Category Archives: book reviews

Поглед към романите „Централна станция“ от Лави Тидхар и „Аустрал“ от Пол Маколи / At a glance: the novels Central Station by Lavie Tidhar and Austral by Paul McAuley


Първо българските версии, после английските на същите текстове. / First Bulgarian versions, then English versions of the same texts.

Давамата автори са гости на българската национална среща на любителите на фантастиката Булгакон 2022 „Перперикон“. / The two writers are guests of horour of the Bulgarian national SF convension Bulgacon 2022 Perpericon.

За повече информация / For more info see:
https://valentindivanov.wordpress.com/%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-2022-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-bulgacon-2022-perpericon/


Пинокио в космоса?
Ревю на “Централна станция” (Central station),
роман от израелския писател Лави Тидар
Изд. Тахион, 2016

Няма опасност да разкрия сюжетните ходове на този роман, „сглобен“ от разкази, свързано от обстоятелства и герои (на английски подобни романи се наричат fix up novel). Не защото книгата няма сюжет, а защото читателите имат други причини да отгръщат с нетърпение следващата страница. Силата на тази книга е в атмосфера, в разкошната тъкан на повествованието и в богатия вътрешен живот на героите.
Тринадесетте глави могат да се четат отделно като новели и наистина много от тях са били публикувани в списания, някои дори са били включени в забележителните ежегодни антологии „Най-доброто“, редактирани от покойния Гарднер Дозоа. Общ свят и герои свързват отделните части, но като правило във всяка от тях са показани различни страни и от света, и от героите.
За мен главното удоволствие от четенето на тази книга бе да откривам как „работи“ описаният свят. Част от интригата е да се разпознаят и обединят в обща смислова мрежа детайлите, с които текстът щедро е посипан. Мога да си представя как някой читатели биха се подразнили от този подход, но аз го намирам за стимулиращ.
Романът заслужава похвала заради „заредения“ си език – всяка дума служи на някаква цел, има свой собствен емоционален заряд и онагледява идеите, която Тидар иска да поднесе на читателите. Още в самото начало аз бях впечатлен как само с няколко изречения той въвежда сложния международен и междукултурен фон, върху който се развива действието. Авторът умело използва добре известни факти за Близкия Изток, но ги изкривява точно толкова, колкото е необходимо за да ни разколебае дали може да разчитаме на обичайните стереотипи.
Множеството гледни точки в „Централна станция“ са друг елемент, който се откроява. Не е лесно да се изградят достатъчно обособени вътрешни гласове за всеки отделен герой, дори в книга с обикновена „линейно“ действие. При „fix up” структура това навярно е по-лесно заради накъсаното повествование, но аз харесвам начина по който Тидар е постигнал индивидуалността на героите си – манипулирайки стила, речниковия запас, образните асоциации, които те си представят, дори тона, ако мога да употребя тази дума за един писан текст. Това е напълно различно от „силовия“ подход, избран от Иън М. Банкс в „Страшно оръжие“ (преводът е мой, в оригинал „Feersum Endjinn“), където главният герой страда от говорен дефект, който прави вътрешния му глас уникален.
Светът на „Централна станция“ донякъде ми напомни за една от последните книги на Ким Стенли Робинсън, за усвоената и плътно заселена Слънчева система, както и някои други романи от „Културната“ поредица на гореспоменатия Банкс – особено онези, в които се описват цивилизации, изостанали от общия напредък или отказали се от Сингулярността (или от Сублимациата, ако трябва да използваме собствения термин на шотландеца).
Романът на Тидар е необикновено произведение, в сравнение със „стандартната“ съвременна НФ&Ф. То не следва „модата“ да се пълнят страниците с действие, докато не прелеят. Действието в „Централна станция“ е заключено в човешките глави и в мислите на хората, но това не прави книгата по-малко интересна.
В края на книгата никой не спасява свята. Нито самият свят не се нуждае от спасяване. На пръв поглед всичко, което сме спечелили след изчитането на тези двеста двадесет и няколко страници е да се запознаем със семейство Чонг, с техните приятели и съседи. Но ние сме получили много повече от това: запознали сме се с тези герои. Научаването на нещичко за всеки от тях, даже за второстепенните, е в основата на този роман; все едно сме проследили богата на събития времева линия – в смисъла, който този термин има в релативистката астрофизика. Тидар успява да събере заедно миналото, настоящето и бъдещето на героите си и създава усещане, че във всеки момент те съществуват и в трите глаголни времена.
Аз харесах романа и смятам, че часовете, отделени за прочитането му са добре „похарчени“. Със сигурност не съм единственият, защото книгата беше номинирана за престижната награда на Артър Кларк и спечели не по-малко престижната награда Джон Камбъл.

*

Лави Тидар е роден през 1976 година. Израснал е в Израел и е живял във Великобритания, Южна Африка, Вануату и Лаос. Публикувал е десетки разкази, пет „обикновени“ и четири графични романа. Неговите произведения са фантастични, но щедро черпят едновременно и от историята, и от съвременния политически пейзаж.

Валентин Д. Иванов
30.11.2018, Мюнхен


Епична фантастика, осъдена на забвение:
“Аустрал” (Austral), роман от Пол Макаули (Paul McAuley),
изд. Голанц (Gollancz), London, 2017

Пол Макаули е недооценен писател и мога да приведа поне няколко обяснения за това. Те всички са неправилни, но такива са реалностите на в света на книгоиздаването сега, комбинирани с предпочитанията на пазара, налагани с цялата категоричност на социалните мрежи.
Той е учен, защитил докторска дисертация. Бивш учен, ако трябва да бъда точен, макар че в известен смисъл науката е като шпионажа: който веднъж се е научил да мисли критично, да търси обяснения и да подлага на съмнение представите – своите и на другите – за света, не може лесно да се откаже от тези навици. Това само по себе си не е проблем, но то си личи твърде добре от неговите произведения и може да бъде проблем за някои читатели. Неговите романи – тук имам предвид преди всичко космическата опера „Тихата война“ (The Quiet War) е обилно поръсена с научни факти и хипотези. За съжаление днес идеите и критичния подход на повечето писатели в науката остават недооценени. Нещо повече, налага им се да прибягват до безкрайно опростяване – неизбежна последица от желанието да достигнат колкото се може по-широка аудитория. Това не е новост – науката винаги е боравела със сложни концепции и от читателите на научната фантастика се очаква да полагат усилия да „проникнат“ през тях.
На второ място, Макаули е бял аглосаксонски мъж на средна възраст и живее във времена, когато подобни герои се смятат за скучни, във времена, в които разликата между герои и автори често е размита. Това е разбираема реакция на дългото доминиране на белия англосаксонски среден клас в жанра и в живота изобщо. Да не забравяме, че жанрът дължи на Хърбърт Уелс и на Жул Верн толкова, колкото и на Мери Шели. За съжаление балансът е бил загубен, особено в средата на двадесети век и сега се намираме в период на компенсация.
Трето, Макаули в някаква степен страда от така наречения NIH синдром: съкращение на английското not invented here (не е изобретено тук). По финансови причини това в по-малка степен засяга писателите от англоезични страни, отколкото авторите, чийто творби се нуждаят от превод и допълнителни хонорари за него. Но дори аз, с моя не особено добър английски, мога да забележа колко различно звучи „Аустрал“ в сравнение с някой типичен роман от американски автор. Разликите са в еднаква степен езикови и социо-културни. Например книгата притежава известна самобитна заради прословутите английски недоизказаност и омаловажаване.
По тези причини най-възхваляващите цитатите на гърба на романа са написани от учели или инженери, които сами са се превърнали в писатели; Стивън Бакстер и Алистър Рейнолдс. Едно изключение е Джоан Харис, авторката на „Шоколад“, която приветства факта, че писател-мъж е създал убедителна героиня в повествование разказно от първо лице. В интерес на истината, пред мен е английско издание и това вероятно е повлияло на избора кой да популяризира „Аустрал“, но ако има разлика между него и американското, това не само подкрепя моите подозрения за силата на NIH синдрома, но и ни казва много за незабележимите социо-културни разлики между страните на двата бряга на Атлантика.
За щастие, по-голяма част от произведенията на Макаули, включително и ранните, са достъпни в цифрова форма или като антикварни издания втора ръка в по-големите платформи за търговия с книги и се надявам, че ревюто ми ще помогне да се разшири тяхната популярност.
Да продължим с романа „Аустрал“. Както в повечето си ревюта, аз се въздържам да преразказвам – доколкото е възможно – сюжета и се опитвам да поставя книгата в културен контекст, давайки на потенциалните читатели възможност сами да преценят дали да ѝ отделят необходимото време на базата на сравнения с други, по възможност широко известни произведения.

*

Главната тема на „Аустрал“ е свободата. Свободата от бедност, от расово е сексуално неравенство, свободата да се пътува – да, героите са лишени дори от това основно право (което събужда спомени за Студената война и Берлинската стена).
Има много начини да бъде интерпретирана тази книга. За човек, израснал в една от най-бедните източноевропейски страни първият пункт натежава пред останалите, но аз разбирам как читател от някоя западна страна може да постави на първо място някой от другите проблеми. Доколкото тези проблеми могат да бъдат разделени, разбира се.
От структурна гледна точка това е сравнително проста история, с няколко ретроспекции и паралелни сюжетни линии, които съпровождат основната: бягството на главната героиня, млада жена, с неслучайното име Аустрал. Няма да твърдя, че книгата „дискутира“ пътуването като философска категория с „По пътя“ или други известни пътешественически книги и филми, но може да се забележат ред паралели. И тук главнята героиня е извън закона както във „Внезапно изчезване“ („Vanishing Point“; 1971) или в „Телма и Луиз“ („Thelma and Loise”; 1991). Точно какво в последния филм, имаме две млади жени опознаващи света и самите себе си. Те са изправени срещу смъртоносна сила – както в „Дуел“ (Duel; 1971). Книгата притежава трагичната атмосфера като полския филм „Ида“ (Ida; 2013) и в нея присъства темата на загубената любов – като в българския филм „Отклонение“ (1967) – макар че тези сходства едва ли са търсени от Макаули, и последните два филма са слабо познати на Запад.
Тези теми за вечни и паралелите придават на романа дълбочина и вплитат историята в широка културна дискусия за свободата на личността, за противопоставянето на личния и общия интерес и т.н. – дискусии, които се водят с особен плам през последното десетилетие. Сцената, в която Аустрал моли за съдействие практически непозната жена, лесно може да остане неоценена, въпреки че е една от най-емоционално заредените в книгата: героинята се нуждае от помощ за собственото си оцеляване и това на своята отвлечена сродница/спътница, поставяйки под въпрос оцеляването на група от бивши екопоети (неологизъм, който обозначава заселниците-ентусиасти от ранния период на овладяването на най-южния континент).
Светът на романа е интересен „герой“ сам по себе си. Действието се развива в Антарктида. Глобалното затопляне е съживило и позеленило тази замръзнала днес земя, но са били необходими десетилетия и генетично модифициране на растения животни и хора (!), преди истинското заселване да стане възможно.
Авторът ни съобщава за човешките модификации още в самото начало, така че не разкривам някаква сюжетна изненада. Подобрените деца понасят по-лесно студа. Те са по-големи (и по-силни!) и притежават по-изгодно отношение между повърхност и маса на тялото от „обикновените“ хора. Модифицирането е добронамерено начинание, но след като условията в новия „див Запад“ стават по-приемливи, нуждата от тези модификации отслабва. Хората, които би трябвало да бъдат начело на това велико начинание – колонизацията на един огромен и празен континент – са осъдени да се превърнат в граждани от втори класа. Те оцеляват или в малки изолирани общности, разпръснати по най-негостоприемните части на Антарктида, или се насочват към престъпността и в края на краищата стигат до т.нар. Изправителни учреждения – независимо от коя страна на оградата се намират. Наистина, на първите страници на книгата главната героиня е охрана в нещо средно между затвор и трудов лагер.
Трагедията на Аустрал е, че е родена прекалено късно. По времето, в което се развива действието на романа, ранните оптимистични дни на сътрудничество и ентусиазъм са отминали. Както обикновено, революцията е изяла децата си и “ефективните мениджъри” са поели нещата в собствените си ръце. Последният израз може би е загадка за читателите, незапознати със съвременната руска култура – това е евфемизъм за Лаврентий Берия, небезизвестния ръководител на НКВД, съветската тайна служба, предшестваща по-известното КГБ. Той е ръководел съветската ядрена програма и се е погрижил тя да завърши успешно, независимо от цената.
Епичното усещане на романа е създадено от широк набор второстепенни герои. Те са обрисувани достатъчно подробно и са им дадени достатъчно богати предистории, за да ни е грижа за тях или да ги презираме, в зависимост от посланието, което Макаули е вложил във всеки един. Особено впечатление ми направи сложността на тези персонажи. Никой не е напълно зъл и дори най-положителните – включително Аустрал – са склонни към неточна преценка и понякога вземат погрешни решения. Както в реалността, често най-отвратителните действия се извършват в името на абстрактни или бъдещи добрини и отрицателни герои никога не мислят за себе си като за зли.
Все пак ние не сме изправени пред празна телевизия драма, в която действията на героите са изцяло продиктувани от обстоятелствата. По силата на избраната гледна точка, която дава на читателя пълен достъп до вътрешния глас на Аустрал, ние разбираме, че тя не се опитва да се скрие зад външни оправдания: тя признава, че наистина се е радвала на вниманието от страна на важния мафиотски бос, с когото е имала връзка – отново, това е сюжетен елемент, разкрит на първите страници на книгата, така че и тук не издавам нищо забележително.
Изненади се появяват в края на романа и те не са за бягството или за преследването през Антарктика; те са за моралния растеж, за цената на компромисите и за последиците от лошите решения. Ще ги премълча, но ще кажа, че читателите няма да останат разочаровани нито от писателските умения на Макаули, нито от героинята Аустрал. Някои въпроси са оставени без отговор, предполагам съзнателно. Не мисля, че това е направено като основа за продължение, а че по-скоро е съзнателен опит да се направи историята по-реалистична. Наистина, в живота не винаги ни се дават всички факти.
Накрая, няколко думи за езика, които са придружени от предупреждение, че английският не ми е роден език. „Аустрал“ е от малкото книги, които съм чел напоследък, изискващи консултации с речник. Причината в известна степен е в разликата между американския и английския „английски“, но не е ограничена само до това. Тук попадаме на интелигентен език, богат на нюанси, който цели – и успява! – да изрази сложни идеи и настроения на многомерни герои.
За мен беше удоволствие да прочета тази книга и ще бъде жалко, ако тя не спечели признанието, което заслужава. Аустрал и нейната спътничка се променят видимо по време на своя преход през Антарктика. Те откриват истини за света и за себе си; трудно да приемат някои от тях; те са изправени пред невъзможни избори без правилни или добри решения и понякога дори без каквито и да е приемливи възможности.
Празната къща с пресния гроб, който двете жени откриват в края на своите злоключения, е дълбока метафора за живота на Аустрал. Решението ѝ да продължи борбата говори много за силата на героинята. Открих още няколко „скрити“ съобщения, разпръснати из текста, но ще оставя на другите читатели да се насладят на процеса на откриването им.
Като критика мога да отбележа, че романът е прекалено къс за да бъде истински епос и повествованието е ограничено предимно до гледната точка на Austal. Бих искал да науча повече за този свят, особено за ранните му дни. Мисля, че романът би спечелил от едно разширяване на историята за похода, който героинята извършва много години по-рано заедно с майка си, до дълбочината и детайлите на сюжетната линия за бягство от затвора.
Имам и едно несъгласие с автора от философски характер. По същество романът твърди, че новата държава върху Антарктическия полуостров не може да бъде създадена без обичайните „болки на растежа“: неравенство, нетолерантност и всякакви фобии. Това се различава много от посланието, предадено от романа „Последна година“ на един друг подценен писател и мой любимец – Робърт Чарлз Уилсън. По някакво съвпадение той също не живее и пише в Съединените Щати, а в Канада. Без да разкривам подробности от сюжета, ще кажа, че главният герой Джеси Кълъм, дете на истинските дни на Дивия Запад, надхвърля ограниченията на обстоятелствата и обществото, в които се е родил и израснал, и показва мъдрост в ситуация, в която съвременните хора от 21-ви век се провалят. „Аустрал“ и „Последна година“ се развиват на общ тематичен фон и разглеждат сходни проблеми, но предлагат различни отговори. И двата романа провокират очакванията на читателя и повтарят добре познатата, но често забравена истина, че няма лесни решения.
Друго произведение, за която си мислех докато четях „Аустрал“ бе „Лавата ръка на мрака“. И двете книги описват трудно пътуване през огромните ледени простори, но сходството не свършва до там. Някои от измамно „елементарните“ диалози в романа на Макаули напомнят на обмена между Генли Ай и неговия извънземен домакин: „Можете ли да ги (става дума за снегоходите) направите по-бързи? – Да, но защо?“ Не на последно място, забелязах и паралели с някои от разказите на Джек Лондон.

*

Открито признавам, че съм пристрастен. Гледната ми точка и мненията ми до голяма степен са свързани с професията ми на учен и изследовател. Израснах с твърдата фантастика за социална несправедливост (мога да спомена братя Стругацки и Станислав Лем) и харесвам такъв род фантастика. Споделям ценностите, която тя пропагандира и се чувствам задължен да популяризирам книги и писатели, които изразяват „моите“ идеи.
Обобщавайки, смятам, че „Аустрал“ е образец за съвременна ангажирана жанрова литература от най-високо качество. Романът предлага обилна храна на мисълта и в същото време е увлекателно четиво, което кара читателите да се питат какво ги очаква на следващата страница. Убеден съм, че книгата заслужава няколкото дни, необходими за прочитането ѝ,

Валентин Д. Иванов
8-10.01.2019, Мюнхен


Pinocchio in space?
A review of Central Station by Lavie Tidhar
Tachyon Publications, 2016

There is no danger in revealing the plot details for this fix up novel. Not because it has no plot. The plot is not what drives the reader to turn page after page. It’s a typical atmosphere book where the lavish texture of the world and the rich inner life of the characters are the main attractions.
The thirteen chapters stand up well on their own and indeed, versions of all but two of them have been published in various venues, including the Year’s Best anthologies edited by the late Gardner Dozois. The common setting and the characters that pass from one piece to another bring the stories together. Yet, the chapters reveal to the reader very different facets of the world and of the characters.
To me, the main source of joy was discovering how this world works. Part of the intriguing style of the novel is introducing concepts and dropping hints early on, that will be explained later. I can see how some readers may be irritated by such an approach, but I find it stimulating.
The novel deserved prize for its heavily loaded language – every word serves a purpose and has a meaning, every word contributes to the message that Tidhar want to convey. Close to the beginning I was impressed how with just a few sentences he introduced the complex international and intercultural background against which the novel is set. The author makes a good use of the well-known facts about the situation in the Middle east, but twists them just enough forcing us to wonder if we should rely on the usual stereotypes.
The multiple points of view in Central Station are another element that stands out. It is hard to build a distinct inner voice for each character in an ordinary “linear” novel. I guess, the “fix up” structure of this one makes it easier to some extent; still, I like how it was done: with understatement. On the contrary, some writers use what I would call extreme approaches. For instance, Iain M. Banks has a protagonist in Feersum Endjinn with speech defect that helps to underline his uniqueness. Tidhar has managed to put recognizable enough imprints on the inner voices of individual characters just using their specific memories and backgrounds.
The overall setting somewhat resembles both the recent novels of Kim Stanley Robinson about the widely populated Solar system, and older Culture works by Banks – especially those where he described civilizations that have been left behind or out of the singularity (regardless of the exact term used).
This is an unusual work compared with the “standard” modern SF&F. The latest “fashion” is plot driven stories that heavily rely on action. No much like that in Central Station. The action here takes place inside the human or non-human heads, but it doesn’t make it any less interesting.
At the end nobody saves the world here – not that the world needed saving to begin with. On the surface, all that we have gained after reading these 220 or so pages is to get acquainted with the Chong family and their friends and neighbours. But we have achieved much more than that. Learning about every one of those characters, even the minor ones, is like following an eventful worldline – in the meaning this term has in relativistic astrophysics, no less. Tidhar manages to bring together the past, present and future – it feels like at any moment the characters exist in all of these tenses at the same time.
I liked the novel and I think those few hours, that it took me to read is, were well spent. Apparently I am not the only one, because it was shortlisted for Arthur C. Clarke and Locus awards, among others, and it won the John W. Campbell award.


Lavie Tidhar was born in 1976. He grew up in an Israely kibbutz and has lived for long periods of time in UK, South Africa, Vanuatu and Laos. He has published dozens of stories, five “ordinary” and four graphic novels. His writing, although fantastic in nature, draws heavily from both historic and contemporary settings.

Valentin D. Ivanov
Nov 30, 2018, Munich


A great epic work, doomed to obscurity:
Austral, a novel by Paul McAuley
Gollancz, London, 2017

by Valentin D. Ivanov

Paul McAuley is an unappreciated writer and I can think of a number of reasons why. They are all wrong, of course, but these are the realities of the modern publishing word, cross-crossed with the mass-market sensibilities, spread around with the single-mindness of the social networks.
First of all, he is a scientist, a former scientist, to be accurate, who holds a Ph.D. in biology. This is not a problem in itself, except it shows all too well in his writing. His novels – and I am talking here mainly about his space opera series The Quiet War is generously laced with science facts and hypotheses. Alas, today most scientists in fiction are not recognized by the ideas they bring in or the objective reasoning they represent. I see this as a sad consequence of the attempt to reach as wide audience as possible, leading to a the great simplification if the scientific ideas. It has always been that way, because of the basic fact that science is complex and it takes a great effort to get through the tick layer of arguments in a science-based SciFi novel.
Next, McAuley is a white middle class Anglo-Saxon male living in a world, where the border between character and author is somewhat blurred and characters like that are considered boring. This is an understandable reaction to the long dominance of the white middle class Anglo-Saxon males in a genre that was created to an equal extent by Herbert Wells, Jules Verne and the often forgotten Mary Shelly.
Third, McAuley probably suffers – at least to some extent – from the infamous NIH syndrome: Not Invented Here. This is less important for writers from UK, Australia and other English speaking countries, than for those with different native languages, but even with (or may be because) my second/third-language English I can clearly see how different Austral sounds in comparison with a novel from most modern US writers.
As a result most important blurbs on the novel’ s back come from scientists/engineers-turned-writers who incidentally are white middle class Anglo-Saxon males and live in UK (in the interest of fairness, I am looking at an UK edition, but if the UK and US editions differ, that would strengthen my last point and speak volumes by itself): Stephen Baxter and Alistair Reynolds. One exception–to some extent–is Joanne Harris who wrote Chocolat and The Gospel of Loki. Of course, she is from UK – another fact to support my arguments above. She wrote: “… hooray! – a male author writing a complex first-person female narrator…”
Fortunately, most of McAuley’s work is available in electronic form in тхе major on-line outlets, and I hope after reading this review everybody will rush to purchase his books.
Now, let’s proceed with Austral. Like in мост my reviews, I refrain—as much as possible—from retelling the story. Instead, I try to place the book in the wider cultural context, giving the potential readers a chance to decide for themselves whether to devote time for this piece or not, based on comparisons with others, hopefully well-known reference works.

*

The main theme of Austral is freedom. Freedom from poverty, from race and gender inequality, freedom to travel—yes, some characters are bared even from this basic right (bringing up some memories of the Berlin Wall and such).
There are many ways to read this book, and – as it should be with such a sophisticated work – it can be interpreted and perceived on many different levels. For someone like me, who grew up in one of the poorest (still!) countries in Eastern Europe the first point outweights by far the others, but I understated why a person from the richer and more diverse Western countries would put the stresses on the other issues – аs much as they can be separated, of course.
Structurally, this is a relatively simple travel novel, with a few minor flashback or parallel story-lines that accompany the main line – the escape and run for freedom of the leading character, a young woman appropriately named Austral. I would not go so far as to say that this is somehow connected with On the Road or other famous travel novels or movies, but a number of parallels are inevitable. To name a few: the protagonist is an outlaw, much like in Vanishing Point (1971) and in Thelma and Loise (1991). Similar to the later move we have two young women on the road of discovery and self-discovery. They are facing a deadly force—like in Duel (1971). The tragic atmosphere of the Polish movie Ida (2013) and the lost love theme of the Bulgarian film Detour (1967) come to mind as well (although the two latter titles probably speak nothing to Westerners).
These themes are eternal and the similarities give the novel depth and place the story in the context of cultural discussions about personal freedoms, about the personal versus communal rights, etc. – disputes that have been heating up in the last decade. The scene when Austral asks a virtual stranger for help is easy to overlook in this aspect, although it’s particularly powerful: she needs help to ensure her own survival (and that of her relative turned abductee) placing at risk the survival of a community of ex-ecopoets (a fancy word for the early enthusiasts for settling the new lands in the South).
The setting is an interesting “character” on its own. The action takes place in Antarctica. The global warming has turned this now frozen continent livable and green, although it has taken many decades and genetic modifications of plants and … humans to make this possible.
We are told about the human modifications early in the novel—so this is not a significant spoiler. Such kids grow to be better-suited for the cold: they are larger (and stronger!), improving the mass to surface ratio and can stand cold better that the ordinary humans. This is all well-intended, but as the conditions on the new “Wild West” become more hospitable, the need for these mods weakens. The people who were meant to be at the forefront of the great new undertaking – the colonization of the vast and empty continent – are condemned to second grade citizens. Today they survive either in small isolated communities, scattered across the most inhospitable parts of Antarctica, or they turn to the crime underworld and not surprisingly, end up in on one or the other side of the fence In correction facilities. Indeed, on the opening pages the protagonist is a correctional officer.
Tragically, Austral was born too late. At the time the novel takes place, the optimistic pioneering days of collaboration-over-competition and enthusiasm are gone. The revolution has eaten its children and the “effective managers” have taken over. That last expression perhaps is a mystery to most Westerners, so I will explain it – this it an euphemism for Lavrentiy Beria, the infamous head of NKVD, the Soviet secret service that preceded the better-known KGB. He was a head of the Soviet Nuclear program and saw to its success, by any means necessary.
The epic feel of the novel is created by a reasonably wide cast of supporting characters. They are given enough back stories to make us care about them or despise them, depending on the points McAuley wanted to make. Something I did appreciate is the complexity of these personages. Nobody is fully evil and even the most positive ones – Austral among them – are prone to bad judgment and occasionally take questionable decisions. Like in real life, often the most despicable actions are taken in the name of some abstract or future good and bad people probably never think of themselves as evil.
Yet, we are not facing some empty TV drama where the actions of the characters are fully dictated by the circumstances. By virtue of the chosen viewpoint that gives the reader a full access to the inner voice of Austral we understand that she doesn’t try to hide behind external excuses: she admits that she did enjoy the attention of the important mafia boss she had a relationship with – again this is a plot element revealed on the very first pages of the book, so no significant spoiler here, either.
The main surprises come at the end of the novel, and they are not about the escape or about the chase across Antarctica; they are about the moral growth and cost of compromises and the consequences from bad decisions. I won’t reveal them, I will just say that the readers won’t be disappointed in MacAuley’s writing and in Austral. Some questions are left open, intentionally. I don’t think these is meant to be the seeds for a sequel, but rather a deliberate attempt to make the story more real life-like – indeed, we are not always given all the answers.
Finally, a few words about the language – with a warning that an opinion from a non-native English speaker like this reviewer should be taken with a grain of salt. The language of the novel is rich to the point that Austral was one of the few books that I have read recently with occasional dictionary consultations. Partially, the reason may be in the UK-versus-USA English, but it’s not just that. We have here intelligent and nuanced writing meant – and succeeding! – to express sophisticated ideas and moods of complex characters.
It was a pleasure to read this book and it will be pity if it doesn’t gain the recognition it deserves. Austral and her companion change visibly during their trek across Antarctica. They discover truths about the world, about themselves and about each other; they struggle and have hard time accepting some of these, they face impossible choices with no correct or right solutions, or sometimes even without acceptable options.
The empty house with the fresh grave they discover near the end of their tribulations is a deep metaphor of Austral’s life. Her decision to go on speaks volumes about the protagonist’s strength. I discovered a few more sub-luminous messages like that, scattered across the text, but I will live it to the other readers to enjoy discovering them.
On the negative side, the novel is a bit short for a true epic and it’s limited mostly to Austal’s viewpoint. I would have like to find out more about this world, particularly, about its early days. Widening the line about the trek of the heroine with her mother, that had happened many ears earlier, to match in scope and detail the present-day escape line would have been a good move.
I have anther disagreement with the author, of philosophical nature. Fundamentally, the novel says that the new country on the Antarctic peninsula can not be created without the usual growth pains of inequality, intolerance, and various phobias. This differs very much from the message communicated by the novel Last Year of yet another undervalued writer and а favorite of mine, Robert Charles Wilson. Incidentally, he also lives and writes outside if the US – in Canada. Without spoiling it too much, I will say that his protagonist Jesse Cullum, a child of the real Wild West days, transcends the limitations of his circumstances and society and shows wisdom in a situation where the modern 21-century people fail. These two books share background and address similar problems, but arrive at different answers. Austral and Last Year are both challenge the reader’s expectations and reiterate the well-known, but often forgotten point, that there are no easy answers.
Another work that I kept thinking of while reading Austral was The Left Hand of Darkness and the trip across the vast frozen lands that Le Guin’s characters have to endure. Some of the deceivingly “simple” dialogues in McAuley’s novel matches the exchanges between Genly Ai and his extraterrestrial host: “Can you make it travel faster? – Yes, but why?” I also noticed parallels with some of the Jack London’s stories.

*

I freely admit, I am biased. I come with scientific background. I grew up with hard-SF about social injustice (Stanislaw Lem, the Strugatsky brothers, the late Kir Bulichev come to mind) and I like it. I feel compelled to promote books and writers that represent these ideas.
To summarize, I think in Austral we have a piece of modern socially conscientious speculative fiction of the highest quality. It offers food for thoughts while being an engaging page-turner at the same time. I am convinced this book deserves to set apart a few hours and enjoy it.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, Bulgarian speculative fiction, България, литература, наука, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Българска фантастика в Бургас: разказ на Янчо Чолаков в сайта на Бургаската писателска общност


Разказът „По чехли към Австралия“ от Янчо Чолаков на бургаския писател Янчо Чолаков може да се прочете в сайта на Бургаската писателска общност:

Поздравления на автора, а на останалите – приятно четене!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Научно-фантастичният роман за деца „Асен и пътешествениците в 100 Българии“ от Елена Павлова – представен в Europa SF


Recently, Elena Pavlova turned to the young readers and “Asen…” is a book, aimed at “my 12-13 yr old self”, as she once said. At first it may look like a well-known story – about a kid, discovering that the world has hidden folds, not necessarily nice and welcoming. It is also the eternal account of growing-up, with all expected and surprising bruises and wisdom that come along.
The new element here is the setting – Elena avoids the typical American/English point of view and puts the reader in the shoes of a kid growing up in Eastern Europe. It is an open question if this is our time line, but for all intents and purposes it is close enough. Asen, the title character, has lost his Mom to a terrible disease – an element, that can be traced to other works of Elena Pavlova – and even though his step-mother is well-meaning enough, he faces some tough challenges, expecting a new member of the family. It is the step-mother that sends him to attend something akin to a scout’s summer camp that is meant to keep him occupied in these difficult times, and this is where the story begins.

Останалото може да прочетете в:
https://europasf.eu/alternate-history-class-101-asen-and-the-travelers-in-100-bulgarias-a-review-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Astronomy in… mystery: STARS AND WAVES, a novel by Roberto Maiolino


Usually I write about astronomy and science fiction, but this time I will make an exceptipon. A book by Roberto Maiolino, a very well known and accomplished researcher (a professor of Experimental Astrophysics at the University of Cambridge and a Honorary Professor at University College London and Royal Society Research Professor) juts published a fiction book, a thriller novel set in the world of astronomy. The action takes place in some of the largest and most well-known astronomical observatories in the world, and the mystery is tightly connected to the astronomical research – to the exoplanet searches. It is a page turner and it doesn’t take a PhD in STEMS to solve it. Enjoy!

The official description:

Laura is a student in Astronomy at the University of Cambridge. Her work on exoplanets – planets orbiting other stars – is largely unnoticed by the scientific community. However, it attracts the interest of a secluded elderly Russian astronomer, Professor Kasparov, on the basis of his own research thirty years ago. He tries to contact Laura and her supervisor, Julia, but dies in mysterious circumstances.

In the attempt to find out more about Kasparov’s data, Laura and Julia travel across the globe. During their journey, science becomes entangled with poetry, while astronomy gets embroiled with mystery. They face a dark pattern of strange accidents and deaths. Their quest for clues gradually becomes a frantic pursuit through some of the most fascinating and deadly environments.

Will Laura and Julia uncover the truth? The whole truth? And… will they survive to tell the world?

For more information see: https://www.starsandwaves.net/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, астрономия, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Ново от Никола Райков, автора на книгите игри за Таласъмчето: „Сказание” – настолна игра и книжка


Никола Райков (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2; https://prikazka-igra.com/author.html), известен най-вече с книгите-игри за малки и големи деца: „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ подготвя нова приключение: „Сказание“ – настолна игра и книжка.

Дълго интервю с автора може да прочетете тук: https://segabg.com/category-weekend/suzdatelyat-na-talasumcheto-prodava-nenapisani-knigi

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Български фантасти в чужбина: Александр Карапанчев, Юрий Илков, Атанас П. Славов и Валери Голев в сборник по случай 80-годишнината на Геннадий Прашкевич


Руският писател-фантасти Геннадий Прашкевич (https://fantlab.ru/autor702) на 16.05.2021 празнува юбилей и по този повод се появи нов сборник „Наш человек в антропоцене: К 80-летию Геннадия Прашкевича“ (https://fantlab.ru/edition316304). В него са включени разкази и публицистични материали от юбиляра и от неговите многобройни приятели, сред които са и трима българи: Александр Карапанчев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2), Юрий Илков (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2), Атанас П. Славов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2) и Валери Голев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2), представени с интервю „На руска фантастична вълна“ (https://fantlab.ru/work1423411), датирано от 2016 г. Сборникът излиза в колекционен тираж от 25 екземпляра, но съдейки по дискусиите в мрежата, се предвижда допечатка.

Материалът е достъпен в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/

Ето е един цитат:
Юрий ИЛКОВ: – Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю… Драги Генадий Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за реалната България и за България на творците фантасти?
– Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“, „Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“). Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга). От фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още веднъж…

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия


Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:

– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889

– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797

– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744

Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807

Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533

А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org

Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)


Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Джон льо Каре (1931-2020)


Преди около четвърт век в несъществуващата днес книжарница Waldenbooks (което показва, че не само в България книжарниците изчезват), във все още съществуващия Tucson Mall, попаднах на чудесно синьо-зелено томче с твърда подвързия: http://www.eastonfranklinbooks.com/images/Tinker_Tailor_Soldier_Spy_by_John_Le_Carre.JPG

Попаднах случайно – книгата беше поставена сред намаленитеа, а за студент като мен думата „намаление“ имаше инстинктивна притегателна стойност. Освен това името на автора ми беше познато – в Българя още през 1992 г. се беше появило евтино издание на „Малката барабанчица“ (а както разбрах наскоро, през 1972 г. е бил издаден и романът му „Един малък град в Германия“). Тръгнах си от книжарницата с чудесно издание на „Tinker, Taylor, Soldier, Spy“ от 1988 г. – въпросната синьо-зелена книга – от поредицата „Franklin Library – Masterpieces of Mystery“. Но не само с нея – на масата с намаленията открих и Ipcress Files от същата поредица от Лен Дейтън, когото знаех от алтернативноисторическата SS-GB.

Tinker-ът, който се появи на български като „Дама, поп, асо, шпионин“ през 2013 г., не беше като никоя друга шпионска или криминална книга, която бях чел преди това. Тя и екранизациите ѝ са толкова известни, че едва ли ще издам голяма тайна, ако кажа, че авторът още в началото казва на читателя в прав текст кой е убиецът/шпионинът. И на следващата страница го накарва да се усъмни в правотата си, и да махне с ръка: „Това е невъзможно!“ Но три страници по-нататък да си каже: „Не, няма как, той е!“ И после пак да се усъмни.. И така – до края на книгата. Геният на Льо Каре (https://en.wikipedia.org/wiki/John_le_Carr%C3%A9) беше в умението да създава и поддържа напрежение с чисто психологически средства за разлика от острите сюжетни ходове на други автори, като Ян Флеминг, например. Преди това на нещо подобно бях попадал само при Греъм Грийн, чийто прекрасен и трагичен роман „Човешки фактор“ бях прочел в превод на руски едно десетилетие по-рано.

Широко известно е, че самият льо Каре е бил професионален шпионин – работил е за MI5, докато друг известен негов колега и донякъде литератор (заради „Моята тайна войа“) – Ким Филби не слага край на кариерата му, като издава личността му на съветското разузнаване. Льо Каре е псевдоним – истинското име на писателя е Дейвир Корнуел. Наложило му се е да използва псевдоним, защото е започнал да пише още докато е работил в MI5, a правилата на организацията са изисквали писането на книги да не се извършва под истинското име на служителя. Според статии в пресата льо Каре дори е трябвало да иска разрешение от работодателите си за публикациите (поздрав на Михаил Любимов и неговия роман „И адът го следваше“), но това не е било проблем, защото всичко е било измислица. Обаче според градската легенда, постепенно бившите колеги на льо кае са възприели жаргона, който той създава в книгите си. Art imitating life imitating art…

Възниква въпроса доколко Джордж Смайли, главният герой в няколо то романите на льо Каре, е alter ego на своя създател. Стриува си да се прочете биографията му, но главното са неговите романи. Той не се ограничаваше с шпионските романи – след края на студентата война преоткри себе си като критик на големите фармацевтични компании, безскрупулно изпробващи новите си лекарства върху бедните африканци, на руската мафия и на тероризма. Но в последните си книги се върна към основната си тема с „Our Kind of Traitor“, „A Legacy of Spies“ и „Agent Running in the Field“.

Неповторимият стил на Льо Каре е намерил отражение и в българския шпионски (или разузнавачески, както казвахме преди) жанр: поне що се отнася до цинизма в романите на Богомил Райнов от поредицата за Емил Боев и по психологизма – в игралния филм „Игрек 17“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BA_17; горещо го препоръчвам!) от 1973 г. Сценарият на филма е написан от Асен Георгиев и Иван Охридски. Охридски също е човек от професията – колега на льо Каре. Защо ли толкова много шпиони са станали известни писатели? Нуждата от развито въображение ли свързва двете професии или дълбокото разбиране на човешката психология? Може само да предполагаме… Главните роли във филма се изпълняват от чудесните български актьори Иван Кондов и Явор Милушев.

Льо Каре пишеше до скоро и смъртта му е голяма загуба за жанра и за литературата въобще, защото ни предлагаше един смислен, задълбочен и едновременно цинично-трагичен поглед към света. Завиждам на читателите, на които им предстои да го открият.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru


Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

Моя книга в Читанката: „Мисли за Фантастиката“, от Валентин Д. Иванов


Моят сборник с публицистика „Мисли за Фантастиката“ е свободно достъпен в Читанката:

https://chitanka.info/book/9994-misli-za-fantastikata

Книгата съществува благодарение на трима мои приятели – Янчо Чолаков, Атанас П. Славов и Александър Карапанчев, които тайно я подготвиха като изненада преди няколко години, за което съм им безкрайно благодарен. На хартия е излизала в микротираж от десетина бройки и е първата от поредицата „Фантастология“ на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Сборникът съдържа двадесет и четири материала – главно статии, есета и обзори на книги – публикувани в различни издания през последните две десетилетия. Всеки е снабден с кратко въведение, разказващо историята на написването му.

Тази книга е различна от подобния сборник с мои статии на английски „Thoughts about the science fiction“, който може да се намери тук:

https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science fiction

Български фантасти в чужбина: книга за история на киното от Петър Кърджилов във Великобритания


Наистина, става дума не за фантастика, а за академичен труд: The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in Bulgaria (vol. 1), Cambridge Scollars Publishing, UK, 2020:
https://www.cambridgescholars.com/content/images/thumbs/0943526_the-cinematographic-activities-of-charles-rider-noble-and-john-mackenzie-in-the-balkans-volume-one_300.jpeg

Част от книгата може да се види тук: https://books.google.bg/books?id=1LXkDwAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

Описание на анлигийски от издателството (https://www.cambridgescholars.com/the-cinematographic-activities-of-charles-rider-noble-and-john-mackenzie-in-the-balkans-volume-one): In the early 20th century, the American film producer Charles Urban, who had founded his company in London, sent two of his camera operators out to the Balkans. The Englishman Charles Rider Noble recreated moments from the uprising that had broken out in Macedonia (part of Turkey at that time) and filmed all over Bulgaria, while the Scot John Mackenzie travelled through Croatia, Montenegro, Bosnia and Herzegovina, Serbia, Bulgaria and Romania. As such, thanks to these two Britons, the first sequences of living pictures were filmed in the peninsula from 1903 to 1905. This book deals with this under-researched period, examining in depth, diligently and in detail over 1,200 sources of information (including newspaper reports, film catalogues, and archives). It will appeal to anyone who loves the ‘Seventh Art’ and adores the secrets its early history still holds.

Статия на български за същите събития може да се прочете тук:
https://www.ceeol.com/search/viewpdf?id=119848

Поздравления на автора!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, литература, Literature, ревюта на книги, science fiction

Българска фантастика в чужбина: българският сборникът в Русия по руската телевизия


За наша радост през март 2020 в Русия излезе сборник с българска фантастика:
https://www.burgas.bg/bg/news/details/1/41880
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)
Преди няколко дни сборникът бе представен в предаване за книги по една от телевизионните програми в Смоленск (гледайте от около 10-тата минута):
https://www.youtube.com/watch?v=eo_2GREStpY

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science fiction

Безплатно четиво по време на коронавирус: електронни издания на алманаси „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017, 2018


Малко са добрите новини в тези тревожни времена, но ги има. Вирусът е смъртно опасен на по-възрастните и за болните хора, но ни сближава с тях; дистанционното обучение не е толкова ефективно като присъственото, но кога друг път ще прекараме толкова време с децата си?

Като става дума за време, кога друг път ще имаме толкова време за четене на хубави книги и за гледане на хубави филми?

Човешката библиотека“ и Дружеството на българските фантасти ви предлагат електронни издания на алманаси „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017, 2018 „ФантАstika“. Хиляди страници с разкази, повести. Откъси от романи и прекрасни илюстрации, всички избрани с любов и внимание, с идеята да поведат читателите по по пътя към едно по-добро бъдеще.

Алманахът е носител на европейската му награда Еврокон в категория „фантастична периодика“ (Best Magazine) през 2015 г.

Най-добро то описание на „ФантАstika“ дава неговият вдъхновител, основател и неизменен съставител Атанас П. Славов в предговора към броя от 2007 година: „Алманахът ще бъде територия на човечността…“

Можете да си поръчате бройки на: https://choveshkata.net/blog/?p=7160

Цената е… безплатна, или плащате колкото прецените.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

Един фен на българската фантастика… в чужбина


Интересът към българската фантастика в България не е голям, а в чужбина е почти нулев.

Затова толкова се радвам на изключения като Алексей Алексеевич Грибанов, който публикува в „Лаборатория Фантастики“ (https://fantlab.ru) под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). Бързам да поясня, че Лабораторията за руската общност е нещо като безценното уики на Григор Гачев (http://bgf.zavinagi.org) за нашата общност.

Вертер е създал или значително разширил 20 статии за български писатели фантасти.

По случай юбилея, той публикува един прекрасен и доста пълен обзор на българската фантастика: https://fantlab.ru/blogarticle65125

Да му благодарим за чудесните усилия!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Paul McAuley’s ”Austral” – A Review by Valentin Ivanov


Paul McAuley is an unappreciated writer and I can think of a number of reasons why. They are all wrong, of course, but these are the realities of the modern publishing word, cross-crossed with the mass-market sensibilities, spread around with the single-mindness of the social networks.
First of all, he is a scientist, a former scientist, to be accurate, who holds a Ph.D. in biology. This is not a problem in itself, except it shows all too well in his writing. His novels – and I am talking here mainly about his space opera series The Quiet War is generously laced with science facts and hypotheses. Alas, today most scientists in fiction are not recognized by the ideas they bring in or the objective reasoning they represent. I see this as a sad consequence of the attempt to reach as wide audience as possible, leading to a the great simplification if the scientific ideas. It has always been that way, because of the basic fact that science is complex and it takes a great effort to get through the tick layer of arguments in a science-based SciFi novel.

For the complete review see:
https://scifiportal.eu/paul-mcauleys-austral-a-review-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 016 : Фантастивал в Европолис, аудиотрейлър на сборника


Можете да чуете най-новото, шестнадесето издание на подкаста тук:
https://www.youtube.com/watch?v=uXrhaBLyWC0
То представя сборника: „Фантастивал в Европолис“, който съдържа разкази от двадесет и седем български писатели-фантасти.
Сборникът може да поръчате тук: https://choveshkata.net/blog/?p=6805
Приятно слушане и приятно четене!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Български фантасти в чужбина: сборник на Здравка Евтимова на френски (и награда от ДБФ)


Сборникът на Здравка Евтимова „D’un bleu impossible” („Невъзможно синьо“) беше издаден от френското издателство Le Soupirail. Превод – Красимир Кавалджиев. За повече информация: https://www.fakel.bg/index.php?t=6673

 

Преди няколко дни авторката получи грамота от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ за популяризиране на българската литература зад граница:

Leave a comment

Filed under book reviews, България, литература, научна фантастика, science fiction

“Back down along the spiral that heads up” – my review of Jack McDevitt’s “Coming Home” at Europa SF


Jack McDevitt is one of my favorite modern hard science fiction authors. For two reasons.

First, he is truly a science fiction writer who in the vein of Wells, Clarke and Asimov tries to offer an accurate representation of the scientific research process.

Second, his novels never fail to convey the sense of wonder that the grander Universe imposes – sometimes quite forcefully – upon the human beings.

The rest of the review is available at:

http://scifiportal.eu/back-down-along-the-spiral-that-heads-up-review-of-jack-mcdevitts-coming-home-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нова българска фантастика: „Ортодокс“, роман от Григор Гачев


Премиерата на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев мина на 8.12.2018, но за да “поддържам” огъня, публикувам тук предговора, който написах за него (те са два, другият е на Атанас П. Славов). Аудиоверсия може да намерите тук: http://bezmonitor.com/temp/Predgovorite_kam_Ortodoks_na_Grigor_Gachev.mp3

***

Драги читателю, пред теб е още една книга за свободата.

Целта ми в този предговор не е да преразказвам книгата, а да се опитам да я поставя в контекста на съществуващата фантастична литература и да те убедя, че си струва да ѝ отделиш няколко часа. Те няма да са много, защото романът, който държиш в ръцете си, се чете на един дъх. Интригуващи герои, интересен свят и според мен най-важното – завладяваща морална дилема, на която не е лесно да се намери решение. Какво повече може да иска един читател?

„Ортодокс“ е продължител на вечна тема в българската фантастика – темата за свободата. С чест са я изследвали и други автори преди Григор Гачев, и неговият роман само печели от сравнението, защото книгите – разделени от няколко десетилетия, но принадлежащи на различни епохи – се допълват. Мои персонални фаворити в тази редица са „Фантастични новели“ от Александър Геров (изд. „Народна младеж“, София, 1966, Библиотека „Приключения и научна фантастика“, № 100) и „Десет на минус девета” от Николай Теллалов (изд. „Весела Люцканова“, София, 2007).

Тези три романа са обединени от въпроса дали свободата или робството е нормалното състояние на човека. Допреди няколко века отговорът на този въпрос е бил далеч по-очевиден и много по-смущаващ от днес: броят на робите или на крепостните селяни е надвишавал този на робовладелците и на свободните граждани. Следователно, поне статистически, робството е доминирало. Ситуацията се обръща едва през последните сто – сто и петдесет години.

Днес огромното болшинство от човечеството се състои от свободни индивиди. Но дали е така? Не е нужно да следим новините, за да си зададем въпроса с каква свобода разполагаме в условията на съвременните технологии. Технологии, които „четат“ мимиката ни, разпознават лицата и походките ни, знаят кога къде сме и какво правим. И които сигурно скоро – освен ако вече не са се развили дотам, но просто не ни е известно – ще знаят по-добре от нас как се чувстваме и какво мислим. През последните години тази тема се обсъжда в световната фантастика – например произведенията на Кори Доктороу и Чарлз Щрос – и дори в популярната литература, както прави в книгите си историкът Ювал Ноа Харири. Но не е нужно да четеш нито Доктороу, нито Харири, за да забележиш напредъка в технологиите, които ни заобикалят. Достатъчно е да обърнеш внимание колко добре Амазон избира други книги, които биха могли да те заинтересуват. Доктороу и Щрос са оптимисти – те, кога по-прикрито, кога по-явно, защитават тезата, че технологията има не само мощта да ни зароби, но и да ни освободи.

Логично, следващият въпрос е кому ще са нужни хората, ако машините чувстват и мислят по-добре от нас. Ето за това е романът на Григор Гачев. Той също е оптимист: доколкото мога да си позволя свободна интерпретация на книгата му и без да издавам сюжетни тайни, авторът защитава тезата, че човечеството няма да се превърне в отживелица*.

* Това е най-точният превод, който открих на английската дума obsolete, често използвана, за да опише някоя „остаряла“ технология. Технологията може и да не е стара на години, но темповете, с които „новите“ технологии излизат от употреба, са едно от най-фантастичните явления на съвременността.

Валентин Д. Иванов

***

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction