Monthly Archives: February 2022

Български фантасти в пресата: „Словесно шоу за две лепти и половина“ от Янчо Чолаков в алманах „Море“


Имало едно време един читател, който бил същевременно и слушател. В последно време се улавял, че седи вкъщи и бичи само на подкастове, а му липсва живото слово. Тогава видял в телефона си известието, че на улица „Спасение”, до магазина за трикотаж, предлагат разказвачество на дълбокомислени истории, истински познания и други интелектуални гъдели. Някъде наблизо се помещавало и сладкарско магазинче, в което можело да се разнообразиш с нещо сиропирано. Рекламният спот завършвал апетитно с визуализация на пастички „Мария-Антоанета”.

Останалото може да прочетете в Алманах „Море“, брой 1, 2022, който е достъпен свободно тук: https://www.burgas.bg/uploads/posts/2022/more.pdf

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Научно популярна лекция: Инфрачервената астрономия – поглед към невидимото


Тази седмица съм на конференция (за съжаление неприсъствена) за бъдещето на наземната инфрачервена астрономия в епохата на новото поколение космически телескопи (в частоност – телескопът Джеймс Уеб): IR2022: An Infrared Bright Future for Ground-based IR Observatories in the Era of JWST. Програмата на самата конференция може да се види тук: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/Agenda.html

Следващата седмица ще има серия от научнопопулярни лекции за инфрачервената астрономия на различни езици. Тук е обявата: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/PublicTalks.html
Моят доклад е в сряда, 23.02.2022, вечерта от 19:00 българско време и ще бъде научнопопулярно въведение в инфрачервената астрономия – за какво се използва и какви са трудностите пред астрономите, които искат да работят в тази област. Обикновено научнопопулярните лекции са посветени на някой обект или клас от обекти. Сега ще е различно – ще говорим за изследователския инструментариум.

Връзка за гледане: https://www.youtube.com/watch?v=OSs3-V4Rx_o

Платформата за гледане е Stream Yard. През следващите дни на страницата с програмата за лекциите, както и тук в моя блог, ще се появи информация как да се гледат докладите.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Започва изборът на български номинации за наградите Еврокон 2022!


Номинирайте любими български творци, творби и популяризатори за Европейските награди за фантастика – Еврокон 2022

За поредна година България отново ще изпрати своите номинации за наградите на Европейската общност за научна фантастика (ESFS), които се връчват на мащабния фестивал Еврокон 2022.

Избирането на финалните номинации ще премине през два етапа – номиниране и гласуване, в които всеки желаещ може да се включи. 

Номинирайте до 18 февруари

До 18 февруари всеки може да изпрати свои предложения за български номинации в категориите за наградите Еврокон. Това са творци и произведения в различни сфери на изкуството от жанровете фентъзи, фантастика, хорър, магически реализъм и всички техни разклонения.

Във всяка категория може да се изпратят до 3 (три) номинации. Тази година подредбата е от значение и най-високо поставената номинация получава най-много точки. Финалните точки от този етап се смятат на база индивидуалната подредба от всеки номиниращ, както и от броя хора, изпратили номинацията.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, музика, филми, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство. 

Вторият етап ще започне на 22 февруари, когато за отворено гласуване ще преминат само най-подкрепяните номинации. Всички фантастични фенове ще могат да изберат чрез своя вот във всяка категория кандидата с най-голям шанс да спечели награда за България на фестивала.

За Еврокон и българското участие

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика, от ESFS.

Тази година фестивалът има 50-годишен юбилей и ще се проведе в рамките на традиционния Люкскон (Luxcon). Мястото на събитието е Дюделанж, Люксембург, а датите са 7 до 10 април 2022 г.

Български номинации са печелили множество награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. Първата такава награда е от далечната 1976 г. в категорията за писатели, присъдена на Любен Дилов. През 2004 година Еврокон се проведе в България. Сред почетните гости бяха Робърт Шекли и Анджей Сапковски.

Екипът, който тази година организира избирането на българските номинации за Еврокон, се състои изцяло от доброволци. Основната цел е да администрира процеса и подсигури, че номинациите на България отговарят на правилата на Европейската общност за научна фантастика.

Номинирайте сега любими творци и произведения в различни сфери на фантастичното изкуство на сайта на българските номинации за Еврокон 2022 (https://fandombg.org/eurocon/2022/).

Повече информация може да намерите и във фейсбук страницата на Инициатива ФендъмBG (https://www.facebook.com/fandombgorg/).


* * *

Моите персонални фаворити за номинациите може да видите тук:
https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, литература, научна фантастика, horror, Literature, фантастина живопис, фентъзи, poetry, science fiction

Моят избор за българските номинации за наградите Безевронакон 2022


Категория: Най-добро литературно произведение

  1. „По лунните пътеки“, от Бойко Драскачев
    Трети том на космическа опера за първата лунна база на траките и какво става, когато пет столетия по-късно експедиция до Луната изпратена от Географското Дружество на Негово Величество Цар Иван Шишман намира нейните останки.
  2. „Изворът на белоногата“, от Бялка Н. Писалкова
    Страхотен фентъзи роман в средновековна България.
  3. „Свредел в горните слоеве на уранската атмосфера“, от Б. Р. Д. М. Капитанов
    Военна фантастика. Това казва всичко.

Категория: Най-добро художествено (арт) произведение

  1. Мустакът на Колю Фичето, от П. Г. Л. Говедаров.
    Епично алт-историческо платно за момента, в който първите български магьосници губят магическите си способности.
  2. Шаржове на български фантасти, от А. И. Фелтеров-Младши.
    Художникът е изобразил всичките четирима български писатели-фантасти, които са печелили наградата „Хюго“ в категорията за роман, в реалиите на техните най-известни произведения.
  3. Илюстрации към романа „С еполетите на дявола“, от А. и Б. Шмиргелови
    Черно-бели графики, които напълно предават ноарната атмосфера на произведението, принадлежащо към жанра прогресорска фантастика.

Категория: Най-добро представление

  1. „Тайната на 33 и 1/2 планета“, от театралната група „Криптата на «Ал. Невски»“, сценарист Ф. А. Л. Измишльотинов, режисьор Н. М. Поставанчев.
    Фантастична комедия с елементи на екзистенциален ужас.
  2. „Мигове до микроскопа“ Студия за документаРни филми „Боряна“, адаптиран сценарий Славека Птичева, режисура М. А. Н. Иванова
    Филм със забележително дълги сцени, разказващ за борбата между две колонии разумни прото-бактерии.
  3. „Понеделник сутрин“, сценарист Милойко Велков, режисьор Черньо Работников
    Художествен филм, маскиран като учебно помагало за трудовото ежедневие на редови магьосници и магьоснически от службата за астрална сигурност, отделение Корабостроителни Заводи – Русе.

Категория: Най-добър фензин

  1. „Фантасмагор“, издание на литературен кръжец „Тайната вечеря“
    Изключително фантасмагоричен.
  2. „Зелените ливади на София“, апокрифно издание на литературен клуб „Бюфета на парламАнта“
    Във фендъма цари убеждението, че е списван почти изключително от политици с дълбок интерес към жанра. Номинира се за тяхното невъобразимо и неограничено въображение.
  3. „Пирон и тесла“, издание на литературна група „Край тезгяха“
    Специализиран в жанрова литературна и кино критика.

Категория: Най-добро произведение за деца

  1. „7х7+8!“, от П. Р. О. Светова
    Под прикритието на фантастичен роман е скрит най-занимателния учебник по математика, който обяснява на децата по разбираем начин дори факториелната функция.
  2. „Петимата от Морето на бурите“, А. В. Фантазмов
    Юношеска приключенска книга за първата любов между сина на семейство космонавти и русалка от каменните лунни морета.
  3. „Малката магоьснакина от Черния кос“, от Иванчо И. Иванчов.
    Нов том от невероятните приключения на младата магьоснакиня Марийка.

Категория: Най-добра Интернет публикация, различна от фензин

  1. „Тестът“, аз
    Тестово попълване на формата за номиниране за една велика литературна награда, която ще остане неназована.
  2. „Тестът. 2“, пак аз
    Горното попълване е толкова добро, че го номинирам два пъти.
  3. „Тестът на З“, от А. З.
    Не, това не е трета номинация на същото попълване, а блогът на неизвестния критик А. Замаянов, в който той излага вижданията си за книги и събития (основно въображаеми) във фендъма (основно въображаем).

Категория: Най-добър писател

  1. А. К. Мукавянова
    За изГАждане на цялостни и убедително образи.
  2. Б. Т. Икономистова
    За революционно нова и убедителна икономическа система в нейните фентъзи романи.
  3. Е. К. Нютон-Айнщайн
    Това е псевдоним, истинското име на автора е неизвестно. За убедително описание на алтернативна физическа реалност с отрицателна скорост на светлината и намаляваща ентропия. Авторът вече получи две Нобелови награди по физика, редно е да го отличим и за фантастика.

Категория: Най-добър художник

  1. С. Е. Оплесканов
    За изящество на рисунъка.
  2. П. Е. Треперушев
    За въвеждане на нов стил във фантастичното изкуство, така наречената „трепереща ръка“.
  3. Бялка Чернова
    За оригинален подход към избора на цветова гама.

Категория: Най-добър издател

  1. У. С. Неграмоников
    За систематична редакторска работа с авторите (двама от които вече се самоубиха, трима се отказаха от писането, и по слухове един е преминал към монументално-фасадна живопис).
  2. А. Р. Шестолистов.
    За смелостта да издаде космическа опера от девет 600-странични тома.
  3. Н. Е. Плащанев.
    За щедростта му към авторите.

Категория: Най-добър популяризатор на фантастика

  1. Г. А. Нямов
    За чудесната реч, с която представи българските номинации на последния уърлдкон. Сред фендъма е популярно мнението, че благодарение на него те донесоха в къщи три статуетки.
  2. А. Замаянов
    Втора номинация, за популяризацията на измислените български автори в неговия блог.
  3. М. С. Кочева
    За упоритостта, с която прокарва българската фантастика с рогите напред.

Категория: Най-добро периодично издание

  1. Вестник „Където ни няма“
    За увереността, с която осведомяват читателите си за далечни фантастични събития.
  2. Списание „Където ни има“
    За умението да създават събития около себе си, а после да ги описват.
  3. Електронен бюлетин „Не знам, не чух, не видях“
    За оригинално название на новинарска страница.

Категория: Най-добър преводач

  1. K. Kl. M. Wsk#jh@g!er-Gaf*jh
    За чудесните преводи на българска фантастика на клинонски и вогонски.
  2. А. Р. Димитровски
    За няколко особено трудни превода на северномаДЕКонски и южносБЪРски.
  3. В. Н. Петров
    За новите преводи на Шекспир на български, след което англоезичният свят си го преведе обратно и го преиздаде наново, но като фантастика.

Категория: Награда за дебют

  1. „Следите остават“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригиналния криминален сюжет.
  2. „Дяволчето Тюф“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригинален герои.
  3. „ПравопиЗен реШник“ от Н. Ново-Новаков
    За свеж и оригнален поглед към българския език (вкл. правопис и граматика).

Категория: Гранд-майстор на фантастиката

  1. Ст. Мустакатов
    За оригинално писане на фантастика – с помощта на натопени в мастило мустаци.
  2. Цвятко Бояджиев
    За монументална фантастична живопис.
  3. Ж. Принтеров
    За издателска смелост.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, Еврокон 2022


Уважаеми колеги и приятели,

Пишем ви във връзка с тазгодишните номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, които ще се раздадат на Еврокон 2022.

От Инициатива ФендъмБГ отново организираме процеса по избиране на българските официални номинации. Форматът е сходен с този на предишните две издания, през 2017 г. и 2021 г., и се състои от два етапа с отворено участие за всички почитатели на фантастиката. Първият етап дава възможност на всеки да номинира до трима кандидати във всяка категория на наградите. На втория етап се гласува за най-популярните номинации сред онези, които отговарят на условията за участие. Победителите във всяка категория ще са българските кандидати за награди на Еврокон 2022. Припомняме, че миналата година България успя да спечели цели три награди (едната по право) и се надяваме да подобрим постижението тази година.

Тазгодишният екип отново е изцяло от доброволци.

Синтезирана информация има и в нашия Фейсбук пост, който ще се радваме да споделите: https://www.facebook.com/fandombgorg/posts/1333023363776837

Очаквайте скоро и официалния прес рилийз с всички подробности, когато отворим платформата за номиниране по-късно тази седмица. Тогава ще обявим и детайлите по процеса и сроковете. Ще се радваме да подкрепите процеса като номинирате заслужили български творци и творби, като участвате в гласуването на втория етап и преди всичко – като популяризирате инициативата с цел да достигне до възможно най-много фенове. Силно българско представяне на европейските фантастични събития и повече видимост към процеса на номинациите според нас е от значение за това повече хора в България да говорят за фантастика и да я творят в различни медии и жанрове. Разчитаме на вас!

Насреща сме за всякакви въпроси.

Сърдечни поздрави,

Екипът на Българските номинации за наградите Еврокон 2022

*

За ежегодните конвенти Еврокон може да прочетете тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

През 2004 г. двадесет и шестият конвент се провежда в Пловдив, а тазгодишният Еврокон ще се проведе от 7 до 10.04 в Люксембург.

Списък а лауреатите на наградите Еврокон може да се види тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Същата страница съдържа и списък на българите, носители на наградите Еврокон. Първият наш лауреат, от преди почти полови век, през 1976 г. е Любен Дилов. Любомир Николов печели два пъти – през 1986 г. за романа „Червей под есенен вятър“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%B4_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80) и през 2008 г. за най-добър преводач.

Обръщение на организаторите на Еврокон 2022 може да се види тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Новини от „Джеймс Уеб“: започна настройката на главното огледало


Космически телескоп „Джеймс Уеб“ вече пристигна в точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения (за това писах преди: ) и инженерите на земята запчнаха да настройват главното му огледало. То се сустои от осемнадесет сегмента, всеки от които е монтиран на подвижна рамка. За да представят по разбирам начин какво се случва, хората от отдела за връзки с обществеността в НАСА използваха следното сравнение: ако цялото главно огледало се сравни в площта на САЩ, отделните му компонентно имат приблизително площта на щата Тексас, а точността, с която трябва да съвпаднат повърхностите им е по-малко от 4 сантиметра. Процедурата по настройката ще отнеме месеци, преди телескопът да е в състояние да започне научни наблюдения.

Защото тогава е избрана тази – на пръв поглед излишно сложна – конструкция? Тя е сложна само на пръв поглед и всъщност опростява значително строежа на телескопите, намалява масата им, прави ги по-независими от температурните промени и не на последно място по важност – снижава цената им. По тези причини най-големите телескопи – и в космоса, и на земята – днес се строят с огледала, съставени от отделни сегменти.

Връзката между маса и топлина е важна заради температурните промени: през нощта, когато куполът на един телескоп е отворен и се правят наблюдения, в подкуполното пространство влиза студен въздух. Ако огледалото се е загряло през деня, то отдава топлина и загрява въздуха, вследствие на което топлият въздух започва да се движи нагоре и на негово място от вън навлиза друг, по-студен въздух. И така, докато температурата на огледалото се изравни с тази на околния въздух. А движенията на въздуха имат негативен ефект върху качеството на изображението – също когато дори са невъоръжено (т.е. без бинокъл или далекоглед) око виждаме как звездите близо до хоризонта трепкат… Колкото по-масивно е огледалото, толкова по-бавно се охлажда то. Повечето модерни телескопи имат системи за охлаждане през деня, които ги поддържат до температури, близки до нищните, а куполите им се боядисват с бои с висок коефициент на отражение за да се намали нагряването от слънцето.

В космоса разбира се няма въздух, но масата на главното огледало трябва да се изведе с ракета-носител до същия този космос, а от това зависи цената на изстрелването – използването на по-мощна ракета струва повече.

Не на последно място, сегментите внасят елемент на серийност в производството на телескопа – едно голямо огледало е уникален продукт, за чието производство се строят също толкова уникални уреди. А сегментите се „щамповат като салами“, ако трябва да използваме леко модифициран цитат на един политик от ерата на Елвис Пресли. Тук разбира се, опростявам картината, но наистина сегментите, които са на едно и също разстояние от центъра на оптичната ос на телескопа, са еднакви. Впрочем, оптичните компании и астрономите опитват същия подход и с големите монолитни огледала и даже с цели телескопи – например VLT е комплекс от четири идентични телескопа (но съоръжени с различни уреди за да се решават най-разнообразни задачи) с 8-метрови огледала, телескопите „Джемини“ са два идентични – един на Хаваите за наблюдения на Северното небе, и втори в Чили за наблюдения на Южното небе. Подобна двойка близнаци са телескопите SALT в Южна Африка и HET в Щатите.

Да се върнем към „Джеймс Уеб“. Той в момента получава първите технически изображения. За настройката се използва звездата HD84406 – не особено забележима звездичка, с маса и спектър подобни на слъчевите, на около 260 светлинни години (80 парсека) от нас. Тя е съвсем малко по-слаба от най-слабите звезди, които могат да се видят с невъоръжено око, но е лесно достъпна с бинокъл или малък телескоп.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/dfh7cvUpZMy5FoYufRVwfF-1024-80.png.webp

Според плана, първите научни изображения ще бъдат получени през март или април. Тук:

https://www.stsci.edu/jwst/science-execution/approved-programs

може да се видят одобрените наблюдателни програми, но за тях – друг път…

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science