Гост-блогър: Александър КАРАПАНЧЕВ
*
Върти се, колело на паметта, върти се по-силно!
И без да съм познавач на румънската тема, мога спокойно да кажа: град Тимишоара на северната ни съседка е записан със златни букви (а, здравей, клише) в историята. Ако не в онази на царете или президентите, то – със стопроцентова сигурност! – в многобагрената история на въображението. Понеже тъкмо Тимишоара става домакин на Европейския конгрес на фантастиката през празнично светлия месец май на лето Господне 1994-то.
Тогава двайсет и четирима българи наехме чартърен автобус и след дълги погранични и попътни митарства се „приземихме“ в Тимишоарско. Помня, че някъде в дъното на тази кола се возеха симпатичните тийнейджърки Диляна и Юлияна и техният баща, художникът Димитър Янков. Тримата крепяха в ръцете си грижливо увити в амбалажна хартия картини – по-късно с тия десетина платна, искрящи от цветовете на фантазията му, Митко подреди миниизложба в царството на Еврокона, направи наистина отрадно впечатление и съвсем справедливо получи континенталната награда за живопис.
Но щом се настроихме на вълната „Разни отличия“, нека да продължим с нея.
Купи, звънки медали, грамоти със засукани подписи… През 1974 година в конкурса „Пространство, време, човек“, вдъхновен от московското списание „Техника – молодежи“, премерват талант 4000 творби на художници от цялата планета. Втора награда при тази изключително люта конкуренция спечелва – да, познахте – Димитър Янков. През 1975-а пък той „грабва“ лауреатски диплом от учредената в Киев надпревара под мотото „Светът на утрешния ден“. Тук се спирам за няколко мига, колкото да си задам въпроса: ей, къде изчезнахте вие, оптимистични и по човешки стоплени конкурси за мечти?
Картини от Димитър Янков можете да видите в неговата е-галерия – http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C
А да те забележи и похвали самият космически първопроходец и колега живописец Алексей Леонов – това също е своего рода награда, нали? То се случва на Еврокон ’76 в Познан, където Димитър е занесъл седем картини. Тогава съветската знаменитост му отделя един час, за да разговарят „по душам“, и обсъжда с него различни творчески проблеми… Днес аз пак пътешествам из албума на Алексей Архипович: намирам работите му по-скоро техничарски, звучат ми като т.нар. фантастика на близкия прицел; комай не им достигат и дързък полет на въображението, и духовен огън, с каквито често се отличават платната на нашия човек Янков.
(И колко е смешно, че неотдавна една очилата заместник-министърка на БГ културата заяви, че у нас нямало художници фантасти?! Ха де, демокрацийо не само късогледа, ами и с дебели наочници…)
Впрочем нека подчертая, че всичката фактология в очерка ми е почерпана от извора – тоест от майстора на четката Димитър Янков, у когото гостувах през миналия август. Действително в моята журналистика предпочитам срещите на живо, които не може да замени никакво традиционно пощенско или имейлово общение. По-натам аз ще дам думата на Митко: така, както съм записвал неговите отговори у дома му (в Разград), а по-късно той е допълнил с няколко „електронни“ абзаца, отнели му малко повечко време за избистряне.
– – – – – – –
Бяха два чудесни дена в Разград – това колоритно селище, което от шест години се явява домакин на единствения в света фестивал на киселото мляко и което… С моя гид Димитър Янков посетихме разкошно уредената регионална библиотека и се разхождахме, обстрелвани от слънцето, сред останките на римския град Абритус. Там, между дяланите ослепително бели камъни с шарки мъх, аз си помислих как ожаднява и се изостря зрението, когато си в компанията на изявен художник. Но хайде вече да пристъпим към нашето „ударно“ интервю:
– Митко, опитвал ли си се някога да определиш своя художествен стил? Ще се наречеш ли например космист, мечтател, визионер или пък…?
– Не, не знам как да се нарека, а и не е много важно. Важното е този стил да въздейства, някой да го хареса, да приеме една по-друга естетика и нова сетивност, за момент да го изведе в друг свят.
– Да те попитам как се подготвяш, за да нарисуваш твоите яркоцветни картини, за които черно-бялата репродукция ще бъде равна почти на смърт?
– Творческият процес при мен не е особено сложен. Винаги имам безброй вътрешни визии. По-нататък следват два етапа: уравновесяване на композицията, при което изчиствам линията и формата до приемлива степен на прецизност; и балансиране на колорита в тоналности при избран някакъв основен цвят… После… е, после работя бавно по детайлите на платното.
Съзнателно търся елегантност на линиите и хармония в строежа на всяка композиция, но това не всякога се постига. Дълго преценявам цялостното въздействие и ако нещо ми „прозвучи“ в дисбаланс, аз го премахвам или го коригирам. Не притежавам онзи замах и експресивност, така характерни за големите таланти. Що се отнася до различните компютърни техники, те не са ми известни и, общо взето, не вярвам в тях.
Внушенията за космичност в моите работи провокират други усещания и размисли извън реалния свят около нас и точно това е един от мотивите ми да правя тъкмо такива картини. А още по-силният ми мотив е моето лично удоволствие от тези творчески приключения.
– Добре, ами къде и как усвои маслената технология на Нейно превъзходителство Живописта?
– Не съм завършил художествена академия – мисля, че не е и нужно. Техниките се овладяват с практика и експериментиране, а пък другото е дар от Бога, не от академиите. Разбира се, аз уважавам хората, които са се изучили в такава академия, обаче тя не дава абонамент за крайния успех.
– Какъв е твоят собствен девиз в живота и в изкуството?
– Ако трябва да кажа някакъв свой девиз, това е моето желание да живея в космическата хармония.
… И сега отново гледам, вкусвам, припомням си платната на Димитър Янков. И не ми омръзва да им се възхищавам! Покоряват ме техните сравнително близки (в Слънчевата система) или далечни видения на свободен визионер, влюбен в астрономията. Изпитвам не само духовно, но и почти физическо удоволствие от янковската палитра: сякаш е завъртял четките си в разтопени скъпоценни камъни; сякаш е „откъснал“ безчет нюанси от пламъците, танцуващи в огромна звездна пещ. Митко е може би най-добрият колорист в българската фантастика, чиито багри като че пеят, сладостно музицират; те стоплят душата човешка и ѝ вдъхват наистина космически устрем.
Към нови вселени, до които ще стигнат обновени хора!
Да, този художник винаги е държал здраво ръката на живописта – нито веднъж не е пробвал силите си в графиката или акварела и никога не е рисувал илюстрации по нечия литература. Дошъл на бял свят на 8 май 1947 година в Разград, до момента той е направил три самостоятелни изложби: в Братислава, Прага и Русе. Дано скоро успее поне да удвои току-що цитираното число, му пожелавам от сърце!
– – – – – – –
Читателю приятелю, и на тебе ли ти се прииска още малко местен колорит?
С моя щедър домакин Димитър Янков отскочихме да видим некропола под Гинина могила, повече известен – направо световноизвестен! – като Свещарската царска гробница. Тук човек може да усети по необичаен начин хода на Времето, а за релефните женски фигури в гробницата ще речеш, че са изваяни от ясножълт пчелен прашец – не, не, по-скоро от слънчев огън. Ето как голямото Изкуство оцелява, пътува, надскача вековете: нека се поучим от него, братя и сестри во фантастике…
В апартамента на Петранка и Димитър Янкови са закачени десетина китайски камбанки (напомнят снопове от сребреещи тръбички), за които Митко казва, че енергизират. И пак дочувам техния звън, преди да задам следващия си въпрос от нашето интервю:
– Пазиш ли някаква памет за своите успехи, сиреч поддържаш ли личен архив?
– Архивът ми включва информация за няколко международни награди и за моите участия в няколко български или европейски изложби. Също така имам доста репродукции в отечествени и чуждестранни издания – някога смятах това за сериозно постижение. Днес се радвам истински, ако някой почитател на живописта хареса нещо, нарисувано от мене.
– Кои са ти най-любимите художници по света и у нас, фантасти с отвинтена капачка на въображението или „сурови“ майстори реалисти?
– Обичам да се наслаждавам на работите на Винсент ван Гог – сто процента изкуство! Каква съдба, каква изтънчена чувствителност и тази трагична обреченост да бъде художник: затова е велик. Специално съм го изследвал в музея му в Амстердам. Пак там отблизо се запознах и с другите двама, които страшно високо ценя – става дума за Вермеер и Рембранд. Естествено, много са великите художници във времето и пространството и няма сред тях някой по-велик от колегите си…
(В един по-ранен вариант на тоя отговор Митко посочи, че харесва Салвадор Дали, понеже в неговия сюрреализъм се усеща своеобразен допир с космичното. Освен мустакатият испански ексцентрик му допадат също Ел Греко и Модиляни, докато от родните ни светила особено харесва графѝка с бялата креда Васил Иванов.)
– Към края на нашата разградска среща: какви са плановете и мечтите ти за близкото бъдеще?
– Искам да намеря воля и време да реализирам повече от вътрешните си визии в картини, което значи решително да се откажа от своите социални ангажименти. Но за мен съществува и нещо по-важно от изкуството. Имам предвид т.нар. духовна реализация – това е истинската еволюция на душата, едно пречистване и извисяване, които са трудно постижими, а останалото е суета.
… Върти се, колело на паметта, по-силно се върти! Август сипе прозрачна жар над равнината, аз пътувам с автобуса за София, обаче продължавам да виждам пред очите си Димитър Янков – маестрото на живописта и човека от живота. Комай забравих да спомена, че той е строителен специалист и от десетки години работи по промишлени обекти из цялата ни страна? От него се излъчват стопляща благонамереност, чистосърдечност, омиротвореността на разум, който е наясно с „тавана“ и „дъното“ си.
Твърде пестелив на себеизтъкващи жестове, Димитър отбелязва със спокойния си глас:
– Напоследък интересите ми отидоха в по-различна посока – говоря за езотериката и още по-точно за дълбочините на източната философия. През последните няколко години пътешествам по йога ашрами (тоест центрове), по будистки манастири или хиндуистки храмове от Хималаите до Шри Ланка, но не съм загърбил и фантастиката…
Отново съзирам великолепните индийски храмове, обсипани с невероятни по майсторство – и откъм въображение! – оцветени скулптури, заснети собственоръчно от Митко. Същинско пиршество за душата. Ала си мисля и друго нещо. Един холандски професор беше писал неотдавна, че България може да се превърне в духовния санаториум на Европа. И в този санаториум, ще допълня аз, непременно трябва да греят повече картини от космиста, мечтателя, визионера Димитър Янков.
Картини, красиви като златни и сребърни многосвещници със запалени свещи; картини, които зоват към нови вселени!
*
Първа публикация в: годишника „Ваяния 2007“, съставител Емануел Икономов, издателство ЕГИ, София, 2008.
Valentin D. Ivanov 