Репортаж от мястото на събитието: Еврокон 2017, Дортмунд. Ден първи – 16.06.2017

Сутринта в 8:05, спазвайки разписанието до минутата, зеленият автобус на Фликсбус ме стовари на автогарата в Дортмунд. Ориентирах се по слънцето (и по гугълската карта на телефона ми) и се отправих към близкото кафене, което си бях набелязал още в рейса. Тези автобуси не са особено бързи, за да са пълно обикалят доста и спират на всяка керемидка, но са евтини, в тях има Интернет и щепсели за 220 волта, атака че без да се страхувам да не падне батерията на лаптопа ми, можах да обработвам спектри на квазари…
В кафенето си повторих и потретих доклада, преоблякох се с черната тениска с Лондо от “Бабилон-5” и потеглих за мястото на Еврокона – неголям културен център, не по-различен от общинския културен дом, в който се провеждат сбирките на клуб Иван Ефремов. Дортмунд е красив, централната част на града е почти изцяло пешеходна зона. Спирките на метрото са близо една до друга. Чисто, красиво. Много от сградите са нови или ремонтирани наскоро.
Същото не може да се каже за местния културен дом, но за сметка на това хората бяха много дружелюбни. Регистрирах се, взех си “етикетчето” – те се оказаха с различни цветове, според това кой какъв е; моят етикет, като на лектор, беше зелен. Даже ме поканиха в стаята на гостите и ми предложиха кафе, но повече от едно кафе на ден е много. Мярнах Андрес Ешбах, но точно тогава дойде човекът, който се занимава с техниката, а също и преводача на моята лекция и не можах да си поговоря с него, главно заради “Тъкачите на килими”, която много ми хареса и за която съм писал ревю. Копирахме доклада на техния компютър, уточнихме с преводача няколко заглавия (той открил, че Ян Бибиян е превеждан на немски в ГДР) и се върнах. Честно казано, не очаквах такава подготовка, тези хора всячески се стараха да те накарат да се чувстваш добре дошъл. Все хвалим българското гостоприемство, но германците тук се представиха отлично. После питах – оказа се, че главните организатори са само десетина. Преди началото на кона имало към 320 регистрирани участници.
В 11:00 започна доклад от Александър Герст, немски космонавт, който е летял на Международната космическа станция. Той разказа за научните експерименти, които Немската космическа агенция (DLR) провежда там. Описа за опитите им да бъдат създадени роботи-помагачи на хората. Очаква се първото подобно устройство да лети след няколко години. То е напълно самостоятелно – може да се движи с перки и електрически двигатели и ще бъде способно да интерпретира вербални команди.
След края на доклада му зададох въпрос. Той в някаква степен засегна баланса между човека и робота в космическите изследвания. Попитах го как вижда промяната на този баланс след 10 20 или 50 години. Той отговори, че автоматите винаги прокарват пътя, а човекът ги следва и без да съм го попитал за това, веднага премина на Марс. Той не би изпратил астронавтите си на мисия,която ще трае хиляда дни заради радиационната опасност, само за да бъде направено това. Вместо тях ще изпраща роботи, докато технология за полет до Марс в рамките на 40-60 дни стане достъпна. Друг слушател ми зададе въпрос за приводняването на Международната космическа станция – как ще бъде осъществено за толкова голяма маса. Астронавтът каза, че прекратяването на операциите може да означава много неща, включително приватизиране на станцията, която може да стане например частен хотел, а също отбеляза, че е възможно само някой модули да бъдат потопени, докато остатъка от станцията да продължи да работи.
В 12:00 започна интервю с английския художник Autun Purser. Той беше дошъл на Еврокона с жена си и трите си деца, и съжалих, че не докарах моите – щеше да има с кого да си играят. Той си вади хляба не с рисуване – работи за немски научноизследователски институт, който изследва полярните области. В частност – оперира за тях подводна камера, която тежи един тон, и струва половин милион евро. Докато вървеше доклада му, си мислех дали да не започна с думите, че моите “играчки” струват някъде по средата между неговата камера и станцията на астронавта.
Той показа зарисовки на подводен живот от арктическите води – студенолюбиви корали – и каза, че на работа се докосва до толкова страни форми на живот, които биха могли да са извънземни.
Преди да дойде в Германия – където е от скоро и разбира немски, но не го говори добре – работил подобна работа на ирландски кораб, Но на него всичко постоянно се повреждали и имал много повече време за рисуване. Тогава му дошла идеята да започне серия картини в стила на английските търистически рекламмни постери от 1950-те години, но за НФ книги. Показа много, след интервюто аз си купих три и като един един купувачи, получих подарък още един. Много красиви, с ярки и наситени цветове. Освен това беше направил постери за някой от любимите ми книги, не можех да се сдържа: Замъкът от Паван на Кийт Робъртс, книги на Рей Бредбъри и кой ли не още. Образци могат да се видят на страницата му: https://www.apillustration.co.uk/
Рисува какво ли не: плакати за събития (вкл. и за този Еврокон), корици на книги и списания, плакати за филми. Има проект за персонални картини – пращате му снимка, и ако я хареса. ще ви нарисува като жертва на някой от Лъвкрафтовите чудовища. Наскоро е започнал своята opus magnum – проект да илюстрира всяка страница (!) от романа Star Maker на Олаф Стейпълтун. Прави я едновременно в цветна, черно-бяла и тримерна версии. Заедно с негов приятел са анотирали романа и са направили пълен каталог на фантастичните същества в него. Към края каза, че ентусиазмът е най-важното нещо за него. И че се смята за илюстратор, а не за художник. Което, трябва да призная, ми се вижда като доста трудно доуловима разлика.
Между 13:00 и 14:00 беше моят доклад. За съжаленеи се разсеях и забравих да направя аудио запис, но може би нямаше да помогне, защото се редувахме с преводача през 2-3 изречения и вървеше доста тромаво. Аз следях реакцията на публиката, на две места където пуснах шеги, се усмихнаха плахо, половината докато говорех аз, другата половина – докато говореше преводача. Не преброих колко хора имаше в залата, но по приблизителна сметка – над 50, но по-малко от 100. Едновременно с моя доклад вървяха още три или четири събития, така че това ми се вижда нормално. Зададоха ми един въпрос и имаше един коментар по време на самата ликция – аз им бях казал да ме прекъсват при нужда и един от лекторите през следващите дни си направи реклама като каза, че ще говори за един от филмите, които споменах. Въпросът беше от украине – Г. Прашеквич. Той живее в Германия, издава списание, от което ми даде един екземпляр. Попита ме за вижданията на гърците за обитаемостта в космоса. След като свърших, няколко човека дойдоха да си приказваме, включително и тези двамата.
През следващия половин час си дадох почивка. Още като дойдох и видях за пръв път Генерала, той ме помоли да направя представянето на номинациите, което щеше да бъде в 16:00. Нито имах интернет, нито време. За щастие поне бях свалил презентацията, която Жоро Пенчев беше приготвил. Обаче нямаше слайд с поименен списък на наградените, а за трите минути, които имах, нямаше и време да обяснявам много. Затова избрах три номинации, които имам желание да представям и за които можех да кажа нещо хубаво по памет, добавих една шега в началото, свързана с доклада ми. Докладът ми започваше с това, че за обитаемост на една планета трябва да има въздух, вода и топлина. И бях сложил една снимка на нашето Черноморие, за да покажа, че у нас тези неща ги има в изобилие. Копирах тази прозрачка, дублирах я и на втората смених снимката на морето с репродукции на няколко корици от български НФ книги, които имах на компютъра. После пуснах слайдовете на Шадоуданс, Бард и Елена Павлова; обаче на тях има прекалено много думи. Затова им сложих по един надпис по диагонал с големи червен букви с най-важното – за живия форума на ШД, което е индикатор за създаване на общност, и за другите – с бройката съответно издадени и преведени книги – там обясних, че в страна с толкова малък езиков пол, е истински подвиг да се издава толкова много фантастика.
Следващите двадесет минути изслушах остатъка от доклада на една колекционерка на артифакти от Raumpatrouille – немски култов ТВ сериал от 1966 година, сниман в Бавария:
https://en.wikipedia.org/wiki/Raumpatrouille_%E2%80%93_Die_phantastischen_Abenteuer_des_Raumschiffes_Orion
Оказа се, че няколко частни колекционери имат повече материали, отколкото Баварското студио, което го е създало. Включително информация (например от какъв материал са ушити костюмите на героите) книги, комикси и дори сувенири, направени от фенове. Тя показа снимки на много от устройствата, които се появяват във филма, например mind-sharpener – аналог на острилка, но за мозъци, каквото и да означава това. Показа и снимки на унгарски комикс от 60те. Създателите на серията никога не са направили официална английска версия – Щатите и Великобритания не са го купили, а за останалите “малки” пазари като Южна Африка и пр. страните, които са го закупили, са правели собствен превод.Сериятя многократно е била имитирана – тя показа кадри то американска ТВ серия, които излиза по-късно и навярно копира Raumpatrouille. Правен е опит са създаване на увеселителен парк, но той се е оказал не особено печеливш и от него са се отказали набързо. По-успешен се е оказал барът Орион, направен да изглежда като в сериала.
Страницата на фенския проект, която тя представи се намира на: http://www.orionspace.de/ww/de/pub/home.htm
Преди да завърши тя показа и откъс от фенски филм продължение.
Между 15:00 и 16:00 слушах как Чарлс Щрос чете от последните си произведения. Първо – от последната си книга за Пералнята, а после – от следващия си роман. Той е страхотен актьор, текстът съдържа множество скрити шеги с политика, култура, фантастика. Истинско удоволствие е да се слуша. Оказа се, че в новата книга за Пералнята премиер-министър става един от по-старите богове. Попитах го дали нямат таен договор с Нийл Гайман кой ще намеси по-добре старите богове в човешката политика, визирайки “Етюд в алено”, където самата кралица е или е заменена от стар бог. Той ми каза, че не е чел новелата. От новата книга той прочете монолог на главния злодей. За положителния герой нищо не каза, но подозирам, че злодеят ще “открадне” шоуто.
Бизнес митингът, където се представяха номинациите започна в 16:00 и завърши няколко минути след 17:00. Първо се обсъждаха общи въпроси, после представителил на Белфаст рпедставиха кандидатурата за по-следващия Еврокон. За номинациите – около 1/4 от страните нямаха представители, които да кажат и каквото и да било. Презентации имаха само около 1/4 от страните, останалите бяха главно импровизации. Италианецът Роберто Куаглия представи само номинация в една категория. Украинците имаха куп снимки, а не презентация. Най-силни бяха представянията на Испания и Великобритания – при това те “играеха” заедно и си помагаха едни на друг.
Остатъка до 18:00 използвах за да пообиколя базара на стари книги. Купих си три, от времето,когато романите бяха по 200 страници и странно как можеха да имат повече съдържание от напомпаните съвременни саги от по 1000+ тома, всеки с по 600 страници: “Мутант” на Хенри Кътнур,”Падащи астронавти” на Бари Малцберг и “Фуриите” на Кийт Робъртс. Заприказвах се с няколко руснаци и един англианин, точно на темата за повишеното съдържание на вода в съвременната фантастика.
В 18:00 започна панелът за бежанците. Участваха C. Stross, Sharon Kae Reamer and Karsten Kruschel. Според тях проблемът се свежда основно до страха от различието; те единодушно смятат, че ако в един момент бежанците изчезнат, немската, английската, френската и пр. икономики ще се сринат и дадоха пример с недостига на работна сила в западните страни, като се започне от бачкатори и се стигне до медицински сестри и доктори. Според Kruschel (който буквално минути по-рано беше получил немска награда за фантастика) миграционата криза от миналата година е била криза на администрацията,която не е била способна да се справи с огромния бежански поток, но вече се е научила и сега процесът върви много по-лесно. В момента се събират семейства. Говориха много за лекарите – казаха, че Сирия е имала традиционно силна офтамологична школа. Щрос даде пример с Асад, който е именно офтамолог. Това малко ме ядоса и при първата възможност ги попитах как мислят: ако всички сирийски офтамолози, освен един, дойдат в Германия, кой ще пише рецепти за очила на сирийците. В отговор Kruschel даде дълъг и витиев отговор, че след приключване на конфлика специалисите трябва да бъдат стимулирани да се връщат, но че си дава сметка, че едва ли много ще го поискат; накрая той прие, че изтичане на мозъци при война е неизбежно. Аз бях казал, че тоя въпрос ме вълнува пряко, защото в моята страна примерно 20% от местата на лекари – general practitionеrs са незаети. Но те изобщо не се усетиха, че в България няма война, но не исках да антагонизирам ситуацията. Все пак Kruschel каза, че дори и сега има опити да се организира връщането на онези мигранти, които искат, и това става по полулегални начини, защото немското правителство няма право да им отказва убежище.
Щрос каза, че Обединеното кралство практически е загубило способността си да се намсва във въоръжени конфликти зад граница, защото Тони Блеър практически е разрушил въоръжените ѝ сили. После Щрос разкза, че веднага след влизането на американците и англичаните в Афганистан, за известно време те раздавали на местните хора сателитни телефони с уговорката – ако видите терористи, обадете ни се. Обаче местните хитрували и набеждавали за терористи съседите, с които имали примерно разправия за земя, защото след обажданеото идвало едно крило Б-52 и бомбандирало нещастните съседи. Докато американците не се усетили, разбира се.
По-нататък стана дума за примери за “базов” роман за мигранти. Те споменаха няколко, аз дадох пример с “Mission Child” от Maureen McNeight. Reamer веднага се сети и каза, че повече харесва “China Mountain Zhang” от същата авторка.
По време на срещата Щрос спомена роман, че иска да напише или е писал – не разбрах точно – роман, в който човечеството е поставено в ролята на извънземните, който кацат в нечия чуждопланетна Area 51. Това е правено в българската фантастика в “Психиопрограмираният” от Атанас П. Славов, само дето кацането не е материално; за което разказах на Щрос след края на сбирката.
След карая на сбирката станаха и други, според мен, важни неща. Запознах се с чешката писателка и биоложка Юлия Новакова и успях да събера нея, още една чехкиня, един румънец, с когото се запознах задочно чрез създателя на Europa SF, както и Александър Зилчак – сръбският писател, който е един от четиримата почетни гости на Еврокона. Разказах им за подкаста, и ги помолих да ми пратят по някой къс разказ с идеята по-нататък да направим “гостувания” на други страни от Източна Европа. Даже като се прибрах вечерта в хотела им писах и им изпратих връзка към плейлиста.
Между 19:00 и 20:00 си приказвахме с Генерала и Ерик Симон. Симон говори доста добре Руски, разбира и чете български. И помни разказите, които е прочел страшно добре. Зададе ми много специфичен въпрос от “София 1943” – един мой много стар разказа, който е писан преди повече от десет години за ролята на един второстепенен персонаж – една леля. Доста се изпотих докато си я спомня лелята и избщо не съм сигурен дали това е правилният отговор. Той ни показа новите си книги – сега е пенсионер, има време да пише за удоволствие. И го прави. Обеща да ми прати някои от по-новите си работи, преведени на английски.
В 20:00 започна тържествен концерт. Аз гледах малко над половин час и отстъпих под строй към хотела, с кратко спиране в един гастроном – те тук работят до десет вечерта, за разлика то Мюнхен, където затваряв още в 20:00. Дописах настоящото съчинение – или по-скоро го преведох от английския, на който си бях водил записките, на български, и се наканих да си лягам.
Утре ми предстоят още по-интересни доклади, а шри това моят вече мина, и мога да се наслаждавам на Еврокона без да се притеснявам за доклади и номинации.