Monthly Archives: December 2017

Юбилей на големия български писател-фантаст Любен ДИЛОВ, роден на 25 декември преди 90 години


Спомени от и за Любен Дилов (събрани и подготвени от Александър Карапанчев):

http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26834&rb_v=viewtopic&start=80#p46684

Advertisements

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

Коледен подарък за феновете от подкаста „Българска фантастика“: „Париж, Париж, Кайро“ от Велко Милоев


Автор: Велко Милоев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B5%D0%B2; https://liternet.bg/publish10/vmiloev/; https://www.helikon.bg/author/9691-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B5%D0%B2.html)
Разказът е публикуван многократно: във в. „Демокрация”, бр. 247, 22.10.1993 г.; в сборника „Чудни хоризонти“ през 2000 г., в сборника „Където не сте били“ – издателство „Аргус“ от 2001 г.; в сп. „Съвременник“, бр. 1 от 2004 г.; в „Алманах ФантАstika/2012“ през 2012 г.; в сборника „За спасяването на света“ през 2013 г. и в електронното списание “Сборище на трубадури през 2016 г.
Илюстрация: “Париж в дъжда”, Гюстав Кайбот
Музика: Прелюдия №4 Ми минор, Фредерик Шопен
Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Премиера на „Разкажи ми приказка“ от Мел


Приятели (:

Двайсет и шестата книга в http://choveshkata.net/blog/?page_id=13 поредица „Човешката библиотека“ дойде: „Разкажи ми приказка“ от Мел:

https://images.gr-assets.com/books/1510827549l/36203058.jpg

https://images.gr-assets.com/books/1510827624l/36203102.jpg

Дебютният сборник на Мел съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари. (А Всевластното коте от „Дотам и обратно“ намига на един друг Джон.)

Повече за „Разкажи ми приказка“ открийте на http://choveshkata.net/blog/?page_id=6267, а за авторката – http://mellindor.blogspot.bg/.

Сборникът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ:

https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform

Може и с посвещение от автора. 😉

Премиерата на „Разкажи ми приказка“ беше на 16 декември 2017 в детския отдел на Столична библиотека, като част от награждаването в шестия ежегоден Копнеж за растящо творчество: http://choveshkata.net/blog/?p=6390. А на 19 декември 2017 от 18 часа се събираме на приятелска среща с Мел в Книжен център „Славейков“: http://choveshkata.net/blog/?p=6399.

Хайде да си направим приказен декември!

* * *

Откъс:

– Хайде да измислим приказка!

– Хайде.

– За какво ще се разказва?

– Не знам. Нека първо решим как ще започне.

– Много ясно: „Имало едно време…“.

– Неее, всички приказки започват така! Нашата приказка ще започне с „Туп!“.

– „Туп!“ ли? И какво ще падне?

– Ами, не знам… нещо.

– На нашата тераса?

– Да. От небето.

– А как ще се казва това нещо?

– Нещо… Нещо Такова.

Туп!

Нещо Такова се сгромоляса върху плочките на терасата и нададе жален стон. Във вечерната тишина той не се разнесе надалеч, но звездите, които заиграха пред очите на Нещото, бяха почти като истински.

То никога не беше падало толкова силно.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Статия от Светослав НИКОЛОВ за издателство „Аргус“: КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ „АРГУС“?


От: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27331&p=46663&rb_v=viewtopic#p46663

„Вчера в „Карнеги Хол“ пианистът Д. С. изнесе концерт. Защо?“ Спомних си тази безсмъртна микрорецензия, принадлежаща на Бърнард Шоу, след като прочетох написаното от г-н Явор Цанев за двете издателства „Аргус“ – „истинското“ и „копираното“, както той ги нарича в статията „Издателят на издателство „Аргус“, публикувана в собственото му списание „Дракус“, брой 4/2016 г. Доколкото и моето име е замесено в основаването и битуването на „неистинския“ „Аргус“, реших да отговоря на някои от обвиненията. Всъщност в какво се изразяват те?

Първо – в натрапчиво повтаряното твърдение, че собственикът и основател на „Аргусъ“ е пренебрегван за сметка на писателите Светослав Минков и Владимир Полянов. Оттук тръгва и внушението, че около създването на новия „Аргус“ не всичко е чисто, че едва ли не ние сме нямали право да използваме това име, че (най-вече чрез публикациите на особено изтъквания от г-н Цанев „литературен мистификатор“ Александър Карапанчев) се опитваме да подменяме фактите и историята. Такова твърдение – и то от перото на бивш библиотечен работник и настоящ издател – наистина буди учудване. Я. Ц. не може да не знае, че всяка фирма в България минава през съдебна регистрация и след като съдът е решил, че тя е в правото си да носи съответното име, за никакво „копиране“, тоест плагиатство, не може да става дума. Не е нужно човек да е фантаст, за да си представи колко епигони на най-известните родни издателства биха се нароили в противен случай… Пък и тъкмо тук „Аргус“ съвсем не е уникален – без особено замисляне мога да спомена „Златорог“, „Везни“ и т.н. Може би „най-фрапантният“ пример е с издателство „Хемус“, което не само че копира „Хемусъ“, съществувало до 1947 г., но и възстановява знаменитата библиотека „Златни зърна“ (естествено със съгласието на издателя ѝ Славчо Атанасов, когото имах честта лично да познавам).

Но да се върнем към главното обвинение – това за собственика на първия „Аргус“. Имали сме стотици срещи с читатели, публикувани са десетки материали за двете издателства. Никога не сме се опитвали да преиначим истината – и не виждам защо е трябало да го правим. Избирателното цитиране на отделни случаи, в които Радослав Спасов не е споменат, не променя нещата. Ще приведа само един, но достатъчно красноречив контрааргумент. В публикация във Форум „Иван Ефремов“ от 18 юли 2017 г. Александър Карапанчев изрично отбелязва: „Не всякога издателят, собственикът на издателство или издание и неговият основател съвпадат. В случая нека изпишем издателя и собственика на книгоиздателство „Аргусъ“ – Радослав Спасов, и да дадем поне още един пример за току-що споменатото несъвпадане. Основател на списание „Съвременник“ е Павел Вежинов (1914-1983), което е и записано в самото начало на тази литературна трибуна. Неин издател преди 10.11.1989 г. е бил Съюзът на българските писатели, а понастоящем се публикува от Медийна група „България“. И подобни примери в родната ни практика има множество…“.

Нима когато във връзка със списание „Златорог“ говорим за Дора Габе, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Николай Райнов, Георги Райчев… винаги трябва да добавяме, че то е финансирано от Владимир Василев – друго голямо име в българската литературна мисъл? Да, важно е кой дава парите, но не по-малко важно е за какво и на кого ги дава! В случая с „Аргусъ“ смятам, че поне от гледна точка на българската фантастика всички са били печеливши.

Изкушавам се да спомена и един друг малко известен факт. През януари 1984 г. културният и обществен деец Александър Пиндиков провежда седем пространни разговора, в резултат на които излиза особено ценната литературна анкета „Владимир Полянов“ (Издателство на БАН, 1988). Ето какво отговаря Полянов на въпроса „У двамата ли със Светослав Минков се породи идеята да издавате „Галерия на фантастите“? – Това беше общо решение на двама ни. Написахме и афиш. Обаче Минков беше майсторът, който умееше да увлича издателите. Той увлече този младеж да създаде издателство „Аргус“, той увлече и Филип Чипев да поеме издаването на „Галерия на фантастите“.

Оставям това твърдение без коментар, всеки сам може да си направи изводите. Но понеже споменах името на другия „потърпевш“ в „мистификациите“ на Карапанчев, свързани с „Аргусъ“, не мога да отмина без коментар написаното от г-н Цанев за книгата на издателство „Аргус“ „Болгария фантастическая“ (2003 г.), и по-специално за нейния автор Евгений Харитонов, снизходително наречен „някакъв известен руски учен и библиограф“. Един от поводите за иронията на Я. Ц. е фактът, че Харитонов е пропуснал да отбележи „Полянов“ като псевдоним. Да, това е пропуск. Но не по-малко фрапиращо е, че самият Явор Цанев не знае името на известния български писател! А истинското име на Владимир Полянов, мили известни библиографи, е Георги Иванов Тодоров – заявява победоносно той. „Да, ама не!“ – както бе възкликнал преди време един голям български журналист. „Аз съм роден на Гергьовден – казва във вече споменатата литературна анкета Полянов – и нашите са имали желание да ме кръстят Георги. Прадядо ми е Георги. Кръстникът пък е настоявал да бъда Владимир и затова съм Владимир-Георги. Постепенно обаче името Георги отпадна и останах Владимир.“ Ето това е истината, изречена от първо лице единствено число!

Сега за най-деликатния момент – „мистификациите“ . Тук вече, щем не щем, тряба да излезем от темата „Аргус“ със или без „ъ“. Да наречеш един човек „мистификатор“ само по себе си е сериозно обвинение. Но да наречеш така не някого друг, а тъкмо Александър Карапанчев е направо абсурдно. Познаваме се от почти половин век – от 1969 г., когато двамата, заедно с още няколко млади хора, спечелихме „Златното перо“ на списание „Космос“. От тогава до днес животът ни е сближавал и раздалечавал много пъти, но не е успял да ни раздели. За Сашо мога да кажа, че е от малцината, за които фантастиката е начин на живот – както за Ивайло Рунев (светла му памет!), Атанас П. Славов, Юрий Илков-Генерала, Дилян Благов… Това го прави не само прецизен до педантичност изследовател, но и удивително продуктивен, неуморен популяризатор и редактор. И – преди всичко останало – той е талантлив писател с невероятно образен, пъстър и ароматен свой свят. След като близкият на други хора г-н Иван Атанасов (Deadface) едва ли не „взриви“ литературната ни наука с твърдението, че българският хорър водел началото си от 90-те години на XX век, Институтът за литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в Софийския университет организираха кръгла маса, на която авторитетни учени, преподаватели и писатели изслушаха мнението на Карапанчев и се обединиха около неговата теза, че родоначалници на този жанр у нас са диаболистите от 20-те години на миналия век, сред които: Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев. Удивителен успех за един „мистификатор“! И чаша студена вода за друг…

Не, с това не искам да кажа, че Сашо е съвършен и непогрешим (знаем само кой е такъв). Смятам, че в случая с Нийл Геймън той сгреши, поне спрямо някои литературни влъхви. Но не се заинати (въпреки че от съвместната ни работа аз много добре помня как умее да отстоява позициите си!), а обясни мотивите и пое „човешкия грях“ за постъпката си. Ангелът на нестандартното ме изкуши много силно – ето това е Александър Карапанчев. Дай Боже повече личности и творци с такъв морал в България!

Накрая искам да се върна към темата „Аргус“ – със или без „ъ“. Да, г-н Цанев, между двете издателства има общо. Но то не е там, където го търсите, не е в изопачаването на истината, в някакво „присвояване“, „копиране“, „донагласяне“ и т.н. Общото е, че и двете са издателства с мисия. Мисия, заради която бяха създадени и която според силите си изпълниха. За мисията на „Аргусъ“ смятам, че е нескромно да говоря. За мисията на „Аргус“ мога да кажа, че успя да развие, да „издърпа“, да извиси познанието на българския читател за фантастика – от застиналите догми на соца до някои от най-високите световни върхове в жанра. Ето защо и двата „Аргус“-а са част от историята на родната фантастика, в което съм имал възможност да се убедя неведнъж. Пожелавам същото и на Вашето издателство. Но, да Ви предупредя, с хейтърство това няма да стане!

Светослав НИКОЛОВ

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

100 г. от рождението на Артър Кларк – фантастът, който знаеше тайната на персоналните компютри и смартфоните


На 16.12.1917 е роден Артър Кларк, един от малкото фантасти, които предвидиха масовото разпространнение на компютърните технологии. Ето откъс от негово интервю за АБС, в което той говори за това:

Leave a comment

Filed under наука, научна фантастика, science, science fiction