Monthly Archives: June 2021

Съобщение за пресата: Астрономите откриха „намигаща“ звезда-гигант близо до центъра на Галактиката


Звездите – като хората – не изчезват просто така. В редките случаи, когато го правят, смъртта им е предизвестена с гигантска експлозия на свръхнова. Но една слаба звездичка изчезна от небето в края на 2011 година без никакви светлинни „ефекти“. Към Март-Април 2012 г. блясъкът ѝ намаля с фантастичните 97 процента – тя изчезна почти напълно, – но към средата на 2012 година беше възстановила напълно предишната си яркост.

Изчезването ѝ остана незабелязано за дълго време, докато Ли Смит, по онова време астроном от университета в Харфордшир, а сега работещ в Кембридж, не откри промяната с помощта на наблюденията, получени от VVV – огромен обзор на централната част от Млечния път. Кривата на блясъка, показващ промяната в яркостта на звездата може да се види на фигура 1 в статията, която е достъпна като пдф тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

VVV е съкращение от VISTA Variables in Via Lactea. VISTA е името на 4.1-метровия телескоп в Чили, в помощта на който се правят наблюденията. VVV е дело на огромен екип от повече от двеста астрономи от целия свят, сред които има и българи. Повече за VVV може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey, а страницата на обзора (с много красиви картинки!) може да се види тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey

В младостта си загадъчната звездичка, известна с каталожния номер VVV-WIT-08, вероятно е била няколко пъти по-масивна от слънцето, а сега се е раздула до червен гигант с радиус стотици пъти по-голям от слънчевия – съдба, която очаква и нашето собствено светило след 4-5 милиарда години.

На пръв поглед това е поредната затъмнителна променлива – така астрономите наричат системите от две, а понякога и повече звезди, които – докато обикалят около общия си център на масите – понякога се „скриват“ една зад друга. Повече за подобни променливи звезди може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Binary_star

Подобен механизъм не може да обясни VVV-WIT-08 поради огромния ѝ размер и почти пълното ѝ „изчезване“: за да намали блясъка на звездата с 97 процента, някакъв друг обект трябва да скрие 97 процента от повърхността ѝ. Малко са възможните обекти с подобни гигантски размери като VVV-WIT-08 – това са други подобни звезди и разбира се, те самите светят със собствена светлина. Подобна система от два еднакви червени гиганта би намалила яркостта си само с 50 процента, защото половината от светлината от затъмняващата звезда ще продължава да достига до нас.

Следователно затъмняващото тяло трябва да бъда „тъмно“, почти да не излъчва собствена светлина. Малко са кандидатите за подобна роля. VVV-WIT-08 се намира във вътрешната част на нашата галактика, Млечния път, където има огромен брой плътни газово-прахови облаци. Не е изключено един от тях да е преминал между звездата и нас. Но статистически вероятността за подобно събитие е много ниска. Симулациите показаха, че за да се случи то с реалистична вероятност, в галактиката трябва да има огромен брой непрозрачни облаци, много повече, от колкото се наблюдават.

Идеята за прахов облак все пак може да помогне за обясняване на VVV-WIT-08 – достатъчно е облакът да не се движи свободно в пространството, а да е част от системата на звездата. Подобни облаци могат да обкръжават малки компактни обекти под формата на акреционни дискове. Една подобна система е известна отдавна – Епсион Аурига. За нея може да прочетете повече тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Epsilon_Aurigae. Но там блясъкът на главната звезда намалява само наполовина. Втори пример е системата на TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. В момента тя е носителка на рекорда за затъмнителна променлива с най-дълъг период – 69 години. VVV-WIT-08 може би е третата подобна система.

Орбиталният период на затъмняващия компонент в системата на VVV-WIT-08 е неизвестен, но оценките го поставят в интервала 20-600 години. Не е известно и какво е тялото, около което се е формирал акреционния диск. Вероятно става дума за еволюирал обект – черна дупка, неутронна звезда или някое от така наречените субджуджета, който са към края на живота си като „нормални“ звезди.

Системи като VVV-WIT-08 не се срещат толкова често като затъмнителните, съставни от две обикновени звезди и са трудно откриваеми. Едва новите обзори на небето, като VVV, които обхващат огромен брой звезди и измерват блясъка им с автоматични средства – защото е невъзможно да се обработи ръчно подобен обем наблюдения – позволиха да бъде намерена VVV-WIT-08 и вероятно ще ни донесат още неочаквани открития.

Съобщението за пресата от университета в Кеймбридж може да се прочете тук: https://www.cam.ac.uk/research/news/astronomers-spot-a-blinking-giant-near-the-centre-of-the-galaxy, а илюстрация, показваща как може би изглежда системата VVV-WIT-08 може да се види тук: https://www.cam.ac.uk/sites/www.cam.ac.uk/files/styles/content-885×432/public/news/research/news/blinkinggiant.jpg?itok=sMi8XtZT (художник: Amanda Smith).

Научната статия в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society се намира тук: https://academic.oup.com/mnras/article-abstract/505/2/1992/6294924?redirectedFrom=fulltext, а свободно достъпен препринт – тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Ново от Никола Райков, автора на книгите игри за Таласъмчето: „Сказание” – настолна игра и книжка


Никола Райков (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2; https://prikazka-igra.com/author.html), известен най-вече с книгите-игри за малки и големи деца: „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ подготвя нова приключение: „Сказание“ – настолна игра и книжка.

Дълго интервю с автора може да прочетете тук: https://segabg.com/category-weekend/suzdatelyat-na-talasumcheto-prodava-nenapisani-knigi

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Фантастични стихове от Елена ТРЕНДАФИЛОВА


Така обиколих на думите света…

o o o

Върбата как е гръб превила
като товар съдбовен на душата
нима от мъка се е тя сломила
поклон направила е до земята
Така се молят само в Храма
дълбоко вярващи смирени
човек и Бог говорят двама
от светлина възвишена облени
Върбата плачеща но силна
снагата гъвкава и жилава
сълзите ѝ река обилна


тя нова църква е иззидала…

Още стихове и информация за авторката може да откриете в рубриката за фантастична поезия, водена от Ал. Карапанчев: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26798&rb_v=viewtopic&start=140#p47959

Представяне на нейната книга „Смълчани истини“:

Leave a comment

Filed under литература, Literature, poetry

Нов разказ в подкаста за българска фантастика: „Аве“ от Яница Радева Радева


Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Може да слушате разказа тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction