Tag Archives: популяризация на астрономията

Нова научнопопулярна статия: Небето за военни цели


Списание „8“, брой 9, 2022:

Въпреки че астрономията е мирна наука за далечни небесни тела, много от нейните методи и технологии имат двойно предназначение

Д-р Валентин Иванов

За съжаление, в цялата си история човечеството рядко е пропускало да употреби някое откритие, за да навреди на ближния си. Не е изненада, че паралелите между астрономията и ред други науки като химия и биология и военното дело са много.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Лекция на нобеловия лауреат Мишел Майор


Вчера Мишел Майор изнесе лекция, в която разказа как може да се направи следващата голяма крачка в търсенето на малки екзопланети подобни на Земята.
На 27.06 в испанския град Валенсия започна ежегодния конгрес на Европейското астрономическо дружество. Казвам конгрес, но това е една седмица, през която се провеждат едновременно тридесетина конференции – най-дългите са по 2.5-3 дни, най-късите са кратки сесии от по по няколко часа. Доколкото е възможно, организаторите се стараят да направят програмата така, че конференции по близки теми да не се застъпват. Това не винаги и възможно, особено заради странните комбинации на научни интереси у някой астрономи, но пък позволява човек да слуша много различни доклади, просто като излезе от една зала и влезе в съседната.
Освен отделните конференции, има и пленарни сесии, обикновено по обяд. Вчера пленарен доклад изнесе Мишел Майор. Едва ли има смисъл да обяснявам, че е той, заедно с тогавашния си аспирант Дидие Кело, е един от откривателите на първата планета извън слънчевата система, която се намира в орбита около звезда от слънчев тип.
Старецът – Майор е на 80 години – направи ревю на състоянието на търсенето на екзопланети, и както казах в началото, показа как може да се направи следващата голяма стъпка в тези изследвания.
Откритието на Майор беше направено през 1995 година по метода на радиалните скорости, който се базира на факта, че строго погледнаото, планетите не обикалят около звездите, а планетите –и– звездите обикалят около общия им център на масите. За страничен наблюдател изглежда, че планетата обикаля около звездата, защото центъра на масата на цялата система обикновено е много близо до центъра на звездата.
От практическа гледна точка всичко е просто – наблюдава се звездата (планетата е много слаба и в огромното болшинство от случаите изобщо не се вижда, дори с най-съвременните астрономически инструменти) получават се спектри и се измерва изменението на лъчевата скорост на звездата. Тук работи ефектът на Доплер – когато звездата се отдалечава от нас, докато се движи по орбитата си, линиите ѝ се изместват към червеното, а когато се приближава – към синьото.
Ефектът е много малък, гигантските планети с маси като на Юпитер предизвикват промени с амплитуда от порядъка на стотици метра в секунда. А интересните планети с маси като земната, предизвикват промени в радиалните скорост от порядъка на метри или дори сантиметри в секунда.
На пръв поглед всичко е лесно – трябва да строим по-точни и по-стабилни телескопи. Но не, наблюденията показаха, че звездите сами генерират „шум“ – промени от съшия порядък, като земеподобните планети заради конвекцията – това е свързано с пренасянето на топлинна енергия от ядрото на звездата към повърхността ѝ. Част от този пренос става като „нагоре“ или по-скоро „навън“ се движи горещ материал, идващ от вътрешността. Движението на материал неизбежно е свързано с Доплерово отместване на спектъра.
Майор предложи да се използват за измерване на отместването на звездните спектри сами линии, които се образуват на по-голяма дълбочина в звездите, защото там случайните движения на конвективни клетки имат по-малки вариации. Той показа фигура от работата на негов аспирант, който проверил тази идея и се оказа, че методът наистина работи! Подобрението в точността на измерването на радиалните скорости е почти един порядък.
След това можеше да му се задават въпроси и аз се възползвах да го питам какво мисли за измерване на радиалните скорости в инфрачервената област. За това има добре известна причина – контрастът между областите с различни температури е по-малък, отколкото в оптичната област. Той честно отговори, че не знае и разказа за NIRPS – един инфрачервен спектрограф, който швейцарската група за търсене на ексопланети (основана от него) подготвя в момента. Каза, че се надява опитът с NIRPS да даде отговор на моя въпрос след няколко години, но че има един друг проблем поглъщането на земната атмосфера, което е в състояние да повлияе на точността на наблюденията.
Аз всъщност знам за NIRPS, защото част от работата ми за обсерваторията е да се занимавам с интегрирането на неговата програма за обработка на данните в нашата инфраструктура от подобни системи. Наистина, премахването на поглъщането от земната атмосфера е сложен процес. Моето собствено виждане е, че решението на проблема е да се измерват радиалните скорости в инфрачервената област от космоса, където няма поглъщане от земната атмосфера. Но това е областта, в която работи Европейската космическа агенция, не Европейската южна обсерватория.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Предстояща пресконференция за интересно астрономическо откритие на 12.05, 16:00 БГ време


Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; https://www.eso.org/) и проектът Event Horizon Telescope (EHT; https://eventhorizontelescope.org/) организират на 12.май в 16:00 часа българско време пресконференция, на която ще бъдат представени нови научни резултати. Самите резултати все още са предмет на ембарго за публикация, но като се има предвид, че Event Horizon е международна програма за наблюдения на черни дупки (за техни предишни резултати погледнете https://www.eso.org/public/news/eso1907/), може да се направят разумни предположения за характера на откритието.

Черните дупки не излъчват по дефиниция – те са толкова масивни и компактни, че тяхната първа космическа скорост е по-голяма от скоростта на светлината, най-високата скорост, която могат да достигат само фотоните, всички материални тела се движат с по-ниски скорости. Все пак черните дупки могат да бъдат наблюдавани по ефекта, който предизвикват с масата си върху своето обкръжение. Например те създават „сянка“ изкривявайки пътя на светлината, излъчвана от материал около тях; докато „пада“ върху черните дупки, този материал образува така наречения акреционен диск, в който се разрушава на атоми и се нагрява до високи температури от хиляди, дори милиони градуси.

Освен ръководителите на ЕСО и EHT, ще участват:

– Thomas Krichbaum от института по Радиоастрономия Макс Планк, Германия

– Sara Issaoun от Харвард и от Университета Радбауд в Хидерландия

– José L. Gómez от института по Астрофизика в Андалусия, Испания

– Christian Fromm от Университета Вюрцбург, Германия

– Mariafelicia de Laurentis от Университета „Федерико II“ в Неапол, Италия

Пресконференцията може да се гледа на живо на страницата на ЕСО:

https://www.eso.org/public/live/

и на Youtube канала на ЕСО:

След самата пресконференция в Youtube канала на ЕСО ще бъде излъчена научнопопулярна дискусия, разбираема за широката публика. Пресконференцията и дискусията ще бъдат на английски, но материалите, които придружават съобщението за пресата ще бъдат достъпни на много езици.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно популярна лекция: Инфрачервената астрономия – поглед към невидимото


Тази седмица съм на конференция (за съжаление неприсъствена) за бъдещето на наземната инфрачервена астрономия в епохата на новото поколение космически телескопи (в частоност – телескопът Джеймс Уеб): IR2022: An Infrared Bright Future for Ground-based IR Observatories in the Era of JWST. Програмата на самата конференция може да се види тук: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/Agenda.html

Следващата седмица ще има серия от научнопопулярни лекции за инфрачервената астрономия на различни езици. Тук е обявата: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/PublicTalks.html
Моят доклад е в сряда, 23.02.2022, вечерта от 19:00 българско време и ще бъде научнопопулярно въведение в инфрачервената астрономия – за какво се използва и какви са трудностите пред астрономите, които искат да работят в тази област. Обикновено научнопопулярните лекции са посветени на някой обект или клас от обекти. Сега ще е различно – ще говорим за изследователския инструментариум.

Връзка за гледане: https://www.youtube.com/watch?v=OSs3-V4Rx_o

Платформата за гледане е Stream Yard. През следващите дни на страницата с програмата за лекциите, както и тук в моя блог, ще се появи информация как да се гледат докладите.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Нова научнопопулярна статия: Всичко се променя, дори Слънчевата система


Повечето промени във Вселената не могат да бъдат забелязани в рамките на един човешки живот. Орбитите на планетите се променят, а те самите мигрират постоянно, включително и Земята.

Валентин Иванов

Инженер Димитър Пеев (1919-1996), основател и пръв главен редактор на сп. „Космос“, е единственият писател, който отбелязва във фантастично произведение, че планетните системи могат да еволюират. В своя роман „Фотонният звездолет“ (1963) той описва полет на земна експедиция до Алфа Кентавър – система от три звезди. Космонавтите откриват, че около звездата Проксима има два вида планети – орбитите на първите лежат почти в една и съща равнина, както е в Слънчевата система. Орбитите на вторите планети са ориентирани случайно. Чрез героите си Пеев изказва предположение, че обектите от едната група са се образували около Проксима, а от другата са „изхвърлени“ чрез приливни взаимодействия от системите на двете главни звезди, които са много близо една до друга, и впоследствие са „заловени“ от техния по-далечен компаньон Проксима. Оказва се прав – планетните системи, както всичко в този свят, се променят!

Повече може да прочетете в бр. 11/2021 на сп. „Осем“: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112021-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, астрономия, наука, научна фантастика, science, science fiction

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Съобщение за пресата: Астрономите откриха „намигаща“ звезда-гигант близо до центъра на Галактиката


Звездите – като хората – не изчезват просто така. В редките случаи, когато го правят, смъртта им е предизвестена с гигантска експлозия на свръхнова. Но една слаба звездичка изчезна от небето в края на 2011 година без никакви светлинни „ефекти“. Към Март-Април 2012 г. блясъкът ѝ намаля с фантастичните 97 процента – тя изчезна почти напълно, – но към средата на 2012 година беше възстановила напълно предишната си яркост.

Изчезването ѝ остана незабелязано за дълго време, докато Ли Смит, по онова време астроном от университета в Харфордшир, а сега работещ в Кембридж, не откри промяната с помощта на наблюденията, получени от VVV – огромен обзор на централната част от Млечния път. Кривата на блясъка, показващ промяната в яркостта на звездата може да се види на фигура 1 в статията, която е достъпна като пдф тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

VVV е съкращение от VISTA Variables in Via Lactea. VISTA е името на 4.1-метровия телескоп в Чили, в помощта на който се правят наблюденията. VVV е дело на огромен екип от повече от двеста астрономи от целия свят, сред които има и българи. Повече за VVV може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey, а страницата на обзора (с много красиви картинки!) може да се види тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey

В младостта си загадъчната звездичка, известна с каталожния номер VVV-WIT-08, вероятно е била няколко пъти по-масивна от слънцето, а сега се е раздула до червен гигант с радиус стотици пъти по-голям от слънчевия – съдба, която очаква и нашето собствено светило след 4-5 милиарда години.

На пръв поглед това е поредната затъмнителна променлива – така астрономите наричат системите от две, а понякога и повече звезди, които – докато обикалят около общия си център на масите – понякога се „скриват“ една зад друга. Повече за подобни променливи звезди може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Binary_star

Подобен механизъм не може да обясни VVV-WIT-08 поради огромния ѝ размер и почти пълното ѝ „изчезване“: за да намали блясъка на звездата с 97 процента, някакъв друг обект трябва да скрие 97 процента от повърхността ѝ. Малко са възможните обекти с подобни гигантски размери като VVV-WIT-08 – това са други подобни звезди и разбира се, те самите светят със собствена светлина. Подобна система от два еднакви червени гиганта би намалила яркостта си само с 50 процента, защото половината от светлината от затъмняващата звезда ще продължава да достига до нас.

Следователно затъмняващото тяло трябва да бъда „тъмно“, почти да не излъчва собствена светлина. Малко са кандидатите за подобна роля. VVV-WIT-08 се намира във вътрешната част на нашата галактика, Млечния път, където има огромен брой плътни газово-прахови облаци. Не е изключено един от тях да е преминал между звездата и нас. Но статистически вероятността за подобно събитие е много ниска. Симулациите показаха, че за да се случи то с реалистична вероятност, в галактиката трябва да има огромен брой непрозрачни облаци, много повече, от колкото се наблюдават.

Идеята за прахов облак все пак може да помогне за обясняване на VVV-WIT-08 – достатъчно е облакът да не се движи свободно в пространството, а да е част от системата на звездата. Подобни облаци могат да обкръжават малки компактни обекти под формата на акреционни дискове. Една подобна система е известна отдавна – Епсион Аурига. За нея може да прочетете повече тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Epsilon_Aurigae. Но там блясъкът на главната звезда намалява само наполовина. Втори пример е системата на TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. В момента тя е носителка на рекорда за затъмнителна променлива с най-дълъг период – 69 години. VVV-WIT-08 може би е третата подобна система.

Орбиталният период на затъмняващия компонент в системата на VVV-WIT-08 е неизвестен, но оценките го поставят в интервала 20-600 години. Не е известно и какво е тялото, около което се е формирал акреционния диск. Вероятно става дума за еволюирал обект – черна дупка, неутронна звезда или някое от така наречените субджуджета, който са към края на живота си като „нормални“ звезди.

Системи като VVV-WIT-08 не се срещат толкова често като затъмнителните, съставни от две обикновени звезди и са трудно откриваеми. Едва новите обзори на небето, като VVV, които обхващат огромен брой звезди и измерват блясъка им с автоматични средства – защото е невъзможно да се обработи ръчно подобен обем наблюдения – позволиха да бъде намерена VVV-WIT-08 и вероятно ще ни донесат още неочаквани открития.

Съобщението за пресата от университета в Кеймбридж може да се прочете тук: https://www.cam.ac.uk/research/news/astronomers-spot-a-blinking-giant-near-the-centre-of-the-galaxy, а илюстрация, показваща как може би изглежда системата VVV-WIT-08 може да се види тук: https://www.cam.ac.uk/sites/www.cam.ac.uk/files/styles/content-885×432/public/news/research/news/blinkinggiant.jpg?itok=sMi8XtZT (художник: Amanda Smith).

Научната статия в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society се намира тук: https://academic.oup.com/mnras/article-abstract/505/2/1992/6294924?redirectedFrom=fulltext, а свободно достъпен препринт – тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Many thanks for all supporters! „Life Beyond Us“ is fully funded, now going for the stretch goals…


It took the help of nearly five hundred supporters to fully fund the science fiction anthology „Life Beyond Us“ (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us) on kickstarter!

Many thanks for each one of them!

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Приносът на фундаменталната наука за развитие на обществото


Това скучновато заглавие крие зад себе си няколко аспекта. Първият, който често повтарям, когато ме питат кому е нужна една толкова – на пръв поглед – абстрактна наука като астрономията е, че тя, поради визуалната си привлекателност за неспециалистите, помага да се разпали в широката публика интерес към науката изобщо, помага по непринуден начин да се разпространяват научни знания, и да се обясни научния метод. Вторият ми отговор е, че членството в ЕСО е начин за ре-финансиране и стимулиране на високо-технологичните отрасли в страните-членки. И третият ми „любим“ отговор е обучението на специалисти, способни да решават сложни задачи – не само в областта на фундаменталните науки; голяча част от тези хора внасят свеж поглед в традиционните производства, в приложните науки и даже в икономиката и банковото дело.

Отговорът обаче може да бъде и по-конкретен, и колегите от службата за връзки в обществеността на Южната Европейска обсерватория (ESO; https://www.eso.org/public/) са подготвили уеб-страница и брошура с примери за ползите, които обсерваторията донася на страните-членки на организацията (в момента те шестнадесет, без да броим един асоцииран член и страната-домакин Чили; България не е членка).

Страницата е тук: https://www.eso.org/public/announcements/ann21002/, а брошурата може да се свали от тук (има „голям“ вариант с по-детайлна графика и вариант с по-малък обем): https://www.eso.org/public/products/brochures/brochure_0076/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Следващият най-голям телескоп: ELT – нова уеб страница и видео от началото на строежа


Преди няколко години Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; European Southern Observatory; ESO; https://www.eso.org/public/) започна да строи в Чили гигантски телескоп, с диаметър на главното огледало 39 метра: Екстремално Голям Телескоп (Extremely Large Telescope; ELT). А преди няколко дни се появи нова нова уеб страница на телескопа: https://elt.eso.org/

Тя съдържа много информация за телескопа, на който предстои да стане следващия най-голям телескоп в света. Той ще помогне на астрономите да отговорят на множество фундаментални въпроси за Вселената – като се започне от това, как са се образували галактиките, и се стигне до може би най-интересния въпрос – дали има живот някъде другаде, освен на нашата планета.

По план телескопът трябваше да влезе в експлоатация през 2025 година. Но вирусът не отмина и него, вероятно строителството ще продължи по-дълго. Цялата астрономия е засегната от вируса – много обсерватории бяха затворени, други, сред които е и ЕСО, работят с част от капацитета си. Да не говорим, че кризата, свързана с вируса, засегна силно финансирането на фундаменталните науки, и последствията от нея ще се чувстват още дълги години.

По случайност на 19 юни 2014 година, когато строежът на ELT започна с взривяване на върха на планината – за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за телескопа – бях на Паранал по обичайната си работа и имах възможност да наблюдавам взрива от безопасно разстояние. Долното видео е точно от този момент.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

История на астрономията: двестагодишен юбилей на Южноафриканската Астрономическа обсерватория


Най-старото астрономическо съоръжение датира от преди около единадесет хиляди години и се намира в Австралия – Wurdi Youang. Първата съвременна обсерватория – Ураниенборг, на Тихо Брахе – е построена в периода 1576-1580 г. Май-стара обсерватория в България – тази на Софийския университет, започва работа през 1894 година, а Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен – през 1981 г.

На този фон Южноафриканската Астрономическа Обсерватория (South African Astronomical Observatoruy; https://www.saao.ac.za/) с нената двувековна история се намира някъде по средата. По случай юбилея, астрономите в SAAO организираха мемориална конференция, която е по-различна от огромното болшинство астрономически конференции. Най-напред, тази конференция е достъпна – в по-голямата си част – за широката публика. На-второ място, това не е чисто астрономическа конференция – част от докладите са по-скоро на исторически теми, други са посветени на ефекта, който обсерваторията има върху местната не-астрономическа общност.

SAAO е известна с това, че в нея се намира един от двата най-големи телескопа в света – САЛТ (Southern African Large Telescope, SALT; https://www.saao.ac.za/explore/our-telescopes/salt/), с диаметър на главното огледало от 11 м (но поради особеностите на конструкцията му, обикновено се използва само част от него). На-забележителното откритие в SAAO може би е откриването на Проксима – най-близката звезда до Слънцето, през 1915 г. от Робърт Инес.

Видеозаписи от всички доклади, представени на мемориалната конференция са свободно достъпни: https://www.saao.ac.za/symposium-recorded-talks/

Може би най-голям интерес за широката публика представлява историческият обзор на SAAO от Иън Глас:

https://www.youtube.com/watch?v=ZqD2jRKS8lI

както и доклада на директора на обсерваторията Петри Вайсанен, в който той говори за съвременното състояние и за бъдещето на обсерваторията:

https://www.youtube.com/watch?v=_JXI0H3mFvo

А докладът на Сижииле Максои е демонстрация, че популяризацията на астрономията навсякъде се сблъсква с едни и същи проблеми и използва едни и същи подходи:

https://www.youtube.com/watch?v=oVEq2_8ndtI

Докладът на Кийт Снидигер пък подчертава сътрудничеството в астрономическата общност:

https://www.youtube.com/watch?v=BB2YhPlbogQ

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, наука, science

Астрономическа научна конференция и научнопопулярни доклади по астрономия


През тази седмица в ЕСО — но всъщност във виртуалния свят — организираме научна конференция за астрономията в инфрачервената област на спектъра (https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020.html). Казано така, темата на конференцията е свързана в по-голяма степен с технологията, отколкото с научната и това е вярно — през последните няколко години технологиите в тази област напреднаха значително и през следващото десетилетие се очаква да влязат в експлоатация няколко нови инструмента, работещи в тази област. Сред тях е и космическият телескоп «Джеймс Уеб», но поради спецификата н досегашната ми кариера аз съм свързан с наземни обсерватории и телескопи, и конференцията е насочена предимно към тях.

Бързам да поясня, че топлинният инфрачервен диапазон според различни определения започва от излъчване с дължина на вълната около 3-5 микрона и се простира до излъчване с дължина на вълната от няколко десетки или няколко стотици микрона микрон — дефинициите се различават.

Но конференцията ни не е само за инструменти — около 1/3 от докладите са чисто начуни и на теми, включващи планетите в слънчевата система, екзопланети, млади звезди, стари звезди и дори далечни квазари.

Може да се говори много за организиране на конференция през Интернет. Минусите на дистанционното общуване са много и са неоспорими — мога да споделя, че доколкото е възможно се опитахме да ги преодолеем с помощта на slack и gather.town. Обаче има и някои плюсове и ако няма възможност да заобиколим минусите, нашата философия като организатори беше да увеличим ефекта на плюсовете. Например, при «нормална» конференция ние никога нямаше да имаме повече от 80-100 регистрирани участници — сега имаме около 330. Представени са страни, астрономите от които о една или друга причина не могат лесно да пътуват, дори при нормални обстоятелства.

Друг голям плюс е, че ако при нормална конференция щяхме да имаме един научнопопулярен доклад на немски в ESO Supernova (https://supernova.eso.org/), сега имахме възможност да организираме цяла кампания от доклади на различни езици (от английски до хинди) — те са на yutube и може да стигнете до тях от тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/public_talks.html

За съжаление доклад на български няма — прекалено зает бях с подготовката и организацията на самата конференция, но все пак може да видите мои научнопопулярен доклад за ЕСО тук: https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE&t=16s или https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

И последно, имаме чудесен постер на конференцията, който може да видите тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/IR2020-Poster_Sep2020.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020


Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Интервю с Грегъри Бенфорд / Inetrview with Gregory Benford


Юлия Новакова интервюира автора и учения Грегъри Бенфорд за роляата на научната фантастика в преподаването на природни науки, за шанса да има живот на Марс и за общуването през огромни бездни на пространство и време…

Julie Nováková interviews author and scientist Gregory Benford about the role of science fiction in STEM education, chances of life on Mars, communication across great gaps in distance and time…

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Астрономически Форум Бургас, 04.01.2020 г.


Културен Център „Морско Казино“

Програма за лекционен поток, зала „Георги Баев“

10:00 – 11:00 Откриване, комбинирана лекция от Astro School Burgas

11:00 – 11:45 доц. д-р Ваня Статева, Институт по Астрономия към БАН, „Как разгадаваме тайните на звездите?“

11:45 – 12:15 Кафе пауза и първа викторина

12:15 – 13:00 Стефан Иванов, Университет на Кеймбридж, „През погледа на олимпиадната астрономия“

13:00 – 14:00 Обедна почивка

14:00 – 14:45 д-р Валентин Иванов, Европейска Южна Обсерватория (ESO), „Съвременните обсерватории“

14:45 – 15:30 доц. д-р Димитър Колев, ППМГ Бургас, НАО Рожен, „40 години наблюдения на НАО Рожен“

15:30 – 16:00 Кафе пауза и втора викторина

16:00 – 16:45 д-р Янко Николов, Институт по Астрономия към БАН, „Интересният свят на рентгеново-двойните звезди“

16:45 – 17:30 доц. д-р Антоанета Антонова, Институт по Астрономия, „Астрономия на радиочестоти“

17:30 – 18:30 Закриване на форума и нощни наблюдения на терасата на КЦ „Морско Казино“ (при добри метеорологични условия)

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science