Tag Archives: футурология

A handbook for science fiction readers and writers: a review of “Homo Deus: A Brief History of Tomorrow“, by Yuval Noah Harari


The future is already here – it’s just not visible, because it’s hidden inside our heads, would have probably written Yuval Noah Harari, if he wanted to pun the famous line of William Gibson’s…
Why a science fiction reader or even a writer might find “Homo Deus” an interesting read? – I think there are two reasons. The obvious one has to do with the interesting historical facts and social evolution theories, that Hariri describes….
The second reason that made me think some genre readers and writers might want to get acquainted with “Homo Deus” has to do with the specific first-principle-based approach that the author has adopted.

The complete review can be found here: http://scifiportal.eu/homo-deus-a-brief-history-of-tomorrow-review-by-valentin-ivanov/

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). I


Целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще.
Точно сега, по молба на един сайт, на който сътруднича с ревюта, чета книгата „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (българският превод е на изд. Изток-Запад, 2016 г.). Книгата е интересна в контекста на конкурса, защото предлага – доколкото е възможно – обективен и лишен от пристрастия поглед на бъдещето, което човечеството, къде съзнателно, лъде – не съвсем, строи за себе си. Авторът Ювал Харари (статия за него в уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8; лична страница: http://www.ynharari.com/) е израелски историк и популяризатор. В тази книга, или поне в първите ѝ шестдесетина страници, той защитава тезата, че човечеството е надмогнало периода, в който главните грижи са се свеждали до преодоляване на три основни проблема – глад, болести и война. От позицията си на историк Харари твърди, че безсилието пред тези три злини подхранва религията: почти през цялата история на човечеството единственото средство на обикновения човек за противодействие против тези нещастия е била божествената намеса, човек е бил практически безсилен пред тях и дори не ги е разбирал по друг начин, освен като естествено състояние на нещата. По-нататък авторът противопоставя прави обзор на съвременното състояние на човечеството и заключава, че до голяма степен тези злини са победени или поне, за разлика от преди, днес съществуват средства и възможности те да бъдат победени.
При това Харири далеч не гледа на света с розови очила и посочва интересни статистически факти в подкрепа на своето твърдение. Да, днес хора гладуват и сигурно ще продължават да гладуват. Но днес човечеството поне знае какво трябва да се направи за да ги ликвидира, и прави чест на автора, че той посочва: главните виновници за хуманитарните кризи като тези в Африка и Близкия Изток са политически – липсата на воля те да бъдат ликвидирани има икономически причини. Когато пише за болестите, Харири припомня, че грипната епидемия през 1918 г. е убила между 50 и 100 милиона души по целия свят. За сравнение, в Първата световна Война загиват около 40 милиона. А днес, въпреки много по-развитите комуникации, който лесно биха разнесли болестотворните бацили по всичко континенти, нито една от страшните епидемии, с които ни плашат новинарските емисии не е достигнала подобни мащаби. И накрая, за войната Харири отбелязва, че тя вече не е същата перманентна опасност, както по-рано. Съвременната ѝ реинкарнация, тероризмът, през 2010 г. е довел до смъртта на около 7700 души, а от диабет предизвикан от затлъстяване са починали над 3 милиона. Харири саркастично заключва, че за съвременния Американец или Европеец Кока-Кола е далеч по-опасна от която и да е терористична организация.
От свое име бих отбелязал, че за един университетски професор, дори в университета в Йерусалим, войните в Африка и Близкия Изток може и да не са толкова осезаеми, колкото за хората извън академичните среди, но признавам, че той е прав в едно: съвременните войни не са неизбежна необходимост за оцеляване, както е било примерно в Средновековието, когато често единственият начин да се оцелее е бил да се нападне съседната страна, да се избият жителите ѝ, и да се събере малкото жито, останало в житниците ѝ.
В контекста на конкурса „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ е по-интересна следващата част от книгата на Харири, в която той описва новите цели на човечеството: преодоляването на смъртта, постигането на щастие (за всички, и даром, разбира се) и обладаването на божествени, или по-скоро богоподобни сили и умения. Но веднага след като изрежда тези нови цели, той говори и за опасностите, свързани с постигането им.
Но за това – следващия път.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction