Tag Archives: популяризация на науката

Нова научнопопулярна статия: Небето за военни цели


Списание „8“, брой 9, 2022:

Въпреки че астрономията е мирна наука за далечни небесни тела, много от нейните методи и технологии имат двойно предназначение

Д-р Валентин Иванов

За съжаление, в цялата си история човечеството рядко е пропускало да употреби някое откритие, за да навреди на ближния си. Не е изненада, че паралелите между астрономията и ред други науки като химия и биология и военното дело са много.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Резултати от 52-та Международна олимпиада по физика


Българският отбор за първи път след 2013 г. има отново златен медал. Това е най-доброто представяне на отбора от първото провеждане на олимпиадата през 1967 г. досега! Поздрави на олимпийците!

Повече подробности и имената на участниците в отбора прочетете на страницата на Физическия Факултет: https://www.phys.uni-sofia.bg/?p=14139

Leave a comment

Filed under наука, science

Конференция: животът във Вселената / Workshop: Life in the Universe, 24-28.10.2022


Търсенето на живот във Вселената изисква биологията, химията, астрономията, а вероятно и други науки да работят заедно за да се получи отговор. През Октомври 2022 година в София ще се проведе конференция, която цели да обедини изследователите от различните области в решаването на този проблем.

Повече за конференцията може да се прочете тук: http://physicsoflivingsystems.org/events/workshop-life-in-the-universe/

А по-надолу привеждам и част от първата обява, на английски.

*

Ever since the dawn of human civilization, the problem of defining life and searching for its occurrence has been of great interest. One might even argue that along with the emergence of intelligence and consciousness, the understanding of life itself is one of the premier scientific issues of our time. Over the past decades, there have been major achievements in astronomy, such as the discovery of exoplanets in amazing abundance; chemistry, such as the development of synthetic networks with overlap to geochemical processes; quantitative biology, such as our ability to increasingly understand in detail the workings of processes underlying living systems and the existence of all manner of extremophiles; and the studies of geochemistry and the fossil record of the early earth. These achievements, if brought together, offer the possibility of yielding major breakthroughs for the aforementioned scientific questions.

To facilitate such a fruitful transdisciplinary interaction, we are organizing a research meeting to take place in Sofia, Bulgaria the week of October 24-27, 2022. We plan to invite both leading experts and early career researchers from the relevant research areas and discover opportunities for cross-fertilization between subfields. Our aim is to create the seeds of major progress in our understanding of life. Fields to be represented at the planned meeting include:

Exoplanets: their detection, dynamics, and remote sensing thereof

Geophysics, geochemistry and the connections between prebiotic chemistry and the origins of life

Synthetic cells and minimal organisms

Quantitative approaches to biological networks such as those responsible for metabolism in living systems

Life in harsh environments; the search for extraterrestrial life in the solar system

In order to undertake this effort, we have assembled an Advisory Board of conference attendees. This group will help arrange the scientific program and direct the discussions toward accomplishing the stated goals.

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Предстояща пресконференция за интересно астрономическо откритие на 12.05, 16:00 БГ време


Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; https://www.eso.org/) и проектът Event Horizon Telescope (EHT; https://eventhorizontelescope.org/) организират на 12.май в 16:00 часа българско време пресконференция, на която ще бъдат представени нови научни резултати. Самите резултати все още са предмет на ембарго за публикация, но като се има предвид, че Event Horizon е международна програма за наблюдения на черни дупки (за техни предишни резултати погледнете https://www.eso.org/public/news/eso1907/), може да се направят разумни предположения за характера на откритието.

Черните дупки не излъчват по дефиниция – те са толкова масивни и компактни, че тяхната първа космическа скорост е по-голяма от скоростта на светлината, най-високата скорост, която могат да достигат само фотоните, всички материални тела се движат с по-ниски скорости. Все пак черните дупки могат да бъдат наблюдавани по ефекта, който предизвикват с масата си върху своето обкръжение. Например те създават „сянка“ изкривявайки пътя на светлината, излъчвана от материал около тях; докато „пада“ върху черните дупки, този материал образува така наречения акреционен диск, в който се разрушава на атоми и се нагрява до високи температури от хиляди, дори милиони градуси.

Освен ръководителите на ЕСО и EHT, ще участват:

– Thomas Krichbaum от института по Радиоастрономия Макс Планк, Германия

– Sara Issaoun от Харвард и от Университета Радбауд в Хидерландия

– José L. Gómez от института по Астрофизика в Андалусия, Испания

– Christian Fromm от Университета Вюрцбург, Германия

– Mariafelicia de Laurentis от Университета „Федерико II“ в Неапол, Италия

Пресконференцията може да се гледа на живо на страницата на ЕСО:

https://www.eso.org/public/live/

и на Youtube канала на ЕСО:

След самата пресконференция в Youtube канала на ЕСО ще бъде излъчена научнопопулярна дискусия, разбираема за широката публика. Пресконференцията и дискусията ще бъдат на английски, но материалите, които придружават съобщението за пресата ще бъдат достъпни на много езици.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно популярна лекция: Инфрачервената астрономия – поглед към невидимото


Тази седмица съм на конференция (за съжаление неприсъствена) за бъдещето на наземната инфрачервена астрономия в епохата на новото поколение космически телескопи (в частоност – телескопът Джеймс Уеб): IR2022: An Infrared Bright Future for Ground-based IR Observatories in the Era of JWST. Програмата на самата конференция може да се види тук: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/Agenda.html

Следващата седмица ще има серия от научнопопулярни лекции за инфрачервената астрономия на различни езици. Тук е обявата: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/PublicTalks.html
Моят доклад е в сряда, 23.02.2022, вечерта от 19:00 българско време и ще бъде научнопопулярно въведение в инфрачервената астрономия – за какво се използва и какви са трудностите пред астрономите, които искат да работят в тази област. Обикновено научнопопулярните лекции са посветени на някой обект или клас от обекти. Сега ще е различно – ще говорим за изследователския инструментариум.

Връзка за гледане: https://www.youtube.com/watch?v=OSs3-V4Rx_o

Платформата за гледане е Stream Yard. През следващите дни на страницата с програмата за лекциите, както и тук в моя блог, ще се появи информация как да се гледат докладите.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Нов сборник с научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов: ‘Мисли свободно – Лети високо’


Неочаквано – Необходимо

Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов – ‘Мисли свободно – Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме – в навечерието на именния му ден.

Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!

Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!

На тези, които сред мъглите на полузнания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!

За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.

За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.

За нагазилите ‘до колене в небето’ – смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.

С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници – без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!

* * *

Повече за българският писател фантаст Николай Теллалов може да научите от неговата страница в уикито за българска фантастика, поддуържано от Григор Гачев: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Много от произведенията на Николай Теллалов са достъпни тук: https://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, космонавтика, литература, наука, Literature, science, science fiction

Нова научнопопулярна статия: Всичко се променя, дори Слънчевата система


Повечето промени във Вселената не могат да бъдат забелязани в рамките на един човешки живот. Орбитите на планетите се променят, а те самите мигрират постоянно, включително и Земята.

Валентин Иванов

Инженер Димитър Пеев (1919-1996), основател и пръв главен редактор на сп. „Космос“, е единственият писател, който отбелязва във фантастично произведение, че планетните системи могат да еволюират. В своя роман „Фотонният звездолет“ (1963) той описва полет на земна експедиция до Алфа Кентавър – система от три звезди. Космонавтите откриват, че около звездата Проксима има два вида планети – орбитите на първите лежат почти в една и съща равнина, както е в Слънчевата система. Орбитите на вторите планети са ориентирани случайно. Чрез героите си Пеев изказва предположение, че обектите от едната група са се образували около Проксима, а от другата са „изхвърлени“ чрез приливни взаимодействия от системите на двете главни звезди, които са много близо една до друга, и впоследствие са „заловени“ от техния по-далечен компаньон Проксима. Оказва се прав – планетните системи, както всичко в този свят, се променят!

Повече може да прочетете в бр. 11/2021 на сп. „Осем“: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112021-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, астрономия, наука, научна фантастика, science, science fiction

Наука за всички: от 2022 г. списание Astronomy & Astrophysics преминава към модел със свободен достъп


Научната литература е скъпа – тиражите са малки и заради бързото развитие на науката, книгите остаряват бързо. Един учебник за университет, освен ако не е по някаква особено „класическа“ дисциплина, има нужда от смяна или поне от обновяване след 5-10 години. А с научните списания цикълът е още по-къс – рядкост са статиите от преди десетилетие, които продължават да бъдат важни и да се четат. Алтернативата са сървърите за препринти като https://arxiv.org/ и даже списания като Nature и Science, които са ориентирани към печалба, позволяват на своите автори да поставят статиите си там (наистина, с някои ограничения, например може да се публикува статията без корекциите, направени от редакторите на списанието). Подобни сървъри позволяват безплатен достъп до последните публикации и са важни за учени от бедни страни (каквато за съжаление е и България, особено когато става дума за наука).
Европейското списание Аstronomy & Astrophysics (https://www.aanda.org/), заедно с американските Astrophysical Journal, Astronomical Journal и британското Monthly Notices of the Royal Academy of Sciences e едно от водещите астрономически научни периодични издания в света. Значението на научните списания се измерва чрез средния брой цитати, които събират статиите, публикувани в тях през последните две години – този индекс се нарича impact factor (буквално: фактор на въздействие) и за тези пет списания факторите са: 5.6, 5.8. 6.3 и 5.4, съответно.
От началото на следващата 2022 година Astronomy & Astrophysics променя модела си на публикация: статиите ще са свободно достъпни. Списанието ще се финансира от страните-издателки (България е сред тях!) и от продължаващи абонаменти от библиотеки. Строго погледнато, за достъп до статиите в Astronomy & Astrophysics абонамент повече не е необходим, но университетите и обсерваториите по света ясно разбират нуждата от подкрепа и се очаква болшинството да продължат абонаментите си.
Съобщение на пресата може да се види тук: https://www.aanda.org/2021-press-releases/2350-open-access-transformation-for-astronomy-astrophysics
Повече за списанието: https://en.wikipedia.org/wiki/Astronomy_%26_Astrophysics
Това не е популярно издание, но аз познавам много журналисти, които внимателно следят професионалните астрономически издания за да са първите, които ще отразят най-интересните открития.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…


It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Кикстартер: астробиологична научно-фантастична антология


Европейският институт по астробиология (https://europeanastrobiology.eu/) представя проект за тематична антология „Life Beyond Us“. Изданието е посветено на въпроса дали има живот другаде, освен на Земята и ще бъде финансирано чрез Кикстартер кампания (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us). Редактори са Сюзан Форест, Лукас Лоу и Джули Новакова. Антологията щююе съдържа 22 разказа и 22 научно-популярни есета, свързани с темата. Сред авторите са Стивън Бакстър, Грегори Бенфорд, Мери Робинет Ковал, Джефри Ландис и Питър Уотс.

Целта на кампанията за събиране на средства, която започна в началото на на Април 2021, е около 16 хиляди евро, до сега са събрани около 2200, и остават още 27 дни до края на месеца.

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Приносът на фундаменталната наука за развитие на обществото


Това скучновато заглавие крие зад себе си няколко аспекта. Първият, който често повтарям, когато ме питат кому е нужна една толкова – на пръв поглед – абстрактна наука като астрономията е, че тя, поради визуалната си привлекателност за неспециалистите, помага да се разпали в широката публика интерес към науката изобщо, помага по непринуден начин да се разпространяват научни знания, и да се обясни научния метод. Вторият ми отговор е, че членството в ЕСО е начин за ре-финансиране и стимулиране на високо-технологичните отрасли в страните-членки. И третият ми „любим“ отговор е обучението на специалисти, способни да решават сложни задачи – не само в областта на фундаменталните науки; голяча част от тези хора внасят свеж поглед в традиционните производства, в приложните науки и даже в икономиката и банковото дело.

Отговорът обаче може да бъде и по-конкретен, и колегите от службата за връзки в обществеността на Южната Европейска обсерватория (ESO; https://www.eso.org/public/) са подготвили уеб-страница и брошура с примери за ползите, които обсерваторията донася на страните-членки на организацията (в момента те шестнадесет, без да броим един асоцииран член и страната-домакин Чили; България не е членка).

Страницата е тук: https://www.eso.org/public/announcements/ann21002/, а брошурата може да се свали от тук (има „голям“ вариант с по-детайлна графика и вариант с по-малък обем): https://www.eso.org/public/products/brochures/brochure_0076/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Следващият най-голям телескоп: ELT – нова уеб страница и видео от началото на строежа


Преди няколко години Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; European Southern Observatory; ESO; https://www.eso.org/public/) започна да строи в Чили гигантски телескоп, с диаметър на главното огледало 39 метра: Екстремално Голям Телескоп (Extremely Large Telescope; ELT). А преди няколко дни се появи нова нова уеб страница на телескопа: https://elt.eso.org/

Тя съдържа много информация за телескопа, на който предстои да стане следващия най-голям телескоп в света. Той ще помогне на астрономите да отговорят на множество фундаментални въпроси за Вселената – като се започне от това, как са се образували галактиките, и се стигне до може би най-интересния въпрос – дали има живот някъде другаде, освен на нашата планета.

По план телескопът трябваше да влезе в експлоатация през 2025 година. Но вирусът не отмина и него, вероятно строителството ще продължи по-дълго. Цялата астрономия е засегната от вируса – много обсерватории бяха затворени, други, сред които е и ЕСО, работят с част от капацитета си. Да не говорим, че кризата, свързана с вируса, засегна силно финансирането на фундаменталните науки, и последствията от нея ще се чувстват още дълги години.

По случайност на 19 юни 2014 година, когато строежът на ELT започна с взривяване на върха на планината – за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за телескопа – бях на Паранал по обичайната си работа и имах възможност да наблюдавам взрива от безопасно разстояние. Долното видео е точно от този момент.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

История на астрономията: двестагодишен юбилей на Южноафриканската Астрономическа обсерватория


Най-старото астрономическо съоръжение датира от преди около единадесет хиляди години и се намира в Австралия – Wurdi Youang. Първата съвременна обсерватория – Ураниенборг, на Тихо Брахе – е построена в периода 1576-1580 г. Май-стара обсерватория в България – тази на Софийския университет, започва работа през 1894 година, а Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен – през 1981 г.

На този фон Южноафриканската Астрономическа Обсерватория (South African Astronomical Observatoruy; https://www.saao.ac.za/) с нената двувековна история се намира някъде по средата. По случай юбилея, астрономите в SAAO организираха мемориална конференция, която е по-различна от огромното болшинство астрономически конференции. Най-напред, тази конференция е достъпна – в по-голямата си част – за широката публика. На-второ място, това не е чисто астрономическа конференция – част от докладите са по-скоро на исторически теми, други са посветени на ефекта, който обсерваторията има върху местната не-астрономическа общност.

SAAO е известна с това, че в нея се намира един от двата най-големи телескопа в света – САЛТ (Southern African Large Telescope, SALT; https://www.saao.ac.za/explore/our-telescopes/salt/), с диаметър на главното огледало от 11 м (но поради особеностите на конструкцията му, обикновено се използва само част от него). На-забележителното откритие в SAAO може би е откриването на Проксима – най-близката звезда до Слънцето, през 1915 г. от Робърт Инес.

Видеозаписи от всички доклади, представени на мемориалната конференция са свободно достъпни: https://www.saao.ac.za/symposium-recorded-talks/

Може би най-голям интерес за широката публика представлява историческият обзор на SAAO от Иън Глас:

https://www.youtube.com/watch?v=ZqD2jRKS8lI

както и доклада на директора на обсерваторията Петри Вайсанен, в който той говори за съвременното състояние и за бъдещето на обсерваторията:

https://www.youtube.com/watch?v=_JXI0H3mFvo

А докладът на Сижииле Максои е демонстрация, че популяризацията на астрономията навсякъде се сблъсква с едни и същи проблеми и използва едни и същи подходи:

https://www.youtube.com/watch?v=oVEq2_8ndtI

Докладът на Кийт Снидигер пък подчертава сътрудничеството в астрономическата общност:

https://www.youtube.com/watch?v=BB2YhPlbogQ

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, наука, science

Две мои научнопопулярни статии в сп. „Осем“, бр, 11/2020: за планетата Венера и за нобелистите по физика за 2020 година


Живот на Венера?

Засега не са известни небиологични причини за формирането на фосфин в атмосферата на планетата.

АЛМА – огромен радиотелескоп в Атакама – регистрира фосфин в атмосферата на Венера. Фосфинът, молекула от един атом фосфор и три водород, е известен с биологичния си произход. На Земята той се произвежда без участието на кислород от микроби в блатата, в отходните канали и в червата на животните. Възможно е фосфинът да се е образувал от микроби в атмосферата на Венера.

*

Сърцето на Млечния път

Лауреатите на наградата за физика за 2020 г. откриха в центъра на Галактиката ни свръхмасивен, невидим обект.

Втора поредна година Нобелова награда по физика се присъжда за астрономически изследвания: британецът Роджър Пенроуз получи половината от нея, защото показа, че съществуването на черните дупки е пряко следствие от общата теория на относителността. Втората половина си разделиха германецът Райнхард Гензел и американката Андрея Гез, които доказаха с наблюдения, че в центъра на нашата галактика се намира невидим свръхмасивен обект.

*

Съдържанието на новия брой може да видите тук:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

A virtual guided tour of the ESO sites


ESO (European Southern Observatory) is organizing a virtual guided tour of the ESO sites to facilitate the interaction between current ESO students in Chile and Germany and candidates interested in applying to the now open programmes (https://www.eso.org/sci/activities/FeSt-overview/ESOstudentship.html).

We invite you to attend the tour on 5 November 2020 at 14:00 CET/10:00 CLT to discover the sites and learn more about the life of students at ESO, get tips for your application or simply ask any other questions you might have.

To join the tour head over to the ESO Astronomy Facebook Page (https://www.facebook.com/ESOAstronomy/) or YouTube channel (https://www.youtube.com/user/ESOobservatory/videos).

You can also follow the #ESOstudentship (https://twitter.com/search?q=%23ESOstudentship&src=typed_query) hashtag on Twitter for more information about the programme.

We remind you that applications for the ESO Studentship in Germany and Chile (https://recruitment.eso.org/) are open until 30 November 2020.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Астрономическа научна конференция и научнопопулярни доклади по астрономия


През тази седмица в ЕСО — но всъщност във виртуалния свят — организираме научна конференция за астрономията в инфрачервената област на спектъра (https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020.html). Казано така, темата на конференцията е свързана в по-голяма степен с технологията, отколкото с научната и това е вярно — през последните няколко години технологиите в тази област напреднаха значително и през следващото десетилетие се очаква да влязат в експлоатация няколко нови инструмента, работещи в тази област. Сред тях е и космическият телескоп «Джеймс Уеб», но поради спецификата н досегашната ми кариера аз съм свързан с наземни обсерватории и телескопи, и конференцията е насочена предимно към тях.

Бързам да поясня, че топлинният инфрачервен диапазон според различни определения започва от излъчване с дължина на вълната около 3-5 микрона и се простира до излъчване с дължина на вълната от няколко десетки или няколко стотици микрона микрон — дефинициите се различават.

Но конференцията ни не е само за инструменти — около 1/3 от докладите са чисто начуни и на теми, включващи планетите в слънчевата система, екзопланети, млади звезди, стари звезди и дори далечни квазари.

Може да се говори много за организиране на конференция през Интернет. Минусите на дистанционното общуване са много и са неоспорими — мога да споделя, че доколкото е възможно се опитахме да ги преодолеем с помощта на slack и gather.town. Обаче има и някои плюсове и ако няма възможност да заобиколим минусите, нашата философия като организатори беше да увеличим ефекта на плюсовете. Например, при «нормална» конференция ние никога нямаше да имаме повече от 80-100 регистрирани участници — сега имаме около 330. Представени са страни, астрономите от които о една или друга причина не могат лесно да пътуват, дори при нормални обстоятелства.

Друг голям плюс е, че ако при нормална конференция щяхме да имаме един научнопопулярен доклад на немски в ESO Supernova (https://supernova.eso.org/), сега имахме възможност да организираме цяла кампания от доклади на различни езици (от английски до хинди) — те са на yutube и може да стигнете до тях от тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/public_talks.html

За съжаление доклад на български няма — прекалено зает бях с подготовката и организацията на самата конференция, но все пак може да видите мои научнопопулярен доклад за ЕСО тук: https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE&t=16s или https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

И последно, имаме чудесен постер на конференцията, който може да видите тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/IR2020-Poster_Sep2020.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science