Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).
Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.
Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.
Може да слушате разказа тук:
Честит ни празник на славянската писменост! ^_^
С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!
Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.
– „Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.
– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂
– „Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.
– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони“ на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.
– „Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.
– „Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.
– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂
– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.
– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.
– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.
– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.
– „Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.
– „Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.
За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.
Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.
Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.
Поздрави, подвизи, позиви,
Христина
От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.
Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.
Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.
Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/
Почетното жури в състав Едуард Мелконян, Людмила Мелконян, Велко Милоев, Петър Кърджилов, Дилян Благов и Юри Илков присъди Специалната награда на името на Агоп Мелконян на разказа „Аве“ от Яница Радева Радева.
За високи творчески постижения бяха отличени разказите: „Когато Иван петров Ставрев намери машината на времето“ от Йордан Веселинов Колев, „Подсладителят“ от Ив-Ана Драгомирова, „Душа 58074“ от Кристина Емилова Петрова и „Последен спомен“ от Виктория Константинова Баръмова.
Основното жури на конкурса – сп. „Сборище на трубадури“ и представители на фантастичната общност – присъди следните награди:
1. „Страшни кръвопийци“ от Антон Цветанов Меляков
2. „Отрязах момент и той падна на пода“ от Рая Атанасова Антонова
3. „Миноги“ от Георги Николаев Янакиев
Повече информация за конкурса може да се намери тук: https://trubadurs.com/2021/05/15/ofitsialni-rezultati-ot-desetiya-konkurs-agop-melkonyan-2021/
Руският писател-фантасти Геннадий Прашкевич (https://fantlab.ru/autor702) на 16.05.2021 празнува юбилей и по този повод се появи нов сборник „Наш человек в антропоцене: К 80-летию Геннадия Прашкевича“ (https://fantlab.ru/edition316304). В него са включени разкази и публицистични материали от юбиляра и от неговите многобройни приятели, сред които са и трима българи: Александр Карапанчев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2), Юрий Илков (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2), Атанас П. Славов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2) и Валери Голев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2), представени с интервю „На руска фантастична вълна“ (https://fantlab.ru/work1423411), датирано от 2016 г. Сборникът излиза в колекционен тираж от 25 екземпляра, но съдейки по дискусиите в мрежата, се предвижда допечатка.
Материалът е достъпен в електронното списание „Трубадури“: https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/
Ето е един цитат:
Юрий ИЛКОВ: – Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю… Драги Генадий Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за реалната България и за България на творците фантасти?
– Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“, „Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“). Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга). От фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още веднъж…
В бр. 15 за 2021 г. е публикувано интервю с българският писатал-фантаст и по-скоро изобщо писател Янчо Чолаков от Бургас.
– Преди две години издадохте повестта „Прояснение“, в която описвате бъдещ свят, в който, медицината, както и днес, не може да помага на хората. Разкажете малко повече за вашата книга?
– От такава анотация човек ще остане с впечатление, че „Прояснение“ се занимава с еволюцията на болестите, ведно с тази на човешката раса. А там става дума за друго: що е ЗАБОЛЯВАНЕ, какво ни разболява, до каква степен някой друг може да ни помогне, можем ли изобщо някак да си помогнем сами? Какви митологеми се заформят в публичното пространство и се загнездват в главите ни? Премиерата на книгата буквално съвпадна с тази на пандемията… Точно това обстоятелство бе причина текстът й да бъде публикуван в продължение на близо шест месеца върху страниците на българския вестник в Чикаго, защото темата стана господстваща в световен мащаб, а „Прояснение“ разгръща, с малко неочаквани и донякъде агресивни художествени средства, действителните измерения на БОЛЕСТТА като масово явление – природни, психически, семейни, социални. Тръгвайки от един съвсем частен случай, тя ни разказва за нарушената хармония, доведена до пълна невъзможност да бъде възстановена.
Цялото интервю може да прочетете тук:
Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:
– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889
– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797
– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744
Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807
Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533
А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org
Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.
Излезе нова книга от поредицата „Тера фантастика“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0; http://www.sfbg.us/pubsequence/ERNR-TRF) – сборникът с разкази на Николай Тодоров (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2):
http://ornikology.blogspot.com/2020/12/blog-post.html
От издателската анотация:
Внимaтeлнo пocтрoeнитe нaучнoфaнтacтични рaзкaзи в cбoрникa „Oпoритe нa врeмeтo“ oткрoвeнo ce cтрeмят дa зaвлaдeят нoви тeритoрии, въпрeки чe нe губят яcнaтa cи връзкa c нacтoящитe влaдeния нa жaнрa. Кaктo cъзeрцaтeлнocттa им, тaкa и тяxнaтa рaзcъдливocт примaмвaт въoбрaжeниeтo. Прeд вътрeшния взoр ce рaзгръщaт чeрнoтaтa, cъбрaлa гaлaктикитe, пoдзeмнитe гaлeрии нa бъдeщитe грaдoвe и рeчнитe притoци oтвъд врeмeтo и прocтрaнcтвoтo. Някъдe тaм cтoи cъщo крexкият чoвeк, кoйтo, вoдeн oт cвoя oткривaтeлcки дуx, трябвa дa прeдизвикa вceлeнaтa и дa ce изпрaви нe caмo прeд нeйнaтa нeoбятнocт, a и прeд cвoя вътрeшeн cвят и пoнякoгa cтрaшнитe му твoрeния. Някъдe тaм дуxът нa ирoниятa ce вceлявa в мaшинитe, cвeтлинaтa нaмирa cвoй глac, a плaнинитe мoгaт дa ce oлюлeят нa крaкaтa cи и дa пaднaт пияни пo гръб.
Aндрeй Рaйкoв
Нaрeд cъc cвoитe пoнякoгa пecимиcтични oтceнки, миcтeриитe и рoмaнcитe нa Никoлaй Тoдoрoв ce oпитвaт дa cъxрaнят eднa клacичecкa вярa в бъдeщeтo.
Лaзaр Никoлoв
Съдържание
– Далече от оракулски очи – стр. 7
– Пътища разни – стр. 19
– Риболов – стр. 29
– Заговорът – стр. 43
– Замъгляване – стр. 60
– Приливът – стр. 74
– Да прекосиш небето – стр. 83
– Граници – стр. 103
– Зебрите – стр. 120
– Глас от фенер – стр. 141
– Опорите на времето – стр. 163
– Мрежата – стр. 178
Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!
Крадат ни – значи сме ценност!
Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.
Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.
Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/
Съдържание и повече информация за сборника:
Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384
Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382
Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.
Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).
През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).
Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404
Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.
Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.
Обява за аудио-видео… представление, шоу, спектакъл? от Петър Петров-Динев (1942-2001) – инженер-електроник, фен и активен деятел на клуб „Иван Ефремов“.
Повече за него може да научите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2
Представете си долния текст, разпечатан с матричен принтер, на тънка кафеникава хартия, на която веднъж вече от другата страна е било печатано нещо. Шрифтът, разбира се, беше с фиксирам размер на буквите, затова сега подравняването не е каквото беше. Хартиената версия не е оцеляла, но един стар файл от ChiWriter успешно е прескочил пропастта между 5 и 1/4 инчовите дискети и твърдите дискове.
* * *
*
* * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* *
* С И М Ф О Н И Я Н А Д А Л Е Ч Н И Т Е С Л Ъ Н Ц А *
* *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * *
*
* *
диорама на фантастична живопис и оригинални космически снимки
*
*
*
К Ъ Д Е : в Дома на Културата, * община “Средец”
(бивш Централен * Младежки Дом “Лиляна Димитрова”)
* ул. “Кракра”, 4 етаж, 41 стая, КЛУБ ЗА ФАНТАСТИКА
*
К О Г А : 22.март.1993г. (понеделник)
от 18 часа и 30 минути. *
*
К А К : вход само с пропуск, подписан от Айзък Азимов,
* Артър Кларк или А. и Б. Стругацки. По изключение
пропуски има * право да издава и Клифърд Саймък.
*
*
В началото на 1993 г. група ентусиасти от клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ в София започнахме да издаваме вестник за фантастика – „Тера фантастика“:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0
По-късно той израстна в най-дълговечното списание за фантастика у нас, което още живее и добрува, повече от две десетилетия.
Предлагам ви първия отговор на читателско писмо. Самото писмо не се е запазило, но отговорът е пред вас. Имали сме самочувствие: награждаваме, а не просто подаряваме екземпляр на вестника.
* * *
Братко ФЕН,
Получихме писмото ти от 05.04.1993 г. То бе първото
читателско писмо, което пристигна в клуба. Поради това те
награждаваме с един безплатен екземпляр на в. “ТЕРА ФАНТАСТИКА”.
Благодарим за поздравленията и добрите пожелания.
За сега не сме в състояние да започнем абонаментна кампания,
тъй като излизането на вестника изцяло зависи от продажбите.
Надяваме се, че ще ни помогнеш в това отношение като
разпространяваш информацията за новото издание и сред други
любители на жанра.
С НФ-поздрав!
19.04.1993 г. Един ФЕН:
гр. София /Валентин Иванов/
В новия брой (17, 2018) на фензина „Тера фантастика“ четете записките на Ян Янсен за Тверпкон 1954. Най-интересното в тях е, че авторът споменава за български участник!
Натъкнах се на тези записки преди около година на Ерокона 2017 в Дюселдорф. Те бяха публикувани в немския фензин „Clocking Counter“, (брой 27, 2017), издаван от Уайт фон Волф.
Остава загадка кой е българският участник. В онези години, в разгара на Студената война, вероятно не е било безопасно името ти да се свързва с упадъчна западна литература.
Не знам къде и кога ще бъде достъпен новият брой на Терата, но вероятно ще може да си го купите от Генерала на предстоящия Булгакон (21-09.2018, комплекс „Копривки“) или ако пишете във форума на клуб „Иван Ефремов“.
Valentin D. Ivanov 