Category Archives: Bulgaria

Литературен конкурс за фантастика “Изгревът на следващото” 2019: резултати


Трите награди от 200 лева се присъждат на:
– “Експериментът “Гъливер” – Димитър Желев
– “Урокът” – Калина Александрова
– “Папъл, папъл и хайде в комина” – Елена Петрова

В алманаха “ФантАstika 2019” освен трите наградени разказа бъдат публикувани (ако авторите разрешат):
– “Миналото” – Калоян Захариев
– “Утре започва от днес” – Радина Ангелова

За пълна информация: https://choveshkata.net/blog/?p=7296

Advertisements

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Скръбна вест: Милан Асадуров (1949-2019)


Починал е Милан Асадуров, създателят на библиотека „Галактика“:

https://petel.bg/Tazhna-vest-za-literaturata-ni–Napusna-ni-golyam-pisatel-i-prevodach–sazdatelyat-na-Biblioteka-Galaktika__318606

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2

Сигурно повечето фенове са попадали по един или друг начин на тази поредица – тя беше забележително постижение, с чудесна подборка от заглавия, с красиви корици:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0_%E2%80%9E%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C

Вечна му памет!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: сборник с разкази на А. Мелконян, В. Настрадинова, А. Карапанчев и други на руски


„Электрические слезы“, съставител С. В. Тренгова:
https://fantlab.ru/edition240202
Историята с този сборник не е много ясна, но обикновено fantlab.ru са доста надежден източник, така че разпространявам новината.
Корицата е на Ст. Лефтеров:
https://data.fantlab.ru/images/editions/big/240202

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Премиера на сборника “По пътя към…” от Георги Атанасов, 11.05.2019


По случай Деня на книгата и авторското право, сборникът “По пътя към…” на Георги Атанасов, трийсет и втората книга от нашата поредица, ви кани на премиера: 11 май, събота, 11-13 ч., във вече познатия ви сектор “Детска литература” на Столична библиотека (входът най-близо до “Г.С. Раковски”, на втория етаж).

Колко е дълъг пътят на един разказ от въображението на автора до сърцата на читателите?

Дали е прав или криволичещ, изпълнен с кръстопъти и разклони? Дали понякога не се оказва лабиринт… или задънена улица?

Елате да си отговорим заедно на тези въпроси, и да ни зададете своите. Ще имате възможност да се сдобиете с екземпляр от книгата с автограф. И да видите любими откъси, прочетени и почувствани от нашата групичка четци по роли.

Пълната информация за премиерата може да намерите на страницата на “Човешката библиотека”: https://choveshkata.net/blog/?p=7223

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature

Резултати от осмия литературен конкурс “Агоп Мелконян-2019”


„Шин“ от Иванка Миткова Сергилова – специална награда на името на Агоп Мелконян, изборът на сем. Мелконян и приятели

Награди на журито:
1. „Голиат“ от Владислав Димов Атанасов
2. „Девет“ от Красимира Тодорова Стоева
3. „Ани“ от Адела Анджело Миролевска

Пълните резултати може да видите на:
https://trubadurs.com/2019/05/01/rezultati-konkurs-agop-melkonyan-2019/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, научна фантастика, in memoriam, science fiction

Четиридесет години от първия полет на българин в космоса


На 10.04.1979 г. в 19 часа и 34 минути българско време е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ с екипаж Николай Рукавишников и Георги Иванов. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и е приземен 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, след 31 пълни обиколки около Земята.
Г. Иванов в Пазарджик:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, космонавтика, наука, history, science

Българска фантастика от Петър Бобев в чужбина


Докато някой „младежи“ се бъхтат да публикуват 200-300 думи в съседното село, разни „старци“, като Петър Бобев, който е преминал в по-добрия свят преди повече от две десетилетия, се издава в чужбина едва ли не повече от всички младежи взети заедно. Информацията е от: https://www.peterbobev.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B5%D0%B7/
2017 – Месть мертвого инки („Отмъщението на мъртвия инка“) – Пётр Бобев – включен в журнал „Искатель“, 4/2017 (списание „Откривател“, книжка 4 от 2017 г.), стр. 35-186; издателство „Искатель“, Москва; превод: Михаил Филонов. Художник на корицата (изображението е свързано с романа на Бобев): Андрей Симанчук. Тираж: не е посочен. Формат: 84×108/32 (130×200 мм). 192 страници.
2016 – Пещера астронавта („Пещерата на астронавта“) – включен в „Этот фантастический мир“ (альманах), выпуск 1 (алманах „Този фантастичен свят“, 1); стр. 103-105; издателска къща „Тардис“ , Екатеринбург; превод руски език на разказа „Пещерата на астронавта“ (публикуван в списание „Пламъче“, 1966 г., книжка 5). Преводач: не е посочен. Съставител на алманаха: не е посочен. Художествено оформление на алманаха: Борис Владимирович Покровский. Тираж: 1300 бр. Формат: 60×84/8 (205×290 мм). Меки корици. 120 страници.
1994 – Crocodilul Sacru (в превод – Свещеният крокодил) (1989 – Каменното яйце) – Petar Bobev (роман); editura (издателство): Doris; locul publicarii (място на издаване): Bucuresti (Букурещ); traducator (преводач) – Tiberiu Iovan; 188 стр.; pret (цена): 4.00 lei (като допечатка върху някои корици – 2000 lei (?)); ISBN: 973-96811-0-7 (на румънски език)
И т.н.
На страницата, която съм цитирал по-нагоре, има корици.
Успех на младото поколение! 🙂

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, science fiction

Нова българска фантастика: 30.03.2019, премиера на „Приказки за Юнаци и злодеи“


Приятели (:

На 30 март 2019 година, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека, за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го боли и кое премълчава. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…

На тройния ни празник Юна няма да е сама. 😉 Поканили сме всички: участниците в „Приказките“ (вече над 20!), художничките на кориците, родните автори, които сме издавали в поредицата ни (https://choveshkata.net/blog/?page_id=13)… заповядайте и вие! Историите за Юна и Юнаците, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава. 🙂

Повече подробности за премиерата и изненадите, които готвим, открийте тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Трите „Приказки за Юнаци и злодеи“ съществуват само в електронен вариант – и се възползват от някои възможности на технологиите, които на хартия няма как да възпроизведем. 😉 Файловете са без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространяват безплатно. Но ако пожелаете, подкрепете авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как (https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform) да им подарите „Приказките“ с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим. 😉

Чакаме ви!

Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в Щатите: „Как инженер Ганев направи България велика“ в чикагския вестник „България“


В бр. 11 за 2019 г. на чикагския в-к „България“ беше публикуван моя фантастичен фейлетон за приключенията на инженер Ганев, в три епизода:
– Епизод първи: инженер Ганев извежда България на три морета
– Епизод втори: инженер Ганев превръща България в колониална империя, над която слънцето никога не залязва
– Епизод трети: инженер Ганев съживява българската космическа програма
Електронната версия на вестника е достъпна свободно на: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_11_19-1-32-web?fbclid=IwAR2ZITSMdcLCjQ6T5IZEcFbIFgQggN6svrgTnWs00l1QegE16z3Nuyeid5c
Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературен Конкурс „Агоп Мелконян 2019“


Срокът за изпращане на разказите (обем до 1500 думи) е до 24:00 ч. на 31 март 2019 г. Приемат се научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане. Допуска се един разказ от автор. Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие. В конкурса не могат да участват членове на журито или победители от предишни години. Финалистите ще бъдат обявени на 26 април 2019 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“. На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите. Изпращайте разказите на имейл адрес: konkurs2019 [ет] trubadurs.com и обърнете внимание на изискванията за формат.
Пълните условия за участие може да прочетете тук: https://trubadurs.com/2019/02/11/konkurs-agop-melkonyan-2019/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: разказът “Кръв от къртица” на Здравка Евтимова в американски учебник


Разказът “Кръв от къртица” на българската писателка Здравка Евтимова (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0) е публикуван в американски учебник по литература за 8 клас. Може да го прочетете тук: https://www.168chasa.bg/article/7263844
Поздравления!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

The Bulgarian Space Program (Българската космическа програма)


… in the past, present and future is reviewed here (в миналото, настоящето и бъдещето е разгледана тук): http://thespacereview.com/article/3638/1
PS: Вече само на български – Светослав Александров и друг път е публикувал статии в The Space Review (http://thespacereview.com), но предполагам, че тази статия ще е особено интересна за българите, които не познават родната ни космическа история.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, космонавтика, наука, history, science

Литературен конкурс: „Изгревът на следващото“ (срок 31.03.2019, 3000-9000 думи)


Тема на конкурса е позитивно бъдеще и движението към него. Той е организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F) и общността на Човешката библиотека (https://choveshkata.net/blog/).
Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:
– По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
– Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Изпращайте текстове с дължина от 3000 до 9000 думи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com. Изпращайте ги в някой от форматите DOC, DOCX, ODT или RTF. Файловете трябва да са анонимни! Не включвайте никаква лична информация в имейлите си – дори името си.
Допускат се и вече публикувани текстове, стига да:
1) не са печелили награди в други конкурси;
2) имате разрешение за евентуалното им включване в алманаха „ФантАstika“ през 2019 г.
Приемат се до два текста от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. текст, според броя на участващите автори.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха.

Краен срок за изпращане: 31 март 2019 г.

Пълният текст на обявата за конкурса може да се намери тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7009, заедно с дълъг списък от произведения-ориентири. Участниците в новия конкурс ще спечелят, ако погледнат и наградените произведения от миналогодишния конкурс: https://choveshkata.net/blog/?p=6813

Leave a comment

Filed under Bulgaria, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction, Uncategorized

Нова българска фантастика: „Ортодокс“, роман от Григор Гачев


Премиерата на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев мина на 8.12.2018, но за да “поддържам” огъня, публикувам тук предговора, който написах за него (те са два, другият е на Атанас П. Славов). Аудиоверсия може да намерите тук: http://bezmonitor.com/temp/Predgovorite_kam_Ortodoks_na_Grigor_Gachev.mp3

***

Драги читателю, пред теб е още една книга за свободата.

Целта ми в този предговор не е да преразказвам книгата, а да се опитам да я поставя в контекста на съществуващата фантастична литература и да те убедя, че си струва да ѝ отделиш няколко часа. Те няма да са много, защото романът, който държиш в ръцете си, се чете на един дъх. Интригуващи герои, интересен свят и според мен най-важното – завладяваща морална дилема, на която не е лесно да се намери решение. Какво повече може да иска един читател?

„Ортодокс“ е продължител на вечна тема в българската фантастика – темата за свободата. С чест са я изследвали и други автори преди Григор Гачев, и неговият роман само печели от сравнението, защото книгите – разделени от няколко десетилетия, но принадлежащи на различни епохи – се допълват. Мои персонални фаворити в тази редица са „Фантастични новели“ от Александър Геров (изд. „Народна младеж“, София, 1966, Библиотека „Приключения и научна фантастика“, № 100) и „Десет на минус девета” от Николай Теллалов (изд. „Весела Люцканова“, София, 2007).

Тези три романа са обединени от въпроса дали свободата или робството е нормалното състояние на човека. Допреди няколко века отговорът на този въпрос е бил далеч по-очевиден и много по-смущаващ от днес: броят на робите или на крепостните селяни е надвишавал този на робовладелците и на свободните граждани. Следователно, поне статистически, робството е доминирало. Ситуацията се обръща едва през последните сто – сто и петдесет години.

Днес огромното болшинство от човечеството се състои от свободни индивиди. Но дали е така? Не е нужно да следим новините, за да си зададем въпроса с каква свобода разполагаме в условията на съвременните технологии. Технологии, които „четат“ мимиката ни, разпознават лицата и походките ни, знаят кога къде сме и какво правим. И които сигурно скоро – освен ако вече не са се развили дотам, но просто не ни е известно – ще знаят по-добре от нас как се чувстваме и какво мислим. През последните години тази тема се обсъжда в световната фантастика – например произведенията на Кори Доктороу и Чарлз Щрос – и дори в популярната литература, както прави в книгите си историкът Ювал Ноа Харири. Но не е нужно да четеш нито Доктороу, нито Харири, за да забележиш напредъка в технологиите, които ни заобикалят. Достатъчно е да обърнеш внимание колко добре Амазон избира други книги, които биха могли да те заинтересуват. Доктороу и Щрос са оптимисти – те, кога по-прикрито, кога по-явно, защитават тезата, че технологията има не само мощта да ни зароби, но и да ни освободи.

Логично, следващият въпрос е кому ще са нужни хората, ако машините чувстват и мислят по-добре от нас. Ето за това е романът на Григор Гачев. Той също е оптимист: доколкото мога да си позволя свободна интерпретация на книгата му и без да издавам сюжетни тайни, авторът защитава тезата, че човечеството няма да се превърне в отживелица*.

* Това е най-точният превод, който открих на английската дума obsolete, често използвана, за да опише някоя „остаряла“ технология. Технологията може и да не е стара на години, но темповете, с които „новите“ технологии излизат от употреба, са едно от най-фантастичните явления на съвременността.

Валентин Д. Иванов

***

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нов Подкаст “Българска фантастика”: Триптих за юнаци и злодеи, от Калин М. Ненов


Коледен подарък за българските фенове: https://www.youtube.com/watch?v=UDILiVHATq4&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D&index=1

Разказът е написан през 2006 г. Има втора награда от международния конкурс „Златен кан“ 2009. Публикуван e в антологията „Златен кан. Том 1“ (2009), сборника „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ (2011: https://choveshkata.net/blog/?page_id…) и антологията „Фантастивал в Европолис“ (2018: https://choveshkata.net/blog/?p=6805).

За вас чете: Ана Йорданова.

Илюстрация: художник Катерина Данаилова, оформление Мартина Неделчева.

Весели празници от създателите на подкаста: Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Жоро Малинов спечели конкурса за фантастичен разказ на сп. „Осем“! Честито!


Чудесна новина – разказът „Лазар и Смърт” на Георги Малинов спечели конкурса за фантастичен разказ (https://spisanie8.bg/admin/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/2018/0813/%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%B2%D0%B0%D1%81.html), организиран от сп. „Осем“ с подкрепата на „Главболгарстрой холдинг“ АД и отнесе наградата 500 лв.

Тук може да прочетете повече за победилтея: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Интервю с него в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2015/07/03/alex-karapanchev-8-questions-georgi-malinov-150703/
По случайност в алманах „ФантАstika 2018“, който в момента се подготвя за печат ще може да прочетете едно мое ревю на неговия алтернативно-исторически роман „Орфеус слиза в ада“ – забележителна книга, която горещо препоръчвам.

Още веднъж честито!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Странни звезди: още една звезда с пръстен или с необикновени спътници


От време на време астрономите попадат на звезди, които не следват обичайното поведение, на милиардите си посестрими. Обикновено подобни находки са свързани с неподозирани явления или процеси.
Преди няколко години Табита Бояджиян (тогава постдок в Йейл; https://en.wikipedia.org/wiki/Tabetha_S._Boyajian) откри (статията, в която откритието беше обявено: https://arxiv.org/abs/1509.03622) в базата данни на космическия телескоп „Кеплер“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Kepler_(spacecraft)), че една иначе обикновена звезда с телефонен номер KIC8462852 (https://en.wikipedia.org/wiki/KIC_8462852) вместо име (но има и име – звездата на Таби, от откривателката) показва странни промени в блясъка си – той намалява по странен начин. Най-дълбоките минимуми достигат 20% от нормалния блясък на звездата и не се подчиняват на никакви видими правила – формата им се мени и не следват строга периодичност.
За сега няма общоприета теория, която да обяснява наблюдаваните явления. Може би няй-близо до този статус се доближава теорията на двама словашки колеги, че около звездата обикалят няколко фамилии от разпадащи се астероиди или комети (https://arxiv.org/abs/1612.06121). Наскоро звездата на Таби отново показа активност, която бе регистрирана с наземни телескопи (https://arxiv.org/abs/1801.00732).
Обектът на Ерик Мамеджек (тогава професор в университета в Рочестър; http://www.pas.rochester.edu/~emamajek/) беше открит още по-рано и също показва намаляване на блясъка (https://arxiv.org/abs/1108.4070). Но за сега е потвърдено само едно такова намалячване, макар то да има сложна структура. Единственото обяснение е, че между нас и звездата е преминала планетата с огромна система от пръстени, многократно по-голяма и по-масивна от тази на нашия красавец Сатурн. При преминаването – наречено още пасаж или транзит – планетата „засенчва“ от нас част от повърхността на звездата и намалява светлината, която достига до нас.
Преди това откритие знаехме за съществуването на пръстени само около гигантските планети и около един (Чарикло: https://arxiv.org/abs/1706.00207) или най-много два (за втория не е съвсем сигурно) транснептунови обекта в Слънчевата система.
От края на 2009 година до сега на 4.1-метровия телескоп VISTA (https://en.wikipedia.org/wiki/VISTA_(telescope)) на Европейската Южна Обсерватория (https://www.eso.org/public/; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F) в Чилийските Анди се прави обзор на вътрешната част на млечния път в инфрачервената област: VISTA Variables in Via Lactea (за кратко – VVV; https://arxiv.org/abs/0912.1056). Целта на тази огромна кампания, която продължава стотици нощи наблюдателно време, с участието на десетки астрономи от целия свят (включително български), е да изследва нашата галактика – Млечния път. Но данните могат да се използват за множество различни изследвания, едно от които е търсене на обекти, подобни на двете звезди, за които стана дума по-нагоре.
Заедно с група колеги от VVV попаднахме на нещо подобно: VVV-WIT-07 (което се разшифрова като VVV What Is This – 07). Все още нямаме ясна идея към кой от двата класа принадлежи нашата „странна“ звездичка. Статията, озаглавена „VVV-WIT-07: another Boyajian’s star or a Mamajek’s object?“ може да се прочете тук: https://arxiv.org/abs/1811.02265

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: интервю с Янчо Чолаков в Русия


След 7м20с:
https://www.youtube.com/watch?v=P5Ja_eO8di8&fbclid=IwAR28aJKDzBlF1VNLD4pK5TLg9WtmjhnvMWpox26qAqFOAbCKdShXgjwCaCQ

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика на Дните на неформалното образование (4-6.11.2018) в Музея „Земята и Хората“


Дните включват няколко паралелни събития, които ще се проведат в СУ “Свети Климент Охридски” и в музея “Земята и хората”. В музея между 10:00 и 18:00 часа ще има мероприятия, посветени на семейството (4.11), на училището (5.11) и на младите хора (6.11).

Човешката библиотека (ЧоБи; https://choveshkata.net/blog; http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0) ще има щанд с нова българска фантастика! Пълният списък с книгите на ЧоБи може да видите тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13 и специално обръщам внимание на последното ни издание „Фантастивал в Европолис“ (https://choveshkata.net/blog/?p=6805).

Повече за Дните на неформалното образование може да научите тук: https://www.dnes.bg/obrazovanie/2018/10/30/kak-da-uchim-s-lekota-pokazvat-ni-v-dni-na-neformalnoto-obrazovanie.392063

Leave a comment

Filed under Bulgaria, История, литература, наука, научна фантастика, science fiction

„ПЛАНЕТА ЩАСТИЕ. Утопичен разказ с някои реални лица“ от Тодор ЯЛЪМОВ – Федята (1944-2018)


 

Дебютният (и единствен) разказ на Федята:

***

„В началото бе Словото“ – според старата Библия

„В началото бе Фантастичното слово“ – според новата Библия

Председателят на Звездния съвет Карапанчев нервно почукваше с пръсти по интерлинка и преглеждаше инструкциите за прекъсване на прякото предаване при извънредни ситуации. Такова явно се налагаше – при това съвсем в края на втория му мандат – и заплашваше пожизненото му преизбиране и банковите сметки. Дори предшественикът му лорд Ник Теллалов успя чрез умели маневри да не използва извънредното прекъсване въпреки яростните изяви на групата крайни анархо-екоопозиционери. Беше му оставил десетина подготвени сценария за подобни ситуации и сега Карапанчев трябваше да реши кой е най-подходящият.
Имаше още няколко минути, докато транспортният министър Иван Крумов се оправдаваше, притиснат от фактите, но скоро предстоеше да разнищят случая по-надълбоко. А най-вероятно и по-нагоре до неговото лично участие, нещо, което не биваше да се допуска на никаква цена.

Целия разказ може да прочетете във форума на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“:
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46945&sid=9aa72cede32e52d07458924e6163e5ec&rb_v=viewtopic#p46945

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, science fiction