Monthly Archives: May 2019

Съобщение за пресата: Spring on Pluto (Пролет на Плутон)

Парижката Обсерватория пусна съобщение за пресата за резултатите от 30-годишна кампания за наблюдение на атмосферата на Плутон, в която участвах и аз. Наблюденията се състоят в измерване на размера на атмосферата чрез звездни окултации. Окултация се получава, когато Плутон или друг обект премине точно между нас и някоя далечна звезда, по продължителността на затъмнението можа да се определи размера на атмосферата.
Главният резултат е измерване на промяната на атмосферата на тази планета-джудже, което е резултат от смяната на сезоните – например промяната на налягането след 1988 година (измерванията са показани с черни точки, а моделите – с линии; моделите предсказват промените и в бъдеще и ще могат да бъдат проверени с още наблюдеия) може да се види тук:

Самото съобщение за пресата с изображения може да се види тук:
По-надолу давам само текста му.


Spring on Pluto: an analysis over 30 years

Whenever it passes in front of a star, Pluto provides precious information about its atmosphere, precious because occultations by Pluto are rare. The survey achieved by researchers from Paris Observatory over several decades of observations appears in the journal Astronomy and Astrophysics of May 10, 2019. Interpreted in the light of data collected in 2015 by the probe New Horizons, it allows them to refine physical parameters that are essential for a better understanding of Pluto’s climate and to predicting future stellar occultations by the dwarf planet.

Like Earth, Pluto’s atmosphere is essentially composed of nitrogen but the comparison stops there.

Beyond Neptune, Pluto takes 248 years to make a complete revolution around the Sun. During a Plutonian year, its distance to the Sun varies greatly from 30 to 50 au, leading to extreme seasonal cycles.

With extremely low surface temperatures, less than -230 ° C (40 ° K), there is a solid-gas equilibrium, where a tenuous atmosphere of essentially nitrogen coexists with surface ice deposits. Today, the nitrogen vapour is estimated to be stabilised at a pressure around 1.3 pascal (whereas the pressure is about 100 000 Pa on our planet).

Because of its obliquity (the angle formed between the polar axis and the orbital plane) at 120 degrees, Pluto’s poles successively face a permanent day for several decades, then a permanent night. This leads to a complex cycle of redistribution of its volatile species such as nitrogen, methane and carbon monoxide. Thus Pluto had its equinox in 1988, before moving to perihelion (at 30 au) in 1989. Since then, the dwarf planet has continually moved away from the Sun to reach 32 ua in 2016, which represents a loss of 25 % of his average insolation.

Naively, a sharp fall in atmospheric pressure could be expected. In fact, the gas-ice balance of nitrogen imposes that for each degree Kelvin lost at the surface, the pressure should decrease by a factor of two.

But the exact opposite occurs. The proof is provided by the article that appeared in A&A of May 10, 2019, and which analyses a dozen of stellar occultations observed in nearly 30 years, during the spring in the northern hemisphere of Pluto: the atmospheric pressure increases by a factor of three between 1988 and 2016.

This paradoxical scenario was already considered by Pluto’s global climate models (GCM) since the 1990s, but without certainty, as one scenario among many others. Several important parameters of the model remained to be constrained by observations.

These observations of stellar occultations from Earth, coupled with data collected during NASA New Horizons’ Pluto flyby in July 2015, now allow a much more accurate scenario to be written.

New Horizons mapped the distribution and topography of ice on the surface of the dwarf planet, revealing a vast depression of more than 1000 km in diameter and 4 km deep, located near the equator between latitudes 25 ° S and 50 ° N, and called Sputnik Planitia. This depression locks up a part of the nitrogen available in the atmosphere, forming a gigantic glacier which is the true “heart” of the climate of the dwarf planet, since it regulates the atmospheric circulation via the sublimation of the nitrogen.

In addition, stellar occultations allow to constrain the subsoil’s thermal inertia of the model, explaining the thirty-year phase shift between the transition to perihelion (1989) and the growth in pressure still observed today (Fig. 1). The subsoil has stored the heat and is restoring it gradually. Occultations also constrain the fraction of solar energy returned to space (bond albedo) of nitrogen ice and its emissivity.

Finally, these observations eliminate the possibility for the presence of a reservoir of nitrogen in the southern hemisphere (currently in a permanent night), which would produce a maximum of pressure much earlier than what is observed (magenta curve of Fig. 1).

This study is a nice illustration of complementarity between ground-based and space observations. Without the New Horizons flyby, ice distribution and topography would remain unknown, and without long-term monitoring of the atmosphere, Pluto’s climate models could not be constrained.
Prediction of future occultations

Finally, the occultations also provide 19 Pluto’s positions between 1988 and 2016, with an unequaled precision of a few milliarcsec (mas) in the sky. Such a precision, possible thanks to the Data Release 2 of the European Gaia mission, allows the authors to compute an ephemeris of Pluto with this equivalent precision for the next decade .

Thus, it will be possible to observe other occultations by Pluto and to monitor its climate… The theoretical models indicate that Pluto’s atmosphere is currently near its maximum expansion. Future observations could confirm or refute this prediction. Are we going to see soon the beginning of this slow decline, which should reduce by a factor of twenty the atmospheric pressure of Pluto at the end, and cover its surface with a thin layer of glossy “white frost”?

This research was the subject of two papers entitled “Lower atmosphere and pressure evolution on Pluto from ground-based stellar occultations, 1988-2016”, by E. Meza et al., and “Pluto’s ephemeris from ground-based stellar occultations (1988-2016) “by J. Desmars et al., published on May 10, 2019 in the journal Astronomy and Astrophysics.

These results were obtained in part thanks to the funding by the European Research Council of the ’Lucky Star’ project, led by Bruno Sicardy (ERC Advanced Grant n ° 669416).

Last update on 10 May 2019

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Подкаст “Българска Фантастика” 015 : „Предсмъртната или първата болка“, разказ от А. П. Славов и Г. Арнаудов

Поредното издание на подкаста предлага разказа от Атанас П. Славов и Георги Арнаудов „Предсмъртната или първата болка“:
Приятно слушане!
Разказът е публикуван за пръв път в списание “Съвременник”, бр. 2 от 1978 година. Следващите публикации са в сборниците “Сънувах човешко лице” (2006 г.), “Мигновечност” (2007 г.), “За спасяването на света” (2013 г.) и “Пентаграм” (2014 г.).
Повече за авторите може да научите на страниците им в уикито за българска фантастика:
За вас чете: Ана Йорданова
Илюстрация: “Среща на две техносфери – хуманна и механоидна”, художник Атанас П. Славов
Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Премиера на сборника “По пътя към…” от Георги Атанасов, 11.05.2019

По случай Деня на книгата и авторското право, сборникът “По пътя към…” на Георги Атанасов, трийсет и втората книга от нашата поредица, ви кани на премиера: 11 май, събота, 11-13 ч., във вече познатия ви сектор “Детска литература” на Столична библиотека (входът най-близо до “Г.С. Раковски”, на втория етаж).

Колко е дълъг пътят на един разказ от въображението на автора до сърцата на читателите?

Дали е прав или криволичещ, изпълнен с кръстопъти и разклони? Дали понякога не се оказва лабиринт… или задънена улица?

Елате да си отговорим заедно на тези въпроси, и да ни зададете своите. Ще имате възможност да се сдобиете с екземпляр от книгата с автограф. И да видите любими откъси, прочетени и почувствани от нашата групичка четци по роли.

Пълната информация за премиерата може да намерите на страницата на “Човешката библиотека”:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature

Резултати от осмия литературен конкурс “Агоп Мелконян-2019”

„Шин“ от Иванка Миткова Сергилова – специална награда на името на Агоп Мелконян, изборът на сем. Мелконян и приятели

Награди на журито:
1. „Голиат“ от Владислав Димов Атанасов
2. „Девет“ от Красимира Тодорова Стоева
3. „Ани“ от Адела Анджело Миролевска

Пълните резултати може да видите на:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, научна фантастика, in memoriam, science fiction