11.11.2013: Конференцията свърши, но видео записи на докладите са достъпни на: http://nexsci.caltech.edu/conferences/KeplerII/agenda.shtml
От понеделник, 4.11.2013, в изследователския център на НАСА Аймс (http://en.wikipedia.org/wiki/NASA_Ames), в Калифорния, тече втората конференция, посветена на резултатите от работата на космическия телескоп Кеплер (http://en.wikipedia.org/wiki/Kepler_%28spacecraft%29).
Конференцията може да се наблюдава на живо: https://connect.arc.nasa.gov/kepler
Програмата на конференцията е достъпна тук: http://nexsci.caltech.edu/conferences/KeplerII/agenda.shtml
Кеплер е предназначен да търси планети около други звезди по метода на планетарните пасажи (http://en.wikipedia.org/wiki/Methods_of_detecting_extrasolar_planets#Transit_method) – ако една планета при движението си по орбитата между нас звездата, около която обикаля, блясъкът на звездата ще намалее. В зависимост от параметрите на планетата и на звездата ефектът може да бъде както няколко процента от блясъка на звездата, така и няколко милионни от него. В Слънчева система подобни пасажи има например Венера – именно по време на такъв пасаж Ломоносов е открил, че Венера притежава атмосфера.
От техническа гледна точка Кеплер е 1.4-метров телескоп, който наблюдава поле от приблизително 10 на 10 градуса, с камера, снабдена с 42 CCD матрици. Телескопът беше изстрелян на 7.03.2009 и до 11.05.2013, когато се повреди един от жироскопите в системата за ориентация, той изправно наблюдаваше близо 150 хиляди звезди в съзвездието Лебед. Безпрецедентната му точност позволи да открие близо три хиляди планети-кандидати, обикалящи около две хиляди звезди. Съвсем малка част от тях е потвърдена със спектроскопични наблюдения, но предварителни те оценки говорят, че около осемдесет процента от кандидатите са истински планети. Потвърждаването им е технически в възможно и е въпрос на телескопно време.
Резултатите на Кеплер са твърде много за да ги обясня или дори само да ги изброя тук. Безспорно един от най-важните е, че около двадесет процента от звездите, подобни на слънцето, имат планети в т.нар. обитаема зона. „Обитаема зона“ е условно наименование за интервала от разстояния между звездата и планетата, в който равновесната температура на планетата позволява наличието на вода в течна форма (а не под формата на пара или лед!) на повърхността на планетата. Границите на обитаема зона са размити – те зависят както от параметрите на звездата (главно температура и светимост – т.е. колко е гореща и колко е ярка), но и от параметрите на самата планета. Примерно, една по-масивна планета с плътна атмосфера би могла да поддържа по-висока температура на повърхността си, отколкото една по-малко масивна планета – за сметка на парниковия ефект. С други думи, ако Марс беше по-масивен, може би все още щеше да има атмосфера и океани, въпреки че е по-далече от земята. Някои астрономи включват в дефиницията на обитаема зона и други параметри, като например ултравиолетова и рентгенова радиация на звездата (защото подобна радиация има свойството да стерилизира повърхността на планетата), но според мен това е ефект от по-висок порядък.
Преди две години аз бях на първата конференция за Кеплер, но други ангажименти ми попречиха да отида на тази и сега се възползвам от услугата на организаторите, да слушам докладите в реално време. Това започна да става традиция на конференциите през последните една-две години и се надявам и по-нататък да е така. Не на последно място, защото по този начин науката става достъпна за несравнимо по-широка аудитория.
Любопитен факт – един от водещите участници в проекта Кеплер е българинът Димитър Съселов, професор в Харвард.
PS В края на днешния ден предстои доклад на Франк Дрейк, бащата на СЕТИ: „Kepler and Its Impact on the Search forExtraterrestrial Intelligence“
Valentin D. Ivanov 