Tag Archives: press release

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). II


Припомням, че целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще. Това ме накара да се спомня как преди време Димитър Съселов, астроном в Харвард, изнесе TED доклад за първите резултати от търсенето на планети с американския космически телескоп „Кеплер“. TED е съкращение от Technology, Education and Design и макар че в тези дни на глобализация едва ли ще остане някой не разбрал, давам превода: технология, образовани и дизайн. По това време „Кеплер“ вече беше работил известно време, но още не бяха публикувани никакви статии с резултати, и явно в момента по света не се случваше нищо достойно за интереса на новинарските агенции, защото те подхванаха новината и съобщиха с огромни заглавия, че планетите от земен тип (по-точно е да се каже – с размер, подобен на земния, защото „Кеплер“ мери само размерите на планетите, не месите и още по-малко – химическия състав на атмосферите или температурата на повърхността им) се срещат често в Млечния път. Дори да оставим настрана стремежа към сензационност, това е важна новина, защото означава, че в нашата галактика има много планети (оценката е милиарди), които потенциално биха могли да поддържат живот, подобен на земния.
Докато четях коментарите на новината в страницата на CNN, бях изумен: много хора негодуваха, че резултатът от тази американска мисия е бил обявен в Лондон, при това от някой си с явно неамериканско име, и т.н. и т.н.
Обаче изходът от тази неприятна на пръв поглед ситуация беше положителен. Огромният брой коментари потвърждава големия обществен интерес към астрономията и в частност към търсенето на живот. Злобарстващите коментатори, вместо да извадят очи, изписаха вежди, както каза друг колега. Скоро тимът, който управлява „Кеплер“ публикува плеада от статии със забележителни резултати, а продължението на мисията – наречено К2 – прие много по-открита политика по отношение на данните, което е допълнителен бонус за астрономите по света. А също и за създателите на „Кеплер“, защото тяхното творение ще остави по-широка следа в науката.
Последният алманах „ФантАstika 2017“ (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27352&rb_v=viewtopic#p46750) излезе съвсем наскоро. Появата му също беше съпроводена с проблем – поради не дотам добра комуникация се оказа, че нямаме разрешение за публикуване на един от най-добрите разкази – „Терпсихора“ от Тереса Мира де Ечеверия (http://teresamira.blogspot.de/) от Аржентина.
Какво да се прави в подобна ситуация? Написахме на авторката, обяснихме проблема, извинихме ѝ се и … намерихме нова приятелка! На снимката по-надолу ще видите Тереса с нашия алманах в ръка.
Какво общо имат тези истории с конкурса? – Те показват, че от лошото може да се направи добро, още повече, че понякога няма от какво друго, Разкази за това търсим…
Тереса с новия алманах „ФантАstika 2017“:

Advertisements

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за седма поредна година обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Условия

Очакваме разказите ви в обем до 1500 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Допълнителни изисквания за творбите: Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Ако желаете да ни изпратите вече публикувана ваша творба, за публикация и извън рамките на конкурса, направете го през редовния канал за връзка със списанието (http://trubadurs.com/editorial-board/). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие.

Как да ни изпратите своя разказ: Изпращайте разказите до електронната поща на конкурса: konkurs2018 [ет] trubadurs.com*. За да бъдете идентифицирани при крайното класиране, в имейла за участието Ви в конкурса трябва да се съдържат:

  1. Заглавие на имейла: „За конкурса“

  2. Тяло на имейла (на отделни редове):

    • заглавие на разказа

    • трите Ви имена

    • имейл за контакт

    • град или населено място

    • точен адрес

    • телефон

  3. Прикачен файл: името на файла трябва да е заглавието на разказа на кирилица, файлът трябва да е в един от одобрените формати (.odt, .doc, .docx или .rtf.), файлът трябва да съдържа единствено заглавие на разказа и текст на разказа (прочетете тази статия http://trubadurs.com/2014/12/11/kak-chetat-profesionalistite-ili-pone-se-opitvat-141211/ за препоръчителното форматиране)

  4. Задължително използвайте вградения брояч на думи в MS Word/LibreOffice, за да се уверите, че сте в определения лимит за брой думи (1500).

    В съдържанието на прикачения файл трябва да присъстват единствено заглавие на разказа и текст на разказа. Не вписвайте личните си данни в прикачения файл!

Подробности за оценяването на творбите: Почетното жури определя една специална награда на името на Агоп Мелконян. Редовното жури определя редовни награди за първо, второ и трето място. Членове на журитата (изброени поименно по-долу) и екипът на конкурса (системният администратор, редакторите, коректорът на trubadurs.com и координаторът на конкурса) не могат да участват със свои творби. Редовното и почетното жури определят вътрешно реда на четенето и оценяването на пристигащите разкази. В рамките на двете журита всеки оценяващ има равен глас в оценката на разказите и контролира спазването на регламента на конкурса. По общо съгласие на членовете на журито се допуска отличаване на разкази за поощрение на техните автори, като тези творби остават извън основното класиране на конкурса. Журито оценява текстовете анонимно, като на всяка творба се зачислява номер на пристигане.

Публикации на творбите: Авторите запазват изключителните права върху своя разказ! С изпращането на разказа Вие се съгласявате да предоставите на „Сборище на трубадури“ правата за публикация на Вашия разказ в сайта на електронното списание. Списание „Сборище на трубадури“ и организаторите на конкурса работят активно (http://trubadurs.com/2017/03/02/antologiyata-machina-za-istorii-20170302/) с други организации, издания и сайтове с цел подпомагане на публикацията на отличени творби в хартиена, електронна, аудио, видео или драматизирана форма. Допълнителни публикации на творбите задължително се съгласуват с авторите. До този момент всеки разказ от двайсетицата в крайното класиране може да бъде публикуван в някое от следните издания (списъкът се обновява; пишете на адреса на конкурса, за да бъдете включени в него):

Алманах „ФантАstika” (по избор на Атанас П. Славов).
Списание „ShadowDance“ (по избор на редакционния екип).
Списание „Дракус“ (по избор на Явор Цанев).
Списание „Тера фантастика“ (по избор на редакторите).
Подкаст „Българска фантастика“ (по преценка на създателите му).

Срокът за изпращане на разказите е от 8 февруари 2018 г. до 24:00 ч. на 11 март 2018 г.

Финалистите в конкурса ще бъдат обявени на 16 април 2018 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“.

Награждаването ще се състои на 22 април в кафе-библиотеката на Арменския дом, на ул. „Тодор Александров“ 31. Тази библиотека-кафене ще носи името на  Агоп Мелконян.

Журита

Почетно жури

Едуард Мелконян
Людмила Мелконян
Велко Милоев
Петър Кърджилов
Дилян Благов

Редовно жури

Ана Хелс – блогър и редактор в сп. Сборище на трубадури (сайт https://annahells.wordpress.com/)
Валентин Д. Иванов – фен на фантастичното, учен и популяризатор (сайт http://valio98.blog.bg/)
Владимир Полеганов – писател, преводач и редактор в Сборище на трубадури (сайт https://ikosmos.blogspot.bg/)
Jen – преводач и блогър (сайт http://innerstars.blogspot.bg/)
Габриела Кожухарова – главен редактор на сайта Аз чета (Аз чета http://azcheta.com/)
Емануил Томов – писател, преводач и редактор (сп. ShadowDance http://www.shadowdance.info/)
Зорница „Зори“ Ангелова – блогър и културолог (сайт http://zory-angel.com/)
Преслава „Presley“ Кирова – идея за конкурса и редактор в сп. Сборище на трубадури (сайт http://goruna.blogspot.bg/)
Стоян „Zonko“ Христов – блогър и редактор в сп. Сборище на трубадури (сайт http://zonkobg.blogspot.bg/)
Стоян „ogonommo“ Пешев – отличаван в конкурса и редактор в сп. Сборище на трубадури (сайт http://futureandglitters.blogspot.bg/)
Хараламби Марков – писател (сайт http://haralambimarkov.com/blog/)
Явор Цанев – писател, редактор и издател (сп. Дракус https://dracusmagazine.wordpress.com/, изд. Гаяна https://www.facebook.com/Gaiana.books/)

Награди

На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите.

Тази година координатор на конкурса отново е: Джовани „Гост“ Чемишанов. Изпращайте разказите на имейл адрес: konkurs2018 [ет] trubadurs.com*. Пожелаваме ви успех!

* Заместете “ [ет] “ с „@“ в посочения мейл адрес.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

За навика да се задават въпроси и за най-големия телескоп в света – полагане на първия камък


Вчера, на 26.05.2017 в Чили, на един връх в Андите, наречен Армазонес, беше положен първият камък в основите на ELT. Това е съкращение от Extremely Large Telescope, което буквално преведено означава Екстремално Голям Телескоп. Строи го ESO (Европейската Южна Обсерватория) – консорциум от петнадесет европейски страни, плюс Бразилия и Чили. За съжаление България не е член на ESO.

Телескопът ще има диаметър на главното огледало 39 метра, което ще го направи най-големия в света. Подвижната му част с огледалата и носещата конструкция ще тежи около три хиляди тона, а куполът – около пет хиляди тона.

Очаква се телескопът да помогне в търсенето на отговори на такива фундаментални въпроси като какви са атмосферите на планетите около други звезди, с каква скорост се разширява Вселена и каква е едромащабната ѝ структура. Със сигурност ще ни поднесе и изненади.

Очаква се ELT да влезе в експлоатация през 2024 година, така че има шанс един ден да го използвам.

В основата на телескопа беше положена капсула с копие на научната обосновка на проекта. Ще бъде интересно след години да се види дали той е оправдал очакванията. Разбира се, този документ е публикуван и няма нужда да се чака отварянето на капсулата след кой знае колко години. В нея се намира и един любопитен плакат със снимките на всички служители на обсерваторията.

Телескопът ще струва малко над един милиард евро. Това е приблизително цената, която биха платили всичките страни членки на обсерваторията за да си купят по един чисто но нов и добре екипиран Грипен. Или половин чисто нож Еурофайтър.

Според страницата на НСИ през 2015 година България е похарчила около 117 милиона лева (около 60 милиона евро) от бюджета за изследвания в областта на природните науки. Това е приблизително равно на 1/17 от стойността на ELT. Бюджетните средства за наука в България не са единствено за астрономия, но и, разходите за телескопа се разпределят върху едно ил дори две десетилетия. С други думи, участието в един проект от такъв мащаб не е немислимо дори за малка страна като нашата.

Ще напълни ли ELT нечия чиния? – Това, разбира се, е главният въпрос, когато става дума за харчене на бюджетни средства, и не само за астрономията, а за която и да е фундаментална наука.

Колкото и да е неочаквано, аз мога да дам положителен отговор. И то не става дума за чинията на астрономите – в Европейската Южна Обсерватория работят общо около осемстотин човека. Астрономи са по-малко от стотина. В целия свят има общо около 10,000 астрономи (за справка, макар и с малко стари данни: https://arxiv.org/pdf/0805.2624.pdf); около 90 процента са университетски преподаватели и получават заплати не за изследователска дейност, а за да преподават природни науки на студентите по социология, педагогика, философия и пр. (странно, но по света се смята, че социалните работници и учителите по литература трябва да знаят нещо за материалния свят).

Механизмът за пълнене на чиниите може би е малко неочакван – той работи чрез срещата с интригуващи научни резултати и с начините на достигането до тях, които на свой ред събуждат у хората желанието да задават въпроси. А създаде ли се веднъж навик да се задават въпроси, резултатите могат да бъдат страшни и чудесни, защото хората ще питат навсякъде и за всичко: Какво пише с малки букви на етикета на стоката, която ми рекламират? От къде кандидатът Х ще намери средства за да повиши пенсиите? И т. н.

Колкото повече въпроси, толкова по-добре.

Съобщението на ESO за пресата, с много картинки, може да се види тук: http://www.eso.org/public/news/eso1716/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Press release: Planet-like object may have spent its youth as hot as a star


WISE J030449.03-270508.3 belongs to a class of cold, extremely low mass objects, known as Y dwarfs. Only about twenty of those are known, and this one shows a peculiar spectrum suggesting that it may be metal-poor and/or older than previously identified Y0 dwarfs. It was discovered and studies by an international group of astronomers, including myself.

A link to the press release: http://www.ras.org.uk/news-and-press/2493-planet-like-object-may-have-spent-its-youth-as-hot-as-a-star

A link to the paper (accepted for publication in MNRAS): http://adsabs.harvard.edu/abs/2014arXiv1408.0284P

A full text pdf is publicly accessible at: http://arxiv.org/abs/1408.0284

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science