Tag Archives: научно-популярни статии

Нова научнопопулярна статия: какво да очакваме от новия космически телескоп или опит за предсказване на предстоящите му открития (и микроразкази)


В бр. 8 на сп. „Осем“ излезе моя нова научнопопулярна статия, озаглавена „Прозорец към небето“.

Никой не знае за какво е мечтаел Галилео, когато е превърнал далекогледа в телескоп, насочвайки го към небето. А какви ли открития очакват астрономите от новия космически телескоп „Джеймс Уеб“?

Останалото може да прочетете в списанието.

В същия брой публикуваха и няколко микроразказчета. Свързва ги общата тема: как щяха да започват някои велики научно-фантастични романи, ако бяха написани от българи?

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science

Научнопопулярна статия в Analog Science Fiction and Fact, July/August 2022


• Trevor Quachri, ed.

• Vol. 92 Nos. 7 & 8, July/August 2022

• $8.99, bimonthly, 208pp, 15 x 21½ cm

• This issue includes a novella by Shane Tourtellotte; novelettes by Auston Habershaw, Jerry Oltion, T.L. Huchu, A.T. Sayre, Sean Monaghan; short stories by Kelsey Hutton, Steve Toase, Aimee Og­den, Geoffrey Hart, Jennifer R. Povey, Michèle Laframboise, Karl Gantner, Kate Maruyama, Joe M. Mc Dermott, Melanie Harding- Shaw, David Cleden, Mjke Hood; flash fiction by Bruce McAllister, Alvaro Zinos-Amaro, and Eric James Stone; SCIENCE FACTS BY HOWARD V. HENDRIX AND VALENTIN D. IVANOV; a special feature by Edward M. Wysocki, Jr.; short ar­ticles; poetry; reviews, etc. Cover by Donato Giancola.

locusmag.com/2022/07/magazines-received-june/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: Валентин Д. Иванов в новия брой на сп. „Аналог“


Моя научнопопулярна статия „BIOSIGNATURES—THE SECOND BIGGEST BLUNDER OF SF“ излезе в броя на сп. „Аналог“ от July/August 2022:

https://www.analogsf.com/current-issue/table-of-contents/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Портрет на черна дупка: популярно обяснение на съобщението за пресата


За да се създаде портрет на Дориан Грей са нужни бяло платно, четка, бои, талант и въображение. За да се направи портрет на черна дупка е нужно повече: единадесет радио обсерватории, разпръснати по света, въображението и уменията на повече от триста изследователи и сигурно три хиляди инженери и техници, които поддържат тези телескопи.

Съществуването на черни дупки в центровете на свръх-масивни галактики е известно от средата на миналия век. Тогава са открити квазарите и акрецията на вещество върху тях е едно от възможните обяснения за произхода на енергията, която поддържа тяхната огромна светимост. Какво е акреция? Според речниците това е процес на увеличаване на нещо за сметка на постепенно натрупване на падащ върху него материал.

Ъгловият размер на черата дупка е 52 микроъглови секунди. С други думи, тя изглежда толкова голяма, колко голям би ни изглеждал един геврек на Луната, ако се гледа от Земята.

Масата на нашата черна дупка е около 4 милиона слънчеви маси, колкото успешно предсказва Айнщайновата обща теория на относителността. Нашата черна дупка много прилича на черната дупка в М87 – нейно изображение бе получено преди няколко години от същия проект, по същия метод. Но нашата черна дупка е много поп-малка и поглъща много по-малко вещество от околността си.

Какъв е метода, по който за наблюдавани тези черни дупки? Той се нарича интерферометрия. Най-лесно може да си го представим, ако си спомним от училищния курс по физика, че колкото по-голям е диаметърът на един телескоп, толкова по-голяма е способността му да вижда фини детайли от далечни обекти. След това да си представим, че имаме един огромен телескоп, голям колкото цялата Земя, но той няма едно цяло огледало, а само няколко парчета от огледалото тук и там. Тези парчета са въпросните единадесет отделни телескопа, споменати в началото. По компютърен път светлината от тях е комбинирана за да се получи изображението, което видяхме днес.

Друг естествен въпрос е как изобщо получаваме изображение на черната дупка, щом никаква светлина не може да я напусне, както са предсказали още през 18 век англичанинът Джон Майкъл и Французинът Пиер-Симон Лаплас? Наистина, изображението не ни показва емисия от черната дупка, а от акреционния диск около нея. В процеса на акреция, при който веществото пада върху черната дупка, то се нагрява и се разпада на отделни високойонизирани атоми. При това материалът губи ъглов момент и така пада надолу. Ако около черната дупка имаше толкова малко вещество, че отделните атоми не си взаимодействаха един с друг (и не взаимодействаха с магнитно поле), те нямаше да губят ъглов момент и нямаше да падат върху черната дупка. Всъщност, ние имаме късмет, че нашата акрецията върху черната дупка в центъра на нашата галактика не е прекалено силна, защото ако беше по-силна, всяка планета в Млечния път щеше да се „къпе“ в суилна радиация…

Да се върнем на въпроса за изображението – черната дупка е тъмния кръг в средата, а светещият пръстен около нея е акреционния диск. Пръстенът не е хомогенен, защото темпът на акреция се мени с времето. Освен това периодът на обиколка на горещия падащ материал е минути; с други думи по време на наблюденията, които са траели много часове и дни, се променя количеството и характера на излъчващият материал.

Какво ново научихме от това наблюдение? Най-напред, беше потвърдена още веднъж общата теория на относителността. За пръв път бяха поставени наблюдателни ограничения върху наклона на оста, около която се върти черната дупка – тя е наклонена на почти 90 градуса спрямо нас, т.е. ние гледаме към нея почти от посоката на полюса ѝ.
И най-накрая: Even Horizon Telescope (EHT) не е „истински“ телескоп, а научен консорциум, който използва множество телескопи, разпръснати по света. В известен смисъл EHT е виртуален телескоп с огромен размер.

Изображенията на черните дупки в Нашата галактика и М81 може да се видят тук:

Съобщението за пресата на ЕСО може да се види тук:

https://www.eso.org/public/news/eso2208-eht-mw/

Научните статии са свободно достъпни тук:

https://iopscience.iop.org/journal/2041-8205/page/Focus_on_First_Sgr_A_Results

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Пролетен ден на отворените врати във Физическия факултет на Софийския университет


На 30 април 2022 г. ще се проведе Пролетен ден на отворените врати във Физическия факултет на Софийския университет. Всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители с деца, студенти, изследователи и граждани – могат да посетят Физическия факултет от 11:00 до 16:00 часа. Астрономическата обсерватория ще отвори вратите си за тях от 16:00 до 22:00 часа.

За повече информация:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/proleten_den_na_otvorenite_vrati_v_v_fizicheskiya_fakultet_na_sofijskiya_universitet

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: научнопопулярна статия в Analog SF


Списание Analog SF, в броя за Юли/Август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук: https://www.analogsf.com/next-issue/

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, Literature, технология, science fiction

Поучителна приказка за глупавите човечета и Вселената, в две части.


Част първа, в която глупавите човечета се замерят с ракети

Да се чете в новините.

*

Част втора, в която се намесва Вселената

В петък вечерта, на 11.03.2022 г. астроном с трудно произносима фамилия Krisztián Sárneczky от унгарската обсерватория Конколи открива астероид, на който по-късно е присвоено обозначението 2022 EB5. Мтодът за откриване на астероиди е известен отдавна – правят се много снимки на небето и се сравняват за да се види кои обекти на снимките се местят или променят яркостта си: първите са астероиди или комети, вторите – променливи звезди. Тук може да се види пример:

https://www.sciencephoto.com/media/669803/view/pluto-blink-comparison-march-1930

А това е анимиран gif с 2022 EB5:

Преди, когато астрономите са използвали фотографски плаки, това сравняване се е правело със специален уред, наречен бликкомпаратор. По този начин е открит Плутон:

Сега сравненията се правят с компютри по цифров път.

Sárneczky веднага пресмята орбитата на новооткрития астероид – това сега се прави лесно, съществува софтуер – и се оказва, след около два часа той ще се сблъска със Земята малко след полунощ българско време, същата нощ!

Наистина, около 22:22 по Гринуич, астероидът навлиза в земната атмосфера близо до Исландия. Относителната скорост между него и Земята е около 2 км/с или 40 000 км/ч.

За щастие 2022 EB5 е бил миниатюрен – диаметърът му навярно е бил около 3 метра – и напълно е изгорял в атмосферата, превръщайки се в ярък болид. В момента се търсят свидетели и записи на сблъсъка, но вече има независимо потвърждение от звуковата вълна чрез мрежа акустични детектори на Европейската космическа агенция.

Иначе, докато сме заети да се замеряме с ракети, нямаше да усетим как сме последвали динозаврите.


ПС Разбира се, шансът да бъде забелязан далече преди удара някой по-масивен и по-опасен астероид, е много по-голям. Има специални програми за търсене на опасни астероиди, като например Catalina Sky Survey в Аризона: https://catalina.lpl.arizona.edu/

По въпроса какво може да направи човечеството след като бъде намерен подобен обект виж „Не гледай нагоре!“ А за научен анализ на възможностите виж:

Цитирам някои от опциите: a) party, b) move to Mars or the Moon to party, c) do what they did in Chicken Run during take-off.

По материали от: https://www.space.com/asteroid-discovered-hours-before-earth-atmosphere-impact

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нов сборник с научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов: ‘Мисли свободно – Лети високо’


Неочаквано – Необходимо

Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов – ‘Мисли свободно – Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме – в навечерието на именния му ден.

Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!

Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!

На тези, които сред мъглите на полузнания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!

За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.

За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.

За нагазилите ‘до колене в небето’ – смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.

С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници – без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!

* * *

Повече за българският писател фантаст Николай Теллалов може да научите от неговата страница в уикито за българска фантастика, поддуържано от Григор Гачев: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Много от произведенията на Николай Теллалов са достъпни тук: https://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, космонавтика, литература, наука, Literature, science, science fiction

Интервю за класификацията на извънземните цивилизации на Николай Кардашев


През 1964 г. Николай Кардашев предлага извънземните цивилизации да се класифицират според количеството енергия, с която разполагат. За удобство той въвежда няколко категории според нивата на енергия:

– сравнима с тази, която е достъпна на една планета,

– сравнима с тази, която произвежда една звезда,

и

– сравнима с енергията, произвеждана от цяла галактика.

До голяма степен тези категории са условни и основната идея на неговата публикация (достъпна свободно тук: https://adsabs.harvard.edu/pdf/1964SvA…..8..217K) не е да класифицира извънземните цивилизации, а да оцени колко енергия е необходима за междузвездни радио комуникации и дали това количество е достъпно и влиза в мащабите на достъпност на една цивилизация. Бързам да кажа, че отговорът на този въпрос е положителен, да една цивилизация може да си позволи да комуникира с друга, отдалечен не междузвездни разстояния, без да се разори.

Но днес, започна да става ясно, че не може да продължаваме да си купуваме нов телефон всяка година, нов автомобил – на всеки две и да пътуваме с реактивен самолет до другия край на света всяка ваканция, и въпреки това да се наслаждаваме на незамърсен въздух и девствена природа. Вероятно и другите цивилизации стигат до подобно разбиране – неограниченото разрастване на потреблението не може да продължава вечно – за това е писал Томас Малтус още преди два века (https://en.wikipedia.org/wiki/Malthusianism).

Възниква въпросът не само колко енергия има една цивилизация, а и как я използва. Дори да се абстрахираме от малтусианските аргументи, изглежда наивно да очакваме, че извънземните цивилизации ще насочат всичките си достъпни ресурси само и единствено за целите на комуникацията с други извънземни цивилизации.

Това ни подтикна – мен и трима колеги от университети в Чили – да се опитаме да разширим класификацията на Кардашев, която по своя характер е количествена, в посока качество, превръщайки я в двумерна. Нашата статия е достъпна тук: https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2020/07/aa37597-20/aa37597-20.html

Преди няколко дни една журналистка от www.space.com ми зададе няколко въпроса и в отговорите си се опитах да обясня тези идеи. Материалът е достъпен тук: https://www.space.com/kardashev-scale

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Всичко се променя, дори Слънчевата система


Повечето промени във Вселената не могат да бъдат забелязани в рамките на един човешки живот. Орбитите на планетите се променят, а те самите мигрират постоянно, включително и Земята.

Валентин Иванов

Инженер Димитър Пеев (1919-1996), основател и пръв главен редактор на сп. „Космос“, е единственият писател, който отбелязва във фантастично произведение, че планетните системи могат да еволюират. В своя роман „Фотонният звездолет“ (1963) той описва полет на земна експедиция до Алфа Кентавър – система от три звезди. Космонавтите откриват, че около звездата Проксима има два вида планети – орбитите на първите лежат почти в една и съща равнина, както е в Слънчевата система. Орбитите на вторите планети са ориентирани случайно. Чрез героите си Пеев изказва предположение, че обектите от едната група са се образували около Проксима, а от другата са „изхвърлени“ чрез приливни взаимодействия от системите на двете главни звезди, които са много близо една до друга, и впоследствие са „заловени“ от техния по-далечен компаньон Проксима. Оказва се прав – планетните системи, както всичко в този свят, се променят!

Повече може да прочетете в бр. 11/2021 на сп. „Осем“: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112021-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, астрономия, наука, научна фантастика, science, science fiction

Сътрудничество и конкуренция в науката


Преди няколко часа се случи рядко астрономическо явление – планетата Нептун премина пред ярка звезда – явлението се нарича окултация на звездата от планетата:

https://lesia.obspm.fr/lucky-star/data/predictions/special/neptune20211007.html

На страницата има анимация, която показва как сянката на Нептун преминава през Земята.

Всъщност планетите често „загърбват“ звезди, но в огромното си болшинство тези звезди са слаби и не са подходящи за изследване на атмосферите на планетите. Самото изследване е възможно, защото част от звездната светлина преминава през атмосферата и по количеството на преминалата светлина и по нейния спектър може да се регистрират слоевете в атмосферата на планетата и да се оредели техния химичен състав и температура. А ако няма атмосфера, както е при астероидите, по окултациите на звездите от астероиди може да се измерят точно размерите на самите астероиди.

Но тук интересното е друго – за снощната окултация се организирахме група от двадесетина човека (а в обработката и интерпретацията на наблюденията сигурно ще участват още хора) от 4-5 различни държави и използвахме една дузина телескопи, сред които някои от най-големите в света – VLT в Чили, Кек на Хаваите, LBT в Аризона и двата Gemini, единият от които е на Хаваите, а другият – в Чили.

Повечето от тези двадесетина човека можеха да направят собствена програма и да наблюдават окултацията, да направят необходимите измервания, да разберат каквото знание може да се получи от тези наблюдения, и да публикуват статия в някое научно списание. Никой не притежава небето и не може да наложи на другите да не го наблюдават.

Тук навлизаме в територията на притчите, като тази за Аспарух, братята му и снопът стрели. Ако всеки наблюдава окултацията самостоятелно, ще научи нещо за атмосферата на Нептун по лъча на зрение. Но ако наблюдаваме окултацията с два телескопа, разположени на хиляда километра един от друг, ще научим нещо за атмосферата на Нептун в две точки, отдалечени на хиляда километра една от друга. Ако телескопите са повече и точките ще са повече. И така ще можем да направим много по-интересно и по-информативно изследване, отколкото е възможно с един единствен телескоп – понякога подобен метод се нарича томография и означава пространствено 3-мерно изследване.

Да не говорим, че времето над един телескоп винаги може да бъде лошо, докато над два има шансове поне единият да може да наблюдава… Както стана снощи – над цяла Южна Америка имаше облаци, но телескопите в Северна Америка и на Хаваите работеха.

Завършвайки притчата – в науката и конкуренцията, и сътрудничеството имат своите места, но без сътрудничеството нещата стават по-трудно и по-бавно, а понякога изобщо не се получават.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Родилно отделение за звезди


В юнския брой на списание “Осем”: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-062021-%D0%B3.html

През втората половина на миналия век става очевидно, че звездите умират и се раждат нови
През март 2017 г. в престижното британско научно списание Monthly Notices of Royal Astronomic al Society се появяват две статии от Карлос Контрерас Пеня, млад чилиец, току-що завършил аспирантура във Великобритания. Той използва инфрачервен обзор на вътрешната част на Млечния път, за да търси екстремни променливи звезди и намира по вече от осемстотин, които променят блясъка си поне два пъти. Това е значителен ефект. За сравнение, промяна в блясъка на Слънцето от няколко процента би била гибелна за живота на Земята. Почти всички променливи на Контрерас Пеня са неизвестни до момента, а около половината са млади звезди и протозвезди. Защо те са интересни за астрономите и защо е толкова трудно да бъдат открити подобни обекти?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Голямата сила на малките телескопи, сп. „Осем“, бр. 2/2021


Нова моя научнопопулярна статия беше публикувана в бр. 2/2021 на сп. „Осем“. Тя е за националната астрономическа обсерватория „Рожен”, която скоро ще се сдобие с нов 1,5-метров роботизиран телескоп.

През август 1990 година екип, воден от българския астроном Тома Томов, публикува в най-престижното научно списание Nature резултатите от 20-годишно изследване на загадъчен обект, известен като MWC 560. Астрономите предлагат модел, според който MWC 560 е двойна звезда с „екстри“. Публикацията е едно от най-високите постижения на българската Национална астрономическа обсерватория „Рожен“…

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-022021-%D0%B3.html

Повече информация по темата:

– съобщение за пресата на страницата на НАО „Рожен“. http://nao-rozhen.org/news/fr85.html

– за Института по астрономия към Българската академия на науките (БАН): https://www.astro.bas.bg/index_bg.php

– за фирмата, строител на новия телескоп ASA Astrosysteme GmbH: https://www.astrosysteme.com/experience/references или https://www.eso.org/public/teles-instr/lasilla/extra/

– история на българската астрономия от древноста до днес от Димитър Колев: https://www.researchgate.net/publication/258488560_Bulgarian_astronomy_From_John_Exarch_till_nowadays/link/57e4a67108ae25aa0208e389/download

– за астроноията в Софийския университет: http://publications.aob.rs/64/pdf/045-052.pdf

– Корица на първата популярна книга по астронмия, издадена на български език през 1875 година. Преводът е дело на Димитър Витанов. https://stariknigi.bg/book.php?id=1413

– Схема на симбиотична звезда, каквато е MWC 560, спомената в статията. Материал от червения гигант (в центъра) пада върху бялото джудже (вдясно) и образува акреционен диск (показан като син пръстен около бялото джудже). Част от материала е изхвърлен под формата на конусовидни джетове, започващи от полюсите на бялото джудже. https://en.wikipedia.org/wiki/Symbiotic_binary#/media/File:Artists_Impression_of_R_Aquarii,_A_Symbiotic_Star.jpg

Leave a comment

Filed under България, астрономия, наука, science

„Гая“: Звезди на кантар – научно-популярна статия от Валентин Д. Иванов в Сп. „Осем“, брой 5, 2018 г.


Астрометрията се ражда като наука още преди новата ера, но едва хилядолетия по-късно, през XXI век, човечеството е на път да опознае галактиката, която обитава. Това е възможно, благодарение на малката колкото автомобил „Гая“. Специализираната астрометрична обсерватория улавя характеристиките на над 200 000 000 космически обекта, за да направи първата подробна триизмерна карта на Млечния път.
https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-52018-%D0%B3.html

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука