Tag Archives: космически полети

Нова научнопопулярна статия в списание „Осем“: История на лунните изследвания


На път за Луната

Първото космическо предизвикателство

Д-р Валентин Иванов

Желанието да докоснем далечните небесни тела навярно съпровожда човечеството от най-древни времена. През 1657 г. се появява книгата, в която поетът дуелист Сирано дьо Бержерак изпраща пътешественик до Луната с… ракетен кораб! Почти четири века по-късно изследванията на нашата небесна съседка продължават.

История на лунните изследвания от НАСА:

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Малка стъпка за отделен човек, огромна – за цялото човечество


Велико постижение!
Днес, на 20.07.2022, се навършват 53 години, откакто кракът на Нийл Армстронг докосна лунната повърхност. Общо дванадесет човека стъпват на Луната, четирима от които са все още живи, включително вторият – Бъз Олдрин – и последният – геологът Харисън Шмит, който е единственият цивилен и учен сред тях. Никой от тази дузина не лети отново в космоса след края на Лунната програма.
Още дванадесет човека летят до Луната, без да кацат на нея. Половината от тях са все още живи. От тази група Том Стафорд лети по-късно в съветско-американската програма „Съюз-Аполо“, а Кен Матингли лети дори два пъти с космическата совалка.
През 1960-те години уникална комбинация от политически и технологични фактори прави възможни пилотираните полети до Луната. Имам съмнения дали днешното човечество е способно на такова сложно, рисковано и мащабно начинание. Може би „ракетомоделистите“ като Мъск и Безос ще го направят, когато космосът стане достатъчно достъпен за една компания, а не само за една-две държави, както беше преди.
В дългосрочен план без овладяване на космоса за човечеството няма голяма надежда, както биха потвърдили динозаврите, ако те самите се бяха заели с това навреме.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология, science

Новини от „Джеймс Уеб“: започна настройката на главното огледало


Космически телескоп „Джеймс Уеб“ вече пристигна в точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения (за това писах преди: ) и инженерите на земята запчнаха да настройват главното му огледало. То се сустои от осемнадесет сегмента, всеки от които е монтиран на подвижна рамка. За да представят по разбирам начин какво се случва, хората от отдела за връзки с обществеността в НАСА използваха следното сравнение: ако цялото главно огледало се сравни в площта на САЩ, отделните му компонентно имат приблизително площта на щата Тексас, а точността, с която трябва да съвпаднат повърхностите им е по-малко от 4 сантиметра. Процедурата по настройката ще отнеме месеци, преди телескопът да е в състояние да започне научни наблюдения.

Защото тогава е избрана тази – на пръв поглед излишно сложна – конструкция? Тя е сложна само на пръв поглед и всъщност опростява значително строежа на телескопите, намалява масата им, прави ги по-независими от температурните промени и не на последно място по важност – снижава цената им. По тези причини най-големите телескопи – и в космоса, и на земята – днес се строят с огледала, съставени от отделни сегменти.

Връзката между маса и топлина е важна заради температурните промени: през нощта, когато куполът на един телескоп е отворен и се правят наблюдения, в подкуполното пространство влиза студен въздух. Ако огледалото се е загряло през деня, то отдава топлина и загрява въздуха, вследствие на което топлият въздух започва да се движи нагоре и на негово място от вън навлиза друг, по-студен въздух. И така, докато температурата на огледалото се изравни с тази на околния въздух. А движенията на въздуха имат негативен ефект върху качеството на изображението – също когато дори са невъоръжено (т.е. без бинокъл или далекоглед) око виждаме как звездите близо до хоризонта трепкат… Колкото по-масивно е огледалото, толкова по-бавно се охлажда то. Повечето модерни телескопи имат системи за охлаждане през деня, които ги поддържат до температури, близки до нищните, а куполите им се боядисват с бои с висок коефициент на отражение за да се намали нагряването от слънцето.

В космоса разбира се няма въздух, но масата на главното огледало трябва да се изведе с ракета-носител до същия този космос, а от това зависи цената на изстрелването – използването на по-мощна ракета струва повече.

Не на последно място, сегментите внасят елемент на серийност в производството на телескопа – едно голямо огледало е уникален продукт, за чието производство се строят също толкова уникални уреди. А сегментите се „щамповат като салами“, ако трябва да използваме леко модифициран цитат на един политик от ерата на Елвис Пресли. Тук разбира се, опростявам картината, но наистина сегментите, които са на едно и също разстояние от центъра на оптичната ос на телескопа, са еднакви. Впрочем, оптичните компании и астрономите опитват същия подход и с големите монолитни огледала и даже с цели телескопи – например VLT е комплекс от четири идентични телескопа (но съоръжени с различни уреди за да се решават най-разнообразни задачи) с 8-метрови огледала, телескопите „Джемини“ са два идентични – един на Хаваите за наблюдения на Северното небе, и втори в Чили за наблюдения на Южното небе. Подобна двойка близнаци са телескопите SALT в Южна Африка и HET в Щатите.

Да се върнем към „Джеймс Уеб“. Той в момента получава първите технически изображения. За настройката се използва звездата HD84406 – не особено забележима звездичка, с маса и спектър подобни на слъчевите, на около 260 светлинни години (80 парсека) от нас. Тя е съвсем малко по-слаба от най-слабите звезди, които могат да се видят с невъоръжено око, но е лесно достъпна с бинокъл или малък телескоп.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/dfh7cvUpZMy5FoYufRVwfF-1024-80.png.webp

Според плана, първите научни изображения ще бъдат получени през март или април. Тук:

https://www.stsci.edu/jwst/science-execution/approved-programs

може да се видят одобрените наблюдателни програми, но за тях – друг път…

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

„Джейсм Уеб“ пристигна в „точката“ на постоянната си дислокация


Точно един месец след изстрелването си на 25.12.2021 година, най-новият и за сега най-голям космически телескоп „Джеймс Уеб“ достигна точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения: https://www.jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Всъщност телескопът няма да стои точно в Л2, а ще обикаля около нея: https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/NsBgcWZosTWhgBdhKswLSH.jpeg

Тук може да се види анимация, която показва орбитата на телескопа: https://www.youtube.com/watch?v=6cUe4oMk69E

Точката Л2 не е избрана случайно – за разлика от предшественика си „Хъбъл“, който се движеше по околоземна орбита и по тази причина не можеше да наблюдава дълго едни и същи обекти (освен ако не са в малки зони около „полюсите“ на неговата орбита), новият телескоп ще може да може да наблюдава в течение на много часове обекти почти навсякъде по небесната сфера, стига да не са от другата страна на Слънцето, разбира се. Новият телескоп е ориентиран така, че винаги да е в сянката на огромния си защитен екран, за да не не нагрява. Това означава, че телескопът наблюдава само настрани от Слънцето.

При „Хъбъл“ този проблем беше особено явен, когато трябваше да се наблюдават пасажи на планети около други звезди – повечето пасажи продължават 2-3 часа и наблюденията бяха разделени на серииот по 40 минути същински наблюдения и 40 минути пауза, през която Земята се намира между телескопа и обекта. Един пример може да се види тук:

На кого е кръстен „Джеймс Уеб“? – Изненадващо, телескопът не носи името на астроном, а на политика Джеймс Уеб (1906-1992; https://en.wikipedia.org/wiki/James_E._Webb), който е втори ръководител на НАСА през периода 1961-1968 г. Това е нова „мода“ – космическият телескоп „Роман“ също носи името на политик, но поне преди да премине към административна работа Нанси Грейс Роман (1925-2018; https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Roman#Research_career) има успешна астрономическа кариера. А Уеб е юрист по образование и политик от кариерата. Името му би подхождало много повече на някой от компонентите на новата американска лунна програма – например на окололунната станция, а телескопът, на чийто прогрес се радваме сега би могъл да носи името на Джордж Елъри Хейл (1868-1938; https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ellery_Hale) или на Клайд Томбо (1906-1997; https://en.wikipedia.org/wiki/Clyde_Tombaugh). Хейл революционизира строителството на големи телескопи в началото на двадесети век (на него се дължи построяването на 5-м телескоп в обсерваторията Паломар; https://en.wikipedia.org/wiki/Hale_Telescope, който дълго време е най-големият в севта и продължава, разбира се след много усъвършенствания, да работи успешно и днес), а Томбо открива Плутон и независимо дали това е планета или транснептунов обект, е забележително постижение. Тук съзнателно игнорирам не-американските астрономи, все пак това е мисия на НАСА.

През следващите два-три месеца предстоят още настройки, най-вече свързани с главното огледало. Първите технически изображения сигурно ще бъдат получени скоро, а за първото научно изображение навярно ще трябва да почакаме до март или април.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, технология, science

Симпозиум по космическа медицина


През последните години за повечето хора медицината се сви до вируса, но противно на популярните представи, тя не е само това. Въпреки „спъването“ с Ковид-19, човечеството продължава да върви напред (и даже смея да се надявам, че в дългосрочен аспект, смъртта на тези пет милиона човека, отишли си по-рано заради вируса, ще ни научи на нещо, но това е друга тема).

От понеделник, 8.11.2021 до сряда, 10.11.2021 (включително), НАСА организира симпозиум по космическа медицина. Ще е на английски и ще може да се гледа свободно по НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/schedule.html), както и през страницата на агенцията (https://www.nasa.gov/nasalive) или през тяхното приложение (https://www.nasa.gov/connect/apps.html).

Програмата на симпозиума може да се види тук: https://www.nasa.gov/hrp/spaceflightforeverybody и заглавията на повечето доклади изглеждат достатъчно популярни, за да бъдат разбрани от човек с малко по-голям интерес към космоса.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Първият китайски марсоход кацна на Марс


По тоя повод в медиите цари такава смесица на необразованост, незнание на историята, лоши преводи и прочее, че направо се чудя как човечеството изобщо е слязло от дърветата.

Примерно пише, че Китай е втората нация, изпратила марсоход. Първият марсоход, достигнал успешно повърхността на Марс е съветски – със станцията „Марс-3“, 1971 г. Не е известно дали е работил, връзката със спускаемия апарат прекъсва скоро след кацането, по време на изпращането на първата картинка (която не е съвсем сигурно дали е първата картинка или има дефект в електрониката). След това са американските марсоходи.

Така че Китай не е дори втората нация, изпратила марсоход, нито дори втората, доставила го на Марс. Може би ще е втората, за която ще се знае, че марсоходът работи.

Пише, че Китай е третата нация (след Съветския съюз и Щатите), осъществила кацане на Марс. Не е вярно, трети са Англичаните с „Бийгл-2“ от 2003 г. Известно време се смяташе, че апаратът се е разбил, но впоследствие на снимки от орбита се видя, че е кацнал успешно, обаче два от слънчевите панели не са се отворили, вероятно защото банално и непредсказуемо е кацнал в яма. Панелите покриват антената и правят връзката невъзможна. Но мекото кацане си е факт, иначе нищо нямаше да проработи.

С други думи, китайците са четвъртите, които правят успешно меко кацане на Марс.

Тези забележки са към слабата журналистика. Иначе самата мисия е небивал успех – от първи опит стигнаха друга планета, влязоха в орбита около нея, приземиха се и имат шанс да пуснат марсоход. Съвсем наскоро, т.е. от съвременни технологични позиции, Израел и Индия не можаха от първи опит да кацнат меко на Луната през 2019 г.

Статия за китайския марсоход може да се прочете тук:

https://forum.novosti-kosmonavtiki.ru/index.php?topic=11924.440

Статията в Укипедия за марсохода може да се види тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tianwen-1

Анимация на кацането може да се види тук:

Все още няма снимки. По план марсоходът трябва да слезе от спускаемия апарат на 22.05, но може би ще видим снимки преди това.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Проект на НАСА и ЕСА за доставка на марсианска почва


В съобщение за пресата НАСА и ЕСА описаха бъдещата си съвместна програма за доставка на проби марсианска почва на земята:

https://www.nasa.gov/press-release/nasa-moves-forward-with-campaign-to-return-mars-samples-to-earth

Схемата се свежда до следното : марсоходът „Perseverance“, който предстои да кацне на Марс на 18 Февруари 2021 г. ще събира проби и ще ги съхранява в херметични контейнери. Друга
станция, която все още предстои да бъде построена, ще занесе на Марс ракета и още един марсоход. Този марсоход ще вземе пробите от „Perseverance“ и ще ги натовари на ракетата (но според съобщението това може да направи и сегашния марсоход). Следва изстрелване от Марс, скачване с още една станция в Марсианска орбита, прехвърляне на пробите на нея и пътуване обратно до Земята. Предполага се, че пробите ще пристигнат в началото на 2030-те г. Архитектурата на мисията има някои прилики с архитектурата на китайската Чангъе-5, която донесе на земята лунни проби.

Дългият срок за изпълнение на програмата е разбираем – той включва големи периоди на изчакване докато Земята и Марс се окажат в подходяща конфигурация, позволяваща полетите между двете планети да се осъществят с минимално количество гориво.

Това не е първия подобен проект. Още през 1970-те г. в СССР са обмисляли да върнат проби от Марс като отговор на лунната надпревара: http://www.russianspaceweb.com/5m-origin.html
Но са го сметнали за прекалено сложно и с ниски шансове за успех, и са се отказали от него. Друга причина за отказа е бил биологичния риск: при отказ на прашутната система, е имало риск херметичният съд с пробите да се разбие и – евентуално – хипотетични марсиански организми да заразят Земната биосфера.

Може би решението да не се бърза с подобен проект е било правилно, с оглед на ниската надеждност на електрониката през онези години. Сега животът на космически апарати се измерва с десетилетия – марсоходите „Spirit“ и “Opportunilty“ са подходящи примери – заради многократното дублиране (възможно заради по-леките и компактни електронни елементи) и заради по-напредналото разбиране на слънчевата активност и на екранировката. Нещо повече – днес знаем, че за добро или зло животът не е широко разпространен на Марс и на другите космически тела, и опасността от заразяване е много по-ниска, отколкото са смятали през оптимистичните 1960-те или 1970-те г.

Именно поради порасналата надеждност на космическите апарати може да се каже, че човечеството живее в „златен век“ на програмите за връщане на проби от космически тела: достатъчно е да си спомним двата японски апарата от серията „Hayabusa“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa и https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa2) и американските „Stardust“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Stardust_(spacecraft)) и (https://en.wikipedia.org/wiki/OSIRIS-Rex). Плановете на космическите агенции за следващото десетилетие включват доставка на проби от марсианския спътник Фобос (Япония), астероида Церес (Китай), Луната (Русия и Китай) и разбира се, Марс (САЩ и Китай).

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Космически годишнини: 1961-1979-1981


Понесен от енергии бушуващи,
играех жертвения танц
безмълвно.
И хиляди слънца
ликуващо
ме стрелваха
със нежните си мълнии.

Георги Пенков, из „Космическа рапсодия“ (2010)

 

12.04.1961: Юри Гагарин, първи полет на човек в космоса:

10.04.1979: Георги Иванов, първи полет на българин в космоса:

12.03.1981: първи полет на космически кораб за многократно използване:

Leave a comment

Filed under България, История, космонавтика, наука, science

Четиридесет години от първия полет на българин в космоса


На 10.04.1979 г. в 19 часа и 34 минути българско време е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ с екипаж Николай Рукавишников и Георги Иванов. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и е приземен 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, след 31 пълни обиколки около Земята.
Г. Иванов в Пазарджик:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, космонавтика, наука, history, science

Научно-популярна статия „Обратната страна на Луната“


Във февруарския (2/2019: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5.html) брой на сп. „Осем“ може да прочетете моя статия за Луната.
Ето я анотацията от страницата на списанието: В самото начало на 2019 година китайската станция „Чанг-4“ достави на повърхността на Луната неголям луноход. За пръв път кацането беше осъществено върху обратната страна на Луната, която винаги е невидима от Земята. Какво Да очакваме от тази мисия? На 14 септември 1959 г. автоматичната станция „Луна-2“ поставя началото на лунните изследвания in situ (на място). Какво знаем за нашата космическа съседка днес, как сме го научили и какви са големите въпроси, на които астрономията и геологията все още търсят отговори?
Към това мога да добавя, че разказвам как с много труд и изобретателност астрономите от миналото са изследвали Луната и са разкривали тайните ѝ.

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, космонавтика, наука, science

Извънземна станция ли е Оумуамуа? – Вероятно не. Хубав пример за научна журналистика.


Преди няколко дни се появи статия на двама физици от Харвард (единият от което е доста известният Аби Льоб, понастоящем ръководител на катедрата по астрономия), в която се разглеждат възможните обяснения на аномалното ускорение на Оумуамуа…

Но да не избързвам. Оумуамуа е междузвезден астероид, което „навести“ слънчевата система, идвайки от системата на друга звезда. Може само да гадаем от коя и как е бил „изхвърлен“ от нейната планетна система Оумуамуа (няколко статии по върпоса: https://arxiv.org/abs/1809.09009, https://arxiv.org/abs/1711.03558, https://arxiv.org/abs/1810.02148). Забележителна е формата му – обектът не е овален, а е подобен на пура (което е известно от кривата на блясъка му: https://arxiv.org/abs/1711.01402,

https://arxiv.org/abs/1711.04927, https://arxiv.org/abs/1712.06552). Преди известно време наблюденията показаха, че той се ускорява (аз писах за това: http://valio98.blog.bg/technology/2018/06/28/omuamua-oumuamua-ne-e-quot-myrtva-quot-i-se-uskoriava.1614590) с посока, обратна на Слънцето. С други думи, Оумуамуа се отдалечава от слънцето по-бързо, отколкото гравитацията предсказва.

Дон Линкълн (самият той е физик в един от големите американски ядрени центрове – Фермилаб, близо до Чикаго; https://en.wikipedia.org/wiki/Don_Lincoln) е написал чудесна научно-популярна статия за Оумуамуа, обяснявайки на „човешки“ какво се крие зад написанот от Абу Льоб. Може да я прочетете тук: https://edition.cnn.com/2018/11/07/opinions/oumuamua-alien-probe-opinion-lincoln/index.html

А самата статия на Байли и Льоб може да прочетете тук:

https://arxiv.org/pdf/1810.11490.pdf

Накратко, има две възможно обяснения за аномалното ускорение. Оумуамуа дълго, вероятно милиони години е пътувал в студеното междузвездно пространство. Приближавайки се до нашето Слънце, тялото е подложено на слънчевата радиация, което има две последствия.

Първо, повърхността му се нагрява, което води до изпарения на материал от нагрятата страна; представете си, че по повърхността на астероида „избухват“ малки гейзери. За обект с малка дори те са своеобразни ракетни двигатели, които прилагат върху астероида сила, в посока обратна на нагрятата страна, т.е. в посока, обратна на посоката към слънцето – което се наблюдава.

Второ, слънчевата радиация носи със себе си импулс и когато попада върху Оумуамуа, му предава този импулс. Мислете за всеки слънчев фотон като за миниатюрен юмрук, който удря Оумуамуа и го отхвърля по-далеч от Слънцето.

И двете явления са известно отдава и са наблюдавани при други небесни тела. За първото може да си припомним „гезерите“ който европейската научна станция „Розета“ наблюдаваше докато изследваше кометата Чурюмов-Герасименко“ http://www.esa.int/spaceinimages/Images/2015/01/Comet_activity_22_November_2014.

За съществуването на второто – наречено радиационно налягане (https://en.wikipedia.org/wiki/Radiation_pressure) – е предполагал още Кеплер, но математически го е описал едва Максуел, а експериментално го е регистрирал за пръв път Лебедев преди малко повече от един век.

И двата механизма могат да обяснят аномалното ускорение на Оумуамуа. Най-вероятно работят и двата, но допринасяйки вя различна степен за аномалното ускорение.

Масата на Оумуамуа и налягането на слънчевата радиация са известни и авторите изчисляват, че ако работи само и единствено (подчертавам – това е абстрактно разглеждане на крайния случай; допускане, а не наблюдателен факт) налягането на слънчевата радиация, астероидът трябва да е плосък, с дебелина 0.3-0.9 милиметра. Такава форма не се среща често (да не кажа – съвсем) при космическите обекти, но е именно такава, каквато бихме избрали, ако трябваше да строим сонда, използваща слънчевия „вятър“: платно.

Да не забравяме, че съществува и другата възможност – гейзерите-двигатели. Така, че допускането, за което споменах по-нагоре не е единствено и необходимо обяснение на ускорението.

По-голяма част от „сензационната“ статия е посветена на търсене на отговори дали космически апарат с платно би оцелял пътуване между звездите, защото той ще бъде подложен на разрушителното действие на удари от прахови частици и газови атоми, много от които които в ще „залепват“ към платното и ще увеличават масата на космическия апарат.

Много по-интересна е една друга работа на Lьоб, в която той и съавторите му разглеждат възможността междузвездни астероиди, подобни на Оумуамуа, да са носители на живот между звездните системи. Изведнъж се появяват наблюдателни ограничения на теорията за панспермията (https://en.wikipedia.org/wiki/Panspermia) и тя се превръща в нещо повече от абстракция… Но за това – друг път.

Все пак преди да приключа, ще добавя още една връзка – към съобщение в блога на списание „Scientific American“, където Льоб разсъждава за търсенето на следи от отдавна изчезнали космически цивилизации: https://blogs.scientificamerican.com/observations/how-to-search-for-dead-cosmic-civilizations/

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Полетът на Съюз-МС10 в музикалната фантастика


„… ако даде отказ втората – ще сме в Алтай или в Китай, ако откаже третата – здравей Тихи Океан!“

https://www.youtube.com/watch?v=4I3wFEfWeqo

Leave a comment

Filed under космонавтика, литература, наука

„The most important thing is back on Earth“: Aurora – a novel by Kim Stanley Robinson, reviewed by Valentin Ivanov


Probably, the most widely known book, or rather books of Kim Stanley Robinson’s are the three novels from his Martian series (“Red Mars“, 1991; “Green Mars“, 1993; “Blue Mars“, 1996).
Their titles color-code the different stages of the Martian terraforming process.
Deeply optimistic in nature, these books tell an uplifting story of human endeavor and accomplishment.
He also gave to his readers a number of other bright works with a positive (not to be confused with the positivist philosophy!) outlook at the future.
The novel “2312” that appeared in 2012 is one of these (I wrote about it here: http://scifiportal.eu/2312-by-kim-stanley-robinson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/).
I was expecting a similar treatment in “Aurora” (2015), but I was surprised and a bit disappointed.
..

The complete review is available here:
http://scifiportal.eu/kim-stanley-robinsons-aurora-reviewed-by-valentin-ivanov/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, космонавтика, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction