Category Archives: science fiction

“Back down along the spiral that heads up” – my review of Jack McDevitt’s “Coming Home” at Europa SF


Jack McDevitt is one of my favorite modern hard science fiction authors. For two reasons.

First, he is truly a science fiction writer who in the vein of Wells, Clarke and Asimov tries to offer an accurate representation of the scientific research process.

Second, his novels never fail to convey the sense of wonder that the grander Universe imposes – sometimes quite forcefully – upon the human beings.

The rest of the review is available at:

http://scifiportal.eu/back-down-along-the-spiral-that-heads-up-review-of-jack-mcdevitts-coming-home-by-valentin-ivanov/

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературен конкурс: „Изгревът на следващото“ (срок 31.03.2019, 3000-9000 думи)


Тема на конкурса е позитивно бъдеще и движението към него. Той е организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F) и общността на Човешката библиотека (https://choveshkata.net/blog/).
Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:
– По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
– Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Изпращайте текстове с дължина от 3000 до 9000 думи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com. Изпращайте ги в някой от форматите DOC, DOCX, ODT или RTF. Файловете трябва да са анонимни! Не включвайте никаква лична информация в имейлите си – дори името си.
Допускат се и вече публикувани текстове, стига да:
1) не са печелили награди в други конкурси;
2) имате разрешение за евентуалното им включване в алманаха „ФантАstika“ през 2019 г.
Приемат се до два текста от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. текст, според броя на участващите автори.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха.

Краен срок за изпращане: 31 март 2019 г.

Пълният текст на обявата за конкурса може да се намери тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7009, заедно с дълъг списък от произведения-ориентири. Участниците в новия конкурс ще спечелят, ако погледнат и наградените произведения от миналогодишния конкурс: https://choveshkata.net/blog/?p=6813

Leave a comment

Filed under Bulgaria, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction, Uncategorized

Нова българска фантастика: „Ортодокс“, роман от Григор Гачев


Премиерата на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев мина на 8.12.2018, но за да “поддържам” огъня, публикувам тук предговора, който написах за него (те са два, другият е на Атанас П. Славов). Аудиоверсия може да намерите тук: http://bezmonitor.com/temp/Predgovorite_kam_Ortodoks_na_Grigor_Gachev.mp3

***

Драги читателю, пред теб е още една книга за свободата.

Целта ми в този предговор не е да преразказвам книгата, а да се опитам да я поставя в контекста на съществуващата фантастична литература и да те убедя, че си струва да ѝ отделиш няколко часа. Те няма да са много, защото романът, който държиш в ръцете си, се чете на един дъх. Интригуващи герои, интересен свят и според мен най-важното – завладяваща морална дилема, на която не е лесно да се намери решение. Какво повече може да иска един читател?

„Ортодокс“ е продължител на вечна тема в българската фантастика – темата за свободата. С чест са я изследвали и други автори преди Григор Гачев, и неговият роман само печели от сравнението, защото книгите – разделени от няколко десетилетия, но принадлежащи на различни епохи – се допълват. Мои персонални фаворити в тази редица са „Фантастични новели“ от Александър Геров (изд. „Народна младеж“, София, 1966, Библиотека „Приключения и научна фантастика“, № 100) и „Десет на минус девета” от Николай Теллалов (изд. „Весела Люцканова“, София, 2007).

Тези три романа са обединени от въпроса дали свободата или робството е нормалното състояние на човека. Допреди няколко века отговорът на този въпрос е бил далеч по-очевиден и много по-смущаващ от днес: броят на робите или на крепостните селяни е надвишавал този на робовладелците и на свободните граждани. Следователно, поне статистически, робството е доминирало. Ситуацията се обръща едва през последните сто – сто и петдесет години.

Днес огромното болшинство от човечеството се състои от свободни индивиди. Но дали е така? Не е нужно да следим новините, за да си зададем въпроса с каква свобода разполагаме в условията на съвременните технологии. Технологии, които „четат“ мимиката ни, разпознават лицата и походките ни, знаят кога къде сме и какво правим. И които сигурно скоро – освен ако вече не са се развили дотам, но просто не ни е известно – ще знаят по-добре от нас как се чувстваме и какво мислим. През последните години тази тема се обсъжда в световната фантастика – например произведенията на Кори Доктороу и Чарлз Щрос – и дори в популярната литература, както прави в книгите си историкът Ювал Ноа Харири. Но не е нужно да четеш нито Доктороу, нито Харири, за да забележиш напредъка в технологиите, които ни заобикалят. Достатъчно е да обърнеш внимание колко добре Амазон избира други книги, които биха могли да те заинтересуват. Доктороу и Щрос са оптимисти – те, кога по-прикрито, кога по-явно, защитават тезата, че технологията има не само мощта да ни зароби, но и да ни освободи.

Логично, следващият въпрос е кому ще са нужни хората, ако машините чувстват и мислят по-добре от нас. Ето за това е романът на Григор Гачев. Той също е оптимист: доколкото мога да си позволя свободна интерпретация на книгата му и без да издавам сюжетни тайни, авторът защитава тезата, че човечеството няма да се превърне в отживелица*.

* Това е най-точният превод, който открих на английската дума obsolete, често използвана, за да опише някоя „остаряла“ технология. Технологията може и да не е стара на години, но темповете, с които „новите“ технологии излизат от употреба, са едно от най-фантастичните явления на съвременността.

Валентин Д. Иванов

***

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нов Подкаст “Българска фантастика”: Триптих за юнаци и злодеи, от Калин М. Ненов


Коледен подарък за българските фенове: https://www.youtube.com/watch?v=UDILiVHATq4&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D&index=1

Разказът е написан през 2006 г. Има втора награда от международния конкурс „Златен кан“ 2009. Публикуван e в антологията „Златен кан. Том 1“ (2009), сборника „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ (2011: https://choveshkata.net/blog/?page_id…) и антологията „Фантастивал в Европолис“ (2018: https://choveshkata.net/blog/?p=6805).

За вас чете: Ана Йорданова.

Илюстрация: художник Катерина Данаилова, оформление Мартина Неделчева.

Весели празници от създателите на подкаста: Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

The New Tower of Babel – My Review of “Central Station” by Lavie Tidhar appeared in Europa SF


There is no danger in revealing the plot details for this fix up novel. Not because it has no plot. The plot is not what drives the reader to turn page after page. It’s a typical atmosphere book where the lavish texture of the world and the rich inner life of the characters are the main attractions.
The thirteen chapters stand up well on their own and indeed, versions of all but two of them have been published in various venues, including the Year’s Best anthologies edited by the late Gardner Dozois. The common setting and the characters that pass from one piece to another bring the stories together. Yet, the chapters reveal to the reader very different facets of the world and of the characters.

See the rest of the review at: http://scifiportal.eu/pinocchio-in-space-a-review-of-central-station-by-lavie-tidhar-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, science fiction

Литературни премиери и награди: Столична библиотека, 8.12.2018, 11:00: „Ортодокс“, „Момичето от квартала“ и Копнеж за растящо творчество


На 8.12.2018, събота, ви каним на троен празник… юхууу! :))) Заповядайте от 11 часа в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека (на втория етаж във входа към площад „Славейков“, който се намира най-близо до „Раковска“), за да ви запознаем с:

– две нови наши книги за деца (и не само): романа „Ортодокс“ на Григор Гачев и стихотворната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките;
– младите автори, които грабнаха сърцата и умовете на журито ни в тазгодишния Копнеж за растящо творчество.

Обещаваме изненади. 😉

Вход свободен… но ако ще идвате, молим да ни пишете до 6 декември (четвъртък) на адрес poslednorog – на – gmail – точка – ком за да преброим столовете.

Чакаме ви,
Светлини сред сенките, Григор Гачев и цялата Човешка библиотека

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Жоро Малинов спечели конкурса за фантастичен разказ на сп. „Осем“! Честито!


Чудесна новина – разказът „Лазар и Смърт” на Георги Малинов спечели конкурса за фантастичен разказ (https://spisanie8.bg/admin/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/2018/0813/%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%B2%D0%B0%D1%81.html), организиран от сп. „Осем“ с подкрепата на „Главболгарстрой холдинг“ АД и отнесе наградата 500 лв.

Тук може да прочетете повече за победилтея: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Интервю с него в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2015/07/03/alex-karapanchev-8-questions-georgi-malinov-150703/
По случайност в алманах „ФантАstika 2018“, който в момента се подготвя за печат ще може да прочетете едно мое ревю на неговия алтернативно-исторически роман „Орфеус слиза в ада“ – забележителна книга, която горещо препоръчвам.

Още веднъж честито!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Извънземна станция ли е Оумуамуа? – Вероятно не. Хубав пример за научна журналистика.


Преди няколко дни се появи статия на двама физици от Харвард (единият от което е доста известният Аби Льоб, понастоящем ръководител на катедрата по астрономия), в която се разглеждат възможните обяснения на аномалното ускорение на Оумуамуа…

Но да не избързвам. Оумуамуа е междузвезден астероид, което „навести“ слънчевата система, идвайки от системата на друга звезда. Може само да гадаем от коя и как е бил „изхвърлен“ от нейната планетна система Оумуамуа (няколко статии по върпоса: https://arxiv.org/abs/1809.09009, https://arxiv.org/abs/1711.03558, https://arxiv.org/abs/1810.02148). Забележителна е формата му – обектът не е овален, а е подобен на пура (което е известно от кривата на блясъка му: https://arxiv.org/abs/1711.01402,

https://arxiv.org/abs/1711.04927, https://arxiv.org/abs/1712.06552). Преди известно време наблюденията показаха, че той се ускорява (аз писах за това: http://valio98.blog.bg/technology/2018/06/28/omuamua-oumuamua-ne-e-quot-myrtva-quot-i-se-uskoriava.1614590) с посока, обратна на Слънцето. С други думи, Оумуамуа се отдалечава от слънцето по-бързо, отколкото гравитацията предсказва.

Дон Линкълн (самият той е физик в един от големите американски ядрени центрове – Фермилаб, близо до Чикаго; https://en.wikipedia.org/wiki/Don_Lincoln) е написал чудесна научно-популярна статия за Оумуамуа, обяснявайки на „човешки“ какво се крие зад написанот от Абу Льоб. Може да я прочетете тук: https://edition.cnn.com/2018/11/07/opinions/oumuamua-alien-probe-opinion-lincoln/index.html

А самата статия на Байли и Льоб може да прочетете тук:

https://arxiv.org/pdf/1810.11490.pdf

Накратко, има две възможно обяснения за аномалното ускорение. Оумуамуа дълго, вероятно милиони години е пътувал в студеното междузвездно пространство. Приближавайки се до нашето Слънце, тялото е подложено на слънчевата радиация, което има две последствия.

Първо, повърхността му се нагрява, което води до изпарения на материал от нагрятата страна; представете си, че по повърхността на астероида „избухват“ малки гейзери. За обект с малка дори те са своеобразни ракетни двигатели, които прилагат върху астероида сила, в посока обратна на нагрятата страна, т.е. в посока, обратна на посоката към слънцето – което се наблюдава.

Второ, слънчевата радиация носи със себе си импулс и когато попада върху Оумуамуа, му предава този импулс. Мислете за всеки слънчев фотон като за миниатюрен юмрук, който удря Оумуамуа и го отхвърля по-далеч от Слънцето.

И двете явления са известно отдава и са наблюдавани при други небесни тела. За първото може да си припомним „гезерите“ който европейската научна станция „Розета“ наблюдаваше докато изследваше кометата Чурюмов-Герасименко“ http://www.esa.int/spaceinimages/Images/2015/01/Comet_activity_22_November_2014.

За съществуването на второто – наречено радиационно налягане (https://en.wikipedia.org/wiki/Radiation_pressure) – е предполагал още Кеплер, но математически го е описал едва Максуел, а експериментално го е регистрирал за пръв път Лебедев преди малко повече от един век.

И двата механизма могат да обяснят аномалното ускорение на Оумуамуа. Най-вероятно работят и двата, но допринасяйки вя различна степен за аномалното ускорение.

Масата на Оумуамуа и налягането на слънчевата радиация са известни и авторите изчисляват, че ако работи само и единствено (подчертавам – това е абстрактно разглеждане на крайния случай; допускане, а не наблюдателен факт) налягането на слънчевата радиация, астероидът трябва да е плосък, с дебелина 0.3-0.9 милиметра. Такава форма не се среща често (да не кажа – съвсем) при космическите обекти, но е именно такава, каквато бихме избрали, ако трябваше да строим сонда, използваща слънчевия „вятър“: платно.

Да не забравяме, че съществува и другата възможност – гейзерите-двигатели. Така, че допускането, за което споменах по-нагоре не е единствено и необходимо обяснение на ускорението.

По-голяма част от „сензационната“ статия е посветена на търсене на отговори дали космически апарат с платно би оцелял пътуване между звездите, защото той ще бъде подложен на разрушителното действие на удари от прахови частици и газови атоми, много от които които в ще „залепват“ към платното и ще увеличават масата на космическия апарат.

Много по-интересна е една друга работа на Lьоб, в която той и съавторите му разглеждат възможността междузвездни астероиди, подобни на Оумуамуа, да са носители на живот между звездните системи. Изведнъж се появяват наблюдателни ограничения на теорията за панспермията (https://en.wikipedia.org/wiki/Panspermia) и тя се превръща в нещо повече от абстракция… Но за това – друг път.

Все пак преди да приключа, ще добавя още една връзка – към съобщение в блога на списание „Scientific American“, където Льоб разсъждава за търсенето на следи от отдавна изчезнали космически цивилизации: https://blogs.scientificamerican.com/observations/how-to-search-for-dead-cosmic-civilizations/

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Български фантасти в чужбина: интервю с Янчо Чолаков в Русия


След 7м20с:
https://www.youtube.com/watch?v=P5Ja_eO8di8&fbclid=IwAR28aJKDzBlF1VNLD4pK5TLg9WtmjhnvMWpox26qAqFOAbCKdShXgjwCaCQ

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика на Дните на неформалното образование (4-6.11.2018) в Музея „Земята и Хората“


Дните включват няколко паралелни събития, които ще се проведат в СУ “Свети Климент Охридски” и в музея “Земята и хората”. В музея между 10:00 и 18:00 часа ще има мероприятия, посветени на семейството (4.11), на училището (5.11) и на младите хора (6.11).

Човешката библиотека (ЧоБи; https://choveshkata.net/blog; http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0) ще има щанд с нова българска фантастика! Пълният списък с книгите на ЧоБи може да видите тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13 и специално обръщам внимание на последното ни издание „Фантастивал в Европолис“ (https://choveshkata.net/blog/?p=6805).

Повече за Дните на неформалното образование може да научите тук: https://www.dnes.bg/obrazovanie/2018/10/30/kak-da-uchim-s-lekota-pokazvat-ni-v-dni-na-neformalnoto-obrazovanie.392063

Leave a comment

Filed under Bulgaria, История, литература, наука, научна фантастика, science fiction

„ПЛАНЕТА ЩАСТИЕ. Утопичен разказ с някои реални лица“ от Тодор ЯЛЪМОВ – Федята (1944-2018)


 

Дебютният (и единствен) разказ на Федята:

***

„В началото бе Словото“ – според старата Библия

„В началото бе Фантастичното слово“ – според новата Библия

Председателят на Звездния съвет Карапанчев нервно почукваше с пръсти по интерлинка и преглеждаше инструкциите за прекъсване на прякото предаване при извънредни ситуации. Такова явно се налагаше – при това съвсем в края на втория му мандат – и заплашваше пожизненото му преизбиране и банковите сметки. Дори предшественикът му лорд Ник Теллалов успя чрез умели маневри да не използва извънредното прекъсване въпреки яростните изяви на групата крайни анархо-екоопозиционери. Беше му оставил десетина подготвени сценария за подобни ситуации и сега Карапанчев трябваше да реши кой е най-подходящият.
Имаше още няколко минути, докато транспортният министър Иван Крумов се оправдаваше, притиснат от фактите, но скоро предстоеше да разнищят случая по-надълбоко. А най-вероятно и по-нагоре до неговото лично участие, нещо, което не биваше да се допуска на никаква цена.

Целия разказ може да прочетете във форума на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“:
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46945&sid=9aa72cede32e52d07458924e6163e5ec&rb_v=viewtopic#p46945

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, science fiction

Литературен конкурс: Копнеж за растящо творчество (до 15.11.2018)


Пишещи приятели (:

Общността на Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/) и клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com вашите есета, рецензии, размисли на тема „Книгите, които ми въздействат“.

Разкажете ни за една до три книги, които силно са ви впечатлили, развълнували, навярно даже… променили? 😉 Изданията може да са всякакви: хартиени, електронни, аудио, холо (… някой създаде ли вече холо книгите?); публикувани от официално издателство, издадени от автора си или просто качени в сайт; комикси, книги-игри, визуални романи, интерактивна литература и въобще всичко, в което главната роля я играе четенето… Важното е да:

1) разберем с какво и защо ви въздействат;

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които са участвали в минали Копнежи за растящо/ученическо творчество. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо къде по света.

Пратете ни файла с мислите си в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Няма ограничения за дължина (освен ограничението книгите да са най-много три).

Самият файл нека бъде анонимен. Отделно, в текста на самия имейл, ни пишете само възрастта си. Не ни пращайте нищо друго – включително името си или телефон за връзка; когато ни потрябват, ние ще ви ги поискаме.

Краен срок за участие: 15 ноември 2018.

Наградите ще обявим през декември. Те включват книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн (по желание на авторите), участие в писателски работилнички на живо… и още изненади. 😉

Следете тук за промени: https://choveshkata.net/blog/?p=6834

Вдъхновение! 😉

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ – 2.10.2018, Клуб “Ив. Ефремов”, София


Утре, 2.10.2018, вторник от 20:00 до 21:30 ще се състои
представяне на „Фантастивал в Европолис“ на редовната
сбирка на клуб “Иван Ефремов” в Младежки дом “Средец”,
на улица “Кракра” 2а, в залата на втори етаж.

Това е удобен случай да си купите или да си поръчате
екземпляр от антологията.

Повече за „Фантастивал в Европолис“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6805
http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Повече за клуб “Иван Ефремов”:
http://sf-sofia.com/
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Моля разпространявайте новината и ако доведете ваши
приятели и познати – те също са добре дошли!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

България – родината на слоновете: виц за чукчите, еволюцията, социалистическия реализъм и „Разказвачът на приказки“


Говорят си двама чукчи.

– Алкохолизмът не е нашият метод. Пияният чукча представлява жалко зрелище.

– А ти забелязал ли си, че ние се развиваме? Преди сто години чукчата падал като отсечен от половин чаша. А сега нищо ни няма, държим се. Скоро ще догоним руснаците.

– Не можем ги догони, Те също… еволюционират.

– При това – с изпреварващи темпове.

***

Това е мой мнооооого свободен превод на един диалог от „Родината на слоновете“ – алтернативноисторически роман от Олег Дивов.

Интересното в тази книга – въпреки или може би поради добре разкритата алкохолна тематика – е положителния подход към бъдещето. Дивов го оправдава и постига чрез фантастичното допускане, че мамонтите са оцелели на Чукотка и в Якутия. Нещо повече, те са като кучетата, но по-добри, и общуването с тези големи и мъдри животни прави и хората по-добри. По-добри, отколкото сме в нашата времева линия без мамонти. В резултат се е получило почти утопично общество – ако не в рамките на цялата планета или на отделно взета държава, поне в рамките на едно чукотско стопанство за отглеждане на мамонти. По атмосфера, като изключим алкохолната тема, романът изненадващо прилича на ранните книги от серията за „Пладне, 22 век“ на братя Стругацки.

За да обясни утопичния си модел Дивов привлича мамонтите, Стругацки – великата теория на възпитанието. А ние с Киро (барабар Петковци с мъжете*) привлякохме приказките.

Тук (нескормно*) ще завърша с това, че нашето безсмъФно произведение „Разказвачът на приказки служи на нравите“, с който започва цикълът ни за Приказничеството, открива (съвсем незаслужено*) антологията „Фантастивал в Европолис“, издание на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Томчето е първи номер от поредицата за българска фантастика.

Може да си я поръчате тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6805

http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Приятно четене!

——-

* Автор на текстовете в скобите е моята съвест. От която се разграничавам (за малко*).

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Сензационно разкритие: За пръв път българин участва в конвент за фантастика през 1954 година! Но кой е той?


В новия брой (17, 2018) на фензина „Тера фантастика“ четете записките на Ян Янсен за Тверпкон 1954. Най-интересното в тях е, че авторът споменава за български участник!
Натъкнах се на тези записки преди около година на Ерокона 2017 в Дюселдорф. Те бяха публикувани в немския фензин „Clocking Counter“, (брой 27, 2017), издаван от Уайт фон Волф.
Остава загадка кой е българският участник. В онези години, в разгара на Студената война, вероятно не е било безопасно името ти да се свързва с упадъчна западна литература.
Не знам къде и кога ще бъде достъпен новият брой на Терата, но вероятно ще може да си го купите от Генерала на предстоящия Булгакон (21-09.2018, комплекс „Копривки“) или ако пишете във форума на клуб „Иван Ефремов“.

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

„The most important thing is back on Earth“: Aurora – a novel by Kim Stanley Robinson, reviewed by Valentin Ivanov


Probably, the most widely known book, or rather books of Kim Stanley Robinson’s are the three novels from his Martian series (“Red Mars“, 1991; “Green Mars“, 1993; “Blue Mars“, 1996).
Their titles color-code the different stages of the Martian terraforming process.
Deeply optimistic in nature, these books tell an uplifting story of human endeavor and accomplishment.
He also gave to his readers a number of other bright works with a positive (not to be confused with the positivist philosophy!) outlook at the future.
The novel “2312” that appeared in 2012 is one of these (I wrote about it here: http://scifiportal.eu/2312-by-kim-stanley-robinson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/).
I was expecting a similar treatment in “Aurora” (2015), but I was surprised and a bit disappointed.
..

The complete review is available here:
http://scifiportal.eu/kim-stanley-robinsons-aurora-reviewed-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, космонавтика, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Научно-популярна статия и научнофантастичен разказ в Сп. „Осем“, 8/2018


В новия брой 8 за 2018 г. на сп. „Осем“ са публикувани моя научно-популярна статия за космическия телескоп „Кеплер“ и научнофантастичен разказ, написан в съавторство с друг физик – Елена А. Лори:
https://www.spisanie8.bg/списание/списание-8-брой-82018-г.html

Анонсите им от страницата на списанието:

Mечтата на Бил
От Валентин Иванов

Ловецът на екозпланети „Кеплер“ е създаден, за да търси из Млечния път тези от тях, които наподобяват Земята. Но преди да може да се впусне в наблюдение на милиардите звезди, е нужно един човек да прояви невероятно упорство и да премине през неуспеха, за да се превърнат идеите му във факт. „Човек е голям, колкото са големи мечтите му“, е казал Екзюпери, а тази на Уилям Боруки е до Луната и отвъд. От историята на „Кеплер“ и неговия създател Бил разберете колко е важно никога да не се отказваш, макар да се наложи да преминеш през провала.

Планетата Туйп ви казва „Здравейте“
От Елена А. Лори и Валентин Д. Иванов; илюстрация Станимир Георгиев

Понякога и една обичайна неделна сутрин може да преобърне човешката история. На малката Сами й предстои да насочи поглед към Слънцето, а от другия край на увеличителната тръба я очаква изненада… Дали сме единствената цивилизация във Вселената? По-вероятно не, но ако получим космическо послание от далечни съседи, ще успеем ли да го приемем и разгадаем?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Омуамуа (`Oumuamua) не е “мъртва” и се ускорява!


Чели ли сте нещо от Лем и “познавате” ли неговия герой, флегматичния астронавт Пиркс, който на всичко отгоре има склонност към философстване?

В “Разказа на Пиркс” се описва един изпълнен с премеждия полет, при който Пиркс става свидетел как огромен мъртъв кораб на извънземна цивилизация пресича Слънчевата система заедно с облак от малки каменни парчета. Всичко те летят по хиперболични орбити и предстои завинаги да я напуснат.

Ако това ви напомня нещо, то сигурно е защото сте чели или чули в новините от последните месеци за извънземня астероид Омуамуа (`Oumuamua; https://en.wikipedia.org/wiki/%CA%BBOumuamua). Особено интересно е, че той има странна форма – издължен е, и отношението на осите му е почти 1:1:6 (размерите му са приблизително 35х35х230 метра). Както на много от космическите кораби, които рисувахме по тетрадките, когато бяхме в училище…

Според последните наблюдения, астероидът се ускорява!

Но не бързайте да го обявявате за космически кораб. Подобен “финт” правят и кометите – реактивната сила се получава от отделянето на газове от повърхността на кометите. Снимки на подобни гейзери от близо може да се видят тук: http://blogs.esa.int/rosetta/2015/01/16/fine-structure-in-the-comets-jets/. Това е снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, получени от космическата станция “Росета” на 22.11.2014 г.

От тези наблюдения научаваме, че и в другите планетни системи има аналози на нашите комети. Освен това, новите данни комбинирани с липсата на кометна опашка, дават основание да се предположи, че по време на дългото си пътешествие между звездите Омуамуа (`Oumuamua) може би е загубила малките прахови частици, от които са „направени“ опашките на обикновените комети и са останали са само по-големи прашинки. Те могат да предизвикат наблюдаваното ускорение, но не могат да направят „специалните“ ефекти – като въпросните огромни опашки – които сме свикнали да очакваме от кометите.

Прес-съобщението на Европейската южна обсерватория може да прочетете тук: http://eso.org/public/news/eso1820/ (накрая има списък с няколко интересни линка).

Препринт на статията, която беше публикувана в престижното научно списание “Нейчър”, също е достъпен в pdf: http://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso1820/eso1820a.pdf

Статия в Ню Йорк Таймс: https://www.nytimes.com/2018/06/27/science/oumuamua-comet-asteroid.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Нова Българска фантастика: „Невидена река“ – хартиено и електронно издание


Публикувана от brrum под Е-книгите, Книгите …сред гробно мълчание

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей!)

„Невидена река“ – Мирослав Моравски

Автор: Мирослав Моравски, 2018
Редактор: Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Христина Димитрова, 2018
Художници на корицата: Иво Константинов, Милена Стойкова, 2018
Предпечат: Атанас П. Славов, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Най-нова версия: 2018-06-11

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файлът е без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 2 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с флуктуираща корична цена, но ако си го поръчате от нас, струва 7 лв. Сега внимание! То върви заедно с музикален диск, на който авторът и други русалии изпълняват надпяванията в историята. (Закъде история със самодива, а без надпявания?) Дискът, пак от нас, струва 11 лвСилно ви препоръчваме да ги вземете в комплект.

Друго важно? Може би това, че „Невидена река“ е първото хибридно наше творение, комбиниращо текст и музика. Тъй полиартистичният Миро Моравски ни предлага полифоничен отглас от душевността на завръщащия се от чужбина странник и от борбата на тъмните и светлите сили около него. Обаче не с толкова сложни думи.

Накрая ви напомняме как да помогнете в собствената ни борба: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Заедно,
Велко, Кал и цялата ЧоБи

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). III


До крайния срок остават броени дни (условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic), което ми напомни пак за „Сапиенс – кратка история на човечеството“ – книгата на Ювал Харари, в която той се опитва да предложи на читателите си един балансиран и дококото изобщо е възможно, обективен поглед върху човечеството.
Една от идеите, който той развива е, че за да работи успешно, човешкото общество се нуждае от илюзии. Харири разглежда три типа реалности: обективната и субективната са две, за които всички ще се сетим, Но освен тях той въвежда още една, наречена интерсубективна – най-общо това е системата от правила и понятия, която субектите споделят. Колкото по-сложни са тези общи идеи, толкова по-важни са за обществото. И тук не става дума за лексиката на някой език, а за сложни концепции, като бог, религия, държава… а също банка и валута. Ние хората до голяма степен възприемаме тези понятия като реални: печелим пари за корпорацията, водим войни за собствената си държава. Обаче ако корпорацията не фалира, тя няма да страда, а ако загубим войната, държавата също няма да страда. И в двата случая ще страдат хората, съответно: служителите, вложителите и акционерите или целокупното население на държавата. Харири очертава границата между обективната и субективната част на интерсубективна реалност с въпроса дали има страдание или не.
Което ме довежда до конкурса – страданието за хора и идеи винаги е било част от избора на пътя към бъдещето и книгата на Харири подсказва още един инструмент, с който можем да определим от къде преминава границата на приемливото.

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized