Monthly Archives: December 2021

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ – какво предстои през следващите дни


На 25.12.2021 от космодурма Куру във Френска Гвиана, с ракета-носител „Ариана“ беше изстрелян космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Той често е наричан наследник на „Хъбъл“, но много по-добър – диаметърът на главното му огледало е 6.5 метра, а за сравнение огледалото на „Хубъл“ има диаметър малко над 2 м. „Уеб“ ще работи в оптичния и инфрачервения диапазон. За разлика от „Хъбъл“, обаче, „Уеб“ ще достига до средното инфрачервено – около 30 микрона – което е по-скоро продължение на мисията на 60-см космически телескоп „Спитцер“. От друга страна, „Уеб“ няма инструменти в ултравиолета, каквито „Хъбъл“ имаше.

Силата на космическите телескопи е в наблюденията в области от спектъра, които се поглъщат почти напълно от земната атмосфера. Слабостта им е, че те винаги са по-скъпи (за сравнение „Уеб“ струва десетина милиарда долара, а един 30-40м наземен телескоп – около милиард) и по-малки и от наземните телескопи.

Повече за „Джеймс Уеб“ може да се прочете тук:

https://jwst.nasa.gov/content/about/orbit.html

https://en.wikipedia.org/wiki/James_Webb_Space_Telescope

В момента телескопът пътува към мястото на постоянната си работа – точката на Лагранж Л2 – тя се намира на около 1.5 млн км от земята, върху продължението на линията, която съединява земята и Слънцето, по от „външната“ страна на Земята, т.е. по посока противоположна на посоката към слънцето. Движението на телескопа може да се проселиди тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Телескопът беше изстрелян в „сгънато“ състояние и сега като една по-една „разтваря“ системите си. Процесът може да се проследи тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/deploymentExplorer.html

Последната операция, която се случи вчера, на петия ден след изстрелването, беше да се отворят капаците слънцезащитните екрани, коото по същество са многослойни сенници, предназначени да пазят телескопа от нагряване. Самите екрани все още не са разпънати, това ще става през следващите няколко дни и планът е да завърши на 2 януари. След това предстои разтваряне на главното и на вторичното огледала, настройка на отделните елементи на главното огледало – все критични са успеха на мисията стъпки, които ще продължат поне до 7 януари. Пътуването до токата Л2 ще отнеме около месец, след което ще започне половингодишна фаза на калибриране, изпитания и настройки на телескопа. Основната мисия на телескопа, когато ще се правят научни наблюдения, има продължителност 5 г. (телескопът носи гориво за евентуалното ѝ продължение с още 5 г.).

„Джеймс Уеб“ е изключително сложно инженерно съоръжение, което ще бъде прекалено далече от Земята за да бъде обслужвано или ремонтирано (поне за сегашното състояние на пилотираната космонавтика). Техническите рискове не са малки, но от друга страна са правени доста наземни изпитания, а и технологията, която се използва в този телескоп, не веднъж е била реално използвана в космоса (както твърдят градските легенди за шпионските спътници).

Телескопът е кръстен на един от ръководителите на НАСА от времето на Луната надпревара. За съжаление това е нова традиция, астрономическите спътници да се кръщават на името на политици и администратори (строящият се в момента космически телескоп Роман е друг пример), сякаш великите астрономи на миналото са се свършили.

Нека да пожелаем успех на „Джеймс Уеб“ и особено на астрономите, които ще го използват!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Писателят Янчо Чолаков чете „Бесният Гилвирдас“, запис 2012 година, Бургас


Янчо Чолаков е български писател с няколко кнниги и с десетки публикации в медиите, превеждан в Щатите, Германия и Русия. Повече за него може да научите тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

http://www.ilit.bas.bg/bg/yancho-cholakov-0

https://chitanka.info/person/jancho-cholakov

Записът е дело на Емануил Арнаудов.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, Literature

Подкаст “Българска Фантастика” 022 : Страшни кръвопийци, разказ от Антон Цветанов Меляков


Поздрав към българския фендъм за празниците и новата 2022 година!

Разказът печели наградата на журито в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: Силвия Иванова.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Повече информация за конкурса:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Interview: How do you classify extraterrestrial civilizations?


In the search for extraterrestrial intelligence (SETI), it is important to conceptualize how one might identify the existence of extraterrestrials. Such conceptualization informs SETI operations – where to point sensors and what sorts of sensors to use, for instance. The most well-established classification system for extraterrestrial intelligence is the Kardashev scale, which classifies a civilization’s level of technological advancement according to how much energy it can use. But there are other ways to conceptualize classification. Valentin Ivanov of the European Southern Observatory has worked on an alternate classification system. We spoke to him to learn more.

The rest of the interview see: https://filling-space.com/2021/12/17/how-do-you-classify-extraterrestrial-civilizations/

A reprint of our research paper in Astronomy & Astrophysics can be seen here: https://arxiv.org/pdf/2005.13221.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Бургаските писатели-фантасти Янчо Чолаков и Антон Фотев по БНТ, в предаването „Библиотеката“, 12.12.2021: Литературен Бургас през погледа на съвременни бургаски автори


https://bnt.bg/news/literaturen-burgas-prez-pogleda-na-savremenni-burgaski-avtori-v309798-301321news.html

В разговора са засегнати много теми – от общочовешки, глобални, e.g., какво е изкуството, до лични – кои са любимите ти автори…

Зя Янчо Чолаков може да научите повече тук (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2), а за Антон Фотев – тук (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2).

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature

Writers of the Future, Honorable Mention for Elena Pavlova’s “A Pilgrimage to Memories Tattooed”!


Елена Павлова, български писател-фантаст, за четвърти път получава Honorable Mention от престижния конкурс Writers of the Future. Поздравления!

Разказът ще бъде достъпен на български в следващия хартиен брой на сп. “Shadwodance”, посветен на апокалипсиса.

Повече за Елена Павлова може да научите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

*

Dear Writer,

Congratulations! Your story has been judged and is an Honorable Mention for the L. Ron Hubbard Writers of the Future Contest 4th quarter (entries received between July and September of 2021).

If you would like a certificate, please respond to this email with the following:

1) The name of your story

2) Your name exactly as you would like it to appear on the certificate

3) The address that you would like me to send it to

4) Your legal name for mailing (one that the post office will recognize)

You will not get a certificate unless you provide the above information.

If you have not taken advantage of the tools that we have developed to help you become a professional writer, I urge you to do so. We have a blog, a forum, and podcasts all designed to help you, and you can access all of them right on our site.

We also have our free online writers workshop available. It is our gift to you at no charge to help you. Go at your own pace and take advantage of this unique offer.

I look forward to your next story entry! The next deadline is 31 December at 11:59 pm Pacific Time.

Have a wonderful holiday season.

Best regards,

Joni Labaqui

Contest Director

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нов сборник с научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов: ‘Мисли свободно – Лети високо’


Неочаквано – Необходимо

Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов – ‘Мисли свободно – Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме – в навечерието на именния му ден.

Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!

Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!

На тези, които сред мъглите на полузнания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!

За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.

За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.

За нагазилите ‘до колене в небето’ – смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.

С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници – без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!

* * *

Повече за българският писател фантаст Николай Теллалов може да научите от неговата страница в уикито за българска фантастика, поддуържано от Григор Гачев: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Много от произведенията на Николай Теллалов са достъпни тук: https://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, космонавтика, литература, наука, Literature, science, science fiction

Интервю за класификацията на извънземните цивилизации на Николай Кардашев


През 1964 г. Николай Кардашев предлага извънземните цивилизации да се класифицират според количеството енергия, с която разполагат. За удобство той въвежда няколко категории според нивата на енергия:

– сравнима с тази, която е достъпна на една планета,

– сравнима с тази, която произвежда една звезда,

и

– сравнима с енергията, произвеждана от цяла галактика.

До голяма степен тези категории са условни и основната идея на неговата публикация (достъпна свободно тук: https://adsabs.harvard.edu/pdf/1964SvA…..8..217K) не е да класифицира извънземните цивилизации, а да оцени колко енергия е необходима за междузвездни радио комуникации и дали това количество е достъпно и влиза в мащабите на достъпност на една цивилизация. Бързам да кажа, че отговорът на този въпрос е положителен, да една цивилизация може да си позволи да комуникира с друга, отдалечен не междузвездни разстояния, без да се разори.

Но днес, започна да става ясно, че не може да продължаваме да си купуваме нов телефон всяка година, нов автомобил – на всеки две и да пътуваме с реактивен самолет до другия край на света всяка ваканция, и въпреки това да се наслаждаваме на незамърсен въздух и девствена природа. Вероятно и другите цивилизации стигат до подобно разбиране – неограниченото разрастване на потреблението не може да продължава вечно – за това е писал Томас Малтус още преди два века (https://en.wikipedia.org/wiki/Malthusianism).

Възниква въпросът не само колко енергия има една цивилизация, а и как я използва. Дори да се абстрахираме от малтусианските аргументи, изглежда наивно да очакваме, че извънземните цивилизации ще насочат всичките си достъпни ресурси само и единствено за целите на комуникацията с други извънземни цивилизации.

Това ни подтикна – мен и трима колеги от университети в Чили – да се опитаме да разширим класификацията на Кардашев, която по своя характер е количествена, в посока качество, превръщайки я в двумерна. Нашата статия е достъпна тук: https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2020/07/aa37597-20/aa37597-20.html

Преди няколко дни една журналистка от www.space.com ми зададе няколко въпроса и в отговорите си се опитах да обясня тези идеи. Материалът е достъпен тук: https://www.space.com/kardashev-scale

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

In Memoriam: Проф. Георги Иванов (1942-2021)


В далечната 1992 г. професор Георги Иванов беше научен ръководител на моята дипломна работа. Без неговата подкрепа и помощ никога нямаше да замина да правя аспирантура в чужбина, което определи цялата ми по-нататъшна научна кариера, а някои колеги му дължат значително повече. Много търпелив и скромен човек и което дори е по-важно – мъдър. Имаше аристократичност в него, каквато все по-рядко откривам в следващите поколения, включително и в моето собствено.

* * *

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 1 декември 2021 г. на 79-годишна възраст внезапно почина проф. дфзн Георги Райков Иванов, дългогодишен ръководител на Катедра „Астрономия“ при Физическия факултет.

Георги Иванов е роден на 4 август 1942 г. в Татарево, Хасковска област. Дипломира се във Физическия факултет на Софийския университет през 1968 г. Започва работа като физик в Народната астрономическата обсерватория “Николай Коперник” – гр. Варна, като през 1975 г. защитава дисертация за научната степен “кандидат на физическите науки”. Той е единственият физик в България, който успява, докато е на щат в обсерватория, да защити дисертация за степен, еквивалентна на днешната образователна и научна степен „доктор“. По-късно Георги Иванов започва работа в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет, където се хабилитира като доцент през 1984 г. От 1991 е заместник-декан на факултета по учебната дейност, а от 1993 г. до 2003 г. – ръководител на Катедра „Астрономия“. По това време защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ (1993 г.) и е избран за професор (1996 г.) от Висшата атестационна комисия.

Областта на професионалните интереси на Георги Иванов са ОВ асоциациитете, звездобразуването, близките галактики (особено галактиката Андромеда и галактиката в съзвездието Триъгълник), звездната фотометрия и скалата на разстояния във Вселената. Базата за астрономически научни публикации на Смитсонианската обсерватория към Харвардския университет разпознава 126 негови научни публикации в периода 1970 – 2005 г. Сред най-цитираните от тях могат да се видят като съавтори имената на световноизвестни учени като Бари Мадоре и Уенди Фридман от Канада, Александър Шаров и Юри Ефремов от Русия, Леонид Георгиев от Мексико, Радостин Куртев от Чили, Валентин Иванов от Германия, а също така и на негови български съратници – Никола Николов, Петър Кънчев, Валери Голев, Цветан Георгиев и др.

Георги Иванов беше вдъхновяващ пример за пълна отдаденост на науката не само за плеядата млади любители, преминали през кръжоците на обсерваторията във Варна, но и за студентите, които се бяха посветили на науката астрономия.

Поклон пред светлата му памет!

От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam112

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, наука, science