In memoriam: Франк Дрейк (Frank Drake; 1930-2022)

На 2.09.2022 г. почина американският астроном Франк Дрейк, известен преди всичко с уравнението, носещо неговото име. Той е един от основоположниците на програмите за търсене на радиосигнали от извънземни цивилизации. Преди повече от двадесет години имах щастието да слушам негова лекция и съм го запомнил като един жив старец с чувство за хумор, който говори бързо и изстрелва остроумни отговори с учудваща скорост. Ако съм запомнил правилно, при въпросите след лекцията стана дума дали има значение кой вид е носител на разума и той каза, че няма – ако бяхме разумни динозаври, навярно по същия начин щяхме да търсим братя по разум в космоса, защото любопитството е качество на разума, независимо от другите фактори.

Прословутото уравнение на Дрейк дава оценка на броя технологични извънземни цивилизации, съществуващи едновременно с нас в Млечния път. С други думи, това са цивилизациите, с които потенциално бихме могли да контактуваме, стига да не са прекалено далече от нас, примерно на другия край на галактиката. Уравнението все още е и навярно за дълги години ще остане предизвикателство за астрономията, биологията и дори за социалните науки, защото много от коефициентите в него не са оценени или са оценени с прекалено ниска точност.

Повече за самия Франк Дрейк може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Drake

а за неговото уравнение – тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Drake_equation

Научнопопулярна статия в Analog Science Fiction and Fact, July/August 2022

• Trevor Quachri, ed.

• Vol. 92 Nos. 7 & 8, July/August 2022

• $8.99, bimonthly, 208pp, 15 x 21½ cm

• This issue includes a novella by Shane Tourtellotte; novelettes by Auston Habershaw, Jerry Oltion, T.L. Huchu, A.T. Sayre, Sean Monaghan; short stories by Kelsey Hutton, Steve Toase, Aimee Og­den, Geoffrey Hart, Jennifer R. Povey, Michèle Laframboise, Karl Gantner, Kate Maruyama, Joe M. Mc Dermott, Melanie Harding- Shaw, David Cleden, Mjke Hood; flash fiction by Bruce McAllister, Alvaro Zinos-Amaro, and Eric James Stone; SCIENCE FACTS BY HOWARD V. HENDRIX AND VALENTIN D. IVANOV; a special feature by Edward M. Wysocki, Jr.; short ar­ticles; poetry; reviews, etc. Cover by Donato Giancola.

locusmag.com/2022/07/magazines-received-june/

Конференция: животът във Вселената / Workshop: Life in the Universe, 24-28.10.2022

Търсенето на живот във Вселената изисква биологията, химията, астрономията, а вероятно и други науки да работят заедно за да се получи отговор. През Октомври 2022 година в София ще се проведе конференция, която цели да обедини изследователите от различните области в решаването на този проблем.

Повече за конференцията може да се прочете тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

А по-надолу привеждам и част от първата обява, на английски.

*

Ever since the dawn of human civilization, the problem of defining life and searching for its occurrence has been of great interest. One might even argue that along with the emergence of intelligence and consciousness, the understanding of life itself is one of the premier scientific issues of our time. Over the past decades, there have been major achievements in astronomy, such as the discovery of exoplanets in amazing abundance; chemistry, such as the development of synthetic networks with overlap to geochemical processes; quantitative biology, such as our ability to increasingly understand in detail the workings of processes underlying living systems and the existence of all manner of extremophiles; and the studies of geochemistry and the fossil record of the early earth. These achievements, if brought together, offer the possibility of yielding major breakthroughs for the aforementioned scientific questions.

To facilitate such a fruitful transdisciplinary interaction, we are organizing a research meeting to take place in Sofia, Bulgaria the week of October 24-27, 2022. We plan to invite both leading experts and early career researchers from the relevant research areas and discover opportunities for cross-fertilization between subfields. Our aim is to create the seeds of major progress in our understanding of life. Fields to be represented at the planned meeting include:

Exoplanets: their detection, dynamics, and remote sensing thereof

Geophysics, geochemistry and the connections between prebiotic chemistry and the origins of life

Synthetic cells and minimal organisms

Quantitative approaches to biological networks such as those responsible for metabolism in living systems

Life in harsh environments; the search for extraterrestrial life in the solar system

In order to undertake this effort, we have assembled an Advisory Board of conference attendees. This group will help arrange the scientific program and direct the discussions toward accomplishing the stated goals.

Интервю за класификацията на извънземните цивилизации на Николай Кардашев

През 1964 г. Николай Кардашев предлага извънземните цивилизации да се класифицират според количеството енергия, с която разполагат. За удобство той въвежда няколко категории според нивата на енергия:

– сравнима с тази, която е достъпна на една планета,

– сравнима с тази, която произвежда една звезда,

и

– сравнима с енергията, произвеждана от цяла галактика.

До голяма степен тези категории са условни и основната идея на неговата публикация (достъпна свободно тук: https://adsabs.harvard.edu/pdf/1964SvA…..8..217K) не е да класифицира извънземните цивилизации, а да оцени колко енергия е необходима за междузвездни радио комуникации и дали това количество е достъпно и влиза в мащабите на достъпност на една цивилизация. Бързам да кажа, че отговорът на този въпрос е положителен, да една цивилизация може да си позволи да комуникира с друга, отдалечен не междузвездни разстояния, без да се разори.

Но днес, започна да става ясно, че не може да продължаваме да си купуваме нов телефон всяка година, нов автомобил – на всеки две и да пътуваме с реактивен самолет до другия край на света всяка ваканция, и въпреки това да се наслаждаваме на незамърсен въздух и девствена природа. Вероятно и другите цивилизации стигат до подобно разбиране – неограниченото разрастване на потреблението не може да продължава вечно – за това е писал Томас Малтус още преди два века (https://en.wikipedia.org/wiki/Malthusianism).

Възниква въпросът не само колко енергия има една цивилизация, а и как я използва. Дори да се абстрахираме от малтусианските аргументи, изглежда наивно да очакваме, че извънземните цивилизации ще насочат всичките си достъпни ресурси само и единствено за целите на комуникацията с други извънземни цивилизации.

Това ни подтикна – мен и трима колеги от университети в Чили – да се опитаме да разширим класификацията на Кардашев, която по своя характер е количествена, в посока качество, превръщайки я в двумерна. Нашата статия е достъпна тук: https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2020/07/aa37597-20/aa37597-20.html

Преди няколко дни една журналистка от www.space.com ми зададе няколко въпроса и в отговорите си се опитах да обясня тези идеи. Материалът е достъпен тук: https://www.space.com/kardashev-scale

Приятно четене!

Симпозиум по космическа медицина

През последните години за повечето хора медицината се сви до вируса, но противно на популярните представи, тя не е само това. Въпреки „спъването“ с Ковид-19, човечеството продължава да върви напред (и даже смея да се надявам, че в дългосрочен аспект, смъртта на тези пет милиона човека, отишли си по-рано заради вируса, ще ни научи на нещо, но това е друга тема).

От понеделник, 8.11.2021 до сряда, 10.11.2021 (включително), НАСА организира симпозиум по космическа медицина. Ще е на английски и ще може да се гледа свободно по НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/schedule.html), както и през страницата на агенцията (https://www.nasa.gov/nasalive) или през тяхното приложение (https://www.nasa.gov/connect/apps.html).

Програмата на симпозиума може да се види тук: https://www.nasa.gov/hrp/spaceflightforeverybody и заглавията на повечето доклади изглеждат достатъчно популярни, за да бъдат разбрани от човек с малко по-голям интерес към космоса.

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…

It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Живот на Венера?

С няколко думи: радио наблюдения от два телескопа показват, че в атмосферата на Венера има фосфин (чиято молекула се състои от един атом фосфор и три водород): двадесет молекули на милиард молекули. Фосфинът може да се образува по различни начини: на Земята това става от микроби, т. е. той има биологичен произход, а в атмосферите на гигантските планети се образува по небиологичен начин. Нещо повече, фосфинът в атмосферата на Венера бързо се разрушава от киселинната среда, така че трябва да има процес, който непрекъснато произвежда нов фосфин на мястото на разрушения и както стана дума по-нагоре, е възможно (важна уговорка: възможно е, но не е задължително!) фосфинът да е продукт от някаква форма на живот в атмосферата на Венера. Така че за сега е рано да празнуваме откриване на живот извън Земята, но откритието е обнадеждаващо.

Статия в Nature Astronomy (вижте фиг. 2 с линията на фосфина):

Click to access eso2015a.pdf

Съобщение за пресата от ЕСО:

https://www.eso.org/public/news/eso2015/

В новините на английски:

https://www.space.com/venus-clouds-possible-life-chemical-discovery.html

В новините на български:

https://news.bg/world/ucheni-otkriha-gaz-na-venera-svarzan-s-zhivota-na-zemyata.html

Нова научнопопулярна статия: Биосигнатурите – „пръстови отпечатъци“ на живота

Анализирайки т.нар. биосигнатури, астрономите търсят следи от него дори на много отдалечени от нас планети.
До средата на 90-те години е било разбираемо един фантастичен роман да започва с описание как междузвезден кораб се приближава до някоя далечна звезда и астрономите в екипажа му трескаво се залавят да търсят планетите в тази нова и непозната система. Авторите, които описват подобни сценарии, сериозно са изостанали от развитието на съвременната наука – измина повече от четвърт век, откакто астрономията е в състояние да открие планети около други звезди и дори да определи от какво се състоят техните атмосфери. Следващата стъпка е търсенето на живот.

По-нататък четете в бр. 2 на списание „Осем“ за 2020 година:
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-22020-%D0%B3.html