Monthly Archives: January 2022

„Джейсм Уеб“ пристигна в „точката“ на постоянната си дислокация


Точно един месец след изстрелването си на 25.12.2021 година, най-новият и за сега най-голям космически телескоп „Джеймс Уеб“ достигна точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения: https://www.jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Всъщност телескопът няма да стои точно в Л2, а ще обикаля около нея: https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/NsBgcWZosTWhgBdhKswLSH.jpeg

Тук може да се види анимация, която показва орбитата на телескопа: https://www.youtube.com/watch?v=6cUe4oMk69E

Точката Л2 не е избрана случайно – за разлика от предшественика си „Хъбъл“, който се движеше по околоземна орбита и по тази причина не можеше да наблюдава дълго едни и същи обекти (освен ако не са в малки зони около „полюсите“ на неговата орбита), новият телескоп ще може да може да наблюдава в течение на много часове обекти почти навсякъде по небесната сфера, стига да не са от другата страна на Слънцето, разбира се. Новият телескоп е ориентиран така, че винаги да е в сянката на огромния си защитен екран, за да не не нагрява. Това означава, че телескопът наблюдава само настрани от Слънцето.

При „Хъбъл“ този проблем беше особено явен, когато трябваше да се наблюдават пасажи на планети около други звезди – повечето пасажи продължават 2-3 часа и наблюденията бяха разделени на серииот по 40 минути същински наблюдения и 40 минути пауза, през която Земята се намира между телескопа и обекта. Един пример може да се види тук:

На кого е кръстен „Джеймс Уеб“? – Изненадващо, телескопът не носи името на астроном, а на политика Джеймс Уеб (1906-1992; https://en.wikipedia.org/wiki/James_E._Webb), който е втори ръководител на НАСА през периода 1961-1968 г. Това е нова „мода“ – космическият телескоп „Роман“ също носи името на политик, но поне преди да премине към административна работа Нанси Грейс Роман (1925-2018; https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Roman#Research_career) има успешна астрономическа кариера. А Уеб е юрист по образование и политик от кариерата. Името му би подхождало много повече на някой от компонентите на новата американска лунна програма – например на окололунната станция, а телескопът, на чийто прогрес се радваме сега би могъл да носи името на Джордж Елъри Хейл (1868-1938; https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ellery_Hale) или на Клайд Томбо (1906-1997; https://en.wikipedia.org/wiki/Clyde_Tombaugh). Хейл революционизира строителството на големи телескопи в началото на двадесети век (на него се дължи построяването на 5-м телескоп в обсерваторията Паломар; https://en.wikipedia.org/wiki/Hale_Telescope, който дълго време е най-големият в севта и продължава, разбира се след много усъвършенствания, да работи успешно и днес), а Томбо открива Плутон и независимо дали това е планета или транснептунов обект, е забележително постижение. Тук съзнателно игнорирам не-американските астрономи, все пак това е мисия на НАСА.

През следващите два-три месеца предстоят още настройки, най-вече свързани с главното огледало. Първите технически изображения сигурно ще бъдат получени скоро, а за първото научно изображение навярно ще трябва да почакаме до март или април.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, технология, science

Какво прави космическият телескоп “Джеймс Уеб” в момента?


Пътува към точката на постоянната си дислокация и се настройва.

До къде е стигнал може да се види на страницата на НАСА:

https://webb.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

и до днес е изминал повече от 9/10 от разстоянието до точката Л2.

Любителите-астрономи са направили филмче, на което се вижда как телескопът се движи на фона на далечните звезди:

(повече информация как са направени тези снимки може да се намери тук: https://www.space.com/james-webb-space-telescope-video-image-virtual-telescope-project).

Настройката в момента се заключва в наместване на фрагментите на главното огледало. По-малките телескопи имат монолитни огледала, направени от едно парче стъкло (а по-съвременните телескопи – не от стъкло, а от от специални леки материали с малко температурно разширение, например зеродур; https://en.wikipedia.org/wiki/Zerodur). От известно време обаче големите (т.е. с диаметър над 6-8 метра) огледала за телескопи обикновено се правят от сегменти:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c5/Comparison_optical_telescope_primary_mirrors.svg

На тази картинка главното огледало на „Джеймс Уеб“ е показано в долния ляв ъгъл.

При изстрелването главното огледало на „Джеймс Уеб“ беше сгънато и впоследствие беше отворено (вижте самото отваряне на 1м 22сек до 1м 32сек):

Фрагментите са поставени на подвижни монтировки и могат да се местят, така че всички фрагмент да отразява светлината от обекта, който се наблюдава, на едно и също място във фокуса на телескопа. Самият процес може да се види тук:

или с малко повече подробности:

През подобен процес преминават всички телескопи със сегменти. Спомням си като аспирант преди много години как същото ставаше на MMT (https://en.wikipedia.org/wiki/MMT_Observatory), преди да сменят шестте му малки (1.8-метрови) огледала с едно голямо, 6.5-метрово. За ММТ това се правеше в началото на всяка нощ. Любопитно е да се знае, че малките огледала бяха остатък от канцелирана програма за шпионски спътници с кодово име KH-10 (https://www.nro.gov/Portals/65/documents/foia/declass/mol/680.pdf).

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

За правото на ремонт


От известно време човечеството има нужда от законодателна защита на правото всеки сам да си ремонтира колата, компютъра, телефона или телевизора. Но не се очаква човек да се въоръжи с отвертка и поялник, и да отвори капака на колата или телевизора, а да избере къде да ги даде на специалист за ремонт. Защото производителите на автомобили, компютри и телефони полагат всички усилия да направят това невъзможно и да задържат клиентите при себе си. До сега мерките бяха единствено технологични – най-известен е примерът с една компютърна фирма, която слага нахапан плод на капака на лаптопите си. Ако човек си купи примерно кабел за връзка с периферно устройство от друга фирма, шансовете след поредното обновяване на софтуера кабелът да не работи, са доста големи. Да не говорим за замяна на някой компонент с нестандартен…

При автомобилите процесът на обсебване на клиента все още не напреднал толкова много, както при компютрите, но е въпрос на време. Ако човек се замисли, това не е ограничено само до високо технологичните продукти. Даже щепселите на кабелите за захранване на електрическите печки са капсулирани и не могат да се сменят. За сравнение – кабелът на стария ВЕФ в къщи от към страната на щепсела също е неразглобаем, обаче от към страната към буксата, с която се съединява със самото радио, е разглобяем: самата букса, за разлика от щепсела, не е стандартна и ако се наложи да си смени кабела, човек може да свали буксата и да я сложи на друг кабел, вместо да трябва да иде от фирмения магазин на Епъл, т.е. исках да кажа на ВЕФ, и да плати кабел тройно по-скъп от някои алтернативен – български или китайски кабел, примерно. Терминът за случая е ремонтопригодност.

Но технологичните бариери изглежда се оказват недостатъчни за вкуса на големите компании, защото напоследък те са стигнали до юридически инструменти:

https://tech.slashdot.org/story/22/01/13/2138212/carmakers-launch-desperate-attempt-to-delay-massachusetts-right-to-repair-law

Всъщност, става дума за противодействие на законодателно мерки, които се опитват да защитят потребителите. Явлението е симптоматично.

Законодателната активност на автомобилните производители точно сега не е случайна. С навлизането на електрическото задвижване устройството на автомобила се упростява значително: за разлика от колите с ДВГ, електрическите имат много по-малко части. И пътят за контрол на клиента е през контролния софтуер. Навярно производителите ще искат гаранцията да отпада, ако клиентът е променял софтуера, или ще отказват да дават обновявания на софтуера… А софтуерът ще е т.нар. proprietary и ще може да се обновява само в прескъпите фирмени сервизи…

Целта на големите компании е да направят това невъзможно или поне трудно – чрез комбинация на технологични и законодателни мерки – човек да избере алтернативен начин на поддръжка, независимо дали ще си я прави самосотятелно или е не-фирмен сервиз. При колите в момента за последните модели вече е доста трудно да се направи това, нужен е специализиран софтуер; ако нещата продължат да се развиват в същата посока, след няколко години ще стане невъзможно при ремонт да се сложи примерно стартер, произведен от друга фирма – софтуерът няма да разпознава идентификационния чип, който е сложен в стартера. Разбира се, всичко може да бъде хакнато, но опираме до баланса между печалба и усилие: в развитите страни, където цената на човешкия труд е висока, хората ще са по-склонни да махната с ръка и да платят за фирмен компонент; в бедните страни – обратно. Но бедните страни не са главната цел на усилията, които корпорациите полагат, защото повечето продажби са в по-богатите страни.

Leave a comment

Filed under наука, технология, science