Разказът е публикуван за пръв път в Escape Pod, октомври, 2022 година. Превод от английски автора, редактиран от И. Герова и M. Йовчева.
Илюстрация: Силвия Валентинова Иванова Цанева
Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“.
Ако за българското селско стопанство опасностите са три – суша, киша и Гриша – то за космическите апарати те са само две (почти): топлина и студ. Топлината е проблем, защото в условията на космическия вакуум единствения начин апаратите да се охлаждат е чрез излъчване (в атмосферата е възможен топлообмен с околния въздух, което е по-ефективно; така работят автомобилните радиатори) и по тази причина те или трябва да осенят радиатори с огромна площ или има опасност да се „изпекат“ от собствената си отпадъчна топлина. Студът е проблем за всякакви подвижни части, както и за електониката. За да се поддържа работна температура понякога се използват радиоизотопни генератори, които отделят достатъчно топлина и работят дълго време – години и десетилетия.
На фона на тези трудности е рядкост някои космически апарат да надживее предвижданията. Примерите са редки: американските Пионе и Вояджер, а сега към тях се присъедини и японският SLIM, който макар да не проработи 45 години като Вояджер-1, преживя втора лунна нощ. Разбира се, ценността на данните, които ни изпраща, намалява с времето, защото той може да наблюдава само една и съща област, но това е преди всичко мисия, целяща да демонстрира технологии, така че ценността ѝ е по-скоро в телеметичните, а не в научните данни, които изпраща.
Старшип е двустепенна ракета за многократно използване, която ще бъде в състояние да изведе в ниска околоземна орбита около 140 тона полезен товар (а в невъзвращаем вариант – над 200 тона). За сравнение – Сатурн-V можеше да вдигне 130 тона, а SLS (https://en.wikipedia.org/wiki/Space_Launch_System) на НАСА в съществуващия си вариант – 95 тона. Друго важно качество на Старшип е че използва като говирво метан, а не силно отровния хидразин, както е било свръхтежките ракети от предното поколение.
Според слуховете всеки старт на SLS струва около 2 милиарда долара. Старшип струва около 35 милиона долара (за по-евтино е направен от стомана, а не от скъпи сплави) и цената на горивото му е около 1 милион. Аз самият съм учуден от огромната разлика в себестойността. Ако тези оценки са верни, Мъск и компания наистина могат да правят ракети като кренвирши, както едно време беше казал Никита Хрушчов по друг повод.
До сега Старшип е изстрелван три пъти – нито един от полетите не завършва със стопроцентов успех, но с всеки старт ракетата изпълнява все по-голяма част от програмата на полета. Вчера например се стигна до навлизането обратно в атмосферата и подготовката за приводняване (което трябваше да е твърдо). Ако на борда имаше полезен товар, той щеше да бъде изведен в орбита. Вместо това Мъск и хора му направиха успешно преливане на гориво от един резервоар в друг, което операция, нужна при полети до Луната и Марс – за да може гориво от една ракета да бъде прехвърлено в друга, която да продължи към целта. Имаше и проблем – вратата на товарния отсек не се отвори напълно и приводняването на първата степен не се получи.
За отбелязване е модулната структура на ракетата. Първата степен например използва 33 двигателя, подобно на проекта Н-1, в който там има 30 двигателя. Но съвременните ракетни технологии са много по-съвършени – по онова време инженерите на Корольов не могат да направят нищо друго, освен да сложат система, която за всеки отказал двигател, да изключва неговия срещуположен, – решение, водещо до двойна загуба на тяга. Сега всички двигатели работиха успешно при изстрелването за третия полет, но не всички се включиха при кацането първата степан, вследствие на което тя се разби в океанската повърхност. Втората степен се спусна до 65 км височина, преди връзката с нея да прекъсне. Това все пак е успех и до там се стигна след огневи изпитания на земята, включително и в състава на вече сглобената ракета. Стъпка по стъпка третият полет може да се проследи освен на видеото, което съм цитирал в началото, така и в Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX_Starship_integrated_flight_test_3
Сега за реакциите. Като се има предвид, че това е ракетата, която вероятно ще замени Сатурн-V – чедото на фон Браун, завело хора на Луната, покритието беше учудващо скромно, поне според моите наблюдения. Подозирам, че това е свързано по-скоро с политика, отколкото с мащаба на технологическото постижение, но за това трябва да се изкажат хора, които следят по-отблизо американската вътрешна политика.
Кристиан Тамаш, един от водещите фенове в Румъния и видео-гост на българския национален конвент Булгакон 2022 „Перперикон“, организира онлайн дискусия за българската фантастика. От Българска сатрана ще участват Елена Павлова, Елена Борисова и Валентин Д. Иванов. Събитието ще се проведе в Дискорд и е част от традиционните срещи на румънския онлайн клуб „ProspectArt“. Дскусията ще бъде Английски с превод на Румънски. Всички желаещи са поканени.
Christian Tamas, one of the leading speculative fiction fans in Romania and video guest at the Bulgarian national convention Bulgacon 2022 “Perperikon”, organizes an online discussion about Bulgarian speculative fiction. Elena Pavlova, Elena Borissova and Valentin D. Ivanov will participate from Bulgaria. The event will take place in Discord and it is part of the traditional meetings of the Romanian online club “ProspectArt”. The discussion will be in English with Romanian translation. All interested are invited to attend.
SLIM е заработил отново! Преди десет дни струващият около 120 милиона долара японски апарат кацна на Луната, в не съвсем щатен режим. Той се е прилунил на около 55 метра от целта, с което постигна главната цел на тази мисия – да се демонстрира кацане на точно определено място (в рамките на 100 м), а не където и да е (макар и последното, само по себе си да е доста голямо предизвикателство). Това е изображение от системата за ориентация при кацането: https://i0.wp.com/spacenews.com/wp-content/uploads/2024/01/20240125-1_e_02-SLIM-landing.jpg?resize=1024%2C669&ssl=1
Как апаратът успя да заработи отново? Той е ориентиран така, че слънчевите му батерии му сочат на запад, а сега лунният ден завършва и Слънцето е от западната страна на SLIM. Инженерите от JAXA го изключиха около два след кацането, когато зарядът на батериите спадна до 12%. Вероятно през изминалите дни слънчевите батерии са заредили акумулатора и апаратът, следвайки програмата си, се в опитал да се свърже със Земята.
Нещатното събитие при прилуняването е повреда в един от двигателите, която е настъпила още преди апаратът да докосне повърхността и е довела – ни повече ни по-малко, до падането на соплото на двигателя! За щастие в конструкцията на апарата е предвидено дублиране (апаратът има два двигателя): https://www.isas.jaxa.jp/en/missions/files/slim_main3.jpg
което е спасило станцията от разрушителен удар в повърхността.
При прилуняването апаратът трябваше да се завърти на 90 градуса и буквално, да „легне“ на лунната повърхност на една страна. Вероятно поради асиметрията на импулса от главните двигатели SLIM е докоснал повърхността с прекалено голяма хоризонтална скорост, и се е завъртял двойно повече – почти на 180 градуса, при което след прилуняването „носът“ на апарата сочи земята, а слънчевите батерии са почти вертикални, вместо да се хоризонтални добре осветени.
Да се върнем на дублирането. Разбира се, то не е измислено нито вчера, нито от инженерите в Японската космическа агенция. Мъск използва 33 двигателя в Starship, не само за дублиране, а и за да използва предимствата, които дава мащаба. Интересно, че преди повече от половин век нещо подобно се е опитал да направи и Сергей Корольов с ракетата Н-1 с 30 двигателя в първата степен, но някогашната електроника не е била в състояние да се справи с управлението им и се е налагало ако един двигател се повреди, да се спира срещуположния, при което се губи двойно повече тяга, а сега загубата на един двигател може да се компенсира от останалите.
А тук може да се види положението на апарата (самият той е сниман о един от малките луноходи, които носеше на борда си), както и снимка от орбита, на която е показано положението на SLIM и е обозначено какво се вижда на горната снимка:
Няколко съобщения за възобновяване на комуникацията със станцията:
The team of the Japanese @LEV1_Rover_SLIM Moon rover might have heard a carrier from LEV-1. We will track the Moon tonight 28 Jan. with the 25m Dwingeloo @radiotelescoop to check. We will stream our signal (from 19:30 UTC to about 20:30 UTC) to WebSDR: https://t.co/Y1NviNWsUT
I have completed a preliminary Doppler analysis of the @amsatdl data believed to be from #SLIM. The data suggests an object on the Moon locked to a ground station with Doppler rate nearly doubled as a result. I believe this is consistent with SLIM and confirms it has returned! pic.twitter.com/EqUkBBDXId
The team of the Japanese @LEV1_Rover_SLIM Moon rover might have heard a carrier from LEV-1. We will track the Moon tonight 28 Jan. with the 25m Dwingeloo @radiotelescoop to check. We will stream our signal (from 19:30 UTC to about 20:30 UTC) to WebSDR: https://t.co/Y1NviNWsUT
Накрая за сравнение – индийският апарат Chandrayaan-3, който кацна на Луната на 23.08.2023 година, струва около 91 милиона долара. За себестойността на китайските апарати няма данни.
Интернет, мобилните телефони и даже изкуственият интелект (особено ИИ!) могат да бъдат добро или зло – зависи за какво ги използваме. Интернет и телефоните могат да бъдат средство за получаване на информация, не по-лошо от Големия Вселенски Информаторий, но могат да бъдат и средство за следене и подтискане на индивидуалните свободи, а изкуственият интелект може да бъде персонален идеален учител, който да преподава на всяко дете по най-добрия за детето начин, а може да бъде и инструмент за създаване на персонална политическа или комерсиална реклама, на която поти не можем да откажем…
По-нататък ще стане дума за добрата страна на цифровите технологии. Представете си, че сте астроном и трябва да наблюдавате с телескоп на другия край на света. Съвсем за кратко – за няколко часа. Само пътуването до там отнема три пъти повече време, а трябва и да се върнете. Ако наблюдателната програма е простичка и няма нужда да се вземат бързи решения на място, може да изпратите на обсерваторията инструкции какво и как да наблюдават вместо вас – това се нарича service mode observing (за разлика от традиционния visitor mode observing, когато астрономите физически отиват до телескопа) и подобна възможност предлагат повечето големи съвременни обсерватории. Европейската Южна Обсерватория (ЕСО) в Чили дори е един от пионерите в това, и в нея повече от половината наблюдателно време се използва точно по този начин.
Обаче наблюдателните програми не винаги са лени за изпълнение често изискват да се взема решение на базата на получените данни почти в реално време. С други думи, има нужда астрономът, който или която е създал програмата, да е на място И все пак да пътуваме шест пъти повече време, отколкото е дълго самото наблюдение не е нито много ефикасно, нито евтино занимание. Тук на помощ идват съвременните цифрови технологии и един нов начин на наблюдение е така наречената designated Visitor Mode (dVM), при която астрономите с на телескопа виртуално.
Снощи и на мен ми се случи същото – приказвахме си с колегите през MS Teams какво и как да правим, през това време аз можех да гледам какво става с телескопа и инструмента през виртуален десктоп – нищо особено, компютърните специалисти го правят от много години, но едва сега капацитета на интернет връзката с далечната високопланинска пустиня Атаката стана достатъчно голям за да позволи подобно забавление. За сведение, до преди 10-15 г. данните от наблюденията се пренасяха с куфар, пълен с твърд дискове, със самолет до Германия, и достигаха архива на обсерваторията след много дни; сега това отнема най-много 4-5 минути.
На картинката долу може да се види виртуалния десктоп. На планината той е „разхвърлян“ върху два монитора, за удобство. На горния ред се виждат два дисплея, които в реално време показват обекта, към който е насочен телескопа (вляво) и спектъра, получен от спектрографа (вдясно). Този спектрограф е с високо спектрално разрешение и за да покрие по-широк диапазон, има два дисперсионни елемента, които „нарязват“ спектъра на парчета – тук се виждат три, като най-яркото в средата е покрива точни линиите на серния двуокис, от който ние се интересуваме. Другите две отрязъка от спектъра са по-слаби, защото попадат в области от диапазона дължини на вълните, в които атмосферата е почти непрозрачна.
На втория ред на преден план има три панела. Левият по същество е интерпретатор (програмистите ще се сетят – програмните езици биват интерпретаторни и компилаторни), който ред по ред изпълнява скриптовете, с които се управляват телескопа и инструмента. Скриптовете могат да се редактират в движение, стига съответният „ред“ да не е започнат.
Прозорецът в средата показва състоянието на инструмента – кой процеп, филтър или дисперсионнен елеметн е сложен на пътя на светлината – и позволява тези неща да се променят без скрипт; обаче при нормални наблюдения се използват скриптовете, инструментът се управлява от тои панел само при настройки или технически тестове на състоянието му.
Третият прозорец управлява детектора и не случайно е по-голям, с което показва колко по-сложни и поддатливи на фини настройки са съвременните инфрачервени детектори. Под този прозорец се вижда част от още един – който показва координатите, към които е насочен телескопа, посоката и силата на вятъра и други подобни показатели, но той е дублиран на друг терминал и затова колегата, който беше дежурен снощи, не си е направил труда да го „вдигне“.
Най-отдолу има два обикновени терминала.
Всичко това е чудесно, няма само едно – прозорец за управление на времето над обсерваторията. 🙂 Критична липса, защото ако човек можеше да намали влажността или да прогони облаците с едно щракване на мишката, нашата работа щеше да бъде много по-лесна…
Йо е открит на 8.01.1610 г. при първите телескопни наблюдения на Юпитер и е най-вътрешният от четирите галилееви спътници на гигантската планета. Голям е почти колкото Луната и на 50 км под повърхността си има океан. Йо е известен с криовулканизма си и е едно от местата в слънчевата система, където може да има живот… Повече за този спътник може да прочетете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Io_(moon)
Утре вечер, на 5/6.12.2024, Робърт Хърт от Калифорнийския технологичен институт, ще изнесе научнопопулярна лекция за инфрачерверната астрономия от космоса.
Инфрачервеното елктромагнитно излъчване е това, което ние възприемаме като топлина. Земната атмосфера не го пропуска добре и се налага телексопите да се строят на голяма надморска височина, или да се изнасят на самолети, летящи на 20+ км (проектът „София“, който уви, не е кръстен на нашата столица: https://en.wikipedia.org/wiki/Stratospheric_Observatory_for_Infrared_Astronomy), или да се изпращат още по-нависоко, в космоса (телескопите IRAS, Spitzer, WISE, част от инструментите на Hubble, и разбира се James Webb).
Лекцията е свободнодостъпна в youtube и ще започне в 20:00 ч. Калифорнийско време, което съответства на 3:00 сутринта Българско, но записът ще продължи да бъде достъпен на същото място и след това:
В гръцката митология Артемида е сестра на Аполо и не е чудно, че нейното име беше избрано за продължението на лунната програма на Щатите, която цели да върне човешкото присъсттвие на земната спътничка след толкова много години.
Съобщениеото на НАСА за пресата:
Bulgaria will sign the Artemis Accords during a ceremony at 10 a.m. EST (17:00 българско време – бележка моя) on Thursday, Nov. 9, at NASA Headquarters in Washington.
NASA Administrator Bill Nelson will host officials from Bulgaria and the U.S. Department of State for the accords signing ceremony.
This event is in-person only. Media interested in attending must RSVP by 7 a.m. on Nov. 9, to the NASA Headquarters newsroom at hq-media@mail.nasa.gov. NASA’s media accreditation policy is online.
The Artemis Accords establish a practical set of principles to guide space exploration cooperation among nations, including those participating in NASA’s Artemis program.
NASA, in coordination with the U.S. Department of State, announced the Artemis Accords in 2020 along with the original signatories. The accords reinforce and implement the 1967 Outer Space Treaty. They also reinforce the commitment by the United States and partner nations to the Registration Convention, the Rescue and Return Agreement, as well as best practices and norms of responsible behavior that NASA and its partners have supported, including the public release of scientific data.
The event will take place at the agency’s James E. Webb Auditorium in the West Lobby inside NASA Headquarters located at 300 E St. SW.
Стъпването на човешки крак на Луната е велико постижение за човечеството, макар да е плод на безумната икономическа и военна надпревара по време на Студената война. Не е чудно, че новата програма отново е резултаът на надпревара, макар и необявена – този път с Китай. Това тъжно наблюдение показва, че силите, които управляват човечеството са по-загрижени за това как изглеждат техните държави и политически системи, отколкото за развитието и оцеляването на нашата цивилизация.
Присъедияването на България към проекта в далечен план навярно означава полети на българкси космонавти, но има и друг вид, не по-малко важни последствия: то стимулира развитието на високите технологии у нас. Колкото и да е невероятно, в България има фирми, които строят нано-сателити; това е термин за космически апарати, най-чесно изградени на модулен принцип от 1-2-3- или повече елемента с размер 10х10х10 см.
Къде в космоса може да живее човечеството и къде можем да намерим живот, подобен на нашия? Това е въпрос, на който е трудно да се отговори, и той има много аспекти – като се започне от планетите в Слънчевата система и се стигне до Млечния път и до Вселената като цяло. Лекцията е щедро „поръсена“ с повече или по-малко известни примери от научната фантастика, с ударение на източноевропейските автори и техните произведения.
Изображенията на въведението са от промоционните материали на фестивала (рисунката с извънземния е дело на Илия В. Иванов), а звукът е мой запис от аудиосистемата на светофар в Краков – родния град на Станислав Лем, който многократно е споменаван в лекцията. 🙂
„Булгакон“ е ежегодна среща на любителите на фантастиката в България, която се провежда повече от две десетилетия. „Булгакон 2023“ се състоя на 22-24 септември в град Пловдив с подкрепата на Национален фонд “Култура” и Ozone.bg. Повече за събитието може да се научи от неговата страница: https://www.bulgacon.org
Тази година, вместо брошура от десетина страници, любителите на фантастиката получават млако томче с разкази, публицистика и представяния на участниците във фестивала на фантастиката „Булгакон“ 2023 (който се провежда в момента в Пловдив):
Не, това не е дело на организацията с „чудесното“ българско име „Ню Бояна Филм Стюдиос“, нито на която и да е друга киностудия – 54-ия полет на марсиянския хеликоптер:
През май 2019 г. в калифорнийския град Пасадена се проведе конференция за търсене на техносигнатури – така се наричат наблюдателните прояви на технологичните цивилизации. Най-очевидните техносигнатури са радио и телевизионните предавания (спомнете си „Контакт“) и сигналите от радарните инсталации (дълго време най-силният радиосигнал, излъчван то Земята беше американски радар на о-в Окинава, който е следял за изстрелване на съветски балистични ракети от п-в Камчатка).
Тези дни, четири години по-късно, излезе докладът, обобщаващ резултатите от конференцията – той е свободно достъпен тук: https://arxiv.org/pdf/2308.15518.pdf
Това е доста пордобен обзор – на 70-ина страници – на текущото състояние на програмите за търсене на разумен и технологичен живот. Има и секция с „поуки“ от историята – как са се „откривали“ различни култури и как са завършвали контактите помежду им. Описани са основите техносигнатури, които можем да регистрираме (радио, оптични сигнали, топлинни сигнали), обсъжда се потенциалната възможност да намерим технологични изделия на други цивилизации в нашата собствена Слънчева система (привет на Лем с неговия „Разказът на Пиркс“). Без да съдържа някакви нови откровения или да предлага особено оригинални идеи как да търсим техносигнатури, докладът е интересно четиво за всички, които са заинтересовани от търсенето на извънземни цивилизации.
Най-важният – и нов – аспект на този документ обаче е отговора на въпроса как съвременните средства на т.нар. „мек изкуствен интелект“ (soft artificial intelligence) могат да ни помогнат в намирането на техносигнатури. Първо става дума за търсене на необикновени (разбирай: не от естествен произход) сигнали в различните обзори на небето; после – за идентифициране на необикновени (отново: не от естествен произход) обекти в стотиците и дори хиляди изображеия, събрани от телата в Слънчевата система. Най-накрая, обсъдени са, наиситна не особенно задълбочено въпросите: какво да правим, ако намерим техносигнатура (отговорът е – да я изследваме още; въведен е терминът ladder of technology detection – прочетете в статията какво означава), как да изградим силна и стабилно развиваща се общност от изследователи, които работят върху проблема, и какви инструменти имаме нужда за да регистрираме техносигнатури.
Булгакон е ежегодна среща на любителите на фантастиката в България, която се провежда повече от две десетилетия. Булгакон 2023 ще се състои на 22-24 септември в град Пловдив с подкрепата на Национален фонд “Култура”. Очаквайте програмата с българско и чуждестранно участие!
Bulgacon is an annual gathering of speculative fiction (science fiction, fantasy, alternative history, horror) in Bulgaria. It is a tradition that spans more than two decades. Bulgacon 2023 will take place on Sept 22-24 in the town of Plovdiv with the support of the National Fund “Culture”. Check here for the program, with Bulgarian and international participants.
За повече информация посетете страницата на събитието / For more information visit the page of the event at: https://www.bulgacon.org/
Преди няколко дни на сървъра за астрономически и около-астрономически публикации се появи интересна статия, в която е описана една възможна стратегия за междузвездна експанзия на човечеството. Статията е приета за публикуване в научното списание Acta Astronautica и нейни автори са Manasvi Lingam (едновременно от два университета – във Флорида и Тексас), Andreas M. Hein (също с две работни места – в Люксембург и Лондон), T. Marshall Eubanks (от индустрията; това понякога се случва в статиите на тема астронавтика).
Идеята е проста: между звездите „скитат“ огромен брой малки обекти с радиуси от стотина до десетина хиляди километра (за сравнение радиусът на Луната е около 1700 км). Точно тях авторите наричат „номади“ и оценят, че най-близкият обект с радиус като на Меркурий (около 2400 км) се намира на 0.16 парсека, а най-близкият обект с радиус като на Земята (около 6400 км) – на около 0.4 парсека. За сравненние най-близката звездна система – тройната звезда Алфа Кентавър – е на около 1.3 парсека. Бурзам да отбележа, че тези оценки са съвсем приблизителни и те са базирани на размерите на телата в Слънчевата система и на вероятностите те да бъдат „изстреляни“ при взаимодействие с по-масивните планети.
Подобни „номади“ – както и оценките от статията – са интересни в поне два аспекта.
Първо, като обекти на изследвания които могат да ни разкажат за разнообразието на химични елементи и физически условия в други звездни системи, от които са „избягали“ въпросните номади.
Второ, като „бензиностанции“ по пътя към другите звездни системи. Точно както може да пресечем някоя рекичка като стъпваме на стърчащите над водата камъни, така може да стигнем до Алфа Кентавър като използваме като бази десетките номади по пътя. Разбира се, от това разстоянията между звездите няма да намалеят, но примерно няма да има нужда да носим цялото необходимо гориво със себе си.
Авторите оценят – вижте тяхната Таблица 1 – с какви космически двигатели могат да бъдат достигнати най-близите подобни обекти и резултатите са обадеждаващи: не особенно фантастични или дори съществуващи технологии позволяват да се изследват in situ най-близките обекти в рамките на 50-годишна мисия. Този период не е избран случайно, той е сравним с продължителността на професионалния човешкия живот: ако се включите в проекта като студент, има шанс автоматична станция да достигне целта си преди да се пенсионирате.
В научната фантастика знам за поне едно произведение, в което е развита темата на подобни междузвездни номади – разказът „Инфра от съзвездието Дракон“ (1958 г.) от Георгий Гуревич. Той е достъпен на български – публикуван е в сп. „Космос“ през 1964 г. Наистина, там става дума за доста по-голям обект, сравним по размери в планета гигант като Юпитер или дори с кафяво джудже, но по-малките обекти са по-многобройни от такива гиганти.
Life Beyond Uswill be on sale on Apr 22, 2023. This is an original anthology of SF stories and science essays (series: european astrobiology institute presents) edited by Julie Nováková, Lucas K. Law, and Susan Forest.
What would life be like if it originated in a frigid ocean beneath an impenetrable shell of ice? Or on a world whose haze obscures any view of the universe beyond? Or on an unfathomable scale in the depths of space?
How would fi rst contact—on Earth, in space, on another planet—transform our understandings of technology, philosophy, and what it means to be human? What kind of cognitive dissonance would society experience, if we discovered a previously unrecognized sentience on Earth?
Life—beyond us.
Dive in as the European Astrobiology Institute presents fi fty-four original SF Stories and Science Essays on life, from microbial to macro, from automatic to sagacious. Each speculative story is followed by a professional essay illuminating the scientifi c underpinnings of the story and providing a new window into the cutting-edge knowledge about exploration for life in the universe.
It contains SF stories by: Eugen Bacon, Gregory Benford, Renan Bernardo, Jana Bianchi, Tobias S. Buckell, Eric Choi, Julie E. Czerneda, Tessa Fisher, Simone Heller, Valentin D. Ivanov, Mary Robinette Kowal, Lisa Jenny Krieg (translated by Simone Heller), Geoffrey A. Landis, Rich Larson, Liu Yang (translated by Ladon Gao), Lucie Lukačovičová, Premee Mohamed, G. David Nordley, Malka Older, Deji Bryce Olukotun, Tomáš Petrásek, Brian Rappatta, Arula Ratnakar, D.A. Xiaolin Spires, Bogi Takács, Peter Watts, and B. Zelkovich.
It contains science essays by: Jacques Arnould, William Bains, José A. Caballero, Dimitra Demertzi, Martina Dimoska, Tessa Fisher, Dennis Höning, Valentin D. Ivanov, Fabian Klenner, Nina Kopacz, Geoffrey A. Landis, Natuschka Lee, Ania Losiak, Stephen Francis Mann, Connor Martini, Tony Milligan, Philippe Nauny, Julie Nováková, Erik Persson, Tomáš Petrásek, Joanna Piotrowska, Giovanni Poggiali, Amedeo Romagnolo, Stefano Sandrelli, Floris van der Tak, Jan Toman, Sheri Wells-Jensen, Raymond M. Wheeler, Stephen Baxter (Introduction), and Wolf D. Geppert (Afterword).
RECOMMENDED AGE: Mature Readers (ages 16 and up)
HARDCOVER: 978-1-988140-47-6 · $35.00 US ($48.00 CAD)
TRADE PAPERBACK: 978-1-988140-48-3 · $25.00 US ($34.00 CAD)
EBOOK: $9.99 US ($9.99 CAD) · 978-1-988140-49-0 (EPUB) 978-1-988140-50-6 (PDF)
Page Count: 582
Trim Size: 6 x 9
Rights: World
Distributor: Ingram
Marketing & Publicity
• Advance reading copies sent to print and online media, including Publishers Weekly, Kirkus Reviews, Library Journal and Booklist
• NetGalley & Edelweiss+ distribution
• Book display at American Library Association 2023 annual conference
• Book launches, author or editor appearances at select festivals and genre conventions
• Print and digital advertisements
• Library marketing and special mailings
• Social media campaign, including advertising, giveaways, bonus content
We expect to hold at least one online and one in-person event. There will also very likely be a panel at Berlin’s MetropolCon in mid-May. Stay tuned for details.
На 7.11.1967 г. НАСА изстрелва „Аполо 4“ – това е първия полет на свръхтежката ракета „Сатурн V“. Мисията, която завършва с пълен успех, трае около 8.5 часа се състои от три обиколки на Земята по високоелиптична орбита с перигей около 200 км и апогей над 18000 км. По-късно именно с помощта на тази ракета дванадесет човека стъпват на Луната. „Сатурн V“ е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 140 тона полезен товар.
Вчера НАСА изстреля „Артемис 1“ – това е първият полет на новата свръхтежка ракета „СЛС“. Този път мисията ще трае почти месец и ще включва полет до Луната и влизане в окололунна орбита. Предстои да видим дали изпитанието ще завърши успешно като преди 55 г. В сегашната конфигурация „СЛС“е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 95 тона полезен товар, а в бъдещите конфигурации – 130 тона.
Моето поколение се роди прекалено късно за да следи пряко първата лунната надпревара, но сега имаме шанс да видим втората“ Всъщност, най-значимите постижения на космонавтиката през последните две-три десетилетия бяха непилотирани мисии до външните планети, до комети и астероиди. Особено се откроява сред тях полета на „New Horizons“ до Плутон. Едва сега пилотираната космонавтика има шанс да се реваншира в очите на широката публика и то до голяма степен на поредната лунна надпревара – този път между САЩ и Китай. Надявам се, че този път нещата няма да се ограничат с флагове, а ще има по-осезаеми и дългосрочни ползи.
За сега само ни остава възможността да се насладим на изстрелването на „Артемис 1“/„СЛС“, което за нашето поколение е почти същото, каквото е било изстрелването на „Аполо 4“/“Сатурн V“ за поколението на хлапетата, родени през десетилетието преди началото на Втората Световна Война. Подозирам, обаче, че за тях полетите до Луната са били далеч по-фантастични, отколкото за нас.
За сега там са само записите от първите три панела: с Елена Пвлова, Лави Тидхар и двойния с Пол Маколи и Джуди Новакова, но постепенно ще направим достъпни и останалите.
Valentin D. Ivanov 
