Monthly Archives: October 2012

Съобщение за пресата: На хоризонта – нова „Тера Фантастика”! (добавена корица)


Става дума за нов брой на „Тера фантастика” – списанието на българските любители на този жанр. По стечение на редица обстоятелства сега броят се явява двойно уникален – и извънреден… и юбилеен.

Извънреден, защото разчупва възприетата до момента съставителска формула на тоя печатен орган. И не само това: посветен е изцяло на една знаменита личност от света на фантастиката.

Юбилеен, понеже отбелязва 105 години от рождението и 40 от кончината на въпросната личност – Иван Антонович Ефремов, патрон на Софийския клуб по прогностика и фантастика, който пък е сред най-старите в Европа и единствен в света носи това руско име.

Cover of the 2012 issue of the Bulgarian Science Fiction magazine Tera Fantastika

Съставители на новата „Тера” са: Юрий Илков-Генерала (главен редактор), Александър Карапанчев, Георги Недялков, Атанас П. Славов и Тодор Ялъмов. Петимата участват в броя и като автори.

Списание „Тера фантастика Ефремов”, каквато в случая e „титлата” му, предлага разнообразни материали, повечето от които излизат за първи път на български език. Като например:

– интервюта с Иван Ефремов и с Генадий Прашкевич;

– подбрани откъси от пътеписната книга на Ефремов „Пътят на ветровете”;

– пълна библиография на Ефремовите творби, отпечатани досега у нас;

– богата библиография на българските публикации за И. А. Ефремов;

– статии и писма от Иван Антонович, които осветяват пътя му на писател, както и различни проблеми от художествената словесност и живописта;

– специални анализи на Ефремовото творчество и на влиянието, излъчвано от него и до днес;

– цветни репродукции на илюстрации по Иван Ефремов, цветни снимки от неговия музей във Вирица и пр.

– след много години отново на български (разбира се, тук, в „Тера фантастика Ефремов”) голям откъс от прочутия му роман „Острието на бръснача”…

Впрочем сега нямаме за цел да изредим цялото съдържание на това уникално списание, но ви уверяваме, че то предлага и други – не една и две – заслужаващи си изненади.

Тиражът е ограничен – ето защо през близките есенни дни редовно се оглеждайте и ослушвайте за появата на новата „ТераНа хоризонта – нова „Тера”!

Става дума за нов брой на „Тера фантастика” – списанието на българските любители на този жанр. По стечение на редица обстоятелства сега броят се явява двойно уникален – и извънреден… и юбилеен.

Извънреден, защото разчупва възприетата до момента съставителска формула на тоя печатен орган. И не само това: посветен е изцяло на една знаменита личност от света на фантастиката.

Юбилеен, понеже отбелязва 105 години от рождението и 40 от кончината на въпросната личност – Иван Антонович Ефремов, патрон на Софийския клуб по прогностика и фантастика, който пък е сред най-старите в Европа и единствен в света носи това руско име.

Съставители на новата „Тера” са: Юрий Илков-Генерала (главен редактор), Александър Карапанчев, Георги Недялков, Атанас П. Славов и Тодор Ялъмов. Петимата участват в броя и като автори.

Списание „Тера фантастика Ефремов”, каквато в случая e „титлата” му, предлага разнообразни материали, повечето от които излизат за първи път на български език. Като например:

– интервюта с Иван Ефремов и с Генадий Прашкевич;

– подбрани откъси от пътеписната книга на Ефремов „Пътят на ветровете”;

– пълна библиография на Ефремовите творби, отпечатани досега у нас;

– богата библиография на българските публикации за И. А. Ефремов;

– статии и писма от Иван Антонович, които осветяват пътя му на писател, както и различни проблеми от художествената словесност и живописта;

– специални анализи на Ефремовото творчество и на влиянието, излъчвано от него и до днес;

– цветни репродукции на илюстрации по Иван Ефремов, цветни снимки от неговия музей във Вирица и пр.

– след много години отново на български (разбира се, тук, в „Тера фантастика Ефремов”) голям откъс от прочутия му роман „Острието на бръснача”…

Впрочем сега нямаме за цел да изредим цялото съдържание на това уникално списание, но ви уверяваме, че то предлага и други – не една и две – заслужаващи си изненади.

Тиражът е ограничен – ето защо през близките есенни дни редовно се оглеждайте и ослушвайте за появата на новата „Тера”!

1 Comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги

Експедиция в Старнберг


Густав Майер (Gustav Meyer) е роден на 19.01.1868 г. в Прага. Един ден, двадесет и четири години по-късно, той стои в стаята си, с пистолет в ръка и се готви да се самоубие, когато някой пъха в процепа под врата му окултна брошура. Заинтригуван, той отлага самоубийството, докато я прочете, и постепенно се увлича от окултизма, до такава степен, че десет години по-късно известно време лежи в затвора по обвинение за използване на окултизма в операциите на собствената си банка. Опитът за самоубийство, окултната брошура и крушението на банковата му кариера довеждат Майер до безпаричие. Принуден от обстоятелствата, той започва да си вади прехраната с преводи. Според думите на братя Стругацки, преводаческата кариера е безценна школа за един писател, и нищо чудно, че плахите му литературни опити от нулевите години на двадесетото столетие постепенно разцъфтяват в успешна писателска кариера, един от върховете на която е романът “Голем”.

Изкушените (и дори не толкова изкушените) читатели сигурно се сещат, че разказвам за Густав Майринк (Gustav Meyrink) – под този псевдоним Густав Майер остава в литературната история.

Скоро ще се навършат осемдесет години от смъртта на Майринк, който почива на 4.12.1932 г. в баварското градче Старнберг (Starnberg), на около 35 минути с влак от центъра на Мюнхен. Тази близост накара Сашо Карапанчев да ме подтикне да потърся гроба на Майринк още през юни, когато бях в Мюнхен по работа за месец и половина, но тогава работата и грижата за децата не ми оставиха време да ида до Старнберг и обещах на Сашо при първа възможност да го направя.

Възможността се появи на 20.10.2010, в съботата отделяща единно петъчно съвещание от едно понеделнично. Времето беше необичайно топло за втората половина на октомври, до такава степен, че по-късно с изненада си дадох сметка как щурмувам хълмовете около Старнберг по риза и с навити ръкави, сякаш съм се кандидатирал на някаква изборна длъжност в Щатите – сцената ме подсети за една любопитна карикатура в Ню Йоркър – двама души си говорят на предизборен митинг. Единият се чуди: “Очите с вертикални зеници подсказват, че той е извънземен завоевател (мой свободен превод на “alien overlord”), а навитите ръкави подсказват, че е човек от народа”. Прощавайте за изтъркания израз.

Предните дни, след малко ровене из Интернет, научих къде се намира гробището на Старнберг и дори видях снимка на надгробната плоча. Картите на Гъгул ми казаха как да се добера до там от спирката на електричката, по-известна в тези части на света като S-Bahn и в събота, в десет и половина сутринта се качих на влачето. Тридесет и пет минути по-късно се намирах на гарата в центъра на градчето. Ориентирах се по местността, както ме беше учил моя командир на взвода в ШЗО-то, и потеглих. Само че след две крачки, видях надпис “Музей”, със стрелка. Не може в музея на града да не знаят къде е гробът на техния именит съгражданин. Оказа се, че може. В музея имаше двама служители – възрастен, който не говореше добре английски, и младеж, който го знаеше доста добре (това е ситуацията почти навсякъде в Германия). След десетминутно бързо прелистване на книги, които ние бихме нарекли краеведчески, ако не бяха чудесни издания на гланцирана хартия с цветни илюстрации, те не можаха да ми помогнат. Знаеха къде се намира къщата му, но тя не е музей, а да ходя и да смущавам хората, които днес живеят та, ми се стори неуместно. Така че аз продължих по пътя, предначертан от Гугъл, към местното гробище.

Лекотата, с която стигнах до целта на похода си е доказателство за ползата и пълнотата на Гъгулката услуга. Само дето нито картите, нито спътниковите снимки предават онова връщане към детство, което предизвика “златната есен”, през която крачех. Само преди няколко дни в Мюнхен е била истинска зима. Преди две седмици на идване сменях самолети във Франкфурт и Мюнхен, температурите в средата на деня бяха четири и десет градуса А сега грееше почти лятно слънце и скоро свалих якето и навих ръкавите на ризата. Германските села създават усещането за обживяност и благоутроеност (сещам се за едноименния разказ от “Пладне, XXII век”, само че благоустроеността наоколо е лесно разпознаваема) с по-голяма сила от градовете – новото строителство изтрива следите от миналото и дори един ремонт – каквито тук правят често – е достатъчен за да премахне усещането за историчност. В провинцията не е така – калдаръмените пътеки, вадите и старите мостчета сякаш са били на мястото си с векове. За пръв път се сблъсках с това, когато през 2003 г. поживях известно време в Гаршинг – село на север от Мюнхен, където се намира централното управление на нашата обсерватория. Старнберг носи същата атмосфера дори в по-голяма степен, защото и по времето на Майринк, и сега е бил богаташко място за живеене и новото строителство е грижливо моделирано като старо.

Майринк дължи доходите, които му позволяват да живее тук, на “Голем” и на още няколко книги. Но аз съм пристигнал именно заради “Голем” – романът, който го е направил водещ автор на ранно “градско фентъзи”. Книгата почива на стара еврейска легенда – големът е създаден и оживен с кабалистични заклинания за да спаси еврейския народ и след като изпълнява задачата си, се превръща в прах. Също като Щирлиц в “Отчаяние”. Изглежда съдбата на повечето спасители и защитници е да бъдат наказани за благодеянията си.

Независимо то резултатите, темата за спасяването на народа е често срещана във фантастиката и фентъзито. И в Българската фантастика е достойно представена от поне няколко автора: Николай Теллалов с неговата драконска четирилогия, Георги Малинов с романа си “Орфеус слиза в ада”. Общото между всички изброени книги е, че фантастичното средство – голем, дракони или алтернативни реалности се използват като средство за решаване на нечии национални неволи.

* * *

Уви, гробището се оказа погрешно – прекалено ново. Съдейки по датите на гробовете, то работи от края на шестдесетте години. За всеки случай го обиколих нашир и надлъж, също като героя на Юрий Любимов от “И адът следваше подире му” (заглавието е цитат от евангелието на Йоан; в оригинал “И ад следовал за ним”). Разходката ми отне около час, гробището не е голямо, ала Старнберг не е Париж, и не говорим за Пер Лашез..

Безславното ми завръщане до брега на езерото постави началото на друга сага – дванадесет километров пешеходен преход на юг, до Тутзинг, който продължи до пет и половина следобед, но както се казва, това е епизод от друг сериал.

Leave a comment

Filed under научна фантастика

Yesterday’s tomorrows from NYT, Oct 4, 1957: Soviet Fires Earth Satellite Into Space: It Is Circling the Globe…


… and the BBC coverage: Sputnik Satellite Blasts into Space (http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/october/4/newsid_2685000/2685115.stm).

 

Leave a comment

Filed under космонавтика

ESO (European Southern Observatory) Celebrates 50th Anniversary on Oct 5, 2012 with a live stream from Paranal


This coming Friday, Oct 5, the Observatory where I have been working since 2001 celebrates the 50th anniversary of the signing of the founding agreement. I am happy to have been a part of this great scientific adventure for more than ten years.

There will be a 6-hour long live stream starting at 11:00 CEST:
http://www.eso.org/public/outreach/50years/webcast.html
In the words of our PR officer: “For the first time in ESO’s history, the VLT will be pointed towards an object in the sky selected by members of the public — the Thor’s Helmet Nebula (NGC 2359). We look forward to sharing this event with you.”

Unfortunately, I will be at La Silla – the other telescope site. In fact, it was the first ESO telescope site in Chile.

Leave a comment

Filed under астрономия