Monthly Archives: October 2020

A virtual guided tour of the ESO sites


ESO (European Southern Observatory) is organizing a virtual guided tour of the ESO sites to facilitate the interaction between current ESO students in Chile and Germany and candidates interested in applying to the now open programmes (https://www.eso.org/sci/activities/FeSt-overview/ESOstudentship.html).

We invite you to attend the tour on 5 November 2020 at 14:00 CET/10:00 CLT to discover the sites and learn more about the life of students at ESO, get tips for your application or simply ask any other questions you might have.

To join the tour head over to the ESO Astronomy Facebook Page (https://www.facebook.com/ESOAstronomy/) or YouTube channel (https://www.youtube.com/user/ESOobservatory/videos).

You can also follow the #ESOstudentship (https://twitter.com/search?q=%23ESOstudentship&src=typed_query) hashtag on Twitter for more information about the programme.

We remind you that applications for the ESO Studentship in Germany and Chile (https://recruitment.eso.org/) are open until 30 November 2020.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно-популярна статия: Стък-мистика. С малко размисъл можем да открием кога се опитват да ни манипулират


В бр. 10/2020 на сп. „Осем“ се появи моя научнопопулярна статия как статистиката и математиката са силно оръжие в противопоставянето срещу фалшификациите и манипулациите.

*

Преди няколко седмици журналистите от CNN демонстрираха с едри букви на уебстраницата си пример за откровено неразбиране на математиката и статистиката. За съжаление, явлението далеч не се ограничава нито с тези науки, нито с тази медия, нито дори с политиците, за които ще стане дума по-нататък. Заглавието съобщаваше на читателите, че единият от основните президентски кандидати в САЩ е увеличил преднината си пред другия на цели десет процента. Достатъчно много ли е това, за да заслужи честта да бъде водеща новина?

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-102020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, наука, science

Българска фантастика в Щатите: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“


Вестникът е свободно достъпен на:

Разказът е на страница 15. Без да издавам тайни от сюжета, ще кажа, яе разказът е свързан с творчеството на Едгар Алън По, който почина преди 171 години, през октомври 1849 г.

Повече за Александър Карапанчев може да научите тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

„Последният разказ“ е публикуван за пръв път през 2002 г. и до сега се е появявал в осем хартиени и електронни издания.

2 Comments

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, фентъзи, science fiction

Астрономическа научна конференция и научнопопулярни доклади по астрономия


През тази седмица в ЕСО — но всъщност във виртуалния свят — организираме научна конференция за астрономията в инфрачервената област на спектъра (https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020.html). Казано така, темата на конференцията е свързана в по-голяма степен с технологията, отколкото с научната и това е вярно — през последните няколко години технологиите в тази област напреднаха значително и през следващото десетилетие се очаква да влязат в експлоатация няколко нови инструмента, работещи в тази област. Сред тях е и космическият телескоп «Джеймс Уеб», но поради спецификата н досегашната ми кариера аз съм свързан с наземни обсерватории и телескопи, и конференцията е насочена предимно към тях.

Бързам да поясня, че топлинният инфрачервен диапазон според различни определения започва от излъчване с дължина на вълната около 3-5 микрона и се простира до излъчване с дължина на вълната от няколко десетки или няколко стотици микрона микрон — дефинициите се различават.

Но конференцията ни не е само за инструменти — около 1/3 от докладите са чисто начуни и на теми, включващи планетите в слънчевата система, екзопланети, млади звезди, стари звезди и дори далечни квазари.

Може да се говори много за организиране на конференция през Интернет. Минусите на дистанционното общуване са много и са неоспорими — мога да споделя, че доколкото е възможно се опитахме да ги преодолеем с помощта на slack и gather.town. Обаче има и някои плюсове и ако няма възможност да заобиколим минусите, нашата философия като организатори беше да увеличим ефекта на плюсовете. Например, при «нормална» конференция ние никога нямаше да имаме повече от 80-100 регистрирани участници — сега имаме около 330. Представени са страни, астрономите от които о една или друга причина не могат лесно да пътуват, дори при нормални обстоятелства.

Друг голям плюс е, че ако при нормална конференция щяхме да имаме един научнопопулярен доклад на немски в ESO Supernova (https://supernova.eso.org/), сега имахме възможност да организираме цяла кампания от доклади на различни езици (от английски до хинди) — те са на yutube и може да стигнете до тях от тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/public_talks.html

За съжаление доклад на български няма — прекалено зает бях с подготовката и организацията на самата конференция, но все пак може да видите мои научнопопулярен доклад за ЕСО тук: https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE&t=16s или https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

И последно, имаме чудесен постер на конференцията, който може да видите тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/IR2020-Poster_Sep2020.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020


Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Нова книга: „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите”, втория том, от Петър Кърджилов („The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans”, vol. 2, by Petar Kardjilov)


Заглавие – Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том II) [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume Two)]
Издател – Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK]
Автор – Петър Кърджилов [Peter Kardjilov]
Превод от български – Ивелина Петрова [Ivelina Petrova]
Година на издаване – 2020
ISBN (10): 1-5275-5772-3
ISBN (13): 978-1-5275-5772-7
Размер – A5 (твърди корици)
Брой страници – 484

Брой илюстрации – 280 (включващи 345 фотографии, 120 факсимилета, 25 рисунки)
Приложения – две таблици (на филмите, заснети от Чарлс Нобъл в България през 1903 и през 1904) и два индекса (на личните имена и на филмовите заглавия)
Бележки: Книгата е каталогизирана от Британската библиотека, където данните за нея са на разположение.

Съдържание: Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях, англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38 „кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият, шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми, отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници, архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд, предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Описание на книгата с едно изречение: Разгръщане на непозната досега, ала интригуваща страница от световната история на киното.

Анотация: Книгата, която по същество е една документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях… Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, подчертава влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Биографична справка за автора: Петър Иванов Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 120 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите. В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918)…

Leave a comment

Filed under Bulgaria

Премиера на романа „Аз, грешният Иван“ (19.10.2020)


Приятели (:

Заповядайте на премиерата на най-новата ни книга – второто допълнено издание на романа „Аз, грешният Иван“ (https://choveshkata.net/blog/?p=8560). Тя ще се състои навръх празника на главния си герой свети Иван Рилски: 19 октомври от 18 часа в галерията-книжарница на агенция „София Прес“ на ул. „Славянска“ 29 (https://www.bgmaps.com/link/420C6DD635C245AE2C2FA61186B6B76C) в София.

Входът е свободен, но местата са ограничени, така че молим до тази събота, 17 октомври, да ни потвърдите на poslednorog -в- gmail.com, ако ще присъствате. Освен настроението си носете и маските. 😉

Авторът Николай Светлев ще бъде с нас, за да ни изненада с неизвестните страни от живота на Иван Рилски и с ярко индивидуалните си автографи. 😉

Очакваме ви!

*

тридесет и четвърта книга в поредица „Човешката библиотека“:

„Аз, грешният Иван“ предлага алтернативен поглед към светеца Иван Рилски и поставя редица съвременни въпроси: за въздействието на властта върху живота ни, за цената на самоусъвършенстването, за двоякия, сложен характер на вярата по българските земи. „В съдбовните перипетии по пътя към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата трябва да се търси в самия живот“ – отбелязва редакторът Любен Дилов в отзива си за романа. Първото издание на „Аз, грешният Иван“ е отличено с наградата на публиката за най-добра фантастична книга на 2000-та година.

Още от невръстно сополиво хлапе усещах обаче, че не съм като останалите и не мога да спасявам като тях само тялото си. Те също го усещаха и като ме виждаха такъв замаян и отнесен, страняха от мен и ми се подиграваха. А понякога ме замеряха с камъни, дюдюкаха и крещяха обиди подире ми.
И на мен ми ставаше много тежко, но душата ми устояваше и устискваше по български, и не ми даваше да заплача. Дори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Бога, който всекиму ще въздаде заслуженото.
А какво можеше така да настървява връстниците ми срещу мен, като аз само исках да знам защо? Защо расте тревата, защо водата тече отгоре надолу, а пък се вдига после в облаците, защо се раждат хората и защо умират?
Но в Скрино имаше само двама човека, с които можех да говоря по тези въпроси. За жалост, те пък не се понасяха помежду си.
Единият бе селският поп Драган, който пиеше вино като триглав змей, но понеже пасях и неговия добитък, ме изучи криво-ляво да сричам и пиша на новата ни азбука. И макар да бях невръстен, ставаше ми страшно понякога, като проумявах каква велика сила е скрита в писанията Божии.
Същите страшни тръпки ме побиваха, когато се срещах и с другия – едноокия езически колобър дядо Темар, който живееше вдън джендемите страховити, в една ужасяваща пещера. За него говореха, че може да се превръща във вълк, да лети като сокол и да пълзи като змия. Но пред мен никога не бе правил нищо такова, само ме гледаше с огненото си око и когато отговаряше на въпросите ми, не мърдаше устни, а аз всичко чувах. Един ден не се сдържах и го запитах:
– Кажи ми, дядо Темаре, защо ти не си като другите хора, а имаш само едно око по средата на челото?!
– Ех, мъниче Оване, нима и ти си като другите хора, дето гледат, а не виждат?! Та аз имам седемдесет и седем очи! – отвърна той и аз чудодейно се озовах в яките му ръчища на една педя от чудовищното му лице.
– Гледай, гледай сега в окото ми и какво виждаш?
Виждах лудите дълбини на света как бляскаха в седемдесет и седем рубинови зеници, събрани в една. Неземна сила струеше от тях и напираше да ме помете в ада на езичеството.
– Не зови напразно Неговото име, защото и аз съм Негово творение, както си и ти, мъниче, защото Бог е един! – И това го каза не благочестив християнски свещеник, а изродът човешки Темар, отритнатият от света колобър на Тангра.
После той ме пусна от ръцете си, също без да усетя, а от пещерата тозчас изпълзя огромният смок Варен, следван от черния вълк Куртю, който беше едър колкото магаре.
Знаех какво трябва да направя, защото го бях сторвал десетки пъти. Яхнах могъщия врат на Куртю, Варен се уви около тялото му и с три скока само се озовахме в долчината, дето пладнуваше кравето стадо на половината Скрино.
И от висините като камък падна соколът Догу, който вардеше кравите, докато аз говорех с Темар.
След това смокът Варен изсука всичкото мляко от виметата на дванадесетте крави на попа Драган – изду се като беломорски мях. През това време Куртю виеше първобитната си вълча песен, а Догу му пригласяше с пронизителните писъци на предвкусваната радост.
Защото те не бяха обикновени животни, както не бе обикновен и господарят им. Те всичките се хранеха само с мляко и през зимата гладуваха по четири месеца, без да умрат.
Когато смокът Варен допълзеше горе до пещерата, увиваше се гальовно около Темар и първом нему вливаше с раздвоения си език тънка бяла струйка в ощърбавялата уста, а после го правеше и с останалите.
Тази своя храна споделяха по братски, като най-малко оставаше за сокола Догу, който бе най-дребен.
И винаги пиеха млякото на попа Драган, а другите крави не закачаха и за мен това бе магия някаква. Как така Христос Вседържителя не види, че неговото мляко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверен.
Привечер, когато връщах стадото към село, кой знае как виметата на поп Драгановите крави бяха по-напращели от тези на другите добичета. И аз пак се чудех на тая нова магия – как старият ни български бог Тангра дава, ей така, своето мляко на челядта на Христовия служител?!

„Аз, грешният Иван“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Живот на Венера – 2. Архивите са живи


След статията на Грейвс и ко., група химици/астробиолози/планетолози/астрономи (нарочно пиша това за да подчертая, че съвременната наука е когнитивна), прегледали отново измерванията, направени с един от уредите на мисията Пионер-Венера (https://www.nasa.gov/mission_pages/pioneer-venus/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Pioneer_Venus_project) през 1978 година – масс-спектрограф, който е измерил масите на различните компоненти в атмосферата на Венера.
Новата статия на Mogul, Limaye, Way и Cordova Jr. може да се види тук;
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/2009/2009.12758.pdf
Тя все още не е минала през рецензиране, т.е. вероятно в момента го минава.
На фигура 1 могат да се видят линии в масс-спектура на венерианската атмосфера – линията на фосфина е на около 34 AMU (Atomic Mass Unit; 1 AMU е приблизителни колкото масата на водородния атом). Но нещата не са толкова прости – линията е малко отместена от точната маса на фосфина и авторите го обясняват с това, че в атмосферата има приблизително толкова водороден сулфат (състоящ се от два атома водород и един сяра), колкото и фосфин, и комбинацията от линиите на двете молекули дава наблюдаваната линия. Разрешителната способност на масс-спектрографа не позволява линиите на фосфина и на водородния сулфат да се видят отделно, и те се сливат в една линия, чийто център е приблизително по средата между положенията на двете линии.
Това е доста силно доказателство за наличието на фосфин в атмосферата на Венера, но то не отговаря на въпроса как се е образувал фосфина – дали от биологични или от други процеси. Обаче демонстрира нагледно един възможен път да се изследва на място химичният състав на венерианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Литературен конкурс „Изгревът на следващото 2020“: резултати


Приятели (:

До 15 юли тази година приемахме разкази за третия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фентъзи ЛАРП Център, Фантастика и бъдеще и Човешката библиотека. Получихме близо 60 текста. Чете ги жури в състав: Валентин Д. Иванов, Виктория Димитрова, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Кристиана Петрова, Мария Велчева, Николай Генов и Рени Янкова. И дойде време да обявим резултатите.

(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)

Трите награди от 200 лева присъждаме на:

„Към недрата“ – Мария Вълчева

„По спиралата на времето“ – Антон Меляков

„Пришълци“ – Николай Теллалов

В алманаха „ФантАstika 2021“ освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:

„Вечният Вавилон“ – Красимира Стоева

„Астрално пътешествие“ – Таня Георгиева

„Аз мога да съм всеки“ – Виктория Баръмова

„Абеона“ – Атанас Киров

Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:

Валентин Д. Иванов – на „Разказвачка на приказки“ от Ценка Кучева

Десислава Сивилова и Димитър Стефанов – на „Астрално пътешествие“ от Таня Георгиева

Калин М. Ненов – на „Марокът“ от Елена Петрова

Мария Велчева и Рени Янкова – на „Пеперуди“ от Николай Петков

Николай Генов – на „Аз мога да съм всеки“ от Виктория Баръмова

Каним Ценка, Таня, Елена, Николай и Виктория да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! През последните месеци повече от всякога има(х)ме нужда от позитивен поглед – към Ставащото и към Следващото.

Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

БъДейте,

Кал и Дес, участници в журито

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction