Tag Archives: популяризация на науката

Интервю с Грегъри Бенфорд / Inetrview with Gregory Benford


Юлия Новакова интервюира автора и учения Грегъри Бенфорд за роляата на научната фантастика в преподаването на природни науки, за шанса да има живот на Марс и за общуването през огромни бездни на пространство и време…

Julie Nováková interviews author and scientist Gregory Benford about the role of science fiction in STEM education, chances of life on Mars, communication across great gaps in distance and time…

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Научно-популярна лекция online: „Класификация на извънземните цивилизации“, 9.06.2020, 19:30


Лекцията е част от редовната програма на клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Еферемов“, гр. София. Може да се слуша/гледа на: https://discord.gg/xcyfgN5

Не е необходимо да се инсталира нищо, работи през през браузер и по-добре – с Хром.

За промени в програмата или за начина на гледане проверете тук: (темата „Конферентни сбирки“): http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27528&rb_v=viewtopic

Лекцията е популярно изложения на нашата статия в сп. „Astronmy & Astrophysics“:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Предстои строителството на първата радиоастрономическа обсерватория в България: LOFAR-BG


Low-Frequency Array, съкратено LOFAR, е радиотелескоп, работещ в диапазона от 10 MHz до 240 Mhz. Холандки е водеща страна в проекта и финансирането идва главно от нея (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/sponsors/sponsors.html). Списъкът с партньори е дълъг, но се доминира от холандски институти (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/consortium/consortium-english.html).
Наблюдателни станции вече са изградени, или са в строеж, в Италия, Полша и Латвия и на други места (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/european-stations/european-stations.html).
Като правило радиотелескопите не изглеждат като гигантски „тръби“, както събратята си, работещи в оптичния диапазон. По същество радиотелескопите са антени и този не е изключение – няколко снимки могат да се видят тук: http://www.lofar.org/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Low-Frequency_Array_(LOFAR).

В България предстои да бъде построена първата наблюдателна станция на LOFAR в Югоизточна Европа. Съобщението за пресата на БАН може да се прочете тук:
http://www.bas.bg/2020/05/21/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
Това е голям проект и строежът ще продължи повече от десетилетие:
http://lofar.bg/novini/
За мащаба на проекта може да се съди по това, че станцията в Ирландия, струва около два милиона евро.

Радиоастрономията се ражда през втората половина на 1930те години и за неин баща може да се смята инженерът в телефонната компания „Бел“ Карл Янски (1905-1950; https://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Guthe_Jansky), който за пръв път регистрира радио излъчване от космически обект – центъра на нашата галактика Млечния Път. За съжаление той умира много млад, не доживявайки да получи една заслужена Нобелова награда. Няколко години по-късно друг американец, Гроте Рибер (1911-2002; https://en.wikipedia.org/wiki/Grote_Reber), прави радио обзор на небето и регистрира за пръв път излъчване от друга галактика. През Втората световна война изследванията в областта на радиоастрономията се „сливат“ с работата по радарите, най-вече във Великобритания и Германия, а истински разцвет за тази нова – тогава – област от астрономията настъпва през 1940/50-те. Любопитен факт е, че по онова време в СССР сред пионерите на радиоастрономията е Йосиф Шкловский, който по-късно става известен с работите си по търсене на извънземни цивилизации. В Щатите през 1959 г. е основана Националната радиоастрономическа обсерватория.

В радио диапазона излъчват много космически обекти – от планети до галактики. Това е единствения диапазон, в който могат да се наблюдава студена материя като междузвезден газ, който просто няма енергия за да излъчва фотони с по-къса дължина на вълната. Радиоизлъчването практически свободно прониква през междузвездния прах (който силно поглъща светлината в оптичния диапазон) и ни позволява да надникнем в скритите централни области на нашата галактика. Друго голямо преимущество на радиоастрономията е, че заради по-ниските изисквания към точността на отражателните повърхности (което е свързано с по-голямата дължина на вълната), е по-лесно да се строят телескопи с размери 100-200 метра, непостижими за технологията за строеж на оптичните телескопи. Това дава предимство не само по отношение на по-голямата площ, в която се събират фотони, но и за разделителната способност – така астрономите наричат способността на един телескоп да разделя като отделно два обекта, които се намират много близо един до друг. Нещо повече, в радиодиапазона е много по-лесно, отколкото в който и да е друг диапазон, да се комбинират наблюдения от телескопи, разположени на хиляди километри един от друг – техника, наречена интерферометрия, позволяваща да се използват тези телескопи като един, с диаметър хиляди километри. В частност, това е една от важните причини за създаването на българската станция – увеличаването на ефективния размер на LOFAR.

Участието на България в LOFAR е един далновидно решение. Не само заради развитието на науката и заради участието на българските учени в един голям международен проект, но и заради особено важно и обикновено недооценявано – заради стимула, който този проект представлява за технологичните индустрии в страната ни, които неизбежно ще участват в строителството и поддръжката на телескопа през следващите десетилетия.

Тук може да се види непълен списък на научната продукция на LOFAR от последните години, сортирана по цитируемост:
https://ui.adsabs.harvard.edu/search/q=LOFAR&sort=citation_count%20desc%2C%20bibcode%20desc&p_=0
Повече за науката с LOFAR (на български): http://lofar.bg/aboutlofar/ и http://lofar.bg/aboutlofarbg/

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Архивите са живи: asking Frederick Pohl about The Gold at the Starbow’s End


From xxxxxxxxx Mon May 13 16:27:37 2002 +0200
Date: Mon, 13 May 2002 16:27:35 +0200 (MET DST)
From: Valentin Ivanov xxxxxxxxx
To: xxxxxxxxxxx
Subject: question for Frederik Pohl

Dear Sir,

I noticed that you hold the copy rights for The Siege of Eternity,
and you could probably help me.

I am a profesional astronomer, working for the European Southern
Observatory, who happened to read Science Fiction. I came across
an interesting story, written by Frederik Pohl, called The Gold at
the Starbow’s End. There, he speculates that every galaxy hosts
a black hole in its center. The story was written in 1972, and
this has become a real possibility in the light of most recent
observations obtained over the last few years. I would like to
find out how he came up with this idea, and if it was suggested
to him by somebody, who was he/she.

Thank you very much,
Valentin D. Ivanov, Ph.D.

* * * * *

Date: Sun, 26 May 2002 09:27:01 -0500
From: xxxxxxx

I’m afraid that I have nothing to do with the copyright’s to any of Mr.
Pohl’s works.

xxxxxxx

* * * * *

From: Valentin D. Ivanov
Sent: Wednesday, June 12, 2002 7:39 PM
To: xxxxxxxxxxxxx
Subject: Mr. F. Pohl

Dear Sir,

I have noticed that you and Frederik Pohl are members
of the Theodore Sturgeon Memorial Award.

I have been trying to find a way to contact Mr. Pohl
because I would like to ask him a question about a
story he wrote in the early 70s – “The Gold at the
Starbow’s End”. One of the characters in the story
says that all galaxies have black holes. Although this
is not strictly true, the last few years have seen
significant evidence that almost any massive galaxy
does have a black hole in its center.

I am a professional astronomer, working on black holes
myself, and it would be very interesting to know how
Mr. Pohl came up with the idea.

Could you please either convey my question to Mr. Pohl,
or give me his contact address?

Thank you in advance,
Valentin D. Ivanov, Ph.D.

* * * * *

On Thu, 13 Jun 2002, xxxxx wrote:

I have forwarded your message to Mr. Pohl’s wife (Fred himself doesn’t have
e-mail–he says he has too many contacts as it is).

xxxxxxxx

* * * * *

xxxxxx passed on your message querying about getting in touch with
… Frederik Pohl. Fred refuses to do email, but if you give us a
mail address he will write to you.

* * * * *

Eventually, Mr. Pohl did answer me in a great snail mail.
Unfortunately, he did not remember where the point about
the supermassive black holes came from. There were a few
papers in the late 1960s – early 1970s claiming that
supermassive black holes may power quasars, but at the
time it was not known that supermassive black holes
reside at the center of all (maсsive enough) galaxies.

* * * * *

Dear Mr. Pohl,

I was delighted to receive your letter, answering my question about the black holes mentioned in your story. It was very nice of you to make the effort. It is pity you can not remember the source for the information. The astronomical circles at the time generally accepted the idea that the quasars are powered by black holes but it was not established until about ten years ago that the quasars reside in galaxies and it took another five years or so to demonstrate that every galaxy that is massive enough also contains (a dormant) black hole.

As for your trip to Chile – unfortunately, I was away at the time. In fact my constant movements are the excuse for writing back so late. I apologize for that.

However, now I have a pressing reason to write you. Will you be interested in attending the next Eurocon which will be held in Bulgaria from Aug 1 to Aug 4, 2004?

I mentioned about your letter to a friend of mine who is on the local organizing committee and the immediate reaction was “will he come if we invite him”. Let’s consider this an unofficial request. If you are interested to become the official guest of the con, it would be best to talk directly to the organizers, perhaps via your agent. I know you have visited Bulgaria, and you might have already met some of the people preparing the event.

I am expecting your answer for the Eurocon. The preparations are now in full sing and it would be nice to let the organizing committee to know early.

Best regards and thanks again for your time,

Valentin

Feb 26, 2004
European Southern Observatory

* * * * *

Mr. Pohl answered the question about the Eurocon in Bulgaria
as well. Alas, it would have taken two tickets – to bring him
and his wife. This was beyond the means of the organizers but
they managed to bring in Robert Sheckley, who was in Europe
at the time.

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, history, in memoriam, Literature, science fiction

RIP: George Coyne, 87, Vatican Astronomer and Galileo Defender, Dies


https://www.nytimes.com/2020/02/14/science/the-rev-george-c-coyne-dead.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, history, in memoriam, science

Изгубени и намерени звезди


Тия дни в пресата се появиха съобщения за изгубени звезди:. Ето едно от тях:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomite-otchitat-zagubata-na-pochti-sto-zvezdi_142393.html

Държа веднага да отбележа, че то е написано добре и е сред от малкото, които не преследват сензация. Това е важно, защото основания за сензация няма.

За какво става дума – голяма група колеги, водена от Беатрис Виляроел, е сравнила един стар фотографски обзор на небето, правен преди около 70 години, с нов обзор, който се прави в момента. Те търсят „изчезнали“ звезди – които се виждат на старите кадри, но отсъстват на новите. Това е втората статия от поредицата – първата бе публикувана през 2016 г.

Има две вероятни обяснения за „изчезването“ на звездите.

Първата е, че това са променливи звезди, които по време на старите наблюдения са били ярки, а сега на са толкова ярки и са под границата на чувствителност на новия обзор. Бързам да добавя, че има класове променливи звезди, които променят блясъка си десетки и стотици пъти. Най-вероятно става дума за някой вид от така наречените избухващи променливи – такива са новите, свръхновите и някои млади звезди.

Втората възможност е „изчезналите“ звезди да имат големи собствени движения. Това е свързано в факта, че звездите се движат в Млечния път по различни орбити и гледано от една звезда останалите могат да се приближават, отдалечават или просто да се местят по небесната сфера – заради относително си движение една спрямо друга. Което дори е по-интересна възможност от променливите, защото такива звезди трябва да са близо до нас и потенциално биха могли да бъдат изследвани в детайли. Такива звезди не е необходимо да са много ярки – ако са „студени“, с температура под 3000 градуса, те могат да бъдат доста слаби. Звездата ба Барнард всяка година се премества по небесната сфера с около десет ъглови секунди, което за седемдесет години прави повече от една ъглова минута. Най-близката звездна система до Слънцето – Алфа Кентавър – всяка година изминава по небесната сфера малко под 4 ъглови секунди.

Много е трудно да се каже какви са тези обекти толкова години след първите наблюдения, защото след като отслабнат, не може да им се направи спектър, дори изобщо не е сигурно че могат да бъдат регистрирани отново.

Аз самият се боря с подобни проблеми – участвам в един обзор на вътрешната част на нашата галактика. Ние намираме хиляди, дори милиони променливи, много от които вече са „изчезнали“ – това е защото между получаването на самите наблюдения и анализа на данните минават 2-3 месеца, което е свързано с технологични причини. Ако е възможно, правя спектри на тези обекти.

Миналото лято с един колега инсталирахме система, която да обработва наблюденията бързо, макар и не по най-добрия възможен начин. Но това ни дава възможност да получим спектри преди обектът да е станал прекалено слаб. През септември изпратих заявка за наблюдателно време за да получаваме спектри, но ми отказаха с аргумента, че заявката е много обща и не отговаря на някакъв добре формулиран въпрос, което всъщност е вярно, защото не знам предварително какво ще избухне. Все пак посъбрах няколко наблюдения на няколко подобни обекти с един малък телескоп в Чили и колкото и да е странно – с нашия 2-метров на Рожен. За съжаление – не спектри, а само изображения, но и те са полезни защото показват какво е състоянието на звездата след избухването.

Потенциално, залогът в подобни проекти – на Виляроел и нашия – е много висок, не само защото могат да бъдат открити други звезди, близки до Слънцето като звездата на Барнард или като Алфа Кентавър, но и защото – ако имаме мноооого късмет, бихме могли да открием следващата свръхнова в нашата галактика.

Нашите изчезнали обекти кръщаваме с VVV-WIT-?? (където въпросителния знак обозначава пореден номер), което идва от „What Is This?“

Ето връзки към няколко наши статии по темата:

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2019MNRAS.490.1171S/EPRINT_PDF
На Фигура 1 се вижда, че разликата между най-яркото и най-слабото състояние на този обект – който не е звезда, а далечен квазар – е близо 3 звездни величини (звездните величини са логаритмични единици за яркост, използвани в астрономията), което съответства на разлика в блясъка с фактор около 15 пъти.

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2018ApJ…867…99B/PUB_PDF
Червените точки на Фигура 4 показват еволюцията в блясъка на нашата звезда. Тук разликата между най-високата и най-ниската яркост е около 7 звездни величини, което съответства на промяна по яркост с фактор от 610.

По-нагоре казах, че има две вероятни обяснения. Има и едно сензационно обяснение – че става дума за звезди, които през последните 70 години са били „обвити“ в астроинженерна структура подобна на тази, която Фримън Дайсън предлага през 1960 г. в своята статия в сп. „Science“ (https://science.sciencemag.org/content/131/3414/1667; http://www.islandone.org/LEOBiblio/SETI1.HTM).

Аз обаче съм настроен скептично към подобно обяснение главно защото не виждам особен смисъл в строителството на подобни съоръжения. Нещо повече, ако една цивилизация може да построи Сфера на Дайсън за седем десетилетия, тя вероятно е в състояние да преустрои цялата Галактика за няколко хиляди години.

Намирам изследването на Виляроел и компания за интересно, но далеч не заради потенциалната връзка с Дайсъновите сфери, за защото то може да ни каже нещо за Слънчевата околност – особено ако сред изгубените звезди техният проект намери звезди, които се намират близо до Слънцето.

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Българска популяризация на науката: есе от Светослав Александров в The Space Rreview за свободния достъп до изображенията от космоса


Една картинка се равнява на хиляда думи, твърди известната английска поговорка. Картинките от космоса сигурно са еквивалентни на още повече думи, защото ни пренасят в светове, които нямаме (и сигурно скоро няма да имаме) възможността да докоснем и усетим със собствените си сетива. Есе за значението на свободния достъп и по-специално за начина, по който се организира този достъп до снимките от космическите станции, написано от българина Светослав Александров, беше публикувано в The Space Rreview: http://thespacereview.com/article/3052/1

За самия Светослав Александров може да научите повече от блога му (https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/) и от страницата му във Фейсбук (https://bg-bg.facebook.com/svetlyoalexandrov/).

Забележете, че есето е предизвикало доста оживена дискусия.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science