Нова българска фантастика: романът „Тежки елементи“ от Алеко Желязков

От представянето на страницата на книжарници „Хеликон“: „… Описани са повече или по-малко цели светове, паралелни вселени, исторически отрязъци, цивилизации – при това не само хуманоидни и дори не само биологични… в настоящия роман, в който се разказва за… авариралата… електроцентрала… Черна дупка… паралелната утопична Вселена… влиятелен олигарх. Отвлечената дъщеря. Неговата „туземна“ приятелка… сражения с костюмирани динозаври,… шантажиране на средновековен цар,… избуяла любов,… Отчаян баща… междугалактическа битка със злодея.“

Представянето на страницата на издателството: https://janet45.com/p/6136-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8

Има мнения от доста хора и то от литературните, а не от фатастичните кръгове.

За книгата ще пиша като я прочета, но ми прави впечатление, че тя вероятно е един от все по-често срещащите се случи на фантастика, която мигрира към т.н. мейнстрийм, с други думи, към „голямата“ литература. Това не е лошо, по същество и „Времеубежище“ е социална фантастика. Тази тенденция не е само родна – и по света се наблюдава преход от жанровата литература към просто литературата. В повечето случаи прикачането на жанровия етикет намалява читателите с един порядък. Повече за разликата в мащабите може да се прочете тук, в самото начало на поста: https://file770.com/pixel-scroll-4-6-24-on-eclipse-monday-smart-electronic-sheep-wont-look-up/

Ако трябва да префразираме един бивш премиер: Купувайте, братя!

ПС Романът не е нов, а по-скоро новооткрит – издаден е през юни 2020 г.

Видео представяне на книгата: