publication about the SF&F, much more then of SF&F. Alas, the sales were low. Those were crazy times in my country, the political system had just changed a few years earlier and the reality exceeded even our most fantastic expectations.
Despite the fact that I write on occasion science fiction, at first and foremost I am a promoter and I prefer to enjoy and to study the genre. The latter is probably due to my curiosity; just like my day-time job to do astronomy research does. I was surprised to discover that I would rather spend my time revealing the ideas and exploring the words of others rather than to come up with ideas on my own. My second drive is to find ways to use science fiction as a tool to promote the natural sciences, in particular my favorite – the astronomy.
Those who know me won’t be surprised that most of the pieces I include here were written as part of my long-standing efforts to spread the word about the Bulgarian SF&F abroad. This is a companion to another similarly titled book that includes about two dozen essays written in Bulgarian. The materials in common between the two volumes is minimal, because most of the pieces in English were written directly in that language, and as much as I wanted, I simply don’t have enough the time to translate back and forth the non-overlapping essays.
There is very little non-fiction in Bulgaria about the SF&F. A few critical books were authored by Elka Konstantinova, Ognian Saparev and more recently Kamen Todorov. There is also a number of articles by Atanass P. Slavov (who invented the word fantastologia, e.g. science of the fantastic) scattered across various venues; these are still waiting to be collected in a single volume. Critique and non-fiction translated in other language almost don’t existent. As far as I know only Rady Radev has published some general reviews of the Bulgarian SF&F in Locus, in the latest incarnation of Amazing Storis, and he has a collection of non-fiction for sale on Amazon. There are also a few blog posts in English here and there from other authors.
The probability that any of the Bulgarian books that I review here would see print in translation is negligible and older works are not easily accessible even for readers who are proficient in Bulgarian. I am sure that in the future the translating tools will be able to deal with fiction (this may require no less than achieving an working artificial intelligence), but this day has not arrived yet. Therefore, I conscientiously adopted a more narrative style, sometime even providing a full synopsis of the reviewed works.
Obviously, I am a non-native English speaker and my writing needs editing. The pieces that have appeared in written or in some on-line publications have already been edited (and I make sure to mention the names of their editors in the short intros I have added to each chapter). However, this still leaves quite a large fraction of the book to rely only on my own language skills. To remedy this I conceived this project as a crowd-sourcing effort. I do not plan to charge money for for the book – the collection is distributed freely as an e-book. However, I intend to ask for your time and intellect: while reading, please mark any typos, grammatical or stylistic errors and send them to me. I prefer to work with doc file with corrections and suggestions in save-changes editing mode. In a year or whenever I receive enough (whatever that means) corrections, I will introduce them in a new edition. The names of all contributors will be mentioned. Thank you in advance!
Note that the hyperlinks were not updated for this publication and won’t be updated in the future either. The Internet is too much in flux to to keep up. Just google it! There is another reason that I consider more important, though – I want to preserve these essays in the form they were originally published. Some of them are nearly a decade old and as the time goes by they will be – hopefully – a living monument of sites that have perished in the cracks of the global network.
My two most important English language publications are missing for copyright reasons. The first is a statistical study of the speculative publication landscape by sub-genre, based on the regular presentations of new books in Locus Online. However, I included the foreword – I have written introductions for each essay in this book. The second piece is an a comparative essay on the Tiptree Jr and her contemporary from behind the Iran wall – the Bulgarian science fiction writer Zora Zagorska. It appeared in 2015 in the award winning anthology Letters to Tiptree. The foreword that explains the origin of that essay is also a part of this book.
Those who expect to find here a work of academic literary criticism might be disappointed. I lack the education to do that. Instead, I set a goal to bring the attention of wider, non-Bulgarian speaking audience to the speculative fiction of my country. This is more an introduction to the genre in Bulgarian, than anything else. The Bulgarian fiction dominates this volume, but I have not limited myself to it. Books from other countries that caught my attention are also reviewed. The essays are featured in chronological order, with a few exceptions.

Enjoy!

May 9 – June 11, 2017
Munch

 

(1) And sisters fans too, but back then I wasn’t thinking about that.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

„Ферма за лица“ от Стивън Крос (Стефан Кръстев)


По случай 24.05 предлагам ревю на един български фантастичен роман.

*

Издателство „Монт“, 2016, ИСБН 978-619-169-104-3

Един призрак броди из българската фантастика. За разлика от други призраци, той е жив и се нарича литературна фантастика. Това е доста размита категория, която за мен поне се свежда до добре написаните книги. В които има нещо повече от мукавени герои-функции, които размахват мечове или бластери, които също са функции, и на които се случват функции-премеждия.
Като че ли преди процентът литературност в българската фантастика е бил по-висок, но не съм сигурен дали това усещане не е продукт избирателност, защото вятърът на времето е отвял „плявата“ и само по-добрите творби от миналото са „оцелели“ до днес.
Фантастичниото допускане във „Ферма за лица“ е технология, която позволява да се култивират „дизайнерски“ лица и да се търгува с тях. Това е очевидна екстраполация на съвременната модна индустрия и в някаква степен на развлекателната индустрия. Като сюжетообразуващ елемент това допускане позволява да се изследва идентичността – кое е истинското аз; някой беше казал, че човекът е три „аз“ – това, което си мисли за себе си, това, което другите мислят за него, и накрая – истинската му същност. Спомням си една новела от западен автор, чието име съм забравил, в която подобна дискусия се водеше на друга планета, където обичаите изискваха да се носят ритуални маски. Но потенциалът на ситуацията не беше използван до край, за разлика от романа на Стивън Крос, където въпроса за идентичността е главен.
Формални историята е криминална. Но няма типично полицейско разследване. Напротив, като в роман на Джон Льо Каре, още от началото се знае кой какво е направил. Обаче точно както прави льо Каер, Стивън Крос ни принуждава не един път да се усъмним в подозренията си, да ги обърнем на сто и осемдесет градуса и после пак да се върнем към тях. Книгата излезе наскоро и все още може да се намери, така че ще се въздържа да издавам подробности от интригата.
Езикът е богат и разкошен. Героите са интересни и няма нито един случаен, даже епизодичните имат свои роли в развитието на историята. Главните герои претърпяват интересни еволюции, но повече ме впечатлиха второстепенните. Особено внимание бих обърнал на кратките глави с разпитите на свидетелите, където се правят няколко неочаквани разкрития за самите свидетели. Тези моменти ми напомниха за лаконичното въвеждане на бунотвниците в „Обитаемият остров“ на А. и Б. Стругацки. Наистина, тук авторът е имал свободата да работи с повече обем, от няколкото изречения, които са си позволили братята, но и откровенията са по-значими.
Все пак главното в романа са въпросите на моралния избор и на творчеството. В известен смисъл „Фермата“ е писателска книга и макар медиумът на изкуството да е различен, става дума за същите мотиви, които движат и писателите. Само че тук авторът може да „напише“ самият себе си, без да му се налага да създава собствено романизирано, романтизирано, ревизирано и розовизирано минало, примерно с автобиография. Разликата между реалност и творчески продукт тук е напълно заличена.
Интересна ми се стори и идеята да се пренесат творците в „кристална кула“, една такава всеобхватна Арлес или Барбизон, където хората могат да се занимават само с изкуство. Обаче Крос не е забравил, че някой трябва да чисти улиците, да подстригва и да сервира коктейли в бара. Иначе казано, кулата не е никаква кула, а напълно функционално място за живеене с всички произлизащо от това конфликти. И те си имат мястото в сюжета. Авторът не е опростил и дезинфекцирал реалността на книгата, докато четях изпитвах усещането, че общувам с един истински жив свят.
Развръзката носи своята изненада и затваря сюжета. Не забелязах да остават въпроси за продължение, макар че на корицата пише „Репортажи от Платония“ и предстоят продължения. Авторът в едно свое интервю рзкрива планираното заглавие на втория том – „Резерват за души“.
Накрая ще отбележа и интересното оформление на романа. Става дума за издание от 254 страници, с меки корици и необичайно миниатюрен джобен формат 10 х 13 см.

*

Стефан Кръстев е роден в Асеновград на 14.09.1969 годна, но през последните десетина години живее в Плевен. Дебютира през 1992 година. Пише фентъзи, трилъри, антиутопии. Автор е на няколко романа и сборници с разкази. Фентъзи романът му „Ромфея“ написан по тракийски мотиви.
23.05.2017
Garching

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Иван Ефремов – човекът и клубът


Вчера, на 22.04.2017 се навършиха 109 години от раждането на Иван Ефремов. А през м. Април 1974 година е основан Интегралният клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“, на който аз все още съм член.

За писателя и палеонтолог Иван Ефремов може да прочетете повече тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Ефремов, а за клуба – тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/Клуб_Иван_Ефремов. За мен те са неразделни.

Есето, което следва по-нататък се появи в специален “Фентернет” – така се нарича фензинът, който Атанас П. Славов издава от 2001 година до сега. Някой броеве са чисто електронни, някой са в малки хартиени тиражи, най-често 50-100 бройки. Един от хартиените дори е на испански и беше разпространяван на Еврокона в Барселона през 2016 година. Моето есе беше публикувано в брой трети за 2010 година, който специално беше издаден за тогавашния Теракон-2.

* * *

„С името на Иван Ефремов“
Съставители Александър Карапанчев и Юрий Илков
Библиотека „Тера фантастика”, издателство „Ернор“, 2009

*

В един от предговорите към този юбилеен сборник, който отбелязва едновременно трийсет и пет годишнината от създаването на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ и вековния юбилей на неговия патрон, се споменава, че това е „бутикова“ книга. Но ние живеем в епоха на бутиково книгоиздаване, така че тираж от двеста и петдесет бройки едва ли би могъл да впечатли някого. За мен най-характерното в сборника е еклектичността му – материалите в него са толкова разнородни, че надали би се намерил човек, който да хареса всичките, обаче е много вероятно всеки, който го разтвори, да открие нещо за себе си.
Книгата е условно разделена на три. Първата част е посветена на учредяването, историята и съвременната дейност на клуба. Втората е посветена на връзките между Ефремов и България, или по-скоро за това как ние българите възприемаме писателя и учения Иван Ефремов. Третата част, която е най-малка по обем, е своеобразен коктейл от спомени и размисли за Ефремов от руски автори фантасти, критици и фенове. В нея са включени и три текста на самия Иван Антонович: есе, където той излага възгледите си за писателската работа, къс исторически разказ за любовта в древна Гърция и фрагменти от романа „Часът на Бика“, които поради цензурата не са излезли в българското му издание от 1970 година. Според мен точно тези материали са най-ценни, защото и най-подробните обяснения, и най-задълбочените анализи не могат да кажат за един писател толкова, колкото биха казали десетина страници, написани от самия него.
Монотонно изреждане на съдържанието в един сух параграф като горния не дава правилна идея за сборника. Още от първите редове си личи, че издаването му не е акт на празно честване на пореден юбилей. Тая книга е вопъл на душата във време, когато от екрани и страници ни обливат с тонове помия за човека (хартията, както и мониторът могат да понесат всичко!) и повечето писатели с неприкрито чувство на задоволство ни повтарят, че той, човекът, е прасе, което живее в кочина, и единствените му призвания са да се отъркаля в калта и да освини света.
На този фон се появява Иван Ефремов (но не облечен целият в бяло, а с протрита ватенка и ръце, обсипани с мазоли, сякаш току-що е избутал камиона на палеонтологичната експедиция от поредния пясъчен капан), и казва: призванието на хомо сапиенс е да прави добро и да надраства себе си, вътрешно човекът е добър и дори лошият може да стане добър.
Непростими изказвания в епоха, през която основните оправдания са „всички правят така“, „както другите, така и аз“ и „такива са времената“. Най-лесно е да наречеш един такъв смутител на спокойствието във фирмата „агент на прогнилия капитализъм“ или „комунист“ (подчертайте необходимото). А би могъл и просто да го игнорираш.
Обаче не всички са склонни да забравят Ефремов, нито да го обвиняват в нещо друго, освен в краен оптимизъм и несломима вяра в човека (не мога да се сдържа и да не употребя този поизтъркан, но уместен лаф), и те са си направили труда да издадат ей този бутиков сборник, който е толкова книга с околофантастични спомени, колкото и вопъл или дори писък на душата срещу затриването на паметта за един от най-големите позитивисти в научната фантастика.

*

„С името на Иван Ефремов“ някой ден сигурно ще се превърне в прекрасен източник на информация за изследователите на българския фендъм. По-внимателният читател лесно ще разбере какво е означавало феновското движение за участниците в него. Аз попаднах в клуба късно, като студент втори курс през учебната 1988/1989 година, когато промените започнаха и ни предлагаха безброй възможности и изкушения. Ала за много хора от поколението, само с няколко години по-възрастно от моето, клубът е бил (а за някои до голяма степен си остава) начин на живот: извън системата (партийна, профсъюзна, пенсионна, мафиотска…), извън мерките, „извън картината“. Но дори шепата години на пряко общуване ми оставиха незабравими спомени и ме обрекоха на неочаквани докосвания.
Понякога преживяванията бяха болезнени – например, когато с още неколцина млади клубаджии ходихме на свиждане на Ивайло Рунев в Раковото отделение или когато аз отидох у тях да се сбогувам с този мъдър и тих човек, около седмица преди да почине. Той само лежеше на канапето и едва се усмихваше, обезсилен от болката и замаян от обезболяващите. А стаята наоколо бе потънала в книги. Пропуснах погребението му, защото моят собствен баща беше в болница в провинцията, но после с Юрий Илков–Генерала и още няколко човека отидохме на молебена за четиридесетте дни от смъртта му. Бях започнал да пиша статия за енциклопедията на Ивайло. Сега не си спомням за какво, но статията така и си остана недописана, а пък енциклопедията – недовършена.
Преди да замина да правя аспирантура в Щатите, редактирах първия и единствен брой на световно неизвестния вестник „Тера фантастика“ (и разбрах, че журналистиката, дори жанровата, не е за мен или по-скоро аз не съм за нея), за който написах уводната статия, озаглавена „Братко фен“. Това са редовете, с които се гордея най-много (и които в сборника са приписани на Генерала – една от малкото неточности, каквито улових в книгата).
Съдбата ме разходи из три континента, обаче клубът си остана с мене. По различни, често неочаквани начини. Няма да забравя как на някаква автогара в Мюнхен, докато чаках бъдещата си съпруга, четях библиографията на българската фантастика, съставена от Евгений Харитонов – още един безценен източник, който не би се появил без помощта на хората от „Ефремов”. А ако го нямаше интересът към книгите, който клубът подхрани в мен, едва ли бих имал сюрреалистичното преживяване да обсъждам последния роман на Сергей Лукяненко с един испанец в холандски влак. Томчето в ръцете му, което послужи като повод да се заприказваме, беше чудесно английско издание на „Нощен дозор“ с твърди корици. Човекът си го беше купил в Мадрид.
Започнах сборника „С името на Иван Ефремов” преди десетина дни в самолета от Сантяго за Антофагаста1, докато от слушалките се лееше чилийски рок. Малко по-късно четох как Антенор и Калироя се любят сред прясно разораната нива в топлата есенна нощ край брега на Средиземноморието, в двадесет и седмия ден на месец Боедромион. С това име древните гърци са наричали месец септември. Тук също беше септември и дори почти същата дата, но по странните закони на астрономията сега в Чили настъпва пролетта, а и под прозореца ми вместо топла нива с рохкава пръст се ширеше каменна високопланинска пустиня. Обаче силата на земята, силата на любовта и силата на Ефремовото перо ме пренесоха две хиляди години назад и десетки хиляди километри на североизток и аз бях някъде другаде.
За мен само това преживяване е достатъчна похвала на сборника и за него даже не е необходимо човек някога да е прекрачвал прага на Младежкия дом2 в пресечката на булевард „Заимов“.

*

Търсачите на обективно мнение за юбилейния сборник навярно са се разочаровали от написаното дотук, но аз нито мога, нито искам да бъда обективен. И клубът „Иван Ефремов“, и книгите на Иван Антонович за мен са източник на сила и на любов, и на вдъхновение, и най-вече – на оптимизъм. Затова мога само да бъда признателен на Юрий Илков, Александър Карапанчев, Атанас П. Славов и всички останали, които са помогнали сборникът да види бял свят и да ги поздравя за чудесното начинание. Седмицата, през която прочетох тия близо триста страници, беше период на болка и на радост, защото не е лесно да преживееш отново собственото си минало, заедно с всичко добро и лошо. Еферемов – клубът и писателят – ме срещнаха с фантастиката, на тях съм задължен за всички чудесни последствия от тази среща и това е едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали.
Благодаря!
1–2.10.2010
Сантяго, Чили
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction

Награди Еврокон 2016


=== European Grand Master ===
Herbert W. Franke (Austria)

=== HALL OF FAME ===
— Best Author:  Tom Croshill (Latvia)
— Best Artist  Stephan Martinère (France)
— Best Magazine:  Bifrost (France)
— Best Publisher:  Nova – Ediciones B (Spain)
— Best Promoter: James Bacon (Ireland)*, Roberto Quaglia
(Italy)* and Organizers of Archipelacon (Finland & Sweden)*
*A three way tie occured, and all tied promoters were awarded.
— Best Translator:  Andrew Bromfield (United Kingdom)

=== SPIRIT OF DEDICATION AWARDS ===
— Best Author:   Guillem López – (Spain)
— Best Artist:  Kristina Bilota Toxicpanda (Croatia)
— Best Fanzine:  SuperSonic (Spain)
— Best Website:  Risingshadow (Finland)
— Best Dramatic Presentation:  El Ministerio Del Tiempo/The
Ministry of Time (Spain)* and The Shaman (Austria)*
*A tie occurred and both creators are awarded.
— Best creator of children’s ScienceFiction or fantasy books:
Sofia Rhei (Spain)

=== ENCOURAGEMENT AWARDS ===
— Orshulya Farynyak – Ukraine
— Felicidad Martínez – Spain
— Mark E. Pocha – Slovakia
— Alexandru Lamba – Romania
— Jan Hlávka and Jana Vybíralová- Czech Republic
— Maria Gyuzeleva – Bulgaria
— Kuschuj Nepoma/Кусчуй Непома – Russia
— Rui Ramos- Portugal
— Melanie Vogeltanz – Austria
— Juraj Belošević – Croatia
— Maria Boyle- Ireland

Източник: https://esfs.info/2016/11/06/esfs-awards-2016/
Ако не броим окуражителните награди, Източна Европа е представена само от Латвия и Хърватия. 😦
Пълен списък с номинациите може да се види тук:
ESFS Nominations 2016

Leave a comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Надолу по спиралата, която води нагоре . Ревю на романа Coming Home („Завръщане в къщи“) от Джак Макдивит


Четете моето представяне на романа в електронното списание „Сборище на трубадури“: http://trubadurs.com/2016/09/02/coming-home-by-jack-mcdevitt-review-20160902/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Кого отличихте в Националните фантастични награди: Първенците ще представят България на Еврокон 2016


Излязоха резултатите от вторите Национални фантастични награди – гласуване, отворено към всички ценители на фантастичното.

Инициативата е плод от усилията на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап българските почитатели на фантастиката предложиха 130 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Тази година гласовете на публиката определиха следните първи места:

  • Любим писател: Любомир Николов – Нарви

  • Любимо издателство: Аргус

  • Любим преводач: Светлана Комогорова – Комата

  • Любим превод за 2015 г.: „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева)

  • Любима книга за 2015 г.: „Зелени разкази (ама наистина)“ – антология

  • Любима книга-игра за 2015 г.: „Ной“ – Коен Ливингстън

  • Любим художник: Петър Станимиров

  • Любим художник за 2015 г.: Петър Станимиров

  • Любим комикс: Bion – художник и сценарист Сатанасов

  • Любим комикс за 2015 г.: DragonLast – художник и сценарист Сатанасов

  • Любима фантастична творба за деца за 2015 г.: „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска

  • Любим дебют за 2015 г.: „Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева

  • Любима компютърна игра за 2015 г.: Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов

  • Любимо визуално представление за 2015 г.: „Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов

  • Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г.: Сталкер VII: Чужда земя

  • Любимо списание: ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)

  • Любимо списание за 2015 г.: няма номинации

  • Любим фензин: „Списание за книги-игри“

  • Любим фензин за 2015 г „Тера фантастика“

  • Любим сайт: ShadowDancе

  • Любим сайт за 2015 г.: Сборище на трубадури

  • Любим популяризатор: Григор Гачев

  • Любим популяризатор за 2015 г.: Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център)

  • Гранд-майстор на фантастиката: Любомир Николов – Нарви

Част от първенците ще представят България на Еврокон 2016 – конвент на любителите на фантастичното от цяла Европа, който отличава най-обичаните европейски творци и се провежда ежегодно в различен европейски град. Тази година негов домакин ще бъде Барселона от 4 до 6 ноември.

Организатори на Националните фантастични награди за 2015 г. са Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“.

Пълния списък с отличията за първо, второ и трето място във всяка категория потърсете на: http://nfnagradi.net/results-2016/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска (не-)фантастика в чужбина: „Когато силуетите не свирят на тромпет“, криминален разказ от бургаския фантаст Янчо Чолаков във вестник „България“


Честито на Янчо! Разказът може да се прочете на стр. 30 в: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_25_16-web/1

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Bulgarian Speculative Ficiton Abroad: Půlnoční historky — Antologie bulharského diabolismu


A new anthology of Bulgarian diabolical literatutre was published in Czech Republic (Czechia): http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

Among the authors are: Svetoslav Minkov (https://en.wikipedia.org/wiki/Svetoslav_Minkov), Vladimir Polianov (https://en.wikipedia.org/wiki/Vladimir_Polyanov), Chavdar Mutafov (https://en.wikipedia.org/wiki/%C4%8Cavdar_Mutafov) and Georgi Raitchev.

A review of the book in Czech is available here: http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

A review of the book in Bulgarian is available here: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26339&rb_v=viewtopic&start=60

A report of the presentation of the book in Prague is available here: http://www.bki.cz/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%BE/?lang=bg

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

„Четем заедно една книга” с Янчо Чолаков


С малко закъснение съобщението за пресата на Община Бургас (от http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/26153) :

Четвъртото издание на инициативата “Четем заедно една книга” представя пред широка публика разказите и новелите на фантаста Янчо Чолаков. Това ще се случи на 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право.

Над 1000 бургазлии, пътуващи в този ден в автобусите по линия 211, ще получат брошура с текстове от творбите на бургаския автор. Целта е в този ден да си припомним, че четенето може да бъде споделено приятно преживяване.

Денят ще завърши в Дома на писателя, ул. Вола 1, където от 18,00 часа авторът ще бъде представен от Манол Манолов.

Идеята в един ден един град да чете една книга, датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът “One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия.

През 2013 година народно читалище “Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван  от Радослав Гизгинджиев и носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова.“

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Bulgarian Speculative Fiction abroad: The Keresztury Tvirs by Ivan Popov appears in UP AND COMING, STORIES BY THE 2016 CAMPBELL-ELIGIBLE AUTHORS


This anthology includes 230 works by 120 authors, approximately 1.1 MILLION words. They originally appeared in 2014-2016. It is available for free download at:

http://www.badmenagerie.com/up-and-coming-stories-from-the-2016-campbell-eligible-writers/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

“Letters to Tiptree” nominated for the Australian Ditmar Award for Best Collected Work


Letters to Tiptree” (http://nicolagriffith.com/2016/02/07/letters-to-tiptree-on-sale-for-a-dollar-so-you-can-read-and-nominate-it-for-a-hugo-award/) was nominated for the Australean Ditmar Award (http://wiki.sf.org.au/Ditmar_Award) in the Best Collected Work category (http://www.locusmag.com/News/2016/02/2016-ditmar-preliminary-ballot/).

This is an anthology of non-fiction essays and letters (Eds. Alisa Krasnostein and Alexandra Pierce; Twelfth Planet press) celebrating the centenary of the birth of Alice B. Sheldon.

My essay “Dear Zora” – a comparative review of Alice Sheldon and the Bulgarian speculative fiction writer Zora Zagorska – was included there. I am honored that my work appears in the same book together with work of Ursula K. Le Guin, Joanna Russ, Michael Swanwick, Jo Walton, Rachel Swirsky and Aliette de Bodard, among others.

A review of the Letters… in „Strange Horizons“ (http://www.strangehorizons.com/reviews/2015/12/letters_to_tipt.shtml) says: „One of the most interesting letters, by Valentin D. Ivanov, is written not to Tiptree herself but to writer Zora Zagorska, the author of the first Bulgarian science fiction novel, The Treasure of Planet Earth (1967). Ivanov compares this novel to Tiptree’s works: while Zagorska’s book does not fare entirely well in the comparison, his point about imagining alternatives and changing the future is timeless.“

The book is available from Amazon: http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Aspic – a short story by the Russian writer Tatyana Tolstaya in New Yorker


The stories in New Yorker rarely disappoint me, and given a chance I try to read them. It doesn’t happen often, unless a flu confines me to bed at the right moment and in the right time. This was the case last week when a Jan 25, 2016 issue of the magazine found its way into my hands. The name of the author grabbed my attention – Tatyana Tolstaya. Slavic writers are not frequent guest on its pages, and I was curious to read it.

It is a short story by the standards of New Yorker – a single page, about thousand words. It follows a woman as she prepares a traditional Russian dish – aspic. The first half takes place at the market where dead animals are chopped, the second – in her home where she prepares the dish. This is not a real spoiler – the story line hardly matters here. In fact, Aspic is as much a story as it is a mood pastiche of hopelessness. The death motive dominates the first half, despair and frustration dominate the second. It is beautifully written and I dare to say it is very well translated, but it pours on the reader so much sorrow, that we are fortunate it is such a short piece. Perhaps, because it is so easy to relate to the character, and it is easy to translate her feeling to any environment – it doesn’t matter if we are talking about a house wife burdened by everyday chores or a successful and ruthless corporate lower (just like the lead character from the Korean movie Wonderful Nightmare that I saw a couple of days ago on the flight from Europe). The Aspic translates with great power the feeling of being caught in a hamster wheel, in a run that will never end.

Clearly, Tolstaya touches the audiences, but this is not a peasant and uplifting experience. Her story is part of the sad dystopian trend, that is becoming increasingly common across the modern mainstream and various genres. Coming from a modern Slavic writer, it reinforces further the popular perception that the Eastern European literature is dark and gloomy. Still, I recommend it – I may not agree with the character or may not accept the idea, but the story has a point and makes it convincingly.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature, ревюта на книги

Литературно четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, 27.02.2016 (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“


Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Hugo Awards eligibility: Letters to Tiptree, with an an essay of mine, for Best Related Work


The nominations for the 2016 Hugo Awards have just opened: http://www.thehugoawards.org/2016/01/2016-hugo-campbell-award-1941-retro-hugo-award-nominations-now-open/

Letters to Tiptree (http://www.twelfthplanetpress.com/products/ebooks/letters-to-tiptree where you can also read some of the essays for free) is eligible for Best Related Work this year.

The book is available on Amazon (http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86) and other e-book retailers.

An excerpt is available at Tor.com: http://www.tor.com/2015/08/12/excerpts-letters-to-tiptree-brit-mandelo/

Many reviews (average rating right now 4.36) have been posted at Goodreads.com: http://www.goodreads.com/book/show/26120369-letters-to-tiptree

My own contribution is a letter „actually addressed to Bulgarian writer Zora Zagorska about Tiptree, which makes for an interesting read“ quoting from one of the goodreads reviewers. My review of her novel The Treasure of Planet Earth can be seen here: http://scifiportal.eu/the-treasure-of-planet-earth-by-zora-zagorska-the-first-bulgarian-science-fiction-novel-written-by-a-woman/ Interestingly, this is the first Bulgarian science fiction novel, written by a woman.

I have to add that participating in this project was very interesting and gratifying, and made me look at our own Bulgarian genre heritage in a very different way, through the prism of the modern gender relations. Unfortunately, the Bulgarian Science fiction (see my historical overview of the genre in Bulgaria at http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/) is has only rarely made excursions into the English reading world. For some recent examples see:

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/11/05/bulgarian-speculative-fiction-abroad-works-by-yancho-cholakov-appeared-in-the-famed-russian-magazine-uralski-sledopit-and-in-the-newspaper-bulgaria-of-the-bulgaria/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/09/15/bulgarian-speculative-fiction-in-english-the-capital-of-latecomers-by-nina-nenova/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/07/17/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-the-language-of-knives-%D0%BE%D1%82/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/05/10/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0/

https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/

It is a personal quest of mine to popularize the Bulgarian speculative fiction abroad:

http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/

http://sffportal.net/2011/06/lawful-little-country-the-bulgarian-laws-of-robotics/

http://sffportal.net/2010/12/bulgarian-science-fiction-and-fantasy-boutique-publishing-in-sff-fan-clubs-review-of-the-commemorative-book-%E2%80%9Cwith-the-name-of-ivan-efremov%E2%80%9D/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized

Vintage artificial reality with Eastern European taste from thirty years ago – review of the science fiction novel “Worm in an Autumn Wind“ (Червей под есенен вятър/Chervey pod esenen vyatyr), by Liubomir Nikolov (Любомир Николов), 1986 (Eurocon Award for Debut Novel, 1987, Montpellier, France)


Read in Europa SF (http://scifiportal.eu/) my review (in English) of the 30-yr old Bulgarian science fiction novel Worm in an Autumn Wind, by Liubomir Nikolov:http://scifiportal.eu/worm-in-an-autumn-wind-a-review-by-valentin-ivanov-bulgaria/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Бургас чете текстове на Янчо Чолаков по инициативата Един град чете една книга


2015 година явно бе берекетна за нашия бургаски събрат. След публикацията в списание Nameless, номинирането за наградата Кембъл, публикуваните разкази в руските списания „Уралский следопыт“ и „Фанданго“ творчеството на Янчо ще се сдобие със съвсем необичайна реализация: Бургаското читалище „Изгрев 1909“ го направи лице на инициативата “Един град чете една книга”. На 23 април 2016 г. ще четат колективно негови текстове по линията на автобус 211, ще раздадат хиляда листовки с откъси от творчеството му.

Ха честита ти Нова Година Янчо 😉

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Ново българско фентъзи: „Нощта на скорпиона“, роман от Мария Гюзелева


„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева (http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=400; http://liternet.bg/publish16/m_giuzeleva/index.html), който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи (http://choveshkata.net/blog/?p=2882) през 2012-а и спечели специалната ни награда – издаване в поредица „Човешката библиотека“: http://choveshkata.net/blog/?page_id=5569. Откъс може да прочетете на: http://choveshkata.net/blog/?p=5583.
Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи (http://choveshkata.net/). Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“. До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:
– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.
Чудодейно четене!

2 Comments

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, Literature, science fiction

Bulgarian Speculative Fiction Abroad: works by Atanas P. Slavov and Yancho Cholakov appeared in the Russian fanzine „Fandango“ / Българска фантастика в чужбина: творби на Атанас П. Славов и Янчо Чолаков в руския фензин „Фанданго“


English and Bulgarian versions below / Английска и българска версии по-надолу:

.oOo.

The essay „Sunrises of the future“ by Atanas P. Slavov and the story „Golden demon“ by Yancho Cholakov appeared in the Russian fanzine „Fandango“, issue 26: http://fantclub.ru/main/67-gotovitsya-k-vyhodu-26-nomer-fenzina-fanndango.html

Congratulations to the both writers!

* * *

Atanas P. Slavov in the Bulgarian SF&F encyclopedia: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2

His books are available for purchase at: https://www.helikon.bg/author/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%20%D0%9F.%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2_35293/

An interview with him: http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=484&mesec=25&godina=2001&menu=4&id=3

* * *

Yancho Cholakov is on Facebook: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov.

His entry in the Bulgarian SF&F encyclopedia can be reviewed at: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

His books are available for purchase at: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

An interview with him in the Bulgarian SF&F fanzine Troubadours can be seen at: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/

.oOo.

Есето „Изгреви на бъдещето“ от Атанас П. Славов и разказът „Златният демон“ от Янчо Чолаков бяха публикувани в руския фензин Фанданго“, брой 26: http://fantclub.ru/main/67-gotovitsya-k-vyhodu-26-nomer-fenzina-fanndango.html

Поздравления на двамата писатели!

* * *

Атанас П. Славов в Българската енцикопедия за Фантастика: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2

Неговите книги могат да бъдат закупени от тук: https://www.helikon.bg/author/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%20%D0%9F.%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2_35293/

Интервю с него: http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=484&mesec=25&godina=2001&menu=4&id=3

* * *

Страницата на Янчо Чолаков във Фейсбук се намира тук: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov.

Статията за него в Българската енцикопедия за Фантастика се намира тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Неговите книги могат да бъдат закупени от тук: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

Интервю с него в бългаския фензин за фантастика “Сборище на трубадури” може да бъде прочетено тук: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction