Monthly Archives: September 2013

Gender bias in sciences


A new study on the gender bias in science is out. It says: “Faculty participants rated the male applicant as significantly more competent and hireable than the (identical) female applicant. These participants also selected a higher starting salary and offered more career mentoring to the male applicant. The gender of the faculty participants did not affect responses, such that female and male faculty were equally likely to exhibit bias against the female student.”
The full study as accessible here: http://www.pnas.org/content/109/41/16474.full
To me, the most important points are: (i) the bias is sub-conscious, and (ii) it starts early in the career path, dissuading some smart people from entering the sciences (which are already loosing too many smart people to easier or more lucrative careers).

Advertisements

Leave a comment

Filed under наука, science

Две неправилни книги: „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и „Закриването на Америка“ от Величка Настрадинова


Неправилни е неточна дума, за това което искам да опиша. Колебая се между „политически некоректни“, като буквален превод на английския израз „politically incorrect“ или просто необичайни, и кое е по-подходящо оставям да решат другите читатели, всеки за себе си.
Алек Попов направи име в съвременната българска литература с „Черната кутия“ и „Мисия Лондон“. „Кутията…“ прочетох от любопитство, защото лично познавах бащата на писателя – той ми преподаваше „Математически анализ“ в първи курс. Аз бях един от сто и двадесетте студенти, които в ужас гледаха как изпълва дъска след дъска – в голямата аудитория на ФМИ-то имаше три, те се вдигаха една над друга и в края на двучасовата лекция изглеждаше като че ли цялата стена е изписана с математически символи. Описанието на романа откровено подсказваше за автобиографични елементи, започнах го по тази причина – за да ме върне поне за кратко в годините на ранното ми студентство, но му се насладих като на прекрасна литература.
„Сестри Палавееви“ беше рекламиран като „първия партизански роман, написан след края на комунизма“. Това е разказ за две сестри, гимназистки, които изненадващо за самите себе си, се оказват въвлечени в партизанското движение – на пръв поглед типична история как момичетата от деца се превръщат във възрастни – “coming of age story“ На второ място романът е трилър, разказващ за преследването на двете сестри и на партизаните от жандармерийския капитан, известен в прякора Нощ. На трето – историите на паноптикум от герои, с които двете Палавееви се срещат докато трае краткото им приключение при партизаните.
За мен трилърният елемент беше най-слабото място на романа заради предсказуемостта си, а най-много ми хареса как пестеливо и между другото са развити второстепенните герои. Откровено казано, те ми се сториха по-интересни от двете сестри, които въпреки много си неочаквани умения, в края на краищата са две тинейджърки без почти никакъв жизнен опит, две момичета, които са се начели и наслушали на романтични приказки и които с лекота са се оставили да бъдат излъгани. Те просто не предлагат достатъчно дълбочина за да бъдат интересни, за разлика от останалите в отряда. Даже младите партизани са видели и преживели много повече, натрупали са жизнен опит и са по-любопитни като герои; дори някой от тях предизвикват съчувствие – именно това имах предвид, казвайки, че романът в известен смисъл е политически некоректен. А ако това беше филм, можеше да се каже, че жандармерийският капитан буквално открадва сцените, в които участва. Без да има дълбочината и особено цинизма на Велински от „На всеки километър“, този герой предлага любопитно противоречие – убиец с характер на хрътка, който губи ума и дума пред една гимназистка, демонстрирайки почти пълно отсъствие на социални умения.
За разлика от новелите на Богдан Русев, за които писах по-рано, романът на Алек Попов не изобилства с исторически детайли и фактология. Аз забелязах само един вероятен анахронизъм – „Свири хармонико“ е бригадирска песен, учуден съм, че партизаните я пееха.
Краят на книгата намеква за възможно продължение и няма да се учудя, ако то ще свърже романа по някакъв начин с „Мисия Лондон“. Но не питая големи надежди характерите на сзестрите да станат по-интересни – едната по всяка вероятност ще се превърне в богата безделничеща съпруга, а другата – в бездушна бюрократка.

* * *

„Закриването на Америка“ е недетска детска книга. Авторката Величка Настрадинова ми е позната от далечните детски години – „Приключенията на дядо Пиперко“ беше една от първите книги, които прочетох. Тя формира литературния ми вкус в най-ранна детска възраст и първият ми литературен опит беше fan-ficiton (любителско продължение на литературна творба, филм, телевизионен сериял) на тези знаменити „Приключения…“ – колкото и пъти да ги препрочитах, те все свършваха на същото място, а аз исках да има още, и в миг на отчаяние затраках на мамината пишеща машина…
Един приятел, който търгува с книги и добре познава слабостта ми към произведенията на Величка Настрадинова, ми намери книгата, уж за децата, но аз я прочетох пръв. „Закриването…“ е историята на две момиченца на по десетина години, от Пловдив, които са евакуирани в едно от близките села заради бомбардировките на съюзниците. Светът на децата се сблъсква със света на възрастните, хлапетата се опитват да осмислят ставащото, доколкото и както могат. Заглавието иде от реакцията на едно по-малко братче, което в отговор на известието, че именно американците бомбардират, решава да закрие Америка, с надеждата, че бомбардировките ще спрат. Уви, те не спират.
Момиченцата, макар и умни, и разсъдливи, навярно са интересни герои само за хора, които имат малки деца и за да ги сравняват с тях. И тук по-интригуващи са възрастните, с които хлапетата се срещат. Селото е наводнено с бедни интелигенти, които са се оказали без източници на доходи и една преживяват. Една рокля „обхожда“ половината жени, като по пътя няколко пъти се прекроява, за да послужи за съответното събитие. На страниците на книжката – строго погледнато, това е повест, – момиченцата познават добрина, съчувствие, предателство и смърт.
Величка Настрадинова създава забележителни второстепенни герои. Какво струва само руският емигрант Ацит, който търгува с оцет. Не мога да се сдържа да не цитирам дословно:

– Ацит-ацит, защо имаш перушина в ушите?
– Слушал команди. (На Ацит-ацит ушите са обрасли с дълги косми).
– Ацит-ацит, защо ти е толкова голяма устата?
– Целавался.
– Ацит-ацит, защо нямаш зъби?
– Гаварил.
– Ацит-ацит, защо нямаш коса?
– Мислил о человечество.
– Ацит-ацит, защо продаваш оцет?
– От скроб. Ако я бил счаслив, продавал би мед, да вино.

– Ацит-ацит, кой сега царува в Русия?
– Маршал-семинарист.
– А в Германия?
– Ефрейтор-самозванец.
– Ами в Америка?
– Политик-паралитик.
– Ами в Италия?
– Дуче-куче.

Излишно е да обяснявам защо причислявам и тази книга към политически некоректните. Всъщност е малко чудо, че тя изобщо е била публикувана.
Трудно е да бъда сигурен, но вероятно „Закриването“ съдържа доста автобиографични елементи – Величка Настрадинова е родена през 1936 година в Пловдив, което я „поставя“ по възраст и място близо до героините й (В.Н. има и сестра – известната естрадна певица Мария Нейкова).

* * *

Започнах да пиша това ревю с идеята да сравня книгите, но ми е трудно е да избера коя от двете ми харесва повече. Те разказват за труден и противоречив, дори взривоопасен период от историята ни, който има преки паралели със съвременната политика. Романът на Алек Попов е динамичен, изчистен и повествованието се развива с размах. А повестта на Величка Настрадинова е бавна, напевна и поетична. След цитата на Ацит, бих добавил и руската дума „вдумчива“. Аз определено съм пристрастен – нали литературните ми вкусове са формирани от „Приключениятя на Дедо Пиперко“, – и мисля, че „Закриването“ е по-добра литература. Освен това афоризмите, които се срещат в него, са великолепни. Но Алек Попов е млад, и както показа „Черната кутия“, има талант.

* * *

„ Сестри Палавееви“, автор Алек Попов, издателство „Сиела“, София, 2013, 308 страници, цена 14 лева
„Закриването на Америка“, автор Величка Настрадинова, издателство „ Отечество“, София, 1981, 112 страници, цена 0.44 лева

* * *

Страницата на Алек Попов: http://www.alekpopov.net/index%20-%20Biography%20-%20B.html
За новата книга на Величка Настрадинова „24 чисто нови приказки“: http://www.blitz.bg/article/33775

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, history, Literature, ревюта на книги

Внимание художници: конкурс за корица на предстояща антология с Българска фантастика


Срокът е 20 Октмври 2013, наградата за печелившата корица е 100 лева, плюс добавка за продаден тираж над 300 броя. Подробните условия са тук: http://choveshkata.net/blog/?p=3903

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

RIP: Фредерик Пол (Frederick Pohl), 26.11.1919-2.09.2013


Вчера е починал авторът на „Гейтуей“, един от малкото, които „помнеха началото на фантастиката“, както написа някой за него. И за мен той беше емблематична фигура в жанра – както със собствените си произведения, така и и с литературния вкус, който беше наложил като редактор и издател – може би малко хора знаят, че именно Пол е човекът, дал зелена улица в живота на Самюел Дилейни (Samuel Delany) и Джоана Ръс (Joana Russ), чийто „Dhalgren“ и „The Femle Man“ той е купил като редактор в „Bantam“.

Пол бе патрон на социалната и твърдата фантастика. През далечната 1972 година се появява неговата новела „The Gold at the Starbow’s End“. Прочетох я много по-късно, някъде в средата на 90-те години и погледът ми се „закачи“ в реплика на един от героите, който казваше, че в средата на всяка галактика има свръхмасивен обект. По съвременната терминология – черна дупка. Любопитството ми беше толкова силно, че дори написах писмо на Фредерик Пол, за да го попитам как му е хрумнала идеята. По негово време черните дупки са били дискутирани само като източник на енергия за квазарите, и дори до средата на 90-те години се водеше спор дали квазарите се намират в обикновени галактики. Той ми отговори, че за съжаление не си спомня, но най-вероятно е базирано на статия в някое научно популярно списание. Преди десетина години пък отправих към него съвсем неофициално запитване по молба на един от организаторите на Еврокон-а в България дали би се заинтересувал да му бъде почетен гост, и при какви условия. Уви, отговорът беше неутешителен – трудно му е да пътува и може да го прави само с придружител, което умножи цената на визитата по две. Вместо него почетен гост беше Шекли.

А сега Пол го няма, и няма кой да отговори от къде се е взела тази или онази откачена идея (която най-неочаквано се е оказала вярна!), или как Пол е срещнал Сирил Корнблат, или как се решил да купи романа на Дилейни. Но остават книгите и спомените му, включително и чудесния му блог: http://www.thewaythefutureblogs.com/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction