Monthly Archives: August 2013

ЕДИН ПОЕТ: ПРЕДСТАВЯНЕ НА „БУКЕТ“ – СТИХОСБИРКА С ПРЕВОДИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ


Вездесъщият Интернет твърди, че Петко Недялков е роден през 1963 година в Плевен, че е завършил Физика в Софийския университет и от 2011 година ръководи катедрата по Астрономия, пак там. А стихосбирката „Букет“, в която той е събрал преводи на шестдесетина стихотворения от пет различни държани, не твърди нищо. Стихосбирката само сбира стиховете, а твърденията оставя на читатели като мене.

Признавам, че първата ми мисъл, като отворих тази малка книжка, беше че имам работа с литературна мистификация – че Петко сам е написал стиховете, а ги представя за творчество на мъртви поети. За да проверя тази хипотеза дори потърсих с помощта на гугъл-а първия поет, норвежец. Но изглежда написах името му неправилно, защото не го намерих и още повече се усъмних на кого принадлежи истинското авторство. Обаче Петко надълго и нашироко ми разказа как е превеждал от норвежки, португалски и румънски. Оказа се, че стихосбирката не е негова – доколкото може да не принадлежат на преводача стиховете, които той току що е пренаписал на друг език. Аз самият съм правил опити да превеждам, и макар да беше само проза, си давам ясна сметка за трудностите, дори езиците да са близки като Български и Руски или Български и Сръбски. Преводите са правени с помощта на т. нар. native speakers. И с много труд.

Стиховете са подбирани с помощта на литератори от съответните страни – хора, които добре познават местния литературен ландшафт. Подборката издава вкуса на Петко към интелигентни и самовгълбени автори. От една страна човекът на изкуството би трябвало да е екстроверт, който се стреми към показност и търси признание – иначе всеки щеше да пише само за себе си; от друга – творчеството е вътрешен процес, преработка на действителността през опита и разбиранията на автора. Струва ми се, че тук теглилката е в полза на второто и има смисъл, ако човек си спомни, че Петко Недялков освен поет е и учен, зает с разкриване на загадките на природата. Нещо повече, Астрономията е  една от по-умозрителните науки, в нея по същество няма експеримент, а само наблюдение, – обектът на изследването не може да бъде променен за да види как ще реагира.

Трудно е да се сравнява поезия, и няма да го правя – едно стихотворение може да намери резонанс в душата на читателя заради едно-единствено минало преживяване, а може и да не намери, ако съдбата ти е спестила точно това преживяване. Обаче като че ли именно злополучният Улав Хауге ми допадна най-много, с неочакваните обрати в стиховете си и с неочакваните си сравнения. Например в „Каквото си“ поетът стои пред черната точка на мишената, ядосан, защото стрелата му я е подминала, и разсъждава:

„Тъй дразнещо е черното петно,
докато най-накрая проумееш,
че там, където забитата стрела трепери,
е също центърът на нещо.“

Не на последно място – книжката е илюстрирана с впечатляващите работи на художника Николай Стоин.

По-надолу ще добавя откъси от още няколко стихотворения, които ми направиха впечатление:

„На мъртвите дървета коренищата
над тинята държат те безопасно.

А щом се спуснеш в езеро планинско,
високо някъде
усещаш ясно: как споменът
за онзи хладнокръвен мъж,
удавил се тук някога,
държи отгре крехката ти лодка.“
Улав Хауге, от „През тресавището“

„Една дума –
един камък
в студената река.
И камък друг –
ще ми трябват ще много,
ако ще искам да премина.“
Улав Хауге, „Една дума“

„Платноходка
без вятър съм аз.
Ти беше вятърът.
Ната, ли поисках
да плавам?

За курса кого го е грижа
с вятър такъв!“
Улав Хауге, „Ти беше вятърът“

„В селото има огнища запалени –
не пророкувай тъга –
още звездите очите ни галят ли,
тихо блести ли снега.“
Николай Рубцов, от „Зимна песен“

„Книжка – половин заплата,
с безопасен вид дори,
нея никой госиздател
няма да ви подари.

В тази книжка нощем скришом,
каза го един поет,
под главите нежно диша
динамитът на метеж.“
Александър Ерьоменко, от „Самиздат“

„един в устата ми разложен
друг влиза в моята глава
а трети хапе гола кожа
различен точно по това

седят и мълком наблюдават
как примката за своя врат
насапунисваш не спешават
не си им първи в тоя свят“
Данила Давидов, от „Вдин в устата ми разложен…“

„Приятели,
това са мъртви дни без слънце
и без почивка.
Умирането е моята дисциплина“
Деян Джорджевич, от „Сбогом“

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, Literature, ревюта на книги