Monthly Archives: March 2022

Съобщение за пресата: собствени движения в центъра на Големия Магеланов облак


Оригиналът може да се прочете на страницата на AIP, Potsdam:

https://www.aip.de/en/news/stellar-motions-reveal-backbone-of-the-large-magellanic-cloud/

По-надолу следва мой превод съобщението на български, леко разширено с допълнителна информация. Ценността на тази статия е, че за пръв път собствените движения на звезди в друга галактика бяха измерени толкова точно с помощта на телескоп от Земята (от космоса е по-лесно, но в космоса има много по-малко телескопи и с тях е достъпно много по-малко количество наблюдателно време, със сигурност недостатъчно за проект от подобен мащаб), че да се види как другата галактиката се „върти“:

За да постигне това, Флориан обработи и анализира отделно всеки един детектор на всяко изображение. За сведение, камерата VIRCAM на телескопа VISTA има 16 детектора и става дума за стотици изображения. Това е огромна работа и макар да е извършена с компютър, това не я прави по-лесна, защото разработването на програмните средства изисква значително интелектуално усилие.

* * *

29 март 2022 г.

Използвайки данни от за обзора на Магеланови облаци с телескопа VISTA (VISTA Magellanic clouds survey или VMC), изследователи от Института за астрофизика Лайбниц в Потсдам (AIP), в сътрудничество с други учени от VMC тима, потвърдиха съществуването на удължени орбити, които са в основата възникването на т. нар „бар“ в Големия Магеланов облак (бар е структура, която значителна част от спиралните галактики показват – в подобни галактики спиралните ръкави не започват от центъра, а именно от краищата на удължената и сплескана структура наречена бар-а;л повече за това може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Barred_spiral_galaxy и тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Spiral_galaxy; Млечният път, нашата собствена галактика също има бар). Методът използва множество изображения, получени през достатъчно дълъг дълъг период време, примерно десетилетие, за да имат време звездите от Големия Магеланов облак (Large Magellanic cloud; LMC) да се придвижат по орбитите си на разстояние, което може да бъде измерено. Като се знят отместването и разстоянието до Магелановите облаци, може да се изчислят скоростите на звездите и да се направи карта на техните движения. Големият Магеланов облак се вижда с просто око от южното полукълбо, тъй като е най-ярката и най-масивната галактика-спътник на нашия Млечния път. LMC е богат на звезди, които обхващат широк възрастов диапазон, от млади, току що образувани, до звезди, стари колкото Вселената. Тя е „неправилна“ галактика заради формата си – тя притежава един спирален ръкав бар, който е отместен от центъра на диска. „Звездните структури, подобни на бар, са често срещана характеристика в спиралните галактики. Смята се, че те се образуват от малки смущения в звездния диск, които отклоняват звездите от кръговите им движения и ги принуждават да се движат по елиптични орбити“ (елиптични или орбити с висока елиптичност са орбитите, които представляват „сплескани“ елипси, с голяма разлика между голямата и малката ос; ако голямата и малката ос са еднакви, орбитата е кръгова – почти кръгова е орбитата на Земята около Слънцето; високо елиптични са орбитите на повечето комети, които идват от външните части на Слънчевата система; бел. В.Д.И.), обяснява Флориан Нидерхофер, първият автор на публикуваното изследване. „Специфичен тип от тези орбити са тези, които са подравнени с главната ос на бар-а. Те са „гръбнака“ на звездните бар-ове и осигуряват основната опора на структурата им. Телескопът VISTA е разработен за изследване на южното небе в т.н. близка инфрачервена област (светлина с дължина на вълната 1-2.5 микрона; за сравнение видимата област, в която добре вижда човешкото око е около 0.4-0.9 микрона; бел. В.Д.И.), за да изследва източници, които излъчват предимно в този спектрална област, поради тяхното естество (главният параметър, който определя това е температурата на източниците; бел. В.Д.И.) или поради наличието на прах (прахът се нагрява от по-горещи обекти, например звезди, но само толкова,колкото да излъчва именно в инфрачервената област; бел. В.Д.И.). Използвайки данни от проучването на VMC, екипът откри първите преки доказателства за тези орбити в бар-а на LMC. VMC е много-епохово (което значи, че се получават множество наблюдения, покриващи продължителен период от време; бел. В.Д.И.) изследване на Магелановата система (тя включва две галактики – Големия и Малкия магеланови облаци, както и няколко допълнителни структури от звезди: „мостове“ които съединяват двете галактики и които ги съединяват с нашата галактика; бел. В.Д.И.). Топва е обзор с телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO), проведен между 2010 и 2018 г., целящ да проучи звездното население и динамиката на най-близките ни извън-галактични съседи.

Екипът разработи сложен метод за точно определяне на собствените движения на звездите в Магелановите облаци. В ново проучване, публикувано току що в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, този метод е приложен към централните части на LMC. От измерените стойности авторите изчисляват собствените движения на звездите в LMC, създавайки подробни карти на скоростта на звездите в галактиката. „Зашеметяващото ниво на детайлите в картата на скоростите показва колко много се е подобрил нашият метод в сравнение с ранните измервания преди няколко години“, казва Томас Шмид, съавтор на статията, аспирант в AIP. За изненада на изследователите, данните откриват звездни движения, които следват структурата и ориентацията на бар-а. „Благодарение на тяхната непосредствена близост от около 163 000 светлинни години, ние можем да наблюдаваме отделни звезди в Магелановите облаци с помощта на наземни телескопи като VISTA“, казва Мария-Роза Чиони, съзадател и ръководител на проекта VMC и ръководител на групата в AIP за изследване на галактики-джуджета (като Магелановите облаци; бел. В.Д.И.) и на халото в Млечния път. „Тези галактики са уникална лаборатория за изучаване в детайли на процесите на образуване на галактиките.“ Голям интерес представлява динамиката на звездите, тъй като те носят ценна информация за образуването и еволюцията на галактиките. Въпреки това, дълго време едномерните скорости на звездите по лъча на зрението бяха единственият източник информация за вътрешната динамика в Магелановите облаци. Тези скорости могат лесно да бъдат измерени спектроскопски чрез Доплеровия ефект: наблюдаваната светлина на звезда изглежда по-синя или по-червена в зависимост от това дали звездата се приближава или се отдалечава от нас. Но за да се получат пълните триизмерни скорости на звездите, е необходимо да се знаят и собствените движения на звездите: видимите двумерни движения на звездите в равнината на небето. Тези движения могат да бъдат измерени чрез наблюдение на едни и същи звезди многократно за даден период от време, обикновено няколко години (затова VMC с неговите многократни наблюдения през почти десетилетие е особенно подходящ обзор за тази цел; бел. В.Д.И.). След това се определят изместванията на звездите по отношение на близките референтни обекти. Тези обекти могат да бъдат, например, много далечни галактики от задния фон, за които може да се приеме, че са неподвижни на небето, предвид големите им разстояния, или звезди с вече известни собствени движения.

Тъй като наблюдаваните движения на звездите в Магелановите облаци, гледани от Земята, са незначителни, точните им измервания са предизвикателство. На разстоянието на Магелановите облаци, наблюдаваните движения на звездите са от порядъка на милионна част от дъговата секунда годишно – за сравнение, една мили-дъгова секунда е ъгловия размери на астронавт на Луната, гледан от Земята. „Нашето откритие дава важен принос за изследването на динамичните свойства на галактиките с бар-ове, тъй като Магелановите облаци в момента са единствените галактики, където такива колективни движения могат да бъдат изследвани с помощта на собствени движения на отделни звезди. За по-далечни галактики това все още е извън нашите технически възможности“, казва Флориан Нидерхофер. Общо бяха необходими 9 години наблюдения, за да се съберат достатъчно изображения, за да може да се измерят тези малки движения. „Това е нова добавка към реда от важни резултати, получени от екипа на VMC обзора“, гордо добавя Мария-Роза Чиони.

Допълнителна информация:

– Научната статия: „Звездни собствени движения в центъра на Големия Магеланов облак“ от F. Niederhofer, M.-R. L. Cioni, T. Schmidt, K. Bekki, R. de Grijs, V. D. Ivanov, J. M. Oliveira, V. Ripepi, S. Subramanian, J. Th. Ван Лун е достъпна тук:

https://academic.oup.com/mnras/advance-article/doi/10.1093/mnras/stac712/6554251

и тук:

https://arxiv.org/abs/2203.14369

– Повече за VMC може да се научи от страницата на проекта:

http://star.herts.ac.uk/~mcioni/vmc/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Българска фантастика в чужбина? Разказ от Даниела Томова в Tor.com


Авторката ми е неизвестна, но в материала, който съпровожда една нейна предишна публикация в Апекс (https://apex-magazine.com/short-fiction/behind-her-trailing-like-butterfly-wings/), пише: „…She left her home country to study business at the Ohio State University and soon enough, she found herself peddling data around Europe just to make a living. Daniela draws her inspiration from the visceral folklore of the Balkans…“

Българка или не, поздравления за успеха!

2 Comments

Filed under Bulgarian speculative fiction, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в чужбина: разказ от Елена Павлова в DreamForge Anvil 7


Love in the Time of Con Crud

By Elena Pavlova

Translated from the Bulgarian by Elena Pavlova and Kalin M. Nenov

Reprint from Future Science Fiction Digest in 2019

The bartender says, “We don’t serve faster-than-light particles.”

A tachyon enters a bar.

Love looks on the past with different eyes. If it could, it would reach back in time to ease the suffering of its love, to make the days of pain be known for joy instead. Time travel stories are often about changing future outcomes, but journeys in time can also find the roots of endearment and compassion.

*

Това е чудесно постижение, да поздравим авторката!

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, алтернативна история, литература, научна фантастика, science fiction

Поучителна приказка за глупавите човечета и Вселената, в две части.


Част първа, в която глупавите човечета се замерят с ракети

Да се чете в новините.

*

Част втора, в която се намесва Вселената

В петък вечерта, на 11.03.2022 г. астроном с трудно произносима фамилия Krisztián Sárneczky от унгарската обсерватория Конколи открива астероид, на който по-късно е присвоено обозначението 2022 EB5. Мтодът за откриване на астероиди е известен отдавна – правят се много снимки на небето и се сравняват за да се види кои обекти на снимките се местят или променят яркостта си: първите са астероиди или комети, вторите – променливи звезди. Тук може да се види пример:

https://www.sciencephoto.com/media/669803/view/pluto-blink-comparison-march-1930

А това е анимиран gif с 2022 EB5:

Преди, когато астрономите са използвали фотографски плаки, това сравняване се е правело със специален уред, наречен бликкомпаратор. По този начин е открит Плутон:

Сега сравненията се правят с компютри по цифров път.

Sárneczky веднага пресмята орбитата на новооткрития астероид – това сега се прави лесно, съществува софтуер – и се оказва, след около два часа той ще се сблъска със Земята малко след полунощ българско време, същата нощ!

Наистина, около 22:22 по Гринуич, астероидът навлиза в земната атмосфера близо до Исландия. Относителната скорост между него и Земята е около 2 км/с или 40 000 км/ч.

За щастие 2022 EB5 е бил миниатюрен – диаметърът му навярно е бил около 3 метра – и напълно е изгорял в атмосферата, превръщайки се в ярък болид. В момента се търсят свидетели и записи на сблъсъка, но вече има независимо потвърждение от звуковата вълна чрез мрежа акустични детектори на Европейската космическа агенция.

Иначе, докато сме заети да се замеряме с ракети, нямаше да усетим как сме последвали динозаврите.


ПС Разбира се, шансът да бъде забелязан далече преди удара някой по-масивен и по-опасен астероид, е много по-голям. Има специални програми за търсене на опасни астероиди, като например Catalina Sky Survey в Аризона: https://catalina.lpl.arizona.edu/

По въпроса какво може да направи човечеството след като бъде намерен подобен обект виж „Не гледай нагоре!“ А за научен анализ на възможностите виж:

Цитирам някои от опциите: a) party, b) move to Mars or the Moon to party, c) do what they did in Chicken Run during take-off.

По материали от: https://www.space.com/asteroid-discovered-hours-before-earth-atmosphere-impact

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Български номинации за наградите Еврокон 2022


Днес бяха обявени българските номинации за наградите на европейското дружество за фантастика. Пълният списък може да се види тук: https://fandombg.org/eurocon/2022/

Честито на номинираните!

Подкастът за българска фантастика, който правя (https://www.youtube.com/watch?v=O-QV3smqS1A&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), влезе в краткия списък, но не спечели номинация. Благодаря на феновете, които са го предложили и гласували за него!

Списък с моите собствени гласове може да се види тук: https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс: „Човешката библиотека“ и „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от „Изгревът на следващото“


Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от първия си конкурс за романи „Изгревът на следващото“. В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ приемаше истории, посветени на това търсене. Сред получените ръкописи сърцата и умовете на журито грабнаха „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева и „Четиринадесет минути до изгрева“ от Божан Божков. Поощрения получиха „Планетарни сърца“ от Мария Вълчева, „Нощта на Страшния съд“ от Иван Иванов и „Усмихната дървесина“ от Мария Велчева.

Човешката библиотека и Тера Фантазия ще издадат двата наградени ръкописа.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction