Конференционен хумор: Един астроном влиза в бар…


Не, астроном не влиза в бар, а един германец, представител на Европейската космическа агенция (European Space Agency, съкращава се ESA) изнася доклад на астрономическа конференция. Той дълго и упоително говори как на базата на наблюденията от техния телескоп наречен „Гая“ се публикуват три път повече научни статии годишно, отколкото с наблюденията от „Хъбъл“, който е космически телескоп на конкурентната американска агенция НАСА.
Докладът свършва, настъпва времето за въпросите. Вдига ръка един французин (даже не американец!). Както се разбира в следващия момент, много му е дошъл възторжено-пропагндния тон на човека от ESА. Французинът започва:

  • NASA, за разлика от ESA, обикновено прави нещата бързо…
    Германецът го прекъсва и проявява чувство за хумор, каквото обикновено не очакваме от неговите сънародници:
  • Като „Джеймс Уеб“…
    Хората в залата, около хиляда човека, избухват в гръмогласен смях.
    Като изчаква суматохата да се утоложи, Французинът признава:
  • That was an easy target… (което на английски е идиоматичен израз, означаващ нещо като: това е очевиден и лесен за посочване проблем, за който знаят всички, мистър Очевидност…)

Професионалният хумор обикновено се обяснява трудно, но по изключение тази шега лесно може да се разбере и от хора извън астрономията или аеро-космическата индустрия. Французинът имаше предвид безспорния факт, че през историята си NASA е правила и продължава да осъществява проекти бързо, изпреварвайки всички останали. Подходящи примери са автоматичните станции до външната част на слънчевата система. Най-известна сред тях може би е New Horizons, която преди няколко години достигна Плутон. Но това правило си има изключения защото NASA има склонност подценява сложността на някои мисии. Точно такъв е случая с телескопа „Джеймс Уеб“. В момента той преминава последни настройки и изпитания, и дори започнаха да се провеждат научни наблюдения с някои от инструментите му. Но, от сравнително прост продължител/заместник на „Хъбъл“, той се превърна в огромна, сложна и амбициозна космическа обсерватория. Себестойността му подскочи от около 1-1.5 милиарда долара до над 10 милиарда, и той започва работата почти с едно десетилетие закъснение.

ESA и NASA са нещо като frenemies – нова е английски неологизъм, означаващ две страни, които едновременно се конкурират, но в същото време – доброволно или не – си сътрудничат. Например ESA е част от въпросния „Хъбъл“ и дори е платила 15% от цената му. Поради това европейските астрономи имат достъп до него, и даже получават по-голям дял от наблюдателното му време, отколкот им се полага, просто защото пишат по-добри заявки.

А „Гая“ е друга бира. В астрономическите среди този телескоп е добре известен, но широката публика почти не е чувала за него. „Бедата“ на „Гая“ е, че не произвежда красиви картинки, защото това е специализиран широко-ъгълен телескоп за астрометрични наблюдения (това означава, че може много точно да измерва положенията на звездите, и по метода на праралакса – също и разстоянията до тях). Изображенията, които получава „Гая“ са прекалено големи за да се прехвърлят до земята и да се обработват там. По тази причина те се обработват в космоса, на борда на телескопа, и на Земята се получават само резултатите – таблици с измервания. Което не пречи по тези таблици наистина да се публикуват три пъти повече научни статии годишно, отколкото по изображенията и спектрите от „Хъбъл“.

Един астроном влиза в бар…
Само по себе си това е виц. Нещо като известния стар виц: Сталин и Молотов пълзят в калта през една разорана нива…

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s