Monthly Archives: June 2022

Конференционен хумор: Един астроном влиза в бар…


Не, астроном не влиза в бар, а един германец, представител на Европейската космическа агенция (European Space Agency, съкращава се ESA) изнася доклад на астрономическа конференция. Той дълго и упоително говори как на базата на наблюденията от техния телескоп наречен „Гая“ се публикуват три път повече научни статии годишно, отколкото с наблюденията от „Хъбъл“, който е космически телескоп на конкурентната американска агенция НАСА.
Докладът свършва, настъпва времето за въпросите. Вдига ръка един французин (даже не американец!). Както се разбира в следващия момент, много му е дошъл възторжено-пропагндния тон на човека от ESА. Французинът започва:

  • NASA, за разлика от ESA, обикновено прави нещата бързо…
    Германецът го прекъсва и проявява чувство за хумор, каквото обикновено не очакваме от неговите сънародници:
  • Като „Джеймс Уеб“…
    Хората в залата, около хиляда човека, избухват в гръмогласен смях.
    Като изчаква суматохата да се утоложи, Французинът признава:
  • That was an easy target… (което на английски е идиоматичен израз, означаващ нещо като: това е очевиден и лесен за посочване проблем, за който знаят всички, мистър Очевидност…)

Професионалният хумор обикновено се обяснява трудно, но по изключение тази шега лесно може да се разбере и от хора извън астрономията или аеро-космическата индустрия. Французинът имаше предвид безспорния факт, че през историята си NASA е правила и продължава да осъществява проекти бързо, изпреварвайки всички останали. Подходящи примери са автоматичните станции до външната част на слънчевата система. Най-известна сред тях може би е New Horizons, която преди няколко години достигна Плутон. Но това правило си има изключения защото NASA има склонност подценява сложността на някои мисии. Точно такъв е случая с телескопа „Джеймс Уеб“. В момента той преминава последни настройки и изпитания, и дори започнаха да се провеждат научни наблюдения с някои от инструментите му. Но, от сравнително прост продължител/заместник на „Хъбъл“, той се превърна в огромна, сложна и амбициозна космическа обсерватория. Себестойността му подскочи от около 1-1.5 милиарда долара до над 10 милиарда, и той започва работата почти с едно десетилетие закъснение.

ESA и NASA са нещо като frenemies – нова е английски неологизъм, означаващ две страни, които едновременно се конкурират, но в същото време – доброволно или не – си сътрудничат. Например ESA е част от въпросния „Хъбъл“ и дори е платила 15% от цената му. Поради това европейските астрономи имат достъп до него, и даже получават по-голям дял от наблюдателното му време, отколкот им се полага, просто защото пишат по-добри заявки.

А „Гая“ е друга бира. В астрономическите среди този телескоп е добре известен, но широката публика почти не е чувала за него. „Бедата“ на „Гая“ е, че не произвежда красиви картинки, защото това е специализиран широко-ъгълен телескоп за астрометрични наблюдения (това означава, че може много точно да измерва положенията на звездите, и по метода на праралакса – също и разстоянията до тях). Изображенията, които получава „Гая“ са прекалено големи за да се прехвърлят до земята и да се обработват там. По тази причина те се обработват в космоса, на борда на телескопа, и на Земята се получават само резултатите – таблици с измервания. Което не пречи по тези таблици наистина да се публикуват три пъти повече научни статии годишно, отколкото по изображенията и спектрите от „Хъбъл“.

Един астроном влиза в бар…
Само по себе си това е виц. Нещо като известния стар виц: Сталин и Молотов пълзят в калта през една разорана нива…

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Лекция на нобеловия лауреат Мишел Майор


Вчера Мишел Майор изнесе лекция, в която разказа как може да се направи следващата голяма крачка в търсенето на малки екзопланети подобни на Земята.
На 27.06 в испанския град Валенсия започна ежегодния конгрес на Европейското астрономическо дружество. Казвам конгрес, но това е една седмица, през която се провеждат едновременно тридесетина конференции – най-дългите са по 2.5-3 дни, най-късите са кратки сесии от по по няколко часа. Доколкото е възможно, организаторите се стараят да направят програмата така, че конференции по близки теми да не се застъпват. Това не винаги и възможно, особено заради странните комбинации на научни интереси у някой астрономи, но пък позволява човек да слуша много различни доклади, просто като излезе от една зала и влезе в съседната.
Освен отделните конференции, има и пленарни сесии, обикновено по обяд. Вчера пленарен доклад изнесе Мишел Майор. Едва ли има смисъл да обяснявам, че е той, заедно с тогавашния си аспирант Дидие Кело, е един от откривателите на първата планета извън слънчевата система, която се намира в орбита около звезда от слънчев тип.
Старецът – Майор е на 80 години – направи ревю на състоянието на търсенето на екзопланети, и както казах в началото, показа как може да се направи следващата голяма стъпка в тези изследвания.
Откритието на Майор беше направено през 1995 година по метода на радиалните скорости, който се базира на факта, че строго погледнаото, планетите не обикалят около звездите, а планетите –и– звездите обикалят около общия им център на масите. За страничен наблюдател изглежда, че планетата обикаля около звездата, защото центъра на масата на цялата система обикновено е много близо до центъра на звездата.
От практическа гледна точка всичко е просто – наблюдава се звездата (планетата е много слаба и в огромното болшинство от случаите изобщо не се вижда, дори с най-съвременните астрономически инструменти) получават се спектри и се измерва изменението на лъчевата скорост на звездата. Тук работи ефектът на Доплер – когато звездата се отдалечава от нас, докато се движи по орбитата си, линиите ѝ се изместват към червеното, а когато се приближава – към синьото.
Ефектът е много малък, гигантските планети с маси като на Юпитер предизвикват промени с амплитуда от порядъка на стотици метра в секунда. А интересните планети с маси като земната, предизвикват промени в радиалните скорост от порядъка на метри или дори сантиметри в секунда.
На пръв поглед всичко е лесно – трябва да строим по-точни и по-стабилни телескопи. Но не, наблюденията показаха, че звездите сами генерират „шум“ – промени от съшия порядък, като земеподобните планети заради конвекцията – това е свързано с пренасянето на топлинна енергия от ядрото на звездата към повърхността ѝ. Част от този пренос става като „нагоре“ или по-скоро „навън“ се движи горещ материал, идващ от вътрешността. Движението на материал неизбежно е свързано с Доплерово отместване на спектъра.
Майор предложи да се използват за измерване на отместването на звездните спектри сами линии, които се образуват на по-голяма дълбочина в звездите, защото там случайните движения на конвективни клетки имат по-малки вариации. Той показа фигура от работата на негов аспирант, който проверил тази идея и се оказа, че методът наистина работи! Подобрението в точността на измерването на радиалните скорости е почти един порядък.
След това можеше да му се задават въпроси и аз се възползвах да го питам какво мисли за измерване на радиалните скорости в инфрачервената област. За това има добре известна причина – контрастът между областите с различни температури е по-малък, отколкото в оптичната област. Той честно отговори, че не знае и разказа за NIRPS – един инфрачервен спектрограф, който швейцарската група за търсене на ексопланети (основана от него) подготвя в момента. Каза, че се надява опитът с NIRPS да даде отговор на моя въпрос след няколко години, но че има един друг проблем поглъщането на земната атмосфера, което е в състояние да повлияе на точността на наблюденията.
Аз всъщност знам за NIRPS, защото част от работата ми за обсерваторията е да се занимавам с интегрирането на неговата програма за обработка на данните в нашата инфраструктура от подобни системи. Наистина, премахването на поглъщането от земната атмосфера е сложен процес. Моето собствено виждане е, че решението на проблема е да се измерват радиалните скорости в инфрачервената област от космоса, където няма поглъщане от земната атмосфера. Но това е областта, в която работи Европейската космическа агенция, не Европейската южна обсерватория.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Български комикси в Щатите: художникът Айхан Хайрула и неговият графичен роман „Swordsmith Assassin“


На 4.юли в художествената галерия на ул. „Шипка 6“ в София се открива изложба на ардинския художник на комикси Айхан Хайрула.

Повече за него и за изложбата може да прочетете тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

А част от графичния роман може да видите тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

Успех!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, комикси, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Китайският извънземен сигнал и концепцията „не зная“


От няколко дни немалка част от духовете в Интернет са разбунени заради предполагаемия сигнал с изкуствен произход, регистриран от китайския 500-метров радио телескоп FAST. При това не става дума за конспирологично твърдение от анонимен източник, а за съобщение в държавния китайски ежедневник за наука и технология. Този телескоп се използва за търсене радио сигнали от извънземни цивилизации, точно както преди много години са предложили Кокони и Морисън (може да чуете самият Морисън да разказва как им е хрумнала идеята: https://www.aip.org/history-programs/niels-bohr-library/oral-histories/audio/30591-1). Заради големия си размер FAST е по-чувствителен от всеки друг телескоп. Всъщност това е най-големият радио телескоп в една цяла антена в света, уточнението за цялата антена е важно, защото няколко радио телескопа на хиляди километри един от друг могат да работят заедно и ще имат хиляди пъти по-голяма разделителна способност от FAST, но чувствителността им е ограничена от размера на отделните антени, а те винаги са по-малки от неговата.

Но да се върнем на предполагаемия сигнал от изкуствен произход. Масло в огъня наля фактът, че съобщението беше премахнато от страницата на ежедневника, което сигурно накара много хора да заподозрят китайската страна в опит за укриване на истината. Разбира се, всеки който е отрасъл в страна от Източна лагер ще се запита как на първо място е било публикувано подобно съобщение. Мои по-възрастни колеги са разказвали как не им е било позволявано да публикуват географските координати на обсерваторията, където са правили наблюденията си. Това така, „романтичен“ спомен за годините на Студента война.

Според съобщението, сигналът е регистриран докато телескопът е наблюдавал звезди, за които е известно, че имат планетни системи. Нещо повече, става дума за няколко сигнала, първият от които е регистриран през 2019 година, а последният – наскоро.

И тук стигаме до главната теза на този пост – и тя не е за самото съобщение, а за идеята, че с толкова малко информация ние –не– –знаем– дали сигналът е истински. Главният проблем разбира се са смущенията от наземни сигнали. Те също са изкуствени, но имат съвсем наш, собствен човешки произход. Печално са известни едни радио избухвания, които се оказа, че произлизат от микровълновата печка, с която австралийските радио астрономи са затопляли обяда си. Това не е присмех над австралийските радио астрономи – те щяха да заслужават присмех, ако не бяха открили източника на сигнала и бяха публикували великото си „откритие“ си и после някой друг беше резгадал истинския му произход. Това е чудесен пример за успешна самопроверка в науката.

Популярните статии съдържат прекалено малко информация за да се съди за характера на сигнала. Кокони и Морисън още в зората на СЕТИ посочват, че ако се регистрира сигнал, телескопът трябва бързо да се отмести от обекта. Ако сигналът продължава да се регистрира, той не идва от обекта, а примерно от неизправното запалване на някой автомобил, преминаващ по близката магистрала. Никъде в популярните статии не се казва дали е бил направен дори тестът е отместването, а за повече подробности да не говорим.

Това е разликата между научните и популярните статии. Последните като правило пропускат болшинството „скучни“ детайли, а именно те правят една статия научна. Тези детайли описват в детайли наблюденията и тяхната обработка, така че всеки друг астроном на света да може да вземе данните от архива на обсерваторията и да повтори обработката за да се увери, че всичко е сторено правилно. Сигурно хората извън науката ще се изненадат колко често се случва това, особено когато става дума за по-важни резултати. Преди години нашумя „отмяната“ на откриването на най-далечната галактика в света, наскоро имаше подобен случай с едно бяло джудже.

Концепцията „не знаем“ е важна, защото очертава границите на нашето сигурно и проверяемо знание и ги отделя от безпочвените хипотези. Ние никога може да не узнаем какъв е бил произходът на тези сигнали. Опитът с прословутия Wow сигнал (https://en.wikipedia.org/wiki/Wow!_signal) е поучителен: той изчезна без да се повтори и в тази посока няма ярка звезда. Наскоро по данни от Гая колеги откриха в тази област звезда от слънчев тип, но тя е далече и даже не знаем дали има планетна система.

Първата стъпка е да се видят суровите данни, но подозирам, че това няма да стане преди да се появи рецензирана публикация. Разбира се, заради големия обществен интерес това може да стане и по-рано, но китайските астрономи обикновено са доста силно мотивирани да публикуват в списания с висок импакт фактор, така че се съмнявам.

За сега на въпроса дали сигналът е истински може да се даде само един отговор: не знаем. Ако сигналът е бил кратък, нищо чудно и хората, които са го регистрирали, да не са в състояние да дадат друг отговор.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Пожар в Националната астрономическа обсерватория на Кит Пийк


Долната снимка е направена на стотина метра от телескопа, на който правех наблюденията за дисертацията си. Обикновено наблюденията ми траеха седмица или дори 10-ина дена. Правех спектрална библиотека в инфрачервената област. По онова време инфрачервените детектори бяха малки – с размер само 256 на 256 пиксела (сега са с по 2048 на 2048 или дори 4096 на 4096 пиксела) и за да се направи спектър на една звезда трябваше да направя около дузина отделни наблюдения, които покриваха малки части от целия спектър и после се обединяваха. При всяко наблюдение се променяше положението на дифракционната решетка и за съжаление повторяемостъта на механизма не беше добра. С други думи, ако завъртиш дифракционната решетка и после поискаш да я върнеш на предишното място, тя няма да се върне съвсем точно на него. Това налагаше наблюденията на стандартите да се редуват с наблюденията на обектите и правеше наблюденията бавни и трудоемки, защото телескопът трябваше да се мести на всеки 5-10 минути. Телескопните оператори бързо научиха особеностите на моята програма и като ме видеха, тъжно въздишаха: „Ох, пак ли ти…“ За разлика от мен много други аспиранти стояха на един и същ обект с часове и единствената грижа на операторите беше да следят дали процепът на купола – който се върти – следва движението на телескопа.
Сега има реална опасност всичко това да изчезне в пламъците.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/miCqceYcwb4V3RyPW4cEgM-1024-80.jpg.webp

Кит Пийк е името на върха, където е построена Националната обсерватория на Съединените щати. Кръстен е на дъщерята на местен политик. Намира се на територията на племето Тохоно Оодхам, в сърцето на пустинята Сонора. Обсерваторията е основана през 1958 г. и има два оптични телескопа от 4-м клас и десетина по-малки, както и радиоантена на VLBI (вижда се на снимката). Повече за обсерваторията може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Kitt_Peak_National_Observatory
Пожари на Кит Пийк са се случвали и преди, но никога не са стигали толкова близо до самата обсерватория. Обаче преди няколко години в Австралия горяха телескопи и картинката на разтопените огледала е… впечатляваща: https://www.science.org/content/article/australian-observatory-destroyed
Ако огънят може да разтопи стъкло, представете си какво може да направи с хората.
Повече за пожара може да се прочете тук: https://www.space.com/fire-reaches-kitt-peak-observatory-arizona

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука

Български фантасти в чужбина: Валентин Д. Иванов в новия брой на сп. „Аналог“


Моя научнопопулярна статия „BIOSIGNATURES—THE SECOND BIGGEST BLUNDER OF SF“ излезе в броя на сп. „Аналог“ от July/August 2022:

https://www.analogsf.com/current-issue/table-of-contents/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction