Category Archives: horror

Започва изборът на български номинации за наградите Еврокон 2022!


Номинирайте любими български творци, творби и популяризатори за Европейските награди за фантастика – Еврокон 2022

За поредна година България отново ще изпрати своите номинации за наградите на Европейската общност за научна фантастика (ESFS), които се връчват на мащабния фестивал Еврокон 2022.

Избирането на финалните номинации ще премине през два етапа – номиниране и гласуване, в които всеки желаещ може да се включи. 

Номинирайте до 18 февруари

До 18 февруари всеки може да изпрати свои предложения за български номинации в категориите за наградите Еврокон. Това са творци и произведения в различни сфери на изкуството от жанровете фентъзи, фантастика, хорър, магически реализъм и всички техни разклонения.

Във всяка категория може да се изпратят до 3 (три) номинации. Тази година подредбата е от значение и най-високо поставената номинация получава най-много точки. Финалните точки от този етап се смятат на база индивидуалната подредба от всеки номиниращ, както и от броя хора, изпратили номинацията.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, музика, филми, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство. 

Вторият етап ще започне на 22 февруари, когато за отворено гласуване ще преминат само най-подкрепяните номинации. Всички фантастични фенове ще могат да изберат чрез своя вот във всяка категория кандидата с най-голям шанс да спечели награда за България на фестивала.

За Еврокон и българското участие

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика, от ESFS.

Тази година фестивалът има 50-годишен юбилей и ще се проведе в рамките на традиционния Люкскон (Luxcon). Мястото на събитието е Дюделанж, Люксембург, а датите са 7 до 10 април 2022 г.

Български номинации са печелили множество награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. Първата такава награда е от далечната 1976 г. в категорията за писатели, присъдена на Любен Дилов. През 2004 година Еврокон се проведе в България. Сред почетните гости бяха Робърт Шекли и Анджей Сапковски.

Екипът, който тази година организира избирането на българските номинации за Еврокон, се състои изцяло от доброволци. Основната цел е да администрира процеса и подсигури, че номинациите на България отговарят на правилата на Европейската общност за научна фантастика.

Номинирайте сега любими творци и произведения в различни сфери на фантастичното изкуство на сайта на българските номинации за Еврокон 2022 (https://fandombg.org/eurocon/2022/).

Повече информация може да намерите и във фейсбук страницата на Инициатива ФендъмBG (https://www.facebook.com/fandombgorg/).


* * *

Моите персонални фаворити за номинациите може да видите тук:
https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, литература, научна фантастика, horror, Literature, фантастина живопис, фентъзи, poetry, science fiction

Човешката библиотека, Горната земя, Фентъзи ЛАРП Център и Фантастика и бъдеще обявиха наградените участници в литературния “Копнеж 2021”


През 2020-а в Копнежа за растящо творчество (https://choveshkata.net/blog/?p=8576) се включиха 36 автори, вдъхновени от близо 60 книги или поредици. Най-малкият ни участник беше на дванайсет.

Ето и списъкът с отличените:

В категория до 10 г.:

(няма участвали автори)

В категория 11 до 14 г.:

Хелин Хасанова – за „Тримата мускетари“

Тея Чобанова – за „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“

В категория 15 до 18 г.:

Максимилиан Георгиев – за „Атомни навици“

Мартина Илиева – за „Джейн Еър“, „Поразените“ и „Крадецът на книги“

Стела Петкова – за „Железният светилник“

Гергана Генкова – за „Славея“

Лилия Енчева – за „1984“

Преслава Василева – за „Има ли места в рая“

Михаела Колева – за „Тютюн“

Сема Адемова – за „Моята орис“

Люба Кирилова – за „Епопея на забравените“

Виктория Славова – за „Без Мерит“

Даниел Цветанов – за „Въздушно величество“, „Биография на Джей Зи“ и „Изкуството на победата“

Надежда Нинова – за „На пет стъпки от теб“ и „Тази свирепа песен“

Симона Зашева – за „Моята история“ и „Аз съм Малала“

Никол Игнатова – за „Стъкленият похлупак“

Елизабет Чолакова – за „Живот в скалите“ и „Вечната Амбър“

Вяра Коларова – за „Портокал с механизъм“

В категория 19 до 22 г.:

Доника Димитрова – за „Малки големи неща“

Добринка Гочева – за „Алиса в страната на чудесата“ и „Последният еднорог“

В категория 23 до 27 г.:

Люкия Трифонос – за „Несъзнаваният образ на тялото“ и „Човекът в търсене на смисъл“

Наградите тази година са книги от Човешката библиотека и „Горната земя“ – хартиени или електронни.

Повече може да прочетете на страницата на Човешката библиотека: https://choveshkata.net/blog/?p=8728

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, history, horror, Literature, ревюта на книги, poetry, science fiction

Нова българска фантастика в бр. 1/12 на сп. „Сборище на трубадури“


Списание „Сборище на трубадури“ хвана последния януарски влак (или самолет) и вечерта на 31.I.2021 г. публикува своя нов, дългоочакван брой. Основен акцент в него са наградените и някои отличени разкази от миналогодишния конкурс „Агоп Мелконян“. Но почти 180-те му страници са се побрали и множество други интересни текстове – новини, статии, разкази, рисунки от маестро Калин Николов…

За да добиете по-пълна представа, поместваме тук написаното от Александър Карапанчев

РЕДАКЦИОННО ВСТЪПЛЕНИЕ:

< Според класика Йордан Радичков най-българският месец в годината е януари.
Тъкмо през него работихме и по нашия специален брой 1 на списанието. Разгледан по-отблизо, той спокойно може да се раздели на три секции или, ако предпочитате, на три тематични блока.
Първата секция е посветена на Агоп Мелконян и „хвърля“ няколко погледа към неговото тъй богато творчество. Тук сме включили една от най-интересните му статии, публикувана навремето в „Библиотека Галактика“ (в която, нека припомним, той беше не просто най-младият член на редколегията, но и автор, преводач, съставител). Освен това тук сме приютили нов разказ на Явор Цанев, вдъхновен от агоповския цикъл „Досиета от лудницата“, и кратка като въздишка биографична импресия на Янчо Чолаков. На снимки ще видите превъплътения в бронз Агоп, синьо-бяла табела с неговото име… и не само.
По-нататък закономерно идва основният блок в този зимен брой – десет български разказа от нашия конкурс 2020, пет наградени от почетното и от основното жури и други пет, подбрани от двайсетицата най-добри. И много, много важна добавка: ухажвайте плътно вашите музи и точете здраво авторските си пера, защото съвсем скоро се задава десетият ни, юбилеен конкурс за разкази!
(Лично на мен ми се иска тая десета надпревара да се обогати и с нещо принципно ново. Ето защо съм предложил сега да се въведе допълнителна конкурсна категория за фантастично стихотворение или пък за фантастично есе – области, в които неуморният Агоп Мелконян също се изявяваше блестящо.)
Но хайде с бърз скок пак да погледнем първата корица на списанието пред нас. На нея е сложена веселата и изящна рисунка на Калин Николов, художник и изкуствовед с множество различни лица и почерци, който безвъзмездно ни отстъпи няколко свои графични работи, специално нарисувани за нас.
В такъв смисъл е редно да благодарим за преотстъпени права и на Розалия и Димитър – дъщерята и сина на Йордан Радичков, на преводачката от немски език Маргарита Дилова, на всички включени тука български автори, без които броят нямаше да се получи.
А той се получи действително пъстър – за това свидетелства и третата секция, предложила в страниците си особено точната, полезна статия на Явора Руменова на тема „редактиране“. И също – информация за последните към момента награди „Тера“, сред чиито носители се оказа и един писател, преминал в отвъдното преди… почти цял век. И нов фантастичен хорър от варненеца Йордан Матеев. И есе от австриеца Стефан Цвайг за вълшебника на перото Ернст Теодор Амадеус Хофман, роден през януари преди 245 години.
(Ако позволите, още една вметка. Като изписах името Цвайг, отново се подсетих колко хармонично е съчетал той в есето си биографични данни за автора на „Лешникотрошачката“ и свои размисли за творчеството му. Точно това е и любимият ми подход към литературата: научѝ повече за живота на писателя, за да проникнеш по-надълбоко в света на творбите му.)
Накрая остана да кажа две думи за антологията „Третье пришествие“, излязла през м.г. в голямото московско издателство „Вече“. Но тъй като за тази книга има отделно инфо, нека привърша с пожеланието – през 2021-ва българската фантастика да излезе на още по-широк международен друм! >

o o o

Това електронно списание е безплатно и не изисква въвеждане на средство за разплащане. Ако вече имате акаунт в книжарница „Ерго“, се уверете, че сте логнати. Ако нямате акаунт, ще можете да се регистрирате по време на поръчката. Натиснете бутона „Купи“, за да го добавите във вашата количка… Още за изтеглянето ТУК:
https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-1-e-spisanie/

https://www.akg-images.com/Docs/AKG/Media/TR3_WATERMARKED/c/e/a/b/AKG896563.jpg

В броя е специално отбелязана и годишнината от рождението на великия приказник и диаболист Е. Т. А. Хофман.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Писателят-фантаст от ДБФ Александър Карапанчев с награда на „Цитаделата“ за Български автор на годината


В събота вечерта станаха известни двайсетите, юбилейни награди на Националния клуб за фентъзи и хорър „Ц и т а – д е л а т а“. Те бяха обявени от водещата на церемонията Ивета СТАНИСЛАВОВА и отидоха при редица родни и чуждестранни творци, творби и персонажи в необятното поле на фантазията.

Сред отличените се оказа и един член-основател на клубовете за фантастика „Златното перо“ и „Иван Ефремов“, член (а през периода 2011-20 г. и секретар) на Дружеството на българските фантасти Тера Фантазия и член на Управителния съвет при сдружение „Сборище на трубадури“. За да узнаете кой е той, днес поместваме кратък откъс от подробния и твърде живописен репортаж на Александър ДРАГАНОВ:

< … Категориите до финала започнаха застрашително да намаляват, когато стигнахме до едно от най-старите ни отличия, за Автор на годината. В тазгодишното му издание за него спориха майсторите Акиф Пиринчи за поредицата „Котки“, Емили Рода за приказното фентъзи „Походът на Делтора“, Скот Мариани за трилърите за суперагента от британските специални части „Бен Хоуп“. Преди да научим кой от тях печели, наградихме Александър Карапанчев с отличието за Български автор на годината. Това е голям успех за легендарния български фантаст, който коментира пред клуба:

Привет и от мен – Александър Карапанчев! Радвам се, че имам толкова хубав повод да се присъединя към тази млада и интересна аудитория, истински влюбена в Нейно величество Фантастиката.

Отдавна и редовно следя сайта „Цитаделата“ и от него се информирам всекидневно за разнообразни прояви, свързани със супержанра на въображението. А ето че сега, благодарение на Националния клуб за фентъзи и хорър, самият аз се превръщам в новина тук!

Благодаря от сърце и душа, че съм избран за Български автор на годината. За мен тази награда е не само висока чест, но и активна отговорност. И не на последно място: това, че съм посочен с гласовете на млади фенове и творци, ми подсказва, че те протягат ръка за сътрудничество към по-възрастните си събратя во фантастике. Привършвам с пожеланието през Новата 2021 година фантастична България да излезе на по-широк международен друм! >

По-подробно за всички отличени от НКФХ „Цитаделата“ можете да прочетете ей тука – https://citadelata.com/%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d1%81-%d1%86%d0%b0%d1%80-%d0%bb%d1%8a%d0%b2-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%b7%d0%b2/.

Накрая нека използваме неръждаемата формула: „Честито на наградените и да почерпят!“, и да си пожелаем 2021-ва да бъде по-здравословна и още по-благодатна за творчески изяви.

Грамотата:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru


Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

Българска фантастика в Щатите: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“


Вестникът е свободно достъпен на:

Разказът е на страница 15. Без да издавам тайни от сюжета, ще кажа, яе разказът е свързан с творчеството на Едгар Алън По, който почина преди 171 години, през октомври 1849 г.

Повече за Александър Карапанчев може да научите тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

„Последният разказ“ е публикуван за пръв път през 2002 г. и до сега се е появявал в осем хартиени и електронни издания.

2 Comments

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Христо Пощаков (1944-2020)


 

Пощака беше един от най-превежданите в чужбина български писатели-фантасти. Освен това той беше човек с позиция, което на много хора не се харесва, но пък аз го уважавах за това. Романът му „Приключения в Дарвил“ е забележителна книга предусетила нуждата от самоорганизация на обществото.
Съжалявам само, че преди две години като ходих в Испания, не можахме да се видим.
Следва сухата фактологическа биография…

*

Вчера на 28.03.2020, в Мадрид е починал българският писател-фантаст Христо Пощаков.
Роден е в град Павликени през 1944 г. През 1963 г. завършва техникум по двигатели и енергетични машини „Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“). През 1975 г. се дипломира във МЕИ „В. И. Ленин“ (сега Технически университет) – София със специалност машинен инженер.
В периода 1979–1984 г. работи като технически съветник в Министерството на хранителната промишленост в Хавана, Куба. По-късно е водещ проектант и началник технологичен отдел в „Агропромпроект“ – София. През 1995–1996 г. е управител на холдинг „Агропромстрой“ – Монтана, а през 1997–1998 г. е управител на автобусна фирма „ГРУП“. През следващата година работи като заместник-председател на борда на директорите на „Балкан-прес“ – София. От 1998 г. е щатен преводач в преводаческа къща „Сара“ – София. Христо Пощаков е пръв председател на фондация „Фантастика“.
С литературна дейност се занимава от 1984 г., предимно в областта на научната фантастика. Първият му фантастичен разказ „Да отидем на гости“ се публикува в списание „НТ за младежта“ през 1987 г., а през следващата година в същото списание е публикуван и разказът му „Трансформация“. Следват публикации на негови разкази в списанията „Криле“, „Съвременник“ (4 разказа), „Фантастика“, „Други светове“, „Фантастични истории“, „ФЕП“, „Усури“, „Наука и техника“ и вестниците „Орбита“, „Пловдивски глас“ (18 разказа под псевдонима Кристофър Поустман), „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и други, в антологии като „Нова българска фантастика“, „Ваяния“ и сборниците на издателство „Аргус“ (Хоризонти) и авторски сборници, докато броят на публикуваните му разкази достига около 130. Негови разкази са преведени и издадени на английски, руски, унгарски, испански, френски, румънски, гръцки, таджикски и киргизки езици. Самият той превежда разкази на испански писатели-фантасти. Пълна библиография може да се намери тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Освен многобройните си разкази, е автор на три романа: „Приключения в Дарвил“ (1996 г.), „Нашествието на грухилите“ (1997 г.) и „Меч, мощ и магия“ (2003 г.; под псевдонима Кристофър Поустман) и на повестта „Търговска одисея“ (2006 г.).
През октомври 2010 г. е почетен гост на фестивала „Испакон“ близо до Валенсия, кадено представя превода на романа му „Нашествието на грухилите“ и изнася доклад за развитието на българската фантастика и НФ в Източна Европа.
През ноември същата година е поканен на Извънреден конгрес по фантастика в Москва на представяне на международния проект за сборниците „Андрей Белянин и его друзя“, където получи диплом за почетно членство в Съюза на руските писатели. Там също изнася доклад за българската фантастика (Москва 2010 г.).
Награди и признания:
– 1988 г. – приз от конкурс на вестник „Орбита“ и АЕЦ „Козлодуй“ за разказа му „Дежурство на Титан“
– 1993 г. – приз от радио „Христо Ботев“ за разказа му „Не искам да ми се доверяват“, който е драматизиран
– 1994 г. – награда „Еврокон“ за сборника „Дежурство на Титан“
– 2002 г. – поощрение от конкурса на издателство „Аргус“ за разказа „Апаратът на реалностите“
– 2003 г. – награда за най-успешен български писател от Националния клуб за фентъзи и хорър
– 2005 г. – награда от издателство „Аргус“, за разказа „Играта“
– 2006 г. – награда за най-превеждан български автор от Националния клуб за фентъзи и хорър
Член на Съвета по фантастична и приключенска литература (Москва).

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

Интервю с Александър Карапанчев в BGSever.info


http://bgsever.info/prepress/?p=38271

Страницата съдържа и други интересни материали:
http://bgsever.info/prepress/?p=38263
http://bgsever.info/prepress/?p=38250

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

„Диаболистите полагат основите на българския хорър“ – заключи кръглата маса в СУ


На 4 май Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на кръгла маса на тема „Жанрът „хорър“ в българската литература“. Срещата организираха Институтът по литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в СУ. Проф. Николай Аретов влезе в ролите на модератор на дискусията и на един от участниците в нея. В събитието, проведено в конферентната зала на университета, се включиха учени, преподаватели, писатели и др.
След уводните думи на проф. Аретов членът на софийския Клуб по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, писателят Александър Карапанчев, изложи причината за организирането на кръглата маса: тезата на Иван Атанасов (Deadface), че хорърът дебютира на българската литературна сцена през 90-те години на XX век, предизвикала разгорещени спорове в интернет пространството в последно време. От своя страна А. Карапанчев посочи за родоначалници на този жанр тримата диаболисти – Светослав Минков, Владимир Полянов и Георги Райчев, публикували творбите си в периодичния печат и в самостоятелни книги през 1920-23 г.
Също така сериозно внимание заслужават трите стихотворения на Пейо Яворов – „Смъртта“, „Угасна слънце“ и „Чудовище“, отпечатани в сп. „Мисъл“ през 1905-1906 г.
На свой ред доц. Огнян Ковачев (Факултет по славянски филологии в СУ) разясни произхода на понятието „диаболизъм“. Кръстник на това направление е литературният критик Васил Пундев със статията си „Диаболичният разказ“ във в. „Слово“ през 1922 г. Самият Пундев извежда термина от сборника на френския писател Барбе Д’Орвили “Les Diaboliques” (1874), съдържащ „жестоки, странни“ разкази.
А. Карапанчев определи хоръра като „пограничен“ жанр, а доц. Дарин Тенев (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) добави, че „повечето български автори на хорър пишат и фантастика“.
Доц. Иван Христов (Институт за литература към БАН) направи паралел между творбите на Шарл Бодлер, Едгар Алан По и споменатите стихотворения на Яворов. За него тримата автори са силно повлияни от градската среда, изпитват „разочарование от предходния позитивизъм“ и дори „неосъществен мачизъм“. И. Христов вижда в литературата на ужаса „реабилитация на трансцендентното у човека (подобно на Фройд), противно на рационалното“.
Проф. Александър Панов от БАН постави въпроса за отношението на ужасите към традицията. Писателката Фани Цуракова отговори, че „народната приказка гъмжи от „хорър“. В хода на обсъждането проф. Миглена Николчина (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) многократно обърна внимание на фолклорната балада „Лазар и Петкана“ като подобен пример. Други участници в кръглата маса отбелязаха редица сцени на жестокости в повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилия“.
Доц. Тенев и М. Николчина се обединиха около мнението, че „началото на 20-те години на ХХ век (1922-1923 г.) полага основите, върху които можем ретроактивно да говорим за тази литература“ (б.а. – хорър). Към тях се присъедини и доц. Ковачев.
Дарин Тенев допълни, че в курса „Българският канон“, който води, студентите постоянно се обръщат към диаболистите, особено към Полянов и Райчев.
Проф. Панов запита: „Съществува ли сега връзка между автора и читателя?“ Миглена Николчина заяви, че според нея съвременните опити за установяване на приоритет върху литературата на ужасите са стремеж на автори и издатели към по-голям търговски успех.
Огнян Ковачев бе категоричен: „Наблюдаваме опити за самодефиниране, самоизтъкване. Нямаме основания да разглеждаме наличието на съвсем нов жанр в българската литература.“

Пламен Младенов
*

П.С.  Статията е препечатка от:
http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27307&sid=2b56593a1f64d63b9477321ba64af5ff&rb_v=viewtopic
Още нещо по темата:
http://petartoushkov.eu/blog/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3-%D0%B0-%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82/
Свалям му шапка на ПТ!

Leave a comment

Filed under България, литература, horror, Literature, science fiction