Резултати от литературния конкурс „Изящното перо – 2024“ в Чикаго

Обявиха резултатите от международния литературен конкурс „Изящното перо – 2024“ (https://www.bta.bg/bg/bg-world/598191-zapochva-mezhdunarodniyat-literaturen-konkurs-izyashtnoto-pero-2024-#%E2%80%9E%D0%98%D0%B7%D1%8F%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%E2%80%9C), организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Това съобщи порталът за българските идеи и каузи по света „Eurochicago“ (https://www.eurochicago.com/).

В категорията за разказ:

– Първа награда

Весела Сели Райчинова – Израел – „Миг“

Даниела Паскова – България – „Сапунени балони“

Галя Симова – България – „Спасете Хинд“

– Втора награда

Христина Панджаридис – Франция – „Погребение на миналото“

Никоела Иванова – България – „Илхан и новото време“

– Трета награда

Марин Урумов – България – „Книгата“

Валентин Иванов – Германия – „Процесът“ 2.0: последна дума“

Борислав Ждребев – България – „Балчикаши“

Това разбира се не е много, но на тия безрибешки времена и на толкова се радвам. Горд съм, че разказът ми е чиста научна фантастика, каквито рядко биват забелязани на литературни конкурси.

Всички резултати може да се видят тук: https://www.bta.bg/bg/news/669889-obyaviha-rezultatite-ot-literaturniya-konkurs-izyashtnoto-pero-2024-v-chikag

Поздравления на победителите!

Българска фантастика в чужбина: разказът „Bones Are Stones for Building“ от Хараламби Марков публикуван в Uncanny Magazine

Bones Are Stones for Building

Хараламби Марков български автор, който пише предимно на английски и има вече няколко престижни публикации в Tor.com, Uncanny Magazine, Evil in Technicolor, Weird Fiction Review, Stories for Chip, Eurasian Monsters, and Lackington’s. Това е вторият му разказ в Uncanny Magazine.

Повече за автора може да прочетете в уикито на Григор Гачев за българска фантастика:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2#.D0.A4.D0.B0.D0.BD.D1.82.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0

Uncanny Magazine е американско онлайн списание за жанрова литература с двумесечен цикъл на публикуване. Едно от малко съвременни списания за фантастика, които плащат професионални хонорари. Самото списание е получавало много награди и много от разказите, публикувани в него, са получавали престижни награди – например наградата „Хюго“ за 2022 г. беше дадена на разказ на Сара Пинскер, публикувана в Uncanny Magazine. Повече за списанието може да научите тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Uncanny_Magazine

Поздравления на автора!

Българска фантастична поезия в чужбина: Haunted Stars от Валентин Д. Иванов в сп. Illumen

В пролетния брой на американското списание за фантастична поезия беше публикувано мое стихотворение:

Останалото може да се прочете в списанието, което е достъпно тук: https://www.hiraethsffh.com/

За пророците и за българската фантастика в чужбина

В рамките на около година в Германия и Русия се появиха две антологии с българска фантастика. В сравнение с българското фантастично „гето“, това са необятни пазари, но сам по себе си големият им мащаб не гарантира, че е лесно едно преводно произведение – освен ако не е американско или английско – да се появи там. Големият мащаб означава и самонасищане, защото предполага съществуването на достатъчно мести автори, които могат да предложат разнообразни произведения и да задоволят почти всякакви читателски интереси.

Въпреки това – и с неоценимата помощ на ред приятели в двете страни – на немски и на английски се появиха няколко книги, които предлагат именно българското виждане към непознатото, към загадъчното, към интересното.

Подобни успехи имат и друга страна. Според старата пословица, никой не е пророк в собственото си село. Българската фантастика, с редки изключения, е подминавана с безразличие от „голямата литература“. Тези малки пробиви навън провлякоха вниманието на родната критика. В „Литературен вестник“, брой 28 от тази година, беше публикувана кратка бележка от Николай Тодоров, в която се казва:

*

В Германия се появи сборникът с български научнофантастични разкази „Контакт с вдругиден – българска научна фантастика“ („Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction“, Verlag Torsten Low). Новото издание е дело на най-неуморния популяризатор на наши автори на фантастика в чужбина, Ерик Симон, като редактор, съставител и преводач; на легендарния познавач на жанра Юрий Илков, като редактор и съставител; и на Стоян Христов, като преводач. Сред представените автори са: Любомир Николов, Николай Теллалов, Мартин Петков, Александър Карапанчев, Георги Малинов, Янчо Чолаков, Снежана Ташева и др.

*

Няма да копирам цялата статия, само ще кажа, че този конкретен пробив е повод за припомняне на един друг сборник с българска фантастика на немски – „Звезден метал – нова българска фантастика“ („Sternmetall – neue Phantastik aus Bulgarien“, Verlag Torsten Low, 2018), за академичните издания на БАН „Фантастика и бъдеще“ и „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (дело на Елена Борисова, Николай Генов и Рени Янкова), и дори за списание „Тера Фантастика“ (което едва ли има нужда от представяне).

*

Повече са сборниците може да научите тук (те са достъпни в amazon.de):

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Kontakte_mit_dem_Unbekannten_(Verlag_Das_Neue_Berlin,_1989)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018)

http://bgf.zavinagi.org/

index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)

Приятно четене!

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation

Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Български фантасти в чужбина: Кънчо Кожухаров в Украински литературен вестник

Българскяит писател-фантасти Кънчо Кожухаров (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%B6%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2) се появи на страниците на „Украински литературен вестник“ с разказа „Реликва“:

Кинчо Кожухаров (Болгарія). Реліквія

Поздравления!

Български фантасти в чужбина: Елена Павлова с Honorable Mention в Writers of the Future (1st Quarter/2021)

Организираният от Л. Рон Хабърд конкурс „Писатели на бъдещето“ (https://www.writersofthefuture.com/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Writers_of_the_Future) се провежда ежегодно от 1985 г. до сега. Всяка година има четири кръга и разказите и илюстрациите на победителите се появяват в антология. С този конкурс са започнали кариерите си автори като Стивън Бакстър, Карен Джой Фулър, покойният Джей Лейк и Дейвид Зиндел.

В първия кръг тази година Елена Павлова си извоюва Honorable Mention (https://www.writersofthefuture.com/writers-of-the-future-1st-quarter-winners-announced-for-volume-38/)!

Поздравления!

PS В началото на 90-те години българският художник Атанас Стоянов също е получил подобно отличие. Имаме традиция. 😉

Българска фантастика в чужбина: стихотворение от Валентин Д. Иванов в американското списание „Star*Line“

„Star*Line“ (https://www.sfpoetry.com/starline.html) е издание на асоциацията за научно-фантастична и фентъзи поезия (https://www.sfpoetry.com/index.html). Списанието излиза от 1978 година, веднъж на три месеца. В броя от Април 2021 (https://www.sfpoetry.com/sl/issues/starline44.2.html) беше публикувано моето стихотворение Galactic Archivist.

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия

Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:

– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889

– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797

– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744

Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807

Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533

А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org

Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.

Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician. разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing

Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)

Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Коледно издание на подкаст “Българска Фантастика” 020: „Да поговориш с Жабко“, разказ от Радостина А. Ангелова

Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрации: Силвия Иванова, Илия Иванов и Елица Иванова (от ляво на дясно).

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Весела Коледа, честита нова година приятно слушане!

Александър Карапанчев в портала „Белый мамонт“, Русия

Стихотворението в проза „Водни кончета и планети” от българския писател-фантаст Александър Карапанчев се е появило в портала „Белый мамонт“:

http://www.belmamont.ru/index.php?action=call_page&page=author&author_id=459&ap=1

Там има и друго негово произведение – разказът „Летим към Хиадите“.

Да му е честито поредното излизане в чужбина!

Българска фантастика в чужбина: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“

„Последният разказ“ от А. Карапанчев беше публикуван в четири последователно броя на чикагския в-к „България“:

Тази седмица публикацията приключи и използвам случая да пусна заедно връзки и към четирите броя.

Поздрави на автора и приятно четене на всички останали!

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru

Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020

Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Национална научна конференция с международно участие “Познание и трансхуманитарна (Р)еволюция”

Българска научна фантастика – представяне в сп. „Пламък“

Десетина страници в бр. 3 от 2020 г. на списанието за литература, изкуство и публицистика „Пламък“ (издание на Съюза на българските писатели) са отделени на българската научна фантастика.

Включени са два материала: предговора на сборника „Фантастивал в Европолис“ (дело на Асен Стоименов – псевдоним на Атанас П. Славов) и моя къс разказ „Генетична корекция“. Трябва да отбележа, че предговорът не е просто предговор, а обзор на историята и на съвременното състояние на българската фантастика. Има и бонус – тематична илюстрация – корицата на наскоро излезлия сборник с български фантастични произведения на руски език „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“.

Радостно е да се види, че „голямата“ литература е обърнала внимание на бедната си жанрова посестрима и заслугата за това принадлежи на писателя-фантаст Александър Карапанчев и на главния редактор на списание „Пламък“ Георги Константинов.

Списанието в пдф е достъпно свободно тук:

Click to access Plamak_br3_2020_Final.pdf

IN MEMORIAM: Христо Пощаков (1944-2020)

 

Пощака беше един от най-превежданите в чужбина български писатели-фантасти. Освен това той беше човек с позиция, което на много хора не се харесва, но пък аз го уважавах за това. Романът му „Приключения в Дарвил“ е забележителна книга предусетила нуждата от самоорганизация на обществото.
Съжалявам само, че преди две години като ходих в Испания, не можахме да се видим.
Следва сухата фактологическа биография…

*

Вчера на 28.03.2020, в Мадрид е починал българският писател-фантаст Христо Пощаков.
Роден е в град Павликени през 1944 г. През 1963 г. завършва техникум по двигатели и енергетични машини „Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“). През 1975 г. се дипломира във МЕИ „В. И. Ленин“ (сега Технически университет) – София със специалност машинен инженер.
В периода 1979–1984 г. работи като технически съветник в Министерството на хранителната промишленост в Хавана, Куба. По-късно е водещ проектант и началник технологичен отдел в „Агропромпроект“ – София. През 1995–1996 г. е управител на холдинг „Агропромстрой“ – Монтана, а през 1997–1998 г. е управител на автобусна фирма „ГРУП“. През следващата година работи като заместник-председател на борда на директорите на „Балкан-прес“ – София. От 1998 г. е щатен преводач в преводаческа къща „Сара“ – София. Христо Пощаков е пръв председател на фондация „Фантастика“.
С литературна дейност се занимава от 1984 г., предимно в областта на научната фантастика. Първият му фантастичен разказ „Да отидем на гости“ се публикува в списание „НТ за младежта“ през 1987 г., а през следващата година в същото списание е публикуван и разказът му „Трансформация“. Следват публикации на негови разкази в списанията „Криле“, „Съвременник“ (4 разказа), „Фантастика“, „Други светове“, „Фантастични истории“, „ФЕП“, „Усури“, „Наука и техника“ и вестниците „Орбита“, „Пловдивски глас“ (18 разказа под псевдонима Кристофър Поустман), „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и други, в антологии като „Нова българска фантастика“, „Ваяния“ и сборниците на издателство „Аргус“ (Хоризонти) и авторски сборници, докато броят на публикуваните му разкази достига около 130. Негови разкази са преведени и издадени на английски, руски, унгарски, испански, френски, румънски, гръцки, таджикски и киргизки езици. Самият той превежда разкази на испански писатели-фантасти. Пълна библиография може да се намери тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Освен многобройните си разкази, е автор на три романа: „Приключения в Дарвил“ (1996 г.), „Нашествието на грухилите“ (1997 г.) и „Меч, мощ и магия“ (2003 г.; под псевдонима Кристофър Поустман) и на повестта „Търговска одисея“ (2006 г.).
През октомври 2010 г. е почетен гост на фестивала „Испакон“ близо до Валенсия, кадено представя превода на романа му „Нашествието на грухилите“ и изнася доклад за развитието на българската фантастика и НФ в Източна Европа.
През ноември същата година е поканен на Извънреден конгрес по фантастика в Москва на представяне на международния проект за сборниците „Андрей Белянин и его друзя“, където получи диплом за почетно членство в Съюза на руските писатели. Там също изнася доклад за българската фантастика (Москва 2010 г.).
Награди и признания:
– 1988 г. – приз от конкурс на вестник „Орбита“ и АЕЦ „Козлодуй“ за разказа му „Дежурство на Титан“
– 1993 г. – приз от радио „Христо Ботев“ за разказа му „Не искам да ми се доверяват“, който е драматизиран
– 1994 г. – награда „Еврокон“ за сборника „Дежурство на Титан“
– 2002 г. – поощрение от конкурса на издателство „Аргус“ за разказа „Апаратът на реалностите“
– 2003 г. – награда за най-успешен български писател от Националния клуб за фентъзи и хорър
– 2005 г. – награда от издателство „Аргус“, за разказа „Играта“
– 2006 г. – награда за най-превеждан български автор от Националния клуб за фентъзи и хорър
Член на Съвета по фантастична и приключенска литература (Москва).

Българска фантастика в чужбина: Янчо Чолаков за пореден път публикува в САЩ

Колекция от миниатюри „65 заглавия (които още не съм използвал“ излезе във вестник “България”, брой 18, 2018 година, на страница 27: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_18_18-1-48-web
Поздравления!

Bulgarian Speculative Fiction Abroad: works by Yancho Cholakov appeared in the famed Russian magazine „Uralski Sledopit“ and in the newspaper „Bulgaria“ of the Bulgarian community in Chicago / Българска фантастика в чужбина: творби на Янчо Чолаков в руското списание „Уралски Следопит“ и в списанието „България“ на българската общност в Чикаго

English and Bulgarian versions below / Английска и българска версии по-надолу:

.-о-О-о-.

Two stories („How the Goods met with…“ and „5+2“) by Yancho Cholakov appeared in the Russian magazine „Uralksi Sledopit“: http://www.uralstalker.com/pdf/us/2015/11/1511-kak-bogi-vstretilis-s/index.html#p=1

They were translated in Russian by the the late singer and songwriter Hristo Gramatikov. The magazine is a cornerstone of the Russia SF&F Fandom. It has been published since 1935, and this is where the Strugatsky brothers, Vladislav Krapivin, and others used to publish some of their best work.

The weekly newspaper of the Bulgarian community of Chicago „Bulgaria“ (http://www.bulgaria-weekly.com/) published a colleciton of aphorisms by Yancho Cholakov (issue 44, Nov 5-11, 2015; page 29): http://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_44_15-web/1?e=9548368/31138957

Congratulations to Yancho! After his previous publications in English (see https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/) he continues to widen the borders of the Bulgarian SF&F on the world map!

Yancho Cholkaow is on Facebook: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov. His entry in the Bulgarian SF&F encyclopedia can be reviewd at: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2 http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

His books are available for purchase at: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

An interview with him in the Bulgarian SF&F fanzine Troubadours can be seen at: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/

.-о-О-о-.

Два разказа („Как боговете се срещнаха с…“ и „5+2“) от Янчо Чолаков бяха публикувани в руското списание „Уралски Следопит“): http://www.uralstalker.com/pdf/us/2015/11/1511-kak-bogi-vstretilis-s/index.html#p=1

Те бяха преведени на руски от покойния певец и писател Христо Граматиков. Списанието е стожер на руския фендъм. То започва да излиза през 1935 година, и е мястото, където братя Стругацки, Владислав Крапивин и други известни писатели са публикували някой от най-добрите си произведения.

Седмичният весник на бългаската общнoст в Чикаго „България“ (http://www.bulgaria-weekly.com/) публикува извадка от афоризми от Янчо Чолаков (бр. 44, 5-11.11.2015; стр. 29): http://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_44_15-web/1?e=9548368/31138957

Поздравления на Янчо! След предишните му публикации на английски (https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/), той продължава да разширява географията на българската фантастика!

Страницата на Янчо Чолаков във Фейсбук се намира тук: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov.

Статията за него в Българската енцикопедия за Фантастика се намира тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Неговите книги могат да бъдат закупени от тук: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

Интервю с него в бългаския фензин за фантастика “Сборище на трубадури” може да бъде прочетено тук: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/