Tag Archives: фентъзи

Приказки от чекмеджето: Аз открих машината на времето


Миниатюра от сто думи, най-вероятно неуспешно участие в конкурса за микроразкази на вестник „Други светове“ през 1992 година. Обаче сред десетките други писани и недописани макро- и миниатюри в архива тази е интересна заради сравнението с разказа „Машината на времето“ (от 2001 година), защото показва, че драскачите като мене, точно като убийците от криминалните романи, се връщатанабеттз я към темата, я към престъплението – ако между тия две неща изобщо има разлика.
* * *
Сега ме гонят безброй ченгета, на крак са цели армейски части – не е шега да открие човек машината на времето.
Всички знаят, че хронофизиката е нещо средно между неизорана нива и вонящо блато. Даже за ветеран като мен с двадесет и седем години в секретните институти.
Шумотевицата едва ли щеше да бъде толкова голяма, ако се бях сетил да унищожа последните си записки – от тях са разбрали, че съм напреднал доста.
Всъщност истината е съвсем простичка – машината на времето са нашите приятели и местата, където сме били. И при които избягах веднага, щом ми писна.
Валентин Иванов
София, 1992 г.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, История, Литературен конкурс, алтернативна история, научна фантастика

Приказки от чекмеджето: Трамвай за някъде


Един от първите ми литературни опити от преди близо три десетилетия. Градско фентъзи, малък опит да се влезе в „голямата литература: или нещо друго – може да се спори.

* * *

Трамваят на няколко пъти се опита да изскочи от релсите, но като разбра, че няма да успее, покорно се остави да бъде воден от волята на ватмана и услужливо отвори врати на спирката. От завоя се показа друга мотриса и също спря. Обичайно нервираните пътници с лакти си пробиваха път навън или навътре, а двата трамвая взаимно си изплакваха мъките от днешния и от всички предишни дни, докато един дядо се стараеше да удря настървено по стъклото.
– Якиме, Якиме!
Точно на метър разстояние, зад срещуположния прозорец, беше седнал втори старец, който досущ приличаше на първия, само че изглежда се беше замислил по-дълбоко, защото не обръщаше никакво внимание на обкръжаващия го свят.
– Якиме, Якиме! – викът караше хората да се обръщат и старият човек сконфузено млъкна.
В този миг, сякаш се беше освободил от нещо, трамваят изпъшка облекчено и потегли. А заедно с това отнесе и Яким, който все тъй съсредоточено продължаваше да се взира в пода някъде около краката си.
До следващата спирка първият старец също изглеждаше потънал в мисли за смисъла на живота, но по едно време лицето му се озари от блага усмивка и той заприлича на светец от иконите. Огледа се изненадано и като установи къде се намира, с почти младежка пъргавина слезе от трамвая. Само че при това му се наложи да посее купища извинения – старовремски навик, с който само разсмиваше хората.
Не беше надалеч – едно време той взимаше разстоянието за по-малко от петнадесет минути. Три преки направо, после надясно и веднага след това наляво. Втори етаж, прозорецът със зеленото перде. Впрочем, сега може и да не е зелено.
Най-напред краката му дадоха да разбере, че вече не е същия. Сякаш за тези години уличката беше станала по-стръмна или пък земното притегляне се беше увеличило. Старецът реши да не разгадава тази тайна.
На прав път беше – короните на кестените по тротоарите като че ли се зеленееха от времето на неговата шестнадесет годишнина. Както тогава лампите светеха през една, а от прозорците се носеше музика и смях. Там, където беше най-тъмно, в сянката на някакъв вход, се целуваше млада двойка. Старецът смутено извърна глава настрани и доколкото можеше, ускори крачка, но скоро се задъха и отново я позабави. Вече беше съвсем, съвсем наблизо.
Странно, толкова години не беше идвал тук, а прекрасно си спомняше тези две малки магазинчета, сладкарничката, офиса на някаква дребна транспортна фирма. Пред него обикновено спираше бежов фургон. И сега бе на същото място, в същия цвят, само че моделът, разбира се, беше нов.
Три крачки до последния завой, две, една.
Нищо. На мястото на сивата пететажна кооперация зееше огромна дупка, сякаш от небесата тук се беше стоварил огромен камък и след като е размазал всичко, е затънал дълбоко в земята.
Като се огледа, старецът забеляза, че изкопът е ограден със зелена дъсчена ограда и че той се е спрял точно на мястото, откъдето излизат самосвалите. Доказваха го и двата широки коловоза, продължени дори върху асфалта с разхвърляна буци кал.
Няколкото крачки напред бяха платени щедро с пясък в обувките, но това не го спря и той бързо обходи ямата от край до край. Ако беше очаквал да намери Яким скрит в някой ъгъл, не го откри. Само накара децата, които играеха на дама в уличката, да оставят заниманието си и дълго да гадаят къде може да е било съкровището, което някога е закопал странният старец, и дали до сега багеристите не са го намерили. Приятна игра е търсенето на съкровище.
Тази вечер вече беше късно, нищо повече не можеше да се направи и старецът бавно се затътри към дома си. Лявата му страна заигра в нервен тик, но в тъмното това не направи впечатление на никого.
На следващата сутрин стана рано, почти като в младежките си години. Не е се колеба дълго – за случай като днешния си струваше да се обръсне и да си сложи новия костюм. Последният нов костюм. Докато старателно остъргваше от провисналата си кожа няколкодневните косъмчета, а после и докато гладеше бялата риза, непрекъснато се усмихваше и даже веднъж се улови, че прави опити да си тананика.
Закуси с обичайната баничка в отсрещното павилионче, но като размисли, реши да се откаже от кафето. Денят обещаваше много изненади и вълнения, трябваше да се мисли за хипертонията.
Едва беше избърсал мустаците си от последните трохи и вече крачеше към кметството. В архива – голямо мрачно помещение в приземния етаж – го посрещна голобрад хилав младеж. Роден брат на учтивостта.
– Заповядайте, господине! На вашите услуги, господине! За мен е удоволствие да ви услужа, господине!
Обаче беше толкова слаб, че господинът сам трябваше да му помага на няколко пъти и двамата доста се изпотиха, докато намерят нужния том от регистрите. Изтупаха го от шестдесетгодишния прах, сложиха го на масата и се наведоха над него.
– Я е накрая – каза младежът.
– Явор, Явор. – Старецът пробяга с пръст по листа и мина на следващия. – Ясен, Ясен. Май го подминах.
Върна се в края на предната страница – последното име беше Явор, а първото на другата беше Ясен. Спря учуден.
Младежът погледна през рамото му и отбеляза:
– Ами да. Скъсан е един лист. Нали няма да се оплачете, господине? – Помоли се той. – Ще ме накажат…
Въпреки това не изглеждаше особено разтревожен. После каза и още нещо, но старецът вече си беше взел шапката и излизаше от тази студена гробница на човешката памет.
Имаше още една надежда, наистина твърде слаба. Все пак той не се колеба дълго и взе трамвая за търговския център. Броеше спирките и не можеше да повярва колко малко се е променил градът за тези години. Даже хората си оставаха точно толкова изнервени, колкото едно време. Мъжете със сериозен вид носеха чантите си, жените се безпокояха за децата си и току строго им подвикваха от пейките, а бабите потайно си шушукаха пред магазините. Сякаш само афишите от черно-бели и грапави бяха станали цветни и лъскави. Но и за това не беше сигурен, миналото винаги му изглеждаше като избледнял стар филм.
Трамваят го друса още малко и най-после пристигна. Старецът отново се разбърза. Високо вдигнал глава, той се провираше през прииждащата тълпа с успеха на уморен плувец, който се опитва да преодолее отхвърлящия го от брега прибой. Първо го спря забързан млад мъж, после сам даде път на майка с детска количка. Хванати под ръка, срещу него вървяха четири момиченца, оживено си разказваха нещо и изобщо не го забелязваха. Отново му се наложи да се отдръпне и в това време човешкият поток го отнесе назад .
Грохнал и измъчен, старецът най-после откри пролука, спусна се към нея и в същия момент видя магазина за обувки. Беше затворено, той спря пред вратата и веднага се почувствува като удавник, на който са хвърлили сламка вместо спасителен пояс.
Не искаше дори да си представи, че няма да успее и този път. Долепи лице до стъклото и надникна вътре. Стори му се, че вижда някакво движение. Поколеба се малко, но вчера и днес бяха дните на неговата смелост. Той вдигна ръка и почука.
– Има ли някой тук? Искам само да попитам нещо!
– Кажете, господине!
– Някога тук работеше един мой приятел…
Продавачката беше възрастна жена и в това се състоеше неговата надежда. Преди да му отговори, тя се усмихна топло, покани го да седне на стола за проба и почти му се извини.
– Аз работя тук съвсем от скоро, а вашият приятел трябва да е напуснал отдавна, господине. Мога ли да направя нещо друго за вас?
Това е, повече няма къде да ходи. Той благодари на любезната продавачка и пое към дома.
Без да бърза, почти тромаво се запъти към спирката. Първата мотриса току що се приближаваше, но старецът дори не направи опит да я достигне. Ярко жълтото петно постепенно се размаза в спускащия се здрач.
Наблизо нямаше пейка и той се подпря на предпазната ограда. Постепенно се унесе, очите му се затвориха, а главата му оклюма. Към реалността го върна леко докосване.
– Господине, нуждаете ли се от помощ? – беше пълноват, но млад полицай с ръст на баскетболист.
– Благодаря, само съм задремал. А, ето и моят трамвай идва.
Имаше празни седалки, но старецът се прислони до един отворен прозорец на задната площадка. Когато имаше буйни гъсти коси, обичаше да застава на това място, и вятърът ги развяваше… Сега на главата му самотно се свиваха няколко бели косъма.
Колелата тракаха приспивно и монотонно, вратите се отваряха и затваряха с тихи въздишки, а хората мълчаливо влизаха и излизаха. Замириса на мокро – навън заваля ситен зимен дъждец, не толкова студен, че да се превърне в сняг, но готов веднага, щом падне на земята да замръзне в прозрачен хлъзгав лед.
По едно време трамваят рязко се раздруса и продължи напред със значително по-голямо поклащане. Така, както беше в някогашните трамваи. Старецът сякаш се събуди. Огледа се – наоколо почти не бяха останали пътници, а неизвестно откъде появил се кондуктор със старомодна униформа обяви следващата спирка. Само че дядото не чу името ѝ – от първата седалка го викаше и му махаше с ръка Яким.
Валентин Иванов
31.08.1991, София – 27.04.2020, Мюнхен

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, Literature, science fiction

„Приказки за Юнаци и злодеи“ – видео от премиерата (30.03.2019)


На 30 март 2019 г. „Човешката библиотека“ случи премиерата на трилогията “Приказки за Юнаци и злодеи”.
С… малко… закъснение, вижте-чуйте откъс от приказката „слушаща“, част от сборника “Приказки за Юнаци и злодеи: втори”.
В ролите се превъплътиха Мира Стоянова, Мирослав Моравски и Ана Йорданова.
Снимки: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2313488185380420&type=3
Аудио: https://www.mediafire.com/file/28ll9ta1ab82atk/190330_SB-PzYiZ.m4a/file
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=fUDegPNutFc&list=PLWCpG83yVpE14dMzja6icPWFgFIRMqvnv
Зад камерата беше Георги Атанасов.
Повече за премиерата и за изданията, включени в нея, прочетете тук:
https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Други записи от събития на “Човешката библиотека” може да видите тук:
https://www.youtube.com/channel/UCvbfsKH1KxF87UdA7FYCGfg
Например награждаваме отличените автори от конкурса “Изгревът на следващото” може да видите тук:
https://www.youtube.com/watch?v=KaYBLtWAnFI
https://www.youtube.com/watch?v=YjcvMpTxUAQ
https://www.youtube.com/watch?v=mRBuayQHRgs
https://www.youtube.com/watch?v=oMfcp3BC0lY

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нова българска фантастика: 30.03.2019, премиера на „Приказки за Юнаци и злодеи“


Приятели (:

На 30 март 2019 година, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека, за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го боли и кое премълчава. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…

На тройния ни празник Юна няма да е сама. 😉 Поканили сме всички: участниците в „Приказките“ (вече над 20!), художничките на кориците, родните автори, които сме издавали в поредицата ни (https://choveshkata.net/blog/?page_id=13)… заповядайте и вие! Историите за Юна и Юнаците, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава. 🙂

Повече подробности за премиерата и изненадите, които готвим, открийте тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Трите „Приказки за Юнаци и злодеи“ съществуват само в електронен вариант – и се възползват от някои възможности на технологиите, които на хартия няма как да възпроизведем. 😉 Файловете са без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространяват безплатно. Но ако пожелаете, подкрепете авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как (https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform) да им подарите „Приказките“ с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим. 😉

Чакаме ви!

Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Гласуваме в Националните фантастични награди


Гласувайте тук: http://scifi.bg/eurocon2015/

До 3 март определяме кой ще представи България на Еврокон 2015. Всички ценители на фантастичното могат да подкрепят любимите си творци и произведения, като гласуват в новите Национални фантастични награди до 3 март.

Инициативата е резултат от четиримесечните усилия на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап, който вече приключи, българските почитатели на фантастиката предложиха над 260 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Сред категориите се открояват както по-традиционни предложения (писатели, преводачи, художници, издатели, книги, списания, комикси, кино, телевизия и театър), така и нови проявления на фантастичното: компютърни игри, книги-игри, ролеви и ЛАРП събития, сайтове, уебсериали.

След етапа на гласуване ще има балотажи, а в средата на март ще бъдат обявени и отличията за първо, второ и трето място във всяка категория. Класираните на първо място ще получат не само награда, но и шанса да представят България на Еврокон 2015: фестивал, който отличава най-обичаните фантасти от Европа и се провежда ежегодно в различен европейски град.

Организатори на Националните фантастични награди са SciFi.bg, Човешката библиотека, Фентъзи ЛАРП център, Дружество на българските фантасти „Тера фантазия“, knigi-igri.bg, Сборище на трубадури, Shadowdance, организаторите на Зимните Таласъмии и фестивала „Златен Кан“, клуб „Терра Фантазия“, клуб „Иван Ефремов“, клуб „Аркадий и Борис Стругацки“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, клуб „Светлини сред сенките“, клуб „Уибробия“, списание „Дракус“ и др.

Leave a comment

Filed under Book Review, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нов сборник с фантастика „Измерения и модели” – юбилейно издание на Софийския клуб за фантастика евристика и прогностика „Иван Ефремов“


Тази година между 16 и 18.май в Националния музей „Земята и Хората“ се състоя честване на 40-годишнината на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. По време на честванията беше представен и нов сборник с фантастика „Измерения и модели” – юбилейно издание на клуба. Луксозна книга с впечатляваща разножанровост на текстовете – художествена проза, поезия и журналистика, създадени в периода от 1974 до сега. Тя съдържа цветно приложение с множество снимки от клубния живот, корици и картини от известни български художници на въображението. Издател е Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия”.

По-надолу можете да видите корицата, да надникнете в сборника и дори да прочетете предговорите от съставителите Александър Карапанчев и Атанас Славов.

 Korica_I-4

ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИОТ СЪСТАВИТЕЛИТЕ

„За да виждаш златни сънища, трябва да имаш златна душа. А в бедната душа откъде ще се вземе богатството от мечти?“ Тези думи на И. А. Ефремов важат с пълна сила за мнозина членове на българския клуб по фантастика и прогностика, наречен (единствен в света!) на неговото име. Наистина – измечтаното и сътвореното от нашите ефремовци доказва, че те са били, са и навярно щепродължат да бъдат хора с богати души.

И тъй като открай време четката/перото на рисуващия и перото/клавиатурата на пишещия човек са на висока почит в клуба, ние с колегата Атанас решихме да отбележим 40годишния юбилей по два начина: с текстове – изящна словесност и журналистика, и с графики, колажи & картини. А, да не забравяме, че тук има и доста снимки, често пъти исторически и даже, хм… палеонтологически:), за голяма част от които е „виновен“ вещият клубен фотограф Тодор Ялъмов-Федя.

Смятаме, че в крайна сметка се получи един интригуващ баланс между слово и изображения. Много от материалите в изданието ни се появяват за първи път на бял свят; други пък са извадени от дълбоката съкровищница на бог Хронос и на моменти също изглеждат „като нови“. И все пак, за да разграничим вече печатаното от неизлизалото досега, сме дали координатите за място/време на онези неща, които препубликуваме.

С помощта на разнообразни жанрове и погледи не само върху един свят „Измерения и модели“ могат спокойно да претендират, че са се превърнали в своеобразен дайджест, побрал в себе си част от 40-летното творчество на десетки клубни членове. В случая не е забравена дори крехката муза на поезията Ерато; на страниците по-нататък ще намерите даже пиеса от световноизвестен автор, обнародвана посмъртно; да не говорим за изобилието от разкази – тази тъй обикната форма за българска изява на перото (както комай е казал някъде Радичков).

И така, Читателю-Изпитателю, пред тебе е едно издание за чудо и приказ :)! То недвусмислено говори, че хората от клуба „Иван Ефремов“ са виждали и виждат златни сънища, от които обаче съвсем не е ампутирана тревогата, пронизваща съвременния ни свят. Нека кажем традиционното нашенско „На добър час!“ и да се надяваме, че този пъстролик хартиен свитък ще вдъхнови нови, още по-категорични прояви на пишещите, рисуващите и снимащите хомо сапиенси в родната Тера Фантазия…

Александър Карапанчев

* * *

Зад шаблонните фрази на някои хора „Времето лети неусетно“ и „Като че ли беше вчера“ се крие не мъдрост, а признанието, че в душите и умовете им отдавна не се е случвало нищо. Става дума за вътрешните събития на aза, които само непримиримият човешки дух постига като стъпала по Спиралата нагоре.

Това именно се случва през последните 40 години с членовете на Интегралния клуб по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. Незабравимият доктор Иван Димитров обичаше да повтаря, че по гъстота на вътрешното време поетът Христо Смирненски е починал не на 25 години, ами като истински столетник. Докато някой чиновник, проседял в канцеларията си до преклонна възраст, всъщност е умрял като невръстен младенец, без да узнае нищо за живота и творчеството.

Направихме това издание, за да споделим вътрешното творческо време на личностите, израснали в Клуба – както тези, които останаха в България, така и разлетелите се по широкия свят като специалисти, доктори на науките, кинорежисьори и други съвсем достойни реализации.

В днешните времена на битпазарна дребнавост и политическо празноумие много хора трудно могат да си обяснят как е било възможно Клубът да остане верен на своето кредо за идеен център и творческа среда. Спомням си групата изследователи от Социологическия институт при БАН, които споделиха, че ние сме единственото в България неформално обединение, което не се е разпаднало толкова десетилетия. И не просто е оцелявало, а е успявало да се развива и постига нови рубежи.

Настоящото издание се различава от сборника „С името на Иван Ефремов“ не само по формaта и богатото илюстриране, в него ще срещнете някои прояви, които не бихте могли да видите никъде другаде. Например творби, писани от две последователни поколения. Такива са тези на Юрий Илков и сина му Борис Илков, на Йордан Янков и дъщеря му Соня Янкова. Нека културтрегерите си твърдят, че талантът бил почивал през поколение – ние доказваме, че при клубните членове това не е работещо правило.

Последната част от нашето издание е посветена на един творчески колектив, създаден от авангардно настроена група млади хора – „Практис“. Събрали се през 1984 година, на следващата те направиха първия си видеофилм, после издадоха фензините „Практис 1“ и „Практис 2“, а щом започнаха промените, написаха първия в България независим проект за конституция и го внесоха в Народното събрание. И не без резултат – една точка от днешната конституция е взета от техния текст. Днес повечето от тези смели личности са учени и преподаватели в САЩ, но не забравят Клуба. Някои от тях продължават да пишат авангардна фантастика и да развиват критичното си и активно моделиращо въображение.

Нещо, което е основно качество на всеки, намерил реализация и свързал личната си съдба с нашия Клуб.

Атанас П. Славов

 Korica_2-3

 

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги