Monthly Archives: October 2021

Наука за всички: от 2022 г. списание Astronomy & Astrophysics преминава към модел със свободен достъп


Научната литература е скъпа – тиражите са малки и заради бързото развитие на науката, книгите остаряват бързо. Един учебник за университет, освен ако не е по някаква особено „класическа“ дисциплина, има нужда от смяна или поне от обновяване след 5-10 години. А с научните списания цикълът е още по-къс – рядкост са статиите от преди десетилетие, които продължават да бъдат важни и да се четат. Алтернативата са сървърите за препринти като https://arxiv.org/ и даже списания като Nature и Science, които са ориентирани към печалба, позволяват на своите автори да поставят статиите си там (наистина, с някои ограничения, например може да се публикува статията без корекциите, направени от редакторите на списанието). Подобни сървъри позволяват безплатен достъп до последните публикации и са важни за учени от бедни страни (каквато за съжаление е и България, особено когато става дума за наука).
Европейското списание Аstronomy & Astrophysics (https://www.aanda.org/), заедно с американските Astrophysical Journal, Astronomical Journal и британското Monthly Notices of the Royal Academy of Sciences e едно от водещите астрономически научни периодични издания в света. Значението на научните списания се измерва чрез средния брой цитати, които събират статиите, публикувани в тях през последните две години – този индекс се нарича impact factor (буквално: фактор на въздействие) и за тези пет списания факторите са: 5.6, 5.8. 6.3 и 5.4, съответно.
От началото на следващата 2022 година Astronomy & Astrophysics променя модела си на публикация: статиите ще са свободно достъпни. Списанието ще се финансира от страните-издателки (България е сред тях!) и от продължаващи абонаменти от библиотеки. Строго погледнато, за достъп до статиите в Astronomy & Astrophysics абонамент повече не е необходим, но университетите и обсерваториите по света ясно разбират нуждата от подкрепа и се очаква болшинството да продължат абонаментите си.
Съобщение на пресата може да се види тук: https://www.aanda.org/2021-press-releases/2350-open-access-transformation-for-astronomy-astrophysics
Повече за списанието: https://en.wikipedia.org/wiki/Astronomy_%26_Astrophysics
Това не е популярно издание, но аз познавам много журналисти, които внимателно следят професионалните астрономически издания за да са първите, които ще отразят най-интересните открития.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Честване на 40-та годишнина на НАО Рожен


Тази година Националната астрономическа обсерватория Рожен има юбилей – четири десетилетия от началото на работата – официалното откриване е на 13 март 1981 г., макар че наблюдения се правят още от септември 1979 г. По този повод вчера в БАН имаше тържество, видеото от което може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=YOCXKFgrjLQ&t=2860s

За повече информация:

– Официален сайт на НАО Рожен: http://nao-rozhen.org/

– За историята на обсерваторията може да се прочете тук: http://nao-rozhen.org/history/fr.html

– Видеоразходка из обсерваторията: https://www.youtube.com/watch?v=olTS1j8pzoQ

– Страници в Уикипедия на български https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_-_%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD и на английски https://en.wikipedia.org/wiki/Rozhen_Observatory

Честит юбилей!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, История, астрономия, наука, science

Сътрудничество и конкуренция в науката


Преди няколко часа се случи рядко астрономическо явление – планетата Нептун премина пред ярка звезда – явлението се нарича окултация на звездата от планетата:

https://lesia.obspm.fr/lucky-star/data/predictions/special/neptune20211007.html

На страницата има анимация, която показва как сянката на Нептун преминава през Земята.

Всъщност планетите често „загърбват“ звезди, но в огромното си болшинство тези звезди са слаби и не са подходящи за изследване на атмосферите на планетите. Самото изследване е възможно, защото част от звездната светлина преминава през атмосферата и по количеството на преминалата светлина и по нейния спектър може да се регистрират слоевете в атмосферата на планетата и да се оредели техния химичен състав и температура. А ако няма атмосфера, както е при астероидите, по окултациите на звездите от астероиди може да се измерят точно размерите на самите астероиди.

Но тук интересното е друго – за снощната окултация се организирахме група от двадесетина човека (а в обработката и интерпретацията на наблюденията сигурно ще участват още хора) от 4-5 различни държави и използвахме една дузина телескопи, сред които някои от най-големите в света – VLT в Чили, Кек на Хаваите, LBT в Аризона и двата Gemini, единият от които е на Хаваите, а другият – в Чили.

Повечето от тези двадесетина човека можеха да направят собствена програма и да наблюдават окултацията, да направят необходимите измервания, да разберат каквото знание може да се получи от тези наблюдения, и да публикуват статия в някое научно списание. Никой не притежава небето и не може да наложи на другите да не го наблюдават.

Тук навлизаме в територията на притчите, като тази за Аспарух, братята му и снопът стрели. Ако всеки наблюдава окултацията самостоятелно, ще научи нещо за атмосферата на Нептун по лъча на зрение. Но ако наблюдаваме окултацията с два телескопа, разположени на хиляда километра един от друг, ще научим нещо за атмосферата на Нептун в две точки, отдалечени на хиляда километра една от друга. Ако телескопите са повече и точките ще са повече. И така ще можем да направим много по-интересно и по-информативно изследване, отколкото е възможно с един единствен телескоп – понякога подобен метод се нарича томография и означава пространствено 3-мерно изследване.

Да не говорим, че времето над един телескоп винаги може да бъде лошо, докато над два има шансове поне единият да може да наблюдава… Както стана снощи – над цяла Южна Америка имаше облаци, но телескопите в Северна Америка и на Хаваите работеха.

Завършвайки притчата – в науката и конкуренцията, и сътрудничеството имат своите места, но без сътрудничеството нещата стават по-трудно и по-бавно, а понякога изобщо не се получават.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science