Monthly Archives: July 2021

За пророците и за българската фантастика в чужбина


В рамките на около година в Германия и Русия се появиха две антологии с българска фантастика. В сравнение с българското фантастично „гето“, това са необятни пазари, но сам по себе си големият им мащаб не гарантира, че е лесно едно преводно произведение – освен ако не е американско или английско – да се появи там. Големият мащаб означава и самонасищане, защото предполага съществуването на достатъчно мести автори, които могат да предложат разнообразни произведения и да задоволят почти всякакви читателски интереси.

Въпреки това – и с неоценимата помощ на ред приятели в двете страни – на немски и на английски се появиха няколко книги, които предлагат именно българското виждане към непознатото, към загадъчното, към интересното.

Подобни успехи имат и друга страна. Според старата пословица, никой не е пророк в собственото си село. Българската фантастика, с редки изключения, е подминавана с безразличие от „голямата литература“. Тези малки пробиви навън провлякоха вниманието на родната критика. В „Литературен вестник“, брой 28 от тази година, беше публикувана кратка бележка от Николай Тодоров, в която се казва:

*

В Германия се появи сборникът с български научнофантастични разкази „Контакт с вдругиден – българска научна фантастика“ („Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction“, Verlag Torsten Low). Новото издание е дело на най-неуморния популяризатор на наши автори на фантастика в чужбина, Ерик Симон, като редактор, съставител и преводач; на легендарния познавач на жанра Юрий Илков, като редактор и съставител; и на Стоян Христов, като преводач. Сред представените автори са: Любомир Николов, Николай Теллалов, Мартин Петков, Александър Карапанчев, Георги Малинов, Янчо Чолаков, Снежана Ташева и др.

*

Няма да копирам цялата статия, само ще кажа, че този конкретен пробив е повод за припомняне на един друг сборник с българска фантастика на немски – „Звезден метал – нова българска фантастика“ („Sternmetall – neue Phantastik aus Bulgarien“, Verlag Torsten Low, 2018), за академичните издания на БАН „Фантастика и бъдеще“ и „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (дело на Елена Борисова, Николай Генов и Рени Янкова), и дори за списание „Тера Фантастика“ (което едва ли има нужда от представяне).

*

Повече са сборниците може да научите тук (те са достъпни в amazon.de):

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Kontakte_mit_dem_Unbekannten_(Verlag_Das_Neue_Berlin,_1989)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018)

http://bgf.zavinagi.org/

index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Награди на името на Аркадий и Борис Стругацки


Преди няколко дни на тържествена церемония в Пулковската обсерватория (където известно време е работил БНС) бяха връчени наградите на името на Аркадий и Борис Стругацки (http://absfond.ru/news-114.html). Тази година лауреати са:

Евгений Харитонов в категория „Критика и публицистика“ за книгата „Апокрифи от Задогледалната страна (етюди за фантастиката)“ / „Апокрифы Зазеркалья (Этюды о фантастике)“

и
Геннадий Прашкевич в категорията „Художественная проза“ заповестью „Последната карантина“ / „Последний карантин“.

И двамата са добре известни в България. Евгений Харитонов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2) дори е автор на боблиография на българската фантастика (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F) и както наскоро научих, негов очерк за българската фантастика е публикуван на немски в германска годишник за фантастиката преди 15-ина години.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction