Tag Archives: astronomical observatory

Популярно обяснение на изображенията, получени с космическия телескоп „Джеймс Уеб“


Вече видяхме изображението на купя от галактики SMACS 0723, когато вчера президентът Байдън го показа. Повече за куповете и гравитационните телескопи може да прочетете в предния ми пост. Новото е, че сега показаха и няколко спектъра на далечни галактики, на които се виждат обичайните емисионни линии, по които може да се определи, че тези малки петънца на изображението наистина са далечни галактики, светлината от която е излъчена преди 11-13 милиарда години, съвсем скоро след Големия взрив.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-delivers-deepest-infrared-image-of-universe-yet

Спектър на горещия юпитер WASP-96b е получен когато планетата минава между нас и звездата. Планетата се нарича горещ юпитер, защото има размер като на нашия добре познат Юпитер, но е много близо до звездата, по-близо, отколкото е Меркурий до Слънцето. Температурата на подобни планети е стотици и дори хиляди градуси.

Част от светлината на звездата – много малка част, процент от процента – преминава през атмосферата на планетата и газовете в планетната атмосфера поглъщат част от светлината на звездата. В спектъра на звездата се получават „чужди“ планетни линии. Обаче горещият юпитер, колкото и да е горещ, не е толкова горещ, колкото звездата, която има температура от порядъка на поне 2-3 хиляди градуса (Слънцето има температура около 6000 градуса).

Спектърът изглежда странно – хората, които са свикнали със спектри обикновено си представят (приблизително) плосък континуум, насечен тук-ам от долини – именно те са абсорбционните линии.

Обаче когато става дума за планетни пасажи (известни още като транзити) нещата интуитивно работят по друг начин. При пасажа наблюдателите измерват каква част от звездата е засенчена от планетата. Засенчването зависи от размера на планетата, от нейния радиус. Ако планетата е парче камък, диаметърът е един и същ на всички дължини, защото сянката е чисто геометрична.

Ако планетата има атмосфера нещата се променят. На онези дължини на вълните, които съответствуват на линиите на поглъщате в атмосферата на планетата, планетата изглежда по-голяма! Не, защото се е надула от гордост, а защото част от фотоните на звездата преминават през планетната атмосфера и каква част от тях преминава зависи именно дали има линии на поглъщане. Там къде има такива линии, планетата ефективно изглежда по-голяма. По вертикалната ос на картинката със спектъра, която виждаме, е нанесен ефективния размер на планетата на дадена дължина на вълната. „Хълмчетата“ в спектъра на WASP-96b са местата, където водната пара в атмосферата на планетата поглъща повече от светлината на звездата:

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-steamy-atmosphere-of-distant-planet-in-detail

Мъглявината Южен пръстен е планетарна мъглявина – предсмъртен тремор на звезда, която преди да ни напусне, изхвърля голяма част от външната си обвивка (т.е. от масата си). Това е процес, който може да се повтори неколкократно, поради което виждаме няколко обвивки, изхвърлени по различно време – по-външните са изхвърлени по-рано. А в центъра остава все още горещо ядро на умиращата звезда. В случая централната звезда е двойна и по червения ѝ цвят се вижда, че единия компонент е обкръжен от прахов облак.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-captures-dying-star-s-final-performance-in-fine-detail

Квинтетът на Стефан – пет галактики, четири от които са близо една до друга, на разстояние около триста милиона светлинни години. Петата галактика не е свързана физически с останалите, тя е по-близо до нас от останалите. Всяка от тези галактики в сравнима по размер с нашата собствена галактика, Млечния път. Сливането на галактики е обичайни явление във Вселената. На нашата собствена галактика предстои да се слее с галактиката в съзвездието Андромеда (известна още като М31) и да образува гигантска елиптична галактика. Сливането на галактики е доста бурен процес, при който газът и прахът, които обичайно са разпръснати из дисковете на спиралните галактики, са подложени на на ударни вълни и се свиват и се образуват множество млади звезди…

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-sheds-light-on-galaxy-evolution-black-holes

Мъглявината Карина е район на активно звездообразуване. Те се намира на 76 хиляди светлинни години от нас, което по космически мащаби е нищожно разстояние. Това изображение, и другите, които неизбежно ще го последват, позволява да се изучава в детайли процеса на звездообразуване – как от газ и прах космическите сили, главно гравитацията – произвеждат звезди. Но гравитацията не е единствения играч в този процес – помагат или пречат, според обстоятелствата, звездният вятър, магнитните полета, диференциалното въртене на Млечния път (т.е. не всички части на нашата галактика се въртят по един и същи начин) и т.н.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-cosmic-cliffs-glittering-landscape-of-star-birth

Leave a comment

Filed under alternate history, астрономия, наука, технология, science

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Пожар в Националната астрономическа обсерватория на Кит Пийк


Долната снимка е направена на стотина метра от телескопа, на който правех наблюденията за дисертацията си. Обикновено наблюденията ми траеха седмица или дори 10-ина дена. Правех спектрална библиотека в инфрачервената област. По онова време инфрачервените детектори бяха малки – с размер само 256 на 256 пиксела (сега са с по 2048 на 2048 или дори 4096 на 4096 пиксела) и за да се направи спектър на една звезда трябваше да направя около дузина отделни наблюдения, които покриваха малки части от целия спектър и после се обединяваха. При всяко наблюдение се променяше положението на дифракционната решетка и за съжаление повторяемостъта на механизма не беше добра. С други думи, ако завъртиш дифракционната решетка и после поискаш да я върнеш на предишното място, тя няма да се върне съвсем точно на него. Това налагаше наблюденията на стандартите да се редуват с наблюденията на обектите и правеше наблюденията бавни и трудоемки, защото телескопът трябваше да се мести на всеки 5-10 минути. Телескопните оператори бързо научиха особеностите на моята програма и като ме видеха, тъжно въздишаха: „Ох, пак ли ти…“ За разлика от мен много други аспиранти стояха на един и същ обект с часове и единствената грижа на операторите беше да следят дали процепът на купола – който се върти – следва движението на телескопа.
Сега има реална опасност всичко това да изчезне в пламъците.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/miCqceYcwb4V3RyPW4cEgM-1024-80.jpg.webp

Кит Пийк е името на върха, където е построена Националната обсерватория на Съединените щати. Кръстен е на дъщерята на местен политик. Намира се на територията на племето Тохоно Оодхам, в сърцето на пустинята Сонора. Обсерваторията е основана през 1958 г. и има два оптични телескопа от 4-м клас и десетина по-малки, както и радиоантена на VLBI (вижда се на снимката). Повече за обсерваторията може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Kitt_Peak_National_Observatory
Пожари на Кит Пийк са се случвали и преди, но никога не са стигали толкова близо до самата обсерватория. Обаче преди няколко години в Австралия горяха телескопи и картинката на разтопените огледала е… впечатляваща: https://www.science.org/content/article/australian-observatory-destroyed
Ако огънят може да разтопи стъкло, представете си какво може да направи с хората.
Повече за пожара може да се прочете тук: https://www.space.com/fire-reaches-kitt-peak-observatory-arizona

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука

Съобщение за пресата: собствени движения в центъра на Големия Магеланов облак


Оригиналът може да се прочете на страницата на AIP, Potsdam:

https://www.aip.de/en/news/stellar-motions-reveal-backbone-of-the-large-magellanic-cloud/

По-надолу следва мой превод съобщението на български, леко разширено с допълнителна информация. Ценността на тази статия е, че за пръв път собствените движения на звезди в друга галактика бяха измерени толкова точно с помощта на телескоп от Земята (от космоса е по-лесно, но в космоса има много по-малко телескопи и с тях е достъпно много по-малко количество наблюдателно време, със сигурност недостатъчно за проект от подобен мащаб), че да се види как другата галактиката се „върти“:

За да постигне това, Флориан обработи и анализира отделно всеки един детектор на всяко изображение. За сведение, камерата VIRCAM на телескопа VISTA има 16 детектора и става дума за стотици изображения. Това е огромна работа и макар да е извършена с компютър, това не я прави по-лесна, защото разработването на програмните средства изисква значително интелектуално усилие.

* * *

29 март 2022 г.

Използвайки данни от за обзора на Магеланови облаци с телескопа VISTA (VISTA Magellanic clouds survey или VMC), изследователи от Института за астрофизика Лайбниц в Потсдам (AIP), в сътрудничество с други учени от VMC тима, потвърдиха съществуването на удължени орбити, които са в основата възникването на т. нар „бар“ в Големия Магеланов облак (бар е структура, която значителна част от спиралните галактики показват – в подобни галактики спиралните ръкави не започват от центъра, а именно от краищата на удължената и сплескана структура наречена бар-а;л повече за това може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Barred_spiral_galaxy и тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Spiral_galaxy; Млечният път, нашата собствена галактика също има бар). Методът използва множество изображения, получени през достатъчно дълъг дълъг период време, примерно десетилетие, за да имат време звездите от Големия Магеланов облак (Large Magellanic cloud; LMC) да се придвижат по орбитите си на разстояние, което може да бъде измерено. Като се знят отместването и разстоянието до Магелановите облаци, може да се изчислят скоростите на звездите и да се направи карта на техните движения. Големият Магеланов облак се вижда с просто око от южното полукълбо, тъй като е най-ярката и най-масивната галактика-спътник на нашия Млечния път. LMC е богат на звезди, които обхващат широк възрастов диапазон, от млади, току що образувани, до звезди, стари колкото Вселената. Тя е „неправилна“ галактика заради формата си – тя притежава един спирален ръкав бар, който е отместен от центъра на диска. „Звездните структури, подобни на бар, са често срещана характеристика в спиралните галактики. Смята се, че те се образуват от малки смущения в звездния диск, които отклоняват звездите от кръговите им движения и ги принуждават да се движат по елиптични орбити“ (елиптични или орбити с висока елиптичност са орбитите, които представляват „сплескани“ елипси, с голяма разлика между голямата и малката ос; ако голямата и малката ос са еднакви, орбитата е кръгова – почти кръгова е орбитата на Земята около Слънцето; високо елиптични са орбитите на повечето комети, които идват от външните части на Слънчевата система; бел. В.Д.И.), обяснява Флориан Нидерхофер, първият автор на публикуваното изследване. „Специфичен тип от тези орбити са тези, които са подравнени с главната ос на бар-а. Те са „гръбнака“ на звездните бар-ове и осигуряват основната опора на структурата им. Телескопът VISTA е разработен за изследване на южното небе в т.н. близка инфрачервена област (светлина с дължина на вълната 1-2.5 микрона; за сравнение видимата област, в която добре вижда човешкото око е около 0.4-0.9 микрона; бел. В.Д.И.), за да изследва източници, които излъчват предимно в този спектрална област, поради тяхното естество (главният параметър, който определя това е температурата на източниците; бел. В.Д.И.) или поради наличието на прах (прахът се нагрява от по-горещи обекти, например звезди, но само толкова,колкото да излъчва именно в инфрачервената област; бел. В.Д.И.). Използвайки данни от проучването на VMC, екипът откри първите преки доказателства за тези орбити в бар-а на LMC. VMC е много-епохово (което значи, че се получават множество наблюдения, покриващи продължителен период от време; бел. В.Д.И.) изследване на Магелановата система (тя включва две галактики – Големия и Малкия магеланови облаци, както и няколко допълнителни структури от звезди: „мостове“ които съединяват двете галактики и които ги съединяват с нашата галактика; бел. В.Д.И.). Топва е обзор с телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO), проведен между 2010 и 2018 г., целящ да проучи звездното население и динамиката на най-близките ни извън-галактични съседи.

Екипът разработи сложен метод за точно определяне на собствените движения на звездите в Магелановите облаци. В ново проучване, публикувано току що в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, този метод е приложен към централните части на LMC. От измерените стойности авторите изчисляват собствените движения на звездите в LMC, създавайки подробни карти на скоростта на звездите в галактиката. „Зашеметяващото ниво на детайлите в картата на скоростите показва колко много се е подобрил нашият метод в сравнение с ранните измервания преди няколко години“, казва Томас Шмид, съавтор на статията, аспирант в AIP. За изненада на изследователите, данните откриват звездни движения, които следват структурата и ориентацията на бар-а. „Благодарение на тяхната непосредствена близост от около 163 000 светлинни години, ние можем да наблюдаваме отделни звезди в Магелановите облаци с помощта на наземни телескопи като VISTA“, казва Мария-Роза Чиони, съзадател и ръководител на проекта VMC и ръководител на групата в AIP за изследване на галактики-джуджета (като Магелановите облаци; бел. В.Д.И.) и на халото в Млечния път. „Тези галактики са уникална лаборатория за изучаване в детайли на процесите на образуване на галактиките.“ Голям интерес представлява динамиката на звездите, тъй като те носят ценна информация за образуването и еволюцията на галактиките. Въпреки това, дълго време едномерните скорости на звездите по лъча на зрението бяха единственият източник информация за вътрешната динамика в Магелановите облаци. Тези скорости могат лесно да бъдат измерени спектроскопски чрез Доплеровия ефект: наблюдаваната светлина на звезда изглежда по-синя или по-червена в зависимост от това дали звездата се приближава или се отдалечава от нас. Но за да се получат пълните триизмерни скорости на звездите, е необходимо да се знаят и собствените движения на звездите: видимите двумерни движения на звездите в равнината на небето. Тези движения могат да бъдат измерени чрез наблюдение на едни и същи звезди многократно за даден период от време, обикновено няколко години (затова VMC с неговите многократни наблюдения през почти десетилетие е особенно подходящ обзор за тази цел; бел. В.Д.И.). След това се определят изместванията на звездите по отношение на близките референтни обекти. Тези обекти могат да бъдат, например, много далечни галактики от задния фон, за които може да се приеме, че са неподвижни на небето, предвид големите им разстояния, или звезди с вече известни собствени движения.

Тъй като наблюдаваните движения на звездите в Магелановите облаци, гледани от Земята, са незначителни, точните им измервания са предизвикателство. На разстоянието на Магелановите облаци, наблюдаваните движения на звездите са от порядъка на милионна част от дъговата секунда годишно – за сравнение, една мили-дъгова секунда е ъгловия размери на астронавт на Луната, гледан от Земята. „Нашето откритие дава важен принос за изследването на динамичните свойства на галактиките с бар-ове, тъй като Магелановите облаци в момента са единствените галактики, където такива колективни движения могат да бъдат изследвани с помощта на собствени движения на отделни звезди. За по-далечни галактики това все още е извън нашите технически възможности“, казва Флориан Нидерхофер. Общо бяха необходими 9 години наблюдения, за да се съберат достатъчно изображения, за да може да се измерят тези малки движения. „Това е нова добавка към реда от важни резултати, получени от екипа на VMC обзора“, гордо добавя Мария-Роза Чиони.

Допълнителна информация:

– Научната статия: „Звездни собствени движения в центъра на Големия Магеланов облак“ от F. Niederhofer, M.-R. L. Cioni, T. Schmidt, K. Bekki, R. de Grijs, V. D. Ivanov, J. M. Oliveira, V. Ripepi, S. Subramanian, J. Th. Ван Лун е достъпна тук:

https://academic.oup.com/mnras/advance-article/doi/10.1093/mnras/stac712/6554251

и тук:

https://arxiv.org/abs/2203.14369

– Повече за VMC може да се научи от страницата на проекта:

http://star.herts.ac.uk/~mcioni/vmc/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

A virtual guided tour of the ESO sites


ESO (European Southern Observatory) is organizing a virtual guided tour of the ESO sites to facilitate the interaction between current ESO students in Chile and Germany and candidates interested in applying to the now open programmes (https://www.eso.org/sci/activities/FeSt-overview/ESOstudentship.html).

We invite you to attend the tour on 5 November 2020 at 14:00 CET/10:00 CLT to discover the sites and learn more about the life of students at ESO, get tips for your application or simply ask any other questions you might have.

To join the tour head over to the ESO Astronomy Facebook Page (https://www.facebook.com/ESOAstronomy/) or YouTube channel (https://www.youtube.com/user/ESOobservatory/videos).

You can also follow the #ESOstudentship (https://twitter.com/search?q=%23ESOstudentship&src=typed_query) hashtag on Twitter for more information about the programme.

We remind you that applications for the ESO Studentship in Germany and Chile (https://recruitment.eso.org/) are open until 30 November 2020.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

ESO — широко отворен прозорец към Вселената – публична научнопопулярна лекция, 26.09.2019, 19:00, хотел “Москва”, София


ESO — широко отворен прозорец към Вселената
Публична научнопопулярна лекция: ESO — широко отворен прозорец към Вселената
Домакин: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

26.09.2019, 19:00-20:00
Парк Хотел Москва / Park Hotel Moskva
ул. “Незабравка” № 25, София

Хората са гледали към небето и са опитвали да разкрият тайните му още от дълбока древност. До преди няколко века астрономията е била приложна наука, владеенето ѝ е било въпрос на оцеляване в еднаква степен за моряци и за земеделци.

Съвременните технологии превърнаха астрономическите изследвания в индустриален процес. В момента в света работят двадесетина гигантски телескопа с диаметър 5 и повече метра, строят се първите образци на свръх-големи телескопи от следващото поколение.

Но последното астрономическо откритие, което има пряко практическо приложение — откриването на хелия — беше направено преди 150 години. И все пак човечеството продължава да развива астрономическото знание.

Защо? И какво ще стане, ако утре всички тези „катедрали“ на нашето космическо любопитство изчезнат? Ще забележи ли някой?

На тези и на други въпроси ще отговори Валентин Д. Иванов, астроном от Европейската южна обсерватория (ЕСО), разположена във високопланинската пустиня Атакама в Чили. Той ще разкаже как функционира една съвременна високо-технологична и високо-ефективна обсерватория като ЕСО, как астрономите от европейските страни използват инструментите ѝ за да разкриват загадките на Вселената и не на последно място — какво е значението на астрономическата наука за съвременното общество.

По време на срещата ще бъде осъществен видео-мост с астрономи от ЕСО в Чили.

—————————-

Публичната лекция е част от международната школа по астрономия Opticon (https://www.astro-opticon.org/); ще бъде на български език и е насочена към широката публика, като е посветена на 100 години от основаването на Международния астрономически съюз и 150 години от основаването на Българска академия на науките.

Заповядайте в Парк хотел Москва на 26 септември, от 19:00 часа. Очакваме ви!

ВХОД СВОБОДЕН!

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Днес, 2.07.2019: репортаж от Южноевропейската Обсерватория за слънчевото затъмнение в Чили!


Днес, 2.07.2019, от Южна Америка може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Максималната фаза ще настъпи малко преди полунощ българско време. Пътя на сянката минава през Ла Сия, където се намират част от телескопите на Европейската Южна Обсерватория (ЕСО). Тук:
https://meantime.live/letters-bg/2019/6/27/-?fbclid=IwAR1r-4IHRviSFTUaer87CdY0vE28U0fmuuvL4TVSIO7NzkInSYf7v_G9zqI
може да разберете как да „наблюдавате“ затъмнението през уебкаста на ЕСО в youtube:
https://www.youtube.com/user/ESOobservatory
Повече информация за събитието:
https://www.eso.org/public/live/
Приятно гледане!

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science