Category Archives: Bulgaria

In memoriam: Марио Паскалев (1963-2022)


На 5.09.2022 г. е починал от рак един от ветераните-членове на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, по-известен като Мàри. По-старите членове на клуба сигурно го помнят.

Повече за него и списък с фантастичните му произведения може да се намерите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9C%C3%A0%D1%80%D0%B8_%D0%9F%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2

Материал от Washington Post за един негов протест (със снимки):
https://www.washingtonpost.com/local/not-a-matter-of-money-family-sweats-out-heat-wave-to-protest-utilitys-14-fee/2016/08/18/30e04b64-649d-11e6-96c0-37533479f3f5_story.html

И спомен за него от Я. Чолаков:

Напусна ни Марио Паскалев. Като човек беше честен и последователен, като автор – оригинален, мащабно мислещ и сюрреален. Пишеше повече за себе си, затова и много от нещата му още не са издадени.

За книгата му „Подземни облаци” бях дал следната анотация:

„Няма нищо случайно в тази чудата на пръв поглед, но промислена проза, която ослепява читателя с богат език и неудържима експресия. И нищо от смайващия сюжет не е пропуснато от автора, освен ако не е трябвало да ни бъде спестено. Рядко се доверявам на български творци, които се подвизават в сферата на въображението, но пък и твърде рядко нечие въображение е било убедително като това на Мàри.”

На тези снимки от премиерата й през 2019 година изглеждаме вглъбени, мрачни, с някакво предусещане. А странно, защото беше хубава вечер, с празнична обстановка, и завърши със среща на едни интересни хора с други интересни хора, които бяха в състояние да си прекарват екстазно, докарвайки се до душевно пиршество. И това – не от вчера. Марио, Наско Славов, в аудиторията се вижда и Сашо Карапанчев. И тримата вече не са между живите, фантастичната ни литература осиротя за няколко месеца, почти неусетно си отидоха от нас истински таланти.

Веднъж… бяхме седнали с Марио на една софийска пейка и, унесени в разговор, не забелязахме как към нас се приближиха полицай и полицайка. Те се легитимириха, извадиха ни от блажения свят на идеалното, в който се бяхме потопили. Бяха заловили някого и им трябваха поемни лица. Мàри поклати отрицателно глава, бавно, но решително. „Не можете да ни откажете, това е ваш дълг!” – сопна се полицайката. „Можем – отвърна спокойно Мàри. – за кратко съм тук от Америка и имаме среща с господин Чолаков. Разполагаме с малко време.” И двамата подозирахме, че е малко, нали беше една от онези редки, френетични срещи, когато се виждаш с някой, с когото можеш да си кажеш нови неща за Вселената… Просто не знаехме, че е твърде малко.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature

SciFaukuest, авторско копие


Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, научна фантастика, поезия, Literature, poetry, science fiction

Булгакон 2022 Перперикон на живо онлайн / Bulgakon 2022 “Perperikon” live on line


https://www.twitch.tv/bulgacon

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science, science fiction

Поглед към романите „Централна станция“ от Лави Тидхар и „Аустрал“ от Пол Маколи / At a glance: the novels Central Station by Lavie Tidhar and Austral by Paul McAuley


Първо българските версии, после английските на същите текстове. / First Bulgarian versions, then English versions of the same texts.

Давамата автори са гости на българската национална среща на любителите на фантастиката Булгакон 2022 „Перперикон“. / The two writers are guests of horour of the Bulgarian national SF convension Bulgacon 2022 Perpericon.

За повече информация / For more info see:
https://valentindivanov.wordpress.com/%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-2022-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-bulgacon-2022-perpericon/


Пинокио в космоса?
Ревю на “Централна станция” (Central station),
роман от израелския писател Лави Тидар
Изд. Тахион, 2016

Няма опасност да разкрия сюжетните ходове на този роман, „сглобен“ от разкази, свързано от обстоятелства и герои (на английски подобни романи се наричат fix up novel). Не защото книгата няма сюжет, а защото читателите имат други причини да отгръщат с нетърпение следващата страница. Силата на тази книга е в атмосфера, в разкошната тъкан на повествованието и в богатия вътрешен живот на героите.
Тринадесетте глави могат да се четат отделно като новели и наистина много от тях са били публикувани в списания, някои дори са били включени в забележителните ежегодни антологии „Най-доброто“, редактирани от покойния Гарднер Дозоа. Общ свят и герои свързват отделните части, но като правило във всяка от тях са показани различни страни и от света, и от героите.
За мен главното удоволствие от четенето на тази книга бе да откривам как „работи“ описаният свят. Част от интригата е да се разпознаят и обединят в обща смислова мрежа детайлите, с които текстът щедро е посипан. Мога да си представя как някой читатели биха се подразнили от този подход, но аз го намирам за стимулиращ.
Романът заслужава похвала заради „заредения“ си език – всяка дума служи на някаква цел, има свой собствен емоционален заряд и онагледява идеите, която Тидар иска да поднесе на читателите. Още в самото начало аз бях впечатлен как само с няколко изречения той въвежда сложния международен и междукултурен фон, върху който се развива действието. Авторът умело използва добре известни факти за Близкия Изток, но ги изкривява точно толкова, колкото е необходимо за да ни разколебае дали може да разчитаме на обичайните стереотипи.
Множеството гледни точки в „Централна станция“ са друг елемент, който се откроява. Не е лесно да се изградят достатъчно обособени вътрешни гласове за всеки отделен герой, дори в книга с обикновена „линейно“ действие. При „fix up” структура това навярно е по-лесно заради накъсаното повествование, но аз харесвам начина по който Тидар е постигнал индивидуалността на героите си – манипулирайки стила, речниковия запас, образните асоциации, които те си представят, дори тона, ако мога да употребя тази дума за един писан текст. Това е напълно различно от „силовия“ подход, избран от Иън М. Банкс в „Страшно оръжие“ (преводът е мой, в оригинал „Feersum Endjinn“), където главният герой страда от говорен дефект, който прави вътрешния му глас уникален.
Светът на „Централна станция“ донякъде ми напомни за една от последните книги на Ким Стенли Робинсън, за усвоената и плътно заселена Слънчева система, както и някои други романи от „Културната“ поредица на гореспоменатия Банкс – особено онези, в които се описват цивилизации, изостанали от общия напредък или отказали се от Сингулярността (или от Сублимациата, ако трябва да използваме собствения термин на шотландеца).
Романът на Тидар е необикновено произведение, в сравнение със „стандартната“ съвременна НФ&Ф. То не следва „модата“ да се пълнят страниците с действие, докато не прелеят. Действието в „Централна станция“ е заключено в човешките глави и в мислите на хората, но това не прави книгата по-малко интересна.
В края на книгата никой не спасява свята. Нито самият свят не се нуждае от спасяване. На пръв поглед всичко, което сме спечелили след изчитането на тези двеста двадесет и няколко страници е да се запознаем със семейство Чонг, с техните приятели и съседи. Но ние сме получили много повече от това: запознали сме се с тези герои. Научаването на нещичко за всеки от тях, даже за второстепенните, е в основата на този роман; все едно сме проследили богата на събития времева линия – в смисъла, който този термин има в релативистката астрофизика. Тидар успява да събере заедно миналото, настоящето и бъдещето на героите си и създава усещане, че във всеки момент те съществуват и в трите глаголни времена.
Аз харесах романа и смятам, че часовете, отделени за прочитането му са добре „похарчени“. Със сигурност не съм единственият, защото книгата беше номинирана за престижната награда на Артър Кларк и спечели не по-малко престижната награда Джон Камбъл.

*

Лави Тидар е роден през 1976 година. Израснал е в Израел и е живял във Великобритания, Южна Африка, Вануату и Лаос. Публикувал е десетки разкази, пет „обикновени“ и четири графични романа. Неговите произведения са фантастични, но щедро черпят едновременно и от историята, и от съвременния политически пейзаж.

Валентин Д. Иванов
30.11.2018, Мюнхен


Епична фантастика, осъдена на забвение:
“Аустрал” (Austral), роман от Пол Макаули (Paul McAuley),
изд. Голанц (Gollancz), London, 2017

Пол Макаули е недооценен писател и мога да приведа поне няколко обяснения за това. Те всички са неправилни, но такива са реалностите на в света на книгоиздаването сега, комбинирани с предпочитанията на пазара, налагани с цялата категоричност на социалните мрежи.
Той е учен, защитил докторска дисертация. Бивш учен, ако трябва да бъда точен, макар че в известен смисъл науката е като шпионажа: който веднъж се е научил да мисли критично, да търси обяснения и да подлага на съмнение представите – своите и на другите – за света, не може лесно да се откаже от тези навици. Това само по себе си не е проблем, но то си личи твърде добре от неговите произведения и може да бъде проблем за някои читатели. Неговите романи – тук имам предвид преди всичко космическата опера „Тихата война“ (The Quiet War) е обилно поръсена с научни факти и хипотези. За съжаление днес идеите и критичния подход на повечето писатели в науката остават недооценени. Нещо повече, налага им се да прибягват до безкрайно опростяване – неизбежна последица от желанието да достигнат колкото се може по-широка аудитория. Това не е новост – науката винаги е боравела със сложни концепции и от читателите на научната фантастика се очаква да полагат усилия да „проникнат“ през тях.
На второ място, Макаули е бял аглосаксонски мъж на средна възраст и живее във времена, когато подобни герои се смятат за скучни, във времена, в които разликата между герои и автори често е размита. Това е разбираема реакция на дългото доминиране на белия англосаксонски среден клас в жанра и в живота изобщо. Да не забравяме, че жанрът дължи на Хърбърт Уелс и на Жул Верн толкова, колкото и на Мери Шели. За съжаление балансът е бил загубен, особено в средата на двадесети век и сега се намираме в период на компенсация.
Трето, Макаули в някаква степен страда от така наречения NIH синдром: съкращение на английското not invented here (не е изобретено тук). По финансови причини това в по-малка степен засяга писателите от англоезични страни, отколкото авторите, чийто творби се нуждаят от превод и допълнителни хонорари за него. Но дори аз, с моя не особено добър английски, мога да забележа колко различно звучи „Аустрал“ в сравнение с някой типичен роман от американски автор. Разликите са в еднаква степен езикови и социо-културни. Например книгата притежава известна самобитна заради прословутите английски недоизказаност и омаловажаване.
По тези причини най-възхваляващите цитатите на гърба на романа са написани от учели или инженери, които сами са се превърнали в писатели; Стивън Бакстер и Алистър Рейнолдс. Едно изключение е Джоан Харис, авторката на „Шоколад“, която приветства факта, че писател-мъж е създал убедителна героиня в повествование разказно от първо лице. В интерес на истината, пред мен е английско издание и това вероятно е повлияло на избора кой да популяризира „Аустрал“, но ако има разлика между него и американското, това не само подкрепя моите подозрения за силата на NIH синдрома, но и ни казва много за незабележимите социо-културни разлики между страните на двата бряга на Атлантика.
За щастие, по-голяма част от произведенията на Макаули, включително и ранните, са достъпни в цифрова форма или като антикварни издания втора ръка в по-големите платформи за търговия с книги и се надявам, че ревюто ми ще помогне да се разшири тяхната популярност.
Да продължим с романа „Аустрал“. Както в повечето си ревюта, аз се въздържам да преразказвам – доколкото е възможно – сюжета и се опитвам да поставя книгата в културен контекст, давайки на потенциалните читатели възможност сами да преценят дали да ѝ отделят необходимото време на базата на сравнения с други, по възможност широко известни произведения.

*

Главната тема на „Аустрал“ е свободата. Свободата от бедност, от расово е сексуално неравенство, свободата да се пътува – да, героите са лишени дори от това основно право (което събужда спомени за Студената война и Берлинската стена).
Има много начини да бъде интерпретирана тази книга. За човек, израснал в една от най-бедните източноевропейски страни първият пункт натежава пред останалите, но аз разбирам как читател от някоя западна страна може да постави на първо място някой от другите проблеми. Доколкото тези проблеми могат да бъдат разделени, разбира се.
От структурна гледна точка това е сравнително проста история, с няколко ретроспекции и паралелни сюжетни линии, които съпровождат основната: бягството на главната героиня, млада жена, с неслучайното име Аустрал. Няма да твърдя, че книгата „дискутира“ пътуването като философска категория с „По пътя“ или други известни пътешественически книги и филми, но може да се забележат ред паралели. И тук главнята героиня е извън закона както във „Внезапно изчезване“ („Vanishing Point“; 1971) или в „Телма и Луиз“ („Thelma and Loise”; 1991). Точно какво в последния филм, имаме две млади жени опознаващи света и самите себе си. Те са изправени срещу смъртоносна сила – както в „Дуел“ (Duel; 1971). Книгата притежава трагичната атмосфера като полския филм „Ида“ (Ida; 2013) и в нея присъства темата на загубената любов – като в българския филм „Отклонение“ (1967) – макар че тези сходства едва ли са търсени от Макаули, и последните два филма са слабо познати на Запад.
Тези теми за вечни и паралелите придават на романа дълбочина и вплитат историята в широка културна дискусия за свободата на личността, за противопоставянето на личния и общия интерес и т.н. – дискусии, които се водят с особен плам през последното десетилетие. Сцената, в която Аустрал моли за съдействие практически непозната жена, лесно може да остане неоценена, въпреки че е една от най-емоционално заредените в книгата: героинята се нуждае от помощ за собственото си оцеляване и това на своята отвлечена сродница/спътница, поставяйки под въпрос оцеляването на група от бивши екопоети (неологизъм, който обозначава заселниците-ентусиасти от ранния период на овладяването на най-южния континент).
Светът на романа е интересен „герой“ сам по себе си. Действието се развива в Антарктида. Глобалното затопляне е съживило и позеленило тази замръзнала днес земя, но са били необходими десетилетия и генетично модифициране на растения животни и хора (!), преди истинското заселване да стане възможно.
Авторът ни съобщава за човешките модификации още в самото начало, така че не разкривам някаква сюжетна изненада. Подобрените деца понасят по-лесно студа. Те са по-големи (и по-силни!) и притежават по-изгодно отношение между повърхност и маса на тялото от „обикновените“ хора. Модифицирането е добронамерено начинание, но след като условията в новия „див Запад“ стават по-приемливи, нуждата от тези модификации отслабва. Хората, които би трябвало да бъдат начело на това велико начинание – колонизацията на един огромен и празен континент – са осъдени да се превърнат в граждани от втори класа. Те оцеляват или в малки изолирани общности, разпръснати по най-негостоприемните части на Антарктида, или се насочват към престъпността и в края на краищата стигат до т.нар. Изправителни учреждения – независимо от коя страна на оградата се намират. Наистина, на първите страници на книгата главната героиня е охрана в нещо средно между затвор и трудов лагер.
Трагедията на Аустрал е, че е родена прекалено късно. По времето, в което се развива действието на романа, ранните оптимистични дни на сътрудничество и ентусиазъм са отминали. Както обикновено, революцията е изяла децата си и “ефективните мениджъри” са поели нещата в собствените си ръце. Последният израз може би е загадка за читателите, незапознати със съвременната руска култура – това е евфемизъм за Лаврентий Берия, небезизвестния ръководител на НКВД, съветската тайна служба, предшестваща по-известното КГБ. Той е ръководел съветската ядрена програма и се е погрижил тя да завърши успешно, независимо от цената.
Епичното усещане на романа е създадено от широк набор второстепенни герои. Те са обрисувани достатъчно подробно и са им дадени достатъчно богати предистории, за да ни е грижа за тях или да ги презираме, в зависимост от посланието, което Макаули е вложил във всеки един. Особено впечатление ми направи сложността на тези персонажи. Никой не е напълно зъл и дори най-положителните – включително Аустрал – са склонни към неточна преценка и понякога вземат погрешни решения. Както в реалността, често най-отвратителните действия се извършват в името на абстрактни или бъдещи добрини и отрицателни герои никога не мислят за себе си като за зли.
Все пак ние не сме изправени пред празна телевизия драма, в която действията на героите са изцяло продиктувани от обстоятелствата. По силата на избраната гледна точка, която дава на читателя пълен достъп до вътрешния глас на Аустрал, ние разбираме, че тя не се опитва да се скрие зад външни оправдания: тя признава, че наистина се е радвала на вниманието от страна на важния мафиотски бос, с когото е имала връзка – отново, това е сюжетен елемент, разкрит на първите страници на книгата, така че и тук не издавам нищо забележително.
Изненади се появяват в края на романа и те не са за бягството или за преследването през Антарктика; те са за моралния растеж, за цената на компромисите и за последиците от лошите решения. Ще ги премълча, но ще кажа, че читателите няма да останат разочаровани нито от писателските умения на Макаули, нито от героинята Аустрал. Някои въпроси са оставени без отговор, предполагам съзнателно. Не мисля, че това е направено като основа за продължение, а че по-скоро е съзнателен опит да се направи историята по-реалистична. Наистина, в живота не винаги ни се дават всички факти.
Накрая, няколко думи за езика, които са придружени от предупреждение, че английският не ми е роден език. „Аустрал“ е от малкото книги, които съм чел напоследък, изискващи консултации с речник. Причината в известна степен е в разликата между американския и английския „английски“, но не е ограничена само до това. Тук попадаме на интелигентен език, богат на нюанси, който цели – и успява! – да изрази сложни идеи и настроения на многомерни герои.
За мен беше удоволствие да прочета тази книга и ще бъде жалко, ако тя не спечели признанието, което заслужава. Аустрал и нейната спътничка се променят видимо по време на своя преход през Антарктика. Те откриват истини за света и за себе си; трудно да приемат някои от тях; те са изправени пред невъзможни избори без правилни или добри решения и понякога дори без каквито и да е приемливи възможности.
Празната къща с пресния гроб, който двете жени откриват в края на своите злоключения, е дълбока метафора за живота на Аустрал. Решението ѝ да продължи борбата говори много за силата на героинята. Открих още няколко „скрити“ съобщения, разпръснати из текста, но ще оставя на другите читатели да се насладят на процеса на откриването им.
Като критика мога да отбележа, че романът е прекалено къс за да бъде истински епос и повествованието е ограничено предимно до гледната точка на Austal. Бих искал да науча повече за този свят, особено за ранните му дни. Мисля, че романът би спечелил от едно разширяване на историята за похода, който героинята извършва много години по-рано заедно с майка си, до дълбочината и детайлите на сюжетната линия за бягство от затвора.
Имам и едно несъгласие с автора от философски характер. По същество романът твърди, че новата държава върху Антарктическия полуостров не може да бъде създадена без обичайните „болки на растежа“: неравенство, нетолерантност и всякакви фобии. Това се различава много от посланието, предадено от романа „Последна година“ на един друг подценен писател и мой любимец – Робърт Чарлз Уилсън. По някакво съвпадение той също не живее и пише в Съединените Щати, а в Канада. Без да разкривам подробности от сюжета, ще кажа, че главният герой Джеси Кълъм, дете на истинските дни на Дивия Запад, надхвърля ограниченията на обстоятелствата и обществото, в които се е родил и израснал, и показва мъдрост в ситуация, в която съвременните хора от 21-ви век се провалят. „Аустрал“ и „Последна година“ се развиват на общ тематичен фон и разглеждат сходни проблеми, но предлагат различни отговори. И двата романа провокират очакванията на читателя и повтарят добре познатата, но често забравена истина, че няма лесни решения.
Друго произведение, за която си мислех докато четях „Аустрал“ бе „Лавата ръка на мрака“. И двете книги описват трудно пътуване през огромните ледени простори, но сходството не свършва до там. Някои от измамно „елементарните“ диалози в романа на Макаули напомнят на обмена между Генли Ай и неговия извънземен домакин: „Можете ли да ги (става дума за снегоходите) направите по-бързи? – Да, но защо?“ Не на последно място, забелязах и паралели с някои от разказите на Джек Лондон.

*

Открито признавам, че съм пристрастен. Гледната ми точка и мненията ми до голяма степен са свързани с професията ми на учен и изследовател. Израснах с твърдата фантастика за социална несправедливост (мога да спомена братя Стругацки и Станислав Лем) и харесвам такъв род фантастика. Споделям ценностите, която тя пропагандира и се чувствам задължен да популяризирам книги и писатели, които изразяват „моите“ идеи.
Обобщавайки, смятам, че „Аустрал“ е образец за съвременна ангажирана жанрова литература от най-високо качество. Романът предлага обилна храна на мисълта и в същото време е увлекателно четиво, което кара читателите да се питат какво ги очаква на следващата страница. Убеден съм, че книгата заслужава няколкото дни, необходими за прочитането ѝ,

Валентин Д. Иванов
8-10.01.2019, Мюнхен


Pinocchio in space?
A review of Central Station by Lavie Tidhar
Tachyon Publications, 2016

There is no danger in revealing the plot details for this fix up novel. Not because it has no plot. The plot is not what drives the reader to turn page after page. It’s a typical atmosphere book where the lavish texture of the world and the rich inner life of the characters are the main attractions.
The thirteen chapters stand up well on their own and indeed, versions of all but two of them have been published in various venues, including the Year’s Best anthologies edited by the late Gardner Dozois. The common setting and the characters that pass from one piece to another bring the stories together. Yet, the chapters reveal to the reader very different facets of the world and of the characters.
To me, the main source of joy was discovering how this world works. Part of the intriguing style of the novel is introducing concepts and dropping hints early on, that will be explained later. I can see how some readers may be irritated by such an approach, but I find it stimulating.
The novel deserved prize for its heavily loaded language – every word serves a purpose and has a meaning, every word contributes to the message that Tidhar want to convey. Close to the beginning I was impressed how with just a few sentences he introduced the complex international and intercultural background against which the novel is set. The author makes a good use of the well-known facts about the situation in the Middle east, but twists them just enough forcing us to wonder if we should rely on the usual stereotypes.
The multiple points of view in Central Station are another element that stands out. It is hard to build a distinct inner voice for each character in an ordinary “linear” novel. I guess, the “fix up” structure of this one makes it easier to some extent; still, I like how it was done: with understatement. On the contrary, some writers use what I would call extreme approaches. For instance, Iain M. Banks has a protagonist in Feersum Endjinn with speech defect that helps to underline his uniqueness. Tidhar has managed to put recognizable enough imprints on the inner voices of individual characters just using their specific memories and backgrounds.
The overall setting somewhat resembles both the recent novels of Kim Stanley Robinson about the widely populated Solar system, and older Culture works by Banks – especially those where he described civilizations that have been left behind or out of the singularity (regardless of the exact term used).
This is an unusual work compared with the “standard” modern SF&F. The latest “fashion” is plot driven stories that heavily rely on action. No much like that in Central Station. The action here takes place inside the human or non-human heads, but it doesn’t make it any less interesting.
At the end nobody saves the world here – not that the world needed saving to begin with. On the surface, all that we have gained after reading these 220 or so pages is to get acquainted with the Chong family and their friends and neighbours. But we have achieved much more than that. Learning about every one of those characters, even the minor ones, is like following an eventful worldline – in the meaning this term has in relativistic astrophysics, no less. Tidhar manages to bring together the past, present and future – it feels like at any moment the characters exist in all of these tenses at the same time.
I liked the novel and I think those few hours, that it took me to read is, were well spent. Apparently I am not the only one, because it was shortlisted for Arthur C. Clarke and Locus awards, among others, and it won the John W. Campbell award.


Lavie Tidhar was born in 1976. He grew up in an Israely kibbutz and has lived for long periods of time in UK, South Africa, Vanuatu and Laos. He has published dozens of stories, five “ordinary” and four graphic novels. His writing, although fantastic in nature, draws heavily from both historic and contemporary settings.

Valentin D. Ivanov
Nov 30, 2018, Munich


A great epic work, doomed to obscurity:
Austral, a novel by Paul McAuley
Gollancz, London, 2017

by Valentin D. Ivanov

Paul McAuley is an unappreciated writer and I can think of a number of reasons why. They are all wrong, of course, but these are the realities of the modern publishing word, cross-crossed with the mass-market sensibilities, spread around with the single-mindness of the social networks.
First of all, he is a scientist, a former scientist, to be accurate, who holds a Ph.D. in biology. This is not a problem in itself, except it shows all too well in his writing. His novels – and I am talking here mainly about his space opera series The Quiet War is generously laced with science facts and hypotheses. Alas, today most scientists in fiction are not recognized by the ideas they bring in or the objective reasoning they represent. I see this as a sad consequence of the attempt to reach as wide audience as possible, leading to a the great simplification if the scientific ideas. It has always been that way, because of the basic fact that science is complex and it takes a great effort to get through the tick layer of arguments in a science-based SciFi novel.
Next, McAuley is a white middle class Anglo-Saxon male living in a world, where the border between character and author is somewhat blurred and characters like that are considered boring. This is an understandable reaction to the long dominance of the white middle class Anglo-Saxon males in a genre that was created to an equal extent by Herbert Wells, Jules Verne and the often forgotten Mary Shelly.
Third, McAuley probably suffers – at least to some extent – from the infamous NIH syndrome: Not Invented Here. This is less important for writers from UK, Australia and other English speaking countries, than for those with different native languages, but even with (or may be because) my second/third-language English I can clearly see how different Austral sounds in comparison with a novel from most modern US writers.
As a result most important blurbs on the novel’ s back come from scientists/engineers-turned-writers who incidentally are white middle class Anglo-Saxon males and live in UK (in the interest of fairness, I am looking at an UK edition, but if the UK and US editions differ, that would strengthen my last point and speak volumes by itself): Stephen Baxter and Alistair Reynolds. One exception–to some extent–is Joanne Harris who wrote Chocolat and The Gospel of Loki. Of course, she is from UK – another fact to support my arguments above. She wrote: “… hooray! – a male author writing a complex first-person female narrator…”
Fortunately, most of McAuley’s work is available in electronic form in тхе major on-line outlets, and I hope after reading this review everybody will rush to purchase his books.
Now, let’s proceed with Austral. Like in мост my reviews, I refrain—as much as possible—from retelling the story. Instead, I try to place the book in the wider cultural context, giving the potential readers a chance to decide for themselves whether to devote time for this piece or not, based on comparisons with others, hopefully well-known reference works.

*

The main theme of Austral is freedom. Freedom from poverty, from race and gender inequality, freedom to travel—yes, some characters are bared even from this basic right (bringing up some memories of the Berlin Wall and such).
There are many ways to read this book, and – as it should be with such a sophisticated work – it can be interpreted and perceived on many different levels. For someone like me, who grew up in one of the poorest (still!) countries in Eastern Europe the first point outweights by far the others, but I understated why a person from the richer and more diverse Western countries would put the stresses on the other issues – аs much as they can be separated, of course.
Structurally, this is a relatively simple travel novel, with a few minor flashback or parallel story-lines that accompany the main line – the escape and run for freedom of the leading character, a young woman appropriately named Austral. I would not go so far as to say that this is somehow connected with On the Road or other famous travel novels or movies, but a number of parallels are inevitable. To name a few: the protagonist is an outlaw, much like in Vanishing Point (1971) and in Thelma and Loise (1991). Similar to the later move we have two young women on the road of discovery and self-discovery. They are facing a deadly force—like in Duel (1971). The tragic atmosphere of the Polish movie Ida (2013) and the lost love theme of the Bulgarian film Detour (1967) come to mind as well (although the two latter titles probably speak nothing to Westerners).
These themes are eternal and the similarities give the novel depth and place the story in the context of cultural discussions about personal freedoms, about the personal versus communal rights, etc. – disputes that have been heating up in the last decade. The scene when Austral asks a virtual stranger for help is easy to overlook in this aspect, although it’s particularly powerful: she needs help to ensure her own survival (and that of her relative turned abductee) placing at risk the survival of a community of ex-ecopoets (a fancy word for the early enthusiasts for settling the new lands in the South).
The setting is an interesting “character” on its own. The action takes place in Antarctica. The global warming has turned this now frozen continent livable and green, although it has taken many decades and genetic modifications of plants and … humans to make this possible.
We are told about the human modifications early in the novel—so this is not a significant spoiler. Such kids grow to be better-suited for the cold: they are larger (and stronger!), improving the mass to surface ratio and can stand cold better that the ordinary humans. This is all well-intended, but as the conditions on the new “Wild West” become more hospitable, the need for these mods weakens. The people who were meant to be at the forefront of the great new undertaking – the colonization of the vast and empty continent – are condemned to second grade citizens. Today they survive either in small isolated communities, scattered across the most inhospitable parts of Antarctica, or they turn to the crime underworld and not surprisingly, end up in on one or the other side of the fence In correction facilities. Indeed, on the opening pages the protagonist is a correctional officer.
Tragically, Austral was born too late. At the time the novel takes place, the optimistic pioneering days of collaboration-over-competition and enthusiasm are gone. The revolution has eaten its children and the “effective managers” have taken over. That last expression perhaps is a mystery to most Westerners, so I will explain it – this it an euphemism for Lavrentiy Beria, the infamous head of NKVD, the Soviet secret service that preceded the better-known KGB. He was a head of the Soviet Nuclear program and saw to its success, by any means necessary.
The epic feel of the novel is created by a reasonably wide cast of supporting characters. They are given enough back stories to make us care about them or despise them, depending on the points McAuley wanted to make. Something I did appreciate is the complexity of these personages. Nobody is fully evil and even the most positive ones – Austral among them – are prone to bad judgment and occasionally take questionable decisions. Like in real life, often the most despicable actions are taken in the name of some abstract or future good and bad people probably never think of themselves as evil.
Yet, we are not facing some empty TV drama where the actions of the characters are fully dictated by the circumstances. By virtue of the chosen viewpoint that gives the reader a full access to the inner voice of Austral we understand that she doesn’t try to hide behind external excuses: she admits that she did enjoy the attention of the important mafia boss she had a relationship with – again this is a plot element revealed on the very first pages of the book, so no significant spoiler here, either.
The main surprises come at the end of the novel, and they are not about the escape or about the chase across Antarctica; they are about the moral growth and cost of compromises and the consequences from bad decisions. I won’t reveal them, I will just say that the readers won’t be disappointed in MacAuley’s writing and in Austral. Some questions are left open, intentionally. I don’t think these is meant to be the seeds for a sequel, but rather a deliberate attempt to make the story more real life-like – indeed, we are not always given all the answers.
Finally, a few words about the language – with a warning that an opinion from a non-native English speaker like this reviewer should be taken with a grain of salt. The language of the novel is rich to the point that Austral was one of the few books that I have read recently with occasional dictionary consultations. Partially, the reason may be in the UK-versus-USA English, but it’s not just that. We have here intelligent and nuanced writing meant – and succeeding! – to express sophisticated ideas and moods of complex characters.
It was a pleasure to read this book and it will be pity if it doesn’t gain the recognition it deserves. Austral and her companion change visibly during their trek across Antarctica. They discover truths about the world, about themselves and about each other; they struggle and have hard time accepting some of these, they face impossible choices with no correct or right solutions, or sometimes even without acceptable options.
The empty house with the fresh grave they discover near the end of their tribulations is a deep metaphor of Austral’s life. Her decision to go on speaks volumes about the protagonist’s strength. I discovered a few more sub-luminous messages like that, scattered across the text, but I will live it to the other readers to enjoy discovering them.
On the negative side, the novel is a bit short for a true epic and it’s limited mostly to Austal’s viewpoint. I would have like to find out more about this world, particularly, about its early days. Widening the line about the trek of the heroine with her mother, that had happened many ears earlier, to match in scope and detail the present-day escape line would have been a good move.
I have anther disagreement with the author, of philosophical nature. Fundamentally, the novel says that the new country on the Antarctic peninsula can not be created without the usual growth pains of inequality, intolerance, and various phobias. This differs very much from the message communicated by the novel Last Year of yet another undervalued writer and а favorite of mine, Robert Charles Wilson. Incidentally, he also lives and writes outside if the US – in Canada. Without spoiling it too much, I will say that his protagonist Jesse Cullum, a child of the real Wild West days, transcends the limitations of his circumstances and society and shows wisdom in a situation where the modern 21-century people fail. These two books share background and address similar problems, but arrive at different answers. Austral and Last Year are both challenge the reader’s expectations and reiterate the well-known, but often forgotten point, that there are no easy answers.
Another work that I kept thinking of while reading Austral was The Left Hand of Darkness and the trip across the vast frozen lands that Le Guin’s characters have to endure. Some of the deceivingly “simple” dialogues in McAuley’s novel matches the exchanges between Genly Ai and his extraterrestrial host: “Can you make it travel faster? – Yes, but why?” I also noticed parallels with some of the Jack London’s stories.

*

I freely admit, I am biased. I come with scientific background. I grew up with hard-SF about social injustice (Stanislaw Lem, the Strugatsky brothers, the late Kir Bulichev come to mind) and I like it. I feel compelled to promote books and writers that represent these ideas.
To summarize, I think in Austral we have a piece of modern socially conscientious speculative fiction of the highest quality. It offers food for thoughts while being an engaging page-turner at the same time. I am convinced this book deserves to set apart a few hours and enjoy it.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, Bulgarian speculative fiction, България, литература, наука, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 023 : Планета щастие. Утопичен разказ с някои реални лица, от Тодор Ялъмов


Излезе новият брой: https://www.youtube.com/watch?v=n8TU2eCF9kU


Пръв, и доколкото е известно, единствен разказ на автора. Публикуван в през 2014 година в сборника „Измерения и модели“ (съставители Александър Карапанчев и Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“) и през 2018 година в алманаха „ФантАstika/2018“ (съставител Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фондация „Човешката библиотека“).

Колаж: Валентин Д. Иванов, по материали от БГФ Завинаги и страницата на клуб “Ив. Ефремов”.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Нова научнопопулярна статия: какво да очакваме от новия космически телескоп или опит за предсказване на предстоящите му открития (и микроразкази)


В бр. 8 на сп. „Осем“ излезе моя нова научнопопулярна статия, озаглавена „Прозорец към небето“.

Никой не знае за какво е мечтаел Галилео, когато е превърнал далекогледа в телескоп, насочвайки го към небето. А какви ли открития очакват астрономите от новия космически телескоп „Джеймс Уеб“?

Останалото може да прочетете в списанието.

В същия брой публикуваха и няколко микроразказчета. Свързва ги общата тема: как щяха да започват някои велики научно-фантастични романи, ако бяха написани от българи?

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science

Конференция: животът във Вселената / Workshop: Life in the Universe, 24-28.10.2022


Търсенето на живот във Вселената изисква биологията, химията, астрономията, а вероятно и други науки да работят заедно за да се получи отговор. През Октомври 2022 година в София ще се проведе конференция, която цели да обедини изследователите от различните области в решаването на този проблем.

Повече за конференцията може да се прочете тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

А по-надолу привеждам и част от първата обява, на английски.

*

Ever since the dawn of human civilization, the problem of defining life and searching for its occurrence has been of great interest. One might even argue that along with the emergence of intelligence and consciousness, the understanding of life itself is one of the premier scientific issues of our time. Over the past decades, there have been major achievements in astronomy, such as the discovery of exoplanets in amazing abundance; chemistry, such as the development of synthetic networks with overlap to geochemical processes; quantitative biology, such as our ability to increasingly understand in detail the workings of processes underlying living systems and the existence of all manner of extremophiles; and the studies of geochemistry and the fossil record of the early earth. These achievements, if brought together, offer the possibility of yielding major breakthroughs for the aforementioned scientific questions.

To facilitate such a fruitful transdisciplinary interaction, we are organizing a research meeting to take place in Sofia, Bulgaria the week of October 24-27, 2022. We plan to invite both leading experts and early career researchers from the relevant research areas and discover opportunities for cross-fertilization between subfields. Our aim is to create the seeds of major progress in our understanding of life. Fields to be represented at the planned meeting include:

Exoplanets: their detection, dynamics, and remote sensing thereof

Geophysics, geochemistry and the connections between prebiotic chemistry and the origins of life

Synthetic cells and minimal organisms

Quantitative approaches to biological networks such as those responsible for metabolism in living systems

Life in harsh environments; the search for extraterrestrial life in the solar system

In order to undertake this effort, we have assembled an Advisory Board of conference attendees. This group will help arrange the scientific program and direct the discussions toward accomplishing the stated goals.

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Български комикси в Щатите: художникът Айхан Хайрула и неговият графичен роман „Swordsmith Assassin“


На 4.юли в художествената галерия на ул. „Шипка 6“ в София се открива изложба на ардинския художник на комикси Айхан Хайрула.

Повече за него и за изложбата може да прочетете тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

А част от графичния роман може да видите тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

Успех!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, комикси, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: Валентин Д. Иванов в новия брой на сп. „Аналог“


Моя научнопопулярна статия „BIOSIGNATURES—THE SECOND BIGGEST BLUNDER OF SF“ излезе в броя на сп. „Аналог“ от July/August 2022:

https://www.analogsf.com/current-issue/table-of-contents/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Българска фантастична поезия в чужбина: Haunted Stars от Валентин Д. Иванов в сп. Illumen


В пролетния брой на американското списание за фантастична поезия беше публикувано мое стихотворение:

Останалото може да се прочете в списанието, което е достъпно тук: https://www.hiraethsffh.com/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

За Наско Славов на изток и на запад


https://file770.com/atanas-p-slavov-1947-2022/
https://fantlab.ru/blogarticle77413

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature, science fiction

Текст на бургаския писател-фантаст Янчо Чолаков на страницата на Бургаската писателска общност: „Обсебване. Упражнението на един луд по безсмъртно писане“


По думите на автора „Обсебване“-то е написано в 1988-а и с годините все повече заприличва на неконтролиран ядрен взрив…

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: разказ от Елена Павлова в DreamForge Anvil 7


Love in the Time of Con Crud

By Elena Pavlova

Translated from the Bulgarian by Elena Pavlova and Kalin M. Nenov

Reprint from Future Science Fiction Digest in 2019

The bartender says, “We don’t serve faster-than-light particles.”

A tachyon enters a bar.

Love looks on the past with different eyes. If it could, it would reach back in time to ease the suffering of its love, to make the days of pain be known for joy instead. Time travel stories are often about changing future outcomes, but journeys in time can also find the roots of endearment and compassion.

*

Това е чудесно постижение, да поздравим авторката!

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, алтернативна история, литература, научна фантастика, science fiction

Български номинации за наградите Еврокон 2022


Днес бяха обявени българските номинации за наградите на европейското дружество за фантастика. Пълният списък може да се види тук: https://fandombg.org/eurocon/2022/

Честито на номинираните!

Подкастът за българска фантастика, който правя (https://www.youtube.com/watch?v=O-QV3smqS1A&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), влезе в краткия списък, но не спечели номинация. Благодаря на феновете, които са го предложили и гласували за него!

Списък с моите собствени гласове може да се види тук: https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс: „Човешката библиотека“ и „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от „Изгревът на следващото“


Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от първия си конкурс за романи „Изгревът на следващото“. В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ приемаше истории, посветени на това търсене. Сред получените ръкописи сърцата и умовете на журито грабнаха „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева и „Четиринадесет минути до изгрева“ от Божан Божков. Поощрения получиха „Планетарни сърца“ от Мария Вълчева, „Нощта на Страшния съд“ от Иван Иванов и „Усмихната дървесина“ от Мария Велчева.

Човешката библиотека и Тера Фантазия ще издадат двата наградени ръкописа.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Писателят Янчо Чолаков чете „Бесният Гилвирдас“, запис 2012 година, Бургас


Янчо Чолаков е български писател с няколко кнниги и с десетки публикации в медиите, превеждан в Щатите, Германия и Русия. Повече за него може да научите тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

http://www.ilit.bas.bg/bg/yancho-cholakov-0

https://chitanka.info/person/jancho-cholakov

Записът е дело на Емануил Арнаудов.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, Literature

Writers of the Future, Honorable Mention for Elena Pavlova’s “A Pilgrimage to Memories Tattooed”!


Елена Павлова, български писател-фантаст, за четвърти път получава Honorable Mention от престижния конкурс Writers of the Future. Поздравления!

Разказът ще бъде достъпен на български в следващия хартиен брой на сп. “Shadwodance”, посветен на апокалипсиса.

Повече за Елена Павлова може да научите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

*

Dear Writer,

Congratulations! Your story has been judged and is an Honorable Mention for the L. Ron Hubbard Writers of the Future Contest 4th quarter (entries received between July and September of 2021).

If you would like a certificate, please respond to this email with the following:

1) The name of your story

2) Your name exactly as you would like it to appear on the certificate

3) The address that you would like me to send it to

4) Your legal name for mailing (one that the post office will recognize)

You will not get a certificate unless you provide the above information.

If you have not taken advantage of the tools that we have developed to help you become a professional writer, I urge you to do so. We have a blog, a forum, and podcasts all designed to help you, and you can access all of them right on our site.

We also have our free online writers workshop available. It is our gift to you at no charge to help you. Go at your own pace and take advantage of this unique offer.

I look forward to your next story entry! The next deadline is 31 December at 11:59 pm Pacific Time.

Have a wonderful holiday season.

Best regards,

Joni Labaqui

Contest Director

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

In Memoriam: Проф. Георги Иванов (1942-2021)


В далечната 1992 г. професор Георги Иванов беше научен ръководител на моята дипломна работа. Без неговата подкрепа и помощ никога нямаше да замина да правя аспирантура в чужбина, което определи цялата ми по-нататъшна научна кариера, а някои колеги му дължат значително повече. Много търпелив и скромен човек и което дори е по-важно – мъдър. Имаше аристократичност в него, каквато все по-рядко откривам в следващите поколения, включително и в моето собствено.

* * *

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 1 декември 2021 г. на 79-годишна възраст внезапно почина проф. дфзн Георги Райков Иванов, дългогодишен ръководител на Катедра „Астрономия“ при Физическия факултет.

Георги Иванов е роден на 4 август 1942 г. в Татарево, Хасковска област. Дипломира се във Физическия факултет на Софийския университет през 1968 г. Започва работа като физик в Народната астрономическата обсерватория “Николай Коперник” – гр. Варна, като през 1975 г. защитава дисертация за научната степен “кандидат на физическите науки”. Той е единственият физик в България, който успява, докато е на щат в обсерватория, да защити дисертация за степен, еквивалентна на днешната образователна и научна степен „доктор“. По-късно Георги Иванов започва работа в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет, където се хабилитира като доцент през 1984 г. От 1991 е заместник-декан на факултета по учебната дейност, а от 1993 г. до 2003 г. – ръководител на Катедра „Астрономия“. По това време защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ (1993 г.) и е избран за професор (1996 г.) от Висшата атестационна комисия.

Областта на професионалните интереси на Георги Иванов са ОВ асоциациитете, звездобразуването, близките галактики (особено галактиката Андромеда и галактиката в съзвездието Триъгълник), звездната фотометрия и скалата на разстояния във Вселената. Базата за астрономически научни публикации на Смитсонианската обсерватория към Харвардския университет разпознава 126 негови научни публикации в периода 1970 – 2005 г. Сред най-цитираните от тях могат да се видят като съавтори имената на световноизвестни учени като Бари Мадоре и Уенди Фридман от Канада, Александър Шаров и Юри Ефремов от Русия, Леонид Георгиев от Мексико, Радостин Куртев от Чили, Валентин Иванов от Германия, а също така и на негови български съратници – Никола Николов, Петър Кънчев, Валери Голев, Цветан Георгиев и др.

Георги Иванов беше вдъхновяващ пример за пълна отдаденост на науката не само за плеядата млади любители, преминали през кръжоците на обсерваторията във Варна, но и за студентите, които се бяха посветили на науката астрономия.

Поклон пред светлата му памет!

От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam112

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, наука, science

Bulgarian SFF Panorama in the Romanian on-line magazine Galaxia 42


Please try to make a brief introduction on Bulgarian SF history.

There is a debate which is the first Bulgarian SF work.

Probably the best-known candidate is Bulgarian mainstream writer Ivan Vazov (Иван Вазов; 1850-1921) with his story “The Last Day of the XX century” („Последният ден на ХХ век“; 1899) where, as the title suggests, he described a prosperous Bulgaria hundred years in the future. Furthermore, he wrote a poem “In the Kingdom of the Fairies” („В царството на самодивите“; 1884) that could easily be called a fantasy.

The second contender is the mysterious author of Veda Slovena („Веда Словена“; 1874-1881). Originally published by Stephan Verkovich (Стефан Веркович; 1821-1893) as folk tales from the Rhodope Mountains area, collected by Ivan Gologanov (Иван Гологанов; 1839-1895) over a period of twelve years. Gologanov worked as a teacher in that area. The content of the book, describing pagan gods and pre-Islamic/pre-Christian myths, cast doubts about its authenticity. Today many scientists consider it a literary hoax, written by Gologanov himself.

Some people think Svetoslav Minkov (Светослав Минков; 1902-1966) was the first Bulgarian SF writer because of his fantastic and diabolic works from the 1920s. He certainly started the Bulgarian horror genre. Minkov was also a co-founder, together with Vladimir Polyanov (Владимир Полянов; 1899-1988) of Argus (“Аргус”; 1922), the first publishing house in the world specialized exclusively in speculative fiction.

Finally, there is the great body of Bulgarian folk tales, but those are usually considered precursors of the fantastic genre. In the end, it doesn’t really matter if SF&F started a decade earlier or later; all the candidates for the title of the first Bulgarian SF&F writer contributed to the rich and diverse genre that we all love so much today.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction