Category Archives: Book Review

Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ – 2.10.2018, Клуб “Ив. Ефремов”, София


Утре, 2.10.2018, вторник от 20:00 до 21:30 ще се състои
представяне на „Фантастивал в Европолис“ на редовната
сбирка на клуб “Иван Ефремов” в Младежки дом “Средец”,
на улица “Кракра” 2а, в залата на втори етаж.

Това е удобен случай да си купите или да си поръчате
екземпляр от антологията.

Повече за „Фантастивал в Европолис“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6805
http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Повече за клуб “Иван Ефремов”:
http://sf-sofia.com/
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Моля разпространявайте новината и ако доведете ваши
приятели и познати – те също са добре дошли!

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

„The most important thing is back on Earth“: Aurora – a novel by Kim Stanley Robinson, reviewed by Valentin Ivanov


Probably, the most widely known book, or rather books of Kim Stanley Robinson’s are the three novels from his Martian series (“Red Mars“, 1991; “Green Mars“, 1993; “Blue Mars“, 1996).
Their titles color-code the different stages of the Martian terraforming process.
Deeply optimistic in nature, these books tell an uplifting story of human endeavor and accomplishment.
He also gave to his readers a number of other bright works with a positive (not to be confused with the positivist philosophy!) outlook at the future.
The novel “2312” that appeared in 2012 is one of these (I wrote about it here: http://scifiportal.eu/2312-by-kim-stanley-robinson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/).
I was expecting a similar treatment in “Aurora” (2015), but I was surprised and a bit disappointed.
..

The complete review is available here:
http://scifiportal.eu/kim-stanley-robinsons-aurora-reviewed-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, космонавтика, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

A handbook for science fiction readers and writers: a review of “Homo Deus: A Brief History of Tomorrow“, by Yuval Noah Harari


The future is already here – it’s just not visible, because it’s hidden inside our heads, would have probably written Yuval Noah Harari, if he wanted to pun the famous line of William Gibson’s…
Why a science fiction reader or even a writer might find “Homo Deus” an interesting read? – I think there are two reasons. The obvious one has to do with the interesting historical facts and social evolution theories, that Hariri describes….
The second reason that made me think some genre readers and writers might want to get acquainted with “Homo Deus” has to do with the specific first-principle-based approach that the author has adopted.

The complete review can be found here: http://scifiportal.eu/homo-deus-a-brief-history-of-tomorrow-review-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги

Нова Българска фантастика: „Невидена река“ – хартиено и електронно издание


Публикувана от brrum под Е-книгите, Книгите …сред гробно мълчание

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей!)

„Невидена река“ – Мирослав Моравски

Автор: Мирослав Моравски, 2018
Редактор: Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Христина Димитрова, 2018
Художници на корицата: Иво Константинов, Милена Стойкова, 2018
Предпечат: Атанас П. Славов, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Най-нова версия: 2018-06-11

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файлът е без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 2 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с флуктуираща корична цена, но ако си го поръчате от нас, струва 7 лв. Сега внимание! То върви заедно с музикален диск, на който авторът и други русалии изпълняват надпяванията в историята. (Закъде история със самодива, а без надпявания?) Дискът, пак от нас, струва 11 лвСилно ви препоръчваме да ги вземете в комплект.

Друго важно? Може би това, че „Невидена река“ е първото хибридно наше творение, комбиниращо текст и музика. Тъй полиартистичният Миро Моравски ни предлага полифоничен отглас от душевността на завръщащия се от чужбина странник и от борбата на тъмните и светлите сили около него. Обаче не с толкова сложни думи.

Накрая ви напомняме как да помогнете в собствената ни борба: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Заедно,
Велко, Кал и цялата ЧоБи

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Извън Културата: „Инверсии“ (Inversions) от Иън Банкс – ревю от Валентин Д. Иванов


… За единадесетте години преди да се появи „Инверсии“ (1998 г.), Банкс написва пет романа и пуска един сборник с разкази и новели за света на Културата. За съжаление вече не можем да го попитаме, но може да предположим, че и той – като сценаристите на Старт Трек – са изпитали нужда от свеж поглед към своята любима пангалактическата свръх-цивилизация. В едно свое интервю Банкс казва, че се е опитал да напише „роман за Културата, който не е роман за Културата“. И според мен е успял…

Цялото ревю може да прочетете на страницата на електронното списание „Трубадурите“: https://trubadurs.com/2018/05/10/izvan-kulturata-inversii-inversions-ot-ian-banks/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нова българска фантастика: “Приказки за Юнаци и злодеи: втори”


Приятели (:

Придойде и електронният сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“:

http://choveshkata.net/blog/?p=6602

(При което – уиииии! – някои от нас станаха автори на трилогия. :DDD )

Искате ли го?

Ако ползвате Goodreads, отразете го
(https://www.goodreads.com/book/show/38478496)… чувате ли как
припява Юна? Чувате ли как прелива радост? 🙂

Междувременно се сдобихме и с мъничко по-огладена версия на „Приказки
за Юнаци и злодеи: първи“. Те са си тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6511

Ако вече си ги имате, просто ни драснете ред да ви пратим новата им
версия. (И пак молим да ги отразявате в Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/37931553 .)

Сдобихме се и с още една изненада, на хартия… но за нея ще ви се
похвалим следващата седмица.

Юнакиня Юна пожелава пълен празник всинца ни,
ЧоБи: Кал)))

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нова българска фантастика: „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ излезе в поредица „Човешката библиотека“


„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ (http://choveshkata.net/blog/?p=6511) е най-новата, двадесет и седмата книга в поредица „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=13)!

***

От Калин Ненов:

Имало едно време един Юнак…

Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси да зърне каквото ние навярно не сме.

Ала, за да стане такава, ето какво ѝ се случило…

***

Сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ съдържа шест разказа, повест, писмо и колаж. (И един видеоклип. Ако от Youtube пак не са го свалили.)

Има разни награди. Най-забавна е първата награда за текст с неустановен брой автори, за приказката „страшна“. Първа е, понеже преди нас никой не си беше връчвал такава.

Сред въпросите, които ще си зададем в „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“, са:

Кой подхранва тероризма?

Как да различим снежните дюни от снежните преспи?

Колко автори са нужни за написването на една приказка?

Каква е Истината за ГМО?

Кога това ни тяло вече не е онова, което сме търкали до разкървавяване?

Какъв отговор заслужават автори, които се държат безотговорно с героите си?

Как се казва цепката между гърдите на жените?

Кой краде от поверената му планина?

Защо драконите никога повече няма да се появят на Земята?

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Все пак, ако пожелаете, можете да подкрепите авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако си търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите сборника с наша помощ (https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform). Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим. 😉

Ако пък толкова приказки ви се сторят малко… имаме и още! В „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ (тя е хубаво да се чете последна) и предстоящите „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“.

Приказни Юначества желаем!

(… Ами Юни? Някой по-жела ли Юни? :D)

Човешката библиотека е:

~ място, на което книгите сбират човеци;

~ отворена за всеки (http://choveshkata.net/blog/?p=5780).

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Review of “Seveneves” by Neal Stephenson / Ревю на романа „Седмоевие“ от Нийл Стивънсън


You can read my review here: http://scifiportal.eu/valentin-ivanovs-review-of-seveneves-by-neal-stephenson/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Премиера на „Разкажи ми приказка“ от Мел


Приятели (:

Двайсет и шестата книга в http://choveshkata.net/blog/?page_id=13 поредица „Човешката библиотека“ дойде: „Разкажи ми приказка“ от Мел:

https://images.gr-assets.com/books/1510827549l/36203058.jpg

https://images.gr-assets.com/books/1510827624l/36203102.jpg

Дебютният сборник на Мел съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари. (А Всевластното коте от „Дотам и обратно“ намига на един друг Джон.)

Повече за „Разкажи ми приказка“ открийте на http://choveshkata.net/blog/?page_id=6267, а за авторката – http://mellindor.blogspot.bg/.

Сборникът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ:

https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform

Може и с посвещение от автора. 😉

Премиерата на „Разкажи ми приказка“ беше на 16 декември 2017 в детския отдел на Столична библиотека, като част от награждаването в шестия ежегоден Копнеж за растящо творчество: http://choveshkata.net/blog/?p=6390. А на 19 декември 2017 от 18 часа се събираме на приятелска среща с Мел в Книжен център „Славейков“: http://choveshkata.net/blog/?p=6399.

Хайде да си направим приказен декември!

* * *

Откъс:

– Хайде да измислим приказка!

– Хайде.

– За какво ще се разказва?

– Не знам. Нека първо решим как ще започне.

– Много ясно: „Имало едно време…“.

– Неее, всички приказки започват така! Нашата приказка ще започне с „Туп!“.

– „Туп!“ ли? И какво ще падне?

– Ами, не знам… нещо.

– На нашата тераса?

– Да. От небето.

– А как ще се казва това нещо?

– Нещо… Нещо Такова.

Туп!

Нещо Такова се сгромоляса върху плочките на терасата и нададе жален стон. Във вечерната тишина той не се разнесе надалеч, но звездите, които заиграха пред очите на Нещото, бяха почти като истински.

То никога не беше падало толкова силно.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

“ОМНИ” или “Локус” на българската фантастика? – Алманахът “ФАНТАSTIKA 2016” се появи на пазара.


“ОМНИ” е научно-популярно и научно-фантастично списание. Първата му реинкарнация излиза между 1978 и 1995 година на хартия. То има електрона версия още от 1986 година, а през периода 1996-1997 излиза само в цифров вид. С аналитичините си статии и с прекрасните си илюстрации на гланцова хартия “ОМНИ” си извоюва трайно място и в двата жанра, които представя.
“Локус” е специалирано издание за фантастика, но то не публикува проза а само публицистика за жанра. И също както “ОМНИ” се отличава сред останалите издания с качеството на материалите и прекрасното си полиграфско оформление. Излиза от 1968 година, а от 1997 година съществува и негова електрона версия, която не е идентична ас хартиеното издание.
Поне няколко издания в България имат амбициите да имитират моделите на “ОМНИ” и “Локус”, като се започне от вече древното “Космос” и се стигне до наследника му “8”; и обезателно се мине през неумиращата “Тера Фантасика”. Особено място в тази традиция заемат антологиите и смея ад твърдя, че те са уникално явление за българския жанров пазар – и “Ваяния”, и “Фантаstika” съчетават проза и поезия с литературна критика и дори популяризация на науката. Вероятно това е свързано с миниатюрния книжен пазар у нас, който не може да поддържа издания с месечна или дори сезонна периодичност – примерът на “Тера Фантастика” го доказва. Ежегодните алманаси се оказват призовани да запълнят, доколкото е възможно, нишата на списанията.
Разбира се, трябва да спомена и електронните издания като “Шадоуданс” и “Трубадури”, които публикуват материали редовно, някои от тях почти ежеседмично. Те могат да реагират на събитията във жанра много по-оперативно от хартиените издания. Обаче престижът на хартиените публикации си остава ненадминат и аз даже ги ценя още повече именно сега, във времената когато традиционните издания преживяват криза – именно защото пробивът в издания на “мъртво дърво” се постигат по-трудно.
Алманахът “Фантаstika” е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия” и на фондация “Човешката библиотека’“. “Мотор” и главна движеща сила зад алманаха е Атанас П. Славов, подкрепян неизменно от Александър Карапанчев и Калин Ненов. Догодина, през 2018, “Фантаstika” ще навърши десетилетие, през което са видяли бял свят осем тома (един от които е преработено и допълнено преиздание). През 2015 година алманахът спечели наградата Еврокон в категорията за списание, което косвено потвърждава моята хипотеза, че в нашата фантастика алманасите донякъде изпълняват функциите на списания.
Аз не съм обективен в оценката си за алманаха и няма как да бъда, но не защото от време на време пиша по някоя статия за него, а защото съм част от екипа, който го подготвя, защото алманахът изразява моите виждания за фантастиката и доколкото може, отговаря на търсенията и на интереса ми към фантастичното.
В новия брой на 450 страници може да прочетете много разкази и статии. Представени са както майстори на жанра, така и световно неизвестни млади автори. Публицистиката е всеобхватна – от репортаж за миналогодишния Еврокон до ревюта на нови фантастични (и не съвсем фантастични) книги. Моето собствено участие е съвсем скромно – с едно представяне на чудесния роман “Отдел И” от Петър Тушков.
Надявам се всеки да открие по нещо в новото томче. То е продукт на сътрудничеството ни с издателство “Артлайн” и може да го намерите в повечето по-големи книжарници. Съдържанието може да видите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%90stika/2016

Leave a comment

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science, science fiction

Репортаж от мястото на събитието: Еврокон 2017, Дортмунд. Ден първи – 16.06.2017


Сутринта в 8:05, спазвайки разписанието до минутата, зеленият автобус на Фликсбус ме стовари на автогарата в Дортмунд. Ориентирах се по слънцето (и по гугълската карта на телефона ми) и се отправих към близкото кафене, което си бях набелязал още в рейса. Тези автобуси не са особено бързи, за да са пълно обикалят доста и спират на всяка керемидка, но са евтини, в тях има Интернет и щепсели за 220 волта, атака че без да се страхувам да не падне батерията на лаптопа ми, можах да обработвам спектри на квазари…
В кафенето си повторих и потретих доклада, преоблякох се с черната тениска с Лондо от “Бабилон-5” и потеглих за мястото на Еврокона – неголям културен център, не по-различен от общинския културен дом, в който се провеждат сбирките на клуб Иван Ефремов. Дортмунд е красив, централната част на града е почти изцяло пешеходна зона. Спирките на метрото са близо една до друга. Чисто, красиво. Много от сградите са нови или ремонтирани наскоро.
Същото не може да се каже за местния културен дом, но за сметка на това хората бяха много дружелюбни. Регистрирах се, взех си “етикетчето” – те се оказаха с различни цветове, според това кой какъв е; моят етикет, като на лектор, беше зелен. Даже ме поканиха в стаята на гостите и ми предложиха кафе, но повече от едно кафе на ден е много. Мярнах Андрес Ешбах, но точно тогава дойде човекът, който се занимава с техниката, а също и преводача на моята лекция и не можах да си поговоря с него, главно заради “Тъкачите на килими”, която много ми хареса и за която съм писал ревю. Копирахме доклада на техния компютър, уточнихме с преводача няколко заглавия (той открил, че Ян Бибиян е превеждан на немски в ГДР) и се върнах. Честно казано, не очаквах такава подготовка, тези хора всячески се стараха да те накарат да се чувстваш добре дошъл. Все хвалим българското гостоприемство, но германците тук се представиха отлично. После питах – оказа се, че главните организатори са само десетина. Преди началото на кона имало към 320 регистрирани участници.
В 11:00 започна доклад от Александър Герст, немски космонавт, който е летял на Международната космическа станция. Той разказа за научните експерименти, които Немската космическа агенция (DLR) провежда там. Описа за опитите им да бъдат създадени роботи-помагачи на хората. Очаква се първото подобно устройство да лети след няколко години. То е напълно самостоятелно – може да се движи с перки и електрически двигатели и ще бъде способно да интерпретира вербални команди.
След края на доклада му зададох въпрос. Той в някаква степен засегна баланса между човека и робота в космическите изследвания. Попитах го как вижда промяната на този баланс след 10 20 или 50 години. Той отговори, че автоматите винаги прокарват пътя, а човекът ги следва и без да съм го попитал за това, веднага премина на Марс. Той не би изпратил астронавтите си на мисия,която ще трае хиляда дни заради радиационната опасност, само за да бъде направено това. Вместо тях ще изпраща роботи, докато технология за полет до Марс в рамките на 40-60 дни стане достъпна. Друг слушател ми зададе въпрос за приводняването на Международната космическа станция – как ще бъде осъществено за толкова голяма маса. Астронавтът каза, че прекратяването на операциите може да означава много неща, включително приватизиране на станцията, която може да стане например частен хотел, а също отбеляза, че е възможно само някой модули да бъдат потопени, докато остатъка от станцията да продължи да работи.
В 12:00 започна интервю с английския художник Autun Purser. Той беше дошъл на Еврокона с жена си и трите си деца, и съжалих, че не докарах моите – щеше да има с кого да си играят. Той си вади хляба не с рисуване – работи за немски научноизследователски институт, който изследва полярните области. В частност – оперира за тях подводна камера, която тежи един тон, и струва половин милион евро. Докато вървеше доклада му, си мислех дали да не започна с думите, че моите “играчки” струват някъде по средата между неговата камера и станцията на астронавта.
Той показа зарисовки на подводен живот от арктическите води – студенолюбиви корали – и каза, че на работа се докосва до толкова страни форми на живот, които биха могли да са извънземни.
Преди да дойде в Германия – където е от скоро и разбира немски, но не го говори добре – работил подобна работа на ирландски кораб, Но на него всичко постоянно се повреждали и имал много повече време за рисуване. Тогава му дошла идеята да започне серия картини в стила на английските търистически рекламмни постери от 1950-те години, но за НФ книги. Показа много, след интервюто аз си купих три и като един един купувачи, получих подарък още един. Много красиви, с ярки и наситени цветове. Освен това беше направил постери за някой от любимите ми книги, не можех да се сдържа: Замъкът от Паван на Кийт Робъртс, книги на Рей Бредбъри и кой ли не още. Образци могат да се видят на страницата му: https://www.apillustration.co.uk/
Рисува какво ли не: плакати за събития (вкл. и за този Еврокон), корици на книги и списания, плакати за филми. Има проект за персонални картини – пращате му снимка, и ако я хареса. ще ви нарисува като жертва на някой от Лъвкрафтовите чудовища. Наскоро е започнал своята opus magnum – проект да илюстрира всяка страница (!) от романа Star Maker на Олаф Стейпълтун. Прави я едновременно в цветна, черно-бяла и тримерна версии. Заедно с негов приятел са анотирали романа и са направили пълен каталог на фантастичните същества в него. Към края каза, че ентусиазмът е най-важното нещо за него. И че се смята за илюстратор, а не за художник. Което, трябва да призная, ми се вижда като доста трудно доуловима разлика.
Между 13:00 и 14:00 беше моят доклад. За съжаленеи се разсеях и забравих да направя аудио запис, но може би нямаше да помогне, защото се редувахме с преводача през 2-3 изречения и вървеше доста тромаво. Аз следях реакцията на публиката, на две места където пуснах шеги, се усмихнаха плахо, половината докато говорех аз, другата половина – докато говореше преводача. Не преброих колко хора имаше в залата, но по приблизителна сметка – над 50, но по-малко от 100. Едновременно с моя доклад вървяха още три или четири събития, така че това ми се вижда нормално. Зададоха ми един въпрос и имаше един коментар по време на самата ликция – аз им бях казал да ме прекъсват при нужда и един от лекторите през следващите дни си направи реклама като каза, че ще говори за един от филмите, които споменах. Въпросът беше от украине – Г. Прашеквич. Той живее в Германия, издава списание, от което ми даде един екземпляр. Попита ме за вижданията на гърците за обитаемостта в космоса. След като свърших, няколко човека дойдоха да си приказваме, включително и тези двамата.
През следващия половин час си дадох почивка. Още като дойдох и видях за пръв път Генерала, той ме помоли да направя представянето на номинациите, което щеше да бъде в 16:00. Нито имах интернет, нито време. За щастие поне бях свалил презентацията, която Жоро Пенчев беше приготвил. Обаче нямаше слайд с поименен списък на наградените, а за трите минути, които имах, нямаше и време да обяснявам много. Затова избрах три номинации, които имам желание да представям и за които можех да кажа нещо хубаво по памет, добавих една шега в началото, свързана с доклада ми. Докладът ми започваше с това, че за обитаемост на една планета трябва да има въздух, вода и топлина. И бях сложил една снимка на нашето Черноморие, за да покажа, че у нас тези неща ги има в изобилие. Копирах тази прозрачка, дублирах я и на втората смених снимката на морето с репродукции на няколко корици от български НФ книги, които имах на компютъра. После пуснах слайдовете на Шадоуданс, Бард и Елена Павлова; обаче на тях има прекалено много думи. Затова им сложих по един надпис по диагонал с големи червен букви с най-важното – за живия форума на ШД, което е индикатор за създаване на общност, и за другите – с бройката съответно издадени и преведени книги – там обясних, че в страна с толкова малък езиков пол, е истински подвиг да се издава толкова много фантастика.
Следващите двадесет минути изслушах остатъка от доклада на една колекционерка на артифакти от Raumpatrouille – немски култов ТВ сериал от 1966 година, сниман в Бавария:
https://en.wikipedia.org/wiki/Raumpatrouille_%E2%80%93_Die_phantastischen_Abenteuer_des_Raumschiffes_Orion
Оказа се, че няколко частни колекционери имат повече материали, отколкото Баварското студио, което го е създало. Включително информация (например от какъв материал са ушити костюмите на героите) книги, комикси и дори сувенири, направени от фенове. Тя показа снимки на много от устройствата, които се появяват във филма, например mind-sharpener – аналог на острилка, но за мозъци, каквото и да означава това. Показа и снимки на унгарски комикс от 60те. Създателите на серията никога не са направили официална английска версия – Щатите и Великобритания не са го купили, а за останалите “малки” пазари като Южна Африка и пр. страните, които са го закупили, са правели собствен превод.Сериятя многократно е била имитирана – тя показа кадри то американска ТВ серия, които излиза по-късно и навярно копира Raumpatrouille. Правен е опит са създаване на увеселителен парк, но той се е оказал не особено печеливш и от него са се отказали набързо. По-успешен се е оказал барът Орион, направен да изглежда като в сериала.
Страницата на фенския проект, която тя представи се намира на: http://www.orionspace.de/ww/de/pub/home.htm
Преди да завърши тя показа и откъс от фенски филм продължение.
Между 15:00 и 16:00 слушах как Чарлс Щрос чете от последните си произведения. Първо – от последната си книга за Пералнята, а после – от следващия си роман. Той е страхотен актьор, текстът съдържа множество скрити шеги с политика, култура, фантастика. Истинско удоволствие е да се слуша. Оказа се, че в новата книга за Пералнята премиер-министър става един от по-старите богове. Попитах го дали нямат таен договор с Нийл Гайман кой ще намеси по-добре старите богове в човешката политика, визирайки “Етюд в алено”, където самата кралица е или е заменена от стар бог. Той ми каза, че не е чел новелата. От новата книга той прочете монолог на главния злодей. За положителния герой нищо не каза, но подозирам, че злодеят ще “открадне” шоуто.
Бизнес митингът, където се представяха номинациите започна в 16:00 и завърши няколко минути след 17:00. Първо се обсъждаха общи въпроси, после представителил на Белфаст рпедставиха кандидатурата за по-следващия Еврокон. За номинациите – около 1/4 от страните нямаха представители, които да кажат и каквото и да било. Презентации имаха само около 1/4 от страните, останалите бяха главно импровизации. Италианецът Роберто Куаглия представи само номинация в една категория. Украинците имаха куп снимки, а не презентация. Най-силни бяха представянията на Испания и Великобритания – при това те “играеха” заедно и си помагаха едни на друг.
Остатъка до 18:00 използвах за да пообиколя базара на стари книги. Купих си три, от времето,когато романите бяха по 200 страници и странно как можеха да имат повече съдържание от напомпаните съвременни саги от по 1000+ тома, всеки с по 600 страници: “Мутант” на Хенри Кътнур,”Падащи астронавти” на Бари Малцберг и “Фуриите” на Кийт Робъртс. Заприказвах се с няколко руснаци и един англианин, точно на темата за повишеното съдържание на вода в съвременната фантастика.
В 18:00 започна панелът за бежанците. Участваха C. Stross, Sharon Kae Reamer and Karsten Kruschel. Според тях проблемът се свежда основно до страха от различието; те единодушно смятат, че ако в един момент бежанците изчезнат, немската, английската, френската и пр. икономики ще се сринат и дадоха пример с недостига на работна сила в западните страни, като се започне от бачкатори и се стигне до медицински сестри и доктори. Според Kruschel (който буквално минути по-рано беше получил немска награда за фантастика) миграционата криза от миналата година е била криза на администрацията,която не е била способна да се справи с огромния бежански поток, но вече се е научила и сега процесът върви много по-лесно. В момента се събират семейства. Говориха много за лекарите – казаха, че Сирия е имала традиционно силна офтамологична школа. Щрос даде пример с Асад, който е именно офтамолог. Това малко ме ядоса и при първата възможност ги попитах как мислят: ако всички сирийски офтамолози, освен един, дойдат в Германия, кой ще пише рецепти за очила на сирийците. В отговор Kruschel даде дълъг и витиев отговор, че след приключване на конфлика специалисите трябва да бъдат стимулирани да се връщат, но че си дава сметка, че едва ли много ще го поискат; накрая той прие, че изтичане на мозъци при война е неизбежно. Аз бях казал, че тоя въпрос ме вълнува пряко, защото в моята страна примерно 20% от местата на лекари – general practitionеrs са незаети. Но те изобщо не се усетиха, че в България няма война, но не исках да антагонизирам ситуацията. Все пак Kruschel каза, че дори и сега има опити да се организира връщането на онези мигранти, които искат, и това става по полулегални начини, защото немското правителство няма право да им отказва убежище.
Щрос каза, че Обединеното кралство практически е загубило способността си да се намсва във въоръжени конфликти зад граница, защото Тони Блеър практически е разрушил въоръжените ѝ сили. После Щрос разкза, че веднага след влизането на американците и англичаните в Афганистан, за известно време те раздавали на местните хора сателитни телефони с уговорката – ако видите терористи, обадете ни се. Обаче местните хитрували и набеждавали за терористи съседите, с които имали примерно разправия за земя, защото след обажданеото идвало едно крило Б-52 и бомбандирало нещастните съседи. Докато американците не се усетили, разбира се.
По-нататък стана дума за примери за “базов” роман за мигранти. Те споменаха няколко, аз дадох пример с “Mission Child” от Maureen McNeight. Reamer веднага се сети и каза, че повече харесва “China Mountain Zhang” от същата авторка.
По време на срещата Щрос спомена роман, че иска да напише или е писал – не разбрах точно – роман, в който човечеството е поставено в ролята на извънземните, който кацат в нечия чуждопланетна Area 51. Това е правено в българската фантастика в “Психиопрограмираният” от Атанас П. Славов, само дето кацането не е материално; за което разказах на Щрос след края на сбирката.
След карая на сбирката станаха и други, според мен, важни неща. Запознах се с чешката писателка и биоложка Юлия Новакова и успях да събера нея, още една чехкиня, един румънец, с когото се запознах задочно чрез създателя на Europa SF, както и Александър Зилчак – сръбският писател, който е един от четиримата почетни гости на Еврокона. Разказах им за подкаста, и ги помолих да ми пратят по някой къс разказ с идеята по-нататък да направим “гостувания” на други страни от Източна Европа. Даже като се прибрах вечерта в хотела им писах и им изпратих връзка към плейлиста.
Между 19:00 и 20:00 си приказвахме с Генерала и Ерик Симон. Симон говори доста добре Руски, разбира и чете български. И помни разказите, които е прочел страшно добре. Зададе ми много специфичен въпрос от “София 1943” – един мой много стар разказа, който е писан преди повече от десет години за ролята на един второстепенен персонаж – една леля. Доста се изпотих докато си я спомня лелята и избщо не съм сигурен дали това е правилният отговор. Той ни показа новите си книги – сега е пенсионер, има време да пише за удоволствие. И го прави. Обеща да ми прати някои от по-новите си работи, преведени на английски.
В 20:00 започна тържествен концерт. Аз гледах малко над половин час и отстъпих под строй към хотела, с кратко спиране в един гастроном – те тук работят до десет вечерта, за разлика то Мюнхен, където затваряв още в 20:00. Дописах настоящото съчинение – или по-скоро го преведох от английския, на който си бях водил записките, на български, и се наканих да си лягам.
Утре ми предстоят още по-интересни доклади, а шри това моят вече мина, и мога да се наслаждавам на Еврокона без да се притеснявам за доклади и номинации.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


The free e-book is available at: https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

* * *

Brother(1) fan,

I used this address to readers in an editorial I wrote for the first and only issue of the Bulgarian newspaper Terra Fantastika all the way back in 1993. It was the first newspaper in my country, covering the speculative genre. Of course we intended to publish fiction, but that was not the main goal. I saw it as a publication about the SF&F, much more then of SF&F. Alas, the sales were low. Those were crazy times in my country, the political system had just changed a few years earlier and the reality exceeded even our most fantastic expectations.
Despite the fact that I write on occasion science fiction, at first and foremost I am a promoter and I prefer to enjoy and to study the genre. The latter is probably due to my curiosity; just like my day-time job to do astronomy research does. I was surprised to discover that I would rather spend my time revealing the ideas and exploring the words of others rather than to come up with ideas on my own. My second drive is to find ways to use science fiction as a tool to promote the natural sciences, in particular my favorite – the astronomy.
Those who know me won’t be surprised that most of the pieces I include here were written as part of my long-standing efforts to spread the word about the Bulgarian SF&F abroad. This is a companion to another similarly titled book that includes about two dozen essays written in Bulgarian. The materials in common between the two volumes is minimal, because most of the pieces in English were written directly in that language, and as much as I wanted, I simply don’t have enough the time to translate back and forth the non-overlapping essays.
There is very little non-fiction in Bulgaria about the SF&F. A few critical books were authored by Elka Konstantinova, Ognian Saparev and more recently Kamen Todorov. There is also a number of articles by Atanass P. Slavov (who invented the word fantastologia, e.g. science of the fantastic) scattered across various venues; these are still waiting to be collected in a single volume. Critique and non-fiction translated in other language almost don’t existent. As far as I know only Rady Radev has published some general reviews of the Bulgarian SF&F in Locus, in the latest incarnation of Amazing Storis, and he has a collection of non-fiction for sale on Amazon. There are also a few blog posts in English here and there from other authors.
The probability that any of the Bulgarian books that I review here would see print in translation is negligible and older works are not easily accessible even for readers who are proficient in Bulgarian. I am sure that in the future the translating tools will be able to deal with fiction (this may require no less than achieving an working artificial intelligence), but this day has not arrived yet. Therefore, I conscientiously adopted a more narrative style, sometime even providing a full synopsis of the reviewed works.
Obviously, I am a non-native English speaker and my writing needs editing. The pieces that have appeared in written or in some on-line publications have already been edited (and I make sure to mention the names of their editors in the short intros I have added to each chapter). However, this still leaves quite a large fraction of the book to rely only on my own language skills. To remedy this I conceived this project as a crowd-sourcing effort. I do not plan to charge money for for the book – the collection is distributed freely as an e-book. However, I intend to ask for your time and intellect: while reading, please mark any typos, grammatical or stylistic errors and send them to me. I prefer to work with doc file with corrections and suggestions in save-changes editing mode. In a year or whenever I receive enough (whatever that means) corrections, I will introduce them in a new edition. The names of all contributors will be mentioned. Thank you in advance!
Note that the hyperlinks were not updated for this publication and won’t be updated in the future either. The Internet is too much in flux to to keep up. Just google it! There is another reason that I consider more important, though – I want to preserve these essays in the form they were originally published. Some of them are nearly a decade old and as the time goes by they will be – hopefully – a living monument of sites that have perished in the cracks of the global network.
My two most important English language publications are missing for copyright reasons. The first is a statistical study of the speculative publication landscape by sub-genre, based on the regular presentations of new books in Locus Online. However, I included the foreword – I have written introductions for each essay in this book. The second piece is an a comparative essay on the Tiptree Jr and her contemporary from behind the Iran wall – the Bulgarian science fiction writer Zora Zagorska. It appeared in 2015 in the award winning anthology Letters to Tiptree. The foreword that explains the origin of that essay is also a part of this book.
Those who expect to find here a work of academic literary criticism might be disappointed. I lack the education to do that. Instead, I set a goal to bring the attention of wider, non-Bulgarian speaking audience to the speculative fiction of my country. This is more an introduction to the genre in Bulgarian, than anything else. The Bulgarian fiction dominates this volume, but I have not limited myself to it. Books from other countries that caught my attention are also reviewed. The essays are featured in chronological order, with a few exceptions.

Enjoy!

May 9 – June 11, 2017
Munch

 

(1) And sisters fans too, but back then I wasn’t thinking about that.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

„Ферма за лица“ от Стивън Крос (Стефан Кръстев)


По случай 24.05 предлагам ревю на един български фантастичен роман.

*

Издателство „Монт“, 2016, ИСБН 978-619-169-104-3

Един призрак броди из българската фантастика. За разлика от други призраци, той е жив и се нарича литературна фантастика. Това е доста размита категория, която за мен поне се свежда до добре написаните книги. В които има нещо повече от мукавени герои-функции, които размахват мечове или бластери, които също са функции, и на които се случват функции-премеждия.
Като че ли преди процентът литературност в българската фантастика е бил по-висок, но не съм сигурен дали това усещане не е продукт избирателност, защото вятърът на времето е отвял „плявата“ и само по-добрите творби от миналото са „оцелели“ до днес.
Фантастичниото допускане във „Ферма за лица“ е технология, която позволява да се култивират „дизайнерски“ лица и да се търгува с тях. Това е очевидна екстраполация на съвременната модна индустрия и в някаква степен на развлекателната индустрия. Като сюжетообразуващ елемент това допускане позволява да се изследва идентичността – кое е истинското аз; някой беше казал, че човекът е три „аз“ – това, което си мисли за себе си, това, което другите мислят за него, и накрая – истинската му същност. Спомням си една новела от западен автор, чието име съм забравил, в която подобна дискусия се водеше на друга планета, където обичаите изискваха да се носят ритуални маски. Но потенциалът на ситуацията не беше използван до край, за разлика от романа на Стивън Крос, където въпроса за идентичността е главен.
Формални историята е криминална. Но няма типично полицейско разследване. Напротив, като в роман на Джон Льо Каре, още от началото се знае кой какво е направил. Обаче точно както прави льо Каер, Стивън Крос ни принуждава не един път да се усъмним в подозренията си, да ги обърнем на сто и осемдесет градуса и после пак да се върнем към тях. Книгата излезе наскоро и все още може да се намери, така че ще се въздържа да издавам подробности от интригата.
Езикът е богат и разкошен. Героите са интересни и няма нито един случаен, даже епизодичните имат свои роли в развитието на историята. Главните герои претърпяват интересни еволюции, но повече ме впечатлиха второстепенните. Особено внимание бих обърнал на кратките глави с разпитите на свидетелите, където се правят няколко неочаквани разкрития за самите свидетели. Тези моменти ми напомниха за лаконичното въвеждане на бунотвниците в „Обитаемият остров“ на А. и Б. Стругацки. Наистина, тук авторът е имал свободата да работи с повече обем, от няколкото изречения, които са си позволили братята, но и откровенията са по-значими.
Все пак главното в романа са въпросите на моралния избор и на творчеството. В известен смисъл „Фермата“ е писателска книга и макар медиумът на изкуството да е различен, става дума за същите мотиви, които движат и писателите. Само че тук авторът може да „напише“ самият себе си, без да му се налага да създава собствено романизирано, романтизирано, ревизирано и розовизирано минало, примерно с автобиография. Разликата между реалност и творчески продукт тук е напълно заличена.
Интересна ми се стори и идеята да се пренесат творците в „кристална кула“, една такава всеобхватна Арлес или Барбизон, където хората могат да се занимават само с изкуство. Обаче Крос не е забравил, че някой трябва да чисти улиците, да подстригва и да сервира коктейли в бара. Иначе казано, кулата не е никаква кула, а напълно функционално място за живеене с всички произлизащо от това конфликти. И те си имат мястото в сюжета. Авторът не е опростил и дезинфекцирал реалността на книгата, докато четях изпитвах усещането, че общувам с един истински жив свят.
Развръзката носи своята изненада и затваря сюжета. Не забелязах да остават въпроси за продължение, макар че на корицата пише „Репортажи от Платония“ и предстоят продължения. Авторът в едно свое интервю рзкрива планираното заглавие на втория том – „Резерват за души“.
Накрая ще отбележа и интересното оформление на романа. Става дума за издание от 254 страници, с меки корици и необичайно миниатюрен джобен формат 10 х 13 см.

*

Стефан Кръстев е роден в Асеновград на 14.09.1969 годна, но през последните десетина години живее в Плевен. Дебютира през 1992 година. Пише фентъзи, трилъри, антиутопии. Автор е на няколко романа и сборници с разкази. Фентъзи романът му „Ромфея“ написан по тракийски мотиви.
23.05.2017
Garching

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Иван Ефремов – човекът и клубът


Вчера, на 22.04.2017 се навършиха 109 години от раждането на Иван Ефремов. А през м. Април 1974 година е основан Интегралният клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“, на който аз все още съм член.

За писателя и палеонтолог Иван Ефремов може да прочетете повече тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Ефремов, а за клуба – тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/Клуб_Иван_Ефремов. За мен те са неразделни.

Есето, което следва по-нататък се появи в специален “Фентернет” – така се нарича фензинът, който Атанас П. Славов издава от 2001 година до сега. Някой броеве са чисто електронни, някой са в малки хартиени тиражи, най-често 50-100 бройки. Един от хартиените дори е на испански и беше разпространяван на Еврокона в Барселона през 2016 година. Моето есе беше публикувано в брой трети за 2010 година, който специално беше издаден за тогавашния Теракон-2.

* * *

„С името на Иван Ефремов“
Съставители Александър Карапанчев и Юрий Илков
Библиотека „Тера фантастика”, издателство „Ернор“, 2009

*

В един от предговорите към този юбилеен сборник, който отбелязва едновременно трийсет и пет годишнината от създаването на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ и вековния юбилей на неговия патрон, се споменава, че това е „бутикова“ книга. Но ние живеем в епоха на бутиково книгоиздаване, така че тираж от двеста и петдесет бройки едва ли би могъл да впечатли някого. За мен най-характерното в сборника е еклектичността му – материалите в него са толкова разнородни, че надали би се намерил човек, който да хареса всичките, обаче е много вероятно всеки, който го разтвори, да открие нещо за себе си.
Книгата е условно разделена на три. Първата част е посветена на учредяването, историята и съвременната дейност на клуба. Втората е посветена на връзките между Ефремов и България, или по-скоро за това как ние българите възприемаме писателя и учения Иван Ефремов. Третата част, която е най-малка по обем, е своеобразен коктейл от спомени и размисли за Ефремов от руски автори фантасти, критици и фенове. В нея са включени и три текста на самия Иван Антонович: есе, където той излага възгледите си за писателската работа, къс исторически разказ за любовта в древна Гърция и фрагменти от романа „Часът на Бика“, които поради цензурата не са излезли в българското му издание от 1970 година. Според мен точно тези материали са най-ценни, защото и най-подробните обяснения, и най-задълбочените анализи не могат да кажат за един писател толкова, колкото биха казали десетина страници, написани от самия него.
Монотонно изреждане на съдържанието в един сух параграф като горния не дава правилна идея за сборника. Още от първите редове си личи, че издаването му не е акт на празно честване на пореден юбилей. Тая книга е вопъл на душата във време, когато от екрани и страници ни обливат с тонове помия за човека (хартията, както и мониторът могат да понесат всичко!) и повечето писатели с неприкрито чувство на задоволство ни повтарят, че той, човекът, е прасе, което живее в кочина, и единствените му призвания са да се отъркаля в калта и да освини света.
На този фон се появява Иван Ефремов (но не облечен целият в бяло, а с протрита ватенка и ръце, обсипани с мазоли, сякаш току-що е избутал камиона на палеонтологичната експедиция от поредния пясъчен капан), и казва: призванието на хомо сапиенс е да прави добро и да надраства себе си, вътрешно човекът е добър и дори лошият може да стане добър.
Непростими изказвания в епоха, през която основните оправдания са „всички правят така“, „както другите, така и аз“ и „такива са времената“. Най-лесно е да наречеш един такъв смутител на спокойствието във фирмата „агент на прогнилия капитализъм“ или „комунист“ (подчертайте необходимото). А би могъл и просто да го игнорираш.
Обаче не всички са склонни да забравят Ефремов, нито да го обвиняват в нещо друго, освен в краен оптимизъм и несломима вяра в човека (не мога да се сдържа и да не употребя този поизтъркан, но уместен лаф), и те са си направили труда да издадат ей този бутиков сборник, който е толкова книга с околофантастични спомени, колкото и вопъл или дори писък на душата срещу затриването на паметта за един от най-големите позитивисти в научната фантастика.

*

„С името на Иван Ефремов“ някой ден сигурно ще се превърне в прекрасен източник на информация за изследователите на българския фендъм. По-внимателният читател лесно ще разбере какво е означавало феновското движение за участниците в него. Аз попаднах в клуба късно, като студент втори курс през учебната 1988/1989 година, когато промените започнаха и ни предлагаха безброй възможности и изкушения. Ала за много хора от поколението, само с няколко години по-възрастно от моето, клубът е бил (а за някои до голяма степен си остава) начин на живот: извън системата (партийна, профсъюзна, пенсионна, мафиотска…), извън мерките, „извън картината“. Но дори шепата години на пряко общуване ми оставиха незабравими спомени и ме обрекоха на неочаквани докосвания.
Понякога преживяванията бяха болезнени – например, когато с още неколцина млади клубаджии ходихме на свиждане на Ивайло Рунев в Раковото отделение или когато аз отидох у тях да се сбогувам с този мъдър и тих човек, около седмица преди да почине. Той само лежеше на канапето и едва се усмихваше, обезсилен от болката и замаян от обезболяващите. А стаята наоколо бе потънала в книги. Пропуснах погребението му, защото моят собствен баща беше в болница в провинцията, но после с Юрий Илков–Генерала и още няколко човека отидохме на молебена за четиридесетте дни от смъртта му. Бях започнал да пиша статия за енциклопедията на Ивайло. Сега не си спомням за какво, но статията така и си остана недописана, а пък енциклопедията – недовършена.
Преди да замина да правя аспирантура в Щатите, редактирах първия и единствен брой на световно неизвестния вестник „Тера фантастика“ (и разбрах, че журналистиката, дори жанровата, не е за мен или по-скоро аз не съм за нея), за който написах уводната статия, озаглавена „Братко фен“. Това са редовете, с които се гордея най-много (и които в сборника са приписани на Генерала – една от малкото неточности, каквито улових в книгата).
Съдбата ме разходи из три континента, обаче клубът си остана с мене. По различни, често неочаквани начини. Няма да забравя как на някаква автогара в Мюнхен, докато чаках бъдещата си съпруга, четях библиографията на българската фантастика, съставена от Евгений Харитонов – още един безценен източник, който не би се появил без помощта на хората от „Ефремов”. А ако го нямаше интересът към книгите, който клубът подхрани в мен, едва ли бих имал сюрреалистичното преживяване да обсъждам последния роман на Сергей Лукяненко с един испанец в холандски влак. Томчето в ръцете му, което послужи като повод да се заприказваме, беше чудесно английско издание на „Нощен дозор“ с твърди корици. Човекът си го беше купил в Мадрид.
Започнах сборника „С името на Иван Ефремов” преди десетина дни в самолета от Сантяго за Антофагаста1, докато от слушалките се лееше чилийски рок. Малко по-късно четох как Антенор и Калироя се любят сред прясно разораната нива в топлата есенна нощ край брега на Средиземноморието, в двадесет и седмия ден на месец Боедромион. С това име древните гърци са наричали месец септември. Тук също беше септември и дори почти същата дата, но по странните закони на астрономията сега в Чили настъпва пролетта, а и под прозореца ми вместо топла нива с рохкава пръст се ширеше каменна високопланинска пустиня. Обаче силата на земята, силата на любовта и силата на Ефремовото перо ме пренесоха две хиляди години назад и десетки хиляди километри на североизток и аз бях някъде другаде.
За мен само това преживяване е достатъчна похвала на сборника и за него даже не е необходимо човек някога да е прекрачвал прага на Младежкия дом2 в пресечката на булевард „Заимов“.

*

Търсачите на обективно мнение за юбилейния сборник навярно са се разочаровали от написаното дотук, но аз нито мога, нито искам да бъда обективен. И клубът „Иван Ефремов“, и книгите на Иван Антонович за мен са източник на сила и на любов, и на вдъхновение, и най-вече – на оптимизъм. Затова мога само да бъда признателен на Юрий Илков, Александър Карапанчев, Атанас П. Славов и всички останали, които са помогнали сборникът да види бял свят и да ги поздравя за чудесното начинание. Седмицата, през която прочетох тия близо триста страници, беше период на болка и на радост, защото не е лесно да преживееш отново собственото си минало, заедно с всичко добро и лошо. Еферемов – клубът и писателят – ме срещнаха с фантастиката, на тях съм задължен за всички чудесни последствия от тази среща и това е едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали.
Благодаря!
1–2.10.2010
Сантяго, Чили
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction

Надолу по спиралата, която води нагоре . Ревю на романа Coming Home („Завръщане в къщи“) от Джак Макдивит


Четете моето представяне на романа в електронното списание „Сборище на трубадури“: http://trubadurs.com/2016/09/02/coming-home-by-jack-mcdevitt-review-20160902/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Кого отличихте в Националните фантастични награди: Първенците ще представят България на Еврокон 2016


Излязоха резултатите от вторите Национални фантастични награди – гласуване, отворено към всички ценители на фантастичното.

Инициативата е плод от усилията на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап българските почитатели на фантастиката предложиха 130 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Тази година гласовете на публиката определиха следните първи места:

  • Любим писател: Любомир Николов – Нарви

  • Любимо издателство: Аргус

  • Любим преводач: Светлана Комогорова – Комата

  • Любим превод за 2015 г.: „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева)

  • Любима книга за 2015 г.: „Зелени разкази (ама наистина)“ – антология

  • Любима книга-игра за 2015 г.: „Ной“ – Коен Ливингстън

  • Любим художник: Петър Станимиров

  • Любим художник за 2015 г.: Петър Станимиров

  • Любим комикс: Bion – художник и сценарист Сатанасов

  • Любим комикс за 2015 г.: DragonLast – художник и сценарист Сатанасов

  • Любима фантастична творба за деца за 2015 г.: „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска

  • Любим дебют за 2015 г.: „Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева

  • Любима компютърна игра за 2015 г.: Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов

  • Любимо визуално представление за 2015 г.: „Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов

  • Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г.: Сталкер VII: Чужда земя

  • Любимо списание: ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)

  • Любимо списание за 2015 г.: няма номинации

  • Любим фензин: „Списание за книги-игри“

  • Любим фензин за 2015 г „Тера фантастика“

  • Любим сайт: ShadowDancе

  • Любим сайт за 2015 г.: Сборище на трубадури

  • Любим популяризатор: Григор Гачев

  • Любим популяризатор за 2015 г.: Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център)

  • Гранд-майстор на фантастиката: Любомир Николов – Нарви

Част от първенците ще представят България на Еврокон 2016 – конвент на любителите на фантастичното от цяла Европа, който отличава най-обичаните европейски творци и се провежда ежегодно в различен европейски град. Тази година негов домакин ще бъде Барселона от 4 до 6 ноември.

Организатори на Националните фантастични награди за 2015 г. са Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“.

Пълния списък с отличията за първо, второ и трето място във всяка категория потърсете на: http://nfnagradi.net/results-2016/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска (не-)фантастика в чужбина: „Когато силуетите не свирят на тромпет“, криминален разказ от бургаския фантаст Янчо Чолаков във вестник „България“


Честито на Янчо! Разказът може да се прочете на стр. 30 в: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_25_16-web/1

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Bulgarian Speculative Ficiton Abroad: Půlnoční historky — Antologie bulharského diabolismu


A new anthology of Bulgarian diabolical literatutre was published in Czech Republic (Czechia): http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

Among the authors are: Svetoslav Minkov (https://en.wikipedia.org/wiki/Svetoslav_Minkov), Vladimir Polianov (https://en.wikipedia.org/wiki/Vladimir_Polyanov), Chavdar Mutafov (https://en.wikipedia.org/wiki/%C4%8Cavdar_Mutafov) and Georgi Raitchev.

A review of the book in Czech is available here: http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

A review of the book in Bulgarian is available here: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26339&rb_v=viewtopic&start=60

A report of the presentation of the book in Prague is available here: http://www.bki.cz/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%BE/?lang=bg

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

„Четем заедно една книга” с Янчо Чолаков


С малко закъснение съобщението за пресата на Община Бургас (от http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/26153) :

Четвъртото издание на инициативата “Четем заедно една книга” представя пред широка публика разказите и новелите на фантаста Янчо Чолаков. Това ще се случи на 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право.

Над 1000 бургазлии, пътуващи в този ден в автобусите по линия 211, ще получат брошура с текстове от творбите на бургаския автор. Целта е в този ден да си припомним, че четенето може да бъде споделено приятно преживяване.

Денят ще завърши в Дома на писателя, ул. Вола 1, където от 18,00 часа авторът ще бъде представен от Манол Манолов.

Идеята в един ден един град да чете една книга, датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът “One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия.

През 2013 година народно читалище “Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван  от Радослав Гизгинджиев и носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова.“

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Bulgarian Speculative Fiction abroad: The Keresztury Tvirs by Ivan Popov appears in UP AND COMING, STORIES BY THE 2016 CAMPBELL-ELIGIBLE AUTHORS


This anthology includes 230 works by 120 authors, approximately 1.1 MILLION words. They originally appeared in 2014-2016. It is available for free download at:

http://www.badmenagerie.com/up-and-coming-stories-from-the-2016-campbell-eligible-writers/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction