Monthly Archives: December 2020

IN MEMORIAM: Джейм Гън (1923-2020)


Отиде си още един от стожерите на Златния Век, когато бяхме на тринадесет и запойно четяхме фантастика. През 1980-те години в България попадаха негови разкази през руски преводи в малките томчета на Зарубежката. А през лятото на 2002 г. му писах по един литературен въпрос и дори получих отговор.

Повече за него:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%93%D1%8A%D0%BD_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

*

Date: Wed, 12 Jun 2002 20:38:59 -0400

Dear Sir,

I have noticed that you and Frederik Pohl are members of the Theodore Sturgeon Memorial Award.

I have been trying to find a way to contact Mr. Pohl because I would like to ask him a question about a story he wrote in the early 70s – “The Gold at the Starbow’s End”. One of the characters in the story says that all galaxies have black holes. Although this is not strictly true, the last few years have seen significant evidence that almost any massive galaxy does have a black hole in its center.

I am a professional astronomer, working on black holes myself, and it would be very interesting to know how Mr. Pohl came up with the idea.

Could you please either convey my question to Mr. Pohl, or give me his contact address?

Thank you in advance,

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Коледно издание на подкаст “Българска Фантастика” 020: „Да поговориш с Жабко“, разказ от Радостина А. Ангелова


Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрации: Силвия Иванова, Илия Иванов и Елица Иванова (от ляво на дясно).

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Весела Коледа, честита нова година приятно слушане!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Роман Арбитман (1962-2020)


Напусна ни Роман Арбирман – легендарна фигура в източноевропейския фендъм, критик и автор на две забележителни алтернативно-исторически съчинения: собствена „биография“ като втори президент на Русия и „история“ на СССР, в който научната фантастика заема мястото на социалистическия реализъм (под псевдонима Рустам Станиславович Кац).

През м. Август излезе най-новият му роман „Министерство на справедливостта“.

Човекът си отива, книгите остават, макар да не са заместители.

Повече за него може да се научни тук:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD,_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%AD%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, алтернативна история, in memoriam, Literature, science fiction

Проект на НАСА и ЕСА за доставка на марсианска почва


В съобщение за пресата НАСА и ЕСА описаха бъдещата си съвместна програма за доставка на проби марсианска почва на земята:

https://www.nasa.gov/press-release/nasa-moves-forward-with-campaign-to-return-mars-samples-to-earth

Схемата се свежда до следното : марсоходът „Perseverance“, който предстои да кацне на Марс на 18 Февруари 2021 г. ще събира проби и ще ги съхранява в херметични контейнери. Друга
станция, която все още предстои да бъде построена, ще занесе на Марс ракета и още един марсоход. Този марсоход ще вземе пробите от „Perseverance“ и ще ги натовари на ракетата (но според съобщението това може да направи и сегашния марсоход). Следва изстрелване от Марс, скачване с още една станция в Марсианска орбита, прехвърляне на пробите на нея и пътуване обратно до Земята. Предполага се, че пробите ще пристигнат в началото на 2030-те г. Архитектурата на мисията има някои прилики с архитектурата на китайската Чангъе-5, която донесе на земята лунни проби.

Дългият срок за изпълнение на програмата е разбираем – той включва големи периоди на изчакване докато Земята и Марс се окажат в подходяща конфигурация, позволяваща полетите между двете планети да се осъществят с минимално количество гориво.

Това не е първия подобен проект. Още през 1970-те г. в СССР са обмисляли да върнат проби от Марс като отговор на лунната надпревара: http://www.russianspaceweb.com/5m-origin.html
Но са го сметнали за прекалено сложно и с ниски шансове за успех, и са се отказали от него. Друга причина за отказа е бил биологичния риск: при отказ на прашутната система, е имало риск херметичният съд с пробите да се разбие и – евентуално – хипотетични марсиански организми да заразят Земната биосфера.

Може би решението да не се бърза с подобен проект е било правилно, с оглед на ниската надеждност на електрониката през онези години. Сега животът на космически апарати се измерва с десетилетия – марсоходите „Spirit“ и “Opportunilty“ са подходящи примери – заради многократното дублиране (възможно заради по-леките и компактни електронни елементи) и заради по-напредналото разбиране на слънчевата активност и на екранировката. Нещо повече – днес знаем, че за добро или зло животът не е широко разпространен на Марс и на другите космически тела, и опасността от заразяване е много по-ниска, отколкото са смятали през оптимистичните 1960-те или 1970-те г.

Именно поради порасналата надеждност на космическите апарати може да се каже, че човечеството живее в „златен век“ на програмите за връщане на проби от космически тела: достатъчно е да си спомним двата японски апарата от серията „Hayabusa“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa и https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa2) и американските „Stardust“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Stardust_(spacecraft)) и (https://en.wikipedia.org/wiki/OSIRIS-Rex). Плановете на космическите агенции за следващото десетилетие включват доставка на проби от марсианския спътник Фобос (Япония), астероида Церес (Китай), Луната (Русия и Китай) и разбира се, Марс (САЩ и Китай).

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

IN MEMORIAM: Джон льо Каре (1931-2020)


Преди около четвърт век в несъществуващата днес книжарница Waldenbooks (което показва, че не само в България книжарниците изчезват), във все още съществуващия Tucson Mall, попаднах на чудесно синьо-зелено томче с твърда подвързия: http://www.eastonfranklinbooks.com/images/Tinker_Tailor_Soldier_Spy_by_John_Le_Carre.JPG

Попаднах случайно – книгата беше поставена сред намаленитеа, а за студент като мен думата „намаление“ имаше инстинктивна притегателна стойност. Освен това името на автора ми беше познато – в Българя още през 1992 г. се беше появило евтино издание на „Малката барабанчица“ (а както разбрах наскоро, през 1972 г. е бил издаден и романът му „Един малък град в Германия“). Тръгнах си от книжарницата с чудесно издание на „Tinker, Taylor, Soldier, Spy“ от 1988 г. – въпросната синьо-зелена книга – от поредицата „Franklin Library – Masterpieces of Mystery“. Но не само с нея – на масата с намаленията открих и Ipcress Files от същата поредица от Лен Дейтън, когото знаех от алтернативноисторическата SS-GB.

Tinker-ът, който се появи на български като „Дама, поп, асо, шпионин“ през 2013 г., не беше като никоя друга шпионска или криминална книга, която бях чел преди това. Тя и екранизациите ѝ са толкова известни, че едва ли ще издам голяма тайна, ако кажа, че авторът още в началото казва на читателя в прав текст кой е убиецът/шпионинът. И на следващата страница го накарва да се усъмни в правотата си, и да махне с ръка: „Това е невъзможно!“ Но три страници по-нататък да си каже: „Не, няма как, той е!“ И после пак да се усъмни.. И така – до края на книгата. Геният на Льо Каре (https://en.wikipedia.org/wiki/John_le_Carr%C3%A9) беше в умението да създава и поддържа напрежение с чисто психологически средства за разлика от острите сюжетни ходове на други автори, като Ян Флеминг, например. Преди това на нещо подобно бях попадал само при Греъм Грийн, чийто прекрасен и трагичен роман „Човешки фактор“ бях прочел в превод на руски едно десетилетие по-рано.

Широко известно е, че самият льо Каре е бил професионален шпионин – работил е за MI5, докато друг известен негов колега и донякъде литератор (заради „Моята тайна войа“) – Ким Филби не слага край на кариерата му, като издава личността му на съветското разузнаване. Льо Каре е псевдоним – истинското име на писателя е Дейвир Корнуел. Наложило му се е да използва псевдоним, защото е започнал да пише още докато е работил в MI5, a правилата на организацията са изисквали писането на книги да не се извършва под истинското име на служителя. Според статии в пресата льо Каре дори е трябвало да иска разрешение от работодателите си за публикациите (поздрав на Михаил Любимов и неговия роман „И адът го следваше“), но това не е било проблем, защото всичко е било измислица. Обаче според градската легенда, постепенно бившите колеги на льо кае са възприели жаргона, който той създава в книгите си. Art imitating life imitating art…

Възниква въпроса доколко Джордж Смайли, главният герой в няколо то романите на льо Каре, е alter ego на своя създател. Стриува си да се прочете биографията му, но главното са неговите романи. Той не се ограничаваше с шпионските романи – след края на студентата война преоткри себе си като критик на големите фармацевтични компании, безскрупулно изпробващи новите си лекарства върху бедните африканци, на руската мафия и на тероризма. Но в последните си книги се върна към основната си тема с „Our Kind of Traitor“, „A Legacy of Spies“ и „Agent Running in the Field“.

Неповторимият стил на Льо Каре е намерил отражение и в българския шпионски (или разузнавачески, както казвахме преди) жанр: поне що се отнася до цинизма в романите на Богомил Райнов от поредицата за Емил Боев и по психологизма – в игралния филм „Игрек 17“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BA_17; горещо го препоръчвам!) от 1973 г. Сценарият на филма е написан от Асен Георгиев и Иван Охридски. Охридски също е човек от професията – колега на льо Каре. Защо ли толкова много шпиони са станали известни писатели? Нуждата от развито въображение ли свързва двете професии или дълбокото разбиране на човешката психология? Може само да предполагаме… Главните роли във филма се изпълняват от чудесните български актьори Иван Кондов и Явор Милушев.

Льо Каре пишеше до скоро и смъртта му е голяма загуба за жанра и за литературата въобще, защото ни предлагаше един смислен, задълбочен и едновременно цинично-трагичен поглед към света. Завиждам на читателите, на които им предстои да го открият.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature

Научно-популярна лекция на български: “Нобеловата награда по физика за 2020 г. и развитие на физиката на черните дупки”, от проф. дфзн Стойчо Язаджиев


Вирусът – макар и на висока цена – подтикна цифровизацията в какви ли не области, включително и популяризацията на науката.

Физическият факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ организира дистанционен семинар, в рамките на който на 10.12.2020 проф. Стойчо Язаджиев изнесе лекция за нобеловата награда по физика за тази година. Може да я гледате в youtube:

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

IN MEMORIAM: Илия Чубриков (8.01.1935-5.12.2020)


Отиде си един от героите на моето детство. Пред втората половина на 1970те години баща ми от време на време купуваше вестник „Авто Мото“ (по-късно вестник и списание „Авто Мото Свят“) и аз четях и техническите, и спортните новини. После гледах по телевизията първия, специален етап на рали „Златни Пясъци“ (но не и забележителното рали през 1971 г., което той печели!) – по същество това беше пистово състезание по затворен кръг в курорта „Албена“. Помня, че в началото навигатор беше брат му Кольо, и като хлапета, играехме на братя Чубрикови и печелехме „Златни пясъци“…

Най-близката ми „среща“ с Илия Чубриков беше пътеписа „Петнадесет хиляди победни километра“, който излезе във вестник „Народна Младеж“. Там навигаторът му Калчо Хинов разказваше за победата им в първата обиколка на Средиземно Море през 1979 година – състезание, предшественик на рали-маратоните Париж-Дакар, които започнаха няколко години по-късно. Чубриков и Хинов се състезаваха с „Лада“. Спомням си, че в Северна Африка са карали с пуснато парно, за да подобрят охлаждането на двигателя. Температурата в купето сигурно е била над 50 градуса. И не отваряли прозорците за да не нарушават аеродинамиката на автомобила.

Запомнил съм и друга момент – към края на състезанието в Испания, малко преди да пресекат границата с Франция, се повреждат задните амортисьори на „Ладата“. Не помня дали се скъсали или им изтекло маслото. Можело да се кара с около 60 км/ч, но при по-голяма скорост колата ставала неуправляема. Те продължили известно време така, докато не забелязали, че покрай пътя били (тук цитирам по памет, но съм сигурен, че е почти дословно) „…разхвърляни строителни материали, като край нашенски строеж…“ Спрели и напълнили багажника на „Ладата“ и си казали: „ако се обърнем, да има в какво да си удряме главите“. От претоварването купето легнало на тампоните, които по идея ограничават хода на окачването, автомобилът се стабилизирал. И продължили. Пътят бил хубав – магистрала – можело да се кара със сто и двадесет. Така стигнали до финала първи (снимка с наградата: http://history.rally-club.bg/storage/main.php?g2_itemId=202&g2_imageViewsIndex=1). Само дето на границата френските митничари много се смяли, като видели какво има в багажника на „Ладата“ и се пошегували, че би трябвало да глобят нашия екипаж за незаконен внос на строителни материали.

Съдейки по статиите в пресата, Чубриков е бил доста активен до последно, участвал е в живота на моторните спортове като повече от зрител.

Чубриков и другите като него бяха вдъхновение за хлапетата като мен. Колко врънках за „автомобилни“ книги родителите си, а колко време прекарах „разшифровайки“ тези книги…

Всеки му такива успехи като на Илия Чубриков, и такъв дълъг живот!

Повече за Илия Чубриков може да се прочете тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%A7%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, history, in memoriam