Tag Archives: Amazing Stories

Amazing Stories – Фениксът на американската фантастика. Ревю на пилотния брой, Юли 2012


За пръв път Амейзинг започва да излиза през далечната 1926 г., когато американецът Хюго Гернсбек, до тогава издател на научно-популярни и технически списания, си дава сметка, че в страната съществува платежоспособна аудитория, готова да даде няколко цента за списание, изцяло посветено на научната фантастика. Това прозрение се ражда след експерименти с публикуване на фантастика в Science and Invention (Наука и изобретение). За самия Гернсбек е писано много, но може би най-точно и кратко го описва Бари Малцбърг (на стр. 139 от пилотния брой: “Старият Хюго беше мошеник, но той даде шанс на всички нас, останалите мошеници” (преводът е мой, в оригинал: He was a crook, old Hugo, but he made all of us crooks possible).

Списанието става трибуна на т.нар. pulp НФ, колонката му с писма на читатели е предвестник и пътечка към съвременния (не-)организиран фендъм, а Хюго се прочува като създател и баща на термина scientifiction, по-късно мутирал в съвременното science fiction. Сред редакторите на списанието са споменатия вече Бари Малцбърг и наскоро напусналия ни Хари Харисън. В средата на 90-те години Амейзинг изпада в криза и през 1995 г. спира. Възобновено е през период 1998-2000 г. и после пак през 2004-5 г. През 2011 г. Стив Дейвидсън откупува правата на името и прави пореден опит да възстанови издаването на списанието. То вече има и страница: http://www.amazingstoriesmag.com/index.htm

Новият Амейзинг е още в пелени, не е отворен за изпраящане на разказ и наскоро беше обявено, че под тази търговска марка през 2013 г. ще се появи поредица от антологии от графични разкази. За сега са излезли два предварителни броя – за Юли и Август 2012 г. Първият от тях беше свободно достъпен за ревюта, поради което аз мога да пиша тези редове. Той съдържа два разказа, публикувани по-рано в списанието и множество публицистика.

Разказите са излезли изпод перото на Джак Клемънс (Jack Clemons), който е пенсиониран инженер, работил за програмата Аполо и по-късно за космическата совалка, което навежда на мисълта, че новата ре-инкарнация на списанието може би ще е ориентирана към твърдата фантастика. Но не е съвсем така. Първият разказ “Законът на този, който почиства инструмента” (буквалният превод е мой, в оригинал: Tool Dresser’s Law) наистина е космическа фантастика. Преводът на заглавието ме накара да се замисля – глаголът dress на английски означава много неща: освен тривиалното обличам, той се употребява за почистване на пиле преди готвене, но и за приготвяне на гарнитура към ястие. В този разказ твърдата фантастика е гарнирана с малко политика, която пробуди в мен асоциации на Шестдневната война. Историята разказва за изследването на уникален астероид, идващ отвъд границите на слънчевата система, и носещ определени загадки; за начина, по който човечеството, в лицето на група “нефтотърсачи”, не много по-различни от онези, които видяхме в “Армагедон”, го използва; и за последвалите политически игри. Намирам идеята за оригинална, а героите за запомнящи се, но бях разочарован от тежкото и тромаво въведение, което служи само за да даде на читателя информация. Ако бях редактор, щях да помоля автора да отреже всичко до сцената, в която главният герой се опитва да свали главната героиня, а информацията от въведението – да разпръсне из останалата част на разказа. Като читател аз намирам за интригуващо разказите, които започват по начина, който телевизионаджиите наричат cold start: действието започва без обяснения и постепенно пред зрителите се разкриват подробности за героите и обстановката. Това е похват, често използван в серияла “Изгубени”.

Вторият разказ показва, че Клемънс не пише само космическа фантастика. Заглавието: “Нито ще забележи, нито ще запомни за дълго…” (Will Little Note, Nor Long Remember…) е цитат от речта, произнесена от Абрахам Линкълн след битката при Гетисбърг през 1863 г. и историята следва опита на пътуващ във времето професор от бъдещето да предотврати атентата срещу Линкълн. Атентатът е забулен в тайни, историята не дава еднозначен отговор дали Джон Бут го извършва сам или е имало конспирация, и ако е имало такава – какъв е мащабът й. В нашата култура най-близък аналог на това събитие е залавянето и обесването на Левски – и до ден днешен се спори дали някой е предал Апостола, кой го е предал, кой и къде го е погребал и какво е станало с костите след смъртта му. С други думи, атентатът е залегнал дълбоко в американската психика, точно както и убийството на Кенеди един век по-късно. Постепенно професорът открива, че има срещу себе си добре организирана конспирация, но че тя произлиза от бъдещето и нейната цел е да предотврати промяната на историята. С други думи, идеята на разказа силно напомня на Пол Андерсоновaта поредица “Патрул на времето” (Paul Andreson, “Time patrol”), но основана на не особено далечна американска история, което прави разказа по-близък на читателя. За сметка на това пък той е сравнително по-труден за възприемане от неизкушения в нея чужденец, но интригуващото повествование помага и даже липсата на детайлни знания за събитието може да се възприеме като плюс.

Почти половината от пилотния брой е интервю, или по-скоро кръгла маса, с тринадесет от членовете на Book View Cafe (http://bookviewcafe.com) – многожанров писателски и издателски кооператив. Сред тях за Вонда Макинтайър (Vonda N. McIntyre), Джудит Тар (Judith Tar), Линда Нагата (Linda nagata). Обсъждат се традиционните въпроси – какво е фантастика и умира ли тя, къде преминава границата на жанровата литература, каква е разликата между научната фантастика и фентъзито, какво е бъдещето на електронните издания, политиката на Гугъл и Амазон за електронните книги, самоиздаването. Отговорите издават, че проблемите и мненията на писателите и издателите в малките и големите страни имат допирни точки, независимо от мащаба на пазара.

За мен най-ценното в броя са есетата, граничещи с мемоари, на Бари Малцбърг и Робърт Силвърбърг, които разказват за своята работа в ранните издания на Амейзинг. Особено горещо препоръчвам спомените на Силвърбърг, който преминава пълен цикъл – от читател и на списанието в края на 1940-те, до един от “домашните” автори в средата на 50-те години, които срещу един цент на дума пълнят страниците на списанието с екзотични приключения, обилно гарнирани с пищни красавици (както може да се види от корицата показана на стр. 150 от пилотния брой). Силвърбърг пише с много самоирония и любов и статията му напомня на статиите от юбилейните сборници на българските НФ клубове.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развие новият Амейзинг и пожелавам на издателите му успех, защото читателската аудитория сигурно ще приветства още един форум за къси разкази.

1 Comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги