Tag Archives: популярна астрономия

Нова научнопопулярна статия: Небето за военни цели


Списание „8“, брой 9, 2022:

Въпреки че астрономията е мирна наука за далечни небесни тела, много от нейните методи и технологии имат двойно предназначение

Д-р Валентин Иванов

За съжаление, в цялата си история човечеството рядко е пропускало да употреби някое откритие, за да навреди на ближния си. Не е изненада, че паралелите между астрономията и ред други науки като химия и биология и военното дело са много.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Всичко се променя, дори Слънчевата система


Повечето промени във Вселената не могат да бъдат забелязани в рамките на един човешки живот. Орбитите на планетите се променят, а те самите мигрират постоянно, включително и Земята.

Валентин Иванов

Инженер Димитър Пеев (1919-1996), основател и пръв главен редактор на сп. „Космос“, е единственият писател, който отбелязва във фантастично произведение, че планетните системи могат да еволюират. В своя роман „Фотонният звездолет“ (1963) той описва полет на земна експедиция до Алфа Кентавър – система от три звезди. Космонавтите откриват, че около звездата Проксима има два вида планети – орбитите на първите лежат почти в една и съща равнина, както е в Слънчевата система. Орбитите на вторите планети са ориентирани случайно. Чрез героите си Пеев изказва предположение, че обектите от едната група са се образували около Проксима, а от другата са „изхвърлени“ чрез приливни взаимодействия от системите на двете главни звезди, които са много близо една до друга, и впоследствие са „заловени“ от техния по-далечен компаньон Проксима. Оказва се прав – планетните системи, както всичко в този свят, се променят!

Повече може да прочетете в бр. 11/2021 на сп. „Осем“: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112021-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, астрономия, наука, научна фантастика, science, science fiction

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…


It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Кикстартер: астробиологична научно-фантастична антология


Европейският институт по астробиология (https://europeanastrobiology.eu/) представя проект за тематична антология „Life Beyond Us“. Изданието е посветено на въпроса дали има живот другаде, освен на Земята и ще бъде финансирано чрез Кикстартер кампания (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us). Редактори са Сюзан Форест, Лукас Лоу и Джули Новакова. Антологията щююе съдържа 22 разказа и 22 научно-популярни есета, свързани с темата. Сред авторите са Стивън Бакстър, Грегори Бенфорд, Мери Робинет Ковал, Джефри Ландис и Питър Уотс.

Целта на кампанията за събиране на средства, която започна в началото на на Април 2021, е около 16 хиляди евро, до сега са събрани около 2200, и остават още 27 дни до края на месеца.

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Приносът на фундаменталната наука за развитие на обществото


Това скучновато заглавие крие зад себе си няколко аспекта. Първият, който често повтарям, когато ме питат кому е нужна една толкова – на пръв поглед – абстрактна наука като астрономията е, че тя, поради визуалната си привлекателност за неспециалистите, помага да се разпали в широката публика интерес към науката изобщо, помага по непринуден начин да се разпространяват научни знания, и да се обясни научния метод. Вторият ми отговор е, че членството в ЕСО е начин за ре-финансиране и стимулиране на високо-технологичните отрасли в страните-членки. И третият ми „любим“ отговор е обучението на специалисти, способни да решават сложни задачи – не само в областта на фундаменталните науки; голяча част от тези хора внасят свеж поглед в традиционните производства, в приложните науки и даже в икономиката и банковото дело.

Отговорът обаче може да бъде и по-конкретен, и колегите от службата за връзки в обществеността на Южната Европейска обсерватория (ESO; https://www.eso.org/public/) са подготвили уеб-страница и брошура с примери за ползите, които обсерваторията донася на страните-членки на организацията (в момента те шестнадесет, без да броим един асоцииран член и страната-домакин Чили; България не е членка).

Страницата е тук: https://www.eso.org/public/announcements/ann21002/, а брошурата може да се свали от тук (има „голям“ вариант с по-детайлна графика и вариант с по-малък обем): https://www.eso.org/public/products/brochures/brochure_0076/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Следващият най-голям телескоп: ELT – нова уеб страница и видео от началото на строежа


Преди няколко години Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; European Southern Observatory; ESO; https://www.eso.org/public/) започна да строи в Чили гигантски телескоп, с диаметър на главното огледало 39 метра: Екстремално Голям Телескоп (Extremely Large Telescope; ELT). А преди няколко дни се появи нова нова уеб страница на телескопа: https://elt.eso.org/

Тя съдържа много информация за телескопа, на който предстои да стане следващия най-голям телескоп в света. Той ще помогне на астрономите да отговорят на множество фундаментални въпроси за Вселената – като се започне от това, как са се образували галактиките, и се стигне до може би най-интересния въпрос – дали има живот някъде другаде, освен на нашата планета.

По план телескопът трябваше да влезе в експлоатация през 2025 година. Но вирусът не отмина и него, вероятно строителството ще продължи по-дълго. Цялата астрономия е засегната от вируса – много обсерватории бяха затворени, други, сред които е и ЕСО, работят с част от капацитета си. Да не говорим, че кризата, свързана с вируса, засегна силно финансирането на фундаменталните науки, и последствията от нея ще се чувстват още дълги години.

По случайност на 19 юни 2014 година, когато строежът на ELT започна с взривяване на върха на планината – за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за телескопа – бях на Паранал по обичайната си работа и имах възможност да наблюдавам взрива от безопасно разстояние. Долното видео е точно от този момент.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

История на астрономията: двестагодишен юбилей на Южноафриканската Астрономическа обсерватория


Най-старото астрономическо съоръжение датира от преди около единадесет хиляди години и се намира в Австралия – Wurdi Youang. Първата съвременна обсерватория – Ураниенборг, на Тихо Брахе – е построена в периода 1576-1580 г. Май-стара обсерватория в България – тази на Софийския университет, започва работа през 1894 година, а Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен – през 1981 г.

На този фон Южноафриканската Астрономическа Обсерватория (South African Astronomical Observatoruy; https://www.saao.ac.za/) с нената двувековна история се намира някъде по средата. По случай юбилея, астрономите в SAAO организираха мемориална конференция, която е по-различна от огромното болшинство астрономически конференции. Най-напред, тази конференция е достъпна – в по-голямата си част – за широката публика. На-второ място, това не е чисто астрономическа конференция – част от докладите са по-скоро на исторически теми, други са посветени на ефекта, който обсерваторията има върху местната не-астрономическа общност.

SAAO е известна с това, че в нея се намира един от двата най-големи телескопа в света – САЛТ (Southern African Large Telescope, SALT; https://www.saao.ac.za/explore/our-telescopes/salt/), с диаметър на главното огледало от 11 м (но поради особеностите на конструкцията му, обикновено се използва само част от него). На-забележителното откритие в SAAO може би е откриването на Проксима – най-близката звезда до Слънцето, през 1915 г. от Робърт Инес.

Видеозаписи от всички доклади, представени на мемориалната конференция са свободно достъпни: https://www.saao.ac.za/symposium-recorded-talks/

Може би най-голям интерес за широката публика представлява историческият обзор на SAAO от Иън Глас:

https://www.youtube.com/watch?v=ZqD2jRKS8lI

както и доклада на директора на обсерваторията Петри Вайсанен, в който той говори за съвременното състояние и за бъдещето на обсерваторията:

https://www.youtube.com/watch?v=_JXI0H3mFvo

А докладът на Сижииле Максои е демонстрация, че популяризацията на астрономията навсякъде се сблъсква с едни и същи проблеми и използва едни и същи подходи:

https://www.youtube.com/watch?v=oVEq2_8ndtI

Докладът на Кийт Снидигер пък подчертава сътрудничеството в астрономическата общност:

https://www.youtube.com/watch?v=BB2YhPlbogQ

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, наука, science

Две мои научнопопулярни статии в сп. „Осем“, бр, 11/2020: за планетата Венера и за нобелистите по физика за 2020 година


Живот на Венера?

Засега не са известни небиологични причини за формирането на фосфин в атмосферата на планетата.

АЛМА – огромен радиотелескоп в Атакама – регистрира фосфин в атмосферата на Венера. Фосфинът, молекула от един атом фосфор и три водород, е известен с биологичния си произход. На Земята той се произвежда без участието на кислород от микроби в блатата, в отходните канали и в червата на животните. Възможно е фосфинът да се е образувал от микроби в атмосферата на Венера.

*

Сърцето на Млечния път

Лауреатите на наградата за физика за 2020 г. откриха в центъра на Галактиката ни свръхмасивен, невидим обект.

Втора поредна година Нобелова награда по физика се присъжда за астрономически изследвания: британецът Роджър Пенроуз получи половината от нея, защото показа, че съществуването на черните дупки е пряко следствие от общата теория на относителността. Втората половина си разделиха германецът Райнхард Гензел и американката Андрея Гез, които доказаха с наблюдения, че в центъра на нашата галактика се намира невидим свръхмасивен обект.

*

Съдържанието на новия брой може да видите тук:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Астрономическа научна конференция и научнопопулярни доклади по астрономия


През тази седмица в ЕСО — но всъщност във виртуалния свят — организираме научна конференция за астрономията в инфрачервената област на спектъра (https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020.html). Казано така, темата на конференцията е свързана в по-голяма степен с технологията, отколкото с научната и това е вярно — през последните няколко години технологиите в тази област напреднаха значително и през следващото десетилетие се очаква да влязат в експлоатация няколко нови инструмента, работещи в тази област. Сред тях е и космическият телескоп «Джеймс Уеб», но поради спецификата н досегашната ми кариера аз съм свързан с наземни обсерватории и телескопи, и конференцията е насочена предимно към тях.

Бързам да поясня, че топлинният инфрачервен диапазон според различни определения започва от излъчване с дължина на вълната около 3-5 микрона и се простира до излъчване с дължина на вълната от няколко десетки или няколко стотици микрона микрон — дефинициите се различават.

Но конференцията ни не е само за инструменти — около 1/3 от докладите са чисто начуни и на теми, включващи планетите в слънчевата система, екзопланети, млади звезди, стари звезди и дори далечни квазари.

Може да се говори много за организиране на конференция през Интернет. Минусите на дистанционното общуване са много и са неоспорими — мога да споделя, че доколкото е възможно се опитахме да ги преодолеем с помощта на slack и gather.town. Обаче има и някои плюсове и ако няма възможност да заобиколим минусите, нашата философия като организатори беше да увеличим ефекта на плюсовете. Например, при «нормална» конференция ние никога нямаше да имаме повече от 80-100 регистрирани участници — сега имаме около 330. Представени са страни, астрономите от които о една или друга причина не могат лесно да пътуват, дори при нормални обстоятелства.

Друг голям плюс е, че ако при нормална конференция щяхме да имаме един научнопопулярен доклад на немски в ESO Supernova (https://supernova.eso.org/), сега имахме възможност да организираме цяла кампания от доклади на различни езици (от английски до хинди) — те са на yutube и може да стигнете до тях от тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/public_talks.html

За съжаление доклад на български няма — прекалено зает бях с подготовката и организацията на самата конференция, но все пак може да видите мои научнопопулярен доклад за ЕСО тук: https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE&t=16s или https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

И последно, имаме чудесен постер на конференцията, който може да видите тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/IR2020-Poster_Sep2020.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020


Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Научно-популярна лекция online: „Класификация на извънземните цивилизации“, 9.06.2020, 19:30


Лекцията е част от редовната програма на клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Еферемов“, гр. София. Може да се слуша/гледа на: https://discord.gg/xcyfgN5

Не е необходимо да се инсталира нищо, работи през през браузер и по-добре – с Хром.

За промени в програмата или за начина на гледане проверете тук: (темата „Конферентни сбирки“): http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27528&rb_v=viewtopic

Лекцията е популярно изложения на нашата статия в сп. „Astronmy & Astrophysics“:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

RIP: George Coyne, 87, Vatican Astronomer and Galileo Defender, Dies


https://www.nytimes.com/2020/02/14/science/the-rev-george-c-coyne-dead.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, history, in memoriam, science

„Гая“: Звезди на кантар – научно-популярна статия от Валентин Д. Иванов в Сп. „Осем“, брой 5, 2018 г.


Астрометрията се ражда като наука още преди новата ера, но едва хилядолетия по-късно, през XXI век, човечеството е на път да опознае галактиката, която обитава. Това е възможно, благодарение на малката колкото автомобил „Гая“. Специализираната астрометрична обсерватория улавя характеристиките на над 200 000 000 космически обекта, за да направи първата подробна триизмерна карта на Млечния път.
https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-52018-%D0%B3.html

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука