Monthly Archives: December 2012

Честита Нова Година с едно филмче за душата: метеорния поток Джеминиди от Паранал


Метеорите са прашинки, обикновено с маса по-малка от един грам, които се сблъскват със Земята, със скорости от порядъка на няколко десетки километра в секунда, и изгарят в атмосферата, оставяйки след себе си огнена следа. Джеминидите са метеорен поток, чийто радиант се намира в съзвездието Близнаци (Gemini на латински), от където произлиза името им. Максимумът на потока (когато има най-много метеори) е в средата на Декември.

 Моят приятел и колега Джанлука Ломбарди е създал невероятно красиво филмче с наблюдения на Джеминидите около максимума им през Декември 2012, направени от Паранал:

 

Advertisements

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

RIP: Леонид Георгиев (Leonid Georgiev)


http://www.astroscu.unam.mx/IA/index.php?option=com_content&view=article&id=552&Itemid=88&lang=es

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1999/10/02/252463_leonid_georgiev_koito_putuva_triabva_da_vrushta_po/

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

ФАНТАSTIKA 2012


21.12.2012 мина и замина. Светът не свърши и дори се появи нещо ново – поредното идание на ежегодния аламнах ФАНТАSTIKA 2012. Там можете да прочетете няколко мои фантастични стихчета и едно есе от поредицата “Забравени книги” за нучнофантастичния роман “Победителие на Аякс” от покойния Георги Марков.

С любезното съдействие на Сашо Карапанчев публикувам тук предговора.

 

* * *

 

Признания на съставителя

 

Доживяхме и до фаталния декември. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?

Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на въображението“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „краят на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където изреждаме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научно-хипотетичните причини за един такъв финал.

Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян; разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?

Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Ала не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В своя литературно-стилистичен пирует Янчо ни предлага уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.

Сега портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който наскоро не ни е радвал с нови литературни произведения, обаче в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.

Верен на себе си като съставител, в любимата ми рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.

В раздела за мерена реч ви каним на среща с няколко поети, включени в бъдещата антология „Още фантастихия“. С три твърде различни помежду си интервюта (едното от тях поетично) е представен Александър Карапанчев. Заслужава си да отбележим, че той вече три десетилетия работи с артистизъм и завидно постоянство в този жанр.

Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния филм „Облачният атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на тоя филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам и до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.

Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче знаем, че е.

На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след офор-мянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и класика на руската – Иван Ефремов.

Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изобразително изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графика на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.

В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукувизъм“.

Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:

Знам какво ще се случи в последните секунди на 21.12.2012 година!!!

Ще започне 22.12.2012.

Амин.

Атанас П. Славов

 

Image

Илюстрация към разказа на Светослав Минков „Една възможна утопия”. Художник: Херлуф Бидструп .

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, ревюта на книги

ESO E-ELT Programme Confirmed / Европейската Южна Обсерватория ще строи най-големия телескоп в света


Вчера съветът на страните, членки на Европейската Южна Обсерватория (ЕСО) потвърди програмата за строителството на E-ELT (European Extremely Large Telescope). Телескопът ще е от 40-метров клас, ще се намира в Чили и по предварителни оценки ще струва малко над 1 милиард евро. Вече са осигурени около 60% от тази сума, строителството ще започне след като ЕСО събере 90% – такава е политиката на обсерваторията, за да няма недовършени проекти. Телескопът ще се строи повече от десетилетие, така че има шанс преди да се пенсионирам, да поработя с него. 🙂

Защо петнадесетината държави, членки на ЕСО, са готови да изхарчат толкова пари в средата на кризата, за един на пръв поглед ненужен проект? По мое мнение проектът е ненужен само на пръв поглед, а очевидно така мислят и други хора.

Първо, тези пари няма да отидат на бунището, те са ре-финансиране на собствените високотехнологични индустрии на страните-членки на обсерваторията; технологиите, които ще бъдат разработени при строителството на E-ELT и неговите инструменти ще намерят приложение в какви ли не области (това е огромна отделна тема, само един пример – има хора, които в момента работят върху деформируеми изкуствени очни лещи, базирани на принципите на адаптивната оптика, използвана в астрономията; те ще могат да променят фокусното си разстояние).

Второ, и според мене по-важно – науката подтиква хората да си задават по-често въпроса “защо”. Пред по-голяма част от ежедневието си ние сме потопени в свят, който активно се бори срещу този “вреден” навик – имам предвид рекламите и индустриите, които стоят зад тях или политиците: идеалният потребител само след два-три кадъра е готов да посегне към кредитната карта или механично да гласува с бюлетина в този или онзи цвят. Пред тези индустрии обаче стои бариерата на навика да питаме защо: защо ни казват това или онова, защо тази стока е по-добра от онази, защо този политик е по-малката злина от онзи… Хората, които са гласували един милиард за строителството на E-ELT (част то тях са политици!) много добре разбират, че децата, които ще се загледат в изображенията на далечни галактики, са бъдещите инженери и технолози, които ще създадат iPhone модел 105 и онези адаптируеми лещи, от които всички ще имаме нужда на стари години…

Отношението между между науката и бизнеса е двупосочна симбиоза – ние им даваме технологии и кадри, но също използваме технологии и кадри, създадени с чисто търговска цел. Ние изграждаме и поддържаме в обществото онзи вреден навик със задаването на въпроси, който го поддържа стабилно и го предпазва (в някаква степен) от залитания във фатална посока. Но също така ние се нуждаем от бизнеса, който ни издържа с данъците си (дори и да не ги плаща целите).

В нашата обсерватория работят около 800 човека (приблизително два мото-стрелкови батальона от едновремешната БНА) и годишният ни бюджет през последните години варира от 120 до 150 млн. евро (публична информация, има я в годишните отчети на ЕСО). Това е приблизително съпоставимо с цената на един Ф35 (154-237 млн. долара, в зависимост от модификацията), от който до сега са произведени 63 и се планират над 2400 (всички числа тук са от Wikipedia). Обсерваторията е една, а самолетите са хиляди. На фона на тези суми недостигащите средства за поддържането на Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен, са направо смешни и тъжни.

Съобщението за пресата за вчерашното заседание на Съвета на ЕСО може да се прочете тук:
http://www.eso.org/public/announcements/ann12096/

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

Отворено писмо от българските учени до президента, министър председателя и председателя на Народното Събрание на Република България


Дами и господа управляващи, Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции…
Пълният текст на писмото, написано от д-р Ивелина Момчева, се намира на: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

“Трудно е да бъдеш бог” – Янчо Чолаков по ТВ


Едно предаване за братя Стругацки:

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5938

Leave a comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги