Tag Archives: научно-популярна астрономия

Наукометрия: кои са страните, в които се „произвеждат“ водещите астрономически резултати?


В средата на 2022 г. Националният институт за науки и технологии на Япония би тревога, че през последните години Китай изпреварва останалия свят по брой научни публикации с 27.2% от май-често цитираните статии в света, следван от САЩ и с 24.9% и Великобритания с 5.5%. Абсолютният брой статии не всичко – затова е добавена уговорката „най-често цитирани“ – японските статистици се сортирали всички статии по брой цитирания и при определянето на гореспоменатите проценти са взели предвид само 1% от цитираните статии.

Популярно обяснение на това изследване може да се види тук: https://www.theguardian.com/world/2022/aug/11/china-overtakes-the-us-in-scientific-research-output

Бързам да поясня, че цитат е всяко споменаване на една статия в друга статия. В общия случай колкото по-значими са резултатите в една статия, толкова по-често тя бива цитирана. Има изключения, но те не са толкова съществени – например много цитати може да получи статия с важни, но погрешни резултати, но това ще е само на първо време, докато научната общност научи за странния резултат и разбере какво е довело до него. Статии могат да имат висока цитируемост заради важните резултати, но също и заради описание на важни наблюдения/измервания или заради описание на нов инструмент, който после се използва широко и всички статии, които са го използвали, цитират неговото описание.

Тревогата на Японските учени (и политици, и общественост) е разбираема, но няма да я тълкувам тук.

По-интересен за мен в въпросът как стоят нещата в астрономията. Днес се появи ново наукометрично изследване на Хуан Мадрид (Juan Madrid) от Тексаския университет в Браунсвил: https://arxiv.org/pdf/2212.01295.pdf

Той е направил подобно изследване за астрономическите публикации, появили се през 2020 г. Защо не по-късно? – За да даде време на астрономическата общност да „разпознае“ кои статии са важни. По мое мнение 1-1.5 г. не са съвсем достатъчни за това, но използването на по-ранен интервал няма да даде представа за съвременното състояние на нещата, така че това изглежда като разумен компромис. Разбира се, истинската картина ще е ясна след едно или две десетилетия, но ние искаме да получим отговор на годния въпрос сега, а не след 10-20 г.

Страните се определят по местоработата на кореспондиращите автори. Тук са нужни две малки дискусии. Първо, дали да взимаме предвид националността или местоработата, или дори нещо съвсем различно – страната, в която авторът е получил образованието си. В някаква степен и трите са важни, но местоработата по време на публикацията натежава, защото се предполага, че там авторът е извършил изследванията по последните с публикации. Разбира се, пак има уговорки – местоработата в науката често се сменя, в кариерата на повечето астрономи има период, в който това може да стане на всеки 2-3 години. Разбира се, известен брой учени идват в една страна, но и приблизително равен брой я напускат. Това може би не е вярно за по-големите страни, които нетно „печелят“ от изтичането на мозъци. Обаче това донякъде се компенсира, защото много колеги (включително и аз) имат тенденцията да поставят в статиите си повече от една месторабота, като обезателно включват и мястото, където е свършена основната част от изследването.

Второто обяснение е свързано с понятието кореспондиращ автор. Това е авторът, чийто адрес е посочен за кореспонденция. Обикновено е първият автор, който по определение е водещ, защото е свършил основната част от работата, но не винаги. Има изключения. Примерно някои големи колаборации избират да подреждат имената на авторите по азбучен ред. Друг случай е ако водещият автор напусне науката и примерно отиде да печели много пари в банка; очевидно ако някой има въпроси по статията, по-добре да ги зададе на колегите му, които остават за се занимават с наука. Трети, и вероятно най-често срещан пример е когато водещият автор е студент (особено когато става дума за студент в началните етапи – бакалавър или магистър) с неясно бъдеще и с малко знания; тогава често кореспондиращият автор е неговият или нейният научен ръководител. В последното им смисъл, защото студент на това ниво рядко, да не кажа много рядко, създава проект от нулата, обикновено проектът е дело на научния ръководител(-ка), който идентифицира задачата, намира начин за решението ѝ, даже предварително осигурява необходимите данни.

Какви са резултатите от тексаското „преброяване на дивите зайци“? На първо място са астрономите от академични институции в САЩ с 36.0%, следвани от Германия и Великобритания в по 9.5%, Италия с 7.6%, Франция с 4.2%, Канада с 4.0%, Нидерландия с 3.5%, Швейцария с 3.0%, Испания с 2.7% и на десето място е Китай с 2.5%.

Общата сума за страните членски на Европейския съюз е 36% (включени са Белгия в с 2%, Дания, Унгария, Полша и Швеция с по 1% и Чехия с 0.5%). Това е числото, посочено в статията, ако се сумират споменатите проценти, се получава друг резултат, предполагам заради закръглянето.

Друг интересен резултат е, че авторите на най-значимите астрономически статии живеят само в 13 от всичките 193 страни в света.

Какво можем да заключим от всичко това? Ако приемем, че резултатите и от японското, и от китайското изследвания са верни, очевидно в Китай астрономията няма висок приоритет сред останалите науки. Без а разполагам с документално потвърждение, съм склонен да предположа, че приложните науки там имат по-голям приоритет. Друга възможна причина е липсата на подходящи (в смисъл на климат) места за астрономически обсерватории – всъщност такива места има, но те са в Тибет и построяването на обсерватория там ще направи невъзможно сътрудничеството с другите страни. Не на последно място – инфрчервените детектори, които са необходими на (най-)съвременната астрономия, са предмет на ембарго и само няколко фирми в САЩ, Великобритания и Франция ги произвеждат.

Склонен съм да смятам, че ситуацията ще се промени и в рамките на десетилетие Китай ще промени „съотношението на силите“ и в астрономията, може би за сметка на космическата – ако не на наземната – астрономия; предстои да видим.

Друга – тъжна – тема за размисъл е липсата на България в тези „преброявания“. Но както се вижда по липсата примерно на Полша и Словакия, и по повече от скромното участие на Унгария и Чехия, астрономията е наука за богатите страни, каквито държавите от бившата Източна Европа очевидно не са. Очевидно, даже Индия, Япония, Австралия и Южна Корея не са достатъчно богати, да не говорим за Русия и Украйна.

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, наука, science

Интервюта по БНТ, БНР и други медии с нобеловия лауреат проф. Дидие Кело за търсенето на живот в космоса, за ковид, ваксините и войната; видеозаписи от доклади, изнесени на конференция за търсене на живот, проведена в София 24-28.10.2022


Дидие Кело беше в София преди десетина дни за научна конференция на тема Животът във Вселената и даде няколко интервюта (говорейки много човечно и с чудесно чувство за хумор!) пред медиите:

https://bnt.bg/news/sami-li-sme-vav-vselenata-nositelyat-na-nobelova-nagrada-didie-kelo-v330579-311228news.html

https://bnr.bg/post/101726386/nobeloviat-laureat-prof-kelo-pred-bnr-riskat-e-che-vseki-moment-mojem-da-se-unishtojim

https://www.economy.bg/science/view/52700/Toj-promeni-predstavata-ni-za-Kosmosa-Nobelistyt-Didie-Kelo-za-vechnite-vyprosi-za-zhivota-i-Vselenata-

Докладите от Workshop: Life in the Universe. Physics of Living Systems, София, 24-28.10.2022: https://www.youtube.com/playlist?list=PL8GO9vYZtRvg5h7Mk4bOc16NL7AoGVYkR

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука, технология, science

Научнопопулярна статия в Analog Science Fiction and Fact, July/August 2022


• Trevor Quachri, ed.

• Vol. 92 Nos. 7 & 8, July/August 2022

• $8.99, bimonthly, 208pp, 15 x 21½ cm

• This issue includes a novella by Shane Tourtellotte; novelettes by Auston Habershaw, Jerry Oltion, T.L. Huchu, A.T. Sayre, Sean Monaghan; short stories by Kelsey Hutton, Steve Toase, Aimee Og­den, Geoffrey Hart, Jennifer R. Povey, Michèle Laframboise, Karl Gantner, Kate Maruyama, Joe M. Mc Dermott, Melanie Harding- Shaw, David Cleden, Mjke Hood; flash fiction by Bruce McAllister, Alvaro Zinos-Amaro, and Eric James Stone; SCIENCE FACTS BY HOWARD V. HENDRIX AND VALENTIN D. IVANOV; a special feature by Edward M. Wysocki, Jr.; short ar­ticles; poetry; reviews, etc. Cover by Donato Giancola.

locusmag.com/2022/07/magazines-received-june/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Звезди по падне… в Кърджали


Противно на твърденията, с невъоръжено око през деня звезди не се виждат, дори ако застанем на дъното на много дълбок кладенец. Все пак може да видим звезди през ден и начинът е да отидем на планетариум. В България има няколко: в Смолян, Варна (два, ако борим и този във военноморското училище), Димитровград, Габрово и Стара Загора. В София няма, което я прави единствената европейска столица без планетариум.

От скоро предстои да заработи планетариум и в град Кърджали. Преди градът да се разрастне, лесно можеше да се правят астрономически наблюдения от обсерваторията в парк „Простор“. Но светлинното замърсяване си казва думата и звездите започнаха да „избледняват“…

Повече за плановете в Кърджали да бъде построен планетариум, който ще позволи звездите да се „виждат“ и по пладне, може да прочетете в интервюто с Агоп Узунбоьосян:

http://www.novjivot.info/2022/06/20/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc/

Повече за астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в гр. Кърджали може да се прочете тук:

www.obskar.com

https://www.uchilishtata.bg/%D0%B0%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2—%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B574.html

От пет десетилетия АО Кърджали е един от организаторите на лятната лагер-школа по астрономия „Бели Брези“:

https://www.astro-brezi.org/

http://obskar.com/2021/01/31/%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8/

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, астрономия, наука, science

Портрет на черна дупка: популярно обяснение на съобщението за пресата


За да се създаде портрет на Дориан Грей са нужни бяло платно, четка, бои, талант и въображение. За да се направи портрет на черна дупка е нужно повече: единадесет радио обсерватории, разпръснати по света, въображението и уменията на повече от триста изследователи и сигурно три хиляди инженери и техници, които поддържат тези телескопи.

Съществуването на черни дупки в центровете на свръх-масивни галактики е известно от средата на миналия век. Тогава са открити квазарите и акрецията на вещество върху тях е едно от възможните обяснения за произхода на енергията, която поддържа тяхната огромна светимост. Какво е акреция? Според речниците това е процес на увеличаване на нещо за сметка на постепенно натрупване на падащ върху него материал.

Ъгловият размер на черата дупка е 52 микроъглови секунди. С други думи, тя изглежда толкова голяма, колко голям би ни изглеждал един геврек на Луната, ако се гледа от Земята.

Масата на нашата черна дупка е около 4 милиона слънчеви маси, колкото успешно предсказва Айнщайновата обща теория на относителността. Нашата черна дупка много прилича на черната дупка в М87 – нейно изображение бе получено преди няколко години от същия проект, по същия метод. Но нашата черна дупка е много поп-малка и поглъща много по-малко вещество от околността си.

Какъв е метода, по който за наблюдавани тези черни дупки? Той се нарича интерферометрия. Най-лесно може да си го представим, ако си спомним от училищния курс по физика, че колкото по-голям е диаметърът на един телескоп, толкова по-голяма е способността му да вижда фини детайли от далечни обекти. След това да си представим, че имаме един огромен телескоп, голям колкото цялата Земя, но той няма едно цяло огледало, а само няколко парчета от огледалото тук и там. Тези парчета са въпросните единадесет отделни телескопа, споменати в началото. По компютърен път светлината от тях е комбинирана за да се получи изображението, което видяхме днес.

Друг естествен въпрос е как изобщо получаваме изображение на черната дупка, щом никаква светлина не може да я напусне, както са предсказали още през 18 век англичанинът Джон Майкъл и Французинът Пиер-Симон Лаплас? Наистина, изображението не ни показва емисия от черната дупка, а от акреционния диск около нея. В процеса на акреция, при който веществото пада върху черната дупка, то се нагрява и се разпада на отделни високойонизирани атоми. При това материалът губи ъглов момент и така пада надолу. Ако около черната дупка имаше толкова малко вещество, че отделните атоми не си взаимодействаха един с друг (и не взаимодействаха с магнитно поле), те нямаше да губят ъглов момент и нямаше да падат върху черната дупка. Всъщност, ние имаме късмет, че нашата акрецията върху черната дупка в центъра на нашата галактика не е прекалено силна, защото ако беше по-силна, всяка планета в Млечния път щеше да се „къпе“ в суилна радиация…

Да се върнем на въпроса за изображението – черната дупка е тъмния кръг в средата, а светещият пръстен около нея е акреционния диск. Пръстенът не е хомогенен, защото темпът на акреция се мени с времето. Освен това периодът на обиколка на горещия падащ материал е минути; с други думи по време на наблюденията, които са траели много часове и дни, се променя количеството и характера на излъчващият материал.

Какво ново научихме от това наблюдение? Най-напред, беше потвърдена още веднъж общата теория на относителността. За пръв път бяха поставени наблюдателни ограничения върху наклона на оста, около която се върти черната дупка – тя е наклонена на почти 90 градуса спрямо нас, т.е. ние гледаме към нея почти от посоката на полюса ѝ.
И най-накрая: Even Horizon Telescope (EHT) не е „истински“ телескоп, а научен консорциум, който използва множество телескопи, разпръснати по света. В известен смисъл EHT е виртуален телескоп с огромен размер.

Изображенията на черните дупки в Нашата галактика и М81 може да се видят тук:

Съобщението за пресата на ЕСО може да се види тук:

https://www.eso.org/public/news/eso2208-eht-mw/

Научните статии са свободно достъпни тук:

https://iopscience.iop.org/journal/2041-8205/page/Focus_on_First_Sgr_A_Results

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Предстояща пресконференция за интересно астрономическо откритие на 12.05, 16:00 БГ време


Европейската Южна Обсерватория (ЕСО; https://www.eso.org/) и проектът Event Horizon Telescope (EHT; https://eventhorizontelescope.org/) организират на 12.май в 16:00 часа българско време пресконференция, на която ще бъдат представени нови научни резултати. Самите резултати все още са предмет на ембарго за публикация, но като се има предвид, че Event Horizon е международна програма за наблюдения на черни дупки (за техни предишни резултати погледнете https://www.eso.org/public/news/eso1907/), може да се направят разумни предположения за характера на откритието.

Черните дупки не излъчват по дефиниция – те са толкова масивни и компактни, че тяхната първа космическа скорост е по-голяма от скоростта на светлината, най-високата скорост, която могат да достигат само фотоните, всички материални тела се движат с по-ниски скорости. Все пак черните дупки могат да бъдат наблюдавани по ефекта, който предизвикват с масата си върху своето обкръжение. Например те създават „сянка“ изкривявайки пътя на светлината, излъчвана от материал около тях; докато „пада“ върху черните дупки, този материал образува така наречения акреционен диск, в който се разрушава на атоми и се нагрява до високи температури от хиляди, дори милиони градуси.

Освен ръководителите на ЕСО и EHT, ще участват:

– Thomas Krichbaum от института по Радиоастрономия Макс Планк, Германия

– Sara Issaoun от Харвард и от Университета Радбауд в Хидерландия

– José L. Gómez от института по Астрофизика в Андалусия, Испания

– Christian Fromm от Университета Вюрцбург, Германия

– Mariafelicia de Laurentis от Университета „Федерико II“ в Неапол, Италия

Пресконференцията може да се гледа на живо на страницата на ЕСО:

https://www.eso.org/public/live/

и на Youtube канала на ЕСО:

След самата пресконференция в Youtube канала на ЕСО ще бъде излъчена научнопопулярна дискусия, разбираема за широката публика. Пресконференцията и дискусията ще бъдат на английски, но материалите, които придружават съобщението за пресата ще бъдат достъпни на много езици.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: научнопопулярна статия в Analog SF


Списание Analog SF, в броя за Юли/Август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук: https://www.analogsf.com/next-issue/

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, Literature, технология, science fiction

Научно популярна лекция: Инфрачервената астрономия – поглед към невидимото


Тази седмица съм на конференция (за съжаление неприсъствена) за бъдещето на наземната инфрачервена астрономия в епохата на новото поколение космически телескопи (в частоност – телескопът Джеймс Уеб): IR2022: An Infrared Bright Future for Ground-based IR Observatories in the Era of JWST. Програмата на самата конференция може да се види тук: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/Agenda.html

Следващата седмица ще има серия от научнопопулярни лекции за инфрачервената астрономия на различни езици. Тук е обявата: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/PublicTalks.html
Моят доклад е в сряда, 23.02.2022, вечерта от 19:00 българско време и ще бъде научнопопулярно въведение в инфрачервената астрономия – за какво се използва и какви са трудностите пред астрономите, които искат да работят в тази област. Обикновено научнопопулярните лекции са посветени на някой обект или клас от обекти. Сега ще е различно – ще говорим за изследователския инструментариум.

Връзка за гледане: https://www.youtube.com/watch?v=OSs3-V4Rx_o

Платформата за гледане е Stream Yard. През следващите дни на страницата с програмата за лекциите, както и тук в моя блог, ще се появи информация как да се гледат докладите.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Нова научнопопулярна статия: Всичко се променя, дори Слънчевата система


Повечето промени във Вселената не могат да бъдат забелязани в рамките на един човешки живот. Орбитите на планетите се променят, а те самите мигрират постоянно, включително и Земята.

Валентин Иванов

Инженер Димитър Пеев (1919-1996), основател и пръв главен редактор на сп. „Космос“, е единственият писател, който отбелязва във фантастично произведение, че планетните системи могат да еволюират. В своя роман „Фотонният звездолет“ (1963) той описва полет на земна експедиция до Алфа Кентавър – система от три звезди. Космонавтите откриват, че около звездата Проксима има два вида планети – орбитите на първите лежат почти в една и съща равнина, както е в Слънчевата система. Орбитите на вторите планети са ориентирани случайно. Чрез героите си Пеев изказва предположение, че обектите от едната група са се образували около Проксима, а от другата са „изхвърлени“ чрез приливни взаимодействия от системите на двете главни звезди, които са много близо една до друга, и впоследствие са „заловени“ от техния по-далечен компаньон Проксима. Оказва се прав – планетните системи, както всичко в този свят, се променят!

Повече може да прочетете в бр. 11/2021 на сп. „Осем“: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112021-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, астрономия, наука, научна фантастика, science, science fiction

Съобщение за пресата: Астрономите откриха „намигаща“ звезда-гигант близо до центъра на Галактиката


Звездите – като хората – не изчезват просто така. В редките случаи, когато го правят, смъртта им е предизвестена с гигантска експлозия на свръхнова. Но една слаба звездичка изчезна от небето в края на 2011 година без никакви светлинни „ефекти“. Към Март-Април 2012 г. блясъкът ѝ намаля с фантастичните 97 процента – тя изчезна почти напълно, – но към средата на 2012 година беше възстановила напълно предишната си яркост.

Изчезването ѝ остана незабелязано за дълго време, докато Ли Смит, по онова време астроном от университета в Харфордшир, а сега работещ в Кембридж, не откри промяната с помощта на наблюденията, получени от VVV – огромен обзор на централната част от Млечния път. Кривата на блясъка, показващ промяната в яркостта на звездата може да се види на фигура 1 в статията, която е достъпна като пдф тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

VVV е съкращение от VISTA Variables in Via Lactea. VISTA е името на 4.1-метровия телескоп в Чили, в помощта на който се правят наблюденията. VVV е дело на огромен екип от повече от двеста астрономи от целия свят, сред които има и българи. Повече за VVV може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey, а страницата на обзора (с много красиви картинки!) може да се види тук: https://en.wikipedia.org/wiki/VVV_Survey

В младостта си загадъчната звездичка, известна с каталожния номер VVV-WIT-08, вероятно е била няколко пъти по-масивна от слънцето, а сега се е раздула до червен гигант с радиус стотици пъти по-голям от слънчевия – съдба, която очаква и нашето собствено светило след 4-5 милиарда години.

На пръв поглед това е поредната затъмнителна променлива – така астрономите наричат системите от две, а понякога и повече звезди, които – докато обикалят около общия си център на масите – понякога се „скриват“ една зад друга. Повече за подобни променливи звезди може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Binary_star

Подобен механизъм не може да обясни VVV-WIT-08 поради огромния ѝ размер и почти пълното ѝ „изчезване“: за да намали блясъка на звездата с 97 процента, някакъв друг обект трябва да скрие 97 процента от повърхността ѝ. Малко са възможните обекти с подобни гигантски размери като VVV-WIT-08 – това са други подобни звезди и разбира се, те самите светят със собствена светлина. Подобна система от два еднакви червени гиганта би намалила яркостта си само с 50 процента, защото половината от светлината от затъмняващата звезда ще продължава да достига до нас.

Следователно затъмняващото тяло трябва да бъда „тъмно“, почти да не излъчва собствена светлина. Малко са кандидатите за подобна роля. VVV-WIT-08 се намира във вътрешната част на нашата галактика, Млечния път, където има огромен брой плътни газово-прахови облаци. Не е изключено един от тях да е преминал между звездата и нас. Но статистически вероятността за подобно събитие е много ниска. Симулациите показаха, че за да се случи то с реалистична вероятност, в галактиката трябва да има огромен брой непрозрачни облаци, много повече, от колкото се наблюдават.

Идеята за прахов облак все пак може да помогне за обясняване на VVV-WIT-08 – достатъчно е облакът да не се движи свободно в пространството, а да е част от системата на звездата. Подобни облаци могат да обкръжават малки компактни обекти под формата на акреционни дискове. Една подобна система е известна отдавна – Епсион Аурига. За нея може да прочетете повече тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Epsilon_Aurigae. Но там блясъкът на главната звезда намалява само наполовина. Втори пример е системата на TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. В момента тя е носителка на рекорда за затъмнителна променлива с най-дълъг период – 69 години. VVV-WIT-08 може би е третата подобна система.

Орбиталният период на затъмняващия компонент в системата на VVV-WIT-08 е неизвестен, но оценките го поставят в интервала 20-600 години. Не е известно и какво е тялото, около което се е формирал акреционния диск. Вероятно става дума за еволюирал обект – черна дупка, неутронна звезда или някое от така наречените субджуджета, който са към края на живота си като „нормални“ звезди.

Системи като VVV-WIT-08 не се срещат толкова често като затъмнителните, съставни от две обикновени звезди и са трудно откриваеми. Едва новите обзори на небето, като VVV, които обхващат огромен брой звезди и измерват блясъка им с автоматични средства – защото е невъзможно да се обработи ръчно подобен обем наблюдения – позволиха да бъде намерена VVV-WIT-08 и вероятно ще ни донесат още неочаквани открития.

Съобщението за пресата от университета в Кеймбридж може да се прочете тук: https://www.cam.ac.uk/research/news/astronomers-spot-a-blinking-giant-near-the-centre-of-the-galaxy, а илюстрация, показваща как може би изглежда системата VVV-WIT-08 може да се види тук: https://www.cam.ac.uk/sites/www.cam.ac.uk/files/styles/content-885×432/public/news/research/news/blinkinggiant.jpg?itok=sMi8XtZT (художник: Amanda Smith).

Научната статия в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society се намира тук: https://academic.oup.com/mnras/article-abstract/505/2/1992/6294924?redirectedFrom=fulltext, а свободно достъпен препринт – тук: https://arxiv.org/pdf/2106.05300.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science