Tag Archives: НФ

Приказки от чекмеджето: Квантова аритметика на чувствата – глави 5 и 6


  1. „И камъкът за нея стана пухена постеля“

Кимнах на Финозие и се обърнах да се сбогувам със спящата Зикейне. Сякаш усетила, че някой я гледа, тя се размърда и се взря в мен. Вместо аз да отпечатвам в паметта си нейното слабото лице и позеленелите ѝ очни ябълки, тя отпечатваше моето, без съмнение подпухнало от безсъницата.

  • Викат ме на полуострова.
  • Чух – едва промълви болната.
  • Не знам подробности, но по всяка вероятност са получили добра прогноза за времето – ненужно обясних аз. – Имаш ли нужда от нещо?
  • Да, Тирдамал – неочаквано мощно отвърна тя. – От по-меко легло. Това е толкова твърдо…
    Доколкото познавах лидерката на тяхната група, тази молба щеше да бъде приписана на болестта. Или на лекарствата. Посегнах назад и без да гледам улових ръката на Финозие. Тя не се съпротивяваше. Притиснах дланта ѝ към леглото. То наистина беше твърдо. Някой въздъхна, но не беше Зикейне. Главата ми се замая. Дали на Тръстиковия полуостров нямаше да ме бракуват като физически негоден за полета? Съмненията – настрани!
  • Отиваме за ново легло. По-меко.
    Случи се невероятното – неотразимата, властната и непреклонната Финозие направи нечовешко усилие и преглътна парещия отговор, който напираше от устата й. Във фоайето и двамата навлякохме шубите си, моята – още влажна от разтопените снежинки, и поехме по пъртината към най-близкия разпределителен център. Продължаваше да вали.
  • С какво ще платим? – попита ме тя след като извървяхме повече от половината път. – Ние нямаме достатъчно кредит за ново легло. Може би ще стигне за нов дюшек или за няколко завивки, които да сложим отдолу…
    Махнах ѝ да замълчи и продължих през снега. Тя ме последва безропотно.
    В момента, в който се разбра, че аз съм потенциален член на следващата лунна експедиция, старшият разпределител изскочи от кабинета си, прогони надалеч по-младите си колеги и лично се зае да удовлетвори и най-малките ни желания. Докато се разправяхме Финозие се върна у дома да извика още две жени от тяхната група за да пренесем новите придобивки. Разходката ѝ се оказа излишна – дадоха ни самоходна шейна и двама служители дойдоха да ни помогнат. Четирите процента от нашия кредит, с които можех да се разпореждам в отсъствието на Ксампаунт и Номатайх ни позволиха да си тръгнем от центъра с легло и четири пухени дюшека, най-пухкавите, които имаха.
    Заварихме Зикейне изпаднала в плитка дрямка. Последният ни разговор сигурно беше изчерпал нейните сили. Веждите ѝ подскачаха нервно, но клепките стояха затворени и не ми позволиха да погледна още веднъж зелените ѝ очи. Сигурен бях, че те ще ме спохождат много пъти в сънищата ми.
    Наредихме новото легло до нейното и я приплъзнахме от едното на другото. После изтеглихме старото и я оставихме да спи, доколкото думата съответствуваше на нейното състояние, в средата на стаята.
    Аз излязох последен и затворих вратата след себе си.
  • Къде мога да намеря гориво за снегохода? – обърнах се към Финозие. За последен път бях идвал тук преди много месеци, а докато се занимавахме с покупките, времето напредна. Разпределителните центрове точно сега спущаха противообледенителните си щори.
  • Ние го заредихме – обади се Карисивне, която обикновено оставаше най-незабележима в тяхната хранителна група. Очаквах го от всяка друга, но не от нея. Изглежда бях замръзнал от изненада, защото тя добави, сякаш да ме подсети че ми предстои дълго пътуване. – Ензимната чанта е в хладилника.
    Лидерката им мълчаливо ми я подаде, с дръжките напред.
    Карисивне беше оставила отоплението на снегохода включено, и хапливият студ отстъпи, щом влязох в кабинката. Всички от тази хранителна група се опитваха да се освободят от мен колкото се може по-скоро, като от неприятен спомен. Или бързаха да изпълнят някой от ритуалите на дедите ни. Дори да беше така, не можех да ги виня. След ходенето да разпределителя задните крака на Финозие изглеждаха още по-подути.
    Тънката жичка на отоплителя, пресована между многослойното стъкло бавно го нагря, и изрисува в леда красиви спирални фигурки. Изчаках, докато разтопените участъци се слеят, и, когато пътят се показа пред мен, натиснах ръчката на реостата. Електродвигателите зад гърба ми тихо завиха на високи обороти. Отпуснах съединителя, машината се люшна напред и веригите затракаха монотонната си песен.
    От страничното огледало ме погледнаха две зелени очи. Фаровете на друг снегоход. Намалих скоростта и го оставих да ме изпревари. Колкото и да бързах, умората можеше всеки миг да надвие адреналиновия шок, по-добре да не подлагам на риск нечий чужд живот.
    На излизане от градчето снежинките се превърнаха в едри бели парцали. Следите, оставени от предната машина бързо изчезнаха. Разпознавах откъде преминава пътя единствено по малките стълбове от двете му страни. Когато часовникът на таблото показа, че наближава полунощ, извих подвижния фар настрани и внимателно изкарах снегохода от шосето на първата подходяща отбивка. Сгънах седалката настрани – в агенцията за коли под наем бях избрал точно този модел, защото в него можеше да се спи удобно – и се свих на кравай върху освободеното място. Ставите ми изпукаха с облекчение след часовете, които бях прекарал превит на три. Чистачките вече не прогонваха снега от стъкления похлупак над главата ми и над него бавно започна да се трупа бяла пелена. Разсейвах се, гледайки как снежните вихрушки се надпреварват коя ще полети по-надалече. Постепенно покривката върху похлупака надебеля и ги скри от погледа ми. Сънят, който преди малко изглеждаше толкова близо, сега не идваше.
    Вътрешната страна на купола се превърна в огледало, виждах в него себе си, осветен от червеникавата сигнална лампичка на печката. Постепенно моят образ отстъпи в полумрака и вместо него се показаха вледеняващите очи на Зикейне. Песгимиз, от чиято книга ѝ четях преди да пристигне телеграмата, е известен преди всичко като автор на пътеписи, от които се процежда атмосферата на далечни и екзотични места. Разказите му за Южния континент щяха да бъдат шедьовър, ако на места между редовете не се прокрадваше високомерното му отношение към местните хора – забелязвах тези неща като всеки израснал в дълбоката провинция. Той се изхранва с пътеписите, и съдейки по тона им, намира известно удоволствие в процеса на събиране на материали за тях. Малко хора знаят, че Песигмиз е започнал като обещаващ поет и все още, макар и рядко, публикува стихотворения под псевдоним. Навярно издателите му настояват да използва друго име, за да не се разводнява в съзнанието на читателите представата за писателя-пътеписец. Аз харесвам поезията, която той пише, повече от пътните му записки. Последното негово стихотворение, което прочетох неотдавна, наскоро след началото на тренировките за полета, започваше така: „И камъкът за нея стана пухена постеля.“

Зумерът на радиостанцията ме събуди когато навън вече беше светло.

  • Тирдамал слуша.
  • Здравей! – гласът на Номатайх едва се разпознаваше през пукането и смущенията. – Къде се намираш?
    Прочетох му координатите от определителя. Той ми каза да изчакам.
  • След час и половина на гарата ще те чака бърза дрезина за Полуострова. Направи всичко възможно да пристигнеш навреме. Ако не успееш… – Не разбрах дали думите му заглъхнаха поради атмосферни смущения или самият Номатайх замълча, несигурен какви думи да избере. – Небето тук се изчиства.
    Тонът му подсказваше каква е премълчаната алтернатива – намерили са ми дубльор, някой Единичен. Очевидно, ензимните профили не са чак толкова уникални, и никой от нас не е чак толкова незаменим. Как иначе нашият вид щеше да оцелее сто и петдесет хиляди години?
  • Разбирам – казах в микрофона. – Потеглям към гарата. Има ли някакви новини за Зике…
    Замлъкнах по средата на думата. Пукането в репродуктора ми подсказа, че той вече е прекъснал връзката.

Разстояние между Земята и астероида: 0.9625 астрономически единици.

  1. „В търсене на изгубеното време“

Все повече коли се нареждаха по края пистата. Предимно пикапи и фургончета, но имаше кабриолети, и дори няколко наистина стари автомобили, чието място беше по-скоро в музея, отколкото тук. Сродяваха тази разнородна сбирщина само космическите модули, висящи на антигравитационни понтони, които всички те влачеха след себе си.

  • Погледнал ли си списъка с днешните обекти? – обърнах се към Борис.
  • Не. Хайде сега да не мислим за това. Бирата все още е студена, да ѝ се наслаждаваме. И без това няма да летим за никъде.
    Около нас колегите не бързаха да откачат модулите. По това време вече трябваше да сме разпределили маршрутите, и сглобяването на корабите да върви с пълна пара. А сега само отпивахме от бирите и се въртяхме покрай колите си, докато онези, които бяха паркирали по-близо до останките на стария терминал, не започнаха да се струпват около Джей Кей, нашия президент – мъж на на възрастта на Саймън, за когото се говореше, че някога е кандидатствал за астронавт. Сега и той беше просто любител и пенсионер, като останалите.
    До мен Борис, вгълбен в себе си, махаше с ръце във въздуха. Навярно променяше настройките на фова си.
  • Да отиваме и ние – подканих го.
  • Ти тръгвай, ще дойда след малко.
    Джей Кей вдигна глава и огледа присъстващите. Разговорите престанаха.
  • Здравейте момчета! Сами виждате какво е времето, сигурен съм, че сте проверили прогнозата. Даже по няколко пъти за последните две минути. – Новаците се засмяха, но като видяха, че останалите не реагират на шегата, побързаха да замълчат. – Чудеса са се случвали и преди. Затова ще монтираме корабите и ще се приготвим за излитане, ако имаме късмет. Ето го списъка – пръстите му очертаха сложен глиф във въздуха, и в моя фов се появиха колонки с имената и координатите на звездите. – Всички са М джуджета, в рамките на триста парсека. Изберете си обект. Летим отборно. И последно, позволих си да запазя за Джо и Борис същата звезда като миналия път. – Третият ред в табличката запулсира. – Стори ми се, че тя им хареса.
    Този път първо се засмяха ветераните, младоците ни последваха. Стив, който приличаше на боксьор, но всъщност работеше като банков чиновник, дружески ме потупа по рамото. Бирената кутия едва не излетя от ръцете ми към Алфа Центавър без помощта на двигатели.
    Разбира се, че онази звезда ни хареса. Миналия месец наблюдавахме как четирикраките същества, които обитаваха петата планета в нейната система, изстреляха спътник. С химически носител. Истинска гигантска химическа ракета-носител, заредена с хидразин, както научихме от емисионния спектър на отработените ѝ газове. Те я управляваха с допотопна газоразрядна електроника. Никакви глезотии като разредители на пространството и квантови изчислителни разтвори. Тези същества живееха в епоха, която ние бледо имитирахме.
    Президентът на клуба каза още няколко ободряващи думи и ни изпрати да започнем работа.
  • Джо, – Борис се беше приближил неусетно до мен, докато слушах Джей Кей – ще трябва да си потърсиш друг партньор.
  • Не си струва за няколко месеца. Докато отработим координирането на модулите, докато свикнем един с друг и ти ще се върнеш. – И тогава смисълът на думите му достигна до мен. – Или не смяташ да се връщаш?
  • По всяка вероятност ще се оттегля напълно. Съвсем. Снощи пуснах обява за продажбата на моя модул. – Лявата вежда на Борис подскочи два пъти, докато той произнасяше последното изречение. – Вече имам четири оферти. Току-що проверих.
    Модулът му е неговата гордост: от команден тип, с огромна обзорна полусфера от синтетичен кварц, с най-модерното навигационно оборудване, каквото парите на един пенсиониран чиновник от долната среда класа могат да купят. Да не говорим за четиридесетте литра изчислителен разтвор, достатъчни за поддържане на няколко изкуствени интелекта от клас нула. Ако не бяха извън закона.
    Борис купи цялата тази хубост от най-добрия китайски производител в Пекин, без посредници и потребителски съюзи. За такива изделия няма сезони намаления. Даде всеки цент, който му поискаха. Знам, защото бях там с него и му помагах да напише спецификацията на системата за жизнеобезпечаване.
  • Заради Дина ли? И моята жена не е много доволна, че продължавам да идвам тук.
  • Донякъде. Виж, ако нашият потребителски съюз не беше се разпаднал, можеше да ми се размине – обясни той. – Новият, който тя намери, е значително по-малък и въобще не е сигурно, че ще ни приемат. Знаеш как е, всеки е свил пазарната си активност заради кризата и изобщо трудно се намират хора със сходни потребителски профили.
  • Бърбориш глупости.
  • Хората са се заровили в съюзите си, отстъпките за лоялност са като златна верига, с която те държат.
  • Разбирам – кимнах и започнах до откопчавам предния понтон от моя модул.
    Аз имам служебен модул. Купен е на старо, но е в чудесно състояние и има три разредителя, които заедно могат да процедят през пространството седем метрични тона, на стотици парсеци разстояние. Повече от достатъчно за двуместен кораб. Дори ако единият откаже, ние пак ще можем да се приберем на собствен ход, достатъчно е да изхвърлим пакета с наблюдателните инструменти. Това не е голяма загуба – агенцията ги раздава на гражданите-астронавти безплатно и ще ни дадат нов, по-добър, който може да регистрира всякаква радиация, за която може да се сети човек.
  • Не е само това. – продължи приятелят ми. – Инфлацията изяжда доходите ни. И спестяванията за медицински разходи, и фонда за университета на децата. Трябва да се откажем от нещо.
  • Повтаряш се, старче. По-добре гледай в ръцете си.
    Освободен от тежестта на модула, понтонът подскочи нагоре. Борис ме изненада – въобще не се бе разсеял, посегна и го хвана преди да успея да реагирам, миг преди триметровият цилиндър да отлети в небето. Ако можех и аз да направя същото, и да се издигна над облаците… Докато си мечтаех, моят приятел нарисува с пръсти глифа за намаляване на подемната сила и двамата заедно бавно повлякохме първия компонент на нашата машинка настрани от колите. Положихме го на тревата и се заехме със следващия. Един по един откачихме и останалите. После дойде ред на Борисовия модул.
  • Бавно работим днес – каза той, когато ни остана да съединим само няколко кабела. До тук сглобяването на кораба ни бе отнело половин час повече от обикновено. Облаците сякаш притискаха ръцете и сърцата ни: жаковете и буксите не си пасваха, кабелите се оплитаха, резбите на болтовете и гайките не съвпадаха.
  • Нищо не проработва от първия път – изтрих потта от челото си. – По-добре дай по една бира.
  • Това е, защото полагаме безсмислените усилия – той извади поредната кутия. – Хващай.
  • Благодаря! Ами ти?
  • Ще си взема по-късно.
    Кръстът ме наболяваше. Отидох до редичката с понтоните и седнах на крайния. Небето над нас беше все така сиво, а едва доловимите проблясъци около главата на Борис бяха изчезнали. За пръв път го виждах да изключва фова си. Навярно му е омръзнало да проверява всяка минута каква е скоростта на вятъра и да търси на спътниковите снимки митични разкъсвания в облаците.
  • Кризата все някой ден ще свърши – казах, докато отварях бирата. – Агенцията също няма да я закрият, дори Конгресът да намали бюджета й. Винаги може да се върнеш като решите проблема с потребителския съюз.
  • Разбира се, ако икономиката се стабилизира и, ако децата успеят да влязат в добри държавни университети. Казват, че догодина отново ще има растеж. Но да оставим това настрана. През цялото време от главата ми не излиза един въпрос, нещо съвсем различно – очите му светнаха. Предстоеше да заговори за космоса. – Как смяташ, дали онези четирикраките са изстрелвали преди и други спътници?
  • Съмнявам се. Не открихме групировка в орбита около планетата им. – Аз се изправих и се захванах със стиковането на модулите. – И да са пробвали да изведат нещо, опитите им сигурно са били неуспешни.
  • Спътниците на ниски орбити живеят месеци, най-много няколко години, поради съпротивлението на атмосферата и вероятно затова около планетата им не кръжеше нищо. Снощи прегледах още веднъж записите от предишния ни полет и мисля, че ракетата им е плод на доста развита технология. Би трябвало да не им е за пръв път.
    Замислих се над съображенията му. В думите на моя приятел имаше нещо вярно.
  • Да, възможно е да са изстреляли няколко спътника преди това. От друга страна хидразинът най-вероятно е отровен за всяко същество с кислородна обмяна на веществата, независимо дали има два или четири крака – при предишния ни полет пакетът на Агенцията определи, че атмосферата на „четириногата“ планета прилича на нашата. – Използването на хиперголично гориво може да е знак, че те са на границата на технологията си, и че са достатъчно отчаяни за да го използват въпреки рисковете. Дръж това, моля.
    Подадох му края на последната връзка кабели. Контактът, в който трябваше да влязат накрайниците им, се оказа изкривен.
  • Искаш ли чук? – попитах Борис.
  • Да опитаме – той взе да го размахва и успя да направи няколко вдлъбнатини върху алуминиевата повърхност преди да се получи контакт. Като приключихме, ние огледахме критично резултата от интервенцията си.
  • Ще ходим да изследваме Галактиката – успокои ме той, – а не на изложба за скулптура.
    Най-накрая корабът ни беше готов и ние се заехме с предполетните проверки. Скоро бяхме готови да се процедим до другия край на Млечния път, и ако се наложи – отвъд Местната Група.(7) За да запълним времето, взехме две бири от хладилната чанта и седнахме направо върху тревата.
    Точно тогава Джей Кей дойде при нас.
  • Достатъчно, момчета. Отказваме се за днес.
  • Май ще трябва да приема – каза Борис, – че последният ми полет е бил преди един месец и да започна да се наслаждавам на спомените за него.

Разстояние между Земята и астероида: 0.9625 астрономически единици.

(7) Местна Група – име на група от галактики, която включва три галактики гиганти: Млечния Път, галактиките в съзвездията Андромеда и Триъгълник, и още няколко десетки галактики джуджета. Размерът на Местната група е около три мегапарсека.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Конкурс Агоп Мелконян 2017 за разкази с обем до 1500 думи; срок до 12.03.2017


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за шеста поредна година обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Обем на разказите до 1500 думи. Срокът за изпращане е до 24:00 ч. на 12 март 2017 г.

Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Изпращайте разказите до електронната поща на конкурса.

Пълна информация за конкурса може да се намери на:

http://trubadurs.com/2017/02/06/konkurs-agop-melkonyan-2017/

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Изложба в галерия “ЛИК” на картини по Хърбърт Уелс от художника Роман Гуманюк; 21-23.12.2016


Скъпи фенове,

Каним ви на откриването на изложбата по картини на Хърбърт Уелс в софийската галерия “ЛИК”! Патрон на изложбата е клуб “Иван Ефремов” и молбата ми към всички е да присъстваме на откриването, което е официално обявено и до всички медии! Ето го и съобщението, което е поставено на страницата на клуба и ще бъде разпратено до онлайн списанията, във Фейсбук и където другаде се сетя. Препращайте и вие, за да достигне до максимален брой хора! Изложбата трае само 3 дена и най-добре ще е да я посетим на откриването, където ще има и нещо като реч от страна на клуба.

На 21 декември отбелязваме 150-годишнината от рождението на Хърбърт Уелс с изложба „Машината на времето и шахматният крал“ на художника Роман Гуманюк, организирана от ИКФЕП „Иван Ефремов“ и галерия „ЛИК“

Официално откриване на изложбата: 21 декември 2016 г., 18:30 часа. Адрес: София, ул. „Лайош Кошут“ № 37. Телефони за връзка: 0896 478 408, (02) 470 12 34

На зрителя е предложен необичаен подход към темата. Художникът е комбинирал в една експозиция творбите си по мотиви от произведения на Хърбърт Уелс и картини от своята „Шахматна серия“. Резултатът е една много интересна и зрелищна комбинация, където на коварните марсианци се противопоставят шахматните фигури, оживяващи като герои в сражението. „Войната на световете“ на Уелс се прехвърля на шахматното поле. И само благодарение на Уелсовата „Машина на времето“ в решителната битка могат да вземат участие гордият крал и неговият благороден рицар от Средновековието, древният воин от антични времена и войниците от началото на ХХ век.

Роман Гуманюк е роден през 1985 година. Той е професионален художник. До момента има 26 самостоятелни изложби. Творбите му са представени в музеите и галериите на Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, България, Франция, САЩ, Италия. Авторът е участник на VI Биенале на съвременното изкуство във Флоренция.

Неговият персонален изложбен проект „Светлините на Припят или Сенките на Чернобил“ е широко известен на публиката. Проектът е създаден от автора след посещението му в Зоната на отчуждение в Чернобилската атомна електроцентрала през 2012 г. и е представен в 5 държави, включително България.

Художникът работи в различни жанрове и техники. Частни колекционери и ценители на изобразителното изкуство от различни държави по света притежават негови творби в своите колекции.

Гоа

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction

In Memoriam: Др. Светослав Славчев (1926-2016)


След кратко боледуване, на 90 годишан възраст, си отиде доайенът на българската фантастика д-р Светослав Славчев.

От Wiki-то за Българска фантастика (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2):

Роден е през 1926 г. Завършил е медицина, и от 1951 г. до 1958 г. работи като лекар-микробиолог. След това завежда редакцията за научно-популярна литература в издателство „Народна младеж“. От 1967 г. в продължение на 22 години е заместник-главен редактор на списание „Космос“, където създава легендарния образ на инспектор Стрезов.

Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни и радиопиеси, както и на сценарии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г. Разказите му са преведени в цяла Източна Европа и Япония. Два пъти е носител на награда (Голяма и Първа) на международния конкурс за радиожурналистика „Japan prize” (1966 г. и 1969 г.), на СБП, и на конкурса за криминални разкази „Павел Вежинов”. Вицепрезидент е на Българската секция на AIEP – Международната асоциация на писателите – криминалисти.

По думите на Юри Илков, Генерала: До последните си дни Др. Славчев работеше в списание “8”, издаваше един от вестниците за пенсионери и сътворяваше ежеседмично по две криминални задачи за известния на цяла България инспектор Стрезов. Многократно е гостувал в клуб “Иван Ефремов”. Считаше феновете от клуба за свои приятели, както и ние – него. Остави ни прекрасни фантастични книги и пример за оптимизъм и творческо дълголетие. Сбогом, докторе, жив си в сърцата ни! Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 16.11, сряда, от 14.00ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Ще добавя само, че „Шпага с рубини“ беше една от любимите ми книги.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Награди Еврокон 2016


=== European Grand Master ===
Herbert W. Franke (Austria)

=== HALL OF FAME ===
— Best Author:  Tom Croshill (Latvia)
— Best Artist  Stephan Martinère (France)
— Best Magazine:  Bifrost (France)
— Best Publisher:  Nova – Ediciones B (Spain)
— Best Promoter: James Bacon (Ireland)*, Roberto Quaglia
(Italy)* and Organizers of Archipelacon (Finland & Sweden)*
*A three way tie occured, and all tied promoters were awarded.
— Best Translator:  Andrew Bromfield (United Kingdom)

=== SPIRIT OF DEDICATION AWARDS ===
— Best Author:   Guillem López – (Spain)
— Best Artist:  Kristina Bilota Toxicpanda (Croatia)
— Best Fanzine:  SuperSonic (Spain)
— Best Website:  Risingshadow (Finland)
— Best Dramatic Presentation:  El Ministerio Del Tiempo/The
Ministry of Time (Spain)* and The Shaman (Austria)*
*A tie occurred and both creators are awarded.
— Best creator of children’s ScienceFiction or fantasy books:
Sofia Rhei (Spain)

=== ENCOURAGEMENT AWARDS ===
— Orshulya Farynyak – Ukraine
— Felicidad Martínez – Spain
— Mark E. Pocha – Slovakia
— Alexandru Lamba – Romania
— Jan Hlávka and Jana Vybíralová- Czech Republic
— Maria Gyuzeleva – Bulgaria
— Kuschuj Nepoma/Кусчуй Непома – Russia
— Rui Ramos- Portugal
— Melanie Vogeltanz – Austria
— Juraj Belošević – Croatia
— Maria Boyle- Ireland

Източник: https://esfs.info/2016/11/06/esfs-awards-2016/
Ако не броим окуражителните награди, Източна Европа е представена само от Латвия и Хърватия. 😦
Пълен списък с номинациите може да се види тук:
ESFS Nominations 2016

Leave a comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

„Вълните усмиряват вятъра“: на 29 и 30.10.2016 в клуб Перото ще се проведе фестивал „Дни на фантастичното“


Организатри: FandomBG (http://fandombg.org/)

Привет!

Обръщаме се към вас от името на инициативата “Фантастичният фендъм – перспективи”, за да ви поканим официално на двудневен фантастичен фестивал, в чиито рамки организираме обща среща с цел да начертаем заедно едно по-продуктивно бъдеще за фантастиката и фендъма в България.

– Цел на срещата –

През последните месеци във фантастичната общност се проведоха задълбочени дискусии на тема развитието на фантастиката у нас. Те ни вдъхновиха да организираме по-мащабен форум, който да положи началото на нова традиция на съвместна работа. На тези форуми предлагаме да се обсъждат възможностите и перспективите за развитие, както и настоящи и бъдещи общи проекти в рамките на фендъма. На първата среща ще се дискутира възможен механизъм за взаимодействие между общностите, правилата на неговото функциониране, начините на представителство на различните общности и фенове вътре в него. В края ѝ ще се проведе гласуване за приемане или отхвърляне на различните предложени варианти.

– Място и формат –

Срещата ще се проведе в рамките на фестивала “Дни на фантастичното” (29 и 30 октомври, в литературен клуб “Перото” в НДК). Фестивалът ще включва разнообразна програма за проявленията на фантастиката в различни медиуми и аспекти и ще започне в 12:30 в събота. Началото на срещата за перспективите пред фантастичния фендъм е от 16:00 часа в събота и ще бъде във формат на структуриран дебат с модератор, Иван Крумов, дългогодишен издател и фен. Главна цел на срещата е да се осигури представителство на всички основни гледни точки и да се потърси обща позиция. Подробна програма на целия фестивал очаквайте на сайта: http://fandombg.org/

– Участие –

За да бъде успешна дискусията за взаимодействието между фантастичните общности, каним всички тях (в това число клубове и инициативи, електронни и хартиени издания за фантастика, фестивали, конкурси, издатели и всички останали фенове) да се свържат с нас, ако желаят да представят своята позиция по темата. Моля да ни я изпратите предварително в писмен вид на info@fandombg.org до 20.10.2016. Всяка гледна точка ще бъде публикувана по желание в списанията “ShadowDance” и “Сборище на трубадури” в седмиците преди фестивала. Приветстваме с благодарност всяко желание за популяризаторско участие от страна и на други фантастични медии.

С поглед към бъдещето, заедно.

Организатори на “Фантастичният фендъм – перспективи” и “Дни на фантастичното”:

Александър Попов (списание ShadowDance)

Валентин Д. Иванов (фен)

Георги Пенчев (списание ShadowDance)

Кристиана Тошева (Фентъзи ЛАРП Център)

Стефан Караманов (През 9 земи)

Юрий Илков – Генерала (клуб Аркадий и Борис Стругацки)

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Надолу по спиралата, която води нагоре . Ревю на романа Coming Home („Завръщане в къщи“) от Джак Макдивит


Четете моето представяне на романа в електронното списание „Сборище на трубадури“: http://trubadurs.com/2016/09/02/coming-home-by-jack-mcdevitt-review-20160902/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Българска фантастика в България: интервю с бургаския фантаст Янчо Чолаков във в. Компас


Въпрос: Защо точно фантастика?
Отговор: Не съм знаел, че е фантастика. Отключвах способностите си да измислям, без да се съобразявам с жанрови канони…

Цялото интервю: http://www.kompasbg.com/interview/item/425-yancho-cholakov-tryabva-da-si-buden-vinagi-za-plyusovete-i-minusite-na-realnostta

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: „Репликация“, разказ от Георги Малинов е публикуван в израелското рускоезично списание „Млечен път“, No. 2, 2016


Поздрави на Жоро Малинов!

Разказът може да се види тук: http://newmilkyway.com/show.html?mode=r&pr=118&idp=7

Начална страница на списанието: http://newmilkyway.com/

Страница на Георги Малинов в уикито за Българска фантастика: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction, Uncategorized

Кого отличихте в Националните фантастични награди: Първенците ще представят България на Еврокон 2016


Излязоха резултатите от вторите Национални фантастични награди – гласуване, отворено към всички ценители на фантастичното.

Инициативата е плод от усилията на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап българските почитатели на фантастиката предложиха 130 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Тази година гласовете на публиката определиха следните първи места:

  • Любим писател: Любомир Николов – Нарви

  • Любимо издателство: Аргус

  • Любим преводач: Светлана Комогорова – Комата

  • Любим превод за 2015 г.: „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева)

  • Любима книга за 2015 г.: „Зелени разкази (ама наистина)“ – антология

  • Любима книга-игра за 2015 г.: „Ной“ – Коен Ливингстън

  • Любим художник: Петър Станимиров

  • Любим художник за 2015 г.: Петър Станимиров

  • Любим комикс: Bion – художник и сценарист Сатанасов

  • Любим комикс за 2015 г.: DragonLast – художник и сценарист Сатанасов

  • Любима фантастична творба за деца за 2015 г.: „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска

  • Любим дебют за 2015 г.: „Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева

  • Любима компютърна игра за 2015 г.: Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов

  • Любимо визуално представление за 2015 г.: „Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов

  • Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г.: Сталкер VII: Чужда земя

  • Любимо списание: ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)

  • Любимо списание за 2015 г.: няма номинации

  • Любим фензин: „Списание за книги-игри“

  • Любим фензин за 2015 г „Тера фантастика“

  • Любим сайт: ShadowDancе

  • Любим сайт за 2015 г.: Сборище на трубадури

  • Любим популяризатор: Григор Гачев

  • Любим популяризатор за 2015 г.: Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център)

  • Гранд-майстор на фантастиката: Любомир Николов – Нарви

Част от първенците ще представят България на Еврокон 2016 – конвент на любителите на фантастичното от цяла Европа, който отличава най-обичаните европейски творци и се провежда ежегодно в различен европейски град. Тази година негов домакин ще бъде Барселона от 4 до 6 ноември.

Организатори на Националните фантастични награди за 2015 г. са Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“.

Пълния списък с отличията за първо, второ и трето място във всяка категория потърсете на: http://nfnagradi.net/results-2016/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Гласувайте във втория етап на вторите Национални фантастични награди! До 21 юни 2016 (включително)!


Страница на гласуването: http://nfnagradi.net/voting-2/

Резултатите от първия етап може да се видят на: http://nfnagradi.net/voting-1-results/

Описания на номинациите: http://nfnagradi.net/nominations-2016-info/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Гласувайте във вторите Национални фантастични награди! Dо 12 юни 2016! И после пак до 21 юни 2016!


Страница на гласуването: http://nfnagradi.net/

ВАЖНО:

1. За да участвате в гласуването, е нужно първо да се регистрирате. (Ако още не сте.)

2. Регистрацията ви сега ще важи и следващата година; и по-следващата… и въобще докато имаме сили да организираме НФН. Правите я веднъж (отнема 5 минутки, макс.) и не я мислите повече.

3. Тази година основната новост в правилата за гласуване е, че имате право да подкрепяте произволен брой номинации в категория (а не само една). Значи, да се отблагодарите на всеки, който ви вдъхновява/кефи/ви е платил… опа, опа!… така де, схванахте ми мисълта. 😉

Ако тая мисъл ви вдъхновява/кефи/така де – гласувайте!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Приемат се номинации за Българските Национални Фантастични Награди, издание 2016


http://nfnagradi.net/

Националните фантастични награди определят българските номинации за наградите Еврокон. До 29 май (внимание, срокът е удължен с една седмица от 22.05 до 29.05!) е първия етап от наградите, когато се приемат номинации. Ако искате да участвате трябва да се регистрирате – внимателно прочетете тази страница: http://nfnagradi.net/registration/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, наука, научна фантастика, Literature, science fiction

„Четем заедно една книга” с Янчо Чолаков


С малко закъснение съобщението за пресата на Община Бургас (от http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/26153) :

Четвъртото издание на инициативата “Четем заедно една книга” представя пред широка публика разказите и новелите на фантаста Янчо Чолаков. Това ще се случи на 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право.

Над 1000 бургазлии, пътуващи в този ден в автобусите по линия 211, ще получат брошура с текстове от творбите на бургаския автор. Целта е в този ден да си припомним, че четенето може да бъде споделено приятно преживяване.

Денят ще завърши в Дома на писателя, ул. Вола 1, където от 18,00 часа авторът ще бъде представен от Манол Манолов.

Идеята в един ден един град да чете една книга, датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът “One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия.

През 2013 година народно читалище “Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван  от Радослав Гизгинджиев и носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова.“

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

ФАНТАSTIKA 2012


21.12.2012 мина и замина. Светът не свърши и дори се появи нещо ново – поредното идание на ежегодния аламнах ФАНТАSTIKA 2012. Там можете да прочетете няколко мои фантастични стихчета и едно есе от поредицата “Забравени книги” за нучнофантастичния роман “Победителие на Аякс” от покойния Георги Марков.

С любезното съдействие на Сашо Карапанчев публикувам тук предговора.

 

* * *

 

Признания на съставителя

 

Доживяхме и до фаталния декември. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?

Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на въображението“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „краят на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където изреждаме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научно-хипотетичните причини за един такъв финал.

Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян; разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?

Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Ала не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В своя литературно-стилистичен пирует Янчо ни предлага уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.

Сега портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който наскоро не ни е радвал с нови литературни произведения, обаче в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.

Верен на себе си като съставител, в любимата ми рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.

В раздела за мерена реч ви каним на среща с няколко поети, включени в бъдещата антология „Още фантастихия“. С три твърде различни помежду си интервюта (едното от тях поетично) е представен Александър Карапанчев. Заслужава си да отбележим, че той вече три десетилетия работи с артистизъм и завидно постоянство в този жанр.

Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния филм „Облачният атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на тоя филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам и до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.

Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче знаем, че е.

На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след офор-мянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и класика на руската – Иван Ефремов.

Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изобразително изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графика на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.

В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукувизъм“.

Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:

Знам какво ще се случи в последните секунди на 21.12.2012 година!!!

Ще започне 22.12.2012.

Амин.

Атанас П. Славов

 

Image

Илюстрация към разказа на Светослав Минков „Една възможна утопия”. Художник: Херлуф Бидструп .

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, ревюта на книги

Нова българска (и не само) фантастика: роман “Непоискано добро” и алманах “ФантAstika 2012”


Не, не става дума за поредицата на “Аргус”, а за две други книги:

* “Непоискано добро”: В самия край на 2012 г., когато всички очакват свършека на света или здрав купон по повод провала на поредното страшно пророчество, се случва нещо. Само петдесет години по-късно човечеството не помни какво го е сполетяло и не познава живот, различен от подземните “понички”, в които дори тревата и дъждът са изкуствени. Доколко е реален светът, в който живеят новите хора? В какво превръща децата небрежното родителство? Каква е цената на истинската любов? Тези и още важни въпроси поставят двете части на романа “Непоискано добро” на клуб “Светлини сред сенките”. За повече информация: http://forum.chitanka.info/topic3565.html

* Алманах “ФантАstika 2012” ще бъде представен на 2.12.2012, между 12 и 13:30 във Veda House (ул. “Гладстон” No 12). Хартиеното издание ще се появи до средата на декември (за електронното още не знаем). Този път е около 500 страници, а цената му вероятно ще е 15 лв., ако го поръчате направо от издателите. За повече информация (вкл. как да си го поръчате): http://choveshkata.net/blog/?p=3096

2 Comments

Filed under литература, научна фантастика

“Стояха зверчетата край плета, / в тях стреляха и те умираха…” – Почина Борис Стругацки


“Стояха зверчетата край плета,
в тях стреляха и те умираха…”

Тези стихове разпечатах на матричния принтер в Обсерваторията, няколко дни след смъртта на Аркадий Стругацки, в средата на Октомври 1991 г. В България бушуваха промените, а аз закачих листче на таблото за обяви във фоайето на новата сграда на Физическия Факултет. Листчето беше от тънка жълтеникава хартия, “рециклирано”, което означава, че веднъж вече бяхме разпечатвали нещо от едната му страна и сега го ползвахме за втори път – тогава още нямаше двустранни принтери.

С няколко думи обясних кой е починал, което едва ли беше нужно на който и да е от колегите ми, и подписах този нескопосан некролог с имената на любимите героите: Горбовски, Мак, Биков, Гай, Антон, и даже Екселенц.

Както по-късно Борис Стругацки каза неведнъж, със смъртта на Аркадий си отиде писателят “Аркадий и Борис Стругацки”. Борис надживя брат си с повече от двадесет години, но никога не написа нито ред в света на “Пладнето”. Задоволи се само да възстанови текстовете на общите им книги, доколкото беше възможно, към първоначалния им, неорязан вид, и да обясни, пак доколкото е възможно, по-неясните моменти от общите им романи, да разкаже историята на написването им. От него ще останат отговорите на 8620 въпроса на читатели в rusf.ru, както и огромната заслуга, че не се опита да спре разрастването на “Пладнето” в нови книги. Макар понякога да имам съмнения за последното, си мисля, че новите книги не променят оригиналите, човек може винаги да се върне към тези тридесетина романи и повести, които А. и Б. Стригацки ни оставиха.

Но докато беше жив Борис Стругацки, нещо от този съставен писател АБС не беше умряло. Винаги имаше надежда се изтълкува някоя подробност но нов начин, или да се разбере някой нов детайл около написването на тези книги преди 30-40-50 години. Вече няма кой да ни напомня, че пътят към свят, в който щастие ще има за всекиго и никой няма да си иде обиден минава не през друго, а през великата теория на възпитанието, че всеки човек притежава поне един талант и че най-важната и едновременно най-трудната професия е учителската–защото на нейните представители се пада честта и тежестта на открият тези таланти.

Днес, на 19.11.2012, след дълъг период на проблеми със сърцето, почина Борис Стругацки. Символично е, че почина в понеделник. Братя Стругацки създадоха за нас един свят, какъвто няма, но който е по-добър от всички съществуващи светове. Отиде си Борис, отива си и нашата младост, но понеделникът продължава.

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика

Amazing Stories – Фениксът на американската фантастика. Ревю на пилотния брой, Юли 2012


За пръв път Амейзинг започва да излиза през далечната 1926 г., когато американецът Хюго Гернсбек, до тогава издател на научно-популярни и технически списания, си дава сметка, че в страната съществува платежоспособна аудитория, готова да даде няколко цента за списание, изцяло посветено на научната фантастика. Това прозрение се ражда след експерименти с публикуване на фантастика в Science and Invention (Наука и изобретение). За самия Гернсбек е писано много, но може би най-точно и кратко го описва Бари Малцбърг (на стр. 139 от пилотния брой: “Старият Хюго беше мошеник, но той даде шанс на всички нас, останалите мошеници” (преводът е мой, в оригинал: He was a crook, old Hugo, but he made all of us crooks possible).

Списанието става трибуна на т.нар. pulp НФ, колонката му с писма на читатели е предвестник и пътечка към съвременния (не-)организиран фендъм, а Хюго се прочува като създател и баща на термина scientifiction, по-късно мутирал в съвременното science fiction. Сред редакторите на списанието са споменатия вече Бари Малцбърг и наскоро напусналия ни Хари Харисън. В средата на 90-те години Амейзинг изпада в криза и през 1995 г. спира. Възобновено е през период 1998-2000 г. и после пак през 2004-5 г. През 2011 г. Стив Дейвидсън откупува правата на името и прави пореден опит да възстанови издаването на списанието. То вече има и страница: http://www.amazingstoriesmag.com/index.htm

Новият Амейзинг е още в пелени, не е отворен за изпраящане на разказ и наскоро беше обявено, че под тази търговска марка през 2013 г. ще се появи поредица от антологии от графични разкази. За сега са излезли два предварителни броя – за Юли и Август 2012 г. Първият от тях беше свободно достъпен за ревюта, поради което аз мога да пиша тези редове. Той съдържа два разказа, публикувани по-рано в списанието и множество публицистика.

Разказите са излезли изпод перото на Джак Клемънс (Jack Clemons), който е пенсиониран инженер, работил за програмата Аполо и по-късно за космическата совалка, което навежда на мисълта, че новата ре-инкарнация на списанието може би ще е ориентирана към твърдата фантастика. Но не е съвсем така. Първият разказ “Законът на този, който почиства инструмента” (буквалният превод е мой, в оригинал: Tool Dresser’s Law) наистина е космическа фантастика. Преводът на заглавието ме накара да се замисля – глаголът dress на английски означава много неща: освен тривиалното обличам, той се употребява за почистване на пиле преди готвене, но и за приготвяне на гарнитура към ястие. В този разказ твърдата фантастика е гарнирана с малко политика, която пробуди в мен асоциации на Шестдневната война. Историята разказва за изследването на уникален астероид, идващ отвъд границите на слънчевата система, и носещ определени загадки; за начина, по който човечеството, в лицето на група “нефтотърсачи”, не много по-различни от онези, които видяхме в “Армагедон”, го използва; и за последвалите политически игри. Намирам идеята за оригинална, а героите за запомнящи се, но бях разочарован от тежкото и тромаво въведение, което служи само за да даде на читателя информация. Ако бях редактор, щях да помоля автора да отреже всичко до сцената, в която главният герой се опитва да свали главната героиня, а информацията от въведението – да разпръсне из останалата част на разказа. Като читател аз намирам за интригуващо разказите, които започват по начина, който телевизионаджиите наричат cold start: действието започва без обяснения и постепенно пред зрителите се разкриват подробности за героите и обстановката. Това е похват, често използван в серияла “Изгубени”.

Вторият разказ показва, че Клемънс не пише само космическа фантастика. Заглавието: “Нито ще забележи, нито ще запомни за дълго…” (Will Little Note, Nor Long Remember…) е цитат от речта, произнесена от Абрахам Линкълн след битката при Гетисбърг през 1863 г. и историята следва опита на пътуващ във времето професор от бъдещето да предотврати атентата срещу Линкълн. Атентатът е забулен в тайни, историята не дава еднозначен отговор дали Джон Бут го извършва сам или е имало конспирация, и ако е имало такава – какъв е мащабът й. В нашата култура най-близък аналог на това събитие е залавянето и обесването на Левски – и до ден днешен се спори дали някой е предал Апостола, кой го е предал, кой и къде го е погребал и какво е станало с костите след смъртта му. С други думи, атентатът е залегнал дълбоко в американската психика, точно както и убийството на Кенеди един век по-късно. Постепенно професорът открива, че има срещу себе си добре организирана конспирация, но че тя произлиза от бъдещето и нейната цел е да предотврати промяната на историята. С други думи, идеята на разказа силно напомня на Пол Андерсоновaта поредица “Патрул на времето” (Paul Andreson, “Time patrol”), но основана на не особено далечна американска история, което прави разказа по-близък на читателя. За сметка на това пък той е сравнително по-труден за възприемане от неизкушения в нея чужденец, но интригуващото повествование помага и даже липсата на детайлни знания за събитието може да се възприеме като плюс.

Почти половината от пилотния брой е интервю, или по-скоро кръгла маса, с тринадесет от членовете на Book View Cafe (http://bookviewcafe.com) – многожанров писателски и издателски кооператив. Сред тях за Вонда Макинтайър (Vonda N. McIntyre), Джудит Тар (Judith Tar), Линда Нагата (Linda nagata). Обсъждат се традиционните въпроси – какво е фантастика и умира ли тя, къде преминава границата на жанровата литература, каква е разликата между научната фантастика и фентъзито, какво е бъдещето на електронните издания, политиката на Гугъл и Амазон за електронните книги, самоиздаването. Отговорите издават, че проблемите и мненията на писателите и издателите в малките и големите страни имат допирни точки, независимо от мащаба на пазара.

За мен най-ценното в броя са есетата, граничещи с мемоари, на Бари Малцбърг и Робърт Силвърбърг, които разказват за своята работа в ранните издания на Амейзинг. Особено горещо препоръчвам спомените на Силвърбърг, който преминава пълен цикъл – от читател и на списанието в края на 1940-те, до един от “домашните” автори в средата на 50-те години, които срещу един цент на дума пълнят страниците на списанието с екзотични приключения, обилно гарнирани с пищни красавици (както може да се види от корицата показана на стр. 150 от пилотния брой). Силвърбърг пише с много самоирония и любов и статията му напомня на статиите от юбилейните сборници на българските НФ клубове.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развие новият Амейзинг и пожелавам на издателите му успех, защото читателската аудитория сигурно ще приветства още един форум за къси разкази.

1 Comment

Filed under book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги

“… като старите кораби все ще браздим в този живот-океан…”


Здравей свят!

“Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и – може би –
като старите кораби
все ще браздим в този живот-океан.”

Съдържанието на стария ми блог потъна в живота-океан, и ето ме тук.

Leave a comment

Filed under Uncategorized