Утре следващият марсоход „Perseverance“ („Постоянство“) ще предприеме опит да кацне на Марс. По план това трябва да стане около 22:40 българско време време.
Марсоходът е малко по-малък от двуместен „Смарт“ – има дължина 2м срещу 2.5м на автомобила, но е по-тежък: 1 тон срещу около 700 кг. За сравнение предният марсоход „Curiosity“ тежеше около 900 кг. За производството ма марсохода са изхарчени около 2.2. милиарда долара, като се предполага, че още около половин милиард ще бъде изразходван зв хода на мисията за следващите десетина години – толкова време се очаква да работи марсоходът. Той има 7 научни инструмента (включително, спектрограф, метеостанция, радар за изследване на структурата на почвата, експерименти за получаване на кислород от атмосферата и за търсене на живот), 23 камери и дори дрон – миниатюрен въртолет за снимки от високо. Освен преките изследвания, марсоходът ще събира проби от марсианската почва за евентуално връщане на Земята с бъдеща мисия.
Нова моя научнопопулярна статия беше публикувана в бр. 2/2021 на сп. „Осем“. Тя е за националната астрономическа обсерватория „Рожен”, която скоро ще се сдобие с нов 1,5-метров роботизиран телескоп.
През август 1990 година екип, воден от българския астроном Тома Томов, публикува в най-престижното научно списание Nature резултатите от 20-годишно изследване на загадъчен обект, известен като MWC 560. Астрономите предлагат модел, според който MWC 560 е двойна звезда с „екстри“. Публикацията е едно от най-високите постижения на българската Национална астрономическа обсерватория „Рожен“…
– Корица на първата популярна книга по астронмия, издадена на български език през 1875 година. Преводът е дело на Димитър Витанов. https://stariknigi.bg/book.php?id=1413
А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org
Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.
На 20 януари е починала Хърватска актриса Мира Фърлан (https://en.wikipedia.org/wiki/Mira_Furlan), който игра минбарската посланичка Делен в любими ми сериал „Вавилон 5“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Babylon_5). В онези години бях аспирант и гледах доста фантастика по телевизията – старите серии на „Доктор Кой“ по PBS, „Звезден път. Следващото поколение“ и „Звезден път. Дълбок космос 9“ по изчезналата вече UPN. Обаче „Вавилон 5“ ми харесваше най-много, защото по същество това бе филмиран роман с история, която продължи до края и даже след края, с няколко телевизионни филма.
Помня този сериал и с друго – по незабележим нанчин около него се образува група фенов, започнахме да се събираме всака седмица да го гледаме заедно – двадесетина човека, главно студенти, наблъскани в една малка стая, около един телевизор с не много голям екран… Записвахме серията и на момента я гледахме отново, с обсъждане на всички детайли, с разгадаване на „пасхалките“, щедро пръснати от създателите из сериала (главно Майкъл Страчински, за който си струва да се пише и говори отделно) из всеки епизод.
Фърлан имаше главна роля от началото до края. Героинята ѝ запомних с непримиримото чувство за справедливост, действеност, решителност. За разлика от „Доктор Кой“, където – особено при деветия, десетия и единадесетия доктор – с малки детайли с поведението се подчертава нечовешки произход на доктора, тук Фърлан играе извънземна, която се опитва да стане човек, да се държи като човек, да бъде човек. Заслужава да отбележа работата ѝ с нейния собствен хърватски акцент, който слъжи като изразно средство в серияла. Подозирам, че акцентът ѝ е помогнал да бъде избрана за ролята. Но разбира се, освен това тя е опитна театрална актриса, със силно сценично присъствие. В известен смисъл за „Вавилон 5“ тя беше каквото бе Патрик Стюарт за „Звезден път“.
Василий Лановой не е свързан с фантастичния жанр. Починал е на 28 януари. За него ми напомни един спор за Пелевин, в който Лановой послужи като контрапункт на някаква пост-модернистична артистична група. И тогава си спомних за него – гледах го в сериала „Седемнадесет мига от пролетта“. Да съм бил 3-4 клас. като го гледах. Там той игра германския генерал Карл Волф, който водеше сепаративните преговори с Алън Дълес в Швейцария. Ролята е второстепенна, да не кажа почти формално обозначена, но има една запомняща се сцена: генералът се връща в Германия и на летището го чакат трима главорези от Гестапо да го арестуват за държавна измяна. Сцената е такава, че няма много възможности за игра, той е облечен в стегната униформа, показва се на врата на самолета и трябва да слезе по стълбичката. И преди за се обърне да слиза – стълбичката е просто няколко тръбни метални стъпенки, по които се слиза като се държи човек с ръце, като по всяка градинска стълба, той вижда гестаповците. Единствената възможна игра е с лице и очи и на мене, десетина годишния хлапак, ми е направило впечатление как Лановой е показа разбирането на ужаса, който предстои на генерал Волф. Тогава нямах представа кой играе ролята. Много по-късно научих името на актьора и гледах „Офицери“, в който от материал за един пропаганден филм, Лановой прави велика житейска драма на безответна любов. За много малко актьори от подобна класа се сещам.
Накрая, една радиодраматизация по Цветан Стоянов – „Втората част на разговора“ между Ботев и Каравелов. В българския театър среднощните тайни разговори на героите от миналото са на почит.
Списание „Сборище на трубадури“ хвана последния януарски влак (или самолет) и вечерта на 31.I.2021 г. публикува своя нов, дългоочакван брой. Основен акцент в него са наградените и някои отличени разкази от миналогодишния конкурс „Агоп Мелконян“. Но почти 180-те му страници са се побрали и множество други интересни текстове – новини, статии, разкази, рисунки от маестро Калин Николов…
За да добиете по-пълна представа, поместваме тук написаното от Александър Карапанчев
РЕДАКЦИОННО ВСТЪПЛЕНИЕ:
< Според класика Йордан Радичков най-българският месец в годината е януари. Тъкмо през него работихме и по нашия специален брой 1 на списанието. Разгледан по-отблизо, той спокойно може да се раздели на три секции или, ако предпочитате, на три тематични блока. Първата секция е посветена на Агоп Мелконян и „хвърля“ няколко погледа към неговото тъй богато творчество. Тук сме включили една от най-интересните му статии, публикувана навремето в „Библиотека Галактика“ (в която, нека припомним, той беше не просто най-младият член на редколегията, но и автор, преводач, съставител). Освен това тук сме приютили нов разказ на Явор Цанев, вдъхновен от агоповския цикъл „Досиета от лудницата“, и кратка като въздишка биографична импресия на Янчо Чолаков. На снимки ще видите превъплътения в бронз Агоп, синьо-бяла табела с неговото име… и не само. По-нататък закономерно идва основният блок в този зимен брой – десет български разказа от нашия конкурс 2020, пет наградени от почетното и от основното жури и други пет, подбрани от двайсетицата най-добри. И много, много важна добавка: ухажвайте плътно вашите музи и точете здраво авторските си пера, защото съвсем скоро се задава десетият ни, юбилеен конкурс за разкази! (Лично на мен ми се иска тая десета надпревара да се обогати и с нещо принципно ново. Ето защо съм предложил сега да се въведе допълнителна конкурсна категория за фантастично стихотворение или пък за фантастично есе – области, в които неуморният Агоп Мелконян също се изявяваше блестящо.) Но хайде с бърз скок пак да погледнем първата корица на списанието пред нас. На нея е сложена веселата и изящна рисунка на Калин Николов, художник и изкуствовед с множество различни лица и почерци, който безвъзмездно ни отстъпи няколко свои графични работи, специално нарисувани за нас. В такъв смисъл е редно да благодарим за преотстъпени права и на Розалия и Димитър – дъщерята и сина на Йордан Радичков, на преводачката от немски език Маргарита Дилова, на всички включени тука български автори, без които броят нямаше да се получи. А той се получи действително пъстър – за това свидетелства и третата секция, предложила в страниците си особено точната, полезна статия на Явора Руменова на тема „редактиране“. И също – информация за последните към момента награди „Тера“, сред чиито носители се оказа и един писател, преминал в отвъдното преди… почти цял век. И нов фантастичен хорър от варненеца Йордан Матеев. И есе от австриеца Стефан Цвайг за вълшебника на перото Ернст Теодор Амадеус Хофман, роден през януари преди 245 години. (Ако позволите, още една вметка. Като изписах името Цвайг, отново се подсетих колко хармонично е съчетал той в есето си биографични данни за автора на „Лешникотрошачката“ и свои размисли за творчеството му. Точно това е и любимият ми подход към литературата: научѝ повече за живота на писателя, за да проникнеш по-надълбоко в света на творбите му.) Накрая остана да кажа две думи за антологията „Третье пришествие“, излязла през м.г. в голямото московско издателство „Вече“. Но тъй като за тази книга има отделно инфо, нека привърша с пожеланието – през 2021-ва българската фантастика да излезе на още по-широк международен друм! >
o o o
Това електронно списание е безплатно и не изисква въвеждане на средство за разплащане. Ако вече имате акаунт в книжарница „Ерго“, се уверете, че сте логнати. Ако нямате акаунт, ще можете да се регистрирате по време на поръчката. Натиснете бутона „Купи“, за да го добавите във вашата количка… Още за изтеглянето ТУК: https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-1-e-spisanie/
Valentin D. Ivanov 
