“Стояха зверчетата край плета,
в тях стреляха и те умираха…”
Тези стихове разпечатах на матричния принтер в Обсерваторията, няколко дни след смъртта на Аркадий Стругацки, в средата на Октомври 1991 г. В България бушуваха промените, а аз закачих листче на таблото за обяви във фоайето на новата сграда на Физическия Факултет. Листчето беше от тънка жълтеникава хартия, “рециклирано”, което означава, че веднъж вече бяхме разпечатвали нещо от едната му страна и сега го ползвахме за втори път – тогава още нямаше двустранни принтери.
С няколко думи обясних кой е починал, което едва ли беше нужно на който и да е от колегите ми, и подписах този нескопосан некролог с имената на любимите героите: Горбовски, Мак, Биков, Гай, Антон, и даже Екселенц.
Както по-късно Борис Стругацки каза неведнъж, със смъртта на Аркадий си отиде писателят “Аркадий и Борис Стругацки”. Борис надживя брат си с повече от двадесет години, но никога не написа нито ред в света на “Пладнето”. Задоволи се само да възстанови текстовете на общите им книги, доколкото беше възможно, към първоначалния им, неорязан вид, и да обясни, пак доколкото е възможно, по-неясните моменти от общите им романи, да разкаже историята на написването им. От него ще останат отговорите на 8620 въпроса на читатели в rusf.ru, както и огромната заслуга, че не се опита да спре разрастването на “Пладнето” в нови книги. Макар понякога да имам съмнения за последното, си мисля, че новите книги не променят оригиналите, човек може винаги да се върне към тези тридесетина романи и повести, които А. и Б. Стригацки ни оставиха.
Но докато беше жив Борис Стругацки, нещо от този съставен писател АБС не беше умряло. Винаги имаше надежда се изтълкува някоя подробност но нов начин, или да се разбере някой нов детайл около написването на тези книги преди 30-40-50 години. Вече няма кой да ни напомня, че пътят към свят, в който щастие ще има за всекиго и никой няма да си иде обиден минава не през друго, а през великата теория на възпитанието, че всеки човек притежава поне един талант и че най-важната и едновременно най-трудната професия е учителската–защото на нейните представители се пада честта и тежестта на открият тези таланти.
Днес, на 19.11.2012, след дълъг период на проблеми със сърцето, почина Борис Стругацки. Символично е, че почина в понеделник. Братя Стругацки създадоха за нас един свят, какъвто няма, но който е по-добър от всички съществуващи светове. Отиде си Борис, отива си и нашата младост, но понеделникът продължава.