Monthly Archives: July 2022

Българска фантастика на щанда на „Човешката библиотека“ на Фермерския фестивал, 31.07.2022, 11:00-19:00, до НДК, откъм бул. „Патриарх Евтимий“


Следващата неделя (31 юли, 2022) от 11:00 до 19:00 ч. Сдружение Човешката Библиотека (още известно като ЧпБи; https://choveshkata.net/) отново ще се подвизава на фермерския фестивал на Хранкооп (https://www.hrankoop.com/) пред НДК откъм бул. „Патриарх Евтимий“.

Освен с книги и музика в подкрепа на родните им автори ще разполагаме и с растения, които можете да приютите в полза на Animal Rescue Sofia (https://arsofia.com/bg/). Ако си намерите и други изненади, ваши са ^_^.

Споделете и с другарчета особено ако нямате възможност да ни посетите лично.
Организаторите ни уведомиха, че ще има специална схема с тетевенска рибена чорба (саламура) 😀 [Радичков тая дума я ползва в мъжки род]. Ако от един щанд (ПРИМЕРНО НА ЧОВЕШКАТА!) пазарувате за над 20 лева, получавате талонче за безплатна порция в рамките на събитието.

Приятен ден!

Leave a comment

Filed under Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Научнопопулярна статия в Analog Science Fiction and Fact, July/August 2022


• Trevor Quachri, ed.

• Vol. 92 Nos. 7 & 8, July/August 2022

• $8.99, bimonthly, 208pp, 15 x 21½ cm

• This issue includes a novella by Shane Tourtellotte; novelettes by Auston Habershaw, Jerry Oltion, T.L. Huchu, A.T. Sayre, Sean Monaghan; short stories by Kelsey Hutton, Steve Toase, Aimee Og­den, Geoffrey Hart, Jennifer R. Povey, Michèle Laframboise, Karl Gantner, Kate Maruyama, Joe M. Mc Dermott, Melanie Harding- Shaw, David Cleden, Mjke Hood; flash fiction by Bruce McAllister, Alvaro Zinos-Amaro, and Eric James Stone; SCIENCE FACTS BY HOWARD V. HENDRIX AND VALENTIN D. IVANOV; a special feature by Edward M. Wysocki, Jr.; short ar­ticles; poetry; reviews, etc. Cover by Donato Giancola.

locusmag.com/2022/07/magazines-received-june/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

За една шепа марсианска пръст… повече


Моето поколение се роди твърде късно за вълнуващите дни на ранната космическа надпревара, а откакто се помня, пилотирания полет до Марс си остава петнадесет-двадесет години в бъдещето.

Автоматичната доставка на марсианска почва е слаба утеха, но да се радваме на малкото, което може би ще имаме: NASA планира да донесе проби от Марс през 2033 година. Днес, 27.07, се състоя пресконференция, където тази програма бе обсъждана.

Обяснение на програмата може да се види тук: https://mars.nasa.gov/msr/

Всъщност тя започна вече и последният марсоход събира първите проби, които някой ден може да попаднат в земни лаборатории. Земните лаборатории са безкрайно по-добри и от най-изобретателния експеримент – забележете, че след толкова години учените биолозите още спорят за точната интерпретация от експериментите на борда на Викинг-ите.

Да се надяваме, че някоя неприятна изненада няма да попречи на тези амбициозни планове.

За отбелязване е, че Европейската космическа агенция също участва.

Архитектирата на мисията е доста сложна, предполага успешна работа на няколко космически апарата и техническият риск сигурно не е пренебрежим. През 196/70-те години на подобни мисии са изпращали по няколко апарата, които да се дублират един друг. Сега дублирането е „вътрешно“, в рамките на един апарат.

Самата пресконференция: https://www.youtube.com/watch?v=wThkJXvCmrw

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология

Малка стъпка за отделен човек, огромна – за цялото човечество


Велико постижение!
Днес, на 20.07.2022, се навършват 53 години, откакто кракът на Нийл Армстронг докосна лунната повърхност. Общо дванадесет човека стъпват на Луната, четирима от които са все още живи, включително вторият – Бъз Олдрин – и последният – геологът Харисън Шмит, който е единственият цивилен и учен сред тях. Никой от тази дузина не лети отново в космоса след края на Лунната програма.
Още дванадесет човека летят до Луната, без да кацат на нея. Половината от тях са все още живи. От тази група Том Стафорд лети по-късно в съветско-американската програма „Съюз-Аполо“, а Кен Матингли лети дори два пъти с космическата совалка.
През 1960-те години уникална комбинация от политически и технологични фактори прави възможни пилотираните полети до Луната. Имам съмнения дали днешното човечество е способно на такова сложно, рисковано и мащабно начинание. Може би „ракетомоделистите“ като Мъск и Безос ще го направят, когато космосът стане достатъчно достъпен за една компания, а не само за една-две държави, както беше преди.
В дългосрочен план без овладяване на космоса за човечеството няма голяма надежда, както биха потвърдили динозаврите, ако те самите се бяха заели с това навреме.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология, science

Резултати от 52-та Международна олимпиада по физика


Българският отбор за първи път след 2013 г. има отново златен медал. Това е най-доброто представяне на отбора от първото провеждане на олимпиадата през 1967 г. досега! Поздрави на олимпийците!

Повече подробности и имената на участниците в отбора прочетете на страницата на Физическия Факултет: https://www.phys.uni-sofia.bg/?p=14139

Leave a comment

Filed under наука, science

Популярно обяснение на изображенията, получени с космическия телескоп „Джеймс Уеб“


Вече видяхме изображението на купя от галактики SMACS 0723, когато вчера президентът Байдън го показа. Повече за куповете и гравитационните телескопи може да прочетете в предния ми пост. Новото е, че сега показаха и няколко спектъра на далечни галактики, на които се виждат обичайните емисионни линии, по които може да се определи, че тези малки петънца на изображението наистина са далечни галактики, светлината от която е излъчена преди 11-13 милиарда години, съвсем скоро след Големия взрив.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-delivers-deepest-infrared-image-of-universe-yet

Спектър на горещия юпитер WASP-96b е получен когато планетата минава между нас и звездата. Планетата се нарича горещ юпитер, защото има размер като на нашия добре познат Юпитер, но е много близо до звездата, по-близо, отколкото е Меркурий до Слънцето. Температурата на подобни планети е стотици и дори хиляди градуси.

Част от светлината на звездата – много малка част, процент от процента – преминава през атмосферата на планетата и газовете в планетната атмосфера поглъщат част от светлината на звездата. В спектъра на звездата се получават „чужди“ планетни линии. Обаче горещият юпитер, колкото и да е горещ, не е толкова горещ, колкото звездата, която има температура от порядъка на поне 2-3 хиляди градуса (Слънцето има температура около 6000 градуса).

Спектърът изглежда странно – хората, които са свикнали със спектри обикновено си представят (приблизително) плосък континуум, насечен тук-ам от долини – именно те са абсорбционните линии.

Обаче когато става дума за планетни пасажи (известни още като транзити) нещата интуитивно работят по друг начин. При пасажа наблюдателите измерват каква част от звездата е засенчена от планетата. Засенчването зависи от размера на планетата, от нейния радиус. Ако планетата е парче камък, диаметърът е един и същ на всички дължини, защото сянката е чисто геометрична.

Ако планетата има атмосфера нещата се променят. На онези дължини на вълните, които съответствуват на линиите на поглъщате в атмосферата на планетата, планетата изглежда по-голяма! Не, защото се е надула от гордост, а защото част от фотоните на звездата преминават през планетната атмосфера и каква част от тях преминава зависи именно дали има линии на поглъщане. Там къде има такива линии, планетата ефективно изглежда по-голяма. По вертикалната ос на картинката със спектъра, която виждаме, е нанесен ефективния размер на планетата на дадена дължина на вълната. „Хълмчетата“ в спектъра на WASP-96b са местата, където водната пара в атмосферата на планетата поглъща повече от светлината на звездата:

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-steamy-atmosphere-of-distant-planet-in-detail

Мъглявината Южен пръстен е планетарна мъглявина – предсмъртен тремор на звезда, която преди да ни напусне, изхвърля голяма част от външната си обвивка (т.е. от масата си). Това е процес, който може да се повтори неколкократно, поради което виждаме няколко обвивки, изхвърлени по различно време – по-външните са изхвърлени по-рано. А в центъра остава все още горещо ядро на умиращата звезда. В случая централната звезда е двойна и по червения ѝ цвят се вижда, че единия компонент е обкръжен от прахов облак.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-captures-dying-star-s-final-performance-in-fine-detail

Квинтетът на Стефан – пет галактики, четири от които са близо една до друга, на разстояние около триста милиона светлинни години. Петата галактика не е свързана физически с останалите, тя е по-близо до нас от останалите. Всяка от тези галактики в сравнима по размер с нашата собствена галактика, Млечния път. Сливането на галактики е обичайни явление във Вселената. На нашата собствена галактика предстои да се слее с галактиката в съзвездието Андромеда (известна още като М31) и да образува гигантска елиптична галактика. Сливането на галактики е доста бурен процес, при който газът и прахът, които обичайно са разпръснати из дисковете на спиралните галактики, са подложени на на ударни вълни и се свиват и се образуват множество млади звезди…

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-sheds-light-on-galaxy-evolution-black-holes

Мъглявината Карина е район на активно звездообразуване. Те се намира на 76 хиляди светлинни години от нас, което по космически мащаби е нищожно разстояние. Това изображение, и другите, които неизбежно ще го последват, позволява да се изучава в детайли процеса на звездообразуване – как от газ и прах космическите сили, главно гравитацията – произвеждат звезди. Но гравитацията не е единствения играч в този процес – помагат или пречат, според обстоятелствата, звездният вятър, магнитните полета, диференциалното въртене на Млечния път (т.е. не всички части на нашата галактика се въртят по един и същи начин) и т.н.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-cosmic-cliffs-glittering-landscape-of-star-birth

Leave a comment

Filed under alternate history, астрономия, наука, технология, science

Президентът и телескопът, и първият кадър, на който ни показаха масивен куп от галактики (обновена)


Преди малко се състоя пресконференция, на която Президентът Джо Байдън лично показа първото изображение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

Какво може да кажем за самото изображение? Някой астроном, който работи по купове от галактики вероятно би могъл да разпознае точно кой куп ни показаха, аз не мога. Обаче е очевидно, че става дума за масивен куп, защото този тип обекти действа като гравитационна леща – това е един вид „гравитационен“ телескоп, който позволява да видим още по-далечни галактики, които иначе биха били прекалено слаби за да бъдат регистрирани от нашите приемници. „Увеличените“ далечни галактики като правило изглеждат по-червени и някои от тях имат формата на банан – не се шегувам, гравитационната леща има подобен ефект върху далечните галактики – тя превръща една инане кръгла галактика в дъгичка.

Защо е интересно това? Изображението, което видяхме е портрет на ранната Вселена – заради ограничената и сравнително „ниска“ скорост на светлината, тя пътува от тези далечни галактики до нас мнооооого дълго време. По скоростта на разширението знаем, че Вселената е на възраст около 16.8 милиарда години. Светлината, която виждаме на въпросното изображение вероятно е напуснала тези галактики когато те са били на няколко милиарда години, а най-далечните може и да са били на по-малко от милиард.

В онези ранни времена във Вселената е имало почти само водород и хелий, както и съвсем малко литий. Тези три елемента са се получили в процеса на Големия Взрив. Скоро след това са се появили и първите звезди – „митични“ обекти, които заради липсата на по-тежки елементи, които имат голямо значение за структурата на „нормалните“ съвременни звезди, включително слънцето. Но първите звезди – астрономите ги наричат с условното име „звездно население от трети тип“ – е нямало от къде да вземат тежки елементи и теоретичните модели показват, че те са били по-големи отколкото съвременните си аналози. До сега никой не е виждал тези обекти, за да провери резултатите от моделите, защото по-масивните и по-ярки от тези звезди отдавна са избухнали като свръхнови, а по-малките и не толкова ярки просто е трудно да се видят. И ето че сега разполагаме с голям телескоп, който може би ще ни позволи да видим първите звезди във Вселената.

Преди три десетилетия космическият телескоп „Хъбъл“ също опита да види първите звезди. Историята как стана това е интересна и поучителна. По традиция наблюдателното време в големите обсерватории се разпределя от комисия, в която астрономите се редуват да „служат“ за определен период от време, примерно 1-2 години. Това е трудна дейност, която изисква много от личното време на участниците, но в същото време е и престижна. Отстрани може да изглежда като предпоставка за злоупотреби и съм далече от мисълта да твърдя, че злоупотреби няма, но почтеността е част от репутацията на един учен, и със сигурност тя е най-трудната част за изграждане и най-лесната за губене. Но има и друга традиция, според която директорът на всяка обсерватория има право да разпределя някакъв малък процент от наблюдателното време по свое усмотрение. Зад тази традиция стои остра необходимост да се реагира бързо, когато има нужда от спешни наблюдения, например заради току що избухнала свръхнова, а традиционната комисия се събира само веднъж на шест месеца и до следващото разпределяне на наблюдателното време ще е късно за спешните наблюдения…

Институтът, който управлява космическите телескопи се намира в Балтимор и се нарича Space Telescope Science Institute (STScI) и се намира в Балтимор. По същество това е най-обикновена обсерватория, само че на астрономите в нея не им се налага да ходят до някоя планина за да наблюдават. Вместо това те го правят дистанционно, буквално от кабинетите си.

По онова време директор на STScI e Боб Уйлямс. Самият той се занимава с изследване на далечни галактики и на ранната Вселена. Той осъзнава, че астрономическата общност има нужда от свръх дълбоко изображение, на което може да се видят първите галактики във Вселената. Но никой не се решава да поиска толкова много от безценното наблюдателно време на „Хъбъл“ и Уйлямс използва десет дни от директорското време за да го направи. И тук е мястото политиците да си водят записки : той прави данните достъпни за всеки, т.е. всеки желаещ може да ги свали от архива на института и да прави собствени изследвания. Излишно е да казвам, че днес в астрономическите среди Боб Уйлямс е по-известен не с резултатите от собствените си научни резултати, а с мъдрото решение да даде възможност на цялата астрономическа общност да получава научни резултати.

Повече за гравитационните лещи може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_lens

Любопитен факт: Фриц Цвики, астрономът, който пръв е предположил, че масивните купове от галактики могат да служат като гравитационни телескопи, е роден във Варна. Повече за него може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Fritz_Zwicky

За наблюденията на Hubble Deep Field, както е известно свръх дълбокото изображение, получено от Боб Уйлямс с телескопа „Хъбъл“ може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Hubble_Deep_Field

Тази демонстрация беше предсрочна, защото според първоначалните съобщения, данните щяха да бъдат показани за пръв път утре, на 12.07, вечерта (Българско време). Сегашната пресконференция не носеше научен характер, в нея не участва нито един астроном. Камала Харис представи Джо Байдън, който изнесе кратка реч, която не бих могъл да нарека по друг начин, освен предизборна – Байдън смята да се кандидатира за втори мандат и каза обичайните неща: че Щатите могат да се характеризират с една дума и тя е възможности, че администрацията му поддържа науката и т.н.

След което показаха изображението и Байдън даде думата на администратора на НАСА Бил Нелсън, който обясни че на този кадър виждаме раната Вселена, и че в нашата галактика има милиарди звезди, и има милиарди галактики. С други думи – нямаше никаква конкретика и очевидно целта не беше да се популяризира науката, но въпреки това за мене беше интересно за гледане, най-малкото защото почти не не съм виждал Байдън и Харис „на живо“.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Как да оценим собствената си увереност?


Списание Science има прекрасен подкаст. В един от последните му епизоди разказаха как можем да оценим увереността в собствените си предсказания. Колко сме сигурни дали утре ще вали дъжд, дали любимият ни футболен отбор ще спечели шампионата, дали след десет години все още се се продават бензинови автомобили?
Начинът е прост: нека да си представим, че ни предлагат да предскажем дали след десет години все още се се продават бензинови автомобили. И примерно ние казваме: да, все още ще се продават. Колко сме сигурни в това?
Да си представим, че за успешна прогноза за бензиновите автомобили ни предлагат награда, примерно сто лева.
Да допуснем, че имаме и друга възможност да спечелим същите сто лева: пред нас има кутия с пет топки, четири са бели, една е черна; трябва да си затворим очите и да бръкнем в кутията и ако изтеглим черната топка (вероятността за това е 20%).
И накрая можем да изберем: да се опитаме да спечелим стоте лева с прогноза или с теглене на топка. Ако изберем топките, значи увереността, която влагаме в прогнозата си е под 20%, ако направим обратния избор – увереността в прогнозата ни е над 20%.
Като си поиграем с броя на черните и белите топки, можем да получим други вероятности и да поставим ограничения на вероятността, с която смятаме, че прогнозата ни ще се сбъдне.

Leave a comment

Filed under наука, science

Конференция: животът във Вселената / Workshop: Life in the Universe, 24-28.10.2022


Търсенето на живот във Вселената изисква биологията, химията, астрономията, а вероятно и други науки да работят заедно за да се получи отговор. През Октомври 2022 година в София ще се проведе конференция, която цели да обедини изследователите от различните области в решаването на този проблем.

Повече за конференцията може да се прочете тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

А по-надолу привеждам и част от първата обява, на английски.

*

Ever since the dawn of human civilization, the problem of defining life and searching for its occurrence has been of great interest. One might even argue that along with the emergence of intelligence and consciousness, the understanding of life itself is one of the premier scientific issues of our time. Over the past decades, there have been major achievements in astronomy, such as the discovery of exoplanets in amazing abundance; chemistry, such as the development of synthetic networks with overlap to geochemical processes; quantitative biology, such as our ability to increasingly understand in detail the workings of processes underlying living systems and the existence of all manner of extremophiles; and the studies of geochemistry and the fossil record of the early earth. These achievements, if brought together, offer the possibility of yielding major breakthroughs for the aforementioned scientific questions.

To facilitate such a fruitful transdisciplinary interaction, we are organizing a research meeting to take place in Sofia, Bulgaria the week of October 24-27, 2022. We plan to invite both leading experts and early career researchers from the relevant research areas and discover opportunities for cross-fertilization between subfields. Our aim is to create the seeds of major progress in our understanding of life. Fields to be represented at the planned meeting include:

Exoplanets: their detection, dynamics, and remote sensing thereof

Geophysics, geochemistry and the connections between prebiotic chemistry and the origins of life

Synthetic cells and minimal organisms

Quantitative approaches to biological networks such as those responsible for metabolism in living systems

Life in harsh environments; the search for extraterrestrial life in the solar system

In order to undertake this effort, we have assembled an Advisory Board of conference attendees. This group will help arrange the scientific program and direct the discussions toward accomplishing the stated goals.

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science