Monthly Archives: April 2014

„Zendegi“ by Greg Egan reviewed by Valentin Ivanov in „Europa SF“, The European Speculative Fiction Portal


I came across Greg Egan many years ago, reading a short story titled “Wang’s Carpets”, where he described aliens living in Fourier space, in naturally evolved quasi-computer, based on seaweeds in an ocean on another planet. If it sounds complicated, this is because it is a complicated concept that blurs the border between the natural and the artificial.

„Zendegi“ begins in a very different manner than anything else I saw by Egan…

For the rest: http://scifiportal.eu/zendegi-by-greg-egan-reviewed-by-valentin-ivanov/

 

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature, ревюта на книги, science fiction

Най-далечното парче от България…


… не се намира в Чикаго или Австралия, Повложието или Македония, а в космоса.

През първата половина на Юли 1988 година към планетата Марс се отправят две станции-близнаци – Фобос 1 и 2. Всяка от тях носи на борда си уред за дистанционни измерване на химическия състав на повърхността на Фобос – ЛИМА-Д (лазерен импулсен масс-анализатор, дистанционен). След приближаване на станцията към Фобос, приборът загрява и изпарява с лазерен лъч материал от повърхността, а после улавя отделените йони и ги анализира.

ЛИМА-Д е създаден от учени и инженери от няколко страни, между които е и България. Няколко снимки на уреда могат да се видят тук: http://novjivot.info/04/12/102752 – корпусът на уреда е изготвен в лабораторията на Астрономическата Обсерватория „Славей Златев“, в Кърджали.

За съжаление връзката с Фобос 1 е загубена още преди станцията да достигне Марс, а с Фобос 2 – след навлизането в орбита около червената планета, но преди да започнат изследванията на спътника й, така че ЛИМА-Д никога не успява произведе научни резултати

Подобрена версия на ЛИМА-Д излита със станцията Фобос-Грунт, но поради повреда в маршевия двигател тя така и не напуска околоземна орбита.

ЛИМА-Д не е единствената българска апаратура в космоса. Няколко примера от последните години – български апарати могат да се намерят на Международната Космическа Станция, спътника Бион и индийската автоматична лунна станция Чандраян-1. Тези прибори са построени в Института за Космически Изследвания, към Българската Академия на Науките: http://www.space.bas.bg/

Leave a comment

Filed under България, История, космонавтика, наука, science

Опит на българи да летят в космоса преди програмата „Интеркосмос“


Преди няколко дни се навършиха 35 години от полета на първия българин в космоса. Но малко хора знаят, че много години преди Георги Иванов е имало един „неформален“ опит да се организира подобен полет. Сега е трудно да се каже със сигурност, но изглежда инициативата е на военния аташе в Българското посолство в Москва генерал Захари Захариев.

Из дневника на Генерал Николай Каманин, ръководител на подготовка на съветските космонавти:

15.08.1964: … Днес заедно с четирима братя-летци от България и генерал Захариев бяхме на прием при маршал Малиновский (по това време министър на отбраната на СССР). Българите „се натискаха“ да летят в космоса, но маршалът им отвърна с шеги и не даде никакви конкретни обещания…

18.08.1964: … На 16 Август във вестник „Червена звезда“ бяха публикувани статия и фотография за приема при маршал Малиновский на четиримата български братя-летци, които искаха да станат космонавти…

Четиримата братя са всъщност трима братя: Карамфил, Евгений и Стаменко Стаменкови, и техния зет, също летец. Но по онова време съветската космонавтика все още е твърде млада и експериментална, за да си позволи риска да води в космоса граждани на чужди държави.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, космонавтика, наука, history, science

Гагарин (Gagarin)


Image

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Спомени за бъдещето: Вик към Вселената или плочката на Пионер 10 (Pioneer 10)


Точно преди един месец, на 3.03.2014 България чествува освобождението си, а сондата Пионер 10 – четиридесет и втората годишнина от изстрелването си. Строго погледнато, сондата не може да чествува нищо, а и от 2003 година тя не функционира заради изтощаването на изотопния си генератор.

Пионер 10 е забележителен с това, че носи на борда си послание на човечеството към извънземните цивилизации – златна плочка с размери 152 на 229 мм, на която се намира информация за строежа на Слънчевата система, за положението й в нашата Галактиката (спрямо няколко пулсара), и за вида на разумните същества, които населяват третата планета – хората.

Плочката е дело на Карл Сейгън, и аз за пръв път научих за нея от забележителната книга „Търсим космически цивилизации“ на чешкия писател и журналист Карел Пацнер (Karel Pacner). Издателство „Народна Младеж“ я публикува през далечната 1980 година. на моето детство и аз като другите хлапета не можехме да й се начетем – тя разказваше за полети в космоса и контакт с чужди цивилизации.

Първата глава на книгата се нарича „Полет до Алдебаран“ и в нея се разказва предисторията на плочата. Идеята възникнала в края на 1971 година, когато Сейгън се намирал в Лабораторията за изучаване на реактивното движение (JPL) във връзка с полета на Станцията Маринер 9. Той разговарял с двама журналисти – Ерик Бърджис и Ричард Хоугланд, – и станало дума за полета на Пионер 10 към Юпитер и към покрайнините на Слънчевата система. „Ето една нова възможност да привлечем вниманието на чуждите цивилизации върху себе си!“ възкликнали те. Сейгън харесал идеята и веднага се обадил на Чарлз Хол, директор на изследователския център на НАСА Еймс, където подготвяли Пионер 10 за старта. Хол се консултирал със своите началници в НАСА и те се съгласили, но поставили на Сейгън триседмичен срок да подготви съобщението заради скорошното изстрелване на сондата.

Ентусиазиран, Сейгън се свързал с Чарлз Дрейк, радиоастроном, един от пионерите на програмата СЕТИ. Двамата тъкмо са се върнали от първата съветско-амерканска конференция по въпросите на СЕТИ Бюракан (5-11.09.1971), където някой предложил да се сигнализира на извънземните цивилизации като в орбита се взриви целият запас на човечеството от атомни бомби. Плочката определено е по-елегантно решение.

Сейгън и Дрейк се срещнали отново на 136-тата годишна конференция на Американското астрономически дружество, която се провела между 5 и 8.12.1971 година в Сан Хуан, Пуерто Рико. Обсъдили съдържанието на писмото и след като решили какво искат да съобщят на извънземните, съставили следния приблизителен текст на писмото (цитирам дословно от книгата на Пацнер): „СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СА СЪЗДАЛИ ТАЗИ АВТОМАТИЧНА СОНДА, ЖИВЕЯТ В ПЛАНЕТНА СИСТЕМА, ОЗНАЧЕНА ОТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ ПУЛСАРИ. ТЯХНАТА СИСТЕМА СЕ СЪСТОИ ОТ ДЕВЕТ ПЛАНЕТИ, ПРИ КОЕТО НА ТРЕТАТА, НАЙ — БЛИЗКА ДО СЛЪНЦЕТО, БЕШЕ КОНСТРУИРАН ТОЗИ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ. ОТДЕЛНИТЕ ТЕЛА СА ОТДАЛЕЧЕНИ ПОМЕЖДУ СИ НА РАЗЛИЧНИ РАЗСТОЯНИЯ. РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА, КОИТО ОБИТАВАТ ТРЕТАТА ПЛАНЕТА, ЖИВЕЯТ ПО ДВОЙКИ И ТУК Е ИЗОБРАЗЕНА ТЯХНАТА ВЪНШНОСТ.“

За да бъде разбираемо подобно сложно съобщение, писмото трябвало да обяснява още основите на двоичната бройна система като математическа основа на посланието, да дефинира дължина на вълната 21 сантиметра на неутралния водовор като единица за мащаб, и на последно място да съдържа карта на близките до Слънцето пулсари и техните периоди на въртене.

В създаването на плочката участвали много хора, но заслужава да се отбележи че Линда, тогавашната съпруга на Сейгън, художничка по професия, която нарисувала мъжа и жената. С голяма вероятност това е произведението на човешкото изкуство, което ще се запази най-дълго време. Трескавата подготовка приключила с монтирането на плаката върху апарата, един месец преди той да бъде изстрелян. А една година по-късно дубликат на посланието полетял със сондата близнак Пионер 11.

Когато четях книгата на Пацнер (който на 29.03 навърши 78 години), Пионер 10 тъкмо беше пресякъл орбитата на Уран (18-20 астрономически единици от Слънцето). Сега станцията се намира на около 106 астрономически единици от Слънцето и продължава да се отдалечава в посока към звездата Алдебаран, която ще достигне след около два милиона години.

Официалният филм на НАСА за полета на сондата може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=C8njS3ARC-E

Програмата Пионер е забележителен успех в изследването на космоса. За пръв път са изследвани от близо гигантските външни планети в Слънчевата система и за пръв път обект, произведен от човешка ръце успява да я напусне.

 

Leave a comment

Filed under История, космонавтика, наука, history, science