Tag Archives: наука

In memoriam: Франк Дрейк (Frank Drake; 1930-2022)


На 2.09.2022 г. почина американският астроном Франк Дрейк, известен преди всичко с уравнението, носещо неговото име. Той е един от основоположниците на програмите за търсене на радиосигнали от извънземни цивилизации. Преди повече от двадесет години имах щастието да слушам негова лекция и съм го запомнил като един жив старец с чувство за хумор, който говори бързо и изстрелва остроумни отговори с учудваща скорост. Ако съм запомнил правилно, при въпросите след лекцията стана дума дали има значение кой вид е носител на разума и той каза, че няма – ако бяхме разумни динозаври, навярно по същия начин щяхме да търсим братя по разум в космоса, защото любопитството е качество на разума, независимо от другите фактори.

Прословутото уравнение на Дрейк дава оценка на броя технологични извънземни цивилизации, съществуващи едновременно с нас в Млечния път. С други думи, това са цивилизациите, с които потенциално бихме могли да контактуваме, стига да не са прекалено далече от нас, примерно на другия край на галактиката. Уравнението все още е и навярно за дълги години ще остане предизвикателство за астрономията, биологията и дори за социалните науки, защото много от коефициентите в него не са оценени или са оценени с прекалено ниска точност.

Повече за самия Франк Дрейк може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Drake

а за неговото уравнение – тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Drake_equation

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Президентът и телескопът, и първият кадър, на който ни показаха масивен куп от галактики (обновена)


Преди малко се състоя пресконференция, на която Президентът Джо Байдън лично показа първото изображение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

Какво може да кажем за самото изображение? Някой астроном, който работи по купове от галактики вероятно би могъл да разпознае точно кой куп ни показаха, аз не мога. Обаче е очевидно, че става дума за масивен куп, защото този тип обекти действа като гравитационна леща – това е един вид „гравитационен“ телескоп, който позволява да видим още по-далечни галактики, които иначе биха били прекалено слаби за да бъдат регистрирани от нашите приемници. „Увеличените“ далечни галактики като правило изглеждат по-червени и някои от тях имат формата на банан – не се шегувам, гравитационната леща има подобен ефект върху далечните галактики – тя превръща една инане кръгла галактика в дъгичка.

Защо е интересно това? Изображението, което видяхме е портрет на ранната Вселена – заради ограничената и сравнително „ниска“ скорост на светлината, тя пътува от тези далечни галактики до нас мнооооого дълго време. По скоростта на разширението знаем, че Вселената е на възраст около 16.8 милиарда години. Светлината, която виждаме на въпросното изображение вероятно е напуснала тези галактики когато те са били на няколко милиарда години, а най-далечните може и да са били на по-малко от милиард.

В онези ранни времена във Вселената е имало почти само водород и хелий, както и съвсем малко литий. Тези три елемента са се получили в процеса на Големия Взрив. Скоро след това са се появили и първите звезди – „митични“ обекти, които заради липсата на по-тежки елементи, които имат голямо значение за структурата на „нормалните“ съвременни звезди, включително слънцето. Но първите звезди – астрономите ги наричат с условното име „звездно население от трети тип“ – е нямало от къде да вземат тежки елементи и теоретичните модели показват, че те са били по-големи отколкото съвременните си аналози. До сега никой не е виждал тези обекти, за да провери резултатите от моделите, защото по-масивните и по-ярки от тези звезди отдавна са избухнали като свръхнови, а по-малките и не толкова ярки просто е трудно да се видят. И ето че сега разполагаме с голям телескоп, който може би ще ни позволи да видим първите звезди във Вселената.

Преди три десетилетия космическият телескоп „Хъбъл“ също опита да види първите звезди. Историята как стана това е интересна и поучителна. По традиция наблюдателното време в големите обсерватории се разпределя от комисия, в която астрономите се редуват да „служат“ за определен период от време, примерно 1-2 години. Това е трудна дейност, която изисква много от личното време на участниците, но в същото време е и престижна. Отстрани може да изглежда като предпоставка за злоупотреби и съм далече от мисълта да твърдя, че злоупотреби няма, но почтеността е част от репутацията на един учен, и със сигурност тя е най-трудната част за изграждане и най-лесната за губене. Но има и друга традиция, според която директорът на всяка обсерватория има право да разпределя някакъв малък процент от наблюдателното време по свое усмотрение. Зад тази традиция стои остра необходимост да се реагира бързо, когато има нужда от спешни наблюдения, например заради току що избухнала свръхнова, а традиционната комисия се събира само веднъж на шест месеца и до следващото разпределяне на наблюдателното време ще е късно за спешните наблюдения…

Институтът, който управлява космическите телескопи се намира в Балтимор и се нарича Space Telescope Science Institute (STScI) и се намира в Балтимор. По същество това е най-обикновена обсерватория, само че на астрономите в нея не им се налага да ходят до някоя планина за да наблюдават. Вместо това те го правят дистанционно, буквално от кабинетите си.

По онова време директор на STScI e Боб Уйлямс. Самият той се занимава с изследване на далечни галактики и на ранната Вселена. Той осъзнава, че астрономическата общност има нужда от свръх дълбоко изображение, на което може да се видят първите галактики във Вселената. Но никой не се решава да поиска толкова много от безценното наблюдателно време на „Хъбъл“ и Уйлямс използва десет дни от директорското време за да го направи. И тук е мястото политиците да си водят записки : той прави данните достъпни за всеки, т.е. всеки желаещ може да ги свали от архива на института и да прави собствени изследвания. Излишно е да казвам, че днес в астрономическите среди Боб Уйлямс е по-известен не с резултатите от собствените си научни резултати, а с мъдрото решение да даде възможност на цялата астрономическа общност да получава научни резултати.

Повече за гравитационните лещи може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_lens

Любопитен факт: Фриц Цвики, астрономът, който пръв е предположил, че масивните купове от галактики могат да служат като гравитационни телескопи, е роден във Варна. Повече за него може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Fritz_Zwicky

За наблюденията на Hubble Deep Field, както е известно свръх дълбокото изображение, получено от Боб Уйлямс с телескопа „Хъбъл“ може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Hubble_Deep_Field

Тази демонстрация беше предсрочна, защото според първоначалните съобщения, данните щяха да бъдат показани за пръв път утре, на 12.07, вечерта (Българско време). Сегашната пресконференция не носеше научен характер, в нея не участва нито един астроном. Камала Харис представи Джо Байдън, който изнесе кратка реч, която не бих могъл да нарека по друг начин, освен предизборна – Байдън смята да се кандидатира за втори мандат и каза обичайните неща: че Щатите могат да се характеризират с една дума и тя е възможности, че администрацията му поддържа науката и т.н.

След което показаха изображението и Байдън даде думата на администратора на НАСА Бил Нелсън, който обясни че на този кадър виждаме раната Вселена, и че в нашата галактика има милиарди звезди, и има милиарди галактики. С други думи – нямаше никаква конкретика и очевидно целта не беше да се популяризира науката, но въпреки това за мене беше интересно за гледане, най-малкото защото почти не не съм виждал Байдън и Харис „на живо“.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Български фантасти в чужбина: Валентин Д. Иванов в новия брой на сп. „Аналог“


Моя научнопопулярна статия „BIOSIGNATURES—THE SECOND BIGGEST BLUNDER OF SF“ излезе в броя на сп. „Аналог“ от July/August 2022:

https://www.analogsf.com/current-issue/table-of-contents/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Космическият телескоп Джеймс Уеб е на фокус


След повече от месец усилия, космическият телескоп най-после е фокусиран и астрономите от института в Балтимор и от Европейската космическа агенция, които го управляват, могат да пристъпят към тестване и настройка на инструментите,с които ще се правят наблюденията.

Мозайката показва изображения, получени с различните инструменти, както и увеличения за да се видят по-добре някои от по-дребните детайли:

Особено интересно е изображението, получено с MIRI в горния десен ъгъл. MIRI е камера и спектрограф, който работи топлинния инфрачервен диапазон съответстващ на дължини на вълната между 5 и 28 микрона. Там излъчват най-голяма част от енергията си сравнително студени обекти като протозвездите. Разбира се, те са студени само по астрономически мерки – температурите им могат да достигнат до хиляда градуса. Не е ясно кой е обекта на изображението, но съдейки по „ивиците“ от светещ газ, той се намира с област на активно звездообразуване, в която все още има дифузен материал и вероятно става дума за млада звезда в молекулярен облак. В подобна среда се е намирало и Слънцето преди около 4-5 милиарда години.

Съобщението за пресата може да се види в блога на НАСА:

https://blogs.nasa.gov/webb/2022/04/28/nasas-webb-in-full-focus-ready-for-instrument-commissioning/

След още няколко месеца ще бъдат получени първите научни данни и без съмнение ни очакват вълнуващи открития!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Пролетен ден на отворените врати във Физическия факултет на Софийския университет


На 30 април 2022 г. ще се проведе Пролетен ден на отворените врати във Физическия факултет на Софийския университет. Всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители с деца, студенти, изследователи и граждани – могат да посетят Физическия факултет от 11:00 до 16:00 часа. Астрономическата обсерватория ще отвори вратите си за тях от 16:00 до 22:00 часа.

За повече информация:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/proleten_den_na_otvorenite_vrati_v_v_fizicheskiya_fakultet_na_sofijskiya_universitet

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: научнопопулярна статия в Analog SF


Списание Analog SF, в броя за Юли/Август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук: https://www.analogsf.com/next-issue/

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, Literature, технология, science fiction

Астрономите се шегуват: Transmogrifiers: Bright of the Exomoon, by Michael B. Lund (CalTech/IPAC)


Though it may be a behavior that has been observed and documented for millennia, and despite the connection between it and the full moon, the astronomical community has afforded very little attention to lycanthropy. We hope to address this deficiency by using the population of known exoplanets as a natural experiment to better characterize what properties of the moon are necessary to trigger a transformation into a werewolf. We additionally investigate which exoplanets are most likely to have exomoons which may cause werewolves, with a particular focus on LHS 1140 b. We also propose a new mission called the Werewolves From Infrared Radiation and Spectral-typing Telescope, or WFIRST, in order to better characterize exoplanetary systems. This will allow us to explore the impact of stellar type on lycanthropy more than it has traditionally been considered. We believe this represents a major step forward in our understanding and recognition of the burgeoning field of exocryptozoology.

Comments: 11 pages, 2 figures. Submitted to Acta Prima Aprilia

Целият текст на материала е достъпен тук: https://arxiv.org/pdf/2203.17017

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, криптоистория, наука, научна фантастика, science, science fiction

Нова научно-популярна статия: Фойерверки в небето


Сп. Осем, бр. 3/2022 г.

Свръхновите звезди завладяват въображението заради огромната си енергия – техният блясък се равнява на този на всички звезди в една типична галактика, взети заедно.

Почти всеки човек, запознат със звездите, се впечатлява, че година след година те остават неизменни. Обаче от време на време на небето се появява някой нов обект, който може да достигне и надмине блясъка и на най-бляскавите звезди. Подобни „нови“ поддържат високата си светимост в продължение на седмици или дори месеци, след което бавно отслабват.“

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32022-%D0%B3.html



Има война, но нуждата да се образоват хората не е изчезнала, даже е по-голяма, отколкото в мирно време.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно популярна лекция: Инфрачервената астрономия – поглед към невидимото


Тази седмица съм на конференция (за съжаление неприсъствена) за бъдещето на наземната инфрачервена астрономия в епохата на новото поколение космически телескопи (в частоност – телескопът Джеймс Уеб): IR2022: An Infrared Bright Future for Ground-based IR Observatories in the Era of JWST. Програмата на самата конференция може да се види тук: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/Agenda.html

Следващата седмица ще има серия от научнопопулярни лекции за инфрачервената астрономия на различни езици. Тук е обявата: https://www.ir.isas.jaxa.jp/IR2022/PublicTalks.html
Моят доклад е в сряда, 23.02.2022, вечерта от 19:00 българско време и ще бъде научнопопулярно въведение в инфрачервената астрономия – за какво се използва и какви са трудностите пред астрономите, които искат да работят в тази област. Обикновено научнопопулярните лекции са посветени на някой обект или клас от обекти. Сега ще е различно – ще говорим за изследователския инструментариум.

Връзка за гледане: https://www.youtube.com/watch?v=OSs3-V4Rx_o

Платформата за гледане е Stream Yard. През следващите дни на страницата с програмата за лекциите, както и тук в моя блог, ще се появи информация как да се гледат докладите.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Новини от „Джеймс Уеб“: започна настройката на главното огледало


Космически телескоп „Джеймс Уеб“ вече пристигна в точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения (за това писах преди: ) и инженерите на земята запчнаха да настройват главното му огледало. То се сустои от осемнадесет сегмента, всеки от които е монтиран на подвижна рамка. За да представят по разбирам начин какво се случва, хората от отдела за връзки с обществеността в НАСА използваха следното сравнение: ако цялото главно огледало се сравни в площта на САЩ, отделните му компонентно имат приблизително площта на щата Тексас, а точността, с която трябва да съвпаднат повърхностите им е по-малко от 4 сантиметра. Процедурата по настройката ще отнеме месеци, преди телескопът да е в състояние да започне научни наблюдения.

Защото тогава е избрана тази – на пръв поглед излишно сложна – конструкция? Тя е сложна само на пръв поглед и всъщност опростява значително строежа на телескопите, намалява масата им, прави ги по-независими от температурните промени и не на последно място по важност – снижава цената им. По тези причини най-големите телескопи – и в космоса, и на земята – днес се строят с огледала, съставени от отделни сегменти.

Връзката между маса и топлина е важна заради температурните промени: през нощта, когато куполът на един телескоп е отворен и се правят наблюдения, в подкуполното пространство влиза студен въздух. Ако огледалото се е загряло през деня, то отдава топлина и загрява въздуха, вследствие на което топлият въздух започва да се движи нагоре и на негово място от вън навлиза друг, по-студен въздух. И така, докато температурата на огледалото се изравни с тази на околния въздух. А движенията на въздуха имат негативен ефект върху качеството на изображението – също когато дори са невъоръжено (т.е. без бинокъл или далекоглед) око виждаме как звездите близо до хоризонта трепкат… Колкото по-масивно е огледалото, толкова по-бавно се охлажда то. Повечето модерни телескопи имат системи за охлаждане през деня, които ги поддържат до температури, близки до нищните, а куполите им се боядисват с бои с висок коефициент на отражение за да се намали нагряването от слънцето.

В космоса разбира се няма въздух, но масата на главното огледало трябва да се изведе с ракета-носител до същия този космос, а от това зависи цената на изстрелването – използването на по-мощна ракета струва повече.

Не на последно място, сегментите внасят елемент на серийност в производството на телескопа – едно голямо огледало е уникален продукт, за чието производство се строят също толкова уникални уреди. А сегментите се „щамповат като салами“, ако трябва да използваме леко модифициран цитат на един политик от ерата на Елвис Пресли. Тук разбира се, опростявам картината, но наистина сегментите, които са на едно и също разстояние от центъра на оптичната ос на телескопа, са еднакви. Впрочем, оптичните компании и астрономите опитват същия подход и с големите монолитни огледала и даже с цели телескопи – например VLT е комплекс от четири идентични телескопа (но съоръжени с различни уреди за да се решават най-разнообразни задачи) с 8-метрови огледала, телескопите „Джемини“ са два идентични – един на Хаваите за наблюдения на Северното небе, и втори в Чили за наблюдения на Южното небе. Подобна двойка близнаци са телескопите SALT в Южна Африка и HET в Щатите.

Да се върнем към „Джеймс Уеб“. Той в момента получава първите технически изображения. За настройката се използва звездата HD84406 – не особено забележима звездичка, с маса и спектър подобни на слъчевите, на около 260 светлинни години (80 парсека) от нас. Тя е съвсем малко по-слаба от най-слабите звезди, които могат да се видят с невъоръжено око, но е лесно достъпна с бинокъл или малък телескоп.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/dfh7cvUpZMy5FoYufRVwfF-1024-80.png.webp

Според плана, първите научни изображения ще бъдат получени през март или април. Тук:

https://www.stsci.edu/jwst/science-execution/approved-programs

може да се видят одобрените наблюдателни програми, но за тях – друг път…

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

„Джейсм Уеб“ пристигна в „точката“ на постоянната си дислокация


Точно един месец след изстрелването си на 25.12.2021 година, най-новият и за сега най-голям космически телескоп „Джеймс Уеб“ достигна точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения: https://www.jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Всъщност телескопът няма да стои точно в Л2, а ще обикаля около нея: https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/NsBgcWZosTWhgBdhKswLSH.jpeg

Тук може да се види анимация, която показва орбитата на телескопа: https://www.youtube.com/watch?v=6cUe4oMk69E

Точката Л2 не е избрана случайно – за разлика от предшественика си „Хъбъл“, който се движеше по околоземна орбита и по тази причина не можеше да наблюдава дълго едни и същи обекти (освен ако не са в малки зони около „полюсите“ на неговата орбита), новият телескоп ще може да може да наблюдава в течение на много часове обекти почти навсякъде по небесната сфера, стига да не са от другата страна на Слънцето, разбира се. Новият телескоп е ориентиран така, че винаги да е в сянката на огромния си защитен екран, за да не не нагрява. Това означава, че телескопът наблюдава само настрани от Слънцето.

При „Хъбъл“ този проблем беше особено явен, когато трябваше да се наблюдават пасажи на планети около други звезди – повечето пасажи продължават 2-3 часа и наблюденията бяха разделени на серииот по 40 минути същински наблюдения и 40 минути пауза, през която Земята се намира между телескопа и обекта. Един пример може да се види тук:

На кого е кръстен „Джеймс Уеб“? – Изненадващо, телескопът не носи името на астроном, а на политика Джеймс Уеб (1906-1992; https://en.wikipedia.org/wiki/James_E._Webb), който е втори ръководител на НАСА през периода 1961-1968 г. Това е нова „мода“ – космическият телескоп „Роман“ също носи името на политик, но поне преди да премине към административна работа Нанси Грейс Роман (1925-2018; https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Roman#Research_career) има успешна астрономическа кариера. А Уеб е юрист по образование и политик от кариерата. Името му би подхождало много повече на някой от компонентите на новата американска лунна програма – например на окололунната станция, а телескопът, на чийто прогрес се радваме сега би могъл да носи името на Джордж Елъри Хейл (1868-1938; https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ellery_Hale) или на Клайд Томбо (1906-1997; https://en.wikipedia.org/wiki/Clyde_Tombaugh). Хейл революционизира строителството на големи телескопи в началото на двадесети век (на него се дължи построяването на 5-м телескоп в обсерваторията Паломар; https://en.wikipedia.org/wiki/Hale_Telescope, който дълго време е най-големият в севта и продължава, разбира се след много усъвършенствания, да работи успешно и днес), а Томбо открива Плутон и независимо дали това е планета или транснептунов обект, е забележително постижение. Тук съзнателно игнорирам не-американските астрономи, все пак това е мисия на НАСА.

През следващите два-три месеца предстоят още настройки, най-вече свързани с главното огледало. Първите технически изображения сигурно ще бъдат получени скоро, а за първото научно изображение навярно ще трябва да почакаме до март или април.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, технология, science

За правото на ремонт


От известно време човечеството има нужда от законодателна защита на правото всеки сам да си ремонтира колата, компютъра, телефона или телевизора. Но не се очаква човек да се въоръжи с отвертка и поялник, и да отвори капака на колата или телевизора, а да избере къде да ги даде на специалист за ремонт. Защото производителите на автомобили, компютри и телефони полагат всички усилия да направят това невъзможно и да задържат клиентите при себе си. До сега мерките бяха единствено технологични – най-известен е примерът с една компютърна фирма, която слага нахапан плод на капака на лаптопите си. Ако човек си купи примерно кабел за връзка с периферно устройство от друга фирма, шансовете след поредното обновяване на софтуера кабелът да не работи, са доста големи. Да не говорим за замяна на някой компонент с нестандартен…

При автомобилите процесът на обсебване на клиента все още не напреднал толкова много, както при компютрите, но е въпрос на време. Ако човек се замисли, това не е ограничено само до високо технологичните продукти. Даже щепселите на кабелите за захранване на електрическите печки са капсулирани и не могат да се сменят. За сравнение – кабелът на стария ВЕФ в къщи от към страната на щепсела също е неразглобаем, обаче от към страната към буксата, с която се съединява със самото радио, е разглобяем: самата букса, за разлика от щепсела, не е стандартна и ако се наложи да си смени кабела, човек може да свали буксата и да я сложи на друг кабел, вместо да трябва да иде от фирмения магазин на Епъл, т.е. исках да кажа на ВЕФ, и да плати кабел тройно по-скъп от някои алтернативен – български или китайски кабел, примерно. Терминът за случая е ремонтопригодност.

Но технологичните бариери изглежда се оказват недостатъчни за вкуса на големите компании, защото напоследък те са стигнали до юридически инструменти:

https://tech.slashdot.org/story/22/01/13/2138212/carmakers-launch-desperate-attempt-to-delay-massachusetts-right-to-repair-law

Всъщност, става дума за противодействие на законодателно мерки, които се опитват да защитят потребителите. Явлението е симптоматично.

Законодателната активност на автомобилните производители точно сега не е случайна. С навлизането на електрическото задвижване устройството на автомобила се упростява значително: за разлика от колите с ДВГ, електрическите имат много по-малко части. И пътят за контрол на клиента е през контролния софтуер. Навярно производителите ще искат гаранцията да отпада, ако клиентът е променял софтуера, или ще отказват да дават обновявания на софтуера… А софтуерът ще е т.нар. proprietary и ще може да се обновява само в прескъпите фирмени сервизи…

Целта на големите компании е да направят това невъзможно или поне трудно – чрез комбинация на технологични и законодателни мерки – човек да избере алтернативен начин на поддръжка, независимо дали ще си я прави самосотятелно или е не-фирмен сервиз. При колите в момента за последните модели вече е доста трудно да се направи това, нужен е специализиран софтуер; ако нещата продължат да се развиват в същата посока, след няколко години ще стане невъзможно при ремонт да се сложи примерно стартер, произведен от друга фирма – софтуерът няма да разпознава идентификационния чип, който е сложен в стартера. Разбира се, всичко може да бъде хакнато, но опираме до баланса между печалба и усилие: в развитите страни, където цената на човешкия труд е висока, хората ще са по-склонни да махната с ръка и да платят за фирмен компонент; в бедните страни – обратно. Но бедните страни не са главната цел на усилията, които корпорациите полагат, защото повечето продажби са в по-богатите страни.

Leave a comment

Filed under наука, технология, science

Наука за всички: от 2022 г. списание Astronomy & Astrophysics преминава към модел със свободен достъп


Научната литература е скъпа – тиражите са малки и заради бързото развитие на науката, книгите остаряват бързо. Един учебник за университет, освен ако не е по някаква особено „класическа“ дисциплина, има нужда от смяна или поне от обновяване след 5-10 години. А с научните списания цикълът е още по-къс – рядкост са статиите от преди десетилетие, които продължават да бъдат важни и да се четат. Алтернативата са сървърите за препринти като https://arxiv.org/ и даже списания като Nature и Science, които са ориентирани към печалба, позволяват на своите автори да поставят статиите си там (наистина, с някои ограничения, например може да се публикува статията без корекциите, направени от редакторите на списанието). Подобни сървъри позволяват безплатен достъп до последните публикации и са важни за учени от бедни страни (каквато за съжаление е и България, особено когато става дума за наука).
Европейското списание Аstronomy & Astrophysics (https://www.aanda.org/), заедно с американските Astrophysical Journal, Astronomical Journal и британското Monthly Notices of the Royal Academy of Sciences e едно от водещите астрономически научни периодични издания в света. Значението на научните списания се измерва чрез средния брой цитати, които събират статиите, публикувани в тях през последните две години – този индекс се нарича impact factor (буквално: фактор на въздействие) и за тези пет списания факторите са: 5.6, 5.8. 6.3 и 5.4, съответно.
От началото на следващата 2022 година Astronomy & Astrophysics променя модела си на публикация: статиите ще са свободно достъпни. Списанието ще се финансира от страните-издателки (България е сред тях!) и от продължаващи абонаменти от библиотеки. Строго погледнато, за достъп до статиите в Astronomy & Astrophysics абонамент повече не е необходим, но университетите и обсерваториите по света ясно разбират нуждата от подкрепа и се очаква болшинството да продължат абонаментите си.
Съобщение на пресата може да се види тук: https://www.aanda.org/2021-press-releases/2350-open-access-transformation-for-astronomy-astrophysics
Повече за списанието: https://en.wikipedia.org/wiki/Astronomy_%26_Astrophysics
Това не е популярно издание, но аз познавам много журналисти, които внимателно следят професионалните астрономически издания за да са първите, които ще отразят най-интересните открития.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Честване на 40-та годишнина на НАО Рожен


Тази година Националната астрономическа обсерватория Рожен има юбилей – четири десетилетия от началото на работата – официалното откриване е на 13 март 1981 г., макар че наблюдения се правят още от септември 1979 г. По този повод вчера в БАН имаше тържество, видеото от което може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=YOCXKFgrjLQ&t=2860s

За повече информация:

– Официален сайт на НАО Рожен: http://nao-rozhen.org/

– За историята на обсерваторията може да се прочете тук: http://nao-rozhen.org/history/fr.html

– Видеоразходка из обсерваторията: https://www.youtube.com/watch?v=olTS1j8pzoQ

– Страници в Уикипедия на български https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_-_%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD и на английски https://en.wikipedia.org/wiki/Rozhen_Observatory

Честит юбилей!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, История, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (9/2021): Звезден термометър


Ограничените човешки сетива са почти неспособни да регистрират разликата в цветовете на звездите, но с бинокъл можем да видим разноцветни двойни звезди: синьозлатистата Албирео или жълто-червената Ета Касиопея. На какво се дължат тези красиви комбинации?

Зад това малко загадъчното начало се крие разказ как астрономите изследват звездите: как определят тяхната температура и химичен състав чрез методите на спектроскопията.

Съдържанието на броя може да се види тук: https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-092021-%D0%B3.html

Повече за автора може да се прочете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Valentin_Ivanov_(astronomer)

и тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Голямата сила на малките телескопи, сп. „Осем“, бр. 2/2021


Нова моя научнопопулярна статия беше публикувана в бр. 2/2021 на сп. „Осем“. Тя е за националната астрономическа обсерватория „Рожен”, която скоро ще се сдобие с нов 1,5-метров роботизиран телескоп.

През август 1990 година екип, воден от българския астроном Тома Томов, публикува в най-престижното научно списание Nature резултатите от 20-годишно изследване на загадъчен обект, известен като MWC 560. Астрономите предлагат модел, според който MWC 560 е двойна звезда с „екстри“. Публикацията е едно от най-високите постижения на българската Национална астрономическа обсерватория „Рожен“…

https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-022021-%D0%B3.html

Повече информация по темата:

– съобщение за пресата на страницата на НАО „Рожен“. http://nao-rozhen.org/news/fr85.html

– за Института по астрономия към Българската академия на науките (БАН): https://www.astro.bas.bg/index_bg.php

– за фирмата, строител на новия телескоп ASA Astrosysteme GmbH: https://www.astrosysteme.com/experience/references или https://www.eso.org/public/teles-instr/lasilla/extra/

– история на българската астрономия от древноста до днес от Димитър Колев: https://www.researchgate.net/publication/258488560_Bulgarian_astronomy_From_John_Exarch_till_nowadays/link/57e4a67108ae25aa0208e389/download

– за астроноията в Софийския университет: http://publications.aob.rs/64/pdf/045-052.pdf

– Корица на първата популярна книга по астронмия, издадена на български език през 1875 година. Преводът е дело на Димитър Витанов. https://stariknigi.bg/book.php?id=1413

– Схема на симбиотична звезда, каквато е MWC 560, спомената в статията. Материал от червения гигант (в центъра) пада върху бялото джудже (вдясно) и образува акреционен диск (показан като син пръстен около бялото джудже). Част от материала е изхвърлен под формата на конусовидни джетове, започващи от полюсите на бялото джудже. https://en.wikipedia.org/wiki/Symbiotic_binary#/media/File:Artists_Impression_of_R_Aquarii,_A_Symbiotic_Star.jpg

Leave a comment

Filed under България, астрономия, наука, science

Приносът на фундаменталната наука за развитие на обществото


Това скучновато заглавие крие зад себе си няколко аспекта. Първият, който често повтарям, когато ме питат кому е нужна една толкова – на пръв поглед – абстрактна наука като астрономията е, че тя, поради визуалната си привлекателност за неспециалистите, помага да се разпали в широката публика интерес към науката изобщо, помага по непринуден начин да се разпространяват научни знания, и да се обясни научния метод. Вторият ми отговор е, че членството в ЕСО е начин за ре-финансиране и стимулиране на високо-технологичните отрасли в страните-членки. И третият ми „любим“ отговор е обучението на специалисти, способни да решават сложни задачи – не само в областта на фундаменталните науки; голяча част от тези хора внасят свеж поглед в традиционните производства, в приложните науки и даже в икономиката и банковото дело.

Отговорът обаче може да бъде и по-конкретен, и колегите от службата за връзки в обществеността на Южната Европейска обсерватория (ESO; https://www.eso.org/public/) са подготвили уеб-страница и брошура с примери за ползите, които обсерваторията донася на страните-членки на организацията (в момента те шестнадесет, без да броим един асоцииран член и страната-домакин Чили; България не е членка).

Страницата е тук: https://www.eso.org/public/announcements/ann21002/, а брошурата може да се свали от тук (има „голям“ вариант с по-детайлна графика и вариант с по-малък обем): https://www.eso.org/public/products/brochures/brochure_0076/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Астрономическа научна конференция и научнопопулярни доклади по астрономия


През тази седмица в ЕСО — но всъщност във виртуалния свят — организираме научна конференция за астрономията в инфрачервената област на спектъра (https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020.html). Казано така, темата на конференцията е свързана в по-голяма степен с технологията, отколкото с научната и това е вярно — през последните няколко години технологиите в тази област напреднаха значително и през следващото десетилетие се очаква да влязат в експлоатация няколко нови инструмента, работещи в тази област. Сред тях е и космическият телескоп «Джеймс Уеб», но поради спецификата н досегашната ми кариера аз съм свързан с наземни обсерватории и телескопи, и конференцията е насочена предимно към тях.

Бързам да поясня, че топлинният инфрачервен диапазон според различни определения започва от излъчване с дължина на вълната около 3-5 микрона и се простира до излъчване с дължина на вълната от няколко десетки или няколко стотици микрона микрон — дефинициите се различават.

Но конференцията ни не е само за инструменти — около 1/3 от докладите са чисто начуни и на теми, включващи планетите в слънчевата система, екзопланети, млади звезди, стари звезди и дори далечни квазари.

Може да се говори много за организиране на конференция през Интернет. Минусите на дистанционното общуване са много и са неоспорими — мога да споделя, че доколкото е възможно се опитахме да ги преодолеем с помощта на slack и gather.town. Обаче има и някои плюсове и ако няма възможност да заобиколим минусите, нашата философия като организатори беше да увеличим ефекта на плюсовете. Например, при «нормална» конференция ние никога нямаше да имаме повече от 80-100 регистрирани участници — сега имаме около 330. Представени са страни, астрономите от които о една или друга причина не могат лесно да пътуват, дори при нормални обстоятелства.

Друг голям плюс е, че ако при нормална конференция щяхме да имаме един научнопопулярен доклад на немски в ESO Supernova (https://supernova.eso.org/), сега имахме възможност да организираме цяла кампания от доклади на различни езици (от английски до хинди) — те са на yutube и може да стигнете до тях от тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/public_talks.html

За съжаление доклад на български няма — прекалено зает бях с подготовката и организацията на самата конференция, но все пак може да видите мои научнопопулярен доклад за ЕСО тук: https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE&t=16s или https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

И последно, имаме чудесен постер на конференцията, който може да видите тук: https://www.eso.org/sci/meetings/2020/IR2020/IR2020-Poster_Sep2020.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Демократизация на достъпа към науката


До преди няколко десетилетия науката беше прерогатива на богатите страни, на образованите хора, а образованието често – макар и не винаги – върви ръка за ръка с богатството.
Интернет промени коренно нещата. Вече не не са необходими скъпи абонаменти за списания тираж няколко стотици или няколко хиляди бройки. Сървъри с препринти и научни списания с отворен достъп позволяват на всеки да се запознае пряко с последните резултати.
От известно време стана „модерно“ – поне в астрономическите среди – да се публикуват видеозаписи от конференции.
Тук давам един пример с конференция за бъдещето на VLT – четирите големи телескопа на Европейската южна обсерватория. Участниците в конференцията се опитват да „предугадят“ какви задачи ще решават тези телескопи след 10 години, когато се очаква да започнат работа няколко телескопа от следващото поколение: наземни с диаметри 30-40 метра и космически с диаметър 6 метра.
Това не са тривиални въпроси, много трудно е да се каже какво ще бъде важно след едно десетилетие. Обаче на тези въпроси трябва да се отговаря сега, защото строежът на един съвременен астрономически инструмент отнема поне 3-5 години; колкото е по-сложен инструментът – по-дълго се строи. Но още сега може да се назоват множество задачи, на които искаме да получим решения сега и е ясно, ще желаем тези решения в не по-малка степен и след десет години. Един пример е да определим дали планетата в системата на Проксима има атмосфера ако има, от какво се състои тази атмосфера.
Записите са тук:
https://www.eso.org/sci/meetings/2019/4MOST/program.html

Leave a comment

Filed under Uncategorized

За навика да се задават въпроси и за най-големия телескоп в света – полагане на първия камък


Вчера, на 26.05.2017 в Чили, на един връх в Андите, наречен Армазонес, беше положен първият камък в основите на ELT. Това е съкращение от Extremely Large Telescope, което буквално преведено означава Екстремално Голям Телескоп. Строи го ESO (Европейската Южна Обсерватория) – консорциум от петнадесет европейски страни, плюс Бразилия и Чили. За съжаление България не е член на ESO.

Телескопът ще има диаметър на главното огледало 39 метра, което ще го направи най-големия в света. Подвижната му част с огледалата и носещата конструкция ще тежи около три хиляди тона, а куполът – около пет хиляди тона.

Очаква се телескопът да помогне в търсенето на отговори на такива фундаментални въпроси като какви са атмосферите на планетите около други звезди, с каква скорост се разширява Вселена и каква е едромащабната ѝ структура. Със сигурност ще ни поднесе и изненади.

Очаква се ELT да влезе в експлоатация през 2024 година, така че има шанс един ден да го използвам.

В основата на телескопа беше положена капсула с копие на научната обосновка на проекта. Ще бъде интересно след години да се види дали той е оправдал очакванията. Разбира се, този документ е публикуван и няма нужда да се чака отварянето на капсулата след кой знае колко години. В нея се намира и един любопитен плакат със снимките на всички служители на обсерваторията.

Телескопът ще струва малко над един милиард евро. Това е приблизително цената, която биха платили всичките страни членки на обсерваторията за да си купят по един чисто но нов и добре екипиран Грипен. Или половин чисто нож Еурофайтър.

Според страницата на НСИ през 2015 година България е похарчила около 117 милиона лева (около 60 милиона евро) от бюджета за изследвания в областта на природните науки. Това е приблизително равно на 1/17 от стойността на ELT. Бюджетните средства за наука в България не са единствено за астрономия, но и, разходите за телескопа се разпределят върху едно ил дори две десетилетия. С други думи, участието в един проект от такъв мащаб не е немислимо дори за малка страна като нашата.

Ще напълни ли ELT нечия чиния? – Това, разбира се, е главният въпрос, когато става дума за харчене на бюджетни средства, и не само за астрономията, а за която и да е фундаментална наука.

Колкото и да е неочаквано, аз мога да дам положителен отговор. И то не става дума за чинията на астрономите – в Европейската Южна Обсерватория работят общо около осемстотин човека. Астрономи са по-малко от стотина. В целия свят има общо около 10,000 астрономи (за справка, макар и с малко стари данни: https://arxiv.org/pdf/0805.2624.pdf); около 90 процента са университетски преподаватели и получават заплати не за изследователска дейност, а за да преподават природни науки на студентите по социология, педагогика, философия и пр. (странно, но по света се смята, че социалните работници и учителите по литература трябва да знаят нещо за материалния свят).

Механизмът за пълнене на чиниите може би е малко неочакван – той работи чрез срещата с интригуващи научни резултати и с начините на достигането до тях, които на свой ред събуждат у хората желанието да задават въпроси. А създаде ли се веднъж навик да се задават въпроси, резултатите могат да бъдат страшни и чудесни, защото хората ще питат навсякъде и за всичко: Какво пише с малки букви на етикета на стоката, която ми рекламират? От къде кандидатът Х ще намери средства за да повиши пенсиите? И т. н.

Колкото повече въпроси, толкова по-добре.

Съобщението на ESO за пресата, с много картинки, може да се види тук: http://www.eso.org/public/news/eso1716/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science