Tag Archives: популяризация на науката

RIP: George Coyne, 87, Vatican Astronomer and Galileo Defender, Dies


https://www.nytimes.com/2020/02/14/science/the-rev-george-c-coyne-dead.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, history, in memoriam, science

Изгубени и намерени звезди


Тия дни в пресата се появиха съобщения за изгубени звезди:. Ето едно от тях:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomite-otchitat-zagubata-na-pochti-sto-zvezdi_142393.html

Държа веднага да отбележа, че то е написано добре и е сред от малкото, които не преследват сензация. Това е важно, защото основания за сензация няма.

За какво става дума – голяма група колеги, водена от Беатрис Виляроел, е сравнила един стар фотографски обзор на небето, правен преди около 70 години, с нов обзор, който се прави в момента. Те търсят „изчезнали“ звезди – които се виждат на старите кадри, но отсъстват на новите. Това е втората статия от поредицата – първата бе публикувана през 2016 г.

Има две вероятни обяснения за „изчезването“ на звездите.

Първата е, че това са променливи звезди, които по време на старите наблюдения са били ярки, а сега на са толкова ярки и са под границата на чувствителност на новия обзор. Бързам да добавя, че има класове променливи звезди, които променят блясъка си десетки и стотици пъти. Най-вероятно става дума за някой вид от така наречените избухващи променливи – такива са новите, свръхновите и някои млади звезди.

Втората възможност е „изчезналите“ звезди да имат големи собствени движения. Това е свързано в факта, че звездите се движат в Млечния път по различни орбити и гледано от една звезда останалите могат да се приближават, отдалечават или просто да се местят по небесната сфера – заради относително си движение една спрямо друга. Което дори е по-интересна възможност от променливите, защото такива звезди трябва да са близо до нас и потенциално биха могли да бъдат изследвани в детайли. Такива звезди не е необходимо да са много ярки – ако са „студени“, с температура под 3000 градуса, те могат да бъдат доста слаби. Звездата ба Барнард всяка година се премества по небесната сфера с около десет ъглови секунди, което за седемдесет години прави повече от една ъглова минута. Най-близката звездна система до Слънцето – Алфа Кентавър – всяка година изминава по небесната сфера малко под 4 ъглови секунди.

Много е трудно да се каже какви са тези обекти толкова години след първите наблюдения, защото след като отслабнат, не може да им се направи спектър, дори изобщо не е сигурно че могат да бъдат регистрирани отново.

Аз самият се боря с подобни проблеми – участвам в един обзор на вътрешната част на нашата галактика. Ние намираме хиляди, дори милиони променливи, много от които вече са „изчезнали“ – това е защото между получаването на самите наблюдения и анализа на данните минават 2-3 месеца, което е свързано с технологични причини. Ако е възможно, правя спектри на тези обекти.

Миналото лято с един колега инсталирахме система, която да обработва наблюденията бързо, макар и не по най-добрия възможен начин. Но това ни дава възможност да получим спектри преди обектът да е станал прекалено слаб. През септември изпратих заявка за наблюдателно време за да получаваме спектри, но ми отказаха с аргумента, че заявката е много обща и не отговаря на някакъв добре формулиран въпрос, което всъщност е вярно, защото не знам предварително какво ще избухне. Все пак посъбрах няколко наблюдения на няколко подобни обекти с един малък телескоп в Чили и колкото и да е странно – с нашия 2-метров на Рожен. За съжаление – не спектри, а само изображения, но и те са полезни защото показват какво е състоянието на звездата след избухването.

Потенциално, залогът в подобни проекти – на Виляроел и нашия – е много висок, не само защото могат да бъдат открити други звезди, близки до Слънцето като звездата на Барнард или като Алфа Кентавър, но и защото – ако имаме мноооого късмет, бихме могли да открием следващата свръхнова в нашата галактика.

Нашите изчезнали обекти кръщаваме с VVV-WIT-?? (където въпросителния знак обозначава пореден номер), което идва от „What Is This?“

Ето връзки към няколко наши статии по темата:

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2019MNRAS.490.1171S/EPRINT_PDF
На Фигура 1 се вижда, че разликата между най-яркото и най-слабото състояние на този обект – който не е звезда, а далечен квазар – е близо 3 звездни величини (звездните величини са логаритмични единици за яркост, използвани в астрономията), което съответства на разлика в блясъка с фактор около 15 пъти.

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2018ApJ…867…99B/PUB_PDF
Червените точки на Фигура 4 показват еволюцията в блясъка на нашата звезда. Тук разликата между най-високата и най-ниската яркост е около 7 звездни величини, което съответства на промяна по яркост с фактор от 610.

По-нагоре казах, че има две вероятни обяснения. Има и едно сензационно обяснение – че става дума за звезди, които през последните 70 години са били „обвити“ в астроинженерна структура подобна на тази, която Фримън Дайсън предлага през 1960 г. в своята статия в сп. „Science“ (https://science.sciencemag.org/content/131/3414/1667; http://www.islandone.org/LEOBiblio/SETI1.HTM).

Аз обаче съм настроен скептично към подобно обяснение главно защото не виждам особен смисъл в строителството на подобни съоръжения. Нещо повече, ако една цивилизация може да построи Сфера на Дайсън за седем десетилетия, тя вероятно е в състояние да преустрои цялата Галактика за няколко хиляди години.

Намирам изследването на Виляроел и компания за интересно, но далеч не заради потенциалната връзка с Дайсъновите сфери, за защото то може да ни каже нещо за Слънчевата околност – особено ако сред изгубените звезди техният проект намери звезди, които се намират близо до Слънцето.

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Българска популяризация на науката: есе от Светослав Александров в The Space Rreview за свободния достъп до изображенията от космоса


Една картинка се равнява на хиляда думи, твърди известната английска поговорка. Картинките от космоса сигурно са еквивалентни на още повече думи, защото ни пренасят в светове, които нямаме (и сигурно скоро няма да имаме) възможността да докоснем и усетим със собствените си сетива. Есе за значението на свободния достъп и по-специално за начина, по който се организира този достъп до снимките от космическите станции, написано от българина Светослав Александров, беше публикувано в The Space Rreview: http://thespacereview.com/article/3052/1

За самия Светослав Александров може да научите повече от блога му (https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/) и от страницата му във Фейсбук (https://bg-bg.facebook.com/svetlyoalexandrov/).

Забележете, че есето е предизвикало доста оживена дискусия.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science