Tag Archives: ревю на книги

Надолу по спиралата, която води нагоре . Ревю на романа Coming Home („Завръщане в къщи“) от Джак Макдивит


Четете моето представяне на романа в електронното списание „Сборище на трубадури“: http://trubadurs.com/2016/09/02/coming-home-by-jack-mcdevitt-review-20160902/

Advertisements

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Кого отличихте в Националните фантастични награди: Първенците ще представят България на Еврокон 2016


Излязоха резултатите от вторите Национални фантастични награди – гласуване, отворено към всички ценители на фантастичното.

Инициативата е плод от усилията на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап българските почитатели на фантастиката предложиха 130 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Тази година гласовете на публиката определиха следните първи места:

  • Любим писател: Любомир Николов – Нарви

  • Любимо издателство: Аргус

  • Любим преводач: Светлана Комогорова – Комата

  • Любим превод за 2015 г.: „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева)

  • Любима книга за 2015 г.: „Зелени разкази (ама наистина)“ – антология

  • Любима книга-игра за 2015 г.: „Ной“ – Коен Ливингстън

  • Любим художник: Петър Станимиров

  • Любим художник за 2015 г.: Петър Станимиров

  • Любим комикс: Bion – художник и сценарист Сатанасов

  • Любим комикс за 2015 г.: DragonLast – художник и сценарист Сатанасов

  • Любима фантастична творба за деца за 2015 г.: „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска

  • Любим дебют за 2015 г.: „Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева

  • Любима компютърна игра за 2015 г.: Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов

  • Любимо визуално представление за 2015 г.: „Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов

  • Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г.: Сталкер VII: Чужда земя

  • Любимо списание: ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)

  • Любимо списание за 2015 г.: няма номинации

  • Любим фензин: „Списание за книги-игри“

  • Любим фензин за 2015 г „Тера фантастика“

  • Любим сайт: ShadowDancе

  • Любим сайт за 2015 г.: Сборище на трубадури

  • Любим популяризатор: Григор Гачев

  • Любим популяризатор за 2015 г.: Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център)

  • Гранд-майстор на фантастиката: Любомир Николов – Нарви

Част от първенците ще представят България на Еврокон 2016 – конвент на любителите на фантастичното от цяла Европа, който отличава най-обичаните европейски творци и се провежда ежегодно в различен европейски град. Тази година негов домакин ще бъде Барселона от 4 до 6 ноември.

Организатори на Националните фантастични награди за 2015 г. са Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“.

Пълния списък с отличията за първо, второ и трето място във всяка категория потърсете на: http://nfnagradi.net/results-2016/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

„Четем заедно една книга” с Янчо Чолаков


С малко закъснение съобщението за пресата на Община Бургас (от http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/26153) :

Четвъртото издание на инициативата “Четем заедно една книга” представя пред широка публика разказите и новелите на фантаста Янчо Чолаков. Това ще се случи на 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право.

Над 1000 бургазлии, пътуващи в този ден в автобусите по линия 211, ще получат брошура с текстове от творбите на бургаския автор. Целта е в този ден да си припомним, че четенето може да бъде споделено приятно преживяване.

Денят ще завърши в Дома на писателя, ул. Вола 1, където от 18,00 часа авторът ще бъде представен от Манол Манолов.

Идеята в един ден един град да чете една книга, датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът “One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия.

През 2013 година народно читалище “Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван  от Радослав Гизгинджиев и носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова.“

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

16.04.2016, 13:00-14:30: Представяне на „Теодор Стърджън, първопроходец“, в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека


Входът е свободен (и се намира най-близо до „Раковска“).

Западните писатели наричат Теодор Стърджън „въплътената любов“, заради неуморното му търсене на любовта във всевъзможните ѝ проявления. В България Стърджън е най-известен с романа си „Повече от човешки“, излязъл преди три десетилетия в библиотека „Галактика“. В сказката „Теодор Стърджън, първопроходец“ ще запознаем българските читатели с късите му творби.

За повече: http://choveshkata.net/blog/?p=5858

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, science fiction

“Letters to Tiptree” nominated for the Australian Ditmar Award for Best Collected Work


Letters to Tiptree” (http://nicolagriffith.com/2016/02/07/letters-to-tiptree-on-sale-for-a-dollar-so-you-can-read-and-nominate-it-for-a-hugo-award/) was nominated for the Australean Ditmar Award (http://wiki.sf.org.au/Ditmar_Award) in the Best Collected Work category (http://www.locusmag.com/News/2016/02/2016-ditmar-preliminary-ballot/).

This is an anthology of non-fiction essays and letters (Eds. Alisa Krasnostein and Alexandra Pierce; Twelfth Planet press) celebrating the centenary of the birth of Alice B. Sheldon.

My essay “Dear Zora” – a comparative review of Alice Sheldon and the Bulgarian speculative fiction writer Zora Zagorska – was included there. I am honored that my work appears in the same book together with work of Ursula K. Le Guin, Joanna Russ, Michael Swanwick, Jo Walton, Rachel Swirsky and Aliette de Bodard, among others.

A review of the Letters… in „Strange Horizons“ (http://www.strangehorizons.com/reviews/2015/12/letters_to_tipt.shtml) says: „One of the most interesting letters, by Valentin D. Ivanov, is written not to Tiptree herself but to writer Zora Zagorska, the author of the first Bulgarian science fiction novel, The Treasure of Planet Earth (1967). Ivanov compares this novel to Tiptree’s works: while Zagorska’s book does not fare entirely well in the comparison, his point about imagining alternatives and changing the future is timeless.“

The book is available from Amazon: http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Aspic – a short story by the Russian writer Tatyana Tolstaya in New Yorker


The stories in New Yorker rarely disappoint me, and given a chance I try to read them. It doesn’t happen often, unless a flu confines me to bed at the right moment and in the right time. This was the case last week when a Jan 25, 2016 issue of the magazine found its way into my hands. The name of the author grabbed my attention – Tatyana Tolstaya. Slavic writers are not frequent guest on its pages, and I was curious to read it.

It is a short story by the standards of New Yorker – a single page, about thousand words. It follows a woman as she prepares a traditional Russian dish – aspic. The first half takes place at the market where dead animals are chopped, the second – in her home where she prepares the dish. This is not a real spoiler – the story line hardly matters here. In fact, Aspic is as much a story as it is a mood pastiche of hopelessness. The death motive dominates the first half, despair and frustration dominate the second. It is beautifully written and I dare to say it is very well translated, but it pours on the reader so much sorrow, that we are fortunate it is such a short piece. Perhaps, because it is so easy to relate to the character, and it is easy to translate her feeling to any environment – it doesn’t matter if we are talking about a house wife burdened by everyday chores or a successful and ruthless corporate lower (just like the lead character from the Korean movie Wonderful Nightmare that I saw a couple of days ago on the flight from Europe). The Aspic translates with great power the feeling of being caught in a hamster wheel, in a run that will never end.

Clearly, Tolstaya touches the audiences, but this is not a peasant and uplifting experience. Her story is part of the sad dystopian trend, that is becoming increasingly common across the modern mainstream and various genres. Coming from a modern Slavic writer, it reinforces further the popular perception that the Eastern European literature is dark and gloomy. Still, I recommend it – I may not agree with the character or may not accept the idea, but the story has a point and makes it convincingly.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature, ревюта на книги

Литературно четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, 27.02.2016 (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“


Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.Ще си имаме живо четене, посветено на „Пентаграм“: сборник на Атанас П. Славов, който събира най-ярките текстове от 40 години творчески търсения – и едни от най-топлите въобще.

Датата е 27 февруари (събота), 18 ч., мястото – Книжен център „Славейков“. КЦ „Славейков“ се намира на пл. „Славейков“ 7 в големия безистен леко вдясно срещу фонтана. Вътре в безистена се оглеждайте от дясната страна за надпис „книги-игри“, до борсата за учебници.

Вход свободен.

За да можете да се подготвите подобаващо, приканваме ви да си поискате електронната книга от poslednorog -в- gmail-точка-com достатъчно рано преди датата. Иначе ние не сме особено гласовити и трябва да си носим бонбони за гърло, за да можем да четем. Всяка помощ ще ни е от полза.

Дори да не успеете да дойдете на събитието, пак си поискайте електронния сборник (ако ви се чете ). Като всичките ни български издания, той се разпространява на принципа „плащате ако и колкото прецените“. Най-важното за нас е да стигне до всеки, който ще му се радва.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Hugo Awards eligibility: Letters to Tiptree, with an an essay of mine, for Best Related Work


The nominations for the 2016 Hugo Awards have just opened: http://www.thehugoawards.org/2016/01/2016-hugo-campbell-award-1941-retro-hugo-award-nominations-now-open/

Letters to Tiptree (http://www.twelfthplanetpress.com/products/ebooks/letters-to-tiptree where you can also read some of the essays for free) is eligible for Best Related Work this year.

The book is available on Amazon (http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86) and other e-book retailers.

An excerpt is available at Tor.com: http://www.tor.com/2015/08/12/excerpts-letters-to-tiptree-brit-mandelo/

Many reviews (average rating right now 4.36) have been posted at Goodreads.com: http://www.goodreads.com/book/show/26120369-letters-to-tiptree

My own contribution is a letter „actually addressed to Bulgarian writer Zora Zagorska about Tiptree, which makes for an interesting read“ quoting from one of the goodreads reviewers. My review of her novel The Treasure of Planet Earth can be seen here: http://scifiportal.eu/the-treasure-of-planet-earth-by-zora-zagorska-the-first-bulgarian-science-fiction-novel-written-by-a-woman/ Interestingly, this is the first Bulgarian science fiction novel, written by a woman.

I have to add that participating in this project was very interesting and gratifying, and made me look at our own Bulgarian genre heritage in a very different way, through the prism of the modern gender relations. Unfortunately, the Bulgarian Science fiction (see my historical overview of the genre in Bulgaria at http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/) is has only rarely made excursions into the English reading world. For some recent examples see:

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/11/05/bulgarian-speculative-fiction-abroad-works-by-yancho-cholakov-appeared-in-the-famed-russian-magazine-uralski-sledopit-and-in-the-newspaper-bulgaria-of-the-bulgaria/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/09/15/bulgarian-speculative-fiction-in-english-the-capital-of-latecomers-by-nina-nenova/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/07/17/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-the-language-of-knives-%D0%BE%D1%82/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/05/10/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0/

https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/

It is a personal quest of mine to popularize the Bulgarian speculative fiction abroad:

http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/

http://sffportal.net/2011/06/lawful-little-country-the-bulgarian-laws-of-robotics/

http://sffportal.net/2010/12/bulgarian-science-fiction-and-fantasy-boutique-publishing-in-sff-fan-clubs-review-of-the-commemorative-book-%E2%80%9Cwith-the-name-of-ivan-efremov%E2%80%9D/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized

Vintage artificial reality with Eastern European taste from thirty years ago – review of the science fiction novel “Worm in an Autumn Wind“ (Червей под есенен вятър/Chervey pod esenen vyatyr), by Liubomir Nikolov (Любомир Николов), 1986 (Eurocon Award for Debut Novel, 1987, Montpellier, France)


Read in Europa SF (http://scifiportal.eu/) my review (in English) of the 30-yr old Bulgarian science fiction novel Worm in an Autumn Wind, by Liubomir Nikolov:http://scifiportal.eu/worm-in-an-autumn-wind-a-review-by-valentin-ivanov-bulgaria/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Бургас чете текстове на Янчо Чолаков по инициативата Един град чете една книга


2015 година явно бе берекетна за нашия бургаски събрат. След публикацията в списание Nameless, номинирането за наградата Кембъл, публикуваните разкази в руските списания „Уралский следопыт“ и „Фанданго“ творчеството на Янчо ще се сдобие със съвсем необичайна реализация: Бургаското читалище „Изгрев 1909“ го направи лице на инициативата “Един град чете една книга”. На 23 април 2016 г. ще четат колективно негови текстове по линията на автобус 211, ще раздадат хиляда листовки с откъси от творчеството му.

Ха честита ти Нова Година Янчо 😉

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Ново българско фентъзи: „Нощта на скорпиона“, роман от Мария Гюзелева


„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева (http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=400; http://liternet.bg/publish16/m_giuzeleva/index.html), който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи (http://choveshkata.net/blog/?p=2882) през 2012-а и спечели специалната ни награда – издаване в поредица „Човешката библиотека“: http://choveshkata.net/blog/?page_id=5569. Откъс може да прочетете на: http://choveshkata.net/blog/?p=5583.
Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи (http://choveshkata.net/). Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“. До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:
– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.
Чудодейно четене!

2 Comments

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, Literature, science fiction

RIP: Фредерик Пол (Frederick Pohl), 26.11.1919-2.09.2013


Вчера е починал авторът на „Гейтуей“, един от малкото, които „помнеха началото на фантастиката“, както написа някой за него. И за мен той беше емблематична фигура в жанра – както със собствените си произведения, така и и с литературния вкус, който беше наложил като редактор и издател – може би малко хора знаят, че именно Пол е човекът, дал зелена улица в живота на Самюел Дилейни (Samuel Delany) и Джоана Ръс (Joana Russ), чийто „Dhalgren“ и „The Femle Man“ той е купил като редактор в „Bantam“.

Пол бе патрон на социалната и твърдата фантастика. През далечната 1972 година се появява неговата новела „The Gold at the Starbow’s End“. Прочетох я много по-късно, някъде в средата на 90-те години и погледът ми се „закачи“ в реплика на един от героите, който казваше, че в средата на всяка галактика има свръхмасивен обект. По съвременната терминология – черна дупка. Любопитството ми беше толкова силно, че дори написах писмо на Фредерик Пол, за да го попитам как му е хрумнала идеята. По негово време черните дупки са били дискутирани само като източник на енергия за квазарите, и дори до средата на 90-те години се водеше спор дали квазарите се намират в обикновени галактики. Той ми отговори, че за съжаление не си спомня, но най-вероятно е базирано на статия в някое научно популярно списание. Преди десетина години пък отправих към него съвсем неофициално запитване по молба на един от организаторите на Еврокон-а в България дали би се заинтересувал да му бъде почетен гост, и при какви условия. Уви, отговорът беше неутешителен – трудно му е да пътува и може да го прави само с придружител, което умножи цената на визитата по две. Вместо него почетен гост беше Шекли.

А сега Пол го няма, и няма кой да отговори от къде се е взела тази или онази откачена идея (която най-неочаквано се е оказала вярна!), или как Пол е срещнал Сирил Корнблат, или как се решил да купи романа на Дилейни. Но остават книгите и спомените му, включително и чудесния му блог: http://www.thewaythefutureblogs.com/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction

ДРАКУС – ново българско „периодично издание за фантастика, фентъзи, криминални разкази, разкази на ужаса, мистерии и приключения“


Първите два броя на списанието ми попаднаха при последното пътуване до България, благодарение на сподвижническите усилия на Генерала. „Дракус“ е периодично издание на Русенското издателство „Гиана“. До сега са се появили два броя за 2012, а Интернет ми каза, че третият брой излиза тези дни, ако вече не го е направил. Форматът e оригинален – вертикална половина на лист А5. Редактор е Кети Илиева, а кориците – които също ми харесаха, – са дело на Dark Pics Project. Според briagnews.bg издател е Явор Цанев, който обаче според хартиеното издание е отговорен само за предпечатната подготовка. Според Укипедията, името на списанието идва от родопски таласъм, който живее в изоставени сгради и под мостове, приемайки вид на куче или котка.

Разказите са… мрачни, много с вътрешен монолог. Аз харесвам този похват, но подозирам, че повечето читатели биха го намерили за тежък. Нивото ми се стори малко неравномерно, но пък жанровете, темите, и епохите са разнообразни – от петнадесети век до далечното бъдеще. Някои разкази не са нищо повече от винетки, описващи героя, други са една сцена, трети ми се стриха малко наивни, има дори „новелизация“ на RPG. Разнообразието е сила на списанието, всеки може да намери нещо според вкуса си. И последно – всеки брой, съвсем по феновски, завършва с класически готически разказ – в първите две книжки са представени Едгар Алан По и Октав Мирабо.

За съжаление списанието практически отсъства от Интернет пространството, а това е лесен начин за реклама, и там би могло да се представят авторите, да се сложат връзки към други техни произведения и пр. – за което в самото списание просто няма място. Намерих само едно единствено друго ревю: http://chetene.blogspot.com/2012/11/1-2.html (в което има съдържание), както и кратка обява във Фейсбук.

 

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги

За книгите и хората: Маресиев, Северски, и обръчите на времето (и пилотите без крака)


Баща ми имаше в библиотеката си няколко книги от онази военно-историческа поредица с червено-бели хартиени подвързии, наречена “Победа”. Помня, че се най-напред се опитах да чета “Горящият сняг” на Бондарев, – трябва да съм бил на десет-дванадесет години, – но романът, който изгълтах почти на един дъх беше друг и принадлежеше на Борис Полевой: “Повест за истинския човек”. В него се разказваше за Алексей Мересиев , съветски летец от Втората Световна война, който лети без крака. И не само лети, ами лети добре, защото дори сваля няколко немски самолети.

Когато в училище ни дадоха “Повестта” за лятно четене, вече я бях минал, а по-интересните части даже няколко пъти.

На челно място сред тях беше битката с “Фоке-Вулфите”, но имаше и други: героят, който се бие с плевелите, героят, който си продава часовника за да купи храна от черноборсаджиите (немислимо откровение за онова време!), бомбандировката при която загиват другарите му. Почти убягна от вниманието ми един дребен момент – как приятели му дават изрезка от вестник, в която се разказва за царски офицер, който също е летял без крака. Наистина, само без един, а не без два, както Мересиев. По-късно в Кърджалийското кино пуснаха филма по книгата, със съвсем младия Павел Кадочников в главната роля. Помня, че копието беше много надраскано, което само засилваше контраста на черно-белите кадри и правеше филма да изглежда почти като графика, нарисувана с въглен.

После ме взеха в казармата и докато служех ние се преместихме в друг град. Заминах да уча в София и книгата изчезна от полезрението ми.

Спомних си за нея по случайност, прочитайки някъде в безганичните простори на Интернет, че името на онзи, другия безног летец е Александър Северский. Станах от стола, направих три крачки до библиотеката си и извадих книгата му “Victory Through Air Power”. Моят екземпляр е напечатан във Великобритания и няма година, но съдейки по надписа с писалка на полето, книгата е закупена на 19.юли.1943 г. в Южна Африка, така че аз притежавам или първото издание или една от първите допечатки. Попаднах на нея случайно, в една антикварна книжарница в Шефилд, където бях на конференция по звезди купове в началото на август, 2008 година. Книжарницата беше затворена, но собственикът вършеше нещо и като му казах, че идвам от Чили, където книги на английски не се се намират лесно, ме пусна да се поровя из лавиците. Сигурно не съжаляваше после, защото излязох с две чанти книги, които се наложи да нося в ръчния багаж. Само че хитреците от Бритиш Еъруейс ме накараха да си претегля раницата и ме глобиха десет паунда, което беше само половината на истинския ми свръхбагаж. Служителят се смили като видя българския ми паспорт. Така безгрижно отлетях за Цюрих, без да подозирам с какво съм се снабдил. Там се срещнахме с жената и децата и продължихме за Чили. Докато пътувахме, започнах да чета новите придобивки…

 

* * *

 

Наистина, в “Повест за истинския човек” не се споменава нито името, нито за кого е воювал безногия летец: “Порывшись в планшете, он вынул оттуда вырезку из какого-то журнала, совершенно истертую, расползшуюся на сгибах и бережно подклеенную к лист целлофана. В ней говорилось о летчике, который летал без ступни. Но ведь у него одна нога все-таки была здоровой. Потом, он не истребитель, он же летал на допотопном “фармане”.

Според уикипедията това не е съвсем точно, на него, също както на Маресиев (така се казва прототипа на литературния герой Алексей Мересиев), му отрязват крака до под коляното. Той се връща в действащата армия и според различни оценки сваля между шест и тринадесет вражески самолета на немския фронт. Малко преди 1917 г. е назначен за руски военен аташе в Съединените Щати, където остава след революцията.

Северски е забележитлена личност. Емиграцията му започва с ресторантъорство, но постепенно той се връща към любимата си авиация и до 60-те години се занимава със строеж на самолети. Неговата фирма Seversky Aircraft, и нейната наследница Republic Aviation Corporation създават много забележителни самолети, сред които P-47 Thunderbolt, най-масовия американски изтребител на Втората Световна Война.

Но руснакът емигрант се изявява и като теоретик на военното дело. Книгата му, спомената по-нагоре, е бестселър, който четири седмици оглавява списъка от най-продавани книги на Ню Йорк Таймс и има тираж над пет милиона бройки. В нея Северски защитава ролята на военновъздушните сили в съвременната война. Макар да го отрича, според мен руснакът е идеен последовател на доктрината на италианския генерал Джулио Дуе (Giulio Douhet), който защитава тоталната въздушна война, и чийто девиз е “бомбандировачът винаги ще достигне целта си” (мой свободен превод на оригиналното: the bomber will always get through), както и на американския генерал Били Митчел (William Mitchell, на когото Северски посвещава книгата си), но за разлика от тях набляга на изтребителната авиация, а не на бомбандировачите. За отбелязван е, че техен виден съмишленик е самият Херман Гьоринг, който претърпява поне два провала, опитвайки се да следва същите идеи на практика. Първото е, когато уговаря фюрера да задържи настъплението на немските танкове към Дюнкерк за да остави на Луфтвафе унищожаването им. Англичаните се изтеглят, макар да оставят след себе си почти цялата си техника. Вторият опит е знаменитата Битка за Британия – един период между Юли и Октомври 1940 г., когато Луфтвафе се опитва еднолично да се справи с Великобритания. Победата в тази битка обаче принадлежи на знаменития Хю Даудинг (Hugh Dowding), но това е друга история.

Съвременните последователи на Дуе, Митчел и Северски за американците, които приложиха стратегията, с повече или по-малко успех, в Югославия и Ирак. Заслужава да се отбележи, че модерните високотехнологични оръжия правят идете на теоретиците от миналия век много по-действени, поне когато се воюва срещу редовна армия (несиметричните противопоставяния на армия срещу партизани са отделна тема).

Книгата на Северски съдържа забележителни предвиждания за бъдещето на авиацията: динамичен контрол на направлението на полета при който се променя посоката на тягата за разлика от традиционния контрол с елерони и кормило (това във времето когато витловата авиация е царица на небето!), използване на бронята като структурен елемент на самолета, масово въоръжаване на самолетите с ракети и други. Някой от тях са осъществени, например ракетите, както признава самият автор, вече са на въоръжение в съветските щурмови самолети от онова време.

Северски умира в Ню Йорк през 1974 година на 80-годишна възраст, а Маресиев – през 2001 година, в навечерието на 85-ия си рожден ден. И двамата се наслаждават на огромна популярност – за тях са снимани са филми и са писани книги, те самите са оставили спомени и съчинения (след войната Маресиев става професионален историк). В Съветския Съюз дори е поставена опера за Маресиев, а Уолт Дисни филмирa Victory Through Air Power. На името на Маресев през 1974 г. кръщават астероид. Смело може да се твърди, че двамата безкраки летци оставят следа след себе си.

 

* * *

 

Прочетох “Повест за истинсия човек” към края на 70-те години, а Victory Through Air Power – близо четиридесет години по-късно. И двете книги ме впечатлиха: едната като дете, другата, като възрастен човек. На пръв погледна, връзката помежду им е невероятно съвпадение, но като се замисля, стигам до обратния извод. Човек изгражда навици и интереси още на десет години. И тези навици, който съм започнал да си създавам през далечната 1977 или 1978, или която и да е точно година, докато съм четял и съм бил впечатлен от човека, направил всичко възможно да полети без крака, са ме накарали четири десетилетия по-късно, в държава на хиляди километри, да посегна към към другата книга. Кой знае дали Маерсиев е научил за Северски нещо повече, отколкото е било написано в онази изрезка, кой знае дали Северски е чул някога за Маресиев.

Жизнените им пътища са много различни и не става дума само за политическтие системи, ами и вероятно и за характерите. Маресиев се жени, отглежда две деца, едното от които е инвалид от детска възраст. До последните си години се среща с публика. Северски е човек, който винаги става център на компанията, център на вниманието. Съпругата му е видна красавица, която, – според вестниците от онова време, – тайно се научава да пилотира самолет за да изненада приятно съпруга си (оригиналната вестникарска статия по този повод може да се прочете в Google Books). Освен всичко друго, Северски е пробивен и успешен предприемач, авиоинженер и авиоконструктор. До последните си дни той е съветник в Американските ВВС. И двамата са воювали за отечествата си, но подозирам, че преди всичко ги обединява любовта към небето. Както и Дъглас Бадер, Ханс Рудел, Генадий Белоусов и Захар Сорокин, а може би и други, които също са летели с протези.

Сигурно същите сeнтименти са верни и за онзи чешки пилот, който след капитулацията на родината му отказва де се предаде, качва се на самолета си, и отлита за Полша. Там също воюва срещу нацистите, докато и Полша капитулира. Той отново се качва на самолета си, и сега отлита за Великобритания, където се сражава в редовете на полска част, докато не изчезва при поредната мисия, ставайки рекордьор на Кралските военно-въздушни сили по брой свалени вражески самолети, според неофициалната статистика. Но и това е друга история.

 

* * *

 

От известно време нося със себе си книжката на Северски. Кръгът, или по-скоро обръчът на времето напира да се затвори и тайно подбутва пръстите ми към клавиатурата.

Днес се предадох, преборих дрямката, която иначе завладява нощните ми смени на Паранал, и запоих двата края, доколкото можах.

 

 

Валентин Д. Иванов

19/20.12.2012

ЕСО, Паранал, Чили

 

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, История, литература, history, Literature, ревюта на книги

Къде отивало нашето вино или неуговорени срещи с България


I watched “Cops” on television while I ate and sipped a glass or two of Bulgarian Cabernet. The wine made me feel sophisticated.
But, once the excitement of lightning the ancients stove with a match had worn off, I discovered the aching hunger-unconquerable by even the largest plate of spaghetti and entire bottles of Communist reds-that is peculiar to eating too often alone.

Вечерта на един топъл ден, в началото на чилийската есен на 2003 година, аз се озовах на остров Пасха. Учудващо, той принадлежи на Чили – навярно по времето, когато тази малка страна се е сдобила с него, той е бил напълно разорен с общите усилия на пирати, овцевъди и търговци на роби. Четиридневното посещение там заслужава свой собствен пространен разказ, но сега се сещам за една случайна среща в чашата на вулкана Рано Рараку, където попаднах на двойка млади германци. Заприказвахме се, и от дума на дума се оказа, че имаме общи приятели и после разговорът смени посоката – не помня по какъв повод отбелязах, че те, където и да отидат, винаги попадат на нещо, произведено в страната им – от химикалки до автомобили. А аз твърде рядко срещам дори бегло споменаване на България.

Точно сега е обратното – човек не може да се обърне без да чуе или прочете за България. Снимка от атентата срещу Ахмед Доган се мъдри на челно място в страницата на БиБиСи. Върви обяснявай, че става дума за предизборна политическа бурлеска. Преди десет години не можех да си представя, че че гледам през Интернет българска телевизия, ще слушам on-line джаз от радиостанцията на Софийския университет, и ще мога чета повече вестници, отколкото ми се иска. Тогава споменаванията на България се свеждаха до някоя снимка на нашенски мафиоти в Ню Йорк Таймс или припомняне на атентата срещу Папата.

Именно за това се зарадвах толкова много на цитата, с който започвам настоящото си писание. Попаднах на него в разказ-миниатюра, публикуван в броя на моето любимо списание New Yorker от 3.12.2012. Според представянето на автора Тони Ърли (Tony Earley) в началото на списанието, той е професор по английска литература в университета Вандербилт, в Нашвил, и пише къси разкази. А според Уикипедията, Ърли е роден през 1961 година и е издал четири книги.

Разказът в New Yorker се казва Nighhawk (буквално – Нощен сокол, но се употребява и в смисъл на нощен хищник; в контекста на разказа навярно заглавието е иронично) и е умерено запомняща се история за младеж, който цял живот е разчитал на майка си и баба си да му готвят и да го хранят, и изпада в криза, когато се озовава сам в чужд град докато прави аспирантура, и трябва да се грижи сам за себе си. Но той не е разглезено мамино синче, неспособно да си приготви един сандвич. Неговата кулинарна криза е алегория за самотата. Историята има щастлив край – той се връща в родното си място за да се ожени и деветнадесет години по-късно, докато вечеря със съпругата си и с двете си дъщери, си мисли, че всеки полугладен (чети самотен) аспирант би му завидял. Българското каберне, споменато в цитата по-нагоре, е от самотния му аспирантски период.

Този разказ неочаквано ме върна петнадесет години назад, когато подобни срещи с думата България бяха рядкост; и ми напомни, че даже в по време на студената Война, когато за западняците ние сме били едно от плашилата зад желязната завеса, от време на време се е споменавало и нещо хубаво за страната ни. Пък и сега, България за чужденците не е свързана само с разобличителните статии за зверствата в българските детски домове, а и с театъра на Теди Москов.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, Literature, Tony Earley

ФАНТАSTIKA 2012


21.12.2012 мина и замина. Светът не свърши и дори се появи нещо ново – поредното идание на ежегодния аламнах ФАНТАSTIKA 2012. Там можете да прочетете няколко мои фантастични стихчета и едно есе от поредицата “Забравени книги” за нучнофантастичния роман “Победителие на Аякс” от покойния Георги Марков.

С любезното съдействие на Сашо Карапанчев публикувам тук предговора.

 

* * *

 

Признания на съставителя

 

Доживяхме и до фаталния декември. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?

Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на въображението“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „краят на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където изреждаме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научно-хипотетичните причини за един такъв финал.

Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян; разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?

Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Ала не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В своя литературно-стилистичен пирует Янчо ни предлага уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.

Сега портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който наскоро не ни е радвал с нови литературни произведения, обаче в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.

Верен на себе си като съставител, в любимата ми рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.

В раздела за мерена реч ви каним на среща с няколко поети, включени в бъдещата антология „Още фантастихия“. С три твърде различни помежду си интервюта (едното от тях поетично) е представен Александър Карапанчев. Заслужава си да отбележим, че той вече три десетилетия работи с артистизъм и завидно постоянство в този жанр.

Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния филм „Облачният атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на тоя филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам и до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.

Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче знаем, че е.

На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след офор-мянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и класика на руската – Иван Ефремов.

Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изобразително изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графика на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.

В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукувизъм“.

Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:

Знам какво ще се случи в последните секунди на 21.12.2012 година!!!

Ще започне 22.12.2012.

Амин.

Атанас П. Славов

 

Image

Илюстрация към разказа на Светослав Минков „Една възможна утопия”. Художник: Херлуф Бидструп .

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, ревюта на книги

“Трудно е да бъдеш бог” – Янчо Чолаков по ТВ


Едно предаване за братя Стругацки:

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5938

Leave a comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги

Нова българска (и не само) фантастика: роман “Непоискано добро” и алманах “ФантAstika 2012”


Не, не става дума за поредицата на “Аргус”, а за две други книги:

* “Непоискано добро”: В самия край на 2012 г., когато всички очакват свършека на света или здрав купон по повод провала на поредното страшно пророчество, се случва нещо. Само петдесет години по-късно човечеството не помни какво го е сполетяло и не познава живот, различен от подземните “понички”, в които дори тревата и дъждът са изкуствени. Доколко е реален светът, в който живеят новите хора? В какво превръща децата небрежното родителство? Каква е цената на истинската любов? Тези и още важни въпроси поставят двете части на романа “Непоискано добро” на клуб “Светлини сред сенките”. За повече информация: http://forum.chitanka.info/topic3565.html

* Алманах “ФантАstika 2012” ще бъде представен на 2.12.2012, между 12 и 13:30 във Veda House (ул. “Гладстон” No 12). Хартиеното издание ще се появи до средата на декември (за електронното още не знаем). Този път е около 500 страници, а цената му вероятно ще е 15 лв., ако го поръчате направо от издателите. За повече информация (вкл. как да си го поръчате): http://choveshkata.net/blog/?p=3096

2 Comments

Filed under литература, научна фантастика

Amazing Stories – Фениксът на американската фантастика. Ревю на пилотния брой, Юли 2012


За пръв път Амейзинг започва да излиза през далечната 1926 г., когато американецът Хюго Гернсбек, до тогава издател на научно-популярни и технически списания, си дава сметка, че в страната съществува платежоспособна аудитория, готова да даде няколко цента за списание, изцяло посветено на научната фантастика. Това прозрение се ражда след експерименти с публикуване на фантастика в Science and Invention (Наука и изобретение). За самия Гернсбек е писано много, но може би най-точно и кратко го описва Бари Малцбърг (на стр. 139 от пилотния брой: “Старият Хюго беше мошеник, но той даде шанс на всички нас, останалите мошеници” (преводът е мой, в оригинал: He was a crook, old Hugo, but he made all of us crooks possible).

Списанието става трибуна на т.нар. pulp НФ, колонката му с писма на читатели е предвестник и пътечка към съвременния (не-)организиран фендъм, а Хюго се прочува като създател и баща на термина scientifiction, по-късно мутирал в съвременното science fiction. Сред редакторите на списанието са споменатия вече Бари Малцбърг и наскоро напусналия ни Хари Харисън. В средата на 90-те години Амейзинг изпада в криза и през 1995 г. спира. Възобновено е през период 1998-2000 г. и после пак през 2004-5 г. През 2011 г. Стив Дейвидсън откупува правата на името и прави пореден опит да възстанови издаването на списанието. То вече има и страница: http://www.amazingstoriesmag.com/index.htm

Новият Амейзинг е още в пелени, не е отворен за изпраящане на разказ и наскоро беше обявено, че под тази търговска марка през 2013 г. ще се появи поредица от антологии от графични разкази. За сега са излезли два предварителни броя – за Юли и Август 2012 г. Първият от тях беше свободно достъпен за ревюта, поради което аз мога да пиша тези редове. Той съдържа два разказа, публикувани по-рано в списанието и множество публицистика.

Разказите са излезли изпод перото на Джак Клемънс (Jack Clemons), който е пенсиониран инженер, работил за програмата Аполо и по-късно за космическата совалка, което навежда на мисълта, че новата ре-инкарнация на списанието може би ще е ориентирана към твърдата фантастика. Но не е съвсем така. Първият разказ “Законът на този, който почиства инструмента” (буквалният превод е мой, в оригинал: Tool Dresser’s Law) наистина е космическа фантастика. Преводът на заглавието ме накара да се замисля – глаголът dress на английски означава много неща: освен тривиалното обличам, той се употребява за почистване на пиле преди готвене, но и за приготвяне на гарнитура към ястие. В този разказ твърдата фантастика е гарнирана с малко политика, която пробуди в мен асоциации на Шестдневната война. Историята разказва за изследването на уникален астероид, идващ отвъд границите на слънчевата система, и носещ определени загадки; за начина, по който човечеството, в лицето на група “нефтотърсачи”, не много по-различни от онези, които видяхме в “Армагедон”, го използва; и за последвалите политически игри. Намирам идеята за оригинална, а героите за запомнящи се, но бях разочарован от тежкото и тромаво въведение, което служи само за да даде на читателя информация. Ако бях редактор, щях да помоля автора да отреже всичко до сцената, в която главният герой се опитва да свали главната героиня, а информацията от въведението – да разпръсне из останалата част на разказа. Като читател аз намирам за интригуващо разказите, които започват по начина, който телевизионаджиите наричат cold start: действието започва без обяснения и постепенно пред зрителите се разкриват подробности за героите и обстановката. Това е похват, често използван в серияла “Изгубени”.

Вторият разказ показва, че Клемънс не пише само космическа фантастика. Заглавието: “Нито ще забележи, нито ще запомни за дълго…” (Will Little Note, Nor Long Remember…) е цитат от речта, произнесена от Абрахам Линкълн след битката при Гетисбърг през 1863 г. и историята следва опита на пътуващ във времето професор от бъдещето да предотврати атентата срещу Линкълн. Атентатът е забулен в тайни, историята не дава еднозначен отговор дали Джон Бут го извършва сам или е имало конспирация, и ако е имало такава – какъв е мащабът й. В нашата култура най-близък аналог на това събитие е залавянето и обесването на Левски – и до ден днешен се спори дали някой е предал Апостола, кой го е предал, кой и къде го е погребал и какво е станало с костите след смъртта му. С други думи, атентатът е залегнал дълбоко в американската психика, точно както и убийството на Кенеди един век по-късно. Постепенно професорът открива, че има срещу себе си добре организирана конспирация, но че тя произлиза от бъдещето и нейната цел е да предотврати промяната на историята. С други думи, идеята на разказа силно напомня на Пол Андерсоновaта поредица “Патрул на времето” (Paul Andreson, “Time patrol”), но основана на не особено далечна американска история, което прави разказа по-близък на читателя. За сметка на това пък той е сравнително по-труден за възприемане от неизкушения в нея чужденец, но интригуващото повествование помага и даже липсата на детайлни знания за събитието може да се възприеме като плюс.

Почти половината от пилотния брой е интервю, или по-скоро кръгла маса, с тринадесет от членовете на Book View Cafe (http://bookviewcafe.com) – многожанров писателски и издателски кооператив. Сред тях за Вонда Макинтайър (Vonda N. McIntyre), Джудит Тар (Judith Tar), Линда Нагата (Linda nagata). Обсъждат се традиционните въпроси – какво е фантастика и умира ли тя, къде преминава границата на жанровата литература, каква е разликата между научната фантастика и фентъзито, какво е бъдещето на електронните издания, политиката на Гугъл и Амазон за електронните книги, самоиздаването. Отговорите издават, че проблемите и мненията на писателите и издателите в малките и големите страни имат допирни точки, независимо от мащаба на пазара.

За мен най-ценното в броя са есетата, граничещи с мемоари, на Бари Малцбърг и Робърт Силвърбърг, които разказват за своята работа в ранните издания на Амейзинг. Особено горещо препоръчвам спомените на Силвърбърг, който преминава пълен цикъл – от читател и на списанието в края на 1940-те, до един от “домашните” автори в средата на 50-те години, които срещу един цент на дума пълнят страниците на списанието с екзотични приключения, обилно гарнирани с пищни красавици (както може да се види от корицата показана на стр. 150 от пилотния брой). Силвърбърг пише с много самоирония и любов и статията му напомня на статиите от юбилейните сборници на българските НФ клубове.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развие новият Амейзинг и пожелавам на издателите му успех, защото читателската аудитория сигурно ще приветства още един форум за къси разкази.

1 Comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги